Текст: д-р Лилит Шахинян, офталмолог в очна болница „Зора“ в София

На всеки 10 секунди двама души в света се разболяват от диабет, а 1 губи живота си. Половин милиард души пък ще живеят в „клопката“ му през 2030 г., сочат прогнозите на Световната здравна организация (СЗО). Коварното при диабета е, че поразява организма буквално „от глава до пети“.

И пандемията от COVID-19 го показва – най-голяма е смъртността от коронавирус именно сред диабетиците. Болестта е „безмилостна“ и спрямо очите. Как диабетът уврежда зрението? Каква част от болните развиват диабетна ретинопатия? Има ли ефективно лечение на това заболяване? И колко важни са за диабетиците редовните консултации с очен лекар?

Отговорите дава д-р Лилит Шахинян, специалист офталмолог в Очна болница „Зора“ в столицата.

„Най-тежко диабетът „поразява“ ретината, което става причина и за т.нар. диабетна ретинопатия. Това е микроваскулопатия – засегнати са малките кръвоносни съдове“, обяснява д-р Лилит Шахинян. Какво я предизвиква?

„Патофизиологичните промени при диабета са предпоставка, от една страна, за повишена пропускливост на съдовата стена, което предизвиква образуването на оток на ретината, ексудати и кръвоизливи. От друга страна, запушването на малките кръвоносни съдове е причина за недостатъчно доставяне на кислород (хипоксия) на ретината. А хипоксията от своя страна води до артерио-венозни шънтове и образуване на нови съдове“, обяснява сложния механизъм офталмологът.

„Тези „нови“ съдове са със слаба стена, лесно кървят и се разрастват на „нетипични“ места. Те са причинатa за кръвоизливите в стъкловидното тяло, съпроводени с рязко намаляване на зрението, както и в по-напредналите случаи, за тракционно отлепване на ретината“, допълва специалистът от Очна болница „Зора“.

Развива се „подмолно“, води и до слепота

Честотата на диабетната ретинопатия нараства с давността на диабета, като от особено значение е и типът му, изтъква д-р Шахинян. „При диабет тип I (инсулинозависим захарен диабет) диагнозата се среща при 60% от пациентите на 10-тата година от диагностицирането на диабета и при почти 100% на 20-тата година“, разкрива очният лекар. При тип II (неинсулинозависим захарен диабет) на 20-тата година от диагностицирането му ретинопатия имат около 60% от болните, показва още статистиката.

Лошият контрол на кръвната захар – както хипер-, така и хипогликемията, не са единственият рисков фактор. „Значение имат и артериалната хипертония, нивата на холестерола, бременността, бъбречното увреждане, сърдечната недостатъчност и др.“, изрежда ги офталмологът. И предупреждава –нелекуваната диабетна ретинопатия е една от водещите причини за слепота в трудоспособна възраст.

„Най-добрата профилактика е поддържането на добър контрол на диабета и редовното посещение при офталмолога тъй като ранното установяване на диагнозата е възможно само при преглед“, подчертава д-р Шахинян. „Развитието на диабетната ретинопатия е „подмолно“ – пациентите дълго време са с добро зрение и без изразена симптоматика. При поява на симптоми – най-често намалено зрение, диабетната ретинопатия е вече в много напреднал стадий“, алармира очният лекар.

Бременните да са особено нащрек

Как може да бъде избегнато „най-лошото“? С регулярни консултации с очен специалист. „Честотата на посещението при офталмолог е строго индивидуална. От значение са типът и давността на диабета, възрастта, наличието на други заболявания“, обяснява д-р Шахинян.

„Ориентировъчно – при пациенти под 30-годишна възраст препоръката е прегледът да бъде 5 години след диагностицирането на диабета, като проследяването е поне веднъж годишно, ако няма установена ретинопатия“, дава насоки очният специалист. В случай че диагнозата вече е налице, лечението и проследяването е по преценка на лекуващия офталмолог.

„При пациенти над 30-годишна възраст прегледът трябва да е веднага след диагностицирането на диабета, а проследяването – аналогично като при първата група“, уточнява специалистът от „Зора“. „Особена група са бременните жени, при които често се наблюдава влошаване на контрола на диабета и на диабетната ретинопатия. Рутинно тези пациентки трябва да се преглеждат през 3 месеца“, подчертава д-р Шахинян.

Лечението – лазертерапия и вътреочни инжекции

Колкото и добър да е контролът на диабета, понякога ретинопатията е неизбежно усложнение.

Но може ли да бъде овладяна? „Непролиферативната диабетна ретинопатия е ранният стадий на заболяването. Тази най-често срещана форма преминава през три степени – лека, умерена и тежка. Диагностицирането се извършва на базата на офталмоскопията, флуоресцеиновата ангиография и по преценка на ОСТ (при оток в макулата)“, обяснява офталмологът. И бърза да предупреди пациентите, че нелекуваната непролиферативна диабетна ретинопатия може да премине в по-опасната форма – пролиферативна.

„Лечението се определя от степента на тежест на заболяването, както и от наличието или липсата на диабетен макулен оток. Лазертерапията например цели да намали общата необходимост на ретината от кислород.

Лазерното лечение на т.нар. исхемична ретина редуцира нивата на растежните фактори, които водят до повишена пропускливост на съдовете и оток, а също и предотвратява образуването на „нови“ съдове и преминаването на ретинопатията от непролиферативна в пролиферативна“, разкрива възможностите на модерното лечение д-р Шахинян.

„При диабетен макулен оток се прилагат и вътреочни инжекции на anti-VEGF медикаменти“, уточнява специалистът от „Зора“. А честотата на процедурите логично се определя индивидуално за всеки пациент.

Навременната терапия съхранява зрението

За съжаление, при част от пациентите се „разгръща“ и по-„лошият сценарий“ – пролиферативна диабетна ретинопатия. „Основният ѝ признак е неоваскуларизацията – разрастването на „нови“ съдове, които изхождат от ретината или от зрителния нерв и пролиферират върху ретиналната повърхност или в стъкловидното тяло – със или без фиброзен компонент“, обяснява очният лекар.

Характерни усложнения на напредналата пролиферативна ретинопатия са кръвоизливът в стъкловидното тяло (хемофталм), тракционното отлепване на ретината и неоваскуларната глаукома.

Добра новина за пациентите все пак има. „При адекватно проследяване и навременно лечение рискът от ослепяване при пациенти с пролиферативна ретинопатия пада с 90% за периода от 5 години, а този от намаляване на зрителната острота поради оток на макулата – с 50%“, успокоява офталмологът.

Предизвикателство обаче си остава лечението на най-тежките случаи. Д-р Шахинян признава, че при отлепване на ретината и неоваскуларна глаукома невинаги е възможно възстановяване на зрителната острота поради вече настъпили тежки промени в съдовете, ретината, както и в зрителния нерв.

Понякога се налага и хирургично лечение

Хирургично лечение пък се налага при някои пациенти с напреднала пролиферативна диабетна ретинопатия. Например – ако се стигне до кръвоизливи в стъкловидното тяло или отлепване на ретината.

„Болница „Зора“ е един от най-големите витрео-ретинални центрове в България и за съжаление ежедневно срещаме пациенти с тежка, късно установена и нелекувана ретинопатия на фона на лош контрол на диабета“, признава д-р Шахинян. Затова на финала напомня: „Интердисциплинарният подход, мотивираността на пациента и доверието към лекуващия лекар са ключови за навременното установяване и адекватно лечение на диабетната ретинопатия!“.