[vc_row][vc_column][vc_column_text disable_pattern="false" css=".vc_custom_1598524031209{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: Олга Георгиева
Снимки: Архиви
Може и да се изненадате, но едно от медицинските открития, които променят света е не друго, а дезинфекцията. И в момента го оценяваме повече от всякога. Историята на дезинфекцията датира още от древността, когато хората използвали за тази цел вино и оцет. В този брой ще проследим как са се предпазвали от вируси, бактерии и болести от миналото до днес.
Целта на дезинфекцията е да унищожи микроорганизмите във външната среда. Извършва се чрез физични и химични методи – мокро и сухо почистване, варосване, облъчване с ултравиолетови или гама-лъчи, изгаряне, загряване, изваряване, пара под налягане, използване на химични дезинфектанти, стерилизация и т.н.
Единственият биологичен метод за дезинфекция, който познаваме днес, е използването на пробиотици. Eстествени „санитари“ на водата са някои водорасли.
В далечното минало
Древните египтяни използвали при балсамирането антисептици като ароматни смоли и катран, знаели влиянието на антисептичната сухота и на солите. В Древна Гърция изгаряли сяра за прочистване на помещенията. Хипократ използвал като антисептици виното и врялата вода. Гален пръв започнал да изварява инструментите, с които третирал раните на римските гладиатори.
Когато по време на Средновековието чумата опустошила Европа, опитите за борба със заразата включвали почистващи разтвори, проветряване, дим от изгоряла слама, от оцет, сяра, антимон и арсен. Дълго време се считало, че причинителите на болестите могат да бъдат унищожени, ако се вижда действието на химикала (чрез дим или покритие върху повърхност).
Въпреки че човечеството имало своите архаични и понякога токсични методи за пречистване, то не знаело нищо за бактериите и другите микроорганизми чак до 1675 г., когато нидерландският търговец и учен естественик Антони ван Льовенхук открива съществуването на микроорганизмите, а на следващата година – че оцетът може да убива някои от тях.
Едва тогава учените започват да осъзнават, че тези невиждани досега организми могат да причиняват болести, но химикалите могат потенциално да ги унищожават без видима за окото реакция. През 1758 г. немският лекар Йохан Юлиус Уолбаум за първи път използва ръкавици като превенция на инфекциите в хирургията, тогава – направени от овчи черва.
В по-ново време
През 1847 г. унгарският лекар Игнац Земелвайс открива, че случаите на родилна треска в акушерските клиники намаляват драстично, ако преди манипулации ръцете на персонала се дезинфекцират и измиват с разтвор на хлорна вар. Въвежда го като практика във Виена, където работи, и смъртността сред родилките и новородените спада повече от 7 пъти.
Въпреки многобройните му публикации употребата на антисептици се разпространява едва след смъртта му, когато френският химик и биолог Луи Пастьор потвърждава теорията за микробите (1862 г.). Неговото виждане, че ограничаването на достъпа на микроорганизми до човешкото тяло би намалило риска от инфекции, кара английския хирург Джоузеф Листър да въведе стерилните техники в хирургията (1867 г.).
Лорд Листър успешно използва карболовата киселина за стерилизиране на хирургическите инструменти и за почистване на рани, като с това намалява следоперационните инфекции и прави хирургията по-безопасна за пациентите.
Руският военнополеви хирург Николай Пирогов прави голям пробив в борбата с инфекцията на раните. Той използва спирт, йод и манган като антисептици, създава трислойната превръзка, въвежда дезинфекцията на бельото и превръзките чрез изваряване.
Немският лекар Роберт Кох и неговите партньори поставят началото на науката за дезинфекцията и стерилизацията с техните проучвания на дезинфекционните свойства на парата и горещия въздух (1881 г.) Д-р Кох открива причинителите на туберкулозата и холерата. Предлага екстракт от туберкулозни бацили за лечение на туберкулозата, наречен туберкулин, който се използва успешно за диагностика в наши дни.
Немският хирург Густав Адолф Нойбер построява частна болница, основана на главния принцип на асептиката, според който микробите трябва да се унищожават преди, а не след като влязат в контакт с пациента (1883 г.). Той разработва вентилационна система за събиране на прах и пръв започва да оперира с хирургическа шапка и халат.
Немският лекар Ернст фон Бергман (1885 г.) пръв използва парния стерилизатор за стерилизация на медицински инструменти и превръзки, с което поставя началото на асептичната хирургия. Той е и един от първите, които започват да носят бяла престилка като символ на чистота.
Дезинфекцията днес
Интересно е, че пандемиите през последните две хилядолетия са карали хората не само да обръщат особено внимание на методите за дезинфекция, но и са водели до съществени нововъведения, подобряващи като цяло качеството им на живот.
Например при епидемията от холера през XIX в. се разбира, че проблемът е свързан с канализацията и водоснабдяването. Питейната вода започва да се пречиства и хлорира и болестта практически изчезва от Европа и Северна Америка.
Испанският грип от 1918 г., който за 24 седмици убива повече хора, отколкото СПИН за 24 години, води до създаването на нови продукти за дезинфекция, кара хората да разберат, че чистият въздух и слънцето са естествени дезинфектанти и че карантината спасява животи.
Според най-новите препоръки на Световната здравна организация, свързани с COVID-19, почистването с вода, сапун или неутрален детергент, съчетано с механично действие премахва и намалява замърсяванията, но не унищожава микроорганизмите и затова след почистване трябва да се прилага химически дезинфектант – белина или спирт (около 70%). Eфективна е и дезинфекцията на помещенията с ултравиолетови лъчи или с озон.
Надгражданото със столетия човешко познание за хигиената и дезинфекцията днес е обичайна практика в болниците, обществените заведения и в дома на всеки интелигентен човек.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]
