
Текст: Д-р Вероника Делчевa
С наближаването на голямото събитие – постъпването на детето в детско заведение, вероятно ви измъчват куп въпроси и противоречиви чувства. Освен всички притеснения относно решението да посещава ли детско заведение и откога, избора на самото детско заведение и постъпването в него, най-голямото ви притеснение вероятно е колко често ще се налага да посещавате педиатъра и да се грижите за болното си дете.
С какво се свързва повишената склонност към заболявания при постъпване в детско заведение?
Повишената склонност към заболявания при постъпване в детско заведение се дължи на различни фактори. От една страна, имунната система на детето е незряла. Кърмачетата получават антитела вътреутробно чрез плацентата и чрез кърмата. Това са специфични имунни антитела от майката. До 6-месечна възраст защитата на бебешкия организъм се поема изцяло от майчините имуноглобулини. При постъпване в детско заведение имунната система на детето влиза в конфликт със средата, в която е попаднала. Тя работи усилено, за да го защити чрез изработване на антитела. Друг рисков фактор е стресът, който преживява детето, поради отделянето от семейната среда, което допълнително компрометира имунитета.
Кога се счита, че детето боледува често?
Счита се, че често боледуващото дете през първата година от живота си боледува повече от четири пъти от остри вирусни заболявания. Между 1 и 5 години това е детето, което боледува повече от шест пъти годишно и повече от десет пъти годишно, когато посещава ясла или градина. Около 7-годишна възраст имунитетът на децата е развит почти толкова, колкото този на възрастните. Тук трябва да отбележим, че тази класификация е много условна и зависи от вида заболяване, времето, в което детето боледува, времето, което му отнема да се възстанови и т.н.
Защо, поставени в едни и същи условия, някои деца боледуват често, а други не? Каква роля играе генетичната предразположеност към определени заболявания върху формирането на имунитета?
Имунната система е самоконтролираща се система, която се състои от имунни органи и клетки. Нейната главна роля е да защити организма от увреждащите фактори на околната среда. Имунитетът се разделя на два вида – вроден (неспецифичен) и придобит (специфичен). Вроденият имунитет няма клетки на имунната памет и той е в тясна координация с придобития, за да се запази така ценната информация от преболедуването. Дефектите –вродени, генетични или придобити, са обусловени от аномалии и увреждания на костния мозък или тимуса и се изразяват в количествена или функционална недостатъчност, или и двете, на клетките на имунната система. Дефектите могат да се комбинират и да формират болестотворна картина или синдроми на първична имунна недостатъчност.
Когато постъпват в ясла или в градина, децата преминават през адаптационен период. Как можем да помогнем на детето в този т.нар. преходен период?
Препоръчително е детето да бъде подготвено от по-рано за този преходен период. Имунната система толерира добре имуномодулатори, съдържащи имуноглюкани, които имат специфично действие. Можем да подпомогнем имунната система на детето с природни продукти като прополис, черен бъз, ехинацея, котешки нокът и други, но съветът ми е винаги да се консултирате с педиатъра на детето, когато предприемате каквато и да е терапия.
Според вас какви предпазни мерки може да се приложат за ограничаване разпространението на вирусите в детските заведения?
Мерките трябва да включват преди всичко превенция – да се приемат сутрин в детското заведение напълно здрави деца. Контролът да се осъществява от медицинско лице под формата на т.нар. сутрешен филтър. Употребата на дезинфектанти за пода и повърхностите в детските заведения също е важна. Приучаването на детето да измива старателно и често ръцете си има неочаквано добър ефект. Задължително е пълното, а не формално проветряване на учебните помещения.
Какви изследвания назначават педиатрите, когато детето боледува прекалено често и продължително?
Назначават се изследвания – кръв и урина; микробиология; паразитология; секреторни имуноглобулини; нива на антитела и други. Интерпретацията на данните е от съществено значение за диагнозата и съответно за терапията при продължително и често боледуване.
Можем ли да кажем, че посещаването на ясла и детска градина формира имунитета на детето?
Имунитетът на детето се формира и без то да е посещавало детско заведение. Когато посещава детско заведение, имунната му система изпада в по-тежък конфликт със заобикалящата го среда. То изработва специфични антитела чрез преболедуване. Вирусите и бактериите обаче притежават свойството изменчивост – това обуславя перманентния конфликт с тях.
Естествено, от всяко правило има изключения. Смятате ли, че ако детето има доказан специфичен проблем – например хронично заболяване, за неговото развитие може да е по-добре в първите години да се избягва рискът от баналните инфекции в детските заведения?
Да. При хронично протичащо заболяване се налага детето да не посещава детско заведение, докато проблемът бъде решен. С израстването имунната система се стабилизира и в училищна възраст заболеваемостта от вирусни и бактериални инфекции намалява.
От вашата практика какво бихте посъветвали родителите – по какъв начин биха могли да укрепят подрастващия детски организъм, когато детето се сблъсква ежедневно с инфекции в детското заведение?
Правилното отглеждане на детето ще му осигури по-малко болести в детската ясла и градина. Добре е (при възможност), детето да бъде кърмено поне до 6-месечна възраст. Претоплянето и отглеждането в затворена среда е вредно за имунната система. Препоръката ми към родителите е детето да спи добре завито в прохладна стая; да излиза на чист въздух; по възможност да се разхожда в парка, планината или в гората. Хранителните навици също са важни. От ранна детска възраст е добре да се ограничават бялата захар; бялото брашно; пържените храни; желираните бонбони и газираните напитки. Хубаво е детето да бъде приучено да консумира плодове и зеленчуци, мед, витамини, протеини, фибри. Закаляването е съществен фактор в устойчивостта към патогенни микроорганизми, а също така и спазването на принципа на постепенност – преминаване от по-слабите към по-силните закалителни процедури. Препоръчвам да се възпитава детето с постоянство и да се обръща специално внимание на неговото емоционално състояние. Тъжните и потиснати деца боледуват по-често.