Свободен полет сред вятър

Александър Вучкович

Ако пробваш само веднъж да летиш, ще ходиш по земята с очи, вперени към небето, защото си бил горе и защото искаш да се върнеш там, казал Леодардо да Винчи, италиански художник, изобретател, мислител и гений на Ренесанса, който между другото проучвал летенето на птиците и създал модел на летателен уред.

Огромното желание на човека да лети е старо, колкото и историята на човешкия род, казал Уилбър Райт. Той заявил следното: ,,Желанието да летим сме наследили от нашите прадеди, които гледали със завист птиците, реещи се волно в необятните пространства”. Уилбър Райт заедно с брат си Орвил направил моторен летателен апарат от дърво, платно и велосипедни части и се вдигнал във въздухa, където се задържал 12 секунди, прелитайки 37 метра. Това бил първият контролиран полет в историята на човечеството, в който братя Райт вложили пет години труд и разочарования, но накрая усилията им се увеначали с успех. Четири десетилетия по-късно американският инженер д-р Френсис Рогало (1912–2009) направил експерименти с хвърчило от платно. Това довело до радикални промени в конструкцията на леките безмоторни летателни апарати, затова се смята предтеча на съвременните делтаплани.

Като летене с парашут
Английската дума paraglide се превежда като ,,полет с парашут” и всъщност произлиза от френската дума parapente, измислена от алпинистите във Франция, които летят надолу, за да слязат по-бързо от покорените планински върхове. Не минава много време от това бързо и практично спускане от планините, а на хоризонта се появява нов спорт, в който летците чрез платно или крило използват топлите въздушни течения през лятото, а през зимата разчитат на полет от хълм или възвишение.

Полетът с делтаплан е наистина първото осъществяване на мечтата на човека да лети свободен и безшумен като птиците, като в същото време е и най-новият въздушен спорт, който интензивно се развива и се разпространява през последните три десетилетия. Обаче поради малката скорост на летателния му апарат всяка промяна в нея, както и в турбуленциите, може да бъде рискована и опасна. Затова преди полета с делтаплан е необходимо сериозно и системно обучение на няколко нива. Започва се от малките височини,  усвояват се и базови познания по аеродинамика и метеорология за пилоти. Курсът по делтапланеризъм винаги започва с опознаване на необходимата екипировка, техниката на наземно практикуване на излитане, контролиране и погасяване на крилото, което се върши  на ливада  или равнина, без условия за политане. Първият полет се осъществява от сравнително нисък учебен хълм при стабилни метеорологични условия, след това се тренира излитане и кацане, а после се преминава към  т.нар. прав старт за постигане на височина. Управлението се върши с командни върви, които опъват или разхлабват платното на крилото. При дърпането им се извива задната част на крилото, при което се променя съпротивлението и силата на издигане на едната или на двете страни.

Екипировката за делтапланеризъм съдържа крило, сбруя (седалка) и система за връзка, запасен парашут, както и защитна каска, ръкавици, облекло и обувки. Те предпазват пилота от удари, студ и вятър, защото с всяко увеличаване на височината от 1000 метра нагоре температурата се понижава от 5 до 6 градуса. Крилото е с почти елипсовидна форма и се състои от ляво и дясно полукрило, които са съставени от отделни аеродинамични камери. Ресурсът му е от 200 до 300 часа, тъй като ултравиолетовите лъчи му оказват вредно влияние. Запасният парашут е най-често под формата на купол с повърхнина от 22 или повече квадратни метра и служи за спасяване на пилота, когато е в опасност. Пилотите обикновено носят вода, малко храна и средства за първа помощ в случай на принудително кацане на непознат терен.

Страхът от летене
Опитните пилоти твърдят, че желанието да се лети е много по-силно от страха, но ако някой каже, че никога не се плаши, не казва истината. Нормално е да се появи страх, когато условията за летене са неблагоприятни или станат лоши по време на полет. Инструкторите по делтапланеризъм смятат, че страхът е приятел на всеки делтапланерист, ,,защото му пречи да променя границите на полета извън възможностите и уменията си в момента”.

Делтапланеризмът е прекрасен и невзискателен спорт, в който делтапланеристът е ,,господар на себе си” и сам решава откъде ще полети. Не му са необходими нито летище, нито инфраструктура. Достатъчно е да носи раницата с екипировката си, която лесно се подрежда, а теглото й не превишава 15 кг, и да отиде на някой хълм. А когато избере подходяща част от поляна за политане, ще му бъдат нужни само десетина минути за подготовка, попътен вятър и няколко крачки за силване преди да полети. Може да остане във въздуха няколко часа, да се издигне до няколко хиляди метра и да прелети няколкостотин километра, защото в този спорт всичко е възможно, а незабравимото удоволствие е гарантирано.

На връх Монблан
Преди няколко години група делтапланеристи полетяха от подножието на най-високия европейски планински връх Монблан и след един час кацнаха на него. В делтапланеризма и това е възможно, защото делтапланът е летателен апарат и като безпилотния самолет използва силата на ветровете и термиките, за да се задържи във ваздуха и да отлети възможно най-високо и най-далече. Когато условията за полет са добри, не е проблем да се излети от някой малък хълм и да се достигне височина от три километра.

Съществуват два вида летене с делтапланер – с подемане от ветровете и летене в термика. Първият вид се осъществява под въздействието на вятъра, който следи конфигурацията на релефа. Делтапланът прави осмици докато вятърът се отблъсква от равнината и потиска крилото, като го държи на константна височина. Вторият вид летене е по-сложен и по-опасен. Теминът ,,термик”се отнася до процеса на загряване на приземния въздушен пласт и неговото издигане на по-голяма височина. Но структурата и повърхнината на релефа е различна, затова и интензитетът на загряване няма да бъде еднакъв, нито пък интензитетът на издигане на топлия въздух. Мястото, където въздухът се издига, се нарича „стълб”, а прстранството, в което има издигане на топъл въздух с немного голям интензитет, се нарича ,,балон”. Затова делтапланеристите търсят термици да кръжат над тях, тъй като така по-лесно достигат желаната височина. Скоростта на издигане се движи от около 3 m/s дo 20 m/s. На Балканския полуостров термиците се появяват през пролетта и изчезват в края на лятото.

Тандемните полети
Удоволствието от полета с делтапланер е възможно и ако не сте обучен пилот, а само пътник. Тази позиция в летенето е възможна в така наречения тандмен полет, когато е достатачно да се слушат и да се изпълняват командите на пилота, защото той е ,,шофьорът” и пътникът трябва да бъде негов ,,сътрудник”, за да може полетът да бъде успешен и безопасен. Делтапланът за този вид полети е малко по-различен от ,,обикновения”, крилото му има по-голяма повърхнина, има две системи за връзка, а основната му характеристика е, че може да носи и пилота, и пътника. При летене пилотът е активен, а пътникът му помага след команда при завоите, пренасяйки тежестта към страната, на която се завива. Също така при политане  пътникът трябва да участва синхронизирано в засилването заедно с пилота и да бяга без спъване или спиране.

За най-възрастната пътничка в тандемните полети се смята една госпожа на 104 години, която зае мястото си в Книгата на рекордите Гинес. Маргарет Макалпин решила да направи този полет, когато 101-годишен мъж подобрил рекорда й, който постигнала на 99 години. Тя дошла на мястото за политане в инвалидна количка и не могла да се засили, затова група хора помогнали на пилота, носейки я на бегом. Снимката от този необикновен полет може да се види на ютуб под заглавие„104 and half years old. Oldest Female to Paraglide Tandem Margaret McKenzie McAlpine”.