Деформации на стъпалото

Унив. проф. д.м.н. Иван Буткович
специалист ортопед и травматолог

Стъпалата са предразположени към травми, инфекции и множество заболявания, а всеки пети пациент, явяващ се на преглед при ортопед, се оплаква от проблеми със стъпалото и глезенната става

Стъпалото и глезенната става формират едно удивително цяло, позволяващо ни да стоим, балансираме и ходим. В сравнение с ръката, кортикалната зона на главния мозък, контролираща стъпалата, е относително малка, въпреки че е доказано, че невромускулният контрол над тях може да бъде невероятно развит, както показват грациозността и уменията на балерините или способностите на хора с инвалидност на горните крайници, които могат да рисуват, пишат и изпълняват с долните си крайници повечето дейности, които по същността си са свързани с ръката. Най-честите деформации на стъпалото са изпъкналите кокалчета (валгус) на палеца и различни степени на нарушение на статиката на сводовете на стъпалото, които обикновено се развиват постепенно и изискват по-продължително активно лечение.

ИЗПЪКНАЛИ КОКАЛЧЕТА: Изпъкналите кокалчета обхващат няколко различни деформации. Началната фаза на деформацията е израстък от вътрешната страна на основата на палеца. През следващата фаза палецът леко се извърта (т.нар. пронация), така че повърхността на нокътя му вече не е успоредна на основата.

При преместването си палецът може да притисне втория пръст, да застане под него или върху него. Последствието може да бъде частично изкривяване на втория пръст или поява на болезнен мазол върху него. Палецът постепенно губи функцията си за оттласкване и част от тежестта на тялото се пренася върху главичката на втората кост на стъпалото, където може да се образува болезнен мазол.

Тази деформация е прогресивна, но всеки пациент си има своя деформация, със свои собствени особености и не при всички се стига до изразена деформация. Тя може да спре в началния си вид и с години да не покаже никакви признаци на прогресия.

ПРИЧИНИ: Има множество причини за появата на изпъкналите кокалчета, като най-честите са наследственост (60-90%), наднормено тегло и носенето на неподходящи обувки. Наднорменото тегло с времето довежда до отслабване на лигаментарните връзки и мускулите, поддържащи архитектониката на стъпалото, което води до падане на медиалния надлъжен и предния напречен свод на стъпалото. Научните изследвания показват, че 33% от хората, които носят обувки, имат изпъкнали кокалчета, докато при онези, които не носят, този дял е едва 2%. Деформацията е по-честа при жените, а главната причина е носенето на неподходящи обувки, несъответстващи по форма и размер на стъпалото, като при това високите токчета прехвърлят основната част от тежестта върху предния дял на стъпалото, което се деформира в тясната и неудобна обувка. Това не означава, че всички, които носят обувки на висок ток, ще получат деформация на стъпалото, но шансовете за това са значително по-големи в сравнение с онези, които носят широки и удобни обувки.

ДИАГНОЗА: Диагнозата на тази деформация е лека, но прогнозата за нейното развитие е тежка. При по-леки деформации най-честият съвет е да се носят удобни отпред обувки, защото тесните обувки стимулират прогресирането, но могат да причинят и механично дразнене на меките тъкани на нивото на кокалчето и евентуално да се развие инфекция на стъпалото. При изразени деформации се препоръчва рентгенография на предния дял на стъпалото (желателно е в изправено положение), след което чрез измерване на определени медицински ъгли може точно да се определи фазата на прогресия на деформацията и с нова снимка след 6-12 месеца да се регистрира евентуалната прогресия и нейната фаза.

Ако имате изразена деформация, моят съвет е да коригирате обувките си според нея, стига това да не създава функционални и естетически неудобства. Това, което не трябва да се допуска, е инфекция на стъпалото. В противен случай препоръчвам оперативно лечение. Днес има описани над 200 оперативни техники, даващи много добри резултати.

НАРУШЕНИЯ ПРИ СВОДОВЕТЕ НА СТЪПАЛОТО: Стъпалото има четири анатомични свода: вътрешен надлъжен, преден, външен надлъжен и заден. Ако се стигне до падане на надлъжния медиален свод на стъпалото, говорим за плоски стъпала, докато прекалено висок свод е налице при т.нар. вдлъбнато стъпало. Първата деформация е по-честа и възниква в резултат на обща мускулна слабост (възстановяване след заболяване, ускорен растеж, тежка травма), изтощение (при хора, които стоят или ходят дълго време), при внезапно повишаване на теглото, носене на неподходящи обувки и наследственост. Такива хора имат специфична скована походка, без фаза на оттласкване, при което петите са изкривени, а вътрешните връзки на глезенната става силно изпънати. В следващата фаза може да се появят болки в коленете, бедрата, гръбнака и дори в тила.

ДИАГНОЗА И ЛЕЧЕНИЕ: Потвърждава се с клиничен преглед, но реална (цифрова и визуална) представа за деформацията се получава чрез преглед, наречен бароподометрия. Лекарят разграничава т.нар. ригиден деформитет от подвижния. При по-малък обем деформацията не изисква лечение и пациентите трябва да се насочват към нормални спортни дейности.

Повечето автори смятат, че като първи избор при лечението на тази деформация трябва да се използва носенето на удобни обувки с широка предна част, съчетани с индивидуални ортопедични стелки по мярка, които могат да коригират валгуса на стъпалото, да повдигнат надлъжния медиален свод и чрез равномерно разпределение на натоварването да коригират местоположението на изместения център на тежестта на стъпалото, с което телесната тежест се пренася по-равномерно върху земята. Освен това тези стелки се правят от еластични материали (имат антишок ефект), затова и децата, и възрастните ги предпочитат, тъй като с тях се изморяват по-малко и по правило имат по-малко други оплаквания. При пациенти с изразена деформация, застрашаваща сериозно статиката и динамиката на стъпалото, се прилага хирургично лечение.

НОКТИ: Обикновено ноктите врастват в резултат на неправилно изрязване, когато се изрязват прекалено дълбоко и така меките тъкани застават пред краищата на ноктите; при растежа си те ги увреждат, а като усложнение се развива и локална инфекция на меките тъкани.

ЛЕЧЕНИЕ: Ноктите трябва да се изрязват така, че краищата им да бъдат под прав ъгъл спрямо надлъжната ос на пръстите. Меките тъкани по краищата на ноктите трябва внимателно да се изместват настрани с памук, така че те да се отстраняват и да позволяват нормален растеж на ноктите. Меките тъкани никога не трябва да се изрязват. В случай на чести рецидиви проблемът се отстранява успешно чрез оперативно лечение.