Дънковото яке

Мария Йоксимович

През 1880 година Леви Щрayс прави първото дънково яке, предназначено преди всичко за железничарите, миньорите и каубоите. В средата на 20-ти век то става символ на младежкия бунт до такава степен, че носенето му е забранено в американските училища, а две десетилетия по-късно се превръща в любимец на модни дизайнери и обикновени хора, които най-вече го харесват, заради практичността и издръжливостта му.

Всеки, пробвал се да опише историята на дънковото яке, знае, че то е като моден хамелеон – претърпява множество трансформации от първоначалния си вариант в индиговосиньо с дължина до талията. Може да е късо, дълго до бедрата или с ревер, когато наподобява сако, с къси ръкави или без тях, с подплата на цветя или от кожа с косъм, с пришити ресни, мъниста или избродирано, да лъха на романтика или пък да е пънкарско с метални бодлички, капси и кожа – разновидностите нямат край. Дори цветът му вече не е това, с което може да се оприличи. Най-хубавото е, че стои добре и когато е измачкано, а не му пречи и да е носено повече време. Нищо чудно, че почитателите му го сравняват с виното – „колкото по-старо, толкова по-хубаво“. Еднакво харесвано е от мъже и жени, от обикновени хора и известни личности, а дизайнерите не могат да устоят на изкушението да сътворят още някой шикозен вариант.

По модните подиуми, но и по улиците в цял свят дънковото яке се носи с всичко! Над бански, с ризи и тениски, с шорти, панталони или поли, в комбинация с рокли или дори официални тоалети. Днес не е нужна храброст, за да облечете дънково яке с малка черна рокля или пък дантелена рокля. На невъзможните до вчера съчетания се гледа като на модна екстравагантност и признак за индивидуализъм, така че спокойно може да комбинирате дънковото яке с дамска шапка, елегантни обувки на тънък ток или уникален шал от естествена коприна. Класическият вариант с дънки и бяла тениска не излиза от мода над половин век.

Трябва да се отбележи, че дънковото яке е една от първите дрехи, вдъхновяващи младите жени да изградят собствен стил, оставяйки върху него своя отпечатък, независимо дали са отрязали ръкавите му, поръбили са го с дантела или са го изрисували с флумастери. А когато умалее или се скъса, е идеално за рециклиране. От него винаги може да се направи симпатична чанта, възглавничка за седене на под, шапка или абажур.

На фестивала „Blue Genes Jam” в град Рино, Невада, възвеличават дънковото яке и дънките като модни икони и представят филми, в които дънковото яке е не просто реквизит, а част от поп културата. Тайната на неговата невероятна популярност по всички меридиани е предмет на интерес за културните социолози и етнографите, които изтъкват, че през петдесетте години на миналия век дрехите от дънков плат до такава степен били символ на младежки бунт и тийнейджърски вандализъм, че на учениците им било забранено да посещават занятията с дънково яке или дънки.

Произходът му е известен. „Корените“ на дънковото яке се свързват със златната треска в средата на 19-ти век, когато Леви Щраус от Ню Йорк отива в Сан Франциско, за да продава на копачите на злато, одеяла, а освен тях и работни панталони от устойчив дънков плат. Всъщност, тези дънки с тиранти, джобове и капси, които много по-късно са брaндирани под името „501“, са по-големият брат на дънковото яке.

През 1880 година Леви Щраус прави първото дънково яке, което, както дънките, е предназначено най-вече за работничската класа – железничари, миньори и каубои. Якето от дънков плат веднага е припознато като практична част от гардероба, която може да се носи с фланелена риза или памучна тениска. Подобно на дънките, то започва да се произвежда масово, а Джеймс Съливан, авторът на книгата „Jeans: A cultural history of an American icon” нарича компаниите Lee и Wrangler, заедно с марката Levi’s светата троица на дънковия плат.

Обожавано и отричано не по-малко от дънките, днес дънковото яке е дреха, която всеки носи, защото е практично, пази от вятър и студ и придава на ежедневния аутфит стилно неглижиран вид. Всъщност, идеята за него е толкова добра, че изявлението на дизайнера Ив Сен Лоран – „Бих искал аз да съм го измислил.“ е напълно разбираемо.

Идеи за сезон 2017
Голямо дънково яке: В тази си разновидност то може да прилича на ветровка или някоя дядова риза. Комбинира се отлично с шорти и бермуди, на бос крак и със спортни сандали. Подходящо е за излет, защото предпазва от вятър и може да се ползва като постелка за трева.

Сако: Дънковият вариант на тази „сериозна“ част от гардероба изглежда елегантно неглиже и може да се съчетае с ризи и тениски, с широки, свободни и тесни поли, както и с панталони. В комбинация с дънки е практична част от гардероба, която не излиза от мода.

Ретро: Класическият вариант обикновено е избледнял, до талията, с характерни тегели, капси и джобове. Носи се с всичко, пази се и никога не се хвърля.

Детайли: Това, какви детайли има якето, зависи от личния афинитет и предназначението му. Тегелите и шевовете, капсите, копчетата и циповете се подразбират, а могат да се добавят и значки или да се пришият апликации. Избродираните мотиви, както и интересните принтове (най-добре на гърба) винаги са на мода.

Музеят на дънковия плат
Швейцарецът Руди Керер има колекция от 12 000 дрехи от дънков плат. Колекционер от 1973-та година, влюбен във всичко изработено от дънков плат, вярващ, че дънковите дрехи „преминават всички граници – и географски и социални“, през 2001 г. той открива Музей на дънковия плат в Цюрих, в който излага впечатляваща колекция. „Ние само купуваме и хвърляме нещата, които повече не ползваме“ – споделя той и разказва за мечтата на живота си „Моята мечта е да спра хвърлянето и „пенсионирането“ на дънките и дънковите якета.“.