Текст: д-р Алек Топов, началник на отделение по офталмология в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда

Какво представлява далтонизмът? Колко вида далтонизъм съществуват?

Далтонизмът е понятие, въведено в популярната реч по името на английския учен Далтон, който сам е имал зрително нарушение и първи го описва подробно. Често думата се използва неправилно като нарицателно за всички форми на нарушено цветно зрение. Офталмолозите си служим с термина дисхроматопсия – невъзможност да се разпознават и разграничават определени цветове, а в редки случаи и всички. Всъщност далтонизмът е най-честата форма на дисхроматопсия, при която не може да се разпознае зеленият цвят и засегнатите имат проблем с различаването на зеления и червения цвят – деутераномалия и деутеранопия. По-редки са нарушенията във възприемането на червеното (протанопия) и синьото (тританопия). Много рядко се среща пълна липса на цветно зрение – ахроматопсия, при което засегнатите виждат света само в оттенъци на сивото. То се съчетава с намалена зрителна острота. Нарушенията на цветното зрение може да бъдат както вродени, генетично обусловени, така и придобити – при някои заболявания на макулата, на зрителния нерв, катаракта, след черепно-мозъчни и очни травми, недостиг на витамини, отравяне с тежки метали или вследствие употребата на някои медикаменти. Вродените форми са много по-чести при мъжете (до 8%), отколкото при жените (0.5%). Това е свързано с типа на унаследяване, който най-често е чрез Х-хромозомата.

На какво се дължи цветната слепота?
Благодарение на около седем милиона специални рецептора, наречени конусчета, или колбички, окото на човек различава огромно количество цветове и оттенъци. Фоторецепторите улавят електромагнитни вълни с дължина на вълната от 400 до 700 nm. Тези рецептори съдържат зрителни пигменти, чието взаимодействие със светлината поражда цветоусещането. Три са основните цвята, от които произхожда целият цветови спектър – червен, зелен и син. Това, което виждаме, е резултат от тяхното смесване. Три вида цветен пигмент съдържат и различните конусчета и в зависимост от степента на тяхното дразнене се получава усещането за даден цвят. Но понякога определени пигменти отсъстват или са в недостатъчно количество, или самите конусчета са увредени и засегнатите хора виждат околния свят в по-други цветове.

Как виждат далтонистите?
При деутеранопията цветовете са загубили своята яркост, по-специално по отношение на зелено и червено. Жълтото и зеленото червенеят и е трудно да се различи синьо от виолетово. Червеният цвят изглежда жълто-кафяв, а зеленото понякога се вижда като бежово.

При нарушено възприемане на червения цвят всички нюанси на зелено и червено изглеждат донякъде избледнели, докато сините и жълтите нюанси остават почти непроменени. Някои нюанси на оранжево и зелено изглеждат жълти. При протанопията червеното се вижда като черно.

Тританопията е много рядка форма на цветна слепота. Хората виждат света в зеленикаво-розови тонове.

Как се поставя диагнозата?
В практиката се използва специалният тест на Ишихара – псевдоизохроматични таблици, съдържащи скрити цифри, които само хора с нормално цветно зрение могат да видят. Приложение намират и други тестове – чрез цветни петна, цветна периметрия и други според случая. Точната диагноза за типа и степента на цветното нарушение се поставя след изследване със специален апарат – аномалоскоп.

Има ли лечение на далтонизма?
При придобито нарушение на цветоусещането лечението е свързано с терапия на основното заболяване или премахване на токсичното действие. Въпреки това понякога остават трайни промени в цветното зрение. При вродените форми на нарушение във възприятието на цветовете няма лечение. Докладвани са обещаващи резултати от генна терапия върху животни. Тези лечения са в процес на проучване и може да станат достъпни в бъдеще. Съществуват и специални контактни лещи и очила, които могат да  подобрят възприемането на контраста между цветовете, но са ефективни при определени форми на нарушено цветоусещане.