Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог

„Как не те е срам!“ Колко пъти сте чували тези думи като дете? Родители, учители и други авторитетни фигури са ви засрамвали, използвайки ужасното и унизително преживяване, за да ви възпитават?! Получило ли им се е? Най-вероятно в момента сте спрели „нередното“ действие, но на каква цена?

Всички сме изпитвали срам в един или друг момент. Срамът е онова неприятно усещане, което изпитваме в корема си, когато мислим, че не сме в безопасност пред осъдителния поглед на другите. Чувстваме се малки и лоши, искаме да изчезнем, да потънем вдън земя, да умрем от срам!

За да се срамуваме, е нужно да има определени условия: не само да знаем, че престъпваме норма, но и тази норма трябва да е желана и обвързваща. Невинаги е необходимо да присъства неодобряващ човек, трябва само да си представим чужда преценка. Чуваме в ума ни гласа на родител, който строго пита: „Не те ли е срам“.

Срамът е здравословен, когато е в малки дози и ви помага да се смеете на себе си, прави ви смирени и ви учи да спазвате граници. Без поне малко срам, хората няма как да управляват поведението си и да се съобразяват с другите. Родителите ви играят важна роля, като (в идеалния случай) ви напомнят, че грешките са нормални и ви насочват към по-добър избор, като ви учат за последствията от вашите действия.

Но често родителите изпращат и безполезни, вредни съобщения: „Не мога да повярвам колко си глупав“, вместо „Е, всеки прави грешки“. „Мързелив си и недостатъчно умен“, когато споделяш мечтите си. Неодобрението и разочарованието, които се фокусират не върху действията, а върху аспектите на личността ви, могат да ви накарат да се почувствате болезнено уязвими, неадекватни, дори недостойни за обич или положително внимание.

Злоупотребата, пренебрегването и емоционално отдалеченото родителство също могат да предизвикат усещане за срам. Родители, които пренебрегват вашите физически или емоционални нужди, могат да създадат впечатлението, че не принадлежите или не заслужавате любов. Срамът ни кара да насочим фокуса си навътре и да гледаме на цялото си аз в негативна светлина.

За разлика от обикновения срам токсичният срам е хронично чувство на безполезност. Той може да се появи и в зряла възраст, когато грешките продължават да ви преследват дълго, след като се случат. Чувството, че не можете да признаете какво сте направили или да имате възможност да поправите действието си, може да направи този резултат още по-вероятен.

Ако продължавате да получавате негативни съобщения за вашата личност или интелигентност, вероятно ще ги интернализирате. Това е напълно нормален отговор, но не го прави по-малко вреден.

Кога срамът е токсичен? Когато имате: лошо самочувствие, изпитвате силен и дълготраен срам, продължаващо чувство на неадекватност, постоянен негативен вътрешен диалог, мислите „аз съм лош човек“ вместо „направих нещо лошо“, когато срамът се задейства от мисли, а не само от външно събитие.

Силният, продължителен срам, предизвиква тялото да отделя хормони на стреса, което може да причини симптоми като депресия, тревожност, прекомерен сън или невъзможност за сън, стомашни болки, хранителни разстройства, зависимости. Токсичният срам оказва влияние върху това как мислите и се отнасяте към себе си. Опитвайки се да избегнете неудобството или срама, се лишавате от много житейски избори и радости или може да се опитате да представяте перфектно външно аз, за да скриете как се чувствате отвътре.

Хората, живеещи с токсичен срам, често имат токсични или проблемни връзки. Вярването на негативни послания за себе си може да ви накара да избягвате и да се отдръпнете от другите. Идеята, че не сте достойни за приятелство или интимност, може да ви накара да се притеснявате да разкриете своето истинско аз пред другите.

Токсичният срам е изтощително преживяване, но не е нужно да трае вечно. Въпреки че няма универсален подход, има нещо, което можете да предприемете, за да започнете да го управлявате.

Реагирайте. Това не е толкова лесно, когато мозъкът ви е замръзнал от ужас и просто искате да изчезнете. За да успеете да накарате мозъка си да започне да работи отново, знайте, че не е нужно да се извинявате, да поемате вината или да контраатакувате. Просто може да кажете: „Това беше грубо!“. Без значение какво сте направили, не заслужавате да бъдете унижени. Разбира се, поемете отговорност за грешките, които сте направили, но не приемайте, че грешката означава, че сте недостоен човек.

Изследвайте срама си, вместо да го избягвате. Когато изпитвате срам, как реагирате или как се чувствате различно? Бъдете честни със себе си и с другите хора. Позволете на вашето страдание да бъде нормализирано.

Преформулирайте негативните вътрешни съобщения. Когато уловите мисли като: „Не мога да направя нищо както трябва, аз съм глупав и безнадежден“. Помислете за други гледни точки. „Направих грешка, но мога да я поправя – и сега знам какво да не правя следващия път.“ Вие сте човек, достоен за любов – особено вашата собствена любов.

Споделянето също може да има полза, въпреки че изисква уязвимост. Срамът е често срещан и разбирането, че хора, на които се възхищавате и на които държите, също изпитват подобни чувства, ще ви помогне да се усетите по-малко сами.

Говорете с професионалист. Токсичният срам може да нагнои като нелекувана рана, но обучен, състрадателен терапевт може да предложи насоки и подкрепа, за да започнете да изследвате произхода на срама, да осъзнаете въздействието му върху живота ви и да се изправите срещу него. Не е нужно да умирате от срам, овладейте го и живейте с него!