Текст: Олга Георгиева
Снимки: Сдружение „Българска розова долина“
Почти две години ви разказваме истории от миналото на медицината и здравеопазването от древни времена до наши дни. Открихме заедно много любопитни факти, намерихме опора в истината, че човечеството винаги е успявало да се справи с пандемиите и с много от болестите. От този брой се връщаме в настоящето и ще ви запознаваме с инициативи, свързани със здравето, природата и околната среда с поглед към бъдещето.
Българската маслодайна роза е символът на нашата страна и това не е случайно – през 30-те години на XX век България е световен лидер в производството на розово масло, наричано „течно злато“ поради своите качества и цена. Освен в парфюмерията и козметиката то е търсено във фармацевтиката – използва се за лечение на бронхиална астма и заболявания на жлъчните пътища, има антибактериално действие и заздравява кожата при нараняване и изгаряне.
Но… за никого не е тайна, че през последните години огромни розови масиви в Розовата долина от първокласни сортове маслодайна роза са изкоренени или изоставени. Защо се случва това и какво можем да направим всички ние?
Фактите
През последните няколко години държавата допусна чуждестранни розопреработватели да работят у нас без регулация и защита на конкуренцията. Това постави началото на края на малките български фирми в бранша, които не могат да предлагат толкова високи изкупни цени. След пандемията чуждестранните фирми спират да изкупуват розов цвят, но вече много от родните ги няма… Затова тази година изкупните цени достигат 1,50 лв. за килограм розов цвят при себестойност около 2 лева.
Фалират и земеделски производители. По данни на местната земеделска служба в Стрелча през 2021 г. от 300 регистрирани производители са работили само 150. Най-силно пострадали от кризата са малките семейни бизнеси от Клисура, Стрелча и Средногорието. През август 2021 г. става ясно, че Фонд „Земеделие“ ще разпредели 3 млн. лева, отпуснати от ЕК, за подпомагане на розоварните.
Но както твърди Владимир Стоянов, розопреработвател от с. Буново, предвижда се тези средства да отидат при две-три крупни дестилерии. Друга мярка пък ще подпомага стопани, които не са работили тази година, а не тези, които въпреки всичко са запазили дейността си и са се трудили на загуба. Така помощта не достига до най-засегнатите.
Историята на Христо
Семейството на Христо отглежда рози вече 120 години. Наследил е поминъка от прадедите си и следва техния пример, като влага дълго търпение и целогодишен труд, за да произвежда висококачествен розов цвят – такъв, който е прославял страната ни десетилетия наред пред света. Трудът на полето с рози е изтощителен, розоберът трае малко повече от месец със ставане преди изгрев слънце и изцяло ръчен труд във всякакви атмосфери условия.
В останалата част на годината полята имат нужда от прекопаване, разораване и пръскане със защитни средства, за да се получи хубав розов цвят. Това е историята за усърдието и отдадеността на Христо и семейството му, на тяхното призвание, но тя е на път да завърши съкрушително…
„За съжаление тази година от опита, който аз имам, толкова голямо разочарование не сме изпитвали като оценка на нашия труд“, споделя Христо. „Абсолютно категорично мога да кажа, че не може да се живее от това, което изкарваме като заплащане тази година. Младите хора избягаха.
Насочват се към сезонна работа в западните държави, където берат броколи, ягоди, и когато се връщат, питат: Как ония държави успяха така да регулират земеделието си, в мрачна Англия да има ягоди и да е уредено, а ние да не можем да си произведем наша продукция, световно ценена, и да помогнем на народа си да остане тук?“.
Инициативата „SOS Българска Роза“
Заедно със свои съмишленици Владимир Стоянов създава Сдружение „Българска розова долина“, за да обединят усилията си и да съхранят безценната маслодайна роза на България. Според тях това може да стане само ако се подкрепи гръбнакът на българското розопроизводство – тези малки стопани, които са продължили да се борят и в момента имат най-голяма нужда от помощ.
„Без тях целият бранш е обречен да загине“, твърди Владимир. През август сдружението стартира дарителска кампания „SOS Българска роза“, която има за цел да стабилизира състоянието на малките семейни производители от Клисура, Стрелча и Средногорието, като събере 190 000 лева до края на годината. Всеки от нас може да помогне, като купи продукти от българска роза с каузата на „SOS Българска роза“.
Дарителски щандове има във всички общини от Средногорието, 100% от приходите от продажби отиват за каузата. Много социално отговорни компании вече избират тези продукти за подаръци на своите служители. Създаден е и DMS номер, чрез който можем да подкрепим инициативата, като изпратим дарителски SMS на стойност 1 лв. с текст: DMS ROZA, на кратък номер 17 777 (за абонати на Telenor, VIVACOM и A1).
Средствата, събрани от кампанията „SOS Българска роза“, ще подпомагат земеделски производители, които през 2021 г. са регистрирали продажби на розов цвят на цени под себестойността от 2 лева. Сдружение “Българска розова долина” разпределя помощта след предоставяне на необходимите документи, контролът се извършва от Контролния съвет на сдружението.
Подкрепата на общините
Всички общини в Средногорието подкрепят инициативата, като поставят дарителски щандове на „SOS Българска роза”. Щандовете дават възможност на всеки дарител да си вземе и продукт с кауза – дезинфекциращи гелове за ръце с аромат на роза, люляк и момина сълза.
„Производството на маслодайна роза е не просто един от изконните български земеделски браншове, той е част от позитивната представа на света за България и част от нейния бранд. Трябва да помогнем!“, „SOS Българска роза“.
За повече информация: www.sosbulgarskaroza.org