Текст: Антоанета Новакова  Фамилен психотерапевт, педагог

В началото на новата година да се мотивираме за преподреждане. Какво наистина желаем, какво ни пречи, какво да променим?

Измина още една година. В повечето случаи отбелязваме това с приятни, или пък не толкова, празнични срещи. Понякога със самота. При всички случаи се свързваме най-силно с идеята за край и ново начало.

А, не! Писна ми! Няма повече да правя така, няма да се съгласявам на кофти работа, омръзна ми да играя по свирката на шефа, приятелите, майка ми… Но какво да правя, трудно е? Да, всички имаме притеснения, стрес, провали. Помислете, че ако все пак животът е толкова труден, необходимо ли е да си го вгорчаваме допълнително? Нека помислим как да го направим по-добър.

Не знам, ще кажете. Не знам, не мога – думи за избягване на проблема, а понякога единственият начин да се справим е да спрем и да преминем през трудната ситуация. Как става това?

Даваме си възможност да влезем малко в проблема, да осъзнаем, че ние го контролираме, а не той нас. Аз искам нова, добре платена работа – ще кажете, а не умни приказки за проблеми и решаване. Да, но тя няма да дойде, ако не я възнамерим и ако не тръгнем по пътя към нея. Ако не поемем отговорност за изборите и постъпките ни. Трудно е, но – търпение, учете се. Нима се научихте да пишете и четете за седмица? Не, разбира се! А очаквате да се случи нещо добро в живота ви без усилия, без усърдна работа. Вашите намерения могат да създадат резултати, независимо дали го осъзнавате или не. От друга страна, помислете си за това, че резултатите, които имате сега в живота си, показват предишните ви намерения.

И все пак, как става това? Сещам се за онази притча за професора, който искал да научи какво е дзен. Когато въпреки предупреждението на професора чашата чай преляла, Учителят казал: „И вие сте пълен със своите мнения и мисли. Как мога да ви покажа дзен, ако преди това не сте изпразнили чашата си?” За да дадем път на нещо ново, по-напред трябва да пуснем старото. Като начало, напуснете макар и временно позицията си, експериментирайте, иначе не можете да се научите.

Айнщайн ни казва, че да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати си е лудост. По предпочитаме да сме лудички, но не и да надвием страха. Как да се справим с него? Просто е – гледай мечтата, онова, към което се стремиш, а не това, което ти пречи. Тогава страхът ще изчезне, или поне ще намалее значително.

Още нещо – как искаме? Добре е наистина да се фокусираме върху това, което искаме, а не върху това, което не искаме. Представете си, че пазарувате в супермаркет: обикаляте по щандовете и си казвате: не искам, хляб, не искам вино, не искам краставици… Смешно, а? Но често пъти точно така искаме в живота си.

Колкото по-конкретни сме в желанията си, толкова по-точно ще бъде и получаването. Как изглежда това, за което мечтаеш – колко е голямо, какъв цвят, как се нарича? Получавайки име, то започва да съществува. Престори се, че това, към което се стремиш, вече се е случило, и живей така. Поне в малките детайли. Мозъкът е пластичен, може да се научи. Започни да правиш това, което искаш. Може и да сбъркаш – това е прекрасно, защото ни учи. Ученето е процес, включващ в себе си уважение към грешките. Ако не го правите – не се учите.

В началото на 2018-а помислете за това, къде се намирате сега в живота си, къде желаете да сте в бъдеще, изследвайте целите си, какви са пречките и кое ще ви помогне? Измечтайте себе си след 10 години – може да нарисувате, да напишете, или да направите колаж на това с какво точно се занимавате и как изглежда животът ви тогава. Не пропускайте да отбележите как точно сте стигнали до този начин на живот, опишете свои качества и умения, които притежавате.

Това може да ви вдъхнови за промяна, която всъщност вече започва в дълбините на сърцето – точно в този момент, да ви напомни, че колкото и да си мислите, че е трудно, нещата може да бъдат и по-добри. И да се запитате – какво по-различно мога да направя днес, за да бъда там утре?