Текст: Лора Симеонова

Д-р Николай Вълчев е част от екипа на Клиниката по съдова хирургия на болница „Токуда“ в София от 2016 г. Има засилен интерес в областта на съвременните методи за диагностика и оперативно лечение на венозни съдови заболявания.

През септември в Истанбул д-р Вълчев ще представи своята модификация на метода за механо-химична аблация пред колегите си на Световния конгрес по флебология.

Д-р Вълчев, наистина ли всеки втори страда от проблеми с вените?

Най-новата статистика на колегите в САЩ показва, че около 70% от активното население е с някаква форма на венозна недостатъчност. Дали ще бъдат видими разширени вени, дали ще са капилярчета или оплаквания, като отоци и умора в краката – имаме 6 различни стадия на заболяването – от C0 до C6 по единната система, която използват всички съдови лекари по света. Като CО например са пациентите, които нямат видими признаци, но пък имат типичните оплаквания.

Кои са типичните оплаквания?

Тежест и умора на краката в края на работния ден – това е първият симптом. Много често пациентите се оплакват и от отоци в долните крайници. По-рядко споменават за мравучкане, неспокойни крака и видими разширени вени. Но именно те най-често ги водят при нас. Но истината е, че появата на видими разширени вени вече говори за по-напреднал стадий на хроничната венозна болест.

Значи ли това, че болестта може да се развива „подмолно“, без да подозираме?

Години наред пациентите имат оплаквания, но ги неглижират. А именно в началните стадии на заболяването ние сме много ефективни, когато ги лекуваме консервативно – с венотонични медикаменти, с ластична компресия, хигиенно-диетичен режим. При правилно лечение можем да забавим заболяването с години.

За съжаление няма консервативно средство, което да „обещае“, че ще излекува вените. Макар във „Фейсбук“ да излизат безброй реклами – мажеш и изчезват! Истината не е такава.

А каква е тогава?

Че ние, лекарите, трябва да се намесим, за да изчезнат.

В кой стадий от болестта обикновено ви търсят пациентите?

Най-много пациенти идват във втори и трети стадий, което означава, че са с видимо разширени вени и с поява на оток. Това е сравнително добра новина, защото можем да сме много ефективни и да спрем прогресията на заболяването.

Пак ли с консервативно лечение?

Вече трябва да направим интервенция – не казвам операция, защото хората се плашат. Страхът се поражда от това, че години наред се практикуваше т.нар. стрипинг – отворена хирургия, при която вената се изтегля от крака с помощта на няколко разреза. Процедурата е по-травматична от тези, които практикуваме в момента – изисква по-дълъг болничен престой, по-дълго възстановяване вкъщи…

А какви са съвременните алтернативи?

В последните 10 г. лечението напредна доста. Сега се практикуват различни методи на аблация. При термалната например, се използва висока температура, която да изгори вената отвътре. Може да се направи с лазерно влакно, което я уврежда и тя фиброзира – т.е. по нея вече не тече кръв, макар да остава в крака. Което всъщност решава проблема.

Това, което ние в „Токуда“ практикуваме, е нетермална аблация – механо-химична. Предимството ù е, че няма опасност да изгорим околните тъкани и нерва, слепнал за вената. Не се налага и да поставяме специална упойка. Методът е напълно безболезнен. С едно убождане – най-често в областта на коляното, вкарваме специално устройство, което я наранява механично, а после химично вещество довършва процеса. По-революционното е, че измислихме модификация на метода.

Химичното вещество, което вкарваме, не остава във вената. То влиза, върши си работата – уврежда я, след това си го изтегляме обратно. Ползваме само позитивите на метода, а потенциалните негативи намаляваме. Резултатите са отлични.

Значи оперативното лечение е най-ефективно?

Не искам да противопоставям консервативното на оперативното лечение – те вървят винаги заедно. Всички пациенти преди операцията пият венотоничен медикамент, в месеците след нея – също. Истината за разширените вени се крие в дълбочина. Всъщност с венотоника ние лекуваме микровъзпалението във вените и тъканите. Самото им разширяване не води до оплаквания.

Симптомите се предизвикват именно от възпалителните медиатори, които водят до промяната в цвета на кожата, възникването на рани и въобще тежките последствия от болестта. Но е неоправдано безкрайно да се лекува консервативно заради страх от интервенция. А за жалост все още го виждам в практиката.

Каква е „цената“, ако забавим лечението?

Хроничната венозна болест не е като пневмонията – човек се разболява, пие антибиотик и след 2 седмици е излекуван. Няма сценарий, при който разширените вени да търпят обратно развитие – да ги имаш и след 5 години да си по-добре. Обратното е – статистиката казва, че за 13-годишен период около 70% от пациентите ще се качат в по-горен стадий на заболяването. Прогресията е винаги негативна. Но когато се хванат навреме, лечението е много ефективно и миниинвазивно.

Склеротерапията например е метод, при който във вената се вкарва специална пяна, тя се свива и постепенно изчезва. Това се прави в амбулаторни условия, за 10 минути пациентът става и си тръгва – абсолютно безболезнено.

А най-лошият сценарий – до какво може да стигне?

Шестият стадий включва активни венозни язви по краката. Това е най-тежкият сценарий. Статистиката казва, че качеството на живот на тези пациенти е сравнимо с това на болните с декомпенсирана сърдечна недостатъчност. Изискват се постоянно поставяне на превръзки, носене на ластични чорапи, прилагане на вакуум терапии – пациентите наистина стават инвалиди.

Нашата мисия е да не допускаме да виждаме болни в такъв стадий. Това означава, че сме закъснели – пациентът – в търсенето на помощ, лекарят – в лечението. Хубавото е, че едва 1-2-3% от болните са в този стадий, но за тези хора това е 100%.

Кои са рисковите фактори за изявата на болестта?

Причината не е 100% изяснена и до момента, но смятаме, че основният фактор е наследствеността. Доказано е например че жена, чиито родители са с разширени вени, в 90 на сто от случаите ще развие заболяването. Важна роля има и вродената слабост на съединителната тъкан.

Възрастта също е фактор наред с повишените килограми, застоялият начин на живот, професиите, изискващи продължителна работа в изправено състояние…

Възможна ли е превенцията?

Всяка дейност, която води до съкращаването на мускулатурата на подбедриците и изтласкването на кръвта в правилната посока, благоприятства. Движението е важно – помагат разходката, карането на колело, плуването. Проблемът при хората с венозна болест се дължи на това, че клапичките във вените не работят.

В момента, в който спрем движението – поради недобрата работа на клапите – кръвта веднага се връща обратно и застоява в долната част на крайниците. Това всъщност е цената, която плащаме еволюционно, че сме на два крака. Животните нямат разширени вени, защото са на четири.