ЧОРАПИТЕ

Мария Йоксимович

Когато през 1940 г. из магазините в САЩ се появяват първите найлонови дамски чорапи, опашките са километрични и само за първите няколко часа са продадени над четири милиона чифта

Днес, когато чорапите се считат за консуматив, а на всеки ъгъл могат да се намерят най-различни модели, не е лесно да си представим, че този важен дял от облеклото и моден аксесоар е бил труднодостъпен чак до ХIX век, както и че чорапите се произвеждали предимно ръчно и често се подарявали като специален подарък в знак на любов и внимание, в който е вложен много труд.

Етнолозите твърдят, че древните гърци обичайно носели чорапи от вълна, а римляните от кожа и вълна, както и че ги връзвали, за да не се смъкват. Най-древните образци на плетени чорапи са намерени в гробници на фараони в древния Египет и се предполага, че били плетени с пръсти. От друга страна се смята, че северноамериканските индианци са използвали за плетенето на чорапи пръчици. Към края на първото хилядолетие чорапите били символ на обществено положение и привилегия на богатата аристокрация, но продължавали да се изработват ръчно. През Средновековието и Ренесанса те се споменават като неотменен елемент от облеклото на европейските мъже, високо ги ценят и в Китай и Япония.

Ръчното плетиво е забелязано за първи път на картини с религиозна тематика от 1350 г. в Северна Италия. През XIII век в Испания ръчното плетене на две игли става занаят, а триста години по-късно, през XVI век, в Швейцария започват да плетат на пет игли, в кръг. През 1805 г. в Германия професорът по математика Carl Cristian Langsdorf и Johann Michael Wassermann публикуват първото пълно описание на тъкачен стан и на технологичния процес за плетене на чорапи.

Интересно е, че първите машинно произведени чорапи са свързани с любовна история. По-точно, един студент от Кеймбридж на име Уилям Лий конструирал през 1589 г. първата машина за плетене, защото момичето, в което бил влюбен, отказвало да се вижда с него под предлог, че трябва да плете чорапи и няма време за срещи. Плетенето на машината ставало, като с ръце и крака се задвижвали основните части на тъкачния стан; така то било шест пъти по-бързо от ръчното плетене. Според друга версия на тази история, Уилям Лий всъщност бил свещеник, който изобретил машина за плетене, за да привлече вниманието на кралица Елизабет I, на която подарил чифт дълги вълнени чорапи, но тя не ги харесала, понеже не били копринени.

Макар че Уилям Лий усъвършенствал изобретението си, така че на машината да могат да се плетат и чорапи от коприна, кралицата отново не одобрила патента под предлог, че по този начин „плетачките ще останат без работа“. По покана на Анри IV Лий заминава за Париж, където през 1609 г. открива плетачна работилница, но кралят е убит през 1610 г. и, останал без подкрепа и защита, Лий умира в мизерия. Иначе на този изобретател се приписва и изобретяването на първата игла с кука, а тъкачният му стан е усъвършенстван чак през XVIII век в Америка, когато започва и
първото машинно производство на чорапи. Впрочем, принципът на плетене на машината на Лий се запазва без промени и до днес.

Найлоновите чорапи на мода
След като в началото на XX век показването на женските крака става социално приемливо, а химиците от лабораторията на компанията DuPont откриват синтетичния найлон, няма нищо необичайно в това, че на Световното изложение в Ню Йорк през 1939 г. се стига до истинска истерия поради излагането на найлонови чорапи. Година по-късно найлоновите чорапи се появяват в магазините из цяла Америка, а пред тях километрични опашки от жени чакат най-после да купят чорапи, които не се късат толкова лесно като копринените. Предоволни остават и търговците, защото за първите няколко часа продават над четири милиона чифта, а за няколко месеца продажбите достигат 60 милиона чифта.

Чорапите се носели с жартиери, към които се закрепвали със закопчалки; това е вариант, който се смята за провокативен и до днес. В подобно съчетание излизаше на сцената до неотдавна и Мадона в Лас Вегас (черни мрежести чорапи с жартиери), а легендарната Мерилин Монро според слуховете винаги си носела резервен чифт и твърдяла, че чорапите са по-съблазнителни дори от червеното червило и платиненорусите коси, които били нейната запазена марка. Смята се, че за тайната на успеха на нейната прочута фотография в бяла рокля, която се повдига, са „отговорни“ и тънките чорапи с телесен цвят и марка „Кристиан Диор“. Така чорапите, от функционален елемент на облеклото, предназначен да топли краката, се превръщат в женски фетиш за съблазняване, а според някои психолози и във влиятелен фактор за женското самочувствие.

Чорапогащниците
Изобретяването на чорапогащниците, или чорапите с гащи, колкото и да било практично и повсеместно прието от женското население като най-удобен и практичен вариант, предизвиквамножество полемики на тема сексуалност, защото мнозина смятат, че в тази си форма чорапите са просто непривлекателни и не могат да се сравняват със съблазнителните жартиери и закопчалки. Първите чорапогащници (на англ. pantyhose) са създадени през 1959 г. и от тогава до днес не спират да се произвеждат, като непрекъснато се подобряват с нови технологични решения. Заслужава си да се спомене, че специално място в историята на чорапите заема изобретяването на стреча и ликрата в средата на миналия век, защото тези два материала донасят истинската демокрация в света на чорапите. Най-накрая чорапите прилягат плътно към краката на всяка жена, независимо от фигурата и килограмите.

Безшевните чорапи
През шестдесетте години, по времето на Мери Куонт и мини полите, престават да се произвеждат чорапи с шевове, освен в редки случаи за дамите, които намират носенето им за особено изискано. Вместо това се акцентира върху цветовете, възниква и специална „символика на чорапите“: червените символизират страст и съблазън, черните означават сигурност и самоувереност, белите са израз на невинност, розовите са за вечните момичета, независимо от възрастта, а шарените и необичайните десени разкриват авантюристичен дух.

Днес наред с евтините варианти за всеки джоб могат да се купят и много скъпи чорапи, като тези от модната марка Rodarte, които се произвеждат и във вариант до коляното и се носят от световноизвестни жени като актрисите Натали Портман и Кирстен Дънст. Цената им е около 500 долара и се твърди, че са ръчна изработка от съчетание на мохер и мека вълна, затова са така нежни на пипане. Впрочем, могат да се намерят и много по-евтини плетени чорапи до коленете, а който има сръчни ръце, може да си ги изплете и сам. И през този сезон те са много модерни за студено време и масово се носят върху тънки чорапи, така че да се виждат над ботушите. Така модата прави вече за кой ли път пълен кръговрат – от ръчно плетените чорапи на отминалите столетия до модните 3/4 чорапи до и над коляното, които, макар и да не са точно ръчна изработка, трябва да изглеждат като такава.

Тайната на изгубените чорапи
Вероятно няма човек, на когото да не се е случвало при пране на чорапи в пералнята магически да му изчезне поне един чорап от някой чифт. Някои се опитват да се справят с този проблем, като носят напълно еднакви чорапи и ако някой от тях изчезне, това е без значение, защото останалите от чифтовете лесно могат да направят нов. Мнозинството обаче търси без успех изчезналите чорапи и най-често никога не ги намира. Други препоръчват чорапите да се перат само на ръка и да се внимава много някой да не изчезне. Поради тези необясними „кражби“ на чорапи е определен и специален ден на „Почит към изгубените чорапи“, който се празнува на 8 май в памет на всички изчезнали чорапи. А това, че проблемът е познат повсеместно, е видно и от създаването на специално „Бюро за изчезнали чорапи“ (The Bureau of Missing Socks), чиито създатели се занимават с разгадаването на мистерията, какво става, когато изчезне само единият от двата чорапа.