Целувка в полунощ

Весна Кнежевич-Чосич

Въпреки че обикновено свързваме новогодишната нощ със сняг на парцали и пощипване на мраз, в Австралия тя се празнува до басейна или на плажа при температура от 30 градуса по Целзий, докато Дядо Коледа сърфира по вълните…

Обичаите за подготовката и посрещането на Нова година се различават в различните страни. В Сицилия на новогодишната трапеза задължително присъства лазаня, за разлика от макароните, за които се смята, че носят нещастие. В Норвегия като десерт се поднася пудинг от ориз, в който има един бадем (който го намери ще бъде щастлив през цялата година), докато за Нова година холандците ядат понички, защото са кръгли. Те вярват, че това, което е под формата на кръг, ще донесе щастие на всички. Шведите се черпят с твърди бонбони с бадеми, във формата на сърца, звезди и кози, а в Австралия, наред с останалите лакомства, е задължителен и сладоледът от мента, поднесен като детелина с четири листенца. В Германия за Нова година непременно се яде риба, защото тя „плува напред“, а това символизира светло бъдеще през следващите 12 месеца.

Целувка в най-щурата нощ
В полунощ на Нова година американците задължително се поздравяват с целувка. Смята се, че това е остатък от стар обичай за прогонване на зли духове. Тази традиция се среща и при много други народи. Това не е необичайно, защото от памтивека целувката символизира съгласие, споделени чувства и хубави пожелания, както и сърдечен поздрав. Историците твърдят, че целувката в полунощ била практикувана още в Древен Рим по време на честването на Сатурналиите. В Европа новогодишните маскени балове били на мода стотици години. Маските се сваляли точно в полунощ, а хората се целували помежду си в знак на пречистване и надежда, че ще посрещнат идващата година неопетнени и безгрешни. С една дума, вярва се, че целувката в полунощ гарантира 12 месечно щастие, а нейното отсъствие – недоразумения и злополучие.

Новогодишното дърво
По цял свят съществува обичай къщите да се украсяват с борови клонки, а по площадите да се поставят накичени елхи или борове. Във Вашингтон лампичките, които разкрасяват коледното дърво се включват лично от президента, докато на върха на планината в Колорадо се поставя огромна звезда, която се вижда отдалеч. На Хаваите тържествената атмосфера започва с пристигането на корабите с елхи.

Някои елхи са естествени, други не. В книгата на Гинес влиза бразилската елха, която е висока 85 метъра и тежи повече от 500 тона. Тя е поставена на платформа, плуваща във водите в пристанището на Рио де Жанейро и е осветена с над три милиона лампички. Но не тя е най-скъпото новогодишно дърво. То се намира в лобито на хотел „Emirates Palace Hotel“ (в Арабските емирства) и е украсено с диаманти, сапфири, смарагди, бисери и накити, струващи над 11 милиона долара.

Белгийците заменят елхата в Брюксел с модерна светеща инсталация, а британците поставят своята такава на Filling station в северен Лондон. Тя е дело на дизайнера Гери Кадр и има специфичен архитектурен облик. Иначе британците обичат да украсяват вратите си с венци от имел. На площад Свети Стефан на едноименния остров във Венецианската лагуна е поставена една друга изумителна елха. Тя е направена от хиляда тръбички от венецианско стъкло мурано, дело на Симоне Ченедезе. Висока е 8,5 метъра и тежи три тона.

Честване в различно време
Въпреки че няма точни данни кога хората започнали да ознаменуват края на старата и началото на новата година, според някои източници традицията била позната още преди четири хилядолетия във Вавилон, когато честванията продължавали 11 дни. Но не всички народи отбелязват Нова година по едно и също време. За древните римляни тя била през март, макар че със смяната на правителствата се променял и календарът, а с това и настъпването ѝ. А едно индианско племе я празнува през август – времето, когато се събира царевицата.

Китайската Нова година започва с първото новолуние през новата година (от 20-ти януари до 19-ти февруари). Тогава се честват Небето и Земята, края на зимата и началото на пролетта. Яде се патешко, хората се веселят по улиците, а празненствата завършват с Фестивала на фенерите, когато във въздуха се пускат червени хартиени фенери. В навечерието на новогодишната нощ се крият всички ножове, защото се приема като много лоша поличба, ако някой се нарани точно тогава. Подобни са и тържествата в Тайван, на Корейския полуостров и във Виетнам. Еврейската Нова година (Рош а Шана) се нарича още Ден за тръбене на шофар (шофар е свещен музикален рог), продължава два дни и започва с първия ден на месец Тишри, който се пада между 6-ти септември и 5-ти октомври, но никога не се чества в неделя, сряда или петък, както и по време на пълнолуние. Еврейските години се броят от началото на митологичното сътворение на света – 3761 години пр. н.е. (по наш календар).

Независимо от месеца или сезона, през който се ознаменува Нова година (дали щипе мраз или пече лятно слънце), този празник ви предоставя чудесна възможност да отправите най-искрените си пожелания и да поздравите близки, познати и непознати с класическото – „Щастлива Нова година!“

Къде живее дядо Коледа
Има редица легенди за това къде точно живее Дядо Коледа. В Норвегия се казва Olausen Julenise, а норвежците са сигурни, че той е от град Дрьобак. В Дания твърдят, че седалището му е до остров Уманак в Гренландия, а в Русия се смята, че домът му е във Велики Остюг. Канадците казват, че къщата му се намира на тяхна територия, а американците твърдят, че е в Аляска, докато в Калифорния по обичай Дядо Коледа пристига на сърф.

Най-много хора вярват, че той живее в Лапландия (северна Финландия). Там, по периферията на Арктическия кръг, където полярната нощ продължава около месец, се намира селото на Дядо Коледа (близо до град Рованиеми). Посещават го много туристи, дошли да видят и северното сияние (Aurora Borealis). Според легендата то е дело на лисиците, които размахвайки опашките си в снега, правят искри по небето. Селото на Дядо Коледа е обградено от древна гора, заледена река и „Ушата планина“ (Корвантунтури), която прилича на глава с две огромни уши, служещи на Стареца да чуе желанията на децата по целия свят.

Юлианският календар
През средните векове страните в Европа обикновено празнували Нова година на 25-ти март. Датата първи януари била приета с въвеждането на Грегорианския календар през 1582 г. Много народи продължили да ползват стария Юлиански календар, който на всеки 127 години, се отдалечава с по един ден от официалния. Днес разликата между тях е 13 дни. Затова по стар стил Нова година се отбелязва на 13-ти януари.