Започва като безобидна настинка, но може да свърши с некроза и сепсис. И макар че в „ерата на антибиотиците“ дерматолозите успяват да овладеят „поривите“ на коварния червен вятър, лечението на еризипела остава предизвикателство – заради риска от рецидиви.

Кога кожата се оказва „входна врата“ за стрептококовите инфекции? Защо при някои пациенти болестта протича тежко и се „завръща“ отново и отново? И как могат да се избегнат усложненията и рецидивите при червения вятър? Отговаря д-р Димитрина Серафимова, дм, която е част от екипа на Катедрата по дерматология и венерология на Медицинския университет в София и Клиниката по кожни и венерически болести в УМБАЛ „Александровска“.

„Еризипелът се отнася към групата на стрептококовите бактериални инфекции на кожата и е една от честите причини за хоспитализация на пациентите в дерматологичните клиники“, разкрива д-р Димитрина Серафимова. В първите часове от развитието на болестта все още липсват кожни прояви или те са слабо изразени. „Това е причина за забавяне на диагнозата, а оттам – и на лечението“, споделя опита си дерматоложката.

„Пациентите най-често съобщават за втрисане, повишаване на температурата, отпадналост, безсилие и приемат, че се касае за грипоподобно заболяване или настинка. В този начален етап поставянето на диагнозата не е лесно и са възможни диагностични грешки. В следващите 24-48 часа се разгръща характерното засягане на кожата и подкожните тъкани. Обстоятелството, че субективните оплаквания предшестват с часове появата на кожна симптоматика трябва добре да се познава от лекарите, за да започнат навреме адекватно антибактериално лечение“, подчертава специалистката от „Александровска“.

Ужилване и одраскване стават „входна врата“

Не всеки сблъсък със стрептококите обаче провокира развитието на т.нар. червен вятър. „За да възникне заболяване, е необходимо бактериите да преодолеят повърхността на кожата и да попаднат в нейните по-дълбоки слоеве. Здравата кожа разполага със защитни механизми, които я предпазват и не се стига до заразяване.

Когато обаче по различни причини целостта ú е увредена, се осигурява лесен достъп на стрептококите в дълбочина и говорим за наличието на т.нар. входна врата, разяснява дерматоложката. „Такава се осигурява вследствие на травма – одраскване, охлузване, разчесване и дори микротравми, които не се откриват с просто око. Ужилване от насекоми или други възпалителни заболявания, особено свързаните със сърбеж и нараняване на кожата, са с висок потенциал да осигурят „входна врата“, допълва д-р Серафимова.

Днес най-често поразява краката

Специалистката подчертава, че няма участък от кожата, който да е „застрахован“ от развитието на еризипел. „В действителност клиничната изява повтаря „входна врата“. В миналото честотата на засягане на горните крайници е била по-висока, вероятно поради упражняването на тежък физически труд и свързания с това травматизъм. Понастоящем преобладава засягането на долните крайници, свързано най-вече с гъбична инфекция на стъпалата и по-рядко – наличието на венозни улкуси (язви)“, уточнява дерматоложката от „Александровска“. Д-р Серафимова и колегите ú по-рядко се сблъскват с еризипел на лицето и ушните миди, при който „входната врата“ би могла да се оформи вследствие на екземен процес, стоматологични процедури, ринит и т. н.

Некротичните форми са най-тежки

Клиничната картина на еризипел се представя с няколко важни характеристики, изрежда ги дерматоложката:

Кожната симптоматика последва общото неразположение с няколко часа.

• Засягането е едностранно – един крак, една ръка, половината лице. Наличието на двустранно засягане на симетрични повърхности трябва да насочи по-скоро към други диагнози.
• Наблюдават се всички признаци на възпалителна реакция – зачервяване, оток, повишена локална температура, силна болка и затруднение на движенията.
• Зачервяване и болка по хода на лимфните съдове и най-близките лимфни възли.

„По-редки са случаите, когато в практиката наблюдаваме отклонения от класическата клинична картина. Признак за тежко протичане на инфекцията е появата на мехури, изпълнени с бистро или кръвенисто съдържимо, които лесно се разкъсват и остават оголени повърхности. Най-редки, но с най-тежка еволюция и лоша прогноза, са некротичните форми, които могат да прогресират в некротизиращ фасциит, застрашаващ живота на пациентите“, коментира д-р Серафимова.

Може да се стигне до сепсис

Усложненията при червен вятър могат да са разнообразни. „Сред възможните са абсцес, флебит, тромбофлебит, значително и устойчиво нарушен лимфен дренаж с картината на елефантиаза. Към системните усложнения се отнасят постстрептококов гломерулонефрит, ендокардит, перикардит, миокардит, миозит, пневмония, сепсис“, изрежда ги специалистката от Клиниката по кожни и венерически болести в „Александровска“.

Как ще се развие инфекцията зависи от два фактора, изтъква д-р Серафимова – колко вирулентен е микроорганизмът, от една страна, и колко устойчив е макроорганизмът – от друга. „Следователно всички състояния, свързани с отслабването на съпротивителните сили, биха увеличили рисковете от по-тежко протичане“, предупреждава дерматоложката.

Високата кръвна захар е рискова

Диабетиците, които за жалост никак не са малко, са сред пациентите, за които червеният вятър е особено коварен. „Поддържането на високи стойности на кръвната захар е рисково, но също така бактериалната инфекция допълнително влошава метаболитното заболяване. Лечението на болните, които имат съпътстващ диабет, изисква стриктно мониториране и терапевтично контролиране на кръвнозахарните нива.

Пациенти със сърдечносъдови заболявания, затлъстяване или с проблеми в кръвосъсирването също изискват специални грижи. Болни, приемащи имуносупресивна терапия по различни поводи, включително поради неопластично заболяване или органна трансплантация, са високорискови за усложнения и биха наложили болнично лечение“, отбелязва още д-р Серафимова.

Антибиотикът е задължителен

Еризипелът изисква навременно и адекватно лечение – инфекцията няма как да „отшуми“ от само себе си. „Налага се без изчакване да се започне системна антибактериална терапия. При тежки форми и увредено общо състояние е подходящо лечението да се осъществява в болнични  условия“, не крие специалистката от „Александровска“.

„Причинителят на заболяването показва висока чувствителност към пеницилиновите антибиотици. При болни с алергия към беталактами като средство на избор могат да се посочат макролиди. Лечението продължава 1-2 седмици, като е важно пациентът да спазва постелен режим, да не натоварва засегнатия крайник, да прави охлаждащи компреси,  също така – да бъде санирана „входната врата“ и да бъдат контролирани придружаващите заболявания, ако има такива.

От ключово значение е да се постигне максимално овладяване на възпалението и възстановяване на лимфния дренаж. В противен случай се създават условия за персистиращ, устойчив лимфедем, който е предпоставка за рецидиви“, предупреждава д-р Серафимова.

Коварните рецидиви

Честите рецидиви – именно в тях се крие „коварството“ на червения вятър. „Един от сериозните проблеми при еризипел е възможността да се появява отново и отново, дори по няколко пъти в годината. Това състояние е мъчително за пациентите, инвалидизира ги, редуцира трудовата активност, а оттам и финансовите постъпления в семейството с краен резултат – в значителна степен влошаване на качеството на живот“, споделя дерматоложката.

„Т. нар. рецидивиращ еризипел често се дължи на неправилно лекувана и непълно излекувана първа изява на заболяването с персистиране на отока. Допълнителни фактори са затлъстяването и свързаните с това смущения в кръвоснабдяването и лимфния дренаж. От значение е да се знае, че оперативни интервенции, свързани с отстраняване на пакети лимфни възли, водят до предпоставки за прогресиращ лимфедем в съответния регион. Това състояние променя структурата на кожата, улеснява нейната ранимост и променя активността на антибиотиците“, обръща внимание д-р Серафимова.

„Санирането“ на кожата е ключово

„Поведението при рецидивиращ еризипел изисква индивидуален и комплексен подход, отчитащ ролята на всеки отделен фактор в неговата патогенеза. Носенето на компресивна превръзка, приемът на съдоукрепващи средства, подходящият двигателен режим, „санирането“ на кожата и поддържането на нейната цялост са от съществено значение. В единични случаи профилактика на рецидивите се осъществява посредством депо-пеницилинов препарат, прилаган мускулно по схема за продължителен период от време“, обяснява още специалистката от „Александровска“.

А в заключение д-р Димитрина Серафимова обобщава: „Еризипел е бактериална инфекция на кожата, която може да протече с различна клинична изява и изисква добро познаване от страна на медицинските специалисти, което ще намали рисковете от усложнения и рецидиви“.