Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог
Току-що сте се събрали да живеете с романтичния ви партньор и се започва: „Е, докога с тази свобода?“, Сещайте се: „Кога ще имате деца?“, “Не е ли време вече да станете трима?“, „На години стана вече, часовникът ти тиктака!“, „Не оставайте сами, на стари години няма кой чаша вода да ви подаде!“ И както често се чува по сватбите: „Таз’ година булка, догодина – люлка!“ Не дай си Боже да кажете, че не планирате да имате деца (?!), веднага сте заклеймени като егоисти!
Да бъдеш родител не е житейско решение, което трябва да бъде взето, за да се угоди на някого, освен на две заинтересовани страни, т.е. на двойката. За съжаление двойките без деца все още се третират като заблудени тийнейджъри, които правят лош избор. Съветите се стичат от всички краища — от роднините и приятелите до случайния непознат във фитнеса. И колкото повече време минава, толкова повече въпросът идва, и идва, и идва… Постоянен е. „Кога ще имаш дете?“
В недотам далечното минало на майчинството се гледаше като на единствената възможност за реализация на естествената и от Бога дадена роля на жената в обществото. Поставени на пиедестала на сантименталност и саможертва, жените майки се смятаха за единствено подходящи да задават морални ценности на децата, като същевременно са безопасно затворени в дома.
Успехите на женското движение през 60-те и 70-те години на миналия век, широкото разпространение на хапчетата за контрол на раждаемостта, започващо през 1972 г. – предвещава революция в живота на жените, предлагайки им повече икономическа и сексуална свобода, като им позволява да изграждат своята кариера и да отложат (или да се откажат) от брака и раждането изобщо. Тези постижения, разбира се, бяха посрещнати с обратна реакция.
Социалният натиск за раждане на деца е много силен във всички възрасти и особено в „пиковите репродуктивни години“, т.е. между 25 и 35 години. Този натиск е придружен от още изисквания за „добър“ родител: да имате партньор, да сте в стабилна връзка, да определите времето за раждане на „правилната“ възраст и в „правилното“ време като част от планирано семейство.
Социалният натиск предизвиква много срам. Хората се срамуват, че не искат да имат деца, или се срамуват, защото не могат. Това може да доведе до изолация и да бъде токсично за двойки, страдащи от безплодие, или където има загуба на бременност.
Майчинството е толкова силно свързано с разбирането за женственост, че много жени смятат, че трябва да бъдат майки, но също така има и жени, които не страдат от това, че не са майки, дори ако техните приятели и семейство искат те да имат деца. Няма начин да се подготвите да посрещнете нуждите на всички останали. Добре е да се откажете от очакванията на другите хора и да помислите какво искате.
Кои може да са причините за отказ от раждане и отглеждане на деца?
- Заради кариерата – ако кариерата е дълг – всяка минута на концентрация е от значение.
- Заради начина на живот – има хора, които пътуват много и имат добър социален живот, за които това е по-силно от инстинкта за продължение на рода.
- Финанси – разходите по отглеждането на дете не са малки.
- Заради себе си – загуба на свобода, пренареждане на живота, емоционални травми в детството.
- Заради него – има мъже, които просто не желаят да сменят памперси, да будуват през нощта, да е разхвърляно и шумно, да не планират сами ежедневието и бъдещето си.
- Климатична криза – някои хора избират да нямат деца, защото се страхуват, че това ще засили глобалното затопляне, докато други са загрижени за екстремните метеорологични явления, които децата им може би трябва да понесат.
Независимо как гледаме на родителството от каква перспектива и с какъв човек до себе си, трябва да знаем някои неща:
- Решението да имате деца или не, е пътуване, което е уникално за всеки човек. Никой не може да ви каже какво е правилно за вас, но за съжаление обществото, семейството и вашите собствени мисли продължават да влияят на тези решения и понякога дори изискват конкретен избор.
- Най-ефективният начин да вземете решение е всъщност да оставите този натиск временно настрана и да се съсредоточите само върху вашето желание.
Ако се подготвяте да проведете разговор, да речем, с майка си, която иска да има внуци, докато вие жадувате дълго околосветско пътешествие, имайте предвид, че не е нужно да говорите за това или поне докато не сте готови. Определете своите граници – какво е отворено за обсъждане и какво не е.
Ето как може да си помогнете във взимането на решение:
- започнете с това да направите няколко месеца почивка от всяка дискусия по темата с партньора си. Ако сте необвързани, спрете да размишлявате или да говорите за това с други.
- направете списък с решения, които сте взели, защото сте знаели, че са правилни за вас. Спомнете си усещането колко хубаво е да сте ги направили. Това заслужавате да изпитате, когато решавате „да“ на родителството или „да“ на живота без деца.
- вземете решението да имате бебе и живейте с това решение няколко дни. През това време наблюдавайте как се чувствате относно решението, което се преструвате, че сте взели. А после направете същото с решението да имате живот без деца.
Важно е да запомните, че дори когато взимате съзнателни решения, все пак трябва да приемете, че не можете да контролирате резултата от това какъв ще бъде животът ви със или без деца. Това, което е във ваш контрол, е да вярвате, че ще се справите независимо от резултата, и ще получите помощ, ако имате нужда.
Родителството не е нито съдба, нито дебат. Няма единствен правилен избор. Само вие можете да знаете какво е правилно за вас: вие сте кормчията на живота си.