Чай от коприва

Помага при анемия
Проф. д-р Радиша Янчич
Urtica dioica L. – Koпривa, семейство Urticaceae

Името на семейство urtica е изведено от латинската дума uro, което означава жаря, паля, а думата dioica при вида посочва, че мъжките и женските цветове се намират в отделни растения (двудомно растение).

Копривата е многогодишно тревисто растение с право стъбло, високо до 150 см, с жълт корен и пълзящо разклонено коренище. През есента стъблата лягат на земята и изгниват през зимата.

Расте по влажните места около къщите в Европа, Азия, северна Африка и Северна Америка. Изисква почва, богата на фосфати и нитрати, и затова често се среща в занемарени места близо до жилищни постройки. Виреенето на копривата означава, че почвата, на която расте, е изключително богата на фосфати, а това обикновено се свързва с присъствието на хора.

Копривата е лечебна билка, от която се използват листа, корена и семето. Младите листа  служат за храна, а от стъблата се правят влакна в текстилната индустрия.

Когато копривата цъфти, се берат само здрави, напълно развити едри листа и се сушат бързо на проветриво място. Коренът се вади наесен, като се секат висящите съцветия със семената. След като се измие, коренът се суши бързо.

Копривата е полезна за функционирането на организма. Листата й са богати на витамини и минерали. Използват се под формата на отвара (сварени във вода) като леко диуретично средство и против диария. Смята се, че копривата е добро лекарство за анемия и действа благоприятно върху метаболизма.

Екстрактът от листата й се употребяват като помощно лечебно средство при артрит. Известна е и употребата на този екстракт при производството на шампоани против пърхот, които придават блясък на косата. Семената и корените на копривата често се използват за приготвяне на лекарства – най-често спиртни екстракти (тинктури). Прилагат се при заболявания на простата. Тяхното благотворно въздействие е потвърдено и се използват заедно с лекарствената терапия.

Копривата се използва и като зеленчук. Младите й листа се берат през пролетта и се готвят като спанак. За разлика от него обаче тя не съдържа вредната оксалова киселина. Ако при брането ,,милвате” листата, няма да се опарите, защото власинките й растат успоредно на повърхността на листата.

Копривата се употребява и в индустрията. От стъблата й се получава влакно, подобно на лененото, с тази разлика, че за отглеждането на копривата не са необходими почти никакви агротехнически мерки нито пък хербициди, пестициди и изкуствени торове. От корена се получава жълта боя, а от листата – зелена. Влакната от стъблото са груби и дълги. В Германия копривата се използва много за получаване на влакна. По време на Втората световна война влакната, получени от копривата, са били основната суровина за изработката на военни униформи.