Романтичен, ексцентричен и практичен

Мария Йоксимович

Някога чадърът бил символ на обществено положение и богатство, а днес е широко достъпен аксесоар. С него е свързано суеверието, че в никакъв случай не трябва да се отваря вкъщи, а мюзикълът „Аз пея под дъжда“ му носи холивудска слава.

Въпреки че първата асоциация при споменаването на думата чадър е „практичен предмет, който ни пази от дъжд“, факт е, че векове наред, неговият предшественик – чадърът за слънце, бил незаменим и примамлив аксесоар, предпазващ нежната бяла кожа на изисканите дами.

Ако решим да разкажем неофициалната история на чадъра, в нея със сигурност ще присъстват различните му странни форми и още по-чудноватата му понякога употреба. Например, в популярната американска серия Семейство Флинтстоун, продуцирана от Хана-Барбера Пръдакшън, чадърът всъщност е каменна плоча забита на прът. В мюзикъла „Аз пея под дъжда“ („Singing In The Rain“, 1952 г.) Джийн Кели пее и прецапва по локвичките с чадър в ръка толкова чаровно, че сцената и до ден-днешен е между ултра популярните. В антологичния комикс за Астерикс от 1959 г., който и сега се смята за най-популярния френски комикс в света (текст Рене Госини, художник Албер Юдерзо), главните герои – Астериск и Обелискс мислят, че британците носят чадъри „за да не им падне небето на главата“. Една друга легенда разказва, че като дете Никола Тесла скочил от покрива на родната си къща в Смилян с отворен чадър, за да провери дали може да послужи като парашут.

От друга страна чадърите имат и своята мрачна страна. Историята на оръжието „български чадър“ говори, че той бил много опасно и популярно сред шпионските среди средство. Имал пневматичен механизъм, който с лекота може да изстреля сачма с рицин в жертвата. По този начин е улучен българският писател Георги Марков през 1978 г. на моста Ватерло в Лондон. След като почувствал силна болка в крака, както се твърди, Марков погледнал около себе си, но не забелязал нищо необичайно – само един минувач с чадър. Писателят умира четири дни по-късно, а българският чадър влиза в историята на култови криминални филми като тайното оръжие на шпионите. Но това не е всичко. Тазгодишните протести в Хонконг против публикуването на спорния план за провеждането на демократични избори в Пекин през 2017 г., бяха наречени „революцията на чадърите“. Протестиращите използваха чадърите като средство за защита срещу сълзотворния газ.

Не всички чадъри са така опасни и свързани с политиката. Миниатюрният коктейлен чадър направен от хартия и клечка за зъби е оригинална декорация на много коктейли и десерти. За първи път е ползван като украса за питиета в ресторанта Трейдър Уийск в Сан Франциско през 1932 г. и оттогава не излиза от мода. Твърди се, че първоначалната идея била да пази леда в коктейла от слънцето и дъжда, но това се оказало безполезно.

Суеверие
С чадърите се свързват и различни суеверия. Такова е например вярването, че той никога не трябва да се отваря вкъщи, защото носи нещастие. Предполага се, че поверието се заражда през 18-ти век – във Викторианската епоха, когато чадърите за дъжд и слънце били толкова големи, тежки и неудобни, че отварянето им в затворено пространство наистина можело да нарани някого. Според друго обяснение, това суеверие се появило в ранните години на християнството. Както се твърди, една жена отворила чадър в малка, нестабилна къща, която се разрушила. Впрочем, вярването, че чадърът се държи затворен вкъщи се е запазило в много култури по света и до днес.

Символ на обществено положение
Във формата на гъба, украсен с ресни, звънчета и пера, в далечното минало – в Индия, Китай и Египет, чадърът бил символ на обществено положение, но имал и функцията да пази от слънце и дъжд. В древна Персия с него разполагали само кралете, за което свидетелства и една теракотена фигурка, изобразяваща разкошна теглена от два коня двуколка с чадър, намерена в гробница от 210 г. пр. н. е. Твърди се, че гърците и римляните донесли красиво изрисуваните и лакирани чадъри от Китай и Япония.

През 18-ти и 19-ти век чадърите се превръщат в символ на благосъстояние в Европа. В това време било немислимо за една дама да излезе навън без такъв дантелен или копринен аксесоар, а как точно е изглеждал може да се види на картината „Дама с чадър“ (1875 г.) от Клод Моне.

Първият сгъваем чадър е изработен в Англия през 1850 г., след като Хенри Холанд измислил металната тел, а Самюел Фокс го доусъвършенствал. Според една друга версия, го измисля Жак Мариус в началото на 18-ти век и го нарича paraplue brise. През 20-ти век чадърите влизат в широка употреба – евтини и достъпни са, а серийното им производство допринася още повече за популяризирането им.

Чадър за двама
В края на 20-ти век постепенно отмира заниманието „ремонт на чадъри“. Тъй като съвременните разновидности се развалят лесно, а още по-лесно се и губят, е по-евтино да си купиш нов, вместо да поправиш стария. Сегашните варианти са с различни цветове и невероятни шарки. Могат да бъдат прозрачни и в шантави форми. Замислени са като строго официални, практични, ексцентрични и романтични, от които този за двама (или за влюбени) е вероятно най-интересният.

Макар че преобладава серийното производство, все още могат да се намерят конструктори като французина Мишел Ерлот, чиито произведения се продават за по няколко хиляди евро. Парижкият му магазин привлича богаташи от цял свят като например принцесата на Катар, която платила 8000 евро за чадър уникат. Който иска да се отличи с уникален чадър, трябва да даде най-малко 250 евро за женския вариант и 490 евро за мъжкия.

„Чадърите бяха любимата ми играчка, за учудване на майка ми, бях омагьосан от тях“ – казва творецът и обяснява как ги разглобявал и правил един от два. Шикозният специализиран за чадъри магазин на Ертол се намира в източен Париж. Майсторът притежава всякакви инструменти, някои от които са на повече от сто години и не е чудно, че го ангажират костюмографи и филмови продуценти. Той изработва уникати за нуждите на филмовата индустрия, например – филмовата версия на Пепеляшка.

Фотографски чадър
Днес е почти невъзможно да си представим фотограф, който да не ползва фотографски чадър, насочващ светлината. С него се променят ъгълът, под който пада светлината върху обекта на снимане и интензитета ѝ. Затова се казва, че служи за манипулация на светлината.