Най-новото в света на ортодонтията (част 2)

Част втора

-Кои са най-новите техники, апарати, методи и материали, които се използват в ортодонтията?

-Дигитализацията етествено навлиза с бързи стъпки както във всички сфери на живота ни, така и в медицината и в ортодонтията. Все по-масово започват да се използват сканиращи апарати за изработване на дигателни модели на зъбите и може би съвсем скоро ще отпадне взимането на отпечатъци с лъжици и отпечатъчен материал.

Моделите на пациентите вместо от гипс се принтират на 3D принтери. Някои от апаратите, които се огъват от зъботехник, вече могат да се проектират дигитално със софтуери и да се принтират от метал с изключителна точност. 3D скенер на челюстите може да бъде насложен дигитално върху скана на съзъбието и да се проектира с висока прецизност, както и да се проектира апарат, съобразен с позицията на корените на зъбите, който се закрепва на минивинтове в небцето, така наречените апарати с костна опора. По този начин може да се изработи апарат, който да разшири челюстта или да премести зъбите в желаната от нас посока с максимално малки странични ефекти. Сложността на деформациите, с които се сблъскваме през последните 10-15 години, налага търсенето на нови методи в решаването на проблемите при по-тежките деформации. Роботизирано огъване на дъги в комбинация с CAD/CAM скенерите се развива доста усилено през последните години. Цената на тези софтуери и принтери е все още доста висока, а и за работата с тях се изисква специфично обучение. На последните ортодонтски симпозиуми почти всички теми са свързани с дигитализацията  в ортодонтията и след няколко години тeзи технлогии щe бъдат широко достъпни.

Clear алайнерите набират много голяма популярност като алтернатива на брекетите. Очаква се все по-широко да навлязат софтуери, които да помогнат на ортодонта да постигне перфектната усмивка като индивидуализира лечението. С помощта на този софтуер се взимат предвид зъбите на самия пациент, челюсти, лицеви структори, меки тъкани и усмивка. Smile Design Software използва 3D изображения и може да покаже на пациента точно как би изглеждала неговата усмивка и ортодонтът може да прецизира и индивидуализира лечебния план, като се вземат предвид индивидуалните нужди и желания на пациента. Вече се разработват и 4D алайнери, които се адаптират по зъбите, като използват 3D технология и оформени memory (с памет) полимери. Със специална апликация на телефона, използваща технология, базирана върху изкуствен интелект, се позволява сканиране зъбите на пациента и изпращане на скан на зъбите, проследяване на прогреса от лечението с Инвизалайн от разстояние и спестяване на чакането в кабинета или пътуване, ако пациентът живее в друга държава.

-Какви са предимствата на иновативните методи, например Инвизалайн системите, в сравнение с традиционните брекети?

-Invisalign, както и всички други алайнери на пазара са отново софтуерна технология на лечение. След дигитализиране на зъбите и захапката на пациента се прави симулация на лечение и пациентът може да види как ще му изглежда усмивката в края на лечението. Последните 5 години Инвизалайн инвестира много в развитието на системата и разшири възможностите за лечение на различни зъбно-челюстни деформации с алайнери, включително и при лечение на деца със смесено съзъбие. Голямо предимство на алайнерите е това, че са подвижни, което ги прави изключително комфортни, тъй като се свалят за хранене и почистване на зъбите. Пациентите изпитват по-малък дискомфорт и болезненост при подреждане на зъбите, тъй като се използват по-слаби ортодонтски сили. Понякога лечението с тях в определени случаи е по-бързо, отколкото с брекети. Прегледите могат да бъдат извършвани на по-голям интервал и това ги прави предпочитан метод на лечение при пациенти, които живеят извън страната или имат натоварен график. При инвизалайн няма извънредна спешност за посещение в кабинета от нараняване на меките тъкани от нещо разлепено или откачено. Предимство при възрастните пациенти най-вече е това, че са почти невидими. Като недостатък бих изтъкнала необходимостта от висока кооперативност на пациентите по време на лечение, но тя в крайна сметка е неизбежна в ортодонтското лечение като цяло.

-Как виждате бъдещето на ортодонтията?

-Целта на компаниите за производство на алайнери и в частност Инвизалайн е да се опитат да извършват леченията изцяло от изкуствен интелект и да се избегне необходимостта лечението да се планира от специалист ортодонт. Това ще даде възможност на всеки един общопрактикуващ стоматолог да работи ортодонтия, без да му се налага да се обучава години, за да придобие знания и умения. На този етап изкуственият интелект подпомага в анализирането голям процент от случаите на Инвизалайн, но все още няма как да съобрази наличето на меки тъкани, костни структури, наличие или липса на растеж в челюстите и още много, много други неща. Затова на този етап все още е необходима компетенцията на специалист ортодонт, за да може да се планира правилното лечение. Моята страст е профилактиката и тайно би ми се искало и тя да има място в ортодонтията „на бъдещето“ наред с бързо настъпващата дигитализация. Защото софтуерно изработен апарат ще може да подреди зъбите, но няма да може да изправи стойката на нашите деца, да реши проблемите с дишането и гълтането, а често неотстранени, тези проблеми водят до рецидив на зъбно-члюстните деформации и повторно изкривяване на зъбите и нужда от релечение след няколко години. Висока степен на осъзнатост е нужно да се пробуди в нашите малки пациенти и най-вече в техните родители.

Най-новото в света на ортодонтията (първа част)

Ортодонтията е специализирана област в стоматологията, която се занимава с диагностицирането, предотвратяването и коригирането на аномалиите в положението на зъбите и челюстите. Основната й цел е да създаде хармонична и правилна оклюзия (съчетание между зъбите), която подобрява както функционалните, така и козметичните аспекти на устната кухина, като възстанови правилното функциониране на дъвкателния апарат, насочи правилния растеж на лицевия скелет, коригира проблеми с дишането и говоренето, подобри външния вид на усмивката. Обект на ортодонтията са и вредните навици като скърцане със зъби, смучене на палец, неправилно положение на езика и др.

Пациентите, подлагащи се на ортодонтско лечение, предпазват себе си от бъдещи проблеми, като абразии, пародонтални болести и темпоромандибуларни разстройства. След като се дипломира като лекар по дентална медицина, ортодонтът специализира тясно ортодонтия още 3 години.

-Д-р Пападополу, Вашите родители са дентални лекари. Защо решихте да последвате техния професионален път, но и да специализирате ортодонтия?

-Още в детската градина ми правеха впечатление кривите зъби на лелката, изваденият зъб на съседката. На 7 години от един рапан с дупка  и сламка си бях направила зъболекарска машина за куклите. На 9-годишна възраст ми поставиха шини и толкова бях впечатлена, като виждах наредените гипсови модели преди и след лечение, които стояха зад една витрина на 7-мия етаж на Стоматологичния факултет, че на въпроса каква искаш да станеш, още на 9 вече отговарях твърдо - ортодонт. И веднага следваше въпрос: Каква??? Тогава не беше популярна тази специалност, а и доста по-малък процент от децата имаха нужда от ортодонтско лечение. Помня, че от клас от 30 деца само 3-ма или 4-ма имахме нужда от ортодонтско лечение.

-Как се обяснява фактът, че новите поколения имат повече нужда от ортодонтска намеса, отколкото техните баби и дядовци?

-Антропологични проучвания показват, че още преди 250 години започва да се набюдава промяната в размера на лицевия скелет - намаляване на размера му, стесняване на зъбните дъги, задълбочаване на небцето и тенденция за по-малко място за зъбите. Това, което ядем днес и начинът ни на живот, е значително по-различно отпреди 100, та дори и отпреди 50 години. Днешните деца ядат много по-преработена и пасирана храна до доста по-късна възраст. Пият често от шишета и до след 2-рата си година и все повече деца не са на естествено хранене. Рядко ядат плодовете, без да са нарязани на парчета. Промяната в хранителните навици важи не само за децата, но и за нас. Помислете си какво ядем - шейкове, смутита или някаква мека храна. Като се замисля, самата аз никога не ям ябълката цяла, а винаги нарязана.

Друг сериозен проблем през последните няколко десетилетия е увеличеното замърсяване на въздуха и заобикалящите ни алергени, които поемаме от въздух, храна, антибиотици и много други. Те водят до по-голямата честота на алергии при децата и при възрастните. Това води до запушване на носа и затруднено носово дишане през повечето време на годината и още от малки децата принудително започват да дишат през устата и техният език слиза в долна челюст, за да могат да поемат повече кислород през устата, а правилното му място е в горна челюст върху небцето. И като следствие децата започват да гълтат и неправилно. В училищна възраст имунитетът на децата укрепва, но вредният навик да се стои и спи с отворена уста остава, както и неправилната функция на езика при преглъщане. Когато въздухът не минава през носа, той не се затопля и прочиства от носа, няма го и формообразуващото действие върху носната кухина и въздухоносните пътища и те остават стеснени. Въздухът се вдишва през устата и отива директно в белите дробове, без да е затоплен и пречистен от прах, вируси и бактерии, и това води до по-чести инфекции на горните дихателни пътища и така се затваря порочният кръг. Езикът от своя страна, вместо да стои в горната челюст и при всяко преглъщане (близо 1500 пъти на ден) да натиска небцето и да го развива на ширина, стои инстинктивно в долната челюст, за да се поеме повече въздух и повече кислород. Небцето остава тясно и се задълбочава, намалява мястото за подреждане на зъбите. И вместо да развива горната зъбна дъга, езикът при преглъщане бута предните зъби по 1500 пъти на ден и ги размества. Устните от своя страна не бива да участват в гълтането, но за да не изтече слюнката, те се контрахират (свиват) и притискат въру зъбите или понякога под горните предни зъби и това допълнително ги разкривява. За да могат да преглътнат по този неправилен начин, децата изместват и изнасят главата си напред, раменете им отиват назад и се изгърбват. Всички тези деца имат неправилна стойка. Ето ви един патогенетичен механизъм на зъбно-челюстна деформация и неправилна стойка, който все по-често се среща при малките деца. От своя страна тези вредни навици на дишане оказват лошо влияние не само върху зъбите, но и върху цялостното развитие на детския организъм. Недобро оросяване на мозъка с кислород, което води до по-бърза умора при децата, неспокоен сън, разсеяност, липса на концентрация и доста други проблеми.

Все по-масовото развитие на дигиталните технологии и стоене на децата още от съвсем малки продължително време с устройство в ръце, води допълнително до неправилна стойка. Децата прекарват часове наред буквално изкривени на диван или стол с наведена глава, което също допринася за ниското положение на езика, до изкривяване на гръбначния стълб. Все по-често малки деца се оплакват от болки в гърба или врата. Векове назад, ако се разровим в историческите записки, ще открием, че всяка една култура и нация е имала етикет за правилно стоене по време на хранене още от най-древни времена дори. После в училищата задължително всички трябваше да са изправении на чина. Обърнете внимание на стари фотографии от училище на нашите баби, дядовци, майки и бащи. Всички стоят изправени с лакти до тялото и ръце на чина. При тази стойка няма как езикът да стои в долната челюст и да се преглътне неправилно. Обърнете внимание как стоят днешните деца на чиновете и на масата. Би било добре, ако отново се върнат тези простички правила, които биха профилактирали доста усложнения. Еволюцията обаче е подготвена за тези промени в новото общество. Няма как да изчезнат телефоните и таблетите, затова еволюцията се е погрижила да намали броя на зъбите. Все повече деца има с липсващи зародиши на постоянни зъби. След 150-200 години вероятно ще имаме по-малки челюсти, но и по-малко на брой зъби и отново няма да има такава масова нужда от ортоднтски намеси.

Очаквайте втора част!

Лабораторията, която не/познаваме

Лабораторните изследвания са неразделна част от съвременната медицина и наука. Както всеки от нас знае, те дават ключова информация за състоянието на човешкия организъм и са от решаващо значение за правилната диагноза и подходящото лечение. Лабораторните изследвания имат важна роля и за научните изследвания, те са основен фактор за мониторинга на общественото здраве и предотвратяването на разпространението на инфекции и епидемии. В този брой за пръв път ви срещаме с лаборант, за да „открехне вратата“ към този интересен свят клиничната лаборатория.

Яна, как избрахте професията на лаборанта?

-Избрах професията медицински лаборант случайно. Преминах през няколко идеи за развитието на живота ми, но в крайна сметка съдбата реши да уча за медицински лаборант. Може би влияние оказа и срещата ми с моя близка – лаборант, която успя да събуди интереса ми към тази професия, като ми показа нейната същност. Така реших, че в работата си искам да бъда полезна на нуждаещи се болни хора.

-Как изглежда един Ваш ден в лабораторията?

- Всеки работен ден в лабораторията е различен от предходния и изпълнен с предизвикателства. Въпреки широко разпространеното схващане, че лабораторията е с второстепенно значение сред медицинските специалности, нашата работа има огромна и незаменима роля в оказването на медицинска грижа – от профилактика през поставяне на диагноза и проследяване на ефекта от лечението. Затова ежедневието ни е изпълнено с отговорност, отдаденост и много стрес. Всъщност нашият „работен ден“ е през цялото денонощие – ние работим на 24-часов график, включително когато останалите хора почиват или празнуват.

-С какви трудности се срещате при работата си с пациентите?

- Нашите пациенти са на различна възраст – от новородени и дори недоносени бебета до много възрастни, от здрави хора до тежко болни пациенти. Всъщност почти всички изпитват страх от предстоящата манипулация. Това е и една от основните трудности, пред които ежедневно сме изправени и подходът ни към всеки трябва да бъде индивидуален. Разбира се, най-трудно е с малките деца. Общуването с тях и техните родители е предизвикателство за нас, защото виждаме вълнението и сълзите в очите им и трябва да намерим топли думи, с които да им вдъхнем смелост и кураж, да спечелим тяхното доверие и сътрудничество. Друго предизвикателство понякога е нуждата да запазим усмивката и добрия тон въпреки негативното отношение на пациентите и техните близки. Лично за мен е изключително важна оценката и мнението, което дава пациентът за моя професионализъм.

-Как преценявате колко точно кръв е необходимо да се вземе за различните видове лабораторни изследвания?

-Това на пръв поглед лесно решение всъщност изобщо не е лесно. То изисква много теоретични знания относно аналитичните методи, източниците на грешки във всички фази на лабораторния процес и не на последно място професионален опит. При всички случаи винаги се стараем да подхождаме максимално щадящо и безопасно за пациента, но без това да е за сметка на компромиси с качеството на лабораторните резултати.

-Какво съветвате пациентите да правят преди взимане на кръв?

-От изключително голямо значение за постигане на точни и надеждни резултати е правилната подготовка на пациентите преди вземане на материал за лабораторен анализ. В зависимост от вида на назначените изследвания препоръките за подготовка могат да са различни – определен час от денонощието, определен ден от месечния цикъл или определен интервал след взимане на медикамент и др. Основните препоръки, които са валидни за повечето от кръвните изследвания, са спазване на 8-10-часова хранителна пауза, избягване на физически усилия, да не се консумира алкохол през предходните 24 часа, ограничаване на тютюнопушенето поне 30 минути преди манипулацията, по възможност намаляване на емоционалното напрежение и стрес преди манипулацията. Винаги молим пациентите да ни предупреждават, ако им е прилошавало при предходни венепункции, за да можем да реагираме максимално адекватно.

Погрешно е разпространеното схващане за неприемане на вода преди вземане на кръв – напротив, ние съветваме пациентите да пият поне 1 чаша вода 30 минути преди изследване, за да предотвратим колапс на вената и евентуален неуспех на манипулацията.

 

Изследването с доплер и кога е необходимо

Студеното време и резките температурни промени влия-ят силно на кръвоносните съдове. Свързахме се с д-р Антимов, за да ни разкаже повече за доплеровата сонография и каква информация дава изследването за състоянието им.

-Д-р Антимов, какво представлява доплеровата сонография?

-Доплеровата сонография е ултразвуково изследване. То е образно, високоинформативно и ефективно изследване, което ни позволява при правилно поведение до голяма степен да намалим вероятността от поява на инсулт. В медицината с помощта на ултразвук можем да изследваме както структурата на различни части на тялото, така и кръвотока в кръвоносните съдове и сърцето. Освен с диагностична цел ултразвук може да бъде използван е за терапия, например: сонотромболиза, ултразвукова литотрипсия и т.н.

В неврологията най-масово се използва ултразвуковото изследване за визуализиране на кръвоносните съдове, които кръвоснабдяват мозъка, както и за изследване на кръвотока в тях. Последните години все по-голяма популярност набира изследването с ултразвук на периферните нерви, коренчета, нервни сплитове и мускули.

При изследването на кръвоносните съдове ние използваме два метода - ехография и доплерова сонография. При ехографското изследване с помощта на сонда се емитира сноп механични вълни в ултразвуковия честотен спектър, които преминават през различните тъкани с различна скорост. Част от ултразвуковите вълни биват отразени обратно към сондата, като сигналът се обработва от софтуера на апарата и се генерира двумерен образ на изследваната част от тялото. По този начин изследваме структурата на кръвоносните съдове и евентуално можем да визуализираме различни патологични процеси в тях.

При доплеровата сонография изследваме кръвотока в съдовете и по този начин добиваме ценна информация за мозъчната хемодинамика. В основата на доплеровата сонография е физичен феномен, наречен доплеров ефект. В средата на XIX век Кристиан Доплер установява, че ако емитираме вълна с определена честота към движещ се обект, отразената вълна е с различна честота в зависимост от скоростта на движение на обекта и дали се движи към нас или в противоположна посока. Разликата в честотата на излъчената и отразената вълна се нарича доплеров ефект. При долперовата сонография емитираме сноп ултразвукови вълни, които се отразяват предимно от червените кръвни клетки в кръвта и по отразения сигнал можем много точно да определим скоростта на кръвотока в различните му фази и неговата посока. По този начин можем да изследваме мозъчната хемодинамика и да установим различни патологични процеси на кръвоносните съдове.

За да получим най-точна и всеобхватна информация, комбинираме и двата метода - ехография и доплерова сонография, като изследването се нарича ултразвуково дуплекс скениране.

-В кои случаи се налага да се направи това изследване?

-Показанията за ултразвуково изследване на съдовете, които кръвоснабдяват мозъка, са много: пациенти, получили инсулт, преходно нарушение на мозъчното кръвообращение или временна загуба на зрението, както и такива със съдови рискови фактори и доказана атеросклероза на други съдове, пациенти с поява на необясними синини или пулсиращи маси в шийна област, пациенти с необяснимо главоболие или нарушено равновесие, пациенти със значима разлика в артериалното кръвно налягане на двете ръце, за проследяване на пациенти с доказани заболявания на сънните артерии и претърпелите каротидни интервенции, пациенти с пристъпи на необяснена загуба на съзнание, пациенти след лъчетерапия на шийна област и главата и т.н. Показание за ехографско изследване на периферните нерви, коренчета, сплитове и мускули са различни заболявания, които ги ангажират. Чрез ултразвуково изследване на мозъчните съдове проследяваме и резултата от медикаментозното, интервенционалното или оперативното лечение. То се прави през определени интервали, специфични за всяко заболяване и стадий.

-На кои съдове може да се направи това изследване? Само на големите или и на по-малките мозъчни съдове?

-С ултразвук можем да изследваме само големите артерии на шията и главата. Като думата „големи” не е съвсем точна, защото диаметърът на някои от тях е 1-2 мм. Изследването е най-информативно за сънните артерии (които наричаме също каротидни), които от патофизиологична гледна точка са най-важни от всички артерии на мозъка за появата на исхемичен инсулт. Най-честото място за образуване на кръвен съсирек, който разпространявайки се нагоре към мозъчните съдове може да запуши някой от тях и да причини инсулт, е каротидният булб и бифуркация.

-Какви находки може да има: само тромбози или с доплер се диагностицират и други патологии?

-Основната, най-честа и важна патология на кръвоносните съдове е атеросклерозата. При атеросклерозата в кръвоносните съдове се образуват атеросклеротични плаки, които могат напълно да запушат кръвоносен съд, което се нарича тромбоза, или да намалят лумена на кръвоносен съд, което се нарича стеноза. Част от атеросклеротичните плаки могат да бъдат нестабилни, което означава, че са с повишен риск от формиране на кръвен съсирек и евентуално последваща емболия на същия и исхемичен инсулт. Има и по-редки патологии на кръвоносните съдове като дисекации, аневризми, артериовенозни фистули, различни феномени на „открадване”, част от които можем да диагностицираме с ултразвуково изследване.

-Има ли установени находки при пациенти след преболедуване от Ковид-19?

-При кръвоносните съдове на мозъка не се установяват специфични находки при преболедувалите Ковид-19.

Най-новото в света на оптиката

Емил Куцаров е очен оптик, съосновател на оптичен център „Приятели“ и на фирма „Фейт Вижън“ ООД, дистрибутираща оптични продукти на територията на България. Член е на „Национална асоциация на българските оптици и оптометристи“. Завършва образованието си по очна оптика в „Образцов техникум по фина механика и оптика“ през  1997 г., работи като оптик и през 2002 г. става търговски представител на ексклузивния дистрибутор за България на стъклата Essilor, а при учредяването на директно представителство на френската фирма през 2008 г. заема позицията мениджър продажби стъкла. През 2012 г. става съуправител на фирмата ексклузивен дистрибутор за България на стъклата Zeiss. През годините преминава през много обучения и курсове във водещи световни оптични фирми и прилага натрупания опит като лектор и трейнър при презентации и обучения в оптичния бранш. През 2017 г. заедно с колеги създава oптичен център „Приятели", с които вече седма година посреща клиентите си с девиза „Животът е по-хубав с приятели".

-Емил, как избрахте оптиката за своя професия?

-Изборът ми да работя по специалността си като оптик се оказа възнаграждаващо и удовлетворяващо решение за мен. Да можеш да предоставиш на хората възможност за ясно и комфортно зрение е невероятно мотивиращо. Освен това нашата професия дава възможност за непрекъснато обучение: оптиката непрестанно се развива с нови технологии, оптични материали и тенденции, които се усъвършенстват през цялото време. Оптиката не служи само за подобряване на зрението: става дума и за изразяване на стил и индивидуалност. Професията ни дава възможност  да се докоснем до своята креативност, като помагаме на клиентите да намерят очилата, които не само подобряват зрението им, но също така отразяват тяхната уникална индивидуалност и моден усет. Това е като да си моден стилист за очила!

-Кои са последните иновации в оптиката?

-Днес очилата съчетават високотехнологични продукти и материали, които могат да се изработят индивидуално, за да ви пасват удобно. Особено ако изберете специализирани продукти, ще отнеме няколко дни, за да направите очилата си, тъй като те се изработват по поръчка с оптичен дизайн, създаден точно за вас. Съвременните производствени технологии са свързани с използването на  високо прецизни цифрови инструменти, които обработват, шлифоват и полират оптичните стъкла по начин, по който да отговарят на вашите точни параметри. Внедряването на все по-иновативни и технологични материали в производството на рамки и стъкла е също част от този процес. При нас в оптичен център „Приятели“ предлагаме най-съвременните решения за защита от високоенергийната синя светлина. В комбинация с антирефлексните покрития тези стъкла са разработени, за да осигурят допълнителна степен на защита от синята и ултравиолетова светлина, като същевременно гарантират най-високо ниво на прозрачност и естетика. За професиите, при които се налага постоянна смяна на погледа от печатен материал към компютър и към аудитория на по-далечно разстояние, са създадени т. нар. офис стъкла. При тях в един чифт очила са интегрирани точните диоптри, които осигуряват ясно зрение на близки и средни дистанции в затворено помещение. Когато обаче предписанието изисква постоянно носене на очилата и е необходима корекция на зрението както надалеч, така и наблизо, то най-подходящото и иновативно решение са прогресивните стъкла. С тях хората могат да виждат на всички разстояния, без да се налага да сменят два или повече чифта очила. При шофиране както пътят, така и таблото, са ясни. Тези стъкла могат да се поръчат и с опцията фотосоларно покритие, което предпазва както от слънцето, така и от вредната високоенергийна синя светлина, излъчвана от съвременните дигитални устройства.

- Какви са услугите, които предлагате във вашия оптичен център?

-Заради различни запитвания и с цел да бъдем полезни на повече хора през всяка изминала година разширяваме портфолиото си от дейности в областта на оптиката. Апаратите и продуктите, с които разполагаме, са от премиум клас, като тяхната прецизност в комбинация с опита на екипа ни от специалисти позволява да осигурим висококачествено обслужване. Част от услугите, които предоставяме, са: определяне на диоптъра, топография на роговицата, измерване на очното налягане, призматична корекция, корекция на цветна слепота, консултации със слабо зрящи, телескопични очила за професионалисти, дигитално отчитане на зрителните параметри и др.

-И накрая ще ни посъветвате ли как да поддържаме очилата си в добро състояние?

-Винаги след употреба ги поставяйте в калъф. Не ги излагайте на пара, дим, пот и козметични продукти. Причината е, че съдържат вещества, които в повечето случаи увреждат до известна степен покритието на стъклата и повърхностния слой на рамките. Избягвайте да ги носите на главата като диадема, защото по този начин ще се разширят и ще ви станат неудобни за носене. Не ги излагайте на пряка слънчева светлина и прекомерна температура. Често хората забравят очилата си в колата. Желателно е периодично да ги носите в оптиката за ултразвуково почистване. Винаги използвайте за почистване микрофибърни или професионални мокри кърпички за очила, разтвор за почистване на диоптрични и слънчеви стъкла. Периодично изпирайте кърпичката си със сапун, който не съдържа овлажнители за ръце. Не ползвайте омекотител, тъй като той оставя мазни следи. Може да почиствате очилата си с помощта на хладка вода и течен сапун, след което, да подсушите добре с кърпа за очила. Следвайки тези лесни насоки за употреба, със сигурност ще гарантирате по-дълъг живот на вашите очила.

Истини и заблуди за арттерапията

Ирина Апостолова е родена в София, където завършва руска езикова гимназия. Има магистърска степен от СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност „Методика на изобразителното изкуство“. Преподава седем години изобразително изкуство в НСУ „София“, повече от петнадесет години в Ателието за изкуства към ДЦ СмАрт. В творчески тандем с дъщеря си, Яна Атева, реализират артпроекти със социална насоченост в обществено значими пространства като Столична община, Педиатричния център на болница „Токуда“, Софийска градска художествена галерия, Център за репродуктивно здраве „Д-р Щерев“, СБАЛ по онкология, Болница „Пирдоп“ и др. Съавтор е на учебници по изобразително изкуство I-IV клас и на няколко методически ръководства за учители. Завършва 3-годишен курс на обучение по арттерапия към БААТ (Българска асоциация по арттерапия) със специалност консултант-арттерапевт, а впоследствие и 4-годишно обучение по фамилна психотерапия към ПИСЕЛ (Психотерапевтичен институт по социална екология на личността).

Завършва Школата по сугестопедия към фондация „Проф. д-р Г. Лозанов и проф.д-р Ев. Гатева“. През 2019 г. заедно с Яна създават Green Art Center - за изкуства, йога и арттерапия за деца, възрастни и семейства – на живо и онлайн. Ирина практикува йога от 30 години и повече от 10 години е инструктор по класическа йога за деца и възрастни. В момента работи по идеята за създаване на методика за йога за хора с увредено зрение.

Ето какво сподели Ирина Апостолова специално за читателите на сп. Betty Моята аптека.

Ирина, какви погрешни представи за арттерапията сте забелязвали?

-Често хората си мислят (както и самата аз преди), че всеки може да бъде в ролята на арттерапевт. Особено пък художниците. Много години съм преподавала изобразително изкуство и си мислех, че това е основата, върху която мога да надграждам и да развивам нови умения като арттерапевт. Но не е така. Дори мога да кажа, че колкото по-малко можеш да рисуваш, толкова по-добре би могъл да схванеш идеята на арттерапията.

И друга заблуда – че арттерапия е, когато гледаш и се наслаждаваш на изкуството. Или когато посещаваш курсове по рисуване или грънчарство например. Или (както напоследък е модерно) на чаша вино да се събират хора и художник да ги напътства как да нарисуват нещо. Или пък като рисуваш сам и освобождаваш емоциите си. Това не е арттерапия. В тези случаи човек наистина се разтоварва, откъсва се от ежедневните си преживявания и се отдава на нещо ново, зареждащо и вдъхновяващо. И да, наистина изкуството оказва своята роля на „лечител на човешката душа“, но арттерапията е нещо различно.

Какво е тогава арттерапията?

-Арттерапията е целенасочен процес, който се ръководи от психотерапевт, а участници са клиентът и неговият „продукт“. И този продукт може изобщо да не е „художествен“ и „естетичен“, даже почти винаги е много далеч от това. Арттерапията се провежда в така да я наречем „защитена среда“. Тя се осигурява от терапевта. Това включва спокойна обстановка, планирано време за провеждане, набор от изобразителни материали и много важно – доверие и конфиденциалност.

Тези условия са необходими, за да може клиентът да изрази визуално неща, които понякога самият той не осъзнава. Образите са абсолютно автентични. Не можем да насърчаваме клиента, да одобряваме или да „подсказваме“ какво и как да нарисува. А и самото изображение има значение единствено като носител на конкретно емоционално съдържание. С помощта на терапевта клиентът може да открие в рисунката си собствени преживявания, асоциации, връщане на спомени, свои вярвания, минал опит или нещо друго…

Понякога се получават драсканици, понякога цветни петна, понякога наивистични рисунки, понякога смесица от геометрични фигури… Но при всички случаи това е нещо много съкровено! И тогава се създава онзи фин процес на свързване между три субекта – терапевт, клиент и неговия „продукт“. Рисунката става свързващото звено. Тя улеснява контакта между терапевта и клиента, помага да се изведе и да стане „видимо“ някакво вътрешно съдържание, което да бъде разглеждано, обсъждано и в крайна сметка по-добре разбрано. Така човек постепенно подобрява връзката със самия себе си.

За кого е арттерапията?

Арттерапията не се използва само за хора, нуждаещи се от психологическа и терапевтична помощ. Много успешно тя се прилага за превенция и развитие. Например чрез нея може да се развива емоционалната компетентност на децата – да осъзнават чувствата и емоциите си, да ги разпознават у себе си и другите, да развиват емпатия, да правят разлика между емоцията и реакцията (действието). Това е една емоционална култура, която доста липсва в обществото ни като цяло. Когато се работи с деца, преживели фрустрации, травми, насилие или загуба, арттерапията е много добър инструмент, тъй като е близка до естествените изразни средства на детето. Чрез рисунката децата могат да изразят това, което иначе трудно биха могли да вербализират.

Наблюдавам напоследък колко популярност набират едни схематични, алгоритмични и твърде академични ръководства и помагала за емоционална интелигентност. Не съм сигурна, че използването им непременно ще повиши уменията на децата да се ориентират в емоциите и да овладяват импулсите си. Не знам дали, ако изпитат гняв например, ще знаят какво да правят с него.

В тези материали често емоциите са извадени от естествения си контекст и се възприемат като емотикони – символно, метафорично, без нюанси и доста обобщено.

Мисля, че чрез методите на арттерапията можем да дадем на децата едно пространство, в което по автентичен, но приемлив и безопасен начин да изразяват трудните за тях емоции – страх, яд, тревога, завист…

С помощта на терапевта те разбират, че това са преживявания, присъщи за всеки човек, че могат да ги погледнат отстрани, могат да ги степенуват като сила и да ги канализират в действия, които самите те могат да управляват. Това е огромно постижение. Защото всяка положителна промяна в емоционалния вътрешен свят на децата се отразява благотворно и върху самочувствието им, и върху взаимоотношенията им, и върху постиженията им в училище.

Как се насочихте към работата като арттерапевт?

Както казах, много години съм преподавала изобразително изкуство, имах възможност истински да творя и експериментирам в областта на методиката на изобразителното изкуство. Така с времето създадох свои авторски методи, при които деца (съвсем без да е задължително да са талантливи) да разкрият един неочакван и впечатляващ творчески потенциал.

Развивайки собствения си интерес, попаднах на информация за една лятна школа по арттерапия. Отидох и….. бях изключително изненадана! Преживях много повече, отколкото рисувах и писах. Това беше първата ми среща с нея. А по-нататък последва 3-годишно обучение в Българската асоциация по арттерапия (БААТ), което ме срещна с изключителни професионалисти. Те ми дадоха основата и дълбокото разбиране на арттерапията. Показаха ми каква е ролята и отговорността на терапевта. Учеха ме с личния си пример на етика и какво е да уважаваш истински личността и как да създаваш условия за нейното безопасно себеразкриване, за да можеш наистина да бъдеш полезен. Много съм благодарна, че бях част от всичко това.

ПЪТЯТ НА ЕДИН ФЕЛДШЕР

BETTY - Димитър Ишкитиев, фелдшерРАЗГОВОРЪТ С МЕДИЦИНСКИЯ ФЕЛДШЕР ДИМИТЪР ИШКИТИЕВ ТОЛКОВА НИ ЗАИНТРИГУВА, ЧЕ РЕШИХМЕ ДА ГО ПРОДЪЛЖИМ И В ТОЗИ БРОЙ. ПРЕЗ ОКТОМВРИ ПРОЧЕТОХТЕ ЗА СЪЩНОСТТА И РАЗВИТИЕТО НА ПРОФЕСИЯТА ПРЕЗ ГОДИНИТЕ В БЪЛГАРИЯ, ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА СЪЮЗА НА ФЕЛДШЕРИТЕ ПРЕЗ 1990Г. ПО НЕГОВА ИНИЦИАТИВА И ЗА ЛИЧНИЯ МУ ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ. В ТОЗИ БРОЙ ДИМИТЪР ИШКИТИЕВ ЩЕ ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИТЕ НИ ЗА НАСТОЯЩЕТО НА СЪСЛОВИЕТО НА ФЕЛДШЕРИТЕ У НАС.

Когато през 1994 г. Министерството на здравеопазването създава Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), практически професията фелдшер е заличена от списъка с професии в България. Как е регламентирана законово днес професията фелдшер в България?

Все още дефинирането и регламентирането на професията медицински фелдшер (лекар асистент) е неуточнена. За съжаление поради политически или финансови проблеми професията ни се приравнява с парамедици и това е голяма грешка. Парамедиците се подготвят за десетина часа, без познания по анатомия, физиология, вътрешни болести, детски болести, хигиена, инфекциозни заболявания, белодробни и кожни болести, фармация, хирургия, очни болести, урология. Аз самият, за да започна работа в ЦСМП Русе, изкарах такъв курс, обучението беше 28 дни! Завършва се с теоретичен и практически изпит, който аз и един колега от Пловдив положихме 2 часа след последната лекция. Толкова за разликата между медицински асистент и фелдшер. Ако посетите училището, което обучава парамедици, ще разберете.

А лекарските асистенти?
Програмата за обучение на лекарски асистенти беше изготвена от ръководството на фелдшерския съюз. Работихме почти 2 години. Предложихме я на всички медицински университети у нас, но се реализира единствено в Стара Загора.

Къде медицинските фелдшери стават все по-необходими?
Необходими сме за подкрепа на общопрактикуващите лекари в малките населени места. Един общопрактикуващ лекар не може сам да обслужва 5-6 малки населени места, но за да има смисъл и рентабилност, списъкът с пациентите му трябва да наброява поне 1500 души. Само че как да разпределим работното време на 6 части? Мислите ли, че хората в малките населени места са доволни да имат лекар 1 час седмично? А кой ще им носи лекарствата? Там няма аптеки, няма и транспорт. Ако обаче практиката има един, двама медицински фелдшери, нещата стават приемливи както за населението, така и за доктора. Нужни сме и в спешната помощ. Защо да се губят силите на лекарите по линейките? Тяхното място е в спешните заведения. Ако те са там, а не обикалят с линейките, това ще намали времето за спешно лечение, ще махне чакането, нервите, загубените животи пред вратите на болницата. Екипите в спешните отделения са претоварени. Много от големите производствени предприятия имат нужда от медицинска помощ на място, от медицински фелдшери. Психиатричните отделения също искат да имат медицински фелдшери, както и старческите домове, училищата и още много други обществени заведения. Пропуснах да спомена неотложните кабинети, които, до колкото ги има, са претрупани с работа нощем. Но за да работят, фелфшерите трябва първо да бъдат обучени, за да могат да поставят вярна диагноза, да назначат адекватно лечение, да разбират и от профилактика.

Каква е Вашата препоръка?
Обучението по медицина трябва да се надгражда и развива в съответствие с нуждите на обществото, но първо и основно: във всички медицински университети час по-скоро трябва да започне обучение на лекарски асистенти. Това е належащо!

Пътят на един фелдшер

Професията фелдшер не се споменава много в българските медии и повече от 20 години не съществува в списъка на професиите в България (въведено е заместващо понятие лекарски асистент). Но въпреки това фелдшерите никога не спират да работят: на тях се опира и до днес здравната грижа за хората в малките населени места, в селата и в спешната помощ.

По дефиниция фелдшерът има право да провежда медицинска диагностика, да предписва лечение на пациенти, при необходимост да ги насочва към подходящ лекар, да работи в медицински пунктове, центрове за спешна медицинска помощ, като заместник-лекар в местна медицинска служба и като общопрактикуващ лекар в малки населени места. Зле платени и отритнати от здравната система и обществото, фелдшерите в България обаче продължават да съществуват и да спасяват животи в забравените от държавата места.
Първото фелдшерско дружество у нас се нарича „Благодеяние“ и е създадено през 1884 г. Възстановява го Димитър Ишкитиев 106 години по-късно с цел възраждане на професионално-съсловната организация на фелдшерите. Министерството на здравеопазването обаче се отнася консервативно, през 1994 г. създава Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) и професията фелдшер е заличена от списъка с професии в България.

През 2000 г. съюзът на фелдшерите прекратява временно своята дейност и в продължение на 7 години не функционира, което се отразява негативно на статута и имиджа на професията. През 2007 г. е създадено Сдружение на медицинските фелдшери (бакалаври медици) в България“, което днес носи името Български съюз на лекарските асистенти и фелдшерите. БСЛАФ и е единствената професионално-съсловна организация на лекарски асистенти и фелдшери в Република България.

В следващите редове споделяме личната история и професионален път на Димитър Ишкитиев.

Като ученик много исках да се занимавам с журналистика. Съдбата реши друго и след няколко неуспешни опита се озовах в полувисшия институт в Хасково за подготовка на медицински фелдшери. Това се случи през миналия век – 1975 г.

След като завърших, започнах работа по разпределение в с. Лесово (на българо-турската граница). Имах на разположение акушерка и медицинска сестра. Заедно със стоматолога живеехме в здравната служба на втория етаж. Вечер се любувахме на светлините на Одрин, а понякога се виждаха и корабите в Бяло море. Дотук с романтиката. Работата беше много и всеобхватна. Населението беше около 3700 души, имаше училище до 8-ми клас, което работеше на две смени, детска градина с 30-тина деца и детска ясла с 45 деца. Всички те трябваше да се обгрижват медицински – прегледи, лечение, профилактика.

След 8 месеца бях преместен в с. Александрово, Ямболски окръг. Село с население от 800 души, но без училище. Децата учеха в общинския център, а здравно обслужвах хората аз. В общината бяхме десетина колеги и се замествахме при нужда. Отбелязвам, че тогава живеехме на село и можехме да напускаме населеното място само една събота и неделя в месеца. Освен това завеждахме по места и аптечни пунктове, които зареждахме и отчитахме месечно в споделени аптеки. Обслужвахме населението цялостно с изключение на случаите, при които се налагаше болнично лечение. Нямахме право да водим раждане, но в с. Лесово имах 4 раждания (успешни), а в с. Александрово 2 (успешни). За това бях наказван (парично), но децата бяха живи и здрави!

От 1981 г. до 1986 г. работих в Транспортна болница, Русе, първо на район с доктор, след това в отделение за трудова медицина. С докторката се разделихме със скандал. Причината беше един болничен лист, който написах в нейно отсъствие. В тази болница използваха фелдшерите като медицински сестри, това ме вбеси. В дипломата ми пише, че имам право на диагностична, лечебна и профилактична дейност, съобразно компетенциите ми като медицински фелдшер. Имаше общо събрание, на което ме мъмриха. Извадих си дипломата и прочетох какво пише там. Настана неловко мълчание. Бях прав! През останалите две години работих в отделение за трудова медицина. Преглеждахме работещите в транспорта, диагностицирахме и в болницата лекуваха болните работници. Това беше истинска превенция! Екипът се състоеше от две медицински сестри, лаборантка, медицински фелдшер и лекари специалисти: невролог, очен специалист, уши-нос-гърло специалист и интернист. Разполагахме със съответната преносима апаратура. Районът ни беше цяла Северна България - от Силистра до Видин.

През 1987 г. се преместихме в Смолян. Там завеждах фелдшерски здравен участък с 300 души жители в с. Турян, Пещера и още дно село. Работех сам и предимно по домовете, които бяха на приблизително 2 км от кабинета ми. Имаше и училище с пансион от понеделник до петък.

През 1988 г. по време на годишните отчети реших, че фелдшерите трябва да се обединят в собствена професионална съсловна организация, за да имат подобаващ за професията статут, а не да ги командват старши и главни медицински сестри. Така започна новата история на фелдшерския съюз. Намерих съмишленици и започнахме да пишем писма на колегите в страната. Тогава общините бяха малко над 300. Така че писах 300 писма няколко пъти на една стара пишеща машина.

Настъпи 9 ноември, започнахме да подготвяме национално събрание. След почти година успяхме да се съберем, всички присъстващи решихме да регистрираме професионална съсловна организация на медицинските фелдшери в България. И днес, като се сетя за това събитие, настръхвам. Имаше много емоция, много надежди!

(Продължава в следващия брой)

Световъртеж при смяна на времето

Д-р Искра Трайкова завършва медицина през 1977 г. в Медицински университет, София. С конкурс постъпва на работа в клиниката по неврология на Александровска болница през 1978 г. От 1982 г. придобива специалност по „Неврология“, а по-късно и сертификат за електрофизиология – електромиография. Води практически занятия на студенти по медицина и стоматология.

-Както личи и от името му, това е усещане за „виене на свят“, за преместване на собственото тяло или на околните предмети, без реално човек да извършва каквото и да било движение. Силният световъртеж е съпроводен с гадене и повръщане, понякога със залитане и невъзможност за движение в права линия. Може да трае само минути, но може да продължи с часове и дори с дни, седмици, месеци.

- При застудяване могат да се получат спазми на кръвоносните съдове на мозъка и това провокира появата на световъртеж. Независимо от сезона, при появата на световъртеж е наложителна консултация с отоневролог и според промените, които той установи при отоневрологичното изследване, може да насочи към ядрено магнитен резонанс. Защото зад тези често срещани и невинни на пръв поглед оплаквания може да се крие и сериозно заболяване, като мениеров синдром, множествена склероза, тумор и др.

Световъртежът може да се дължи и на високо кръвно налягане и тогава се налага ползването на медикаменти за корекцията му. Може да се прояви и при вирусна или бактериална инфекция. Затова е задължителна консултацията със специалист.

-Тогава се включват т.нар. вазоактивни лекарства, които подобряват кръвоснабдяването на мозъка и на вътрешното ухо като тебокан, бетасерк, кавинтон и др. При нужда те могат да се приемат дълго време. Хората, които получават чести пристъпи на световъртеж, е добре да правят лека гимнастика за врата, за да тренират вестибуларния апарат. При много ниски температури и рязко застудяване да не излизат навън без шапка или шал. Да следят редовно кръвното си налягане. Тези мерки могат да се вземат и превантивно при смяната на сезоните. При безобидния световъртеж, който е краткотраен и се дължи само на промени във времето, може да се опита и хомеопатично лечение с вертигохил.

-При по-възрастните хора с течение на годините съдовете са променени и затова при тях симптомите са по-силно изразени, продължават по-дълго време и по-трудно се повлияват от лечението. Световъртежът се среща по-често при жените и при хората над 50-60-годишна възраст.

Резките промени в метеорологичното време се отразяват силно на между 30 и 50% от хората по света, сочат данни на СЗО. Пример за това са зачестяващите оплаквания от световъртеж, главоболие, вариране на кръвното налягане, особено с напредване на възрастта.Появата на световъртеж може да се дължи на спазми на кръвоносните съдове от застудяването, но световъртежът не бива да се подценява. Консултацията с отоневролог е важна, за да се изключат сериозни заболявания и да се вземат мерки световъртежът да бъде преодолян и да не пречи на нормалното изпълнение на ежедневните дейности.

Опасности през лятото (втора част)

Продължаваме разговора от юлския ни брой с д-р Кобер за възможните опасни ситуации и какви трябва да бъдат първите ни действия за първа помощ, които да предприемем незабавно.

Отравяне с гъби

При събирането на гъби сред приридата е важно да се познават много добре видовете и да се избират само ядливите, които със сигурност нямат отровни двойници. Трябва много да се внимава с консумирането им, макар да имат прекрасен аромат и вкус. Отравянето с гъби не е шега и може да има много бърз и фатален край. Първите сиптоми се появяват в рамките на няколко минути до няколко часа. Те са гадене, сънливост, дисбаланс, силно изпотяване, повръщане, диария, треска. Дори при най-малкото съмнение трябва да се свържете с центъра по токсикология. Ако симптомите са много тежки, веднага лекар и линейка.

Не се препоръчва да се шофира сам или с обществен транспорт, защото от някои отровни гъби се получават халюцинации и припадъци. Да не се пие мляко или алкохол. Много е важно да се даде точно описание на гъбите, кога и какво количество е консумирано, как са били приготвени и какво е консумирано с тях, има ли други хора, които са яли от тези гъби. Тези въпроси са ценни за терапията. Добре е да се знае, че гъбите в гората (не гъбите, култивирани от хората) могат да съдържат тежки метали, живак, олово, кадмий, калий и имат определена радиоактивност. Затова са важни количествата и не се препоръчват повече от 250 г диворастящи гъби на седмица.

Опарване от медуза

Опарването от медуза не е опасно, но може да е болезнено, да има зачервяване, парене, бодежи, подуване, понякога дори кървене. Симптомите отшумяват от само себе си след няколко часа. Ако има останали пипала на медузата, те се вадят, почиства се кожата не с вода, а с физиологичен разтвор. Раната да не се пипа с ръка. Може да се сложи и лед в чиста кърпа на мястото. Или да се сложи оцет: да се накисне или само да се изплакне. Но както и при ухапванията от насекоми, възможно е да се получи алергия и тогава е задължително да се заведе пациентът в болница – при симтоми за алергия или общо влошаване на състоянието му. По принцип опарването от медуза се случва рядко и не се нуждае от лекарска помощ, но все пак, ако симптомите не отзвучават, е добре да се потърси лекар.

Убождане от морски таралеж

Морският таралеж не присъства в Черно море, но е обитател в Егейско море, в Гърция, Турция и топлите морета с корали. Най-доброто предпазване от настъпване на таралеж са гумените обувки за вода – те предпазват точно от такива наранявания. Но ако все пак се настъпи с гол крак, трябва да се излезе от водата, да не се стъпва на убодения крайник. Болката идва след 15 до 30 минути и продължава няколко часа.

Бодлите, които са останали в крака, трябва да се извадят с пинцета. Бодлите на таралежите в нашите ширини не са отровни, но въпреки това трябва да се извадят бързо, защото са възможни алергични реакции, както и при всички други ухапвания. Кракът се измива с хладка вода и сапун и след това трябва да се потопи във възможно най-горещата вода, която може да се търпи, за 20-30 минути. Да се долива, за да остане топла. Целта е да се отворят кръвоносните съдове и кожата и една голяма част от бодлите да изпаднат сами или да станат лесни за изваждане. След това се накисва кракът в оцет, бодлите са от калций и оцетът ги разтваря. Пак се изплаква кракът, като раната не трябва да се превързва. Могат да се дават болкоуспокояващи и противовъзпалителни при силни болки.

Счупване на крайник

Ако раната не е отворена, много трудно може да се види дали има счупване, затова винаги препоръката е, след като се окаже първа помощ, човека да се заведе в болница и да се направи рентгенова снимка. Ако сте в града или на курорт, „Бърза помощ“ ще пристигне бързо, но ако сте някъде сами в планината, трябва да направите тези неща сами. Симптомите са болка, която се засилва при движение, изтръпване, посиняване и надуване на крайника. При открито счупване се вижда кост и може да има силно кървене, ако има наранени кръвоносни съдове. Първата помощ зависи от ситуацията. Много е важно да се спре кървенето, като крайникът трябва да се повдигне нагоре и раната да се притисне с възможно най-стерилна кърпа.

Крайникът да се обездвижи и на всяка цена да се направи шина. Ако е на ръка, за шина може да служи самото тяло, за което ръката да се прикрепи с триъгълна превръзка. Тя ще я държи неподвижна, докато дойде лекарска помощ и се откара пострадалият в медицинско заведение. Обездвижването е на мястото на счупване, без каквито и да е опити за наместване на крайника! То трябва да бъде една става над счупването и всички стави надолу - така трябва да се завърже.

Важно е да се остави, както е, да не се опитва да се мърда крайникът или да се оправя, за да не се променя допълнително положението на костите, ако са счупени. Ако няма открито счупване, мястото може да се охлади със студен компрес. Да се успокои пострадалия, той има болки. Да се говори с него, да му се каже да се отпусне, ако има одеяло, да се завие. За шината може да се вземе дъска като твърд предмет, но между нея и тялото да се сложи нещо за омекотяване, за да не се наранява кожата. Шината да е стабилна, но да не е прекалено стегната, за да не се нарушава кръвообращението. Да се прикрепи с бинт. Ако не намерите шина, ръката се стабилизира за гръдния кош, счупеният крак – за здравия крак.

При всички случаи задължително е пострадалият да се закара в болница за рентген и след това за съответно лечение и обездвижване с шина или гипс.

Опасности през лятото

В юлския ни брой ще говорим с д-р Кобер за възможните опасни ситуации и какви трябва да бъдат първите действия, които да предприемем незабавно.

Хранителни отравяния

Те са чести при високите летни температури. Трябва много да се внимава, особено с недопеченото месо, пилешкото месо, пастетите, с нещата в топлата витрина в хотелите или тези, които се държат на слънце. Може да се получи хранително отравяне и от сокове, яйца, меки сирена, млечни продукти, сладолед. Плодовете и зеленчуците трябва много добре да се измиват. Симптомите на хранителното отравяне са диария, коремна болка, гадене, повръщане, възможно е да има и треска.

Каква е причината? Някой път е много трудно да се каже, има много различни причини. Има стомашни грипове, които са вирусна инфекция, така известният норовирус, който се съдържа в мидите и суровите продукти, но се предава и от човек на човек, ротавирус, вирусните гастроентерити. Може причината да са бактерии, салмонели, стафилококи, ботулизъм, ешерихия коли и т.н. Да не се забравя и хепатит А, който може да се причини от сурови храни или замърсена вода.

Причините може да са различни, но резултатът е един, човекът е болен, повръща му се, лежи и има диария. Ако се получат и неврологични симптоми или висока температура, изтръпване на крайниците, замъглено зрение и задух, трябва непременно да се потърси бързо лекарска помощ. Обикновено симптомите се появяват от 6 до 48 часа след консумиране на храните. Като първа помощ се взима най-често чай: мента, смрадлика, джинджифил, лайка. Трябва да се поемат много течности, защото с диарията и повръщането човек се обезводнява и се чувства отпаднал. Може да помогне активен въглен. Добре е да се спазва строга диета един-два дни, да се консумира първоначално сухар, препечена филийка, банан.

Ухапване от змия

При ухапване от змия е важно човек да се движи колкото е възможно по-малко, за да се разнася, колкото се може по-малко, отровата в тялото. Да е в полулегнало положение, като крайниците, ако ухапването е на крака или ръката, да са на нивото на тялото, не по-високо. Да не се дават болкоуспокояващи. Ако може да се направи снимка на змията, това ще бъде от полза за болницата, за да се прецени противоотровата. Винаги се вика незабавно лекарска помощ или се закарва ухапания в болница. През това време да не се яде и пие, съвсем мъничко вода, да не се движи. Ако човекът е сам, да се опита полулегнал или седнал да се придвижи и да потърси помощ, да се обади по телефона. В никакъв случай не трябва да се изсмуква раната!

Това е опасно за този, който го прави, част от отровата може да попадне и в него. И не помага на ухапания. Да се направи много хлабава превръзка с чиста кърпа или бинт, защото ухапаният крайник ще се надуе и не е добре да има стегната превръзка. Ако е на ръката, да се махнат всички бижута.  Да не се мие раната в никакъв случай.

Ухапване от насекоми

Най-често от пчели и оси. Симптомите сa зачервяване, болка и отокът на мястото. Много са опасни ухапванията при хора с алергии. Както и ухапванията в устата и гърлото, защото могат да се затворят горните дихателни пътища. Целта на първата помощ е да се намали отока и болката. При ухапване в устата може да се сложи лед под езика или да се пие студена вода. Да не се отстраняват насекомите с режещи предмети. При хора с алергии е необходимо да се извика „бърза помощ“ или да се отиде незабавно в болница.

Ухапване от кърлеж

Ако намерите на тялото си кърлеж, не е добре да се слага олио или крем! Няма да стане по-лесно изваждането му. Напротив, по този начин може да се стимулира кърлежът да „повърне“ и да се влоши още повече заразяването. Отстраняването на кърлежа става с пинцета, като с нея трябва да се хване по-голяма част от кърлежа. Да се вади с бавно движение нагоре, а не да се върти! Трябва да се отиде в болница, раната да се дезинфекцира, да се ваксинира против тетанус. Понякога се назначава антибиотик за една седмица. Задължително трябва да се отиде на лекар, ако има зачервяване, температура, главоболие, болка в ставите. Или ако ухапването от кърлеж е при бременни жени.

Припадък

Това е много често явление през горещите и задушни летни дни. Причините могат да са различни: обезводняване, при жените обилна менструация, диети, изтощение, дълъг престой на слънце, силна болка, престой на топло и задушно място, заболявания и др. Симптомите са бледност, намален тонус на мускулатурата на тялото, слабост, гадене, заглъхване на ушите, причерняване, изпотяване, студена кожа. Ако човек е в съзнание и е имал краткотрайно завиване на свят, най-напред винаги пациентът трябва да се сложи да легне и след това двата крака да се вдигнат нагоре, за да се върне кръвта към сърцето. Това е първото, което трябва да се направи, без значение дали е на земята, или на друго място. Да не се поставя седнал на стол! Ако човекът не е съвсем адекватен, трябва да се освободят дихателните пътища, да се махнат копчета, тесни яки. Да се сложи легнал, като главата се държи малко назад, за да не запуши езикът дихателните пътища. Да се следят дихателните движения. Ако диша, но съзнанието още не е съвсем ясно, да се сложи в стабилно странично положение. Едната ръка под главата. Ако е в затворено помещение, да се отворят прозорците.

Много е важно да се отстранят наблюдаващите хора наоколо, да се освободи място да се действа. Да се наплиска лицето с вода, да се сложи студен компрес на челото. Когато се съвземе човекът, да не става веднага, да полежи още, докато вече не му се вие свят. След това да поседи, да пие вода, да стане полека. Спешна помощ се вика незабавно, ако има припадък без очевидни причини, или припадъците се повтарят, ако човекът е в безсъзнание повече от две минути.

Продължава в следващия брой.

Лечебната сила на масажите

С какво Ви привлече професията на рехабилитатора?

Професията си я избрах почти случайно и ако вярваме в предопределеността в живота, тя избра мен. Обичам да помагам на хората, болните и възрастните, от младите си години. Носи ми радост, когато направя добро, повече от човека, който го получава. И най-хубавото признание от пациент съм чувала, когато на жена, оперирана от аневризма в мозъка, работейки дълго време след операцията ú, нейният съпруг – бивш учител с широка култура и родолюбие – ми каза следното: „Саша, ти имаш петле в сърцето си!“. Помня го с благодарност за оценката му, най-добрата от всички може би.

В годините образованието, включително и за нашия профил, претърпя промени и градация, без да се получи кой знае каква съществена промяна. Първата ми диплома е за рехабилитатор от медицинското училище. Втората - полувисше, каквото само у нас има. И третата е от медицинския колеж в София, отново същата специалност, но с разлика, че там пише висше образование. Поколението ми е белязано от експерименти във всички направления за жалост. Но нито една от тях не ми отне радостта да упражнявам професията си.

Работила съм в санаториум ДЦП в Котел, Окръжна болница-Видин – рехабилитационно отделение, както и в интензивен сектор на кардиология в същата болница. Единадесет години от трудовия ми стаж беше в дихателен център в „Александровска“ болница, създаден от проф. Й. Йорданов, анестезиолог, преподавател, автор на много учебници и научни постижения. Най-тежката реанимация в България за времето малко преди 2000-та година и малко след това.

Оборудвана добре, организирана перфектно, с персонал медицински сестри, реаниматори анестезиолози, хора с висок морал и невероятен професионализъм. Това беше най-светлият ми и благодарен период професионално. Работата беше екипна и с радост отчитам и моето скромно участие. И на финала работех в неврологична клиника на „Александровкска“ болница, която обичам и сега заради високите постижения и класа на специалисти, мнозина от които са само светъл спомен.

При кои случаи са показани масажите и рехабилитацията?

Масажът е процедура с хилядолетна история и се прилага с лечебна цел от древни времена до наши дни. Все така стойностен и търсен от пациенти и здрави хора – за тонус и възстановяване. Масажът е показан почти при всички заболявания – на опорно двигателния апарат, след операции, контузии, при увреда на периферната нервна система и много други. Изключения правят злокачествените заболявания, температурните състояния, кръвотеченията и др.

Какви са различните видове масажи, които се прилагат при различен тип проблеми?

Видовете масаж са много, в зависимост от предназначението и целите, които преследваме. Масажът е пасивна процедура, предхождаща най-често кинезитерапията. В комбинация от двете ефектът е повече от добър.  Най-често е прилаган лечебният масаж. Той има механично въздействие върху определени зони. Не се прилага особена сила, а техника за овладяване на болката, подобряване на кръво- и лимфообращението, общия тонус на определен участък, а оттам като цяло на организма. Подобрява психиката и дейността на централната нервна система.

Дълбокотъканният масаж третира в дълбочина тъканите и така повлиява на ригидността и болезнената мускулатура да се отпусне и да се ороси по-добре, а оттам болката да намалее и да изчезне. Прилага се при дископатии, дегенеративни процеси на гръбначния стълб, артрози и коригиране на стойката. Мускулатурата е болезнена, а подобрявайки нейния нормален вид – болката намалява. Така се подобрява гъвкавостта, лимфотокът работи добре и движенията се нормализират. Може да се приложи и така наречения Тера гън – с вибриращ електрод, който улеснява дейността на рехабилитатора. Уредът работи с висока честота на трептение и третира конкретни болезнени зони.

Класическият масаж е нежен, освобождава създадените мускулни възли и премахва незначителна болка. Прилага се често. Спортният масаж се прилага за лечение на контузии, подобряване на мускулния баланс след натоварване. Масажът е енергичен, интензивен и силен. Използват се и похвати като разтягане при скъсяване на мускулите вследствие на травма или претоварване в спорта. Релаксиращият масаж премахва напрежението в мускулите и подпомага възстановяването им. Нарича се още аюрведа – с произход Индия. Често се използват и масла с тонизиращ ефект. Ненапразно аромотерапията с необятните си възможности навлезе в живота ни. Дишайки от благовонните масла, плюс масаж – ефектът е повече от чудесен. Най-често се използва лавандулово масло. Масажът може да бъде според зоните за въздействие частичен, на лице, глава, гръб, крайници.

А според произхода?

Тайландският масаж се практикува от над 2500 години, ползва натиск, включва разтягания и компресии. Основното при него е, че клиентът не стои неподвижен, а масажистът движи и разтяга различни части от тялото му. Така се подобрява гъвкавостта, намалява стреса и напрежението. Енергизираща процедура. Съществуват и руски, шведски, японски масажи. Заслужава внимание и аромотерапевтичният масаж.

Най-често се използва лавандула, прилага се между 60 и 90 минути на цялото тяло, като намалява стресa, влияе върху емоционалното състояние, облекчава възпаленията и болките. Може да се използват и други масла, както и обезболяващи медикаменти.

През последните години масажът с горещи вулканични камъни придоби популярност в спа центровете и влияе върху седемте енергийни центъра на човек, или така наречените чакри. Японският масаж – или шиатцу – е с хилядолетна история. Представлява натиск с пръсти от две до осем секунди в определени зони на тялото. Пациентът диша бавно и равномерно. Масажът трябва да се прилага в подходяща среда, на удобна кушетка, затоплена стая и успокояваща музика. Най-често тези изисквания се срещат в спа центровете или добре организирани медицински заведения, студия и други.

Масажът предполага много близък физически контакт с пациента. Натоварва ли се рехабилитаторът от неговата болка, от неговата енергия и какви са начините за разтоварване от нея?

При близкия контакт с пациента е естествено да има съчувствие и съпричастност. Често носим мисълта за човешко страдание дълго в себе си и единствено увереността, че сме прави в действията си, ни окриля, а разтоварването на психиката се повлиява най-добре от среща с майката природа.

Какви съвети бихте дала за самомасаж?

Трудно е да се дадат препоръки. Основното е да се спазват правилните посоки на движение на ръцете. Ако говорим примерно за горен крайник – движението е от пръстите в посока към рамото. Със сигурност положителен ефект ще има, ако се спортува, макар и не професионално, разходките в гората и парковете са желателни. Да се избягват контакти с нездравословни хора, които натоварват и хабят енергията ни. По възможност да се осигури душевен комфорт, което в нашия динамичен и пълен с предизвикателства от всякакъв характер живот, трудно се предоставя.