РАЗГОВОРЪТ С МЕДИЦИНСКИЯ ФЕЛДШЕР ДИМИТЪР ИШКИТИЕВ ТОЛКОВА НИ ЗАИНТРИГУВА, ЧЕ РЕШИХМЕ ДА ГО ПРОДЪЛЖИМ И В ТОЗИ БРОЙ. ПРЕЗ ОКТОМВРИ ПРОЧЕТОХТЕ ЗА СЪЩНОСТТА И РАЗВИТИЕТО НА ПРОФЕСИЯТА ПРЕЗ ГОДИНИТЕ В БЪЛГАРИЯ, ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА СЪЮЗА НА ФЕЛДШЕРИТЕ ПРЕЗ 1990Г. ПО НЕГОВА ИНИЦИАТИВА И ЗА ЛИЧНИЯ МУ ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ. В ТОЗИ БРОЙ ДИМИТЪР ИШКИТИЕВ ЩЕ ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИТЕ НИ ЗА НАСТОЯЩЕТО НА СЪСЛОВИЕТО НА ФЕЛДШЕРИТЕ У НАС.

Когато през 1994 г. Министерството на здравеопазването създава Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), практически професията фелдшер е заличена от списъка с професии в България. Как е регламентирана законово днес професията фелдшер в България?

Все още дефинирането и регламентирането на професията медицински фелдшер (лекар асистент) е неуточнена. За съжаление поради политически или финансови проблеми професията ни се приравнява с парамедици и това е голяма грешка. Парамедиците се подготвят за десетина часа, без познания по анатомия, физиология, вътрешни болести, детски болести, хигиена, инфекциозни заболявания, белодробни и кожни болести, фармация, хирургия, очни болести, урология. Аз самият, за да започна работа в ЦСМП Русе, изкарах такъв курс, обучението беше 28 дни! Завършва се с теоретичен и практически изпит, който аз и един колега от Пловдив положихме 2 часа след последната лекция. Толкова за разликата между медицински асистент и фелдшер. Ако посетите училището, което обучава парамедици, ще разберете.

А лекарските асистенти?
Програмата за обучение на лекарски асистенти беше изготвена от ръководството на фелдшерския съюз. Работихме почти 2 години. Предложихме я на всички медицински университети у нас, но се реализира единствено в Стара Загора.

Къде медицинските фелдшери стават все по-необходими?
Необходими сме за подкрепа на общопрактикуващите лекари в малките населени места. Един общопрактикуващ лекар не може сам да обслужва 5-6 малки населени места, но за да има смисъл и рентабилност, списъкът с пациентите му трябва да наброява поне 1500 души. Само че как да разпределим работното време на 6 части? Мислите ли, че хората в малките населени места са доволни да имат лекар 1 час седмично? А кой ще им носи лекарствата? Там няма аптеки, няма и транспорт. Ако обаче практиката има един, двама медицински фелдшери, нещата стават приемливи както за населението, така и за доктора. Нужни сме и в спешната помощ. Защо да се губят силите на лекарите по линейките? Тяхното място е в спешните заведения. Ако те са там, а не обикалят с линейките, това ще намали времето за спешно лечение, ще махне чакането, нервите, загубените животи пред вратите на болницата. Екипите в спешните отделения са претоварени. Много от големите производствени предприятия имат нужда от медицинска помощ на място, от медицински фелдшери. Психиатричните отделения също искат да имат медицински фелдшери, както и старческите домове, училищата и още много други обществени заведения. Пропуснах да спомена неотложните кабинети, които, до колкото ги има, са претрупани с работа нощем. Но за да работят, фелфшерите трябва първо да бъдат обучени, за да могат да поставят вярна диагноза, да назначат адекватно лечение, да разбират и от профилактика.

Каква е Вашата препоръка?
Обучението по медицина трябва да се надгражда и развива в съответствие с нуждите на обществото, но първо и основно: във всички медицински университети час по-скоро трябва да започне обучение на лекарски асистенти. Това е належащо!

Професията фелдшер не се споменава много в българските медии и повече от 20 години не съществува в списъка на професиите в България (въведено е заместващо понятие лекарски асистент). Но въпреки това фелдшерите никога не спират да работят: на тях се опира и до днес здравната грижа за хората в малките населени места, в селата и в спешната помощ.

По дефиниция фелдшерът има право да провежда медицинска диагностика, да предписва лечение на пациенти, при необходимост да ги насочва към подходящ лекар, да работи в медицински пунктове, центрове за спешна медицинска помощ, като заместник-лекар в местна медицинска служба и като общопрактикуващ лекар в малки населени места. Зле платени и отритнати от здравната система и обществото, фелдшерите в България обаче продължават да съществуват и да спасяват животи в забравените от държавата места.
Първото фелдшерско дружество у нас се нарича „Благодеяние“ и е създадено през 1884 г. Възстановява го Димитър Ишкитиев 106 години по-късно с цел възраждане на професионално-съсловната организация на фелдшерите. Министерството на здравеопазването обаче се отнася консервативно, през 1994 г. създава Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) и професията фелдшер е заличена от списъка с професии в България.

През 2000 г. съюзът на фелдшерите прекратява временно своята дейност и в продължение на 7 години не функционира, което се отразява негативно на статута и имиджа на професията. През 2007 г. е създадено Сдружение на медицинските фелдшери (бакалаври медици) в България“, което днес носи името Български съюз на лекарските асистенти и фелдшерите. БСЛАФ и е единствената професионално-съсловна организация на лекарски асистенти и фелдшери в Република България.

В следващите редове споделяме личната история и професионален път на Димитър Ишкитиев.

Като ученик много исках да се занимавам с журналистика. Съдбата реши друго и след няколко неуспешни опита се озовах в полувисшия институт в Хасково за подготовка на медицински фелдшери. Това се случи през миналия век – 1975 г.

След като завърших, започнах работа по разпределение в с. Лесово (на българо-турската граница). Имах на разположение акушерка и медицинска сестра. Заедно със стоматолога живеехме в здравната служба на втория етаж. Вечер се любувахме на светлините на Одрин, а понякога се виждаха и корабите в Бяло море. Дотук с романтиката. Работата беше много и всеобхватна. Населението беше около 3700 души, имаше училище до 8-ми клас, което работеше на две смени, детска градина с 30-тина деца и детска ясла с 45 деца. Всички те трябваше да се обгрижват медицински – прегледи, лечение, профилактика.

След 8 месеца бях преместен в с. Александрово, Ямболски окръг. Село с население от 800 души, но без училище. Децата учеха в общинския център, а здравно обслужвах хората аз. В общината бяхме десетина колеги и се замествахме при нужда. Отбелязвам, че тогава живеехме на село и можехме да напускаме населеното място само една събота и неделя в месеца. Освен това завеждахме по места и аптечни пунктове, които зареждахме и отчитахме месечно в споделени аптеки. Обслужвахме населението цялостно с изключение на случаите, при които се налагаше болнично лечение. Нямахме право да водим раждане, но в с. Лесово имах 4 раждания (успешни), а в с. Александрово 2 (успешни). За това бях наказван (парично), но децата бяха живи и здрави!

От 1981 г. до 1986 г. работих в Транспортна болница, Русе, първо на район с доктор, след това в отделение за трудова медицина. С докторката се разделихме със скандал. Причината беше един болничен лист, който написах в нейно отсъствие. В тази болница използваха фелдшерите като медицински сестри, това ме вбеси. В дипломата ми пише, че имам право на диагностична, лечебна и профилактична дейност, съобразно компетенциите ми като медицински фелдшер. Имаше общо събрание, на което ме мъмриха. Извадих си дипломата и прочетох какво пише там. Настана неловко мълчание. Бях прав! През останалите две години работих в отделение за трудова медицина. Преглеждахме работещите в транспорта, диагностицирахме и в болницата лекуваха болните работници. Това беше истинска превенция! Екипът се състоеше от две медицински сестри, лаборантка, медицински фелдшер и лекари специалисти: невролог, очен специалист, уши-нос-гърло специалист и интернист. Разполагахме със съответната преносима апаратура. Районът ни беше цяла Северна България - от Силистра до Видин.

През 1987 г. се преместихме в Смолян. Там завеждах фелдшерски здравен участък с 300 души жители в с. Турян, Пещера и още дно село. Работех сам и предимно по домовете, които бяха на приблизително 2 км от кабинета ми. Имаше и училище с пансион от понеделник до петък.

През 1988 г. по време на годишните отчети реших, че фелдшерите трябва да се обединят в собствена професионална съсловна организация, за да имат подобаващ за професията статут, а не да ги командват старши и главни медицински сестри. Така започна новата история на фелдшерския съюз. Намерих съмишленици и започнахме да пишем писма на колегите в страната. Тогава общините бяха малко над 300. Така че писах 300 писма няколко пъти на една стара пишеща машина.

Настъпи 9 ноември, започнахме да подготвяме национално събрание. След почти година успяхме да се съберем, всички присъстващи решихме да регистрираме професионална съсловна организация на медицинските фелдшери в България. И днес, като се сетя за това събитие, настръхвам. Имаше много емоция, много надежди!

(Продължава в следващия брой)

Д-р Искра Трайкова завършва медицина през 1977 г. в Медицински университет, София. С конкурс постъпва на работа в клиниката по неврология на Александровска болница през 1978 г. От 1982 г. придобива специалност по „Неврология“, а по-късно и сертификат за електрофизиология – електромиография. Води практически занятия на студенти по медицина и стоматология.

• Д-р Трайкова, какво представлява световъртежът?

-Както личи и от името му, това е усещане за „виене на свят“, за преместване на собственото тяло или на околните предмети, без реално човек да извършва каквото и да било движение. Силният световъртеж е съпроводен с гадене и повръщане, понякога със залитане и невъзможност за движение в права линия. Може да трае само минути, но може да продължи с часове и дори с дни, седмици, месеци.

• По каквъв начин застудяването влияе на появата на световъртеж?

- При застудяване могат да се получат спазми на кръвоносните съдове на мозъка и това провокира появата на световъртеж. Независимо от сезона, при появата на световъртеж е наложителна консултация с отоневролог и според промените, които той установи при отоневрологичното изследване, може да насочи към ядрено магнитен резонанс. Защото зад тези често срещани и невинни на пръв поглед оплаквания може да се крие и сериозно заболяване, като мениеров синдром, множествена склероза, тумор и др.

Световъртежът може да се дължи и на високо кръвно налягане и тогава се налага ползването на медикаменти за корекцията му. Може да се прояви и при вирусна или бактериална инфекция. Затова е задължителна консултацията със специалист.

• Какво се прави, ако световъртежът се дължи само на рязкото застудяване?

-Тогава се включват т.нар. вазоактивни лекарства, които подобряват кръвоснабдяването на мозъка и на вътрешното ухо като тебокан, бетасерк, кавинтон и др. При нужда те могат да се приемат дълго време. Хората, които получават чести пристъпи на световъртеж, е добре да правят лека гимнастика за врата, за да тренират вестибуларния апарат. При много ниски температури и рязко застудяване да не излизат навън без шапка или шал. Да следят редовно кръвното си налягане. Тези мерки могат да се вземат и превантивно при смяната на сезоните. При безобидния световъртеж, който е краткотраен и се дължи само на промени във времето, може да се опита и хомеопатично лечение с вертигохил.

• Има ли разлика в симптоматиката според възрастта?

-При по-възрастните хора с течение на годините съдовете са променени и затова при тях симптомите са по-силно изразени, продължават по-дълго време и по-трудно се повлияват от лечението. Световъртежът се среща по-често при жените и при хората над 50-60-годишна възраст.

Резките промени в метеорологичното време се отразяват силно на между 30 и 50% от хората по света, сочат данни на СЗО. Пример за това са зачестяващите оплаквания от световъртеж, главоболие, вариране на кръвното налягане, особено с напредване на възрастта.Появата на световъртеж може да се дължи на спазми на кръвоносните съдове от застудяването, но световъртежът не бива да се подценява. Консултацията с отоневролог е важна, за да се изключат сериозни заболявания и да се вземат мерки световъртежът да бъде преодолян и да не пречи на нормалното изпълнение на ежедневните дейности.

Продължаваме разговора от юлския ни брой с д-р Кобер за възможните опасни ситуации и какви трябва да бъдат първите ни действия за първа помощ, които да предприемем незабавно.

Отравяне с гъби

При събирането на гъби сред приридата е важно да се познават много добре видовете и да се избират само ядливите, които със сигурност нямат отровни двойници. Трябва много да се внимава с консумирането им, макар да имат прекрасен аромат и вкус. Отравянето с гъби не е шега и може да има много бърз и фатален край. Първите сиптоми се появяват в рамките на няколко минути до няколко часа. Те са гадене, сънливост, дисбаланс, силно изпотяване, повръщане, диария, треска. Дори при най-малкото съмнение трябва да се свържете с центъра по токсикология. Ако симптомите са много тежки, веднага лекар и линейка.

Не се препоръчва да се шофира сам или с обществен транспорт, защото от някои отровни гъби се получават халюцинации и припадъци. Да не се пие мляко или алкохол. Много е важно да се даде точно описание на гъбите, кога и какво количество е консумирано, как са били приготвени и какво е консумирано с тях, има ли други хора, които са яли от тези гъби. Тези въпроси са ценни за терапията. Добре е да се знае, че гъбите в гората (не гъбите, култивирани от хората) могат да съдържат тежки метали, живак, олово, кадмий, калий и имат определена радиоактивност. Затова са важни количествата и не се препоръчват повече от 250 г диворастящи гъби на седмица.

Опарване от медуза

Опарването от медуза не е опасно, но може да е болезнено, да има зачервяване, парене, бодежи, подуване, понякога дори кървене. Симптомите отшумяват от само себе си след няколко часа. Ако има останали пипала на медузата, те се вадят, почиства се кожата не с вода, а с физиологичен разтвор. Раната да не се пипа с ръка. Може да се сложи и лед в чиста кърпа на мястото. Или да се сложи оцет: да се накисне или само да се изплакне. Но както и при ухапванията от насекоми, възможно е да се получи алергия и тогава е задължително да се заведе пациентът в болница – при симтоми за алергия или общо влошаване на състоянието му. По принцип опарването от медуза се случва рядко и не се нуждае от лекарска помощ, но все пак, ако симптомите не отзвучават, е добре да се потърси лекар.

Убождане от морски таралеж

Морският таралеж не присъства в Черно море, но е обитател в Егейско море, в Гърция, Турция и топлите морета с корали. Най-доброто предпазване от настъпване на таралеж са гумените обувки за вода – те предпазват точно от такива наранявания. Но ако все пак се настъпи с гол крак, трябва да се излезе от водата, да не се стъпва на убодения крайник. Болката идва след 15 до 30 минути и продължава няколко часа.

Бодлите, които са останали в крака, трябва да се извадят с пинцета. Бодлите на таралежите в нашите ширини не са отровни, но въпреки това трябва да се извадят бързо, защото са възможни алергични реакции, както и при всички други ухапвания. Кракът се измива с хладка вода и сапун и след това трябва да се потопи във възможно най-горещата вода, която може да се търпи, за 20-30 минути. Да се долива, за да остане топла. Целта е да се отворят кръвоносните съдове и кожата и една голяма част от бодлите да изпаднат сами или да станат лесни за изваждане. След това се накисва кракът в оцет, бодлите са от калций и оцетът ги разтваря. Пак се изплаква кракът, като раната не трябва да се превързва. Могат да се дават болкоуспокояващи и противовъзпалителни при силни болки.

Счупване на крайник

Ако раната не е отворена, много трудно може да се види дали има счупване, затова винаги препоръката е, след като се окаже първа помощ, човека да се заведе в болница и да се направи рентгенова снимка. Ако сте в града или на курорт, „Бърза помощ“ ще пристигне бързо, но ако сте някъде сами в планината, трябва да направите тези неща сами. Симптомите са болка, която се засилва при движение, изтръпване, посиняване и надуване на крайника. При открито счупване се вижда кост и може да има силно кървене, ако има наранени кръвоносни съдове. Първата помощ зависи от ситуацията. Много е важно да се спре кървенето, като крайникът трябва да се повдигне нагоре и раната да се притисне с възможно най-стерилна кърпа.

Крайникът да се обездвижи и на всяка цена да се направи шина. Ако е на ръка, за шина може да служи самото тяло, за което ръката да се прикрепи с триъгълна превръзка. Тя ще я държи неподвижна, докато дойде лекарска помощ и се откара пострадалият в медицинско заведение. Обездвижването е на мястото на счупване, без каквито и да е опити за наместване на крайника! То трябва да бъде една става над счупването и всички стави надолу - така трябва да се завърже.

Важно е да се остави, както е, да не се опитва да се мърда крайникът или да се оправя, за да не се променя допълнително положението на костите, ако са счупени. Ако няма открито счупване, мястото може да се охлади със студен компрес. Да се успокои пострадалия, той има болки. Да се говори с него, да му се каже да се отпусне, ако има одеяло, да се завие. За шината може да се вземе дъска като твърд предмет, но между нея и тялото да се сложи нещо за омекотяване, за да не се наранява кожата. Шината да е стабилна, но да не е прекалено стегната, за да не се нарушава кръвообращението. Да се прикрепи с бинт. Ако не намерите шина, ръката се стабилизира за гръдния кош, счупеният крак – за здравия крак.

При всички случаи задължително е пострадалият да се закара в болница за рентген и след това за съответно лечение и обездвижване с шина или гипс.

В юлския ни брой ще говорим с д-р Кобер за възможните опасни ситуации и какви трябва да бъдат първите действия, които да предприемем незабавно.

Хранителни отравяния

Те са чести при високите летни температури. Трябва много да се внимава, особено с недопеченото месо, пилешкото месо, пастетите, с нещата в топлата витрина в хотелите или тези, които се държат на слънце. Може да се получи хранително отравяне и от сокове, яйца, меки сирена, млечни продукти, сладолед. Плодовете и зеленчуците трябва много добре да се измиват. Симптомите на хранителното отравяне са диария, коремна болка, гадене, повръщане, възможно е да има и треска.

Каква е причината? Някой път е много трудно да се каже, има много различни причини. Има стомашни грипове, които са вирусна инфекция, така известният норовирус, който се съдържа в мидите и суровите продукти, но се предава и от човек на човек, ротавирус, вирусните гастроентерити. Може причината да са бактерии, салмонели, стафилококи, ботулизъм, ешерихия коли и т.н. Да не се забравя и хепатит А, който може да се причини от сурови храни или замърсена вода.

Причините може да са различни, но резултатът е един, човекът е болен, повръща му се, лежи и има диария. Ако се получат и неврологични симптоми или висока температура, изтръпване на крайниците, замъглено зрение и задух, трябва непременно да се потърси бързо лекарска помощ. Обикновено симптомите се появяват от 6 до 48 часа след консумиране на храните. Като първа помощ се взима най-често чай: мента, смрадлика, джинджифил, лайка. Трябва да се поемат много течности, защото с диарията и повръщането човек се обезводнява и се чувства отпаднал. Може да помогне активен въглен. Добре е да се спазва строга диета един-два дни, да се консумира първоначално сухар, препечена филийка, банан.

Ухапване от змия

При ухапване от змия е важно човек да се движи колкото е възможно по-малко, за да се разнася, колкото се може по-малко, отровата в тялото. Да е в полулегнало положение, като крайниците, ако ухапването е на крака или ръката, да са на нивото на тялото, не по-високо. Да не се дават болкоуспокояващи. Ако може да се направи снимка на змията, това ще бъде от полза за болницата, за да се прецени противоотровата. Винаги се вика незабавно лекарска помощ или се закарва ухапания в болница. През това време да не се яде и пие, съвсем мъничко вода, да не се движи. Ако човекът е сам, да се опита полулегнал или седнал да се придвижи и да потърси помощ, да се обади по телефона. В никакъв случай не трябва да се изсмуква раната!

Това е опасно за този, който го прави, част от отровата може да попадне и в него. И не помага на ухапания. Да се направи много хлабава превръзка с чиста кърпа или бинт, защото ухапаният крайник ще се надуе и не е добре да има стегната превръзка. Ако е на ръката, да се махнат всички бижута.  Да не се мие раната в никакъв случай.

Ухапване от насекоми

Най-често от пчели и оси. Симптомите сa зачервяване, болка и отокът на мястото. Много са опасни ухапванията при хора с алергии. Както и ухапванията в устата и гърлото, защото могат да се затворят горните дихателни пътища. Целта на първата помощ е да се намали отока и болката. При ухапване в устата може да се сложи лед под езика или да се пие студена вода. Да не се отстраняват насекомите с режещи предмети. При хора с алергии е необходимо да се извика „бърза помощ“ или да се отиде незабавно в болница.

Ухапване от кърлеж

Ако намерите на тялото си кърлеж, не е добре да се слага олио или крем! Няма да стане по-лесно изваждането му. Напротив, по този начин може да се стимулира кърлежът да „повърне“ и да се влоши още повече заразяването. Отстраняването на кърлежа става с пинцета, като с нея трябва да се хване по-голяма част от кърлежа. Да се вади с бавно движение нагоре, а не да се върти! Трябва да се отиде в болница, раната да се дезинфекцира, да се ваксинира против тетанус. Понякога се назначава антибиотик за една седмица. Задължително трябва да се отиде на лекар, ако има зачервяване, температура, главоболие, болка в ставите. Или ако ухапването от кърлеж е при бременни жени.

Припадък

Това е много често явление през горещите и задушни летни дни. Причините могат да са различни: обезводняване, при жените обилна менструация, диети, изтощение, дълъг престой на слънце, силна болка, престой на топло и задушно място, заболявания и др. Симптомите са бледност, намален тонус на мускулатурата на тялото, слабост, гадене, заглъхване на ушите, причерняване, изпотяване, студена кожа. Ако човек е в съзнание и е имал краткотрайно завиване на свят, най-напред винаги пациентът трябва да се сложи да легне и след това двата крака да се вдигнат нагоре, за да се върне кръвта към сърцето. Това е първото, което трябва да се направи, без значение дали е на земята, или на друго място. Да не се поставя седнал на стол! Ако човекът не е съвсем адекватен, трябва да се освободят дихателните пътища, да се махнат копчета, тесни яки. Да се сложи легнал, като главата се държи малко назад, за да не запуши езикът дихателните пътища. Да се следят дихателните движения. Ако диша, но съзнанието още не е съвсем ясно, да се сложи в стабилно странично положение. Едната ръка под главата. Ако е в затворено помещение, да се отворят прозорците.

Много е важно да се отстранят наблюдаващите хора наоколо, да се освободи място да се действа. Да се наплиска лицето с вода, да се сложи студен компрес на челото. Когато се съвземе човекът, да не става веднага, да полежи още, докато вече не му се вие свят. След това да поседи, да пие вода, да стане полека. Спешна помощ се вика незабавно, ако има припадък без очевидни причини, или припадъците се повтарят, ако човекът е в безсъзнание повече от две минути.

Продължава в следващия брой.

С какво Ви привлече професията на рехабилитатора?

Професията си я избрах почти случайно и ако вярваме в предопределеността в живота, тя избра мен. Обичам да помагам на хората, болните и възрастните, от младите си години. Носи ми радост, когато направя добро, повече от човека, който го получава. И най-хубавото признание от пациент съм чувала, когато на жена, оперирана от аневризма в мозъка, работейки дълго време след операцията ú, нейният съпруг – бивш учител с широка култура и родолюбие – ми каза следното: „Саша, ти имаш петле в сърцето си!“. Помня го с благодарност за оценката му, най-добрата от всички може би.

В годините образованието, включително и за нашия профил, претърпя промени и градация, без да се получи кой знае каква съществена промяна. Първата ми диплома е за рехабилитатор от медицинското училище. Втората - полувисше, каквото само у нас има. И третата е от медицинския колеж в София, отново същата специалност, но с разлика, че там пише висше образование. Поколението ми е белязано от експерименти във всички направления за жалост. Но нито една от тях не ми отне радостта да упражнявам професията си.

Работила съм в санаториум ДЦП в Котел, Окръжна болница-Видин – рехабилитационно отделение, както и в интензивен сектор на кардиология в същата болница. Единадесет години от трудовия ми стаж беше в дихателен център в „Александровска“ болница, създаден от проф. Й. Йорданов, анестезиолог, преподавател, автор на много учебници и научни постижения. Най-тежката реанимация в България за времето малко преди 2000-та година и малко след това.

Оборудвана добре, организирана перфектно, с персонал медицински сестри, реаниматори анестезиолози, хора с висок морал и невероятен професионализъм. Това беше най-светлият ми и благодарен период професионално. Работата беше екипна и с радост отчитам и моето скромно участие. И на финала работех в неврологична клиника на „Александровкска“ болница, която обичам и сега заради високите постижения и класа на специалисти, мнозина от които са само светъл спомен.

При кои случаи са показани масажите и рехабилитацията?

Масажът е процедура с хилядолетна история и се прилага с лечебна цел от древни времена до наши дни. Все така стойностен и търсен от пациенти и здрави хора – за тонус и възстановяване. Масажът е показан почти при всички заболявания – на опорно двигателния апарат, след операции, контузии, при увреда на периферната нервна система и много други. Изключения правят злокачествените заболявания, температурните състояния, кръвотеченията и др.

Какви са различните видове масажи, които се прилагат при различен тип проблеми?

Видовете масаж са много, в зависимост от предназначението и целите, които преследваме. Масажът е пасивна процедура, предхождаща най-често кинезитерапията. В комбинация от двете ефектът е повече от добър.  Най-често е прилаган лечебният масаж. Той има механично въздействие върху определени зони. Не се прилага особена сила, а техника за овладяване на болката, подобряване на кръво- и лимфообращението, общия тонус на определен участък, а оттам като цяло на организма. Подобрява психиката и дейността на централната нервна система.

Дълбокотъканният масаж третира в дълбочина тъканите и така повлиява на ригидността и болезнената мускулатура да се отпусне и да се ороси по-добре, а оттам болката да намалее и да изчезне. Прилага се при дископатии, дегенеративни процеси на гръбначния стълб, артрози и коригиране на стойката. Мускулатурата е болезнена, а подобрявайки нейния нормален вид – болката намалява. Така се подобрява гъвкавостта, лимфотокът работи добре и движенията се нормализират. Може да се приложи и така наречения Тера гън – с вибриращ електрод, който улеснява дейността на рехабилитатора. Уредът работи с висока честота на трептение и третира конкретни болезнени зони.

Класическият масаж е нежен, освобождава създадените мускулни възли и премахва незначителна болка. Прилага се често. Спортният масаж се прилага за лечение на контузии, подобряване на мускулния баланс след натоварване. Масажът е енергичен, интензивен и силен. Използват се и похвати като разтягане при скъсяване на мускулите вследствие на травма или претоварване в спорта. Релаксиращият масаж премахва напрежението в мускулите и подпомага възстановяването им. Нарича се още аюрведа – с произход Индия. Често се използват и масла с тонизиращ ефект. Ненапразно аромотерапията с необятните си възможности навлезе в живота ни. Дишайки от благовонните масла, плюс масаж – ефектът е повече от чудесен. Най-често се използва лавандулово масло. Масажът може да бъде според зоните за въздействие частичен, на лице, глава, гръб, крайници.

А според произхода?

Тайландският масаж се практикува от над 2500 години, ползва натиск, включва разтягания и компресии. Основното при него е, че клиентът не стои неподвижен, а масажистът движи и разтяга различни части от тялото му. Така се подобрява гъвкавостта, намалява стреса и напрежението. Енергизираща процедура. Съществуват и руски, шведски, японски масажи. Заслужава внимание и аромотерапевтичният масаж.

Най-често се използва лавандула, прилага се между 60 и 90 минути на цялото тяло, като намалява стресa, влияе върху емоционалното състояние, облекчава възпаленията и болките. Може да се използват и други масла, както и обезболяващи медикаменти.

През последните години масажът с горещи вулканични камъни придоби популярност в спа центровете и влияе върху седемте енергийни центъра на човек, или така наречените чакри. Японският масаж – или шиатцу – е с хилядолетна история. Представлява натиск с пръсти от две до осем секунди в определени зони на тялото. Пациентът диша бавно и равномерно. Масажът трябва да се прилага в подходяща среда, на удобна кушетка, затоплена стая и успокояваща музика. Най-често тези изисквания се срещат в спа центровете или добре организирани медицински заведения, студия и други.

Масажът предполага много близък физически контакт с пациента. Натоварва ли се рехабилитаторът от неговата болка, от неговата енергия и какви са начините за разтоварване от нея?

При близкия контакт с пациента е естествено да има съчувствие и съпричастност. Често носим мисълта за човешко страдание дълго в себе си и единствено увереността, че сме прави в действията си, ни окриля, а разтоварването на психиката се повлиява най-добре от среща с майката природа.

Какви съвети бихте дала за самомасаж?

Трудно е да се дадат препоръки. Основното е да се спазват правилните посоки на движение на ръцете. Ако говорим примерно за горен крайник – движението е от пръстите в посока към рамото. Със сигурност положителен ефект ще има, ако се спортува, макар и не професионално, разходките в гората и парковете са желателни. Да се избягват контакти с нездравословни хора, които натоварват и хабят енергията ни. По възможност да се осигури душевен комфорт, което в нашия динамичен и пълен с предизвикателства от всякакъв характер живот, трудно се предоставя.

В момента работи предимно с деца с влошени гръбначни състояния. Притежава професионални квалификации за: метода ISST – International Schroth – 3D Scoliosis Therapy (2022 г., София); метода SCHROTH BSPTS – C1 за 3–D третиране на сколиозата (2019 г., София); подхода Scientific Exercises Approach to Scoliosis на ISICO за физиотерапия при гръбначни изкривявания (2018 г., София); инструктор в THERABAND ACADEMY (2018 г., Атина). Член е на Асоциацията на физиотерапевтите в България.

С какво те привлече професията на физиотерапевта?

Още от дете харесвах и практикувах екстремни спортове и движение. Занимавал съм се с планинско колоездене и тогава за първи път се сблъсках с професията на кинезитерапевта, но от гледната точка на пациент. Още тогава ме привлече това, че  физиотерапията съчетава движението с лечението и ги комбинира в едно цяло.

Насочил ли си се в своята практика към терапията на определен вид увреждания?

Възпитаник съм на Националната спортна академия и по време на обучението си имах възможността да посещавам различни лечебни заведения и да се запозная отблизо с неврология, ортопедия, педиатрия и вътрешни болести. Още тогава ме привлече спортната травматология и започнах да работя със спортни федерации. Функцията на кинезитерапевта в процеса на цялостната подготовка на елитните спортисти е да подготвя и възстановява тялото на състезателя в топформа за максималното добро представяне на терен на състезания,  а когато се случи травма – да го възстанови също така максимално и бързо да го върне на терен.

През последните години се занимавам с лечение на деца със сколиоза. Сколиозата се развива при здрави хора, спортуващи и дори при елитни състезатели, например лекоатлета Юсеин Болт. Реших да се задълбоча  в изучаването на сколиозата и другите гръбначни състояния. Една от препоръките в световен мащаб е да не се използва думата „увреждане“ или „деформация“, когато общуваме с хора със сколиоза, а да използваме думата „гръбначно състояние“. Термини като „увреждане“ или „деформация“ се използва в професионалните среди, но за човека със сколиоза те носят силен негативен подсъзнателен заряд.

Имах честта да съм курсист на д-р Мануел Риго, който е основател на Barcelona Scoliosis Physical Therapy School – BSPTS и създател на Концепцията на Риго за физиотерапевтично лечение на сколиоза. Д-р Риго е изключителен учен и иноватор в сферата на лечение на сколиоза. Неговата философия е, че трябва да разглеждаме човека като личност, а не като изолирана диагноза или както казва самият д-р Риго: Looking after the person, not just the curve.

В центъра по сколиоза и гръбначни изкривявания „Спорт и здраве“ основен акцент се поставя върху лечението на сколиозата и гръбначните изкривявания. Какво включва методиката, която използвате?

Методиката, която използва нашият екип, включва всичко изучавано до момента от нашите преподаватели в българските университети като изправителна гимнастика и укрепващи упражнения за мускулатурата. Смятам, че в България имаме традиции в лечението на гръбначните състояния и винаги се е обръщало внимание на здравето на децата.

В нашата практика ние съчетаваме традиционните български методики със съвременните, базирани на доказателства и одобрение от научните дружества за лечение на гръбначни състояния тенденции (SOSORT, SRS). До момента успешно съчетаваме няколко световни метода: Концепцията на Риго, която се базира на принципите на Шрот, италианския метод SEAS, немския ISST, както и очакваме от тази година да добавим полския метод FITS.

Какво представлява сколиозата и има ли много случаи на хора с това заболяване?

Гръбначният стълб на човек приема определена форма в различните периоди на своето развитие. Ние се раждаме с гръбначен стълб, извит само напред, т. нар кифоза. Около две-три месечна възраст на бебето, когато то се опитва да се обръща по корем и да повдига на глава, се образува шийната лордоза, т.е. извивката назад. При започване на лазене и прохождане около 9-10 месечна възраст се образува така наречената поясна лордоза - това е извивката напред, погледаната отстрани и гръбнакът придобива двойна S-образна форма.

При всеки човек анатомичните отклонения на гръбначния стълб са нормално явление, което е заложено в нашето развитие. Наличието на тези криви позволява нормалната амортизираща функция на гръбначния стълб. Сколиозата е рядко срещано изместване на гръбначния стълб. Все още медицината не е изяснила причините за проявата и развитието ú. Проявата на такъв тип крива е много рядка и засяга 2—3% от хората.

На каква възраст може да се изяви и какво е лечението? В кои случаи се налага хирургична намеса? Има ли възраст, след която сколиозата не може изобщо да бъде повлияна?

Проявата на сколиозата се свързва с интензивния растеж при децата. Като първи етап можем да посочим периода от раждането до тригодишна възраст, следващият етап е между петата и осмата година и третият етап на растеж е при настъпването на пубертета.

В последния етап в организма на детето настъпват редица промени, включително и хормонални, които превръщат индивида във възрастен. Този период при момичетата настъпва около 11-12-годишна възраст и го бележим с наличието на менструация. При момчетата определянето е по-трудно, но често го свързваме с мутирането на гласа, което настъпва малко по-късно - около 13-14 годишна възраст.

За диагностицирането на сколиоза е необходима рентгенова снимка, на нея се измерва кривата в градуси, така нареченият ъгъл на Коб (Cobb). При наличие на ъгъл на Cobb под 10 градуса не се говори за сколиоза. От 12 до 25 градуса сколиозата се третира чрез специфични упражнения за лечение на сколиоза, 25 до 40 градуса като основно лечение се приема корсетът. След 45-50 градуса се налага хирургично лечение, особено ако този процес съвпада с бурния период на растеж при децата.

При възрастни с крива 50 градуса невинаги се предприема оперативно лечение. Тогава имаме настъпила зрялост на организма и на костните структури. В нашата практика най-често пациентите са на възраст от 11 до 15 години или вече споменатия етап на бързия растеж. В този период кривата може да бъдe повлияна с упражнения или корсет. След настъпване на костна зрялост гръбнакът не се  поддава на корекция, но и сколиозата не е рискова.

Какви основни правила би посочил за предпазване от гръбначни изкривявания особено при заседналия ни начин на живот и работата дълги часове пред компютрите?

Едно от основните указания, които даваме, е детето да спортува още от малко всеки ден. Спортът допринася за нормалното и хармонично изграждане на детския организъм. Учебният процес при децата все повече налага използването на електронни устройства. Нашият екип винаги обръща внимание на детето как е редно да организира своето учебно място.

Мониторът да е на нивото на очите, ако е лаптоп да е на поставка. Столът трябва да е удобен, не прекалено мек, защото това кара децата да „полягат“ на бюрото. Височината на бюрото трябва да е съобразена – да не е прекалено ниско или високо, да не е прекалено далеч от стола и да не налага усукване на тялото. Хората, които прекарват много часове в офиса, трябва да се стремят към движение. Дори елементарни упражнения в офиса допринасят за намаляване на честите болки в гърба и умората. Препоръчваме на всеки 45-50 минути около 2 минути упражнения пред бюрото.

Весислав Цветанов, трето поколение зъботехник

Как избра професията на зъботехника, повлия ли ти това, че в семейството две поколения преди теб са зъботехници?

Разбира се, това ми е повлияло най-много. Първо, защото тази професия съм я виждал от дете, наблюдения върху нея имам още преди да стана на 5 години. Дядо ми и чичо ми работеха в една сграда и често им ходех на гости. Аз исках стоматология, но редица стечения на обстоятелствата в живота ми не ми позволиха да го постигна.

Получи се така, че чак на 23 години реших да кандидатствам зъботехника, знаех, че го мога. Просто се пробвах други неща и видях, че те не ми носят това удовлетворение и спокойствието, което ти дава работата с ръце - създаването.

Какви умения трябва да има човек, за да бъде добър зъботехник?

Трябва да има уменията на реставратор. Няма нищо артистично в нашата професия. Ние не влагаме чувства и емоции, ние просто виждаме Създателят какво е направил за най-добрите си творения, които крачат по планетата, разпознаваме му почерка и го копираме, като възстановяваме това, което съответният индивид е загубил. Всичко това е чиста математика, подчинява се на физически и химически закони, материалознание, биомеханика.

Какво е взаимодействието между зъботехник и зъболекар?

Партньорско. Трябва единият да знае на 100% какво прави другият, защото иначе има блокажи. И точно това е неправилното, което забелязваме в момента в обучението на денталните лекари в България. То не влючва правилното разпознаване и уважение на нашата професия. Поради тази причина виждаме хора, които не знаят какво правят. Те не познават материалите, с които трябва да се работи, преподават им неща, които не са от този век. Неща, които са били актуални през 70-те и 80-те години на миналия век, все още битуват в мозъците на голяма част от българските зъболекари.

Докато постиженията, които в момента са световни тенденции, са в около 5% от българските зъболекари. Прави ми впечатление все повече и повече, че има недоучили специалисти в страната ни, независимо в коя област. Явно се дължи на държавна политика. Защото недоучилите не могат да изискват това, което им се полага като заплащане. Затова сме най-бедната държава в Европа. Ние обучаваме кадри за цял свят, вече виждам „поколенческа дупка”, цяло едно поколение го няма. Те се обучиха, каквото можаха разбраха и избраха да се реализират навън.

Тези хора няма да се върнат никога, докато не се промени тази среда тук и изгнилата система, която умишлено се държи. Бях в Българската асоциация на зъботехниците, за три години се смениха няколко министри на здравеопазването, нито един от тях не пожела да ни приеме.

Какви са съвременните материали в зъботехниката и кой ги избира?

Материалите винаги са „космически”. Ако разглеждате стари картини, на които са рисувани хора, или ретро снимки, ще видите, че хората са със затворени усти. Това означава, че те са останали без зъби на много ранна възраст. Дори за загадъчната усмивка на Джокондата се говори, че се дължи на това. Всички прадядовци и прабаби на черно-бели снимки са със сериозни физионимии и затворени усти. Чак към края на Втората световна война, когато техниката за заснемане става по-модерна, но също и зъботехниката се развива, започваме да виждаме усмивки.

Заместващите материали ги е имало още от древността – други изпадали зъби, вързани с конски косми или златна тел, слонова кост и т.н. На всеки новоизмислен материал, както е било при откриването на  пластмасата, веднага се намира приложение, че с него може да се правят зъби и да изглеждат по-бели и красиви. Към днешна дата материалите са функционално обусловени, с които може да се замества твърда зъбна тъкан. Най-добрият материал за това са благородните сплави. Но напоследък това вече не е материал, а банков инструмент.

Вторият аспект е оптичното измерение при заместване на зъб, с неговите оплесцентност, транслуцентност и флуресцентност. Материалът за постигането на такава естетика – това е керамиката. Кой ги определя? В много голяма степен ги определя пазарът. Хората, когато научат за нещо, започват доста често да го търсят сами. Сега има чисто нови разработки, пак е метал, цирконий, само че е негов оксид и  оптично има поведение на керамика. Цирконий керамиката започва да измества металокерамиката, и то най-вече по естетични причини.

Дават ли алергии новите материали?

Тук мога да кажа само от собствен опит, алергия може да имаш от абсолютно всичко и тя може да се появява и да изчезва, всичко зависи от състоянието на организма. Няма материал, който да е абсолютно безвреден. Има хора, които получават алергия дори от целувка с друг човек.

Колко време е необходимо да се свикне с новопоставена зъбна протеза?

Свикването е индивидуален процес, но зависи изцяло от познанията на екипа, който е работил. Може да се направи алгоритъм къде и с какъв размер да бъде зъбът, който е загубен. Когато ти дадат отпечатъка за тотална протеза, той е празен лист, там няма нищо, има само едни анатомични маркери, алвеоларните гребени къде са. Но има човешко познание, което  ни казва къде са били зъбите.

Както тези специалисти, които се занимават с тъканна реконструкция върху череп, могат да кажат как е изглеждал този човек. По същия начин в момента при зъболекари и зъботехници има познание къде да се намират изкуствените зъби, какъв размер да се избере и на базата на това да се постигне естетически и функционален резултат. Свикването, за което говорят пациентите, е свързано с функционалния резултат. Точно затова нашата работа се нарича медицинско изделие, изработено по поръчка за конкретен пациент.

Какво е бъдещето на зъботехниката?

Ние сме на преходната крачка към това професията ни да започне да се извършва изцяло роботизирано. В момента с новите системи за снемане на отпечатък, които не представляват силикони и лъжици, а оптично сканиране и създаване на 3D обект,  професията напредна много в световен мащаб. Оттук нататък очаквам много бурно развитие. Все повече внимание ще се обръща на профилактиката.

В Дания например здравната каса не дава пари за вадене на зъб до 55-годишна възраст. Там е прието, че можеш да загубиш зъб от тази възраст нататък. Всеки един загубен зъб преди това се дължи на неправилна, некомпетентна намеса от страна на лекуващ лекар или от нехайство на човека. Поради това здравната каса отказва да го поема. Това работи мотивиращо: да отидеш навреме да се погрижиш за зъбите си.

Както често става, случайна среща на двама души с еднакво мислене и идеи довежда до едно искрено приятелство и ползотворно сътрудничество вече повече от 17 години. Деляна е ландшафтен архитект, а Юлия е икономист, но е истински вдъхновена от природата и градините в Англия и решава да пренесе тази красота и тук. Така през 2005 г. се ражда фирмата им „Цветни идеи“, която днес е сред компаниите - лидери в интериорното озеленяване на офиси, обществени сгради и заведения.

Защо решихте да се насочите само към интериорно озеленяване?

Интериорното озеленяване е нашето призвание и знаем, че тук можем да бъдем най-полезни на хората. Освен това през последните десетина години много чужди компании отвориха свои офиси в България. Те идват с културата и изискванията си в тази област и са причина за нарастващото търсене на професионални фирми за интериорно озеленяване. И не на последно място беше желанието ни да избягаме от неизбежната сезонност на работата навън, за да може да осигурим целогодишна заетост и сигурност за нашите служители.

Защо е важно да имаме растения в пространствата, които обитаваме? Какво ни дават те?

Връзката с природата е жизнено важна за човека, но в забързаното ежедневие и в затворените пространства ни е трудно да я опазим. Растенията съживяват всяко пространство, създават „зелената“ среда, усещането за уют и спокойствие, от които имаме нужда и у дома, и в офиса.

Има едно растение, което хората наричат „чудодейно“ или „домашна аптека“ и често го бъркат с кактус. Това е алое вера. За какво се използва ценният му гел, богат на полезни вещества?

Растения на младостта, домашен доктор – да, това е алоето. Сърцевината на сочните му листа съдържа стъкловидна желеподобна маса, в която могат да се открият значителен комплекс от витамини, антиоксиданти и имуностимулиращи вещества. Екстракти от нея се прилагат за лечението на голям брой заболявания и като козметично средство. В интернет може да се намерят много рецепти „направи си сам“, но винаги подхождайте към тях предпазливо. А готови препарати има наистина много.

Много хора отглеждат по балконите си билки и растения, които могат да използват за чай или за готвене, като босилек, розмарин, чубрица, мента, мащерка, индрише. Важно ли е да бъдат посадени в почва за ядливи растения, а не в обикновена за цветя?

Не мисля, че почвата има голямо значение. Ако е бедна на хранителни вещества, това може да се компенсира с подходящ тор. По-сложно стоят нещата с вредителите, които трябва да се третират с препарати. В домашни условия, особено за ядливите растения, е по-добре те да се избягват. По-добре изхвърлете болното растение. Ако все пак използвате такива, винаги обръщайте внимание на карантинния срок.

Какви други растения препоръчвате да имаме у дома и в кои помещения да ги поставяме?

Всяко растение изпуска много свеж кислород и пречиства токсини и летливи органични съединения. Затова, когато става дума за пречистване на въздуха у дома с помощта на зелените ни приятели, правилото е колкото повече, толкова по-добре. Изключение може би прави спалнята. Там растенията не са добре дошли, но има видове, които са полезни. Индийският меч например произвежда значително количество кислород през нощта, което го прави идеално растение за спалнята. Не забравяйте, че има много растения с отровни листа, като сциндапсуса, и е по-добре да ги държите надалеч от кучета, котки и малки деца.

А в офиса? Освен че носят красота, имат ли друго влияние растенията върху хората в работна среда?

Когато сме заобиколени с растения, изпитваме по-малко стрес. Сградите са по-тихи и релаксиращи, но същевременно по-стимулиращи и интересни. Хората в офисите са по-продуктивни, по-рядко се разболяват, правят по-малко грешки и са по-щастливи като цяло, когато средата им е наситена с растителност.

Какви растения избирате обикновено за интериора и за терасите?

За да изберем подходящи видове, първо преценяваме условията, които предлага мястото – наличие на естествена светлина, разпределение на климатиците, разпределение на работните места, роля на помещението В много офиси има помещения с малко естествена светлина. В други дори и изложението да е благоприятно, често пъти щорите са спуснати през по-голяма част от деня, за да не блести слънцето в мониторите. Това обаче не означава, че там няма място за интериорно озеленяване. Напротив. За всяко пространство има подходящо решение.

Какво бихте посъветвали читателите ни за отглеждането на растения в апартамента и на балкона?

Условията, с които се съобразяваме в офиса, важат и у дома. Всеки вид има своите изисквания към светлина, поливане, подрязване. На балкона е същото. Не може да очакваме мушкатото да цъфти обилно на северна тераса. Когато знаем от какво се нуждае едно растение, ще му намерим най-подходящото място у дома, а то в замяна ще ни радва всеки ден.

Роден в Милано, Паоло Кортичели завършва държавната гимназия на науките „Алберт Айнщайн“ и след това се записва в курса по нутрициология, където се дипломира през 1975 г. с дипломна работа по хигиена. През 1977 г. става ръководител на пресслужбата на Миланския търговски съюз. Става ПР консултант на големи фирми, пише за Il Giorno, Il Mondo и Corriere della Sera.

През 90-те години e преподавател по „комуникация и фирми“ в Държавния университет в Милано. През 2017 г. основава онлайн списанието за предприемачи Il Velo di Maya MAGAZINE. През всичките години поддържа жив интереса си към правилното хранене, задълбочава знанията си и пише статии.

Откъде идва интересът Ви към науката за храненето?

Бях запален по химията и когато се записах в университета, избрах науката за храненето, защото беше иновативна специалност, каквато е и днес.

Пренесохте ли това знание в ежедневието си? Каква кухня се сервираше във Вашия дом?

Кухня без пържено, с ниско съдържание на мазнини и разнообразие в избора на храни и то благодарение на майка ми. Разбира се, ако се появеше повод да опитам добър салам или наденица, не се въздържах. Но със сигурност факултетът, който посещавах, оказа влияние върху хранителните ми навици и по-късно в живота. Сред любимите ми предмети бяха физиологията на храненето и биохимията.

Да поговорим за високата киселинност в стомаха, толкова широко разпространена напоследък. Кои са храните, които причиняват киселини?

Присъщи дразнещи характеристики: бяло вино, оцет, спиртни напитки, алкохол, доматен или цитрусов сок. Те заедно с чая, кафето и какаото насърчават производството на киселина в стомаха.

Какви храни препоръчвате на човек, страдащ от киселини?

Зърнени храни, за предпочитане пълнозърнести, пресни, нискомаслени и неферментирали сирена, зрели и некисели плодове: смокини, ябълки и банани, прясна нискомаслена рикота, обезмаслено кисело мляко, препечен хляб (избягвайте бисквитите или предпочитайте леки или домашно приготвени). Белият ориз е най-добрата храна, както и бялата паста (без сосове). Зеленчуците винаги трябва да се консумират задушени или сварени.

Какво да направим, за да облекчим болката в стомаха?

Силно се препоръчват успокояващи и освежаващи билкови чайове, като тези от лайка, маточина, градински чай, дафинов лист, копър или валериана. При болки се използва и бутилка с топла вода за отпускане на коремните мускули и постепенно облекчаване на болката. Препоръчва се също сух хляб, препечен хляб или сухари в малки количества за изсушаване на киселинността и потушаване на усещането за парене.

Бих добавил, че винаги е добре да имате подръка твърдо сварени яйца и добре отцедена моцарела, храни, които действат успокояващо на стомаха.

Не се препоръчват месни и протеинови храни, нали така?

В месото на скара и протеиновите храни като цяло винаги се образуват токсични вещества като хетероциклични амини, химични съединения, дължащи се на промени в химичната структура на протеините, по-специално на аминокиселините и креатина. Предлагам ви начин за готвене на бели меса, включително риба, при който не се използват никакви мазнини.

Трябва да имате на разположение зеленчуков бульон и малко бяло вино: сложете три супени лъжици бяло вино в тиган, сложете тигана на огъня. Алкохолът се оставя да се изпари - около минута и половина - и се добавя бульона, половин чаша. След около минута добавете бялото месо или рибата с малко сол. Ястието се сварява достатъчно, като в края на готвенето можете да намажете цялата повърхност с малко кисело мляко, все едно е майонеза. Готово за сервиране!

Какво ще кажете за храните, които съдържат нишесте?

В храните, които съдържат нишесте, като тестените изделия, картофите, хляба или ориза, независимо дали са печени или пържени, се образува акриламид, токсично вещество, което променя химичната структура на нишестетата.

Тези вещества са вредни за лигавицата на стомаха и червата и честата им консумация чрез прегорели храни повишава риска от развитие на някои форми на рак. Затова е по-добре да внимавате да не удължавате прекомерно фазата на готвене и да избягвате консумацията на явно загоряла храна.

Много хора използват сода за хляб при преяждане и киселини. Вярно ли е, че честата й консумация може да доведе до стомашни язви? Какви са препоръчителните дози, които не трябва да се превишават?

Не, не причинява язва, по-скоро може да се превърне в навик. Като дозировка чаена лъжичка на половин чаша вода, но трябва да избягваме да повтаряме приема на сода твърде често.

Според Вас правилното хранене достатъчно ли е за борба с киселините или трябва да се комбинира с медикаментозна помощ, предписана от гастроентеролог?

Зависи от случая. Разбира се, ако дискомфортът продължи във времето, препоръчително е да се консултирате със специалист. Вниманието обаче не трябва да се фокусира изключително върху стомаха и органите, свързани с храносмилането: в някои случаи всичко започва от гръбначния стълб, където може да има притискане точно на нивото на стомаха.

В тези случаи блуждаещият нерв се стимулира и тази аномалия предизвиква събуждане на стомашна киселина поради прекомерна секреция на солна киселина. С други думи: холистичното виждане помага за разширяване на хоризонта, за да се разбере по-добре какво се случва и защо.

Д-р Драгнев е от Варна. Завършва Медицинския университет и специализира в очна болница в родния си град. Работи като асистент към катедрата по очни болести на МУ Варна. За първи път посещава Англия и по-точно най-старата очна болница в света – „Морфийлдс“, по програма на Европейския съюз през 2009 г. Впечатлява го обучението и разбира, че трябва да продължи кариерата си точно в тази страна. Следващата година започва работа в Уелс, а от 2014 г. е на постоянна консултантска позиция в Сейнт Хелънс, близо до Ливърпул.

Д-р Драгнев, как се насочихте към офталмологията?

Любовта ми към офталмологията започна още преди да бъда приет като студент по медицина. Като ученици в XI клас на Първа езикова гимназия помагахме като преводачи на летящата очна болница „Орбис“. Тя беше на благотворително посещение във Варна и специалисти от цял свят лекуваха тежки, но и интересни случаи от цяла България. Ефектът върху качеството на живот на пациентите, професионализмът на екипа, апаратурата ме впечатлиха и вдъхновиха да се насоча към очните болести.

Какви бяха първите Ви впечатления от здравеопазването в Англия?

Това, което ме впечатли най-много, беше начинът на работа. Тъй като медицинското обслужване е абсолютно безплатно, фокусът на лекаря е върху медицинската част.

Не е необходимо да се дискутират финансови въпроси и това не е пречка пациентът да получи необходимото лечение.

Същото важи и за бумащината. Има я, но е значително по-малко, отколкото в България.

Предвижда ли системата безплатни профилактични прегледи, свързани с очното здраве?

Профилактичните прегледи се извършват основно от оптометристи и са за глаукома (в зависимост от възрастта и генетичната предразположеност) и за диабетна ретинопатия.

Безплатни са и благодарение на тях пациентите с тези заболявания се идентифицират рано, което прави лечението по-лесно и успешно.

Има и скрининг за по-редки случаи като пациенти на лечение с хидроксихлороквин и семаглутид.

Какви промени настъпват в зрението с напредване на възрастта?

Основната част от очните заболявания са свързани с възрастта. Мнозинството от нашите пациенти са на възраст над 60 г., броят на хората с очни проблеми се увеличава с подобрената продължителност на живот. Най-честите оплаквания са необходимостта от очила за четене след 45-50 г. в резултат от намалената акомодация. От най-честите заболявания са катаракта, глаукома и макулна дегенерация.

Какво може да направи човек, за да ги забави или минимизира?

Причините за повечето очни заболявания са многофакторни. Това, което се препоръчва, е здравословно хранене и живот като цяло. Но най-важното си остава профилактиката и ранното откриване за тези, които са необратими, като глаукома и макулна дегенерация, свързана с възрастта. Във Великобритания хората над 60 г. се преглеждат ежегодно от оптометрист и при съмнение за заболяване се насочват към очен лекар.

 

Подлежат ли на диспансерно наблюдение хроничните очни заболявания като катаракта, макулна дегенерация, диабетна ретинопатия, глаукома и други?

Катарактата няма нужда от наблюдение. Единственото лечение към момента е оперативно. Аз съветвам моите пациенти да пристъпят към операция, когато имат проблеми в ежедневието. Това зависи от индивидуалните потребности на пациента – например професионален шофьор или шивачка ще имат нужда от операция по-рано. Пациентите с глаукома и макулна дегенерация са под постоянно диспансерно наблюдение и лечение, ако е небходимо. Това важи за всички хронични заболявания.

Следенето на тези заболявания поема ли се от здравните каси?

В Обединеното кралство няма здравни каси. Има само една държавна и всичко е абсолютно безплатно. Прилича на здравната система в България по времето на комунизма.

Наистина ли в Англия се налага да се чака с месеци за час при тесен специалист, какъвто е офталмологът?

Да. За рутинни случаи в нашата болница се чака около 3 месеца в момента. Но този срок в страната варира в зависимост от специалността и болницата.

Бих искал да подчертая обаче, че за спешни състояния, при които лечението трябва да се започне бързо, срокът е по-малък. Например при макулна дегенерация, свързана с възрастта, е 2 седмици.

Кои разлики Ви правят най-голямо впечатление в развитието на офталмологията там и у нас?

Голямата разлика е, че поради административни и финансови причини колегите в България не могат да се фокусират върху медицинската част и лечение на пациентите. Голямо значение има и липсата на скрининг и късното откриване на някои заболявания като глаукома и диабетна ретинопатия, което впоследствие прави лечението по-трудно и води до по-лоши резултати.

 

Защо сърцето не се „чувства добре“ през зимата? В изпитание за него може да се превърне например колебанието в нивата на някои хормони, разкрива д-р Благовест Стоименов. „Адреналинът, норадреналинът и кортизолът се повишават с настъпването на студа и това предизвиква вазоспазъм – стеснение на съдовете, което покачва кръвното налягане. От друга страна, тази хормонална промяна води и до задръжка на течности и сол, което също има такъв ефект“, допълва кардиологът от „Александровска“.

Кои болни се влошават?

Най-често заради вазоспазъма се влошават болните с артериална хипертония и исхемична болест на сърцето. „При хората с втората диагноза – пациенти с преживян инфаркт на миокарда или с поставен стент, могат да се появят отново или да се задълбочат оплаквания, свързани с болка или тежест в гърдите,  прилошаване, задух или лесна умора“, предупреждава специалистът. Но отбелязва – болните, които имат добра самодисциплина и спазват препоръките на лекуващите ги лекари, по-рядко се влошават през сезона. „Все пак е уместно при много студено време пациентите с артериална хипертония и исхемична болест на сърцето да избягват ненужните излизания“, препоръчва д-р Стоименов.

Нащрек в „сезона на инфарктите“

През зимата освен климатът се променя и режимът. Неслучайно и инфарктите зачестяват. „Наблюдава се влошена хигиена на храненето и на съня, както и увеличена консумация на алкохол. Симптомите, за които трябва да бъдем бдителни, са тежест в гърдите или гръдна болка на широка основа, която не преминава от само себе си или след прием на нитрати. Възможно е да се разпространи и към долната челюст, лявата ръка или гърба. При пациентите със захарен диабет инфарктът може да се прояви с усилване на умората и задуха“, алармира д-р Стоименов.

Преяждането и препиването докарват аритмия

Зимата е и сезонът на щедрите трапези и празничните маратони. „Играчката“ обаче понякога става „плачка“. „Преяждането – и особено препиването – могат да предизвикат пристъпи на предсърдно мъждене, включително и при млади хора“, обръща внимание кардиологът. „Това е най-честата аритмия в световен мащаб и тя е отговорна за близо 30% от исхемичните инсулти. Затова, стигне ли се до „излизане от ритъм“, също е необходима консултация с кардиолог за преценка на последващия терапевтичен подход“, категоричен е д-р Стоименов.

Вирусите предизвикат усложнения

Опасност за сърдечносъдовата система крият и вирусите, върлуващи в студа. „Сърдечно болните са пациенти с множество придружаващи заболявания: със сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, предсърдно мъждене, захарен диабет и хронична бъбречна недостатъчност“, не пропуска да отбележи кардиологът. Затова и са особено уязвими в този сезон. „Всяка една инфекция може да обостри тези подлежащи състояния, да доведе до влошаване на контрола им – включително с последваща хоспитализация. В „ерата на COVID-19“ тези пациенти бяха с много висок риск от фатален изход от заболяването“, припомня д-р Стоименов.

Над 65 е добре да се ваксинирате

Кардиологът споделя, че усложненията от вируси при по-младите пациенти обикновено са миокардити или перикардити. В най-сериозна опасност обаче са хората от т.нар. трета възраст. „Към днешна дата Дружеството на европейските кардиолози препоръчва на високорисковите пациенти – тези над 65 г. и с придружаващи заболявания, да се ваксинират за грип, пневмококи и COVID-19“, подчертава д-р Стоименов.

Пост-COVID синдромът не е победен

Макар кардиологът да се съгласява, че вълната от COVID-19 към момента „отшумява“, не крие, че с колегите му продължават да се сблъскват с тежки случаи. „Все още наблюдаваме – обикновено възрастни пациенти с множество придружаващи заболявания, които след инфектиране развиват добре познатата ни картина на тежка дихателна недостатъчност, налагаща хоспитализация“, не крие специалистът от „Александровска“.

В същото време пост-COVID синдромът като че ли отказва да отстъпи. „Честотата му намалява в по-малка степен от тази на тежко протичащия COVID-19. Все още има много пациенти, които може да прекарат почти безсимптомен COVID, но след това да изпитват дълго време симптоми на лесна умора, стягане в гърдите, сърцебиене, безсъние, депресия и други“, споделя опита си д-р Благовест Стоименов.