В дома на северните ветрове – Калиакра, Тюленово и Шабла

Истината е, че и ешерихията, и тараторът от 10 лв. трудно виреят в „селенията на северните ветрове“. Ако още има девствени местенца по нашето море, където хипарският дух непринудено „вее коси“, а Джулаят не е обърнат на чалга, то повечето от тях със сигурност се крият в най-горния десен ъгъл на картата. Макар и комплексите мастодонти и голф ризортите вече да „пъплят“ и на север от Албена, още не са превзели крепостта на Калиакра. Някъде там днес минава мислената граница между „дивото“ и „питомното“ по нашето море.

Суровата хубост на Рая

Вятърът в косите и шумът на вълните – с този рефрен с поп-фолк звучене може да се дефинира луксът, който Северът предлага. Величествените скали, които буквално хипнотизират, строго пазят бреговете, затова и плажовете са малко – но какви! Зеленка, Болата, Русалка, Крапец, Малкото море, Шабленска тузла… Не са ли истинско доказателство, че Господ е българин? Да, понякога са пренаселени (Болата), тъжно занемарени (Русалка), мръснички (Крапец) и предизвикателно уханни (Шабленска тузла) – но това е само намигване, че нищо не е перфектно, колкото и съвършено да го е изваяла природата.

Миди пане, охлюви фламбе и разходка из Долната земя

„Намигват“ ни и местенцата, в които можем да се настаним на север. Ако искаме Калиакра по изгрев и Болата по залез, трябва да се задоволим с чара на гагаузките къщички на Българево и няколко хотелчета (силно казано). Затова пък къде, ако не там можеш да пируваш я във ферма за миди, я за охлюви… По-нагоре, в Русалка, безхаберието на чорбаджиите е превърнало някогашния клуб-хотел по френски тертип в гротеска. Но пък делфините са си там… Още по на север бутафорията на „Яйлата“ не е успяла до помрачи магнетизма на този лабиринт джунгла на ръба на морето,  който предлага разходка сякаш из Долната земя. Какво да кажем за Камен бряг и „Огънчето“ – там рокендролът никога няма да умре…

В царството на свободата

И ето го малко по-нагоре Тюленово – свободата царува там! Който не е разпервал ръце на ръба на скалите му, не е живял. По-смелите са се и гмуркали и опознали дълбините на пещерите му. Да, плаж няма – освен заливчето пристанище, прочуло се покрай нескопосаното обезвреждане на една бомба… Сигурно не е случайно. Морето там иска само да му се любуваш и да го боготвориш – неслучайно го наричат Светилището на Северното Черноморие. И никак не е трудно – може и да има 5 хотелчета в Тюленово, но всичките са на скалите – заспиваш и се будиш с грохота на вълните, а очите ти нямат насита.

Бризът на „втора линия“

Ако пък ти се плува, яхваш колата или колелото – кеф ти Тузлата, кеф ти Езерец (любимо напоследък място на артистичната бохема), кеф ти безкрайните пясъци на Крапец. Море, небе, вълни, слънце – празник… И рибена чорба на Фара на Шабла, разбира се – дори да не ти е любима.  В градчето и в селцата на север от Тюленово има чудни вили, малки хотелчета и миникомплекси с нови къщички и басейни на повече от сносни цени, където можеш да разпускаш на тишина и воля. Е, не са на „първа линия“, но, като се разлюти морето, бризът пак се усеща.

Да, може и да живеем в „ерата на Северното Беломорие“. Но като Северното Черноморие друго няма. Точка!

Чудният рай на Вазов – Рибарица и Тетевенският Балкан

Рибарица за мен е най-приказното кътче за селски туризъм още от времената, когато той хич не бе на мода. Примерно – през 80-те. Рибарица на детството ми, с най-зелените отвесни склонове, с най-дъхавите билки, с най-щастливата река Вит, в която джапаш цял ден (край изстудяващите в бързея бири и лимонади), със смеха на родителите ми, които играят карти с приятелите си до среднощ… Близо 40 години си е почти същата. Да, станциите вече са хотели, цветните табели на къщите за гости са опасали пътя, но „лъскавият крак“ на масовия туризъм засега не е успял да стъпче духа на това местенце. И слава Богу!

Да яхнеш кон и да хванеш гората

Dolce far niente – Рибарица е перфектно място за вас, ако подчинявате почивките си на тази философия. „Изкуството да не правиш нищо“ отлично се практикува в сърцето на Тетевенския Балкан. На село си, но без селската работа. Можеш да катериш върхове – например величествения Вежен, но дотам са си поне 5 часа и далеч не е за всеки. Можеш да ловиш риба, а можеш и да я хапваш – прясна-прясна на скара от местните рибарници, че и в неповторимата тетевенска саламура. Можеш да караш колело из шубраците на Брязово или Богоя или пък ски – лете и на трева, на Беркина могила. Можеш да „хванеш гората“ по екопътека „Царичина“ и един цял ден да вървиш „по ръба“ на резервата, попивайки гледки, миризми и дишайки с пълни гърди. Можеш и кон да яхнеш – и „Дий!“ през планината… А можеш и нищо от това да не правиш и просто да се наслаждаваш на зеленото, на ромона и прохладата на реката, на вкусната храна и на изстудената тетевенска
сливова.

Без дебел портфейл

Рибарица е щедра дори когато портфейлът ти не е от най-дебелите. Стотина лева на нощ е максимумът, който плащат двама за нощ  дори и в най-скъпите хотели. Около 200 лв. пък стигат за цяла тумба в направо луксозна вила. Хубавото на семейните хотелчета (за големите се знае), че доста от тях предлагат пълно изхранване в кипри механи през зимата или тучни дворове през лятото. Менюто е семпло, но „като едно“, а порциите – щедри. Има и други „глезотии“ – сезонни басейни например. Но в Тетевенския Балкан винаги трябва да имаш „едно наум“ – дори в разгара на лятото там е прохладно, а вечерите – и откровено студено. Басейните се загряват бавно и изстиват бързо и нерядко се оказват само „за красота“ или за примамка в Booking.com.

На СПА, но в Шипково

И за това има решение обаче – Шипково с минералните си извори е на няма и час по живописен път през планината, който разкрива чудна панорама. Водата там става и за пиене, и за киснене – лекува от жлъчни проблеми до болежки в ставите. Общественият плаж е голям и гостоприемен, басейните на част от хотелчетата – също. А цените са „народни“ като в Рибарица. Разходката си струва.

Почти като в Метеора

И като стана дума за разходки, още няколко са в „задължителния списък“. Кървавото кладенче, в което турският аскер умива отсечената глава на Георги Бенковски след засадата през май 1876 г., е само на 3 км от махала Костина и е редно човек да се поклони пред паметта на войводата. Гложенският манастир, кацнал на скалата над едноименното село, също е обидно близо, за да го пропуснеш – особено ако скоро нямаш път към Метеора. А и близкият Тетевен с хубавия си площад, старите къщи, интересен музей и хубави кръчми е мързелива, но приятна опция за разходка. Да не говорим, че живописната екопътека към 30-метровия водопад Скока е на около 2 км от центъра на градчето и е наслада и за млади, и за стари, че и за палави малчугани.

„Ако не бях дошъл в Тетевен, и аз щях да бъда чужденец на Майка България!“ – така започва „обяснението в любов“ на Иван Вазов към този чуден рай в Балкана. Не бъдете чужденци в родината си…

Узана – скритото съкровище на Стара планина

Добре дошли в Узана – географския център на България! Определен е през
1991 г. след сложни изчисления по шест метода от екип геодезисти, ръководени от проф. Младен Младеновски. А точните му координати са 42*45’58" северна ширина и 25*14’18" източна дължина. Не е изненада, че българският „Ел Камино“ – маршрутът Ком-Емине, в средата си пресича именно зелената шир на Узана, криволичейки по билото на Стара планина. Хубавото е, че и да не ви стигнат сили, смелост или време, за да извървите 600-километровия път от хижа „Ком“ до нос Емине, винаги можете да се докоснете до българския Axis Mundi. Веднъж стигнали Габрово, от него ви делят само 22 км по чудесно поддържан път нагоре в планината.

Минзухари и сноуборд

Вътро поле неслучайно това е другото име на местността. Зелените поляни на Узана са като високопланински оазис, заключен между буковите гори, опасали подножието на каменистите върхове. През който и сезон да се качите, няма да сбъркате. Зимата е щедра на сняг и с осем-
те си писти няма да разочарова нито любителите на ските и сноуборда, нито малчуганите, яхнали шейни. През пролет-
та ливадите са изпъстрени с минзухари, а наесен широколистните гори се обагрят в безброй топли цветове. Лятото е прохладно, но заради релефа не е усойно. Затова и Узана е страхотно място за бягство от жегата и „лудницата на града“, както и отправна точка за преходи – както за опитни планинари, така и за аматьори ентусиасти.

Панорама за „1 милион долара“

Очаквано в „пазвата“ на Балкана няма да ви посрещне 5-звезден лукс. Спокойно обаче – хижи като „Узана“, „Партизанска песен“ и „Мазалат“ ще ви предложат приветливи и чисти стаи, простор и забавления на открито, както и превъзходна автентична кухня. В местността има и семейни хотелчета с 3-звездни удобства, басейни и СПА центрове, чудесни ресторанти и панорамна гледка „за 1 милион долара“. При това – на цени, далеч по-скромни от онези в популярните планински курорти. Ако нямате късмет с резервацията, чудесна алтернатива е близкото село Зелено дърво. Само на 7 км от Узана гледките не отстъпват, а бюджетните къщи за гости с барбекю и басейн под звездите са не една и две.

Кончета или колелета в „зеления оазис“

Планинско колоездене и езда – това (извън ските, сноуборда и шейните през зимата, разбира се) са задължителните атракции, които трябва да пробвате в Узана. Дори да не сте екипирани – можете да наемете колелета на разумни цени буквално навсякъде и да кръстосвате горите и поляните от сутрин до здрач. Даже и да ви домързи, не се отказвайте от удоволствието на планинските преходи. Само час например ще ви стигне за лежерна разходка по екопътека „Узана“, която се вие из гората. Можете да си направите пикник с децата и да се полюбувате на Шипка, Бузлуджа и Габрово в далечината.

Шипка и Бузлужда „на длан“

Малко по-дълъг е преходът до връх Исполин – около 1.5 часа, но отново е подходящ за формата „баба и внуче“. Първо ви очаква разходка в буковите гори, после – по окъпаните в слънце склонове в подножието на каменния връх. Веднъж стъпили горе, ще ахнете пред суровата красота на масива Триглав (чиито върхове се извисяват на около 2200 м), красивите контури на Розовата долина и най-вече – пред величието на паметника на Шипка“ и „чинията на Бузлуджа“, които ще видите „като на длан“. Ако сте по-смели и във форма, дори можете да стигнете за няколко часа до „чутовния връх“ или пък да си подарите разходка и вкусен обяд в х. „Мазалат“ (около 4 часа) – но гледайте да сте добре екипирани и времето да е ясно, за да няма неприятни изненади.

Естествено трябва ви поне ден за кратки пътешествия с колата. Габрово, Етъра, Боженци са „обидно близо“, за да не ги посетите. Да, сигурно „всички пътища водят към Рим“… Но и „зеленото сърце на България“ няма да ви разочарова. На добър път!

Нищо че е толкова скромен.

 

Ски и звезди край Родопското море – Цигов чарк

Особено място е Цигов чарк. Или се влюбваш в него до живот, или не се спираш да се дивиш: „Кой, за Бога, би дошъл на почивка тук?!“. Е, аз съм от първите. Още от времената, когато в сребърното огледало на язовира се оглеждаха само облаци, край него се ширеха единствено зелените пасбища, а в боровите гори се криеха скромни бунгала (и някоя вила за разкош). Днес не е точно така… Досущ като на Черно море и на „първа линия“ на Родопското море изникнаха комплекси и комплексчета – някои петзвездни, а други – изоставени „скелети“ на инвеститорски апетити. Но небето е същото – с най-ярките звезди, а водите са все така сребърни, макар и с „огърлица“ от боклуци, щедро „дарена“ от летовниците в края на сезона.

Медитация вместо купони

В Цигов чарк нищо не е внушително – даже наскоро построеният петзвезден комплекс на брега някак се „губи“ насред пастелния пейзаж. Ако търсите величествени гледки, адреналин, купони или „лукс сред природата“ – тази дестинация не е за вас. Цигов чарк е място  за съзерцание. За притихване. За медитация, ако щете. Сигурно и затова е последните години край яз. „Батак“ наред с „народните“ къщи за гости с димящи барбекюта се нароиха и доста хипстърски вили, които не отстъпват по удобства и цени на скъпите хотели, и привличат т.нар. градски номади, търсещи спасение от бърнаута.

СПА, но с едно наум

Разбира се, като във всеки БГ курорт и в Цигов чарк има „от всичко за всеки“. От легло за 30 лв. до панорамен апартамент на брега за 1000 лв. на нощ (по-бюджетните са около 300 лв.) и шведски маси на закуска и вечеря. Цигов чарк е само на двайсетина километра от Велинград, но не може да се похвали с богатството на лековитите горещи извори. Въпреки това част от вилите и хотелите предлагат СПА глезотии – външни и вътрешни басейни, джакузита, сауни и релакс зони. Имайте едно наум, като преглеждате офертите обаче – местенцето е усойно. И дори през лятото – подобно на Рибарица или Копривщица, къпането на открито може да ви подейства по-скоро каляващо, отколкото релаксиращо.

Не съвсем гурме

Откъм гурме изживявания Цигов чарк също не е „уау“. Ресторанти и капанчета има, но дори бърз преглед на отзивите в Google ще ви убеди, че не е изключено да ви сервират неприятни изненади. За истинските фенове на Родопите обаче това не е проблем язовирът не е за „ол инклузив туристи“. Затова и повечето хотели и къщи предлагат чудесни условия да си готвите вътре или на открито. Защо не  и да отскочите до Батак, за да хапнете боб или сланинка в някоя традиционна механа. И естествено да се поклоните пред жертвите на Баташкото клане в църквата костница, да разгледате Историческия музей или Балиновата къща.

На лодка, колело или шейна

Дори да сте решили обаче по време на почивката да не палите колата, пак няма да скучаете. Язовирът и цялата местност са перфектни за разходки – дори и с деца, които лесно се отегчават и уморяват. Ако имате колелета пък, можете да обиколите Родопското море за няколко часа. Още по-хубаво ще е, ако си имате лодка. Можете, разбира се, и да наемете. Както и да покарате водно колело или ски – щом няма зимни, водни.

Ако пък уцелите снежно време – чудесно! Двете писти на Свети Константин стават както за малки, така и за големи. Идеални са и за шейни. И през този сезон например влековете возят срещу скромните 20 лв. възрастни и 10 лв. деца. Но сняг няма – за сметка на подранилите минзухари…

Млечният път без телескоп

И накрая – какво е язовирът без въдици? „Батак“ е чудно местенце за рибари, излети и слънчеви бани на брега. Добре е да не забравяте репелента, като събирате чантата за пикник – кърлежи има – и не прощават! Но рискът да опънеш одеало на зелената поляна си струва. Не пропускайте да полежите под звездите и нощем. Ще видите Млечния път както никога – без телескоп. И сърцето ви после винаги ще иска да се върне в Цигов чарк. Нищо, че е толкова скромен.

Снежна ваканция под Рилските езера – Паничище

По средата между Земята (врящите извори на Сапарева баня) и Небето (космическата красота на Рилските езера) лежи Паничище. Хубостта му е семпла – ако трябва да го сравняваме с изкушенията на СПА курорта или с величествената хубост на планинските склонове. Но точно в това е и чарът му, тъй като мнозина са готови да го подминат на път за Долната или за Горната земя. В топлото време сякаш е по-популярно – като „базов лагер“ или отправна точка към Рилските езера, двете хижи край тях (х. „Рилски езера“ и х. „Седемте езера“), водопада Скакавица и едноименната хижа, връх Кабул и куп други „спирки“ на планинарите из северозападния дял на Рила. Но и през зимата Паничище има какво да предложи - уединение, романтика, преспи и дори адреналин за почитателите на ските, сноуборда и шейните.

По пътя към Горната земя

10 км се вие стръмният път от Сапарева баня до Паничище, което за по-опитните и плахи шофьори си е изпитание. Иначе се поддържа и е проходим при зимни условия, но с повишено внимание. В центъра на курорта посреща и Посетителският информационен център, изграден по световен образец с европари, където освен макет и карта на високата планина има информация както за интересните маршрути, така и за уникалните флора, фауна и скали в Рила. Ако сте решили обаче да „гласувате доверие“ на Паничище за нещо повече от „междинна спирка“, няма да останете разочаровани.

СПА, но не в Сапарева баня

С лековитите си води, извиращи с рекордните 103 градуса, Сапарева баня наистина няма аналог. И в Паничище обаче могат да ви изкушат със СПА глезотии, съчетани с алпийска романтика. И то на цени, каквито няма да ви предложат други по-популярни зимни дестинации. По-луксозните хотели в Паничище са реше в стил „шалет“ – сякаш сте се скрили „вдън горите тилилейски“ на Алпите. Камини, ухание на дъб, билкови сауни, горещи джакузита, тежки мезета и люти питиета – такова е сезонното меню в курорта. Разбира се, има и по-бюджетни варианти, ако жертвате една-две „звезди“ в категорията на хотела и изберете някоя от ведомствените станции, които са отворени за всички туристи и предлагат добри условия и „първо, второ и трето“ на буквално народни цени.

Ските не са мираж

Паничище е алтернатива и за почитателите на ските, уморени от опашките на Банско или Боровец. „Аджера“ и „Бекяра“ са подходящи както за спускане на деца и начинаещи, така и за по-опитните в зимните спортове. Пистите край Езерата, които гарантират спираща дъха гледка по време на спускането, пък са достъпни тази година срещу 45 лв. (30 лв. за деца) еднодневна карта за лифта и 30 лв. (25 лв. за деца) за влека.

Първата БГ хижа и най-високият водопад

Зимата със сигурност не е идеалното време да покориш най-високия водопад в Рила – Скакавица, чиито води се „хвърлят в бездната“ от 70 м, както и едноименната хижа – първата построена у нас (през 1922 г., след едногодишна доброволна работа на дупнишките планинари). Подобно предизвикателство не е подходящо за неопитните планинари, които биха могли да го направят през пролетта или лятото, когато отнема около 2-3 часа, със спирка за вкусен обяд в хижата. Но пътеката е утъпкана дори през този сезон, а обагрената в бяло борова гора е незабравима.

Помислете, преди да се откажете – бихте могли да стигнете за около 1.5-2 часа (дори с деца) поне до хижата дори в преспите. Ако се престрашите и след това извървите няколко метра по пътеката към водопада, ще имате шанса да видите величествения му, вероятно леден в този сезон, профил. А в топлото време, живот и здраве, ще се върнете в Рила за още. Заслужава си!

Горещи бани в зимни нощи – Костенската котловина

Тихо се сипе белият сняг, кристалният въздух се „реже с нож“, а вие релаксирате в горещото минерално джакузи под открито небе след чуден ден по пистите на Боровец. Това, ако не е перфектната зимна ваканция – здрава му кажи! И не – не е мираж – Костенската котловина може да ви предложи това. Както и обратния сценарий – запуснатите бани на Момин проход, чиито лечебни свойства иначе са в световния Топ 10. А курортът няма алтернатива в балнеолечението на деца с церебрална парализа (ДЦП) и полиомиелит. Две паралелни реалности в този иначе истински „кът от Рая“ – само на 70 км от София.

В Момин проход помагат на деца с ДЦП

Минералните води в четирите курорта буквално лекуват „от глава до пети“. Гореща (64 градуса), вкусна и богата на радон (на второ място у нас след Нареченските бани) е тази в Момин проход. Условията в държавния санаториум обаче са повече от скромни, а вариантите за настаняване извън него – почти никакви. Иначе потенциалът за балнеолечение е огромен – от заболявания на белия дроб и дихателните пътища (астма, синузити, бронхити, ларингити, ринити, фарингити, ХОББ и др.) през тези на опорно-двигателния апарат (остеоартрози, състояния след счупвания и ендопротезиране, заболявания на мускули и сухожилия и др.); ДЦП; болести на периферната нервна система (невралгия, радикулити, неврити, полиневропатии и др.) до дерматологични диагнози (псориазис, себорея, екземи, невродермити, уртикария и др.). За „разкош“ баните в Момин проход укрепват имунитета, забавят стареенето и дори пазят от кариес, категорични са експертите.

Долна баня = ски + СПА

Богати на радон (макар и в далеч по-малка степен) са и водите в Долна баня. Отново са горещи – над 60 градуса. Най-близкият до Боровец курорт в този „вълшебен четириъгълник“ е изпъстрен с хотелчета на достъпни цени, които предлагат СПА глезотии и балнеотерапии. Баните са подходящи при дискова херния, болест на Бехтерев, след фрактури и при редица заболявания на опорно-двигателния апарат, храносмилателната и периферната нервна система. Наред с това повлияват добре метаболитни нарушения – като захарен диабет и подагра, проблеми с женската и мъжката полова система, както и дерматологична патология. Тук зиме комбинацията „ски + СПА“ е задължителна, а джакузитата на открито не изстиват и на –5 градуса.

Водите на Пчелин са най-горещи

Още по-вряла е водата в близките Пчелински бани. Отдалечаваме се от Рила и попадаме в „прегръдката“ на Ихтиманската Средна гора. Тук водата е най-гореща – над 72 градуса, а басейните са отворени целогодишно. Свойствата ú не отстъпват на тези в Долна баня – лековита е при метаболитни нарушения, проблеми с женската и мъжката полова система, кожни болести, алергии, заболявания на костите, мускулите, ставите и нервната система. Хотелите „отстъпват“ по брой на частните вили, които предлагат ВИП изживявания за отбрани компании – с джакузита, сауни и топли басейни дори в разгара на зимата.

Костенец – Жежката вода край „пенястия вир“

И стигаме до Костенец – или по-скоро – до „триадата на Костенец“. Това са курортът Вили Костенец, село Костенец и едноименният град, който е на 10 км от Пчелин. И тук блика „жива вода“ – не къде да е, а точно до Костенския водопад, вдъхновил Иван Вазов със своя „сребрист, грамаден стълб, с рев бесен“. Казват, че край него някога са извирали т.нар. Седем гьола. Днес наричаната от местните Жежка вода е с температура малко над 45 градуса – най-„хладката“ в котловината. Това обаче не означава, че не е лековита. Баните помагат при възпалителни заболявания на ставите (като ревматоиден артрит, артрози и др.), дископатия, радикулит и плексит, дерматити и др. Водата е подходяща и за пиене – при хроничен гастрит и колит, жлъчнокаменна болест, цистит, пиелонефрит, камъни в бъбреците, подагра, диабет и други диагнози. В  курорта Вили Костенец – любим освен на Вазов и на интелектуалния елит и софийската бохема преди близо век, днес има няколко чудесни СПА хотела. Не се колебайте да ги посетите именно през зимата – не само заради горещите джакузита под звездите в студените зимни нощи, а заради шанса да видите „заврелий пеняст вир“ замръзнал в „прегръдката“ на леда. Безценно е.

СПА за душата в Нареченските бани

Радонът. Този радиоактивен елемент е една от тайните на живата вода, която блика от минералните извори. Бистра и сладка, тя е хипотермална и хидрокарбонатна. И климатът е вълшебен – мека зима, прохладно лято, дълга пролет и гостоприемна есен, която се точи чак до средата на ноември. Курортът се вие по поречието на р. Чая, сгушен между два зелени хълма на средния дял на Родопите, точно по средата между Пловдив и Пампорово.

„МЕХЛЕМ“ ЗА НЕРВИТЕ И МЕТАБОЛИЗМА
Най-голямата си слава Нареченските бани не дължат само на благотворния ефект, който имат върху „уморените“ сърца, износените стави и „разбъркания“ метаболизъм. А на факта, че лекуват най-крехкото в човека – ранената душа. От неврози и неврастении, та чак до стерилитет „на нервна почва“, както казват бабите ни. Кои диагнози се повлияват от балнеотерапията в Нареченските бани:
- Функционални разстройства на нервната система: неврози и неврастения; леки форми на психостения и хистерични разстройства; функционални нарушения в половата система от психо-невротично естество.
- Сърдечносъдови заболявания: хипертонична болест I и II стадий, хипотонична болест, ангионевротични състояния; леки форми на атеросклероза, миокардиодистрофии, кардиосклероза, атеросклероза на периферните артерии на крайниците, следтромбофлебитни състояния и др.
- Ендокринно-обменни заболявания: диабет; тиреотоксикоза, метаболитен синдром; подагра.
- Хронични невралгии и неврити, посттравматични увреждания на периферната нервна система.
- Функционални нарушения на стомаха и дебелото черво, дискинезии на жлъчните пътища и на жлъчния мехур.
- Рехабилитация на слединсултни състояния.
- Рехабилитация на заболявания на опорно-двигателен апарат.
- Рехабилитация на следфрактурни състояния, остеопороза.

АХ, ТОЗИ РАДОН!
Водата край Наречен е свята – вярвали местните от древни времена и дори не смеели да я пият или докоснат. Не са били далеч от истината. Радонът действа обезболяващо и успокояващо и влияе на електрическата активност на мозъка. Ваните с лековита вода засилват оздравителния процес на нервната тъкан – най-добре се поема през кожата във вода с температура до 37 °С. А една баня е равносилна на 40-минутна инхалация, обясняват специалистите. Ваните помагат и при ритъмни нарушения и доказано свалят високото кръвно налягане. Наред с това нормализират въглехидратната обмяна, затова и балнеолечението в Нареченските бани се препоръчва на всички диабетици. Минералната вода понижава и функциите на щитовидната жлеза и регулира тази на яйчниците. Не е за подценяване и ефектът върху кожата, както и върху кръвообращението.

СПА ДАЛЕЧ ОТ СУЕТАТА
Две са специализираните болници в курорта, където пациентите могат да се възползват от програмите на НОИ и НЗОК. Най-големият хотел в Нареченските бани също предлага подобни пакети, както и калолечение, хидро-, кинези- и физиотерапия. Наред със задължителните СПА глезотии, разбира се. Цените са повече от приемливи – на фона на по-прехвалените и лъскави балнеокурорти. Естествено има и изобилие от семейни хотелчета и къщи за гости, които остават бюджетна алтернатива. И спестеното от нощувка може да се инвестира в оздравителни процедури. Както и в задължителните удоволствия – угощения с родопски гозби и екскурзии до близките църкви, манастири и природни феномени, които буквално са безчет. Така че – не подценявайте Наречен! Подарете си бягство от шума и суетата – миговете на притихване и съзерцание винаги се отплащат.

Царските бани в Карловско

700 декара осеяни с жълти бълбукащи блата. Така започва историята на Баня. Изглежда като преизподня – особено със задушливата миризма на сяра. Но всъщност си е същински рай – с минералната вода и лековитата торфена кал. Още преди изцереният цар Борис III да построи двореца си там през 1929 г. обаче, „съкровището“ Баня е преоткрито – от предприемчиви българи след Освобождението. Сопотските търговци Иван и Велизар Багарови вдигат там три дестилерии за розово масло, както и винарна и изба, където отлежава прочутият „Карловски мискет“. През лятната им резиденция в Баня редовно наминават представители на столичната аристокрация и бохема. Именно така недоизлекуваният в близкия Хисар цар попада в Баня и намира първо цяр, а после – и идеално местенце, където да вдигне вила за семейството си. И да постави основите на уникалния парк, който за жалост век по-късно повече прилича на джунгла, отколкото на райска градина.

Водата е лековита при Паркинсон и диабет

Борис III намира спасение от ревматизма си именно в Баня. Но лековитата вода (в комбинация с торфената кал) действа благотворно при много повече заболявания от ревматоидния артрит. А именно:

Минералната вода в Карловските бани не се използва за питейно лечение, но местните споделят, че тази от един от изворите – Кокалчето, който блика в градския парк, върши чудеса при гастрит, нервен и нередовен стомах.

От 5 до 20 минути в калния басейн

Подобно на Поморие, и Баня предлага кални бани на открито. „Кафеви басейни“ има както в градския санаториум, така и в един от по-луксозните хотели в града. Препоръката на специалистите е да се направят на два пъти по 6 процедури – с ден почивка между тях. Започва се с по 5 минути дневно, като постепенно се достига до 20 минути. Добре е, преди да се потопите в калта, да покиснете петнайсетина минути в минералните води. След калния басейн следва душ – но задължително без сапун – а почивката за час-два след процедурата е задължителна, напомнят физиотерапевтите.

В джакузито на цар Борис III

Баня не предлага кой знае какви забавления така че ако обичате да се киснете и плувате, това е идеалното място за вас. Градският плаж има три басейна – 50-метров, среден и детски с пързалка. Най-луксозният комплекс в курорта и зиме дава шанс да се къпете на открито, още два от по-големите хотели пък предлагат чудесни аква и СПА центрове. Разбира се, винаги има вариант да изберете и къща за гости и да ползвате балнеоуслуги в санаториума или в по-големите комплекси. Хубавото е, че и по-скъпите хотели посрещат гости по програмите на НЗОК и НОИ.

Не подценявайте и градските бани. В Банчето живата вода блика директно в басейните, приятно топла е – около 38-40 градуса. В „Царската баня“ градусите стигат до 52, което си е изпитание за сърцето. Там обаче можете да се насладите на ВИП джакузито на Борис III, което да наемете срещу съвсем разумна сума и да се чувствате като истинска царска особа. Не е за изпускане!

Живата вода на Родопите – Смолянските бани

Прохладно лято, мека зима, ромон на река, безкрайна гора, средиземноморски полъх и жива вода с уникален състав – такива „съкровища“ крият в „пазвата“ си Баните. Някогашното село Лъджа, накацало по поречието на Малка Арда, е истинска находка далеч от шумните, пренаселени, комерсиални и – не на последно място – скъпи СПА дестинации. Макар да остава встрани от утъпканите туристически маршрути, курортът (а и цялата община, изпъстрена с китни селца) всъщност може да предложи чудесна ваканция за всеки вкус и джоб – от модерен лукс до автентичен селски туризъм. И – не последно място – божествена храна! Клин с картофи, колаци, качамак с месо – всяко от тези блюда, сервирано от местните, е достойно за звезда „Мишлен“.

Лекува от дископатия до подагра

„Сърцето“ на Баните, разбира се, са минералните извори – и то „бие“ със 6-7 л/сек. Водата е с pH 7.2 и е хипертермална – 43 градуса. Заради състава ú – азот, хидрокарбонати, сулфатни, натриеви и флуорни съединения, е сравнявана с прочутите чешки Карлови вари. Подходяща е както за балнео, така и за питейно лечение. Ето и кои заболявания повлиява благотворно:

- Заболявания на опорно-двигателния апарат – артрити, артрозоартрити, периартрити и др.; болест на Бехтерев; миозити, тендинити, бурсити, следфрактурни състояния и др.

- Заболявания на гръбначния стълб и периферната нервна система – дискова болест, гръбначни изкривявания и др.; неврити и невралгии, радикулити, плексити и др.

- Заболявания на стомашно-чревния тракт – хронични гастрити, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, хроничен стоматит; нарушение на храносмилането и безапетитие, хроничен колит, хепатит и др.

- Метаболитни заболявания – захарен диабет, подагра.

- Заболявания на женската и мъжката полова система.

- Дерматологична патология и др.

На санаториум или на хотел?

Баните са известни със санаториума си, филиал на Специализираните болници за рехабилитация (СБР-НК), където може да се лекуваш както по клинични пътеки и програмите на НОИ, така и свободно. Възможностите му са големи – разполага с вътрешен минерален басейн, балнеологичен център с вани и тангентори, фитнес, сауна и солариум. Физиотерапевтите прилагат луго-, електро-, светло- и парафинолечение и от ЛФК терапии. Санаториумът е със 151 легла, като част от стаите са реновирани.

По-претенциозните гости обаче могат да се възползват и четирите хотела и три къщи за гости в курорта, които предлагат минерални басейни и балнеопроцедури. Има и още по-бюджетен вариант – настаняване без екстри и посещение на минералните басейни, СПА или физиотерапевтичните центрове наоколо.

По Дяволския мост и при Енихан баба

Местните са категорични – не си тръгвайте от Баните, без да си вземете вана с минерална вода. Но и не се ограничавайте само до това, защото живописният район предлага куп възможности за разходки сред природата. Има маршрути както за начинаещи, така и за напреднали. Екопътеката до Оряховските водопади например започва от местната църква и само за около час и половина ще „покорите“ и трите водопада. Задължително е да минете и по легендарния Дяволски мост – ако обичате дългите преходи, тръгнете от Вишнево. В случай че ви домързява – маршрутът от Гълъбово е три пъти по-къс. За по-издръжливите планинари е и величествената Загражденска екопътека, чиито 13 км се вият през 14 моста и покрай живописни водопади. Но и да не сте от тях – задължително се качете на връх Свобода (1920 м), известен още като Енихан баба или Момчил юнак. Извисява се на 13 км от Давидково, като пътят към него е осеян с над 50 чешми – коя от коя по-чудати. Можете да стигнете с кола до хижа „Свобода“ – а оттам до „покрива“ на планината ви делят само 604 стъпала – колко му е!

Уелнес на плажа – Кранево

„Албена за бедни“. Дълги години това бе първата асоциация за Кранево. На юг от „Балтата“ е зеленото и хълмисто селце – изпъстрено със семейни хотелчета и къщи за гости, достъпни за всеки джоб. На север – соцлуксът на Албена с просторните и прохладни комплекси, запазени за туристите с „дебели портфейли“. Плажовете в двата курорта реално са „близнаци“. Широка стотина метра ивица със ситен „златен“ пясък, синьо и спокойно море. Любителите на Северното Черноморие знаят, че 4-те километра от Кранево до Албена реално могат да се извървят по плажа – задължителна разходка в „програмата“ на летуващите от двете страни на „Балтата“.

6 км плаж и дебела сянка

Кранево обаче има силен „коз“ – минералните извори. Хипотермална, богата на хидрокарбонатни, хлорни, натриеви, калциеви и магнезиеви йони, водата е идеална както за питейно, така и за балнеолечение. В комбинация с чистото море, зеленината и 6-километровата ивица, доскоро скромният курорт се превръща в магнит за инвеститори, които искат да развиват качествен „уелнес на плажа“ – и успешно го правят.

Водата се пие при язва и камъни в жлъчката

Какви са лечебните свойства на минералната вода в Кранево? Питейното лечение (при температура 35-37 градуса по Целзий) действа благотворно при:

Баните помагат при псориазис и артрит

Водата в Кранево е подходяща и за инхалационно лечение – при хронични неспецифични заболявания на горните дихателни пътища, трахеи и бронхи. А за балнеолечение (при температура от 33 до 35 градуса по Целзий) се препоръчва при:

Изследванията показват, че баните в Кранево повлияват отлично и заболявания на женската и мъжката полова система, както и кожни – като хронични дерматити или псориазис, при който таласотерапията е особено ефективна.

Извън „капана“ на бетона

Макар луксозните комплекси на първа линия да никнат един по един, курортът все още „диша“. В годините на безогледно строителство по Черноморието Кранево остава встрани от картата на инвеститорите, затова и днес не е пренаселено и бетонирано. Поне засега. Луксозните „ол инклузив“ комплекси с олимпийски басейни, игрища и СПА центрове очаквано са предпочитани от платежоспособните туристи с деца в разгара на лятото. Извън сезона пък предлагат изгодни „уелнес пакети“, които са „по джоба“ на по-широк кръг гости. Разбира се, остава алтернативата на бюджетните хотелчета и къщи за гости – за онези, които не държат на пищните блок-маси и разкрасителни СПА процедури и просто се радват на морето и слънцето.

Оцелелите съкровища на Севера

Хубавият плаж, лековитата вода, просторът и зеленината не са единствените достойнства на Кранево. Локацията му също е стратегическа. На юг са Златни пясъци, Аладжа манастир и Варна – с всичките ú изкушения. На север – Албена, Балчик – с Ботаническата си градина и романтичните ресторанти на кея, величествената Калиакра и сините води на „Болата“, съкровищата на Яйлата и хипарският чар на Камен бряг, спиращите дъха скали на Тюленово, безкраят на Шабла, Крапец и Дуранкулак… Благословена земя е Северното Черноморие.

Старозагорски минерални бани

Освен в жива вода Старозагорските бани се къпят и в зеленина. Над 20 са хотелите и къщите за гости повечето под сенките на градския парк и край езерото, символ на курорта. Смята се, че първите заселници са се установили по тези земи около пет хиляди години преди Христа, привлечени от „вълшебните извори“. Римските терми пък са построени през II в. от н.е. – по времето на Марк Аврелий и Луций Вер.

Банята с три басейна и нимфеум е била „оазис“ за изнурените от битки легиони. Останките ú са оцелели 19 века, но за жалост днес малко е останало от някогашния блясък. И за това виновен е не отпечатъкът на времето, а нехайството на съвременниците. Обрасли в треви, тези 2500 кв. м история „лежат“ в сянката на новата баня която е в не по-малко окаяно състояние. А какво би могло да бъде!

Лекуват от диабет до камъни в бъбреците и жлъчката

„Слаб маркетинг!“ – с това местните обясняват факта, че Старозагорските бани са по-скоро на картата на „лоукост“ туризма. Истината е, че водата в курорта е истинско съкровище с температура от 40 градуса и богата на калций, магнезий, калий и сулфати. Наред с обичайните благотворни ефекти, които има върху нервната и опорно-двигателна система, тя е чудесна и за питейно балнеолечение, обясняват експертите. Кои заболявания повлиява:

Басейн и глезотии за 20 лв.

И най-скъпите хотели в Старозагорските бани – с 25-метрови минерални басейни и модерни СПА и балнеоложки центрове – не струват повече от 70-80 лв. на вечер това лято. В по-скромните къщи за гости цената пада наполовина, че и повече. За туристите с по-малки възможности това е бюджетна алтернатива, тъй като СПА зоните на луксозните комплекси са отворени за външни посетители срещу 20-30 лв. на ден (през уикенда е малко по-скъпо и по-препълнено). Заведенията също привличат с повече от прилични цени. А по-претенциозните туристи винаги могат да отскочат до Стара Загора (която е на по-малко от 15 км) за вечеря, кино и шопинг или до някоя от романтичните винарни в региона – за дегустация на отбрани сортове и 5-степенно меню.

Знакът на Богородица

Изкушените от културния туризъм също няма да скучаят в курорта. Задължителна спирка за тях е феноменът Богородична стъпка, който е само на 1,5 км от центъра. Според легендата в местността римски войници измъчвали ревностен християнин и самата Божия майка се явила, за да го спаси от смърт. Отпечатъкът ú останал за вечни времена в скалата. И до днес – напук на „горещото пладне“ в Тракия през лятото, то винаги е пълно с „вълшебна вода“. Преди 20 години край мястото е издигнат и параклис. А на близкото дръвче молещи за изцеление закачат цветни парцалчета, за да отнеме Богородица болките им.

Недалеч от курорта са и останките от най-голямата мина в древния свят. Още през V хил. пр. Хр. там е добивано рекордно за времето си количество медна руда. Любителите на приключения стигат и по-далеч – до недрата на рояка от неблагоустроени пещери в района, които обещават 100% адреналин.

Няма спор – Старозагорските бани са истинско „скрито бижу“. Шансът ви да ги откриете е сега, преди „отличният маркетинг“ да ги е превърнал в магнит за ордите от туристи.

СПА „за напреднали“ в Розовата долина

Кътче, откъснато от Рая. Така в Павел баня наричат родния си край – и май не преувеличават. Курортното градче насред Розовата долина наистина си има всичко. От север му пази сянка Балканът с най-високия си връх Ботев. От юг се носи прохладата на зелената Средна гора.

„На стража“ край Павел баня са гробниците на тракийските царе. А безкрайната шир на яз. „Копринка“ е само на 2 км И за да е блаженството пълно, 9 лековити извора бликат от недрата на тази благословена земя.

Ако си мечтаете за СПА ваканция в Павел баня, не отлагайте – стегнете куфарите сега! През май и юни там наистина е като в Рая – сред омаята на 5000 дка разцъфнали рози. Вълшебното ухание във въздуха ще прогони дори болката и напрежението, което изключителната вода на Павел баня може да изцери. А изворите наистина са без аналог – заради рекордното си съдържание на флуор (само в Овощник концентрацията му е по-голяма) и заради радиоактивния радон в 7 от тях.

Ето защо с водата в курорта „шега не бива“ – балнео и уелнес процедурите е добре да се правят под опеката на специалистите. Препоръчителният престой за най-малките до 7 години в минералните басейни е около 15 минути – с малки прекъсвания, а за по-големите – до 30 минути, отново с паузи между къпанията.

Лековита е след травми и ендопротезиране

За кои диагнози се препоръчва балнеолечението в Павел баня?

 

Между лукса и традициите

За разлика от големите курорти като Велинград, Хисаря или Сандански, Павел баня все още не е превзет от хотели мастодонти. Двата санаториума – макар да не предлагат лукс, се ползват с доверието на пациентите заради традициите си в балнеолечението и са достъпни по програмите на НЗОК и НОИ. Няколкото модерни СПА хотела в градчето пък предлагат рехабилитация, релакс и забавления на достъпни цени. Още по-бюджетни са къщите за гости – предпочитани от туристите, които залагат на комбинацията от СПА, културен и алтернативен туризъм, но не са готови да похарчат твърде много.

За риба на „Копринка“, на гюлова ракия в Скобелево

Едно е сигурно за Павел баня – отидете ли на почивка там, няма начин да скучаете! На не повече от половин час път ви очакват куп приключения. Езда, лов, риболов, даже полети с парапланер и тур из ферма за щрауси, които са „на една ръка разстояние“ в околностите на курорта. Комплексът „Дамасцена“ в близкото Скобелево също е повече от впечатляващ. А ако приказно красивият комплекс, приютил първата частна розоварна, ви се струва твърде комерсиален – в тайните на извличането на розовото масло могат да ви посветят в Търничене (розоварна „Еньо Бончев“), където дестилерията работи от далечната 1909 г.

Пътешествие из Долината на царете

Долината на розите е и Долина на тракийските царе, затова посещението на Казанлъшката гробница, „Голямата косматка“ и „Светицата“ са просто задължителни. Регионът обаче предлага и бърз скок във времето – от Одриското царство до Възраждането. Светотатство е да не запалите свещ в златния храм на село Шипка „Рождество Христово“. Винаги можете да се разходите и до родните къщи на Христо Ботев, Иван Вазов и Васил Левски, защото Калофер, Сопот и Карлово са наблизо. А  при късмет СПА ваканцията ви като нищо ще съвпадне с ежегодния Празник на розата и минералната вода в Павел баня през юни и ще присъствате на коронацията на Царя и Царицата на долината. Аве!