„Сезоните, изглежда, оказват влияние върху начина, по който функционира имунната система. Според проучване, публикувано в сп. Nature Communications, гените, свързани с имунитета, са по-активни през студените месеци. И докато, от една страна, това помага в борбата с вируси като грип, от друга – може да предизвика или влоши диагнози като артрит и други автоимунни и автовъзпалителни състояния, при които тялото атакува само себе си“, обяснява доц. Снежина Михайлова. Имуноложката допълва, че функцията на гените, отговарящи за имунната система, се влияе и от други фактори като храненето и стреса. „Изследователи към Кралския колеж в Лондон доказват, че чревният микробиом също се променя между сезоните основно поради вариации в диетата. Те се отразяват на функцията на имунната система поради тясната взаимовръзка между тях“, отбелязва специалистката от „Александровска“.

„Входните врати“ за инфекциите

Но защо студеното време обикновено се превръща в синоним на настинка и грип? „Често причината е в промени в човешкото поведение, а именно ниските температури принуждават хората да пребивават на закрито, където е по-лесно за микробите да се разпространяват. Също така е известно, че повечето респираторни вируси (в това число риновирусите, грип, COVID-19) виреят и се размножават по-успешно при по-ниски температури“, напомня доц. Михайлова. Лошото време има и други неблагоприятни ефекти. „Ниските температури причиняват също свиване на кръвоносните съдове на лигавиците на горните и долните дихателни пътища. Когато това се случи, тези уязвими от инфекции „входни врати“ в човешкия организъм получават по-малко бели кръвни клетки и други фактори на имунна защита. Резултатът е повишен риск от респираторни инфекции, включително пневмония“, не крие имуноложката.

Задължителният „слънчев витамин“

Друга причина, поради която е по-вероятно да се разболеем през есенно-зимния сезон, е, че прекарваме по-малко време на открито, което може да доведе до спад в нивата на витамин D. „Имунната система на тялото ни се нуждае от него, за да функционира правилно. Така че излагането на слънце, приемането на добавка или включването на богати на витамин D храни в диетата са полезни стратегии през зимата. Витамин D помага срещу риска от усложнения от инфекция. Освен него друг витамин, който е необходимо да се приема от хора над 60 г., е витамин В12“, посочва доц. Михайлова.

Когато полезното е вредно…

„Общоприето вярване е, че консумацията на голям брой добавки – като витамин С, цинк или имуностимулатори от растителен произход – предпазва хората от заболяване. Или ако се разболеят, им помага да се възстановят по-бързо. Има малко доказателства, че увеличаването на приема на тези добавки е полезно“, оборва някои митове специалистката от „Александровска“. „В някои случаи това всъщност е вредно, защото тялото ви трябва да работи извънредно, за да метаболизира това, което поглъщате, и тези добавки могат да имат непредвидени последици. Ето защо аз лично препоръчвам прием на добавки и микроелементи само на пациентите, които имат дефицит на витамини или минерали, на бременни и кърмещи, на хора с хронични заболявания, възрастни и деца, които са склонни към често и тежко боледуване, лица, които спазват определен хранителен режим и са изключили от менюто си основни хранителни групи. В тези случаи изборът на витамини, минерали и хранителни добавки е богат и трябва да бъде съобразен с индивидуалния статус, а в някои случаи – препоръчан от специалист“, категорична е доц. Михайлова.

Чаша червено вино за здраве

„Няма универсална формула“ – така имуноложката коментира как е добре да адаптираме диетата си при смяната на сезоните. „Важното е да има добър баланс между протеини, въглехидрати и мазнини. От последните е добре да се приемат ненаситени, които се съдържат в рибните продукти и зехтина“, препоръчва специалистката от „Александровска“. И припомня, че плодовете и зеленчуците са отличен източник на витамини и фибри, от които не бива да се лишаваме. „Да не забравяме консумацията на кисело мляко и туршии, които през зимата набавят някои основни микронутриенти. Приемайте повече течности. Чаша червено вино съдържа съставки с антивъзпалителни, противовирусни и антиоксидантни свойства“, е добрата новина за почитателите му.

Сънят пази от болести

Качественият сън е друго ключово условие за успешната адаптация на организма. „Той е жизненоважен за здравето на имунната система, защото, докато спите, тялото ви произвежда протеини, наречени цитокини, от които имунната ви система се нуждае, за да се бори с инфекциите. Когато не получавате достатъчно качество или количество сън, производството на цитокини намалява. Това ви прави по-податливи на инфекции“, изтъква доц. Михайлова. Ето защо препоръчва да си изградите навици преди лягане, които насърчават здравия сън. „Освен това е важно да се консултирате с медицински специалист, ако страдате от безсъние, сънна апнея или други състояния, които пречат на способността ви да получите добър нощен сън. Хората, които спят по-малко от 7 часа на денонощие, са по-склонни да се заразят с инфекция, когато са изложени на вируси“, допълва спецалистката от „Александровска“.

Тренирайте, но умерено

Движението е не по-малко важно от съня. „Физическата активност може да помогне за „изхвърлянето“ на патогенни микроорганизми от белите дробове и дихателните пътища. А това да намали шансовете ви да получите настинка, грип или друго заболяване“, разкрива доц. Михайлова. „Упражненията водят до промяна в антителата и белите кръвни клетки. Те циркулират по-бързо, така че могат да атакуват по-бързо и успешно източника на инфекция. Не е ясно обаче дали физическите упражнения помагат за предотвратяване на инфекции“, уточнява ръководителката на направление „Молекулярна диагностика“ в Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки на „Александровска“. „Краткото повишаване на телесната температура по време и веднага след тренировка може да попречи на бактериите да се размножават, като помогне на тялото да се бори по-добре с инфекцията (подобно на това, което се случва, когато имате треска). Наред с това упражненията забавят отделянето на хормоните на стреса. По-ниските им нива могат да предпазят от заболяване“, отбелязва още имуноложката. „Не трябва обаче да се прекалява. Тежки, дългосрочни упражнения (като маратонско бягане и прекомерно интензивни тренировки във фитнес залата) всъщност могат да причинят вреда. Проучванията показват, че хората, които следват умерен начин на физическо натоварване, имат най-голяма полза от подобен режим. Една умерена програма може да се състои от: каране на колело няколко пъти седмично, ежедневни разходки от 20 до 30 минути, ходене на фитнес през ден и др.“, дава примери доц. Михайлова.

Микроелементите и неспецифичният имунен отговор

При смяната на сезоните мнозина си „назначават“ терапии за подсилване на имунитета. Удачно ли е това? „Различни витамини и минерали, често наричани „микроелементи“, са необходими за здрава имунна система. Основните, които играят роля в имунния отговор, включват: витамин А, витамин C, витамин D, витамин Е, витамин B6, витамин B12, фолат, цинк, желязо, мед. В идеалния случай те се набавят чрез добре балансирана диета, но това може да бъде трудно постижимо“, коментира специалистката от „Александровска“. „На пазара се предлага широка гама от имуностимуланти, принадлежащи към различни групи. Те водят до активиране основно на т.нар. неспецифичен имунен отговор, относително безопасни са, но действието им е твърде индивидуално“, предупреждава доц. Михайлова.

Витамините „на корем“ понякога вредят

Полезните микроелементи могат да се окажат „нож с две остриета“, дава показателни примери специалистката от „Александровска“. „Излишъкът от витамин С се екскретира в урината и обикновено не предизвиква сериозни странични ефекти. Но много големи количества могат да причинят диария, коремна болка и гадене. Твърде много витамин D може да бъде вредно и да доведе до гадене, повръщане, камъни в бъбреците, объркване, загуба на апетит и мускулна слабост. Витамин D също взаимодейства с лекарства като хапчета за отслабване, стероиди и статини, понижаващи холестерола. Ако човек приема твърде много цинк, това може да причини гадене, повръщане, диария и главоболие. С течение на времето излишъкът от цинк може да доведе до ниски нива на мед, намален имунитет и по-ниски нива на полезния холестерол. Цинкът може да взаимодейства и с други лекарства“, алармира имуноложката.

Имуностимулаторите не са за всеки

Доц. Михайлова не пропуска да предупреди и за друго – имуностимулаторите не се подходящи за хора с автоимунни и автовъзпалителни заболявания, както и за предразположените към подобна патология. В същото време има пациенти, които на старта на есента е добре да направят консултация със специалист. „Препоръчително е да се обърнете към имунолог, ако имате първичен или вторичен имунен дефицит. Обикновено вторият се дължи на незрялост на имунната система при малки деца и бебета, които често боледуват, възрастни със злокачествени заболявания, диабет, хронични сърдечносъдови заболявания, хронични бъбречни заболявания и др. Някои вируси също причиняват вторични имунни дефицити, така че след преболедуване от инфекциозна мононуклеоза, морбили, тежък грип, варицела и др. е добре да посетите специалист, който да ви помогне да преодолеете по-бързо имунния арест“, съветва специалистката от „Александровска“.

Ваксинирайте се срещу грип до края на октомври

Есента е време и за имунопрофилактика срещу сезонния грип. Кога е най-добре да се ваксинираме? И кои са уязвимите групи, за които имунизацията е особено важна? „Противогрипната ваксина е препоръчителна за всички над 6-месечна възраст. Особено належащо е прилагането ú при т.нар. рискови групи, които са с потенциал за тежко боледуване от грип, усложнения и смърт, а именно: лица над 65 г., пациенти с хронични заболявания – астма, сърдечносъдови, диабет, неврологични, хронични бъбречни, ендокринни, злокачествени, включително на кръвта. Други групи са лица, при които се прилага имуносупресивна терапия по повод заболяване, трансплантирани, хора с тежка форма на затлъстяване, както и бременни“, изрежда ги имуноложката. „Повечето хора се нуждаят само от една доза противогрипна ваксина за сезона – септември и октомври обикновено са подходящите месеци за имунизиране срещу грип. В идеалния случай всички трябва да бъдат ваксинирани до края на октомври“, напомня на финала доц. Снежина Михайлова.

„Бързоразвалящата се храна поради високите температури, мръсната вода и липсата на хигиенни навици са основните причини за масовите заболявания през лятото. Горещите дни освен добро настроение „предлагат“ и характерните за сезона вируси. Най-често срещаните са ентеро- , адено- и  ротавирусите. Източник на зараза са както болните, така и здравите заразоносители. Вирусите се разпространяват лесно и бързо по въздушно-капков, контактно-битов и фекално-орален път най-често в курортните селища, където се събират много хора на едно място, хигиената се влошава и се създават предпоставки за инфекции“, разкрива д-р Лилия Иванова.

Ентеровирусите „в атака“

Специализантката от Катедрата по инфекциозни болести обяснява, че ентеровирусите са много и най-различни – разделят се на над 60 серотипа, като основните 4 групи са коксаки А, коксаки Б, полиовируси и ECHO вируси. „Най-често боледуват децата, като механизмът на предаване е фекално-орален, по-рядко и въздушно-капков. Повече от 90% протичат като асимптомна инфекция, като инкубационният период е 3-6 дни. Въпреки това не бива да се подценяват, тъй като могат да увредят мозъка и сърцето“, предупреждава младата лекарка.

Понякога имитират инфаркт

Д-р Иванова споделя и кои са най-честите заболявания, причинени от ентеровируси:
„Летен грип“ или т.нар. ентеровирусна треска – с прояви на висока температура, болки в мускулите, болки в корема, повръщане и болки в гърлото.
Херпангина – причинена от коксаки А вирус – с проява на висока температура, болки в гърлото, прогресираща до болезненост при преглъщане на храна, и безапетитие. Характеризира се с единични везикули (мехурчета) по сливиците и небцето, които бързо мацерират и се оформят повърхностни ерозии. Заболяването се съпровожда с повишена температура, болка в гърлото и затруднено преглъщане. Най-чести боледуват деца на 3-10-годишна възраст.
Стомашно-чревна форма – с проявата на висока температура, болки в корема, повръщане и диарийни изхождания.
Болестта „ръка-крак-уста“ (HFMD) – проявява се с болезнени мехурчета в устната кухина, езика, бузите, твърдото небце и венците, те бързо се сливат в по-големи мехурчета (були), които бързо ерозират. По дланите и ходилата се развива макуло-папулозен обрив. Заболяването преминава за около една седмица.
Хеморагичен конюнктивит (причинен най-често от ентеровирус 70) – протича с болка и парене в очите, фотофобия (светлобоязън), оток на клепачите и серозна секреция от очите. Засяга по-често млади хора, преминава за около седмица.
Засягане на мускули (плевродиния), миокард – плевродинията се проявява с внезапно повишение на температура, задух, пристъпни мускулни болки в долната част на гръдния кош и корема, продължаващи 15-30 минути. Най-честият причинител е коксаки Б. Симптомите могат да наподобят миокарден инфаркт, белодробен емболизъм, остър хирургичен корем.

Аденовируси поразяват децата

Аденовирусите са другите „обичайни заподозрени“ за провалената ваканция, не крие д-р Иванова. „Това са разнообразни ДНК-вируси, засягащи предимно деца от 1 до 10-годишна възраст. Поради наличието на повече от 50 серотипа могат да причинят: заболяване на горните дихателни пътища, пневмония, фарингоконюнктивална треска, епидемичен кератоконюнктивит, хеморагичен цистит и др., проявяващи се с повишена температура, кашлица, хрема, болки в гърлото, конюнктивит, диария, както и увеличени предимно шийни лимфни възли. Болните се оплакват от обилна носна секреция, зачервено и болезнено гърло, парене, сълзене в очите и фотофобия“, пояснява още специализантката от ВМА.

И COVID-19 „не спи“

Отново малчуганите са „на мушката“ на ротавирусите. „Това са най-честите причинители на остри вирусни диарии, като възприемчивостта към тях е най-висока у кърмачета от 6 до 24 месеца и деца до 5 г. Основните механизми на заразяване са фекално-оралният и контактно-битовият“, разкрива младата лекарка. „Заболяването води до продължителна диария, повръщане и тежка дехидратация – признаците ú включват сухи лигавици, обложен език, намалено количество на урината, хлътнали очни ябълки, плач без сълзи. Симптомите са отпадналост, повишена температура, болки в корема и безапетитие. При ротавируса е характерно, че оплакванията могат да се задържат и повече от седмица“, допълва д-р Иванова. И не пропуска да отбележи – освен типичните „летни вируси“ през ваканцията циркулират и COVID-19, както и грип А и Б, за които трябва сме нащрек.

Маската не е забравена

Как да се предпазим от вирусите, заплашващи да вгорчат отпуската ни? „Основните начини са обичайните – поставяне на ръка пред устата при кихане и кашляне. Препоръчително е да се слага маска, особено на места с много хора, които кашлят/кихат. Измиването на ръцете остава „златен стандарт” в изграждането на навиците при децата, който ги предпазва не само от летните, но и от вирусните и бактериалните инфекции, върлуващи през цялата година“, изтъква специализантката по инфекциозни болести във ВМА.

Храната да се готви добре

Важно е и прецизното измиване на плодовете и зеленчуците. Не само като мярка срещу заразите, но и за премахване на нитратите. „Измиването под течаща вода е абсолютният минимум. Изтъркването с четка или гъба е допълнителна полезна стъпка“, отбелязва д-р Иванова. И дава още полезни съвети:
Хранителните продукти – особено тези от животински произход (месо, мляко, яйца), да се подлагат на добра термична обработка и съхраняват при хладилни условия.
Да не се пие вода от съмнителни водоизточници.
Да се спазва лична хигиена, да се избягват на многолюдни плувни басейни.
При възможност, да се използват собствени прибори за хранене.
Ако все пак не успеем да „надхитрим“ вирусите, как да ги преборим по-бързо? „Изключително важно е да се приемат 1.5-3 л течности поради високите температури и склонността към дехидратация. Лечението е основно симптоматично и е свързано с употребата на антипиретици, антидиарийни средства, средства за борба с дехидратацията, локални анестетици за устната кухина. При спазване на тези лесни  съвети можем лесно да се наслаждаваме на слънчево лято“, категорична е д-р Лилия Иванова.

Внимание, жълтеница!

Колегата ú специализант в Катедрата по инфекциозни болести – д-р Димитър Комитов, пък дава ценни препоръки как да се опазим от друг „бич“ през лятото – хепатитите. И подчертава, че те могат да протекат със или без оплаквания, със или без жълтеница. „Хепатитът е общо понятие, което означава възпаление на черния дроб. Острите вирусни хепатити (ОВХ) са инфекциозни заболявания, причинени от различни групи хепатотропни вируси. Най-добре изучени са хепатитите A, B, C, D, E“, уточнява д-р Комитов.

Болестта на мръсните ръце

Заразяването с тези вируси може да стане по различен начин, обяснява младият лекар от ВМА. „При хепатити А и Е източник на инфекцията най-често е болният човек, който може да прекара заболяването безсимптомно, но да разпространява инфекцията. Механизмът на предаване е фекално-орален, чрез замърсени хранителни продукти, вода, ръце, предмети и др.“, предупреждава д-р Комитов. Най-често заразяването става при неспазване на добра лична хигиена, откъдето идва и другото име на хепатит А – „болест на мръсните ръце“. „Обичайно имат доброкачествено протичане, не хронифицират. Особено възприемчиви са бременните жени, които боледуват по-тежко“, алармира специализантът по инфекциозни болести.

Презерватив пази от хепатит В, С и D

За сметка на това хепатити В и C са сред най-опасните инфекции. „Имат склонност да хронифицират. Хроничните форми водят до цироза или рак на черния дроб. Източникът на инфекцията е само човек – болен или заразоносител“, разкрива д-р Комитов. Предаването на вируса има множествен механизъм:

Парентерален – чрез преливане на заразена кръв и кръвни продукти, нестерилни инструменти, спринцовки и игли, инструменти при поставяне на пиърсинги и татуировки и др.

Полов: при незащитени сексуални контакти.
Вертикален: от инфектирана майка на плода.

И предаването на хепатит D става по начин, подобен на В и С, изтъква младият лекар. „Вирусът на хепатит D обаче се нуждае от В вируса при размножаване в гостоприемника. Инфектирането възниква, когато хората се заразят едновременно с хепатит В и хепатит D (коинфекция) или се заразят с хепатит D вируса след първоначално заразяване с хепатит В (суперинфекция)“, обяснява сложния механизъм д-р Комитов.

„Всеизвестен факт е, че през лятото процентът на острите коронарни синдроми и в частност острия инфаркт на миокарда спада. Но това не означава, че топлото време не крие и опасности“, изтъква д-р Гергана Кърцелянска. „високите температури водят до разширяване на кръвоносните съдове, което е и причината нашите пациенти сами да установяват спад в артериалното налягане и нуждата от намаляване на лекарствата за кръвно“, допълва специализантката по кардиология в УМБАЛ-Бургас. Колкото повече се покачва живакът, толкова повече започва да се поти тялото за да намали телесната си температура. „с това обаче, се губят много течности и соли, които са в тясна връзка с нормалното функциониране на сърцето. И може да доведе до сериозни последствия като ритъмни нарушения, хипотонични кризи, синкопални реакции, дори в най-екстремните случаи – до инфаркт“, предупреждава младата лекарка.

След инфаркт сме най-уязвими
Естествено „болното сърце“ е по-уязвимо през лятото, но не всички пациенти са наясно, че имат такова, бърза да уточни д-р кърцелянска. „с настъпването на лятото ние лекарите съветваме хората да избягват прекомерното излагане на горещините. Пациентите, прекарали наскоро инфаркт, са едни от най-уязвимите в жегите. Отслабналото сърце не е в състояние да отговаря на нуждите на организма за изпомпване на кръв към разширените кръвоносни съдове на кожата с цел охлаждане. Резултатът от това е, че дори и най-малките усилия могат да доведат до екстремна умора и прегряване“, не крие бъдещата кардиоложка.

Пациентите със сърдечна недостатъчност също са много чувствителни на покачването на температурите. „при тях е възможно да има нужда от намаляване на дозата на диуретичните им лекарства. Изобщо при „съдовите“ болни – тези с мозъчносъдова или периферна съдова болест – е удачно да си обърнат повече внимание през този сезон“, препоръчва специализантката в отделението по кардиология на умбал-бургас.

От сърцебиене до прималяване
Кои симптоми „издават“, че сърцето ни се „мъчи“ в жегата? Еднозначен отговор на този въпрос, няма. „сърцето ни не „издава“ много често, че се мъчи, но когато се появят симптомите у пациентите, е редно да се обърне внимание веднага. Най-честите оплаквания, които имат сърдечноболните хора са умора, прималяване, причерняване, понякога и сърцебиене“, изрежда ги лекарката.

Плажът – най-добре сутрин
Д-р кърцелянска признава, че няма строги правила, към които да се придържаме в жегата. Но пък има препоръки, които е добре да се спазват:

• избягвайте да излизате в най-горещите часове – това е интервалът между 12 ч. и 16 ч., когато температурите са над 30-35 градуса.
• носете светли и свободни дрехи.
• приемайте повече течности – по възможност, не ледени, а с умерена температура).

Две питиета за мъжете, едно – за дамите
В отпускарския сезон посягаме към „чашката“ по-често и по всяко време на деня. Как обаче ни влияят бирите и коктейлите в жегите? „любимият отговор на пациентите ми, когато ги питам приемат ли алкохол, е: „немного, обичайно”. За българите обаче „обичайното“ е малко повече от позволеното не само през лятото“, откровена е д-р кърцелянска. „през този сезон обаче наистина се наблюдава повишено „посягане към чашката“ в опит хората да се разхладят. Най-честите реакции при прекомерния прием са ритъмните нарушения и в частност – предсърдното мъждене. Препоръчваме на пациентите си по възможност да ограничат алкохола до минимум“, подчертава лекарката. Колко е този „минимум“? „ограниченията, най-грубо казано, са 2 питиета за мъжете и 1 за жените. И най-важното е да се приема достатъчно количество вода, защото, както всички знаем, алкохолът и кофеиновите напитки имат диуретичен ефект“, напомня специализантката по кардиология.

Студен компрес под мишниците облекчава
Освен от хидратация организмът има нужда и от прохлада в жегата, подчертава още д-р кърцелянска. „климатиците са вариант за охлаждане, особено когато температурата на въздуха е по-висока от тази на тялото. Важно е обаче да няма много голяма разлика между температурата в стаята и тази на външната среда“, подчертава лекарката от УМБАЛ-Бургас. Защо? „при преминаването от топло на студено е възможно да се появи спазъм на коронарните артерии и пациентите да получат стенокардна симптоматика – болка и стягане в сърдечната област. Затова съветваме пациентите си, когато използват климатици, температурната разлика да е не повече от 10 градуса. Вземането на хладен душ или поставянето на мокра кърпа под мишниците или на китките също е подходяща възможност за облекчение в горещините“, отбелязва на финала д-р Гергана Кърцелянска.

Разговаряме със специалиста д-р Петар Митков. Съдовият хирург с над 10-годишен опит е част от екипа на столичната МБАЛ „Света София“, а интересите му са в областта на спешните състояния при артериални и съдови заболявания.

„Хроничната варикозна болест е сборно понятие, обединяващо варикозните вени, постфлебитния синдром, вродени и придобити венозни малформации. Варикозните вени всъщност представляват хронично прогресиращо заболяване, което води до тяхното разширяване, извиване и удължаване. Според най-новите проучвания налице е около 50% до 60%  наследствена обремененост. Като 20% се предава по бащина линия и 40% по майчина, а рискът се увеличава най-много при двойно обременяване“, обяснява д-р Петар Митков.

Дамите са в по-голям риск

На първо място сред основните рискови фактори е възрастта, като пиковата честота при жените е около 40-50 години, а при мъжете далеч по-късно – около 70 г. „Друг важен фактор е полът. Много по-голяма е честотата при дамите – съотношението варира от 1.5:1 до 3.5:1 в различните проучвания. Важно е да споменем, че бременността допринася за тези различия – поради хормоналния дисбаланс, както и притискането на големите вени от плода“, уточнява съдовият хирург.

И професията е фактор

Следващият важен рисков фактор е затлъстяването. Ключова е обаче и професията. „Рискови са тези, при които основната позиция на работа е седнала или права. Засегнати са основно хирурзи, продавачи, шофьори, учители, офис служители и др.“, изрежда ги специалистът от МБАЛ „Св. София“. Интересен факт е, че според Световната здравна асоциация (СЗО) през 2020 г. около 1/3 от населението проявява симптоми на хронична варикозна болест, но през 2050 г. всеки втори човек на земята ще е засегнат от нея. Обяснението е, че все повече от професиите водят до намаляване на физическата активност“, споделя д-р Митков. И допълва, че сред рисковите фактори за развитието ú са още тютюнопушенето, артериалната хипертония и др.

При крампи, парене и оток – на лекар

Кои оплаквания „алармират“, че имаме разширени вени? „Симптомите са основно болка, тежест, парене, оток, мускулни крампи, неспокойни крака. При част от пациентите в голям период от време няма никакви оплаквания, но при тях може да се установят косвени признаци – малки ретикуларни вени, телеангиектазии и разширени вени“, разкрива съдовият хирург. Очаквано през лятото симптомите се изострят. „Както повечето неща в природата, така и варикозните вени се разширяват от топлината, което допълнително утежнява и води до прогресиране на заболяването“, не крие лекарят.

Спортът помага

Препоръката на д-р Митков е – при първи симптоми от изброените по-горе потърсете помощ. Защото профилактиката и превенцията са ключови. Неслучайно в някои европейски страни по време на бременността консултацията със съдов хирург е задължителна, отбелязва лекарят от „Св. София“. „А както вече споменах, един от основните рискови фактори е затлъстяването, следователно избягвайте висококалорични храни в ежедневието.

По вените кръвта се движи от краката към сърцето, като техният „двигател“ са мускулите на долните крайници. При движения, физически натоварвания ние подпомагаме тяхната работа и логично активните спортове и упражнения са основният ключ към профилактиката“, подчертава д-р Митков.

Какви изследвания са нужни?

Как се доказва наличието на хронична венозна болест? „Снемането на добра анамнеза и обстойният преглед са в основата на адекватната диагноза. В нашата клинична практика основен образен метод е цветният доплер. С него се визуализира морфологията на съответния кръвоносен съд, характеристиката на кръвотока в него, наличието на тромбоза, както и клапният рефлукс. Методът е безопасен, неинвазивен, достъпен. В МБАЛ „Св. София“ в отделението ни по съдова хирургия при необходимост се извършват и инвазивни изследвания – например венография“, уточнява съдовият хирург.

Коварната сол

Когато диагнозата е факт, идва ред и на терапията. „В зависимост от симптоматиката, стадия и някои други персонално обусловени особености се определя и подходът. Но да предположим, че имаме базов случай – лечението започва с консервативен подход, който включва хигиенно-диетичен режим (движение, спорт, избягване на хипертермията, диета с цел намаляване на теглото, прием на достатъчно течности, намаляване на солта до 5 г. с цел ограничение на отоците, почивка в декливно положение на крайника, редовен контрол от специалист)”, дава пример д-р Митков.

Без венотоници не може

Друг консервативен подход е компресивната терапия. „Еластокомпресията намалява отока, ускорява венозния кръвоток, редуцира венозния рефлукс и подобрява действието на мускулната помпа. Важно е да се знае, че пациентите самоволно не трябва да си назначават тази терапия, защото има противопоказания“, предупреждава специалистът от МБАЛ „Св. София“.

„Във всички стадии на заболяването се използват венотонични медикамети, които намаляват отока,  пропускливостта на капилярите, повишават тонуса на венозната стена и намаляват активността на левкоцитите и медиаторите на възпаление“, обяснява д-р Митков. И отбелязва, че спазването на диетично-хигиенния режим намалява оплакванията, но няма доказателство, че предпазва от настъпване на усложнения.

Безкръвната хирургия

При част от пациентите се налага и оперативно лечение. „Преди хирургична интервенция е задължително да се уточни дали варикозните вени са с рефлукс на голямата повърхностна вена. При тези пациенти се извършват лигатура и стрипинг. Като най-съвременни техники се прилагат радиофреквентна (РФА) или лазерна аблация (ЕВЛА), както и химична аблация. Пациентите без рефлукс са подходящи за флебектомия и склеротерапия“, коментира вариантите съдовият хирург. „В нашето отделение се използват всички методи за лечение на варикозни вени – хирургични и миниинвазивни.

Разполагаме с апарати за РФА и лазерна аблация. С тях безкръвно се извършва термична обработка на голямата повърхностна вена, без да се правят кожни разрези. Не всеки пациент обаче е подходящ за тях и подходът ни е строго индивидуален“, изтъква специалистът. „При болните, които подлежат на хирургична интервенция, възстановителният период трае от 3 до 5 дни, а при онези след миниинвазивни процедури можем да кажем, че такъв няма. И в двата случая пациентите задължително носят един месец еластокомпресия и имат назначени венотонични лекарства“, споделя опита си д-р Митков.

Внимание, тромби!

До какви усложнения може да доведе неглижирането на проблема? „Последният стадий на заболяването е оформянето на варикозна язва. Качеството на живот при тези пациенти е сравнимо с това при болните със сърдечна недостатъчност“, признава съдовият хирург. „Освен всичко останало  хората с варикозни вени имат от 8 до 10 пъти по-висок риск от тромбообразуване. Полученият тромб в такава вена лесно може да се отдели от стената и да мигрира до белия дроб. Това състояние е известно като белодробна тромбемболия и е животозастрашаващо. За съжаление, често се сблъскваме с такива пациенти. Хубавата новина е, че навлизат все по-нови методи на лечение, а заедно с навременната профилактика можем да намалим прогресията и усложненията“, оптимист е д-р Петар Митков от МБАЛ „Св. София“.