„Първа помощ“ за вените през лятото

„Варикозната болест на долните крайници представлява комплекс от анатомични и функционални нарушения във венозната циркулация на повърхностните вени. Появата на болестта се обуславя от разширяване на подкожните вени, при което започва промяна в правилната функция на клапите на вените, задръжка на кръв в подкожната венозна система и начало на поява на отоци. Колкото повече време минава, толкова по-отчетливи стават симптомите“, отбелязва д-р Росен Разбойников. И уточнява, че заболяването се среща при около ¼ от населението и много често е генетично обусловено. „За изявата и прогресията на варикозаната болест имат значение редица рискови фактори – продължителен изправен стоеж, работа в принудителна поза, вдигането на тежки предмети, високата околна температура, носенето на пристягащо облекло и т.н.“, допълва съдовият хирург.

Отоци и пигментация „издават“ варикозата

Кои оплаквания „издават“, че имаме разширени вени? „Алармиращи симптоми за заболяването са видимата поява на изпъкнали и нагънати подкожни вени, отоците, които се развиват в рамките на деня и спадат при покой, пигментация на кожата на подбедриците“, изрежда ги д-р Разбойников. Наличието на разширени вени покачва и риска от поява на възпаление и тромбоза. „Флебитът се изявява с отчетлив оток на крайника, уплътнение и зачервяване по хода на вените и болка при допир и движение“, обяснява началникът на Отделението по съдова хирургия в МБАЛ „Св. София“.

Жегите обострят оплакванията

Д-р Разбойников разкрива, че обикновено прогресията на заболяването е бавна, често минават години до появата на по-отчетливо видими подкожни вени и до по-сериозни отоци. „Тежестта на симптомите зависи и от околната температура – в топлите месеци болните са с повече оплаквания. Това е така заради включването на единия от основните терморегулационни механизми в човешкото тяло. През лятото по кожата тече голямо количество кръв с цел да се улесни отдаването на топлина на широка площ. Това голямо количество кръв се пренася към сърцето посредством вените. Когато те са променени и клапната функция е нарушена, задръжката на кръв в долните крайници и съответно  отоците и дискомфортът са доста по-отчетливи“, споделя опита си съдовият хирург. И посочва, че тези оплаквания могат да бъдат намалени чрез прием на венотонични медикаменти, носене на еластокомпресивни чорапи, спазване на хигиенно-диетичен режим или чрез оперативно лечение на разширените вени.

Превенцията – активен спорт и разумна диета

Възможна ли е превенцията на варикозната болест? „Тя е важна и същевременно трудна, защото изисква промяна на начина на живот и изключване на вредни навици. Избягването на рисковите фактори е от съществено значение. Наред с него, поддържането на нормално телесно тегло, физическата активност и спазването на лекарски указания са средства, водещи до намаляване или изчезване на симптомите“, подчертава д-р Разбойников. Движението е ключово – от най-обикновени разходки до активна спортна дейност поне 3-4 пъти в седмица, както и избягването на мазни и солени храни и редукцията на теглото при наличие на затлъстяване.

Диагнозата се потвърждава с доплер

Консултацията със съдов хирург или ангиолог, разбира се, е задължителна стъпка за определяне тежестта на заболяването. „Освен подробен физикален преглед е необходимо доплерово сонографско изследване на съдовете на долните крайници. Добрата анамнеза, подкрепена от образно изследване, е абсолютно достатъчна за поставяне на диагнозата. Много рядко има нужда от по-задълбочени и разширени образни и или лабораторни изследвания“, признава началникът на Отделението по съдова хирургия в МБАЛ „Св. София“.

Венетоничните медикаменти помагат в началото

В зависимост от стадия на заболяването терапевтичните подходи са различни, обяснява д-р Разбойников. „Обикновено в началото, при по-слаби оплаквания, са достатъчни промяна в начина на живот и включването на венотоничен медикамент за повлияване на симптоматиката. За съжаление, пациентите много често са склонни да търпят и отлагат посещението при лекар и търсят помощ едва когато проявите изискват вече и активна хирургична намеса. Всяко едно заболяване, открито в началните му стадии, е по-лесно контролируемо и прогресията му във времето по-бавна“, напомня опитният специалист по ендоваскуларна, кардио- и съдова хирургия.

Кога се налага хирургична намеса?

Кога е неизбежна оперативна намеса? „Както вече споменахме, забавянето на прегледа от специалист води до разгъване на клиничната картина на заболяването до степен на нужда от хирургично лечение. В отделението по съдова хирургия на МБАЛ „Св. София“ разполагаме с пълен набор от хирургични възможности за лечение на варикозната болест – започвайки от склеротерапия и микрофлебектомии през различните методи за миниинвазивна аблация на варикозните вени – лазерна, радиочестотна, механо-химична, стигайки до най-стария и утвърден метод – класическата хирургична обработка на венозната болест“, подробно разяснява д-р Разбойников.

Възстановяването е в рамките на ден-два

„В практиката ни най-често ползваме миниинвазивните процедури. При тях възстановяването е в рамките на ден-два, като около седмица до десет дни остава дискретно неприятно усещане в крайника. На практика с приключване на миниинвазивната процедура се постига и излекуване на заболяването, т.е., ставайки от операционната маса, проблемът е дефинитивно решен“, успокоява съдовият хирург. „Самата оперативна интервенция се извършва с локална упойка, като болният е в съзнание и няма неприятните ефекти от общата анестезия. От друга страна, отлагането на интервенция, когато тя е необходима, води до задълбочаване на симптомите, като в крайните стадии на заболяването може да се стига до поява на варикозни рани, липодерматосклероза и трудно повлияващи се отоци“, предупреждава д-р Разбойников.

Щадящото лечение се прилага целогодишно

Богатият му опит сочи, че „занемарените“ пациенти стават все по-малко. „Съдейки по това, което виждаме ежедневно в амбулаторната ни практика, хората са информирани за опциите за лечение на заболяването и добре приемат възможностте за бързо и безболезнено решаване на проблема“, доволен е съдовият хирург. „Наред с това наличието на възможност за изключително бързо и без усложнения възстановяване води до изчезване на предубеждението, че варикозната болест се лекува само в студените месеци. Щадящото лечение, липсата на разрези и съответно – хирургична травма и кръвозагуба, прави новите методики използваеми целогодишно“, подчертава началникът на Отделението по съдова хирургия в МБАЛ „Св. София“.

Високото кръвно под контрол – мисията е възможна

„Още се смята, че хипертонията е проблем на застаряващото население в Европа  в това число и България, но в последните години това състояние все повече се „подмладява“, признава д-р Гергана Кърцелянска. И допълва, че причините са комплексни, но водещите са заседналият начин на живот, неправилното хранене и стресът. „Много сме близо до това 40-50% - или иначе казано всеки втори българин – да е с диагнозата „артериална хипертония“, притеснява  се младата лекарка.

Защо не усещаме симптомите?

„Изключително важна е профилактиката в тази насока, защото заболяването често се развива или безсимптомно, или с нехарактерни оплаквания – отпадналост, лошо настроение, избухливост, нервност, лош нощен сън с чести събуждания. Повечето пациенти съобщават, че не „усещат“ високото кръвно, защото вече организмът им е привикнал на високите стойности артериално налягане“, обяснява специализантката по кардиология. Като уточнява, че в по-ранните стадии на хипертоничната болест хората по-често съобщават за следните характерни оплаквания:

Стресът, гените и цигарите

Кои са най-значимите рискови фактори за „отключването“ на хипертония? „Разделяме ги на такива, които не можем да променим, и такива, които можем. В първата група са фамилната обремененост, възраст, пол, раса. Те са ни генетично зададени и колкото и да ги отлагаме, не можем да избягаме от тях“, откровена е д-р Кърцелянска. При втората група обаче не е така. „Това са рисковите фактори, които можем да профилактираме. Като най-значими в световен мащаб са посочени най-вече тютюнопушенето, захарният диабет и прекомерният прием на сол. Но все повече се открояват лошият диетичен режим, липсата на двигателна активност и стресът, особено в развитите страни“, отбелязва лекарката от екипа на Отделението по кардиология в УМБАЛ-Бургас.

Не подценявайте годишния профилактичен преглед

Хипертонията се оказва „невидим враг“, при положение че често се развива без симптоми. Как можем да я победим тогава? „Колкото по-рано се открие едно заболяване, толкова по-лесно се лекува. Именно затова профилактичните прегледи са така важни. Ако успеем да открием артериалната хипертония в ранните стадии, ще можем да отложим във времето всички негативни последици за здравето ни, като най-сериозните от тях са инфарктът на миокарда, инсултът и хроничното бъбречно заболяване“, подчертава младата лекарка. Специализантката напомня, че в рамките на профилактичния преглед се измерва кръвното, правят се електрокардиограма, ехокардиография, а наред с това се назначават лабораторни изследвания на пълна кръвна картина, кръвна захар, креатинин, липиден профил. „Редно е всеки човек над 30-годишна възраст да знае стойностите на артериалното си налягане и при нормални такива поне веднъж годишно да го измерва отново“, посочва д-р Кърцелянска.

Как да си мерим кръвното у дома?

Младата лекарка дава и конкретни насоки как правилно да проверяваме кръвното си в домашни условия. „Измерваме с добре калибриран апарат (електронен или механичен), в седнало положение с опора на гърба и ръката след 5-минутна почивка. Краката не трябва да са кръстосани. Измерванията е редно да се правят на една и съща ръка, която е на нивото на сърцето, а при първоначален преглед се правят и на двете ръце“, дава полезни съвети специализантката от УМБАЛ Бургас. „Много пациенти неглижират болестта именно защото „не усещат“ високото кръвно, но както вече споменах, това е така, тъй като организмът им вече е привикнал. Това от своя страна води до по-бързото развитие на тежките усложнения на хипертоничната болест и при тях е още по-важно навременното започване на терапия“, алармира лекарката от екипа на Отделението по кардиология.

Революция в режима на живот

Д-р Кърцелянска е категорична – овладяването на хипертонията определено е „мисия възможна“. „В съвременната медицина има много мощни медикаменти, които единично или в комбинация успяват на контролират артериалното налягане в норми. Стига пациентът да се отнася отговорно към терапията си и да не пропуска прием на лекарства“, обръща внимание специализантката. Разковничето обаче не е само в медикаментите. „Според препоръките в световен мащаб, когато се установят гранични стойности на артериално налягане, тоест т.нар. високо нормално – до 139/89mmHg, трябва да се предприемат промени в начина на живот. Това включва подобряване на хранителния режим – избягване на животинските мазнини, прекомерния прием на сол, алкохолните и газираните напитки, бялата захар“, разяснява д-р Кърцелянска. Физическата активност също е ключова – нужно е минимум 30 минути ходене на ден. Кардиолозите препоръчват още спиране на тютюнопушенето, както и стриктно следене на кръвната захар. „В менюто ни трябва да участват повече растителни мазнини, риби, зелени салати, плодове. Най-добри за сърдечно болните са средиземноморската и DASH диетата“, уточнява младата лекарка.

Движението – „безплатно лекарство“

„Накратко казано – движението е „безплатното лекарство“, напълно достъпно за всички. Ежедневните разходки на въздух понижават стреса, което намалява активността на симпатиковата нервна система ù вредното и влияние върху сърдечносъдовата система, директно понижава нивата на кръвна захар и кортизол в кръвта, което има благоприятен ефект и върху наднорменото тегло на пациентите. Подобрява още перисталтиката на червата, повишава доброто настроение, прекарваме повече време на въздух и слънце, което води и до повече метаболизиране на витамин D. Това от своя страна оказва и положителен ефект върху опорно-двигателната система на хората”, подробно се спира на ползите д-р Кърцелянска. Почивката също не е за подценяване. „Пълноценният сън има подобен ефект върху организма, като понижава нивата на стресови хормони, дава ни възможност да отпочинем и да възвърнем силите си. Затова и пациентите със сънна апнея, които имат нарушен цикъл на сън и дихателни паузи, най-често развиват тежка степен артериална хипертония“, не пропуска да отбележи специализантката по кардиология.

Отслабване = подобрение

Присъда „до живот“ ли е хипертонията? „Не е задължително. Често се наблюдава при пациенти с наднормено тегло, които поправят хранителните и двигателните си навици и свалят излишните килограми, да се намалят и стойностите на артериалното налягане. Според голяма част от проучванията при хората със затлъстяване за всеки свален килограм горната граница на кръвното ще спадне с 1 mmHg. Тоест, ако свалите 10 кг, вероятно ще понижите и артериалното си налягане с 10 mmHg. Това при пациенти с артериална хипертония I степен може дори да доведе до спиране на лекарствата“, дава надежда и стимул на болните младата лекарка. И допълва, че в повечето случаи прегледът веднъж годишно е напълно достатъчен за контрол на хипертонията, когато нямаме оплаквания. Естествено, когато се появят такива, е веднага да посетим наблюдаващия ни кардиолог.

Капризите на сезоните

Резките колебания в живака пък са друг повод хипертониците да се допитват до лекуващия си лекар. „По правило през летните месеци е нормално да има спад в стойностите на артериалното налягане и тогава самите пациенти съобщават за редукция на антихипертензивната си терапия. Това е така, защото високите температури водят до разширяване на кръвоносните съдове, загуба на вода и соли от организма и като резултат намаляване на артериалното налягане. Обратно през зимните месеци, поради студения въздух, се наблюдава свиване на съдовете и оттам покачване на кръвнотото налягане“, коментира ефекта на сезоните върху хипертонията лекарката от УМБАЛ-Бургас.

Сърце, мозък и бъбреци „на мушка“

Не при всички обаче „мисията“ се оказва успешна. „Лошият контрол на хипертонията води до увреда най-вече на трите таргетни органа – сърцето, мозъка и бъбреците. Нелекуваната хипертонична болест води до „задебеляване“ на сърдечния мускул и атеросклеротични плаки в коронарните съдове, които могат да доведат до различните видове исхемична болест на сърцето. В мозъка увреждането на кръвоносните съдове може да причини преходни нарушения на мозъчното кръвообращение или мозъчен инсулт“, предупреждава д-р Кърцелянска. „На мушка“ са и бъбреците. „Увреждането на гломерулния апарат, отговорен за филтрирането на урината, може да бъде и причина за, а и последица от високото кръвно налягане. Влошаването на бъбречната функция се изявява като прогресираща бъбречна недостатъчност“, не крие младата лекарка.

Търсете „златната среда“

Пациентите все още са на двата полюса по отношение на превенцията, сочат наблюденията ù. „От една страна са тези, които редовно проследяват артериалното си налягане и се отнасят отговорно към посещенията при лекуващия ги лекар. А, от друга, онези, които не са измервали никога кръвното си налягане или не приемат медикаментите, които са им изписани, и неглижират оплакванията си“, споделя опит д-р Кърцелянска. „През последното десетилетие се наблюдава и още една група хора, които имат по два-три апарата за кръвно у дома. Измерват артериалното си налягане по 8-9-10 пъти на ден – дори и нощно време, което води до записване на по-високи от реалните стойности. При посещение в лекарския кабинет на тези пациенти им се предписва по-мощна терапия от нужното и се стига до хипермедикация. Затова е нужно да се придържаме към „златната среда“ по отношение на контрола на артериалната хипертония“, убедена е специализантката от Отделението по кардиология на
УМБАЛ-Бургас.

Хипертонията е есенциална и вторична

Кръвното налягане представлява силата, която циркулиращата кръв упражнява върху стените на артериалните съдове в цялото тяло. „Има точно определени граници за артериалното налягане, като трайното повишаване над 140/90mmHg (в две последователни измервания при 2 или 3 посещения в лекарския кабинет) се диагностицира като артериална хипертония. Хипертоничната болест е два вида – есенциална и вторична, като по-честа е първата. Вторичната е в резултат на друго заболяване – най-често сънна апнея, бъбречни и ендокринологични заболявания“, обяснява д-р Кърцелянска. Характеризира се с начало в ранна възраст (преди 40 г. и особено в детска възраст), трудно овладяване, хипертонични кризи, бъбречно заболяване, клинични данни за сънна апнея и др. „Есенциалната хипертония се поставя като диагноза при изключване на вторична“, уточнява специализантката по кардиология.

5 „златни правила“ в сезона на алергиите

Сезонен алергичен ринит – този термин се крие зад популярното определение „пролетни алергии“, обяснява д-р Шасине Вели. „Предизвиква се от полените (микроскопични поленови зрънца, които се отделят само по време на цъфтеж и чиято роля е да носят мъжкия генетичен материал в природата) на дървета, треви или плевели. В зависимост от това къде живеете и конкретните метеорологични условия, сезонните алергии могат да започнат още през февруари и да продължат до първите по-студени дни“, отбелязва още алергологът от ВМА. Точно такава е „картината“ у нас. „В България от средата на февруари започва цъфтежът на видовете от сем. Брезови, а до средата на октомври продължава този на Амброзията. Следователно този период обхваща времето за проява на поленова алергия, който е пряко свързан с цъфтежа на съответното растение“, уточнява специалистът от ВМА.

Всеки четвърти в света е с алергичен ринит

Истина е – през последните две десетилетия честотата на алергичните заболявания нараства рязко. „От алергичен ринит страда 1/4 от населението на света, а 1/3 до 1/2 от него боледуват от сезонен алергичен ринит – цифри, валидни и за българската популация“, коментира тревожните данни д-р Вели. Водещият рисков фактор е генетичната предразположеност, но околната среда също влияе – глобалните процеси на индустриализация, урбанизация, замърсяване. „Факт е, че градското население боледува по-често“, потвърждава лекарката от Клиниката по спешна токсикология на ВМА.

Алергичният ринит рядко се наблюдава при малки деца. „Обичайно, заболяването се изявява при ученици, подрастващи и млади хора. Всеки дванадесети ученик, завършващ в САЩ и Европа, страда от алергичен ринит. Честотата и тежестта му постепенно намаляват с нарастване на възрастта“, разяснява алергологът.

Симптомите – от запушен нос до безсъние

Д-р Вели изрежда и основните симптоми на сезонния алергичен ринит:

- кихане – често многократно;

- сърбеж в носа, очите, небцето и ушния канал;

- водниста секреция и запушване на носа;

- нарушено обоняние;

- конюнктивит.

Алергологът посочва, че сред останалите типични симптоми са и главоболие, сънливост, физическо неразположение. „Засегнатите се чувстват отпаднали, оплакват се от раздразнителност и умора, страдат от нарушения на съня. За учениците е доказано, че намаляват успеха си в училище“, признава специалистът от ВМА.

Орален алергичен синдром – що е то?

Д-р Вели се спира и на по-малко популярния орален алергичен синдром. „При него пациентите със сезонен алергичен ринит реагират със същите оплаквания и при консумация на някои сурови плодове и зеленчуци. Съществува голямо сходство между алергените в тях и в полените“, дава обяснение на феномена алергологът.

Как обаче се доказва сезонният алергичен ринит? „Диагнозата се поставя на база направените алергологични тестове (познати като „тестуване на предмишницата“) и по съответстващи клинични оплаквания. В допълнение – и при нужда – се използват и съвременни тестове за откриване на конкретния алерген“, уточнява д-р Вели.

Десенсибилизацията е решение

Колкото и масови да са т.нар. пролетни алергии, съвременната медицина има ефективни „оръжия“ срещу тях. „Разполагаме с много симптоматични средства, осигуряващи качество на живот и десенсибилираща терапия (алергенна имунотерапия), която дава шанс да се спре хиперреактивността към полените“, обяснява алергологът. „Само след консултация с лекар в описани срокове и дозировки се прилагат симптоматични средства от различни групи – антихистамини, кортикостероиди, деконгестанти, левкотриенови антагонисти и др.“, подчертава д-р Вели. Алергенната имунотерапия (АИТ) пък е единственото налично в момента етиологично лечение на сезонния алергичен ринит. „Може да се прилага заедно с всички останали форми на лечение за пълното овладяване на симптомите на болестта и е подходящо за пациенти над 5-годишна възраст. Десенсибилизацията се състои в приложението на контролирани и постепенно покачващи се дози алергенни екстракти и води до развитие на временно състояние на толерантност към агента, отговорен за алергична реакция или реакция на свръхчувствителност“, разкрива принципа ú на действие специалистът от Клиниката по спешна токсикология на ВМА.

Душ след всяка разходка навън

Наред с терапията в сезона на алергиите е важен и режимът на живот. Как можем да „тушираме“ оплакванията, ако сме със сенна хрема? „Първият съвет, който получават пациентите, е да се избягва контактът с алергена“, категорична е д-р Вели. Ето и препоръките на алерголога как може да се постигне това:

Да се следят седмичните и месечните прогнози за поленовата концентрация в населеното място.

Да не се излиза навън и да се държат затворени прозорците по време на високата поленова концентрация – най-вече сутрин (съветът се отнася и при шофиране).

След като се приберат у дома, е добре пациентите да си вземат душ веднага. Ако не е възможно, задължително да измият лицето, ръцете, да промият носа със спрей с морска вода.

По време на поленовия сезон е препоръчително носенето на защитни очила. При силна чувствителност – и на маски.

Д-р Вели признава, че заради сезонния характер на оплакванията редица пациенти търсят помощ от алерголог с голямо закъснение, след като са страдали с години. „Това води до увеличаване на алергиите към повече от един алерген и се стига до т.нар. полисензибилизация“, алармира специалистът от ВМА. И напомня – алергичният ринит се счита за фактор с висок риск за развитие на бронхиална астма в 45-69% от случаите. Затова – не го подценявайте!

"Календарът е изготвен от Мариела Христова-Савова, биолог в Националния център за заразни и паразитни болести в София".

(Не)възможната битка с килограмите

България е в челната десетка на Европа по затлъстяване, със съжаление признава доц. Антоанета Гатева. 25% са хората с обезитет у нас. Не по-малко притеснително е, че над 60 на сто от българите са с наднормено тегло или затлъстяване. „Това означава, че по-малко от половината от възрастното население има нормално телесно тегло. В детската възраст честотата на затлъстяването също расте, което предполага още по-голямо задълбочаване на проблема в бъдеще“, алармира ендокринологът.

ИТМ индексът не казва всичко

Кога килограмите се превръщат в болест? „Класически за оценка наличието на наднормено тегло и затлъстяване се използва индексът на телесна маса (ИТМ), който се изчислява, като разделим теглото в килограми на ръста в метри на квадрат (кг/м2). Нормата при възрастни е между 18 и 25 кг/м2. Над 25 кг/м2 се приема, че човек е с наднормено тегло, а над 30 кг/м2 – със затлъстяване“, обяснява специалистът от „Александровска“. Но не пропуска да отбележи, че макар и удобна и лесна за изчисление, тази формула невинаги достатъчно точно отразява количеството мастна тъкан в тялото. Така степента на затлъстяване може да се надцени или подцени. „Особен проблем е това при хора с много силно изразена мускулатура (например бодибилдъри), които имат висок ИТМ, но малко мастна тъкан. Както и обратният случай – такива с много ниска мускулна маса (предимно възрастни хора, водещи заседнал начин на живот), където пък при нормален ИТМ може да има значителен процент мастна тъкан“, дава пример доц. Гатева. Затова и препоръчва – дори ИТМ да е в норма, да се измери и обиколката на талията.

Обиколката на талията е ключова

„Натрупването на мастна тъкан предимно в областта на корема е много неблагоприятно в метаболитно отношение. Нормата за обиколка на талията при жени е до 80 см, а при мъже – до 94 см. Стойности над тези са свързани с повишен риск от сърдечносъдови заболявания и въглехидратни нарушения дори при хора с нормално телесно тегло“, предупреждава ендокринологът. „Точно поради факта, че натрупването на мазнини в коремната област е свързано с най-много рискове за здравето, типовете затлъстяване се базират на обиколката на талията и на съотношението талия/ханш (Т/Х). По-рисковият тип е т.нар. абдоминален или андроиден тип. При него съотношението Т/Х е над 0.85 при жените и над 1 при мъжете“, разкрива специалистът по болести на обмяната. „При тази група пациенти честотата на усложненията е много по-висока – дори при умерено повишаване на теглото – и затова трябва много по-рано да се вземат мерки за редукция на тегло и предотвратяване на по-нататъшни проблеми“, подчертава доц. Гатева.

Гените vs. навиците

Защо част от нас трупат килограми лесно, а други „щастливци“ се радват на стройна фигура – без особени усилия или лишения? „Затлъстяването е болест, която се провокира от множество фактори, като подобно на други заболявания като захарния диабет тип II например, наследствеността играе много важна роля. Тук се включват множество гени, които са свързани с контрола на апетита и храненето, типа на разпределение на мастната тъкан, метаболитни фактори и др.”, изрежда ги специалистът от „Александровска“. Унаследяването им обаче не означава непременно, че ще развием заболяване. „Не можем да променим гените си, но можем до голяма степен да променим останалите фактори, водещи до затлъстяване – много по-ефективно би било вниманието да се насочи именно към тях“, изтъква ендокринологът. И повдига много важен въпрос. „Част от тази наследственост – специално при затлъстяването – може дори да не е свързана с конкретни гени, а по-скоро с усвояване от децата на определени хранителни и двигателни навици в семейството, които след това много трудно могат да бъдат изкоренени. Затова е много важно още в ранна възраст да бъде обръщано внимание на този проблем. А съответният подход да бъде насочен към цялото семейство, а не само към отделния пациент“, смята доц. Гатева.

Да, затлъстяването е болест

Затлъстяването е болест, която практически може да засегне всички органи и системи в организма. „Основните и сравнително добре известни (включително за широката публика) проблеми са свързани със значително повишаване на риска от захарен диабет и сърдечносъдови заболявания. По-малко обаче се говори за рисковете от т. нар. метаболитно свързана чернодробна болест, която и без повишен прием на алкохол може да доведе до тежко чернодробно увреждане, дори до цироза“, дава пример ендокринологът. „Други потенциални рискове са нарушения в репродуктивните функции и безплодие, нарушения в сексуалната функция, депресивни състояния, проблеми със ставите, повишена честота на ракови заболявания и др. Затова е много важно навреме да бъде обръщано внимание на този проблем и той да бъде лекуван – по възможност, преди да са се развили сериозни усложнения“, подчертава доц. Гатева.

Коварният йо-йо ефект

„Раздялата“ с килограмите обаче е нелека битка. „Тъй като факторите, довели до затлъстяването, обикновено действат през целия живот (гени, хранителни навици и предпочитания, придобити през детството, социален кръг, определен тип заседнала работа и др.), логично е да се предположи, че не може да се разчита на краткотрайно лечение – било то с хранителен режим или с медикаменти. Неслучайно говорим за „промяна в начина на живот“, а не за „диета“, която можем да прекратим след седмица или месец. Именно затова голяма част от хората се сблъскват с т. нар. йо-йо ефект, а драстичните диети не работят в дългосрочен план“, споделя опита си ендокринологът от „Александровска“. Спънка понякога се оказват и нереалистичните очаквания на пациентите. „Не може тегло, което се е трупало с години, да изчезне магически за няколко месеца“, напомня доц. Гатева. И допълва, че задържането на постигнатото тегло е не по-малко трудно, но и не по-малко важно от свалянето му. А това изисква истинска трайна промяна в начина на живот.

Универсална диета няма

„Здравословният хранителен режим  и редовната физическа активност имат много ползи отвъд простата редукция на тегло и затова би следвало да бъдат част от пълноценния живот на всеки. Но когато се препоръчва промяна в начина на живот, тя трябва да бъде съобразена с конкретния човек (физически капацитет, тип заетост, финансови възможности, интереси  и др.)“, реалист е доц. Гатева. Затова и няма универсална „рецепта“ за справяне със затлъстяването. „Универсални обаче са най-общите правила – избягване на високопреработени храни, бързи въглехидрати (особено захар) и алкохол, както и повишаване на приема на фибри (пресни зеленчуци, пълнозърнести храни и др.). Физическата активност трябва да бъде ежедневна, поне 30 минути на ден, в допълнение поне два пъти седмично да бъдат включвани и упражнения, повишаващи мускулната маса“, препоръчва специалистът от „Александровска“.

Хапче срещу апетит

Да се измисли „магическо хапче“ за отслабване вероятно това е мечтата на всеки, който се е борил с излишните килограми. Такова обаче няма, макар да има лекарства за пациентите с обезитет. „Тъй като голяма част от хората, които трябва да свалят много килограми, не успяват да го постигнат само с промяна в начина на живот или дори да успеят, не съумяват да поддържат новото тегло за достатъчно дълго време, в някои случаи се налага допълнително да се предпише медикаментозна терапия. Това е особено наложително в случаите, когато повишеното тегло е довело до усложнения и трябва да бъде регулирано по-бързо и агресивно“, обяснява ендокринологът. „Наличните към момента медикаменти са насочени предимно към намаляване на апетита и по този начин помагат на пациента да се придържа към препоръчания хранителен режим. Трябва да се има предвид обаче, че този тип медикаменти не са панацея, въпреки много добрите резултати, които дават, тъй като те не работят, ако пациентът не е склонен да спазва режим. Освен това връщането към старите хранителни навици след спиране на терапията често води до връщане на сваленото тегло. Така че медикаментозната терапия винаги трябва да бъде част от комплексен подход за лечение на затлъстяването“, категорична е доц. Гатева.

Терапията – само под лекарски контрол

Лекарката от „Александровска“ набляга и на друго – медикаментите за лечение на затлъстяването всъщност не са много и е важно ясно да бъдат разграничавани от множеството хранителни добавки, обещаващи фантастични ефекти. „Тъй като е нужно приложението на всяко лекарство да бъде съобразено с много фактори, изписването му задължително трябва да става от специалист, запознат подробно със здравословното състояние на пациента. Не бива също така да се залита към медикаменти, които са регистрирани за други заболявания – с надеждата те да доведат до сваляне на тегло“, предупреждава ендокринологът. Тенденция, която се наблюдава в последните години. „Медикаментите, които са регистирирани в България, към момента са налични в аптечната мрежа, но основният фактор, ограничаващ достъпа до тях, е високата им цена и фактът, че не се реимбурсират от НЗОК“, коментира доц. Антоанета Гатева.

Бариатрична хирургия – кога?

Бариатричната хирургия е подходът, който към момента води до най-значима редукция на тегло и има най-продължителен резултат във времето, признава доц. Антоанета Гатева. „Александровска“ е пионер в извършването на подобни операции. Подходящи са за пациенти с по-изразено затлъстяване, които вече са развили усложнения, а останалите типове лечение не са дали резултат. „И след операцията е необходимо коренно да се промени начинът на живот. Това даже с по-голяма степен важи за хирургичните методи, тъй като от спазването на препоръките за хранене зависи не само ефектът от лечението, но и рискът от определени усложнения след интервенцията. Затова е абсолютно задължително преди да бъде насочен пациент за такъв тип процедура, той да бъде оценен от мултидисциплинарен екип – хирург, ендокринолог, кардиолог, диетолог и психиатър/психолог“, изтъква доц. Гатева. В „Александровска“ разполагат с такъв – от 5 години насам там работи първият акредитиран Център за борба със затлъстяването у нас, през който са минават стотици пациенти годишно.

Ракът на маточната шийка поразява младите жени

„Ракът на маточната шийка е злокачествено заболяване, засягащо клетките от т.нар. зона на трансформация, разположена върху маточната шийка. Там клетките са най-уязвими за основния причинител на цервикалния карцином – човешкия папилома вирус (HPV). При жени в репродуктивна възраст – между 15 и 44 години, под влияние на естрогените зоната се намира вън от цервикалния канал, което улеснява инфекцията. Това е и причината в тази възрастова група ракът на маточната шийка да е второто по честота онкологично заболяване“, разкрива д-р Ирина Томова.

Погубва между 300 и 400 годишно

Младата лекарка от МБАЛ „Св. София“ уточнява, че ракът на маточната шийка най-често се развива след хронифициране на инфекцията с високорисков щам – HPV 16 или HPV 18, която еволюира през преканцерозни лезии до цервикален карцином. „Данните за 2018 г. показват, че заболеваемостта от него за България е 28.7 на 100 000 жени при средна за Европа – 13.4 на 100 000 жени, а смъртността е между 300-400 жени годишно“, споделя тревожната статистика д-р Томова.

Презервативът не пази на 100%

Заразяването с HPV е основният рисков фактор при рака на маточната шийка. „Това е инфекция предавана по полов път, но тъй като вирусът може да се предава и при контакт „кожа-кожа“, презервативите не са 100% ефикасни за превенция“, предупреждава лекарката от Клиниката по акушерство и гинекология. Други рискови фактори са честата смяна на сексуалните партньори, ранното начало на половия живот, пониженият общ и локален имунитет (например при жени на имуносупресивна терапия), тютюнопушенето.

Срещу HPV има ваксина

„С цел предотвратяване на инфекцията е разработена ваксина, която се поставя на възраст между 9 и 14 години или преди началото на половия живот. В някои страни, като Австралия например, тя се прилага не само на момичета, а и на момчета, като по този начин допълнително се намалява рискът от заразяване“, коментира лекарката от МБАЛ „Св. София“. „Контрол може да се установи в две насоки – спрямо факторите, свързани с начина на живот, и спрямо предотвратяване на инфекцията, а когато това не е възможно – ранно откриване и лечение на преканцерозните и канцерозни изменения“, подчертава д-р Томова.

Скринингът е най-доброто „оръжие“

Предизвикателство ли е обаче ранното поставяне на диагнозата? „Определено скринингът е най-доброто „оръжие“, защото ни позволява да открием преканцерозни лезии, които да третираме преди тяхната еволюция в злокачествени. Както и да открием карцином в ранен стадий, когато прогнозата е най-добра и лечението – най-ефективно“, изтъква специализантката по акушерство и гинекология. Затова и напомня, че е препоръчително РАР-тест (цитонамазка) да се провежда веднъж годишно при всички дами на възраст между 21 и 65 години, също така и при момичета под 21 години, които водят полов живот. „При жени с повишен риск изследването се провежда веднъж на шест месеца или в зависимост от препоръката на лекаря“, не пропуска да отбележи д-р Томова.

Незаменимата колпоскопия

Колпоскопията е друго незаменимо средство в борбата срещу рака на маточната шийка. „Локализира точно изменението, дава информация за границите и разпространението на лезията, диференцира със сигурност възпалителните и атрофичните изменения от неопластичните и има висока диагностична стойност. Разчитайки на опортюнистичен скрининг, тоест да бъде извършен онкопрофилактичен преглед на всяка пациентка, която постъпва в кабинета, колпоскопското изследване трябва да е неизменна част от прегледа“, категорична е лекарката от МБАЛ „Св. София“.

Кога да направим ДНК-тест за папилома вирус?

Има ли смисъл да се изследваме за папилома вирус и кога? „ДНК-тест за носителство на високорисков щам HPV е уместно да се прилага при резултат CIN II и по-висок, както и при откриване на суспектни лезии при колпоскопия с цел допълнително прецизиране на диагнозата“, обяснява д-р Томова. И уточнява: „Преканцерозните лезии, наричани още цервикална интраепителна неоплазия (CIN), представляват променени структурно клетки (диспластични) с различен малигнен потенциал, намиращи се в най-повърхностния слой на лигавицата – епитела, и ангажиращи различна част от неговата дебелина. В зависимост от степента на дисплазия лезиите се делят на CIN I – лека, CIN II – умерена и CIN III – тежка“.

Кървенето е характерен симптом

Най-характерният симптом на рака на маточната шийка е т.нар. контактно кървене – след полов акт или при допир. „Други оплаквания – при вече напреднало заболяване –  могат да бъдат воднисто-кърваво течение, което има тенденцията да се засилва, и болка“, допълва лекарката от МБАЛ „Св. София“. Но предупреждава – рядко преканцерозните лезии имат изразена симптоматика, обикновено се откриват случайно при профилактичен преглед и колпоскопия. „Затова редовното посещение при гинеколога и скринингът са от изключителна важност за ранното поставяне на диагнозата“, напомня д-р Томова.

Какви шансове дава терапията?

Когато диагнозата е вече факт, какви са възможностите за терапия? „При по-ранните стадии се прилага хирургично лечение, което (в зависимост от стадия) може да бъде конизация, премахване на маточната шийка и матката и/или околните тъкани със или без отстраняване на лимфни възли, комбинирано с лъчетерапия. При по-напреднало заболяване – лъчехимиотерапия, както и по-новите онкологични препарати – таргетна и имунотерапия“, коментира възможностите д-р Томова. Статистиката сочи, че 5-годишната преживяемост на жени с локално заболяване е 92%, при регионално ангажиране тя е 59%, а при заболяване с далечни метастази е само 17%.

На гинеколог – всяка година

„Бих искала да насърча всички дами да са проактивни и отговорни към здравето си. Да посещават ежегодно гинеколог, дори когато нямат никакви оплаквания, да изискват да им се взима цитонамазка и да им се извършва колпоскопско изследване“, е препоръката на д-р Ирина Томова по отношение на превенцията.

Интересът към ваксинацията расте

„Ваксината срещу HPV е способ за първична профилактика и е насочена срещу високорисковите щамове. Предпазва от заразяване и развитие на онкологично заболяване“, обяснява д-р Ирина Томова. Ваксинацията се прави преди започване на полов живот – на девойки на възраст между 9 и 14 години. „Напоследък обаче все повече проучвания показват, че има добър ефект и при поставянето ú в малко по късна възраст – до 21 години“, уточнява младата лекарка. „Наблюдава се благоприятна тенденция за повишен интерес към ваксината за HPV, свързана с по-високата информираност на родителите относно ползите ú. Надяваме се той да продължи да расте и все по-малко жени да се сблъскват с тежката диагноза“, признава специализантката от Клиниката по акушерство и гинекология на МБАЛ „Св. София“.

Сърцето е „на мушка“ в мразовитото време

„Ниските температури през зимата водят до свиване на кръвоносните съдове, включително и тези, които хранят сърцето – коронарните артерии. Чрез свиването на кръвоносните съдове, особено на крайниците, организмът цели да загуби по-малко топлина и да поддържа нормална телесна температура. Това обаче натоварва сърцето и го кара да работи по-усилено. Увеличават се сърдечната честота и артериалното налягане“, обяснява проф. Лилия Демиревска. Кардиологът обяснява, че това е нормална реакция на студа, но допълнителното напрежение понякога предизвиква неприятни симптоми при хора със сърдечни заболявания особено по време на физическо натоварване. „В същото време самата кръв може да стане по-гъста и да образува съсиреци, което да доведе до инфаркт или инсулт“, алармира специалистът от ВМА.

Влажно и студено – най-лошата комбинация

Проф. Демиревска разкрива, че според изследвания рискът за сърцето започва да се повишава, когато живакът „падне“ под 12C. „Има значение обаче и понижаването на температурата спрямо последните няколко дни, а не само от абсолютната ú стойност. По-резките температурни колебания са по-високорискови. Разбира се, замърсеният въздух допълнително засилва сърдечния риск. Вятърът е особено опасен, защото премахва слоя нагрят въздух около тялото и води до по-голяма загуба на телесна температура. По същия начин влажното студено време предизвиква по-бърза загуба на топлина, отколкото при същата температура в по-сухи условия“, дава примери кардиологът.

Внимание, инфекции!

Зимата носи и още една заплаха – инфекциите. „Връзката им със сърдечносъдовите проблеми и миокардния инфаркт е известна отдавна. Увеличен сърдечен риск се наблюдава при различни инфекциозни процеси, включително грип, пневмония, остър бронхит, инфекции на пикочните пътища и сепсис“. Самата инфекция може да доведе до развитие на миокарден инфаркт, до влошаване на налична сърдечна недостатъчност или до възпаление на сърдечния мускул, т.нар. миокардит“, изрежда опасностите проф. Демиревска.

Гръдните са особено коварни

„Рискът от миокарден инфаркт е по-изразен при гръдни инфекции – както вирусни, така и бактериални. Той е най-висок в началото им и е пропорционален на тежестта на заболяването. При леки инфекции на дихателните пътища или на пикочните пътища рискът от инфаркт на миокарда се връща към изходното ниво в рамките на месеци. При по-тежки като пневмония и сепсис, намалява бавно и може да надхвърли изходния риск до 10 години след инфекцията“, не крие специалистът от ВМА.

Сезонът на инфарктите

Защо се стига до инфаркти? „Посочват се различни причини – от нарушаване на стабилността на атеросклеротичната плака (от активирането на различни възпалителни клетки) до създаване на среда за повишено образуване на тромби (поради активиране на тромбоцитите), предизвикано от респираторни вируси като грип например. Има значение и т.нар. цитокинова буря, на която бяхме свидетели в месеците на тежка инфекция с COVID-19, и прякото увреждане на сърдечния мускул“, допълва кардиологът.

Проф. Демиревска не пропуска да отбележи, че и зимните инфекции може да влошат и вече съществуваща сърдечна недостатъчност. „При повишените нужди на организма за справяне с критични ситуации, каквото е едно възпаление, много бързо може да се изчерпят възможностите за компенсиране на вече увредената сърдечна функция. Това води до рязко влошаване и нужда от постъпване в болница за лечение на състоянието“, предупреждава специалистът от ВМА.

Не подценявайте болката в гърдите

Кои пациенти трябва да са особено внимателни в мразовитото време? „При хората, които имат стеснения на коронарните съдове, причинени от атеросклеротични плаки, студът може да доведе до поява на болка в гърдите поради допълнително стеснение от спазъма на съда, който той причинява. Ако към тези обстоятелства се добави и физическо натоварване, възможностите на сърцето да компенсират повишените изисквания за получаване на кислород към сърдечния мускул драстично намаляват. Това може да провокира миокарден инфаркт“, алармира проф. Демиревска. „Ако при излизане на студено се получи болка в гърдите, трябва веднага да се потърси медицинска помощ, за да може рано да се диагностицира исхемична болест на сърцето, преди да се развие миокарден инфаркт“, е призивът на кардиолога от ВМА.

Хипертониците се влошават

Зимата е изпитание и за хипертониците. „Както вече споменах, студеното време води до по-високо артериално налягане и влошава сърдечните оплаквания. Това изисква промяна в терапията. Така например при пациентите с артериална хипертония се налага увеличаване на дозите на лекарствата за високо кръвно налягане или добавяне на още един медикамент“, споделя опита си проф. Демиревска. И допълва, че при хората с исхемична болест на сърцето също може да се наложи промяна в медикаментозната терапия или извършване на инвазивно лечение. „За да се избегне влошаване, от особена важност е стриктното проследяване на артериалното налягане и своевременното търсене на медицинска помощ. Добрият контрол ще намали риска от сърдечни усложнения“, подчертава опитният кардиолог. Съветът ú към пациентите е да се обличат топло, да избягват физическо натоварване на студено и да се наблюдават за притеснителни симптоми. „Общите правила за активен живот, здравословно хранене и спиране на тютюнопушенето важат независимо от сезона“, напомня проф. Демиревска.

Препиването и преяждането са опасни

Не е тайна обаче, че през зимата диетата е по-бедна, а преяждането и препиването – особено покрай празниците – ежедневие. Как този режим се отразява на сърцето? „Алкохолът създава лъжливо усещане за топлина, но всъщност увеличава риска от хипотермия, защото разширява периферните съдове. По-разширените съдове на крайниците водят до загуба на повече топлина. Препиването по празниците може да доведе до хипертонични кризи и до развитието на сърдечно и мозъчно увреждане“, предупреждава кардиологът. „През зимния сезон прекаляваме и с туршиите, при които има високо съдържание на сол. Увеличеният прием на сол води до задръжка на течности в организма и до повишаване на кръвното налягане и до влошаване на съществуваща сърдечна недостатъчност. Същото важи и за осолените меса, които също консумираме по празници“, отбелязва специалистът от ВМА.

Движете се напук на студа

Проф. Демиревска е категорична – и през зимата, можем да си осигурим меню, богато на пресни плодове и зеленчуци и е хубаво да не се лишаваме от него. „Съвременният начин на живот ни дава възможност и да водим активен начин на живот и да спортуваме. Дори и на закрито – трябва да го правим. Все пак въпреки студеното време можем да излизаме на разходки в планината на чист въздух, като се обличаме добре“, смята кардиологът. „Понижаването на сърдечния риск може да стане при редовно лечение на съществуващите сърдечносъдови заболявания и чрез тяхната профилактика (например лечение на повишения холестерол). При рисковите контингенти – каквито са възрастните пациенти и онези със сърдечни и хронични белодробни заболявания – ваксинациите за грип, пневмококи, COVID-19 също биха могли да съдействат за понижение на сърдечния риск”, коментира в заключение проф. Лилия Демиревска.

Как да се опазим в сезона на грипа?

Януари и началото на февруари – тогава се очаква пикът на тазгодишната грипна „вълна“. Но както признава специализантът по инфекциозни болести д-р Димитър Комитов, ходът ú трудно може да бъде предсказан. Обичайно първите случаи се наблюдават през ноември, като през декември броят на заразените се покачва, за да достигне най-високата си „точка“ в началото на новата година.

Четири щама ще ни разболяват тази зима

„Грипът“, както популярно го наричаме, всъщност е остро инфекциозно вирусно респираторно заболяване, причинено най-често от грипните вируси А и В, напомня лекарят от ВМА. „Характерни негови особености са широкото му разпространение и склонността му към епидемично протичане. Основните симптоми са остър трахеит и интоксикационни прояви, но грипът е заболяване на целия организъм“, изтъква д-р Комитов. И разкрива, че през този сезон, според Световната здравна организация (СЗО), в Северното полукълбо ще циркулират четири основни щама:

Victoria (H1N1) и Darwin (H3N2) – тип А;

Austria и Phuket – тип В.

Именно на базата на тази прогноза са създадени и предлаганите в момента противогрипни ваксини, отбелязва специализантът в катедра „Инфекциозни болести“ на ВМА.

Връхлита внезапно, поваля изведнъж

Как да различим грипа от COVID или по-„безобидните“ вируси обаче? „Първо искам да отбележа, че безобидни вируси няма“, подчертава д-р Комитов. „Грипът, а и много от другите респираторни вируси връхлитат внезапно, повалят изведнъж. За разлика от COVID-19 той се характеризира с по-къс инкубационен период (24-36 часа) и рязко покачване на телесната температура. Типични оплаквания за сезонния грип са още болка и парене в очите, обилни нощни изпотявания, адинамия (б.р. мускулна слабост) до прострация (б.р. изтощение) и генерализирани болки по цялото тяло (т.нар. интоксикационен синдром), последвани от гърлобол, хрема и болка зад гръдната кост“, подробно изрежда симптомите специализантът по инфекциозни болести.

Направете си бърз тест

Съветът му е при проява част от изброените симптоми да се потърси консултация с личния лекар и специалист в неотложните медицински центрове. „Достъпен и бърз метод да се ориентираме в оплакванията е извършването на т.нар. бърз антигенен тест за грип А и В или такъв, включващ и COVID-19, тъй като често симптомите се припокриват. Изследването на кръв за наличието на антитела, както и RT-PCR методът са времеемки и трудоемки и нямат значение в ежедневната практика“, отбелязва д-р Комитов.

Можем да го „пресечем“ до 48 часа

Истина е, че грипът категорично може да се „пресече“ при бързо поставяне на диагнозата и моментално започване на антивирусната терапия, обяснява лекарят от ВМА. Д-р Комитов напомня, че на българския пазар има няколко одобрени препарата за подобно лечение. „Най-важното условие е то да започне в първите 24-48 часа от началото на симптомите. Разбира се, след консултация с лекар“, не пропуска да уточни специалистът. „Апелирам към въздържане от антибиотична употреба на своя глава при всяка настинка и болка в гърлото. Най-честото оплакване от страна на болните е страхът от „слизане надолу“ на болестта, което не е критерий за започване на антибиотично лечение“, категоричен е лекарят от ВМА.

Без антибиотици „на своя глава“

„Не отричам антибиотиците, но те си имат строги медицински показания за употреба, за които лекарите са учили поне 7 години, доверете им се! При тази прекомерна антибиотична употреба се създава бактериална резистентност, както и се уврежда собственото ни тяло. Много честа нежелана реакция е антибиотик-асоциираният колит, причиняващ изключително мъчителна диария, водеща до много тежки усложнения“, предупреждава лекарят от ВМА.

С максимата „С лекарства грипът минава за 7 дни, без – за седмица“ д-р Комитов обаче категорично не е съгласен. Причината? „След употреба на антивирусни медикаменти симптомите отшумяват за 3-5 дни, а без тях е възможно да продължат и 10-14 дни, което също се приема за нормален ход на болестта“, споделя опита си специализантът по инфекциозни болести.

Алкохолът не убива вируса

Д-р Комитов споделя и „рецептата“ си за по-бързо възстановяване, ако все пак се заразим. „При поява на симптоми на грип трябва да се спазват някои основни правила. На първо място се посещава личният лекар, който да прецени колко са сериозни оплакванията, да изпише необходимото лечение и евентуално да ви насочи към лекар специалист за допълнителни изследвания. Трябва да се спазва постелен режим (вкъщи на топло), без тежки физически усилия. Диетата трябва да е богата на протеини, да се намали консумацията на мазна и пържена храна, да не се прекалява с алкохол, тъй като той няма „да унищожи вируса“, противно на всеобщото твърдение“, не на шега признава лекарят от ВМА. „За лечението освен посочените по-горе лекарства могат да се използват и някои народни методи – билкови чайове и други, познати като „бабини рецепти“, които не вредят. А дали помагат?“ – отговорът на този въпрос д-р Комитов оставя отворен.

Усложненията – от отит до пневмония

На финала младият специалист успокоява, че делът на усложнените форми на заболяването не е голям. Въпреки това не е за подценяване. „Най-честите усложнения на грипа са бактериалната пневмония, отитът (особено при деца), трахеитът, ларингитът. При неспадане на температурата за повече от 7 дни или при повторната ú поява, при силни болки в гърдите и упорита кашлица трябва да сме особено внимателни и да се потърси лекарска помощ задължително. Особено предразположени към усложнения са бременните жени, децата под 2-годишна възраст, хората над 65 г. и тези с придружаващи хронични заболявания“, предупреждава д-р Димитър Комитов.

И през декември не е късно за ваксина

Октомври и началото на ноември – това е най-доброто време за поставяне на противогрипна ваксина, за да има време имунната система да изгради необходимите антитела за защита срещу вируса, обяснява д-р Димитър Комитов. Ако сте „изпуснали момента“ обаче, не е противопоказно да се имунизирате и през декември. „Ваксината срещу грипните вируси е препоръчителна, но можем да я приемем като задължителна за рисковите групи от развитие на тежки усложнения, а именно – възрастните над 65-годишна възраст и хронично болните“, изтъква лекарят от ВМА. „Относно децата препоръчвам консултация с педиатър“, допълва специализантът по инфекциозни болести.

Няма пречка онези, които искат, да се имунизират срещу сезонен грип и COVID-19 паралелно. „Двете ваксини са на съвсем различен принцип. Ако има възможност за някакъв период между тях, е по-добре да се изчака – човешкият имунитет е изключително сложен като механизъм и за неговата „пренастройка“ се изисква време“, препоръчва д-р Комитов.

 

Живот с диабет – мисията възможна

643 млн. души ще порази диабетът до 2030 г., като до 2045 г. прогнозите предвиждат 783 млн. болни, предупреждава д-р Дениз Бакалов. Темповете на нарастване варират в различните части на света. „Например за Европа се очаква през следващите 20 години хората с диабет да се увеличат с 13% - до 68 млн., а за Северна Америка прогнозата е за 24% ръст. Този темп на нарастване е малък, ако се сравни с Африка – увеличение със 134% и с Близкия изток – 87%“, коментира будещите тревога числа ендокринологът. Като отбелязва, че епидемиологичните данни са за хора на 20 г., а тенденцията за засягане на все повече млади от захарен диабет тип II е ясно изразена.

РИСКОВИТЕ ФАКТОРИ – ОТ НАСЛЕДСТВЕНОСТ ДО СТРЕС
Каква е причината за тази надвиснала над човечеството пандемия? „Захарният диабет е мултифакторно заболяване, като основните рискове за развитието му са идентифицирани: фамилна обремененост, ниска или липсваща физическа активност, хранителни навици (включващи прием на висококалорийна храна в големи количества и развитие на наднормено тегло и затлъстяване). Хроничният стрес също може да влияе на нивата на кръвната захар, както и предхождащият гестационен диабет и др. Повечето от рисковите фактори могат да бъдат контролирани и в определена фаза от развитието на заболяването са напълно обратими“, подчертава д-р Бакалов.
Специалистът от „Александровска“ смята, че при идентифицирането на рисковите групи, които подлежат на профилактика, „на първа линия“ са общопрактикуващите лекари и след това тесните специалисти – ендокринолозите. „Мисля, че за да има положителни резултати, е нужна целенасочена държавна политика в тази насока. Трябва да се започне с децата и възпитаването на култура на хранене и физическа активност. И след това – да има проактивно търсене и диагностициране на заболяването“, споделя ендокринологът.

ПРЕДИАБЕТЪТ КАТО „ЧЕРВЕНА ЛАМПИЧКА“
Битката с диабета може да започне и преди „разгръщането“ му. „Статистиката показва, че вероятно около 350 млн. по света са в състояние на предиабет, което може да предхожда поставянето на диагнозата с около 3-5 години. В този период все още не са се развили микро- и макросъдови усложнения и метаболитните промени са обратими. Програмите за профилактика и активен скрининг за диабет биха могли да идентифицират хората в риск и да се предприемат адекватни мерки“, убеден е д-р Бакалов. „Профилактиката трябва да се изпълнява от общопрактикуващите лекари, но това е и двустранен процес – нужно е хората да отидат на ежегоден профилактичен преглед. След тази първа стъпка идва ролята на ендокринолога с насоки за правилен хранителен режи, контрол на теглото и включване на физическа активност при рисковите групи“, отбелязва специалистът от „Александровска“.

ПАНДЕМИЯТА ОТ ЗАТЛЪСТЯВАНЕ
Д-р Бакалов признава, че диагностицирането на захарния диабет не е трудно, защото са въведени ясни критерии, но закъснението обичайно идва заради неглижирането на някои ранни предвестници на болестта. „Наднорменото тегло и затлъстяването достигат пандемични размери в последните години в резултат на лесен достъп до висококалорийна храна и уседнал начин на живот. Това, съчетанo с настъпващите промени в метаболизма на мазнините и развитието на инсулинова резистентност, води до невъзможност за контролиране на кръвната захар“, разяснява ендокринологът.

НЕУТОЛИМАТА ЖАЖДА Е АЛАРМИРАЩ СИМПТОМ
Класическите първи симптоми на захарния диабет обичайно са:
- Повишена жажда и консумация на повече вода.
- Често – и особено нощно – уриниране.
- Поява на уро-генитални и кожни инфекции.
„Често при по-възрастните хора диабетът първоначално може да протича напълно безсимптомно и се диагностицира късно след началото. При тези форми най-важното за ранна диагноза трябва да са скрининговите програми“, подчертава д-р Бакалов.

СПОДЕЛЕНАТА ОТГОВОРНОСТ НА ЛЕКАР И ПАЦИЕНТ
„Мисия възможна“ ли е доброто качество на живот с тази коварна диагноза и какви са предизвикателствата пред постигането ú? „Контролирането на захарния диабет е двустранен процес – отговорност от страна на пациента да спазва предписанията и адекватна медикаментозна и немедикаментозна терапия от страна на медицинския специалист. Напълно възможно е болестта да бъде контролирана и да се избегне развитието на съдовите усложнения“, вярва ендокринологът. И напомня, че основната причина за краен фатален изход и инвалидизиране при захарен диабет е развитие на микро- и макросъдови усложнения.

БИТКАТА С ТЕГЛОТО Е КЛЮЧОВА
„Засягането на малките съдове води до диабетна ретинопатия и диабетна нефропатия. Крайната им фаза е загуба на зрение и развитие на терминална бъбречна недостатъчност с хемодиализа. При засягане на големите съдове се развива исхемична болест на сърцето, мозъчносъдова болест и периферна артериална болест“, изрежда най-честите усложнения д-р Бакалов. „За да не се случва всичко това, е препоръчително още в ранните фази на диабета да се постигне много добър контрол на кръвните захари при използването на съвременните лекарствени средства за понижаване на глюкозата. Техният потенциал обаче не е безкраен и ефектът им може да бъде компрометиран при неспазване на хранителен режим и контрол на теглото. Съветите за хранене трябва да бъдат индивидуализирани в зависимост от желанията и вкусовете на конкретния човек. Тук ние, ендокринолозите, работим в комбинация с диетолози, които да изготвят специален хранителен режим. За да се контролира заболяването, важно значение има и поддържането на нормален индекс на телесна маса. Колкото по-високо е теглото, толкова по-трудно се постигат оптимални нива на кръвната захар“, категоричен е специалистът от „Александровска“.

ПРЕДИМСТВАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕРАПИИ
Има ли „пробиви“ в лечението на захарния диабет и какви са предимствата на модерните терапии? „В последните 20 години излязоха много нови класове медикаменти, които не само понижават захарта, но имат и допълнителни ефекти за намаляване на сърдечносъдовия и бъбречен риск“, обяснява д-р Бакалов. Такава например, е групата на GLP-1 рецепторните агонисти. „Освен че намаляват кръвната захар, те имат мощен ефект за сваляне на тегло, както и понижение на сърдечносъдовия риск. Другият сравнително нов клас медикаменти са SGLT-2 инхибиторите, които също намаляват сърдечносъдовия риск и този от прогресията на бъбречната увреда при диабет“, допълва ендокринологът. „Новите класове аналогови инсулини все повече се доближават до профила на действие на ендогенния човешки инсулин и значително намаляват риска от хипогликемии и подобряват контрола“, споделя опита си специалистът от „Александровска“.

ЛИПСВАЩИТЕ ИНСУЛИНИ – ЗАЩО И ДОКОГА?
В последната година темата за липсващи инсулини обаче бе трайна в новините. Каква е реалната картина днес – има проблем с достъпа до лечение? „Българите със захарен диабет имат възможност да се лекуват с всички видове инсулини, които са налични в Европа, и те се реимбурсират от НЗОК напълно. Липсата в аптечната мрежа на някои препарати е административно-търговски проблем, а не медицински и аз, като лекар, не мога да я коментирам. Отговорност за осигуряването на наличности имат регулаторните власти“, подчертава д-р Дениз Бакалов.

ОПАСНАТА МОДА ЗА „МАГИЧЕСКО“ ОТСЛАБВАНЕ

BETTY- Диабет

Напоследък сме свидетели на опасна мода – лекарства за диабет да се ползват за „магическо“ отслабване, от здрави хора. Какви опасности крият подобни експерименти в името на суетата? „Трябва да уточня, че това, което се използва за „магическо“ отслабване не е инсулин, а са медикаменти от класа на GLP-1 агонистите. На този етап наличните в България имат разрешение за ползване само при пациенти със захарен диабет.

В Северна Америка и някои европейски държави са регистрирани лекарствени продукти със същото активно вещество, но в различна дозировка и показание за хора с наднормено тегло и затлъстяване. Тези медикаменти трябва да се отпускат само по лекарско предписание и терапията да е с продължително лекарско наблюдение“, категоричен е д-р Бакалов.

„Самолечението увеличава рисковете от прояви на нежелани реакции – основно, свързани със стомашно-чревния тракт, които могат да водят и до фатален изход. След такова ударно и бързо отслабване много често се получава и обратен ефект след спиране на приема – рязко покачване на теглото, понякога повече от сваленото. Въведените мерки за електронно изписване на антидиабетните медикаменти ще ограничат тази злоупотреба и ще контролират процеса на лечение“, смята ендокринологът от „Александровска“.

5 „оръжия“ срещу остеопорозата

„Остеопорозата е най-честото костно метаболитно заболяване в света. При него по различни причини костите значително изтъняват и/или значително влошават качеството си и много се увеличава рискът от счупвания при леки травми“, обяснява доц. Пламен Попиванов. С диагнозата в света живеят 20% от жените и 10% от мъжете над 50-годишна възраст. „За България това са съответно 300 000 и 120 000 души. От тях минимум една остеопорозна фрактура имат 50% от жените и 20% от мъжете. За България това са 150 000 жени и 24 000 мъже“, разкрива тревожната статистика ендокринологът.

Опасна като инфаркта и инсулта
„Остеопорозните фрактури на бедрената шийка увеличават 6-7 пъти релативния риск от смърт – колкото тежките инфаркти и инсулти“, алармира специалистът от „Александровска“. И изчислява, че в тази рискова група у нас са 60 000 жени и 12 000 мъже. „След фрактура на бедрената шийка 50% от болните остават завинаги в неравностойно положение“, признава доц. Попиванов. Но в същото време бърза да уточни: „Остеопорозата е профилактируема и в значителна степен лечима. Остеопорозните фрактури могат да се намалят поне двукратно при навременна диагностика с двойноенергийна рентгенова дензитометрия“.

И стресът може да я „отключи“
Както е видно от статистиката, остеопорозата се развива между 2 до 4 пъти по-често при дамите. „Причината е, че костите на жените са с 20% по-тънки, при тях има рязко спиране на функцията на половите жлези /менопауза/ и живеят по-дълго“, коментира известният ендокринолог. Но рисковете фактори не се изчерпват с пола. Даже напротив – по-скоро са няколкостотин, отбелязва доц. Попиванов. „По-честите са възраст, пол, раса, обездвижване, състоянието на половите жлези, бъбречната и чернодробна функция, синдромите на лошо всмукване на храната от стомашно-чревния тракт, вегетарианството, недостигът на млечни продукти и/или витамин D с храната, захарният диабет, някои видове затлъстяване, повишената функция на щитовидната и паращитовидните жлези, остеопорозните счупвания в семейството, лечението с антиполови хормони в онкологията, терапиите с цитостатици, кортикостероиди, медикаменти, потискащи секрецията на солна киселина в стомаха и още много други“, изрежда ги специалистът от „Александровска“. „Неправилната диета, психическото напрежение, обездвижването и вредните навици „отключват“ остеопорозата в над 25% от случаите и при всички положения предизвикват влошаването ú“, предупреждава още доц. Попиванов.

Леки травми, тежки счупвания
Не е мит, че остеопорозата се развива „подмолно“. „Наричат я „тихият крадец“, защото, преди да се появят усложненията ú – счупвания на костите при леки травми, тя няма клинична изява, т.е. алармиращи симптоми. Пациентите, които имат рискови фактори за развитие на остеопороза подлежат на изследване, профилактика и проследяване. При съмнение трябва да се обърнат към личния си лекар, а той да прецени към кого да ги насочи – ендокринолог, ревматолог, ортопед или друг специалист“, напомня опитният лекар.

„Златният стандарт“ в диагностиката
„Диагнозата се поставя с двойноенергийна рентгенова дензитометрия (DXA) – и на поясните прешлени, и на бедрената шийка, защото те дават представа за различните видове кости, които се засягат различно от различните видове причинители на остеопорозата“, дебело подчертава доц. Попиванов. DXA е „златен стандарт“ както за диагностика, така и за отчитане на резултатите от терапията. „Изследване на само едно от двете места намалява с 40-60% точността на диагнозата и проследяването на ефективността на лечението!“, предупреждава началникът на Отделението по клинична дензитометрия и костни метаболитни заболявания в „Александровска“. Специалистите назначават и кръвни тестове. „В минималния диагностичен биохимичен панел се включват изследвания за: обмяната на веществата на костите, бъбречната функция, калциево-фосфорната обмяна, витамин D, отделянето на калций в урината, както и общи – например глюкоза, а и специални при наличието на конкретни заболявания“, подробно разяснява доц. Попиванов.

Терапията е от 3 до 5 години
„В България ендокринолозите и ревматолозите от доболничната и от болничната помощ лекуват болните от остеопороза по препоръките и методиките, използвани в целия свят“, категоричен е доцентът от „Александровска“. „НЗОК реимбурсира лечението в интерес на пациентите. Всеки се лекува строго индивидуално, като можем да намалим риска от счупвания над 50%. Дори още повече – до 75%, при условие че лекуваме успешно и риска от падания, който при възрастните хора многократно нараства“, коментира ендокринологът. Разбира се, травмите няма как да бъдат избегнати на 100%. „Възможностите на съвременната терапия позволяват да ги намалим, забавим и отложим, но не и да ги предотвратим напълно или да ги излекуваме завинаги с кратък курс на лечение“, откровен е специалистът от „Александровска“. Доц. Попиванов уточнява, че терапията при остеопороза продължава няколко години – обикновено между 3 и 5 г., но профилактиката ú за рецидиви е за цял живот.

Профилактиката – калций, витамин D и разходки
Най-добре е профилактиката на остеопорозата да започне от ранното детство и да продължи до края на живота. „Трябва винаги да бъде конкретна – индивидуална, съобразно възрастта, възможностите, болестите и т.н.“, уточнява ендокринологът. Има обаче няколко задължителни принципа, на които стъпва – и доц. Попиванов ги разкрива:
- Адекватна диета – прием на витамин D (слънце, риба, витамини); калций (млечен белтък, таблетки калций); белтъчна храна (40% от костта е белтък). Необходимата доза за възрастни е 1000-2000 IU витамин D3 и 900-1200 мг елементарен/йонизиран, а не тегловен калций дневно.
- Адекватно гравитационно натоварване на костите – например 8 км ходене пеша дневно по възможност.
- Избягване на вредностите – до 3 кафета и до 50-100 мл концентрат дневно. Без тютюнопушене и наркотици.
- Психично спокойствие – профилактика и лечение на тревожни, депресивни разстройства и др.
- Профилактика и лечение на всички рискови фактори и заболявания, които могат да доведат до остеопороза и падания.
- Профилактиката обаче не е равнозначна на „самолечение“. Този феномен доц. Попиванов коментира така: „Което сам си го направиш, никой не може да ти го направи!“. За жалост в практиката му подобни случаи далеч не са прецедент. „В момента 30-40% от пациентите се самолекуват или променят предписаното лечение, съобразно телевизионни или фирмени реклами, съвети в Мрежата и т.н. По правило резултатите не са добри“, не крие доц. Пламен Попиванов.

Вегетарианците са в риск

Вегетарианците са в рисковата група за остеопороза. Защо? Доц. Пламен Попиванов обяснява, че в растенията наистина има много калций. „Само преживните животни (крави, овце, кози и т.н.) обаче могат да го усвояват достатъчно. Хората усвояват ограничено количество от растителната храна (до 380 мг дневно). При вегетарианците солите от растенията се свързват с калция в храната (например от млякото) и значително намаляват усвояването му“, разкрива ендокринологът. Неслучайно хората, които не ядат месо, имат по-тънки кости. „Затова „лечението“ с повишен внос на богати на неусвоим за хората калций растителни храни има обратен ефект“, предупреждава специалистът от „Александровска“.

Сън, спорт и диета подсилват имунитета

„Сезоните, изглежда, оказват влияние върху начина, по който функционира имунната система. Според проучване, публикувано в сп. Nature Communications, гените, свързани с имунитета, са по-активни през студените месеци. И докато, от една страна, това помага в борбата с вируси като грип, от друга – може да предизвика или влоши диагнози като артрит и други автоимунни и автовъзпалителни състояния, при които тялото атакува само себе си“, обяснява доц. Снежина Михайлова. Имуноложката допълва, че функцията на гените, отговарящи за имунната система, се влияе и от други фактори като храненето и стреса. „Изследователи към Кралския колеж в Лондон доказват, че чревният микробиом също се променя между сезоните основно поради вариации в диетата. Те се отразяват на функцията на имунната система поради тясната взаимовръзка между тях“, отбелязва специалистката от „Александровска“.

„Входните врати“ за инфекциите

Но защо студеното време обикновено се превръща в синоним на настинка и грип? „Често причината е в промени в човешкото поведение, а именно ниските температури принуждават хората да пребивават на закрито, където е по-лесно за микробите да се разпространяват. Също така е известно, че повечето респираторни вируси (в това число риновирусите, грип, COVID-19) виреят и се размножават по-успешно при по-ниски температури“, напомня доц. Михайлова. Лошото време има и други неблагоприятни ефекти. „Ниските температури причиняват също свиване на кръвоносните съдове на лигавиците на горните и долните дихателни пътища. Когато това се случи, тези уязвими от инфекции „входни врати“ в човешкия организъм получават по-малко бели кръвни клетки и други фактори на имунна защита. Резултатът е повишен риск от респираторни инфекции, включително пневмония“, не крие имуноложката.

Задължителният „слънчев витамин“

Друга причина, поради която е по-вероятно да се разболеем през есенно-зимния сезон, е, че прекарваме по-малко време на открито, което може да доведе до спад в нивата на витамин D. „Имунната система на тялото ни се нуждае от него, за да функционира правилно. Така че излагането на слънце, приемането на добавка или включването на богати на витамин D храни в диетата са полезни стратегии през зимата. Витамин D помага срещу риска от усложнения от инфекция. Освен него друг витамин, който е необходимо да се приема от хора над 60 г., е витамин В12“, посочва доц. Михайлова.

Когато полезното е вредно…

„Общоприето вярване е, че консумацията на голям брой добавки – като витамин С, цинк или имуностимулатори от растителен произход – предпазва хората от заболяване. Или ако се разболеят, им помага да се възстановят по-бързо. Има малко доказателства, че увеличаването на приема на тези добавки е полезно“, оборва някои митове специалистката от „Александровска“. „В някои случаи това всъщност е вредно, защото тялото ви трябва да работи извънредно, за да метаболизира това, което поглъщате, и тези добавки могат да имат непредвидени последици. Ето защо аз лично препоръчвам прием на добавки и микроелементи само на пациентите, които имат дефицит на витамини или минерали, на бременни и кърмещи, на хора с хронични заболявания, възрастни и деца, които са склонни към често и тежко боледуване, лица, които спазват определен хранителен режим и са изключили от менюто си основни хранителни групи. В тези случаи изборът на витамини, минерали и хранителни добавки е богат и трябва да бъде съобразен с индивидуалния статус, а в някои случаи – препоръчан от специалист“, категорична е доц. Михайлова.

Чаша червено вино за здраве

„Няма универсална формула“ – така имуноложката коментира как е добре да адаптираме диетата си при смяната на сезоните. „Важното е да има добър баланс между протеини, въглехидрати и мазнини. От последните е добре да се приемат ненаситени, които се съдържат в рибните продукти и зехтина“, препоръчва специалистката от „Александровска“. И припомня, че плодовете и зеленчуците са отличен източник на витамини и фибри, от които не бива да се лишаваме. „Да не забравяме консумацията на кисело мляко и туршии, които през зимата набавят някои основни микронутриенти. Приемайте повече течности. Чаша червено вино съдържа съставки с антивъзпалителни, противовирусни и антиоксидантни свойства“, е добрата новина за почитателите му.

Сънят пази от болести

Качественият сън е друго ключово условие за успешната адаптация на организма. „Той е жизненоважен за здравето на имунната система, защото, докато спите, тялото ви произвежда протеини, наречени цитокини, от които имунната ви система се нуждае, за да се бори с инфекциите. Когато не получавате достатъчно качество или количество сън, производството на цитокини намалява. Това ви прави по-податливи на инфекции“, изтъква доц. Михайлова. Ето защо препоръчва да си изградите навици преди лягане, които насърчават здравия сън. „Освен това е важно да се консултирате с медицински специалист, ако страдате от безсъние, сънна апнея или други състояния, които пречат на способността ви да получите добър нощен сън. Хората, които спят по-малко от 7 часа на денонощие, са по-склонни да се заразят с инфекция, когато са изложени на вируси“, допълва спецалистката от „Александровска“.

Тренирайте, но умерено

Движението е не по-малко важно от съня. „Физическата активност може да помогне за „изхвърлянето“ на патогенни микроорганизми от белите дробове и дихателните пътища. А това да намали шансовете ви да получите настинка, грип или друго заболяване“, разкрива доц. Михайлова. „Упражненията водят до промяна в антителата и белите кръвни клетки. Те циркулират по-бързо, така че могат да атакуват по-бързо и успешно източника на инфекция. Не е ясно обаче дали физическите упражнения помагат за предотвратяване на инфекции“, уточнява ръководителката на направление „Молекулярна диагностика“ в Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки на „Александровска“. „Краткото повишаване на телесната температура по време и веднага след тренировка може да попречи на бактериите да се размножават, като помогне на тялото да се бори по-добре с инфекцията (подобно на това, което се случва, когато имате треска). Наред с това упражненията забавят отделянето на хормоните на стреса. По-ниските им нива могат да предпазят от заболяване“, отбелязва още имуноложката. „Не трябва обаче да се прекалява. Тежки, дългосрочни упражнения (като маратонско бягане и прекомерно интензивни тренировки във фитнес залата) всъщност могат да причинят вреда. Проучванията показват, че хората, които следват умерен начин на физическо натоварване, имат най-голяма полза от подобен режим. Една умерена програма може да се състои от: каране на колело няколко пъти седмично, ежедневни разходки от 20 до 30 минути, ходене на фитнес през ден и др.“, дава примери доц. Михайлова.

Микроелементите и неспецифичният имунен отговор

При смяната на сезоните мнозина си „назначават“ терапии за подсилване на имунитета. Удачно ли е това? „Различни витамини и минерали, често наричани „микроелементи“, са необходими за здрава имунна система. Основните, които играят роля в имунния отговор, включват: витамин А, витамин C, витамин D, витамин Е, витамин B6, витамин B12, фолат, цинк, желязо, мед. В идеалния случай те се набавят чрез добре балансирана диета, но това може да бъде трудно постижимо“, коментира специалистката от „Александровска“. „На пазара се предлага широка гама от имуностимуланти, принадлежащи към различни групи. Те водят до активиране основно на т.нар. неспецифичен имунен отговор, относително безопасни са, но действието им е твърде индивидуално“, предупреждава доц. Михайлова.

Витамините „на корем“ понякога вредят

Полезните микроелементи могат да се окажат „нож с две остриета“, дава показателни примери специалистката от „Александровска“. „Излишъкът от витамин С се екскретира в урината и обикновено не предизвиква сериозни странични ефекти. Но много големи количества могат да причинят диария, коремна болка и гадене. Твърде много витамин D може да бъде вредно и да доведе до гадене, повръщане, камъни в бъбреците, объркване, загуба на апетит и мускулна слабост. Витамин D също взаимодейства с лекарства като хапчета за отслабване, стероиди и статини, понижаващи холестерола. Ако човек приема твърде много цинк, това може да причини гадене, повръщане, диария и главоболие. С течение на времето излишъкът от цинк може да доведе до ниски нива на мед, намален имунитет и по-ниски нива на полезния холестерол. Цинкът може да взаимодейства и с други лекарства“, алармира имуноложката.

Имуностимулаторите не са за всеки

Доц. Михайлова не пропуска да предупреди и за друго – имуностимулаторите не се подходящи за хора с автоимунни и автовъзпалителни заболявания, както и за предразположените към подобна патология. В същото време има пациенти, които на старта на есента е добре да направят консултация със специалист. „Препоръчително е да се обърнете към имунолог, ако имате първичен или вторичен имунен дефицит. Обикновено вторият се дължи на незрялост на имунната система при малки деца и бебета, които често боледуват, възрастни със злокачествени заболявания, диабет, хронични сърдечносъдови заболявания, хронични бъбречни заболявания и др. Някои вируси също причиняват вторични имунни дефицити, така че след преболедуване от инфекциозна мононуклеоза, морбили, тежък грип, варицела и др. е добре да посетите специалист, който да ви помогне да преодолеете по-бързо имунния арест“, съветва специалистката от „Александровска“.

Ваксинирайте се срещу грип до края на октомври

Есента е време и за имунопрофилактика срещу сезонния грип. Кога е най-добре да се ваксинираме? И кои са уязвимите групи, за които имунизацията е особено важна? „Противогрипната ваксина е препоръчителна за всички над 6-месечна възраст. Особено належащо е прилагането ú при т.нар. рискови групи, които са с потенциал за тежко боледуване от грип, усложнения и смърт, а именно: лица над 65 г., пациенти с хронични заболявания – астма, сърдечносъдови, диабет, неврологични, хронични бъбречни, ендокринни, злокачествени, включително на кръвта. Други групи са лица, при които се прилага имуносупресивна терапия по повод заболяване, трансплантирани, хора с тежка форма на затлъстяване, както и бременни“, изрежда ги имуноложката. „Повечето хора се нуждаят само от една доза противогрипна ваксина за сезона – септември и октомври обикновено са подходящите месеци за имунизиране срещу грип. В идеалния случай всички трябва да бъдат ваксинирани до края на октомври“, напомня на финала доц. Снежина Михайлова.

Летните вируси - как да спасим ваканцията?

„Бързоразвалящата се храна поради високите температури, мръсната вода и липсата на хигиенни навици са основните причини за масовите заболявания през лятото. Горещите дни освен добро настроение „предлагат“ и характерните за сезона вируси. Най-често срещаните са ентеро- , адено- и  ротавирусите. Източник на зараза са както болните, така и здравите заразоносители. Вирусите се разпространяват лесно и бързо по въздушно-капков, контактно-битов и фекално-орален път най-често в курортните селища, където се събират много хора на едно място, хигиената се влошава и се създават предпоставки за инфекции“, разкрива д-р Лилия Иванова.

Ентеровирусите „в атака“

Специализантката от Катедрата по инфекциозни болести обяснява, че ентеровирусите са много и най-различни – разделят се на над 60 серотипа, като основните 4 групи са коксаки А, коксаки Б, полиовируси и ECHO вируси. „Най-често боледуват децата, като механизмът на предаване е фекално-орален, по-рядко и въздушно-капков. Повече от 90% протичат като асимптомна инфекция, като инкубационният период е 3-6 дни. Въпреки това не бива да се подценяват, тъй като могат да увредят мозъка и сърцето“, предупреждава младата лекарка.

Понякога имитират инфаркт

Д-р Иванова споделя и кои са най-честите заболявания, причинени от ентеровируси:
„Летен грип“ или т.нар. ентеровирусна треска – с прояви на висока температура, болки в мускулите, болки в корема, повръщане и болки в гърлото.
Херпангина – причинена от коксаки А вирус – с проява на висока температура, болки в гърлото, прогресираща до болезненост при преглъщане на храна, и безапетитие. Характеризира се с единични везикули (мехурчета) по сливиците и небцето, които бързо мацерират и се оформят повърхностни ерозии. Заболяването се съпровожда с повишена температура, болка в гърлото и затруднено преглъщане. Най-чести боледуват деца на 3-10-годишна възраст.
Стомашно-чревна форма – с проявата на висока температура, болки в корема, повръщане и диарийни изхождания.
Болестта „ръка-крак-уста“ (HFMD) – проявява се с болезнени мехурчета в устната кухина, езика, бузите, твърдото небце и венците, те бързо се сливат в по-големи мехурчета (були), които бързо ерозират. По дланите и ходилата се развива макуло-папулозен обрив. Заболяването преминава за около една седмица.
Хеморагичен конюнктивит (причинен най-често от ентеровирус 70) – протича с болка и парене в очите, фотофобия (светлобоязън), оток на клепачите и серозна секреция от очите. Засяга по-често млади хора, преминава за около седмица.
Засягане на мускули (плевродиния), миокард – плевродинията се проявява с внезапно повишение на температура, задух, пристъпни мускулни болки в долната част на гръдния кош и корема, продължаващи 15-30 минути. Най-честият причинител е коксаки Б. Симптомите могат да наподобят миокарден инфаркт, белодробен емболизъм, остър хирургичен корем.

Аденовируси поразяват децата

Аденовирусите са другите „обичайни заподозрени“ за провалената ваканция, не крие д-р Иванова. „Това са разнообразни ДНК-вируси, засягащи предимно деца от 1 до 10-годишна възраст. Поради наличието на повече от 50 серотипа могат да причинят: заболяване на горните дихателни пътища, пневмония, фарингоконюнктивална треска, епидемичен кератоконюнктивит, хеморагичен цистит и др., проявяващи се с повишена температура, кашлица, хрема, болки в гърлото, конюнктивит, диария, както и увеличени предимно шийни лимфни възли. Болните се оплакват от обилна носна секреция, зачервено и болезнено гърло, парене, сълзене в очите и фотофобия“, пояснява още специализантката от ВМА.

И COVID-19 „не спи“

Отново малчуганите са „на мушката“ на ротавирусите. „Това са най-честите причинители на остри вирусни диарии, като възприемчивостта към тях е най-висока у кърмачета от 6 до 24 месеца и деца до 5 г. Основните механизми на заразяване са фекално-оралният и контактно-битовият“, разкрива младата лекарка. „Заболяването води до продължителна диария, повръщане и тежка дехидратация – признаците ú включват сухи лигавици, обложен език, намалено количество на урината, хлътнали очни ябълки, плач без сълзи. Симптомите са отпадналост, повишена температура, болки в корема и безапетитие. При ротавируса е характерно, че оплакванията могат да се задържат и повече от седмица“, допълва д-р Иванова. И не пропуска да отбележи – освен типичните „летни вируси“ през ваканцията циркулират и COVID-19, както и грип А и Б, за които трябва сме нащрек.

Маската не е забравена

Как да се предпазим от вирусите, заплашващи да вгорчат отпуската ни? „Основните начини са обичайните – поставяне на ръка пред устата при кихане и кашляне. Препоръчително е да се слага маска, особено на места с много хора, които кашлят/кихат. Измиването на ръцете остава „златен стандарт” в изграждането на навиците при децата, който ги предпазва не само от летните, но и от вирусните и бактериалните инфекции, върлуващи през цялата година“, изтъква специализантката по инфекциозни болести във ВМА.

Храната да се готви добре

Важно е и прецизното измиване на плодовете и зеленчуците. Не само като мярка срещу заразите, но и за премахване на нитратите. „Измиването под течаща вода е абсолютният минимум. Изтъркването с четка или гъба е допълнителна полезна стъпка“, отбелязва д-р Иванова. И дава още полезни съвети:
Хранителните продукти – особено тези от животински произход (месо, мляко, яйца), да се подлагат на добра термична обработка и съхраняват при хладилни условия.
Да не се пие вода от съмнителни водоизточници.
Да се спазва лична хигиена, да се избягват на многолюдни плувни басейни.
При възможност, да се използват собствени прибори за хранене.
Ако все пак не успеем да „надхитрим“ вирусите, как да ги преборим по-бързо? „Изключително важно е да се приемат 1.5-3 л течности поради високите температури и склонността към дехидратация. Лечението е основно симптоматично и е свързано с употребата на антипиретици, антидиарийни средства, средства за борба с дехидратацията, локални анестетици за устната кухина. При спазване на тези лесни  съвети можем лесно да се наслаждаваме на слънчево лято“, категорична е д-р Лилия Иванова.

Внимание, жълтеница!

Колегата ú специализант в Катедрата по инфекциозни болести – д-р Димитър Комитов, пък дава ценни препоръки как да се опазим от друг „бич“ през лятото – хепатитите. И подчертава, че те могат да протекат със или без оплаквания, със или без жълтеница. „Хепатитът е общо понятие, което означава възпаление на черния дроб. Острите вирусни хепатити (ОВХ) са инфекциозни заболявания, причинени от различни групи хепатотропни вируси. Най-добре изучени са хепатитите A, B, C, D, E“, уточнява д-р Комитов.

Болестта на мръсните ръце

Заразяването с тези вируси може да стане по различен начин, обяснява младият лекар от ВМА. „При хепатити А и Е източник на инфекцията най-често е болният човек, който може да прекара заболяването безсимптомно, но да разпространява инфекцията. Механизмът на предаване е фекално-орален, чрез замърсени хранителни продукти, вода, ръце, предмети и др.“, предупреждава д-р Комитов. Най-често заразяването става при неспазване на добра лична хигиена, откъдето идва и другото име на хепатит А – „болест на мръсните ръце“. „Обичайно имат доброкачествено протичане, не хронифицират. Особено възприемчиви са бременните жени, които боледуват по-тежко“, алармира специализантът по инфекциозни болести.

Презерватив пази от хепатит В, С и D

За сметка на това хепатити В и C са сред най-опасните инфекции. „Имат склонност да хронифицират. Хроничните форми водят до цироза или рак на черния дроб. Източникът на инфекцията е само човек – болен или заразоносител“, разкрива д-р Комитов. Предаването на вируса има множествен механизъм:

Парентерален – чрез преливане на заразена кръв и кръвни продукти, нестерилни инструменти, спринцовки и игли, инструменти при поставяне на пиърсинги и татуировки и др.

Полов: при незащитени сексуални контакти.
Вертикален: от инфектирана майка на плода.

И предаването на хепатит D става по начин, подобен на В и С, изтъква младият лекар. „Вирусът на хепатит D обаче се нуждае от В вируса при размножаване в гостоприемника. Инфектирането възниква, когато хората се заразят едновременно с хепатит В и хепатит D (коинфекция) или се заразят с хепатит D вируса след първоначално заразяване с хепатит В (суперинфекция)“, обяснява сложния механизъм д-р Комитов.

Горещо пладне - съвети за оцеляване в жегата

„Всеизвестен факт е, че през лятото процентът на острите коронарни синдроми и в частност острия инфаркт на миокарда спада. Но това не означава, че топлото време не крие и опасности“, изтъква д-р Гергана Кърцелянска. „високите температури водят до разширяване на кръвоносните съдове, което е и причината нашите пациенти сами да установяват спад в артериалното налягане и нуждата от намаляване на лекарствата за кръвно“, допълва специализантката по кардиология в УМБАЛ-Бургас. Колкото повече се покачва живакът, толкова повече започва да се поти тялото за да намали телесната си температура. „с това обаче, се губят много течности и соли, които са в тясна връзка с нормалното функциониране на сърцето. И може да доведе до сериозни последствия като ритъмни нарушения, хипотонични кризи, синкопални реакции, дори в най-екстремните случаи – до инфаркт“, предупреждава младата лекарка.

След инфаркт сме най-уязвими
Естествено „болното сърце“ е по-уязвимо през лятото, но не всички пациенти са наясно, че имат такова, бърза да уточни д-р кърцелянска. „с настъпването на лятото ние лекарите съветваме хората да избягват прекомерното излагане на горещините. Пациентите, прекарали наскоро инфаркт, са едни от най-уязвимите в жегите. Отслабналото сърце не е в състояние да отговаря на нуждите на организма за изпомпване на кръв към разширените кръвоносни съдове на кожата с цел охлаждане. Резултатът от това е, че дори и най-малките усилия могат да доведат до екстремна умора и прегряване“, не крие бъдещата кардиоложка.

Пациентите със сърдечна недостатъчност също са много чувствителни на покачването на температурите. „при тях е възможно да има нужда от намаляване на дозата на диуретичните им лекарства. Изобщо при „съдовите“ болни – тези с мозъчносъдова или периферна съдова болест – е удачно да си обърнат повече внимание през този сезон“, препоръчва специализантката в отделението по кардиология на умбал-бургас.

От сърцебиене до прималяване
Кои симптоми „издават“, че сърцето ни се „мъчи“ в жегата? Еднозначен отговор на този въпрос, няма. „сърцето ни не „издава“ много често, че се мъчи, но когато се появят симптомите у пациентите, е редно да се обърне внимание веднага. Най-честите оплаквания, които имат сърдечноболните хора са умора, прималяване, причерняване, понякога и сърцебиене“, изрежда ги лекарката.

Плажът – най-добре сутрин
Д-р кърцелянска признава, че няма строги правила, към които да се придържаме в жегата. Но пък има препоръки, които е добре да се спазват:

Две питиета за мъжете, едно – за дамите
В отпускарския сезон посягаме към „чашката“ по-често и по всяко време на деня. Как обаче ни влияят бирите и коктейлите в жегите? „любимият отговор на пациентите ми, когато ги питам приемат ли алкохол, е: „немного, обичайно”. За българите обаче „обичайното“ е малко повече от позволеното не само през лятото“, откровена е д-р кърцелянска. „през този сезон обаче наистина се наблюдава повишено „посягане към чашката“ в опит хората да се разхладят. Най-честите реакции при прекомерния прием са ритъмните нарушения и в частност – предсърдното мъждене. Препоръчваме на пациентите си по възможност да ограничат алкохола до минимум“, подчертава лекарката. Колко е този „минимум“? „ограниченията, най-грубо казано, са 2 питиета за мъжете и 1 за жените. И най-важното е да се приема достатъчно количество вода, защото, както всички знаем, алкохолът и кофеиновите напитки имат диуретичен ефект“, напомня специализантката по кардиология.

Студен компрес под мишниците облекчава
Освен от хидратация организмът има нужда и от прохлада в жегата, подчертава още д-р кърцелянска. „климатиците са вариант за охлаждане, особено когато температурата на въздуха е по-висока от тази на тялото. Важно е обаче да няма много голяма разлика между температурата в стаята и тази на външната среда“, подчертава лекарката от УМБАЛ-Бургас. Защо? „при преминаването от топло на студено е възможно да се появи спазъм на коронарните артерии и пациентите да получат стенокардна симптоматика – болка и стягане в сърдечната област. Затова съветваме пациентите си, когато използват климатици, температурната разлика да е не повече от 10 градуса. Вземането на хладен душ или поставянето на мокра кърпа под мишниците или на китките също е подходяща възможност за облекчение в горещините“, отбелязва на финала д-р Гергана Кърцелянска.