Пролетните изпитания пред стомаха

Промяната в диетата през пролетта – преминаването от консервирани и тестени храни и месо към богатите на целулоза, плодова захар и киселини плодове и зеленчуци – е причина за поява на дискомфорт в гастроинтестиналния тракт, обяснява д-р Мария Станчева. „Наред с това стомахът страда и от други фактори – обострянето на придружаващи заболявания, пролетните вируси, бактериалните инфекции. През този сезон се променя чревната флора, начинът на смилане на храната. Затова и стомахът става по-чувствителен“, уточнява гастроентерологът. „В началото на пролетта организмът не е адаптиран към засиления прием на листни зеленчуци, които ферментират по-силно и отделят повече газове и затова е препоръчителен приемът на някои медикаменти (например, пробиотици). Адаптацията на организма отнема около месец”, успокоява специалистът от Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести в „Александровска“.

Гастритите се обострят

Гастритите и гастроезофагеалната рефлуксна болест (т.нар. ГЕРБ) са заболяванията, които обичайно се обострят през пролетта, разкрива д-р Станчева. И изрежда най-честите оплаквания, които „водят“ пациентите при гастроентеролога:

- болка и дискомфорт в епигастриума;

- подуване на корема;

- промяна в ритъма на дефекация;

- парене зад гръдната кост и киселини.

Внимателно с диетите и детокса

„Не само хронично болните получават стомашни оплаквания през пролетта, възможно е да се появят и при напълно здрави хора за първи път. Това се дължи предимно на промяната на приеманите храни, но и на честото започване на различни режими за отслабване и „пречистване“ на организма“, споделя опита си гастроентерологът. За да се избегне подобен обратен ефект, д-р Станчева препоръчва:  „Режимът да се изготвя единствено от специалист по индивидуален хранителен план, а не от Интернет или познати, тъй като трябва да е съобразен със здравословното състояние, за да не доведе до различни болестни състояние и дефицити“.

Избягвайте пърженото, намалете кафето

Съветът ú към всички на прага на пролетта е да хапват балансирано. „Препоръчително е да се захранваме със сезонните храни постепенно. Да се избягват пържените и пикантни ястия, тъй като могат да обострят вече налични гастроентерологични проблеми. За по-лесна адаптация е желателно да се избягват стресови ситуации“, не пропуска да отбележи специалистът от „Александровска“. Важно е още да се пие повече вода, да се хапва бавно, с максимално сдъвкване на храната. Препоръчителни са по-честите, но „малки“ хранения, вместо 1-2 „големи“. Избягването на алкохола, редуцирането на приема на кофеин, намаляването на солта в храната, както и по-често спортуване също помагат за по-лесната адаптация.

Киселините не са безобидни

Д-р Станчева изтъква, че няма „допустимо време“, в което можем да търпим стоически стомашното неразположение. „При поява на оплаквания пациентите трябва да се обърнат към гастроентеролог, за да бъдат диагностицирани и да получат правилни насоки за лечение. По този начин може да се предотврати по-нататъшно усложнение. Киселините не са безобидни, пациентът трябва да бъде отговорен за своето здраве“, категорична е лекарката от Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести в „Александровска“.

Сода с лимон? Не!

Ако стомашните оплаквания не са безобидни, то самолечението им съвсем не е. Дори и с изпитани „бабини рецепти“ от типа на „сода с лимон“. „Самолечението крие риск от пропускане на сериозно заболяване, както и засилване на вече наличните оплаквания. Действието на „сода с лимон“ настъпва след 15 минути, но продължителната употреба има негативни последствия. Тя превръща киселинната среда в стомаха в алкална, с което се нарушава храносмилателният процес“, предупреждава гастроентерологът.

Рисковете от самолечението

„Самоназначаването“ на лекарства и добавки, продавани без рецепта, също е недопустимо. „Прекомерната употреба на пробиотични препарати може да доведе до запек и подуване на корема. Безразборното и неконтролируемо използване на инхибитори на протонната помпа пък намалява или води до липса на производство на солна киселина в стомаха. Предизвиква засилване на горно-диспептичните оплаквания, образуване на атрофичен гастрит, по-трудно и по-бавно смилане на храната, което допълнително засилва симптомите. Приемането на медикаменти без рецепта от лекар крие големи рискове!”, категорична е д-р Станчева.

Не се бойте от ендоскопията

Кога се налага да се подложим на ендоскопско изследване? И защо не бива да се боим от него? „Съвременната ендоскопска диагностика е безопасна и е основен метод за откриване на структурни промени в стената на съответния орган от гастроинтестиналния тракт. Тя е най-доброто средство за доказване на заболявания на хранопровода, стомаха и червата, с възможност за вземане на материал за биопсия и поставяне на точна диагноза”, категорична е д-р Мария Станчева. „Пациентите не трябва да се страхуват от този тип изследвания, а да ги правят навреме, тъй като чрез тях може да се установят по-тежки заболявания и да се приложи нужното лечение навреме”, допълва гастроентерологът от „Александровска“.

Атеросклероза – добрият и лошият сценарий

„Атеросклерозата е съдово заболяване с мастни отлагания по вътрешните стени на кръвоносните съдове. Като процес тя е силно зависима от факторите на околната среда и начина на живот. Човек е застрашен от атеросклероза през целия си живот. При едни се развива по-бързо и бурно, при други – по-бавно“, разкрива проф. Валентин Василев. Началникът на Клиниката по съдова хирургия в УМБАЛ-Бургас, не крие, че има тенденция на „подмладяване“ на атеросклерозата – в резултат на комбинацията от стрес, некачествена храна, нерационален и небалансиран начин на живот.

Инсулт, инфаркт, ампутация

„С напредването на годините на човека напредва и атеросклерозата. По-често тя дава симптоматика след 55-60-годишна възраст. Напредналата атеросклероза е терен за развитие на сърдечносъдови заболявания. Последствията от нея – при най-лошия сценарий – са инсулт, инфаркт на миокарда, загуба на крайник“, предупреждава съдовият хирург. За жалост обаче в съвременното общество рисковите фактори за „разгръщането“ ú са буквално „на всяка крачка“. „Стрес, неправилно хранене, много обработени храни, обездвижване, тютюнопушене – в своята съвкупност те увеличават риска от развитие на атеросклероза“, алармира проф. Василев.

Жените са „привилегировани“ преди менопаузата

И ако в голяма степен всеки от нас има властта да контролира или „тушира“ тези фактори, на други няма как да влияем. Например – на пола. Проф. Василев цитира проучвания, според които шансът за развитието на болестта при дамите е с 20% по-нисък, отколкото при господата. „Но след настъпването на менопаузата рискът от атеросклероза и сърдечносъдови инциденти при жените почти се изравнява с този при мъжете“, уточнява специалистът от УМБАЛ-Бургас. Важен фактор е и генетичната предразположеност. „Тя е обвързана с метаболизма на „лошия“ холестерол. При тези хора се развиват оплаквания и заболявания със сърдечносъдов произход дори преди 45 г.“, не крие съдовият хирург.

Ах, този стрес!

Каква реално е ролята на „митичния“ стрес – е въпрос, който повечето от нас си задават. „Той стои в основата на много заболявания. Отключва диабет, повишава кръвното налягане, подтиква хората да пушат, да преяждат, за да се „успокоят“. Тоест стресът е непряко свързан с образуването на атеросклеротични плаки“, категоричен е проф. Василев. В медицината обаче „2+2 невинаги е равно на 4“. „Рисковете от развитие на атеросклероза при пушачите са по-големи, но това не значи, че ако човек изобщо не пуши, няма да я развие“, дава пример професорът. Същият принцип е валиден при други рискови фактори – като начина на хранене. „Няма гаранция, че хората с диета, бедна на месо и млечни продукти, няма да страдат от атеросклероза“, напомня съдовият хирург.

Болестта е „многолика“

Как се изявява атеросклерозата? Проф. Василев отговаря, че симптомите могат да бъдат:

- замайване и шум в ушите;

- нарушено равновесие при покой или ходене;

- изтръпване на крайниците, мускулна слабост;

- болка в седалищна, бедрена и/или подбедрена мускулатура при вървене;

- студени крайници и мускулни крампи.

„Ако атеросклерозата е в мозъка, симптомите ще идват от него – главоболие, виене на свят, притъмняване пред очите, замайване. Ако е от сърцето, ще има исхемична болест на сърцето, стягане зад гръдната кост и други оплаквания от страна на този орган. Ако е в крайниците, ще има болки при ходене“, очертава „многоликата“ клинична картина началникът на Клиниката по съдова хирургия в УМБАЛ-Бургас.

Консултацията със съдов хирург е ключова

Затова не е изненада, че диагностиката включва различни лабораторни и образни изследвания. „Извършва се ехография на достъпните за изследване артерии. По преценка на съдов хирург се назначават допълнително контрастни образни изследвания“, уточнява проф. Василев. „Лекар трябва да се потърси веднага, щом се появят първите симптоми. Обикновено пациентите се насочват към личния лекар, но практиката ми показва, че те късно стигат до съдов хирург. Добре е пациентът първо да бъде насочен към такъв специалист, който да прецени дали случаят е за него, или да го изпрати на невролог, кардиолог или друг специалист“, подчертава професорът.

Лекарства и безкръвни процедури

Щом диагнозата вече е факт, идва ред на терапията, а тя може да бъде медикаментозна и оперативна. „В зависимост от тежестта и параклиничните изследвания се прави диагностика – доплерова или ангио-, и се вземат мерки. Прилагат се медикаменти в зависимост от органите, които лекуваме. Ако това не помогне, използваме модерни ендоваскуларни, безкръвни процедури, с които разширяваме засегнатите съдове и осигуряваме добро кръвообращение на органите – балонни дилатации, стентирания и др.“, разяснява съдовият хирург. „Важно е да отбележа, че в нашата клиника в УМБАЛ-Бургас всички тези съвременни процедури са безплатни за пациента, извършват се по Здравна каса и не се налагат доплащания“, обръща специално внимание проф. Василев.

Движете се и четете етикетите

Ако „лошият сценарий“ включва инфаркт, инсулт и дори ампутация, как да постигнем „добрия“? „Атеросклерозата е състояние, съпътстващо съвременния човек, но можем да забавим този процес чрез прием на качествена храна, спорт и отказ от тютюнопушене“, изтъква съдовият хирург. Препоръката му е да елиминираме или – поне редуцираме от менюто си „изкушенията“, съдържащи хидрогенирани мастни киселини и богати на консерванти. „Всички знаем кои са те – колбаси, пържени ястия от заведения за бързо хранене, промишлено произведени тестени изделия, вафли и т.н. Хубаво е човек да си създаде навик да чете етикетите и да сведе до минимум употребата на този тип храни. Да контролира дневния си калориен прием. Да се движи ежедневно – като минимум 30 минути дневно да има по-голяма физическа активност“, препоръчва в заключение проф. Валентин Василев.

Пациентите често се лутат

Скринингът често се оказва „ахилесовата пета“ при борбата със социалнозначимите заболявания у нас. Така ли е и с атеросклерозата? „Това е заболяване с много висока обществена значимост, защото може да доведе до ранна инвалидизация и смърт. За да предотвратим тези инциденти, в УМБАЛ-Бургас организираме кампании за безплатни прегледи. Интересът към последната беше много голям, часовете се изчерпаха още в първите дни, което показва нуждата – всички тези пациенти наистина имаха необходимост от преглед, но поради някаква причина не са могли да го извършат досега“, споделя впечатленията си проф. Валентин Василев. „122 души са посетили профилактичните прегледи през декември, като над 70% от тях са жени. 32-ма са насочени за прием в болница. Сред тях имаше и такива, които имаха нужда от спешни интервенции – иначе имаше риск да загубят крайниците си“, признава началникът на Клиниката по съдова хирургия. „Опитът ни сочи, че пациентите не стигат навреме до съдов хирург заради лутане по други специалисти или липса на направление. Нашата болница и нашата клиника изпълняват и социални функции, за да бъдем в помощ на хората и да установим тези изменения достатъчно рано, за да съхраним качеството им на живот“, изтъква професорът от УМБАЛ -Бургас.

Себорея или пърхот – открийте разликите

„Себорейният дерматит е хронично протичащо дерматологично заболяване, засягащо богатите на мастни жлези зони като скалпа, лицето и гънките. Проявява се с омазняване или обратно –  изсушаване, зачервяване и залющване (пърхот) – по кожата на скалпа. В по-тежките случаи се засягат още гънките и тялото“, обяснява доц. Любомир Дурмишев. „Счита се за сравнително често страдание, като от т.нар. пърхoт страдат над 20% от хората по света, а по-тежките случаи могат да засегнат до 5% от популацията“, уточнява дерматологът от „Александровска“.

И лекарства го провокират

Като главна причина за появата на себорейния дерматит се приема възпалителната реакция към диморфните гъби от семейство Malassezia, които са сапрофити по кожата. „Болестта се среща от ранна детска възраст – под форматa на млечни кори (Crustae lactea) и дерматит от памперс/пелени – до напреднала възраст. Макар и много рядко, в най-тежката си форма може да доведе до зачервяване и залющване на цялото тяло с картината на еритродермия“, разкрива дерматологът. „Себорейният дерматит се асоциира с различни кожни заболявания, като редица модулиращи мастната секреция медикаменти могат да провокират появата на заболяването. Такива са предимно невролептиците: хлорпромазин, халоперидол, литиеви соли, фенотиазини, метилдопа, но и редица други лекарства могат да обострят болестта“, отбелязва доц. Дурмишев.

Може да засегне бузите и веждите

Основните симптоми на себореята са зачервяване и залющване, сух или мазен пърхот по капилициума (окосмената част на главата). „Когато се засегнат и веждите, бузите или гънките, това би трябвало да накара пациентите да потърсят лекарска помощ. Клиничният преглед при дерматолог е достатъчен, за да се постави диагнозата в огромния процент от случаите. Разбира се, при него ние мислим и за други кожни заболявания  като атопичен дерматит или псориазис. И когато имаме съмнение, провеждаме допълнителни изследвания“, уточнява кожният лекар. Засягането на гънките и тялото освен дискомфорт у пациента крие риск от разпространяване на обрива и обхващане на цялото тяло. „Себорейната еритродермия, макар и изключително рядка, е тежко кожно заболяване, налагащо стационарно лечение и трябва да направим всичко възможно да не се стига до нея. В този аспект една консултация с дерматолог е винаги за предпочитане“, подчертава специалистът от „Александровска“.

Тормози мъжете по-често

Себорейният дерматит е едно от най-честите кожни заболявания, отчита доц. Дурмишев. „Да, ние, мъжете боледуваме малко по-често от него, но като че ли повечето пациенти, търсещи помощ, са жени“, споделя опита си дерматологът. „Разбира се, огромната част от случаите са леки и затихват след промяна в хигиенния режим или когато определен фактор, който ги е провокирал, отшуми. В този аспект ранното лечение и поддържането на клинична ремисия са от значение, доколкото развитието на тежки форми обуславя необходимостта от по-сериозна терапия и крие риск от по-чести рецидиви“, не крие кожният лекар.

Терапията отнема време

Какво е лечението? „Както при повечето хронично протичащи заболявания, то трябва да бъде продължително и – по възможност – оптимизирано с най-леките средства, постигащи оптимален терапевтичен ефект. Предписват се широка гама от кремове и лосиони с антимикотична и противовъзпалителна активност, а за поддържане прилагаме лосиони и шампоани, съдържащи локални антимикотици като цинк пиритион, пироктон оламин и др.“, разяснява доц. Дурмишев. „Много от тези препарати се приемат от пациентите за козметични средства, но редовното им приложение може да доведе до трайно подобрение, а в бъдеще – и пълно излекуване. Обратният вариант – с чести и тежки рецидиви – обикновено изисква лечение със системни средства и съответно прогнозата е по-сериозна. Т.е. при някои пациенти може да се окаже заболяване „до живот“, откровен е дерматологът.

В студа се обостря

Климатът също влияе на себореята. „Установено е, че се обостря в сезоните с ниски температури, влажност и слънчево греене. От друга страна, и високата влажност може да предизвика влошаване на заболяването. Както вече стана дума, редица заболявания и медикаменти водят до обостряне и тежко протичане на себорейния дерматит“, напомня дерматологът. „Съществува и връзка между честотата и тежестта му и диетата. Най-често и с изразена тежест се установява заболяването при индивиди с т.нар. западен, богат на мазнини, тип хранене. Докато при диета, богата на плодове, себорейният дерматит протича по-леко. При трудни за лечение случаи възниква въпросът за отдиференциране на заболяването от псориазис, засягащ скалпа и гънките“, подчертава специалистът от „Александровска“.

Мийте косата най-много 2 пъти седмично

Може ли да се „овладее“ себореята? „Трудно е да се намери универсален съвет, ефективен при всички случаи. Но нерядко се сблъсквам с грешното за мен разбиране, че честото миене на косата ще реши проблема. Препоръчвам на пациентите си да го правят не по-често от два пъти седмично. А съответното медикаментозно лечение и противосеборейни шампоани изискват индивидуален подбор при всеки конкретен пациент“, изтъква на финала доц. Любомир Дурмишев.

5 „златни правила“ за здрава кожа през зимата

„Зимният сезон е свързан с промени в температурата и влажността на въздуха, което създава идеални условия за т.нар. ксероза или сухота на кожата. Пронизващият студ и вятър навън, както и сухият, топъл въздух вкъщи елиминират хидратацията на кожата и водят до сухота, зачервяване, залющване, сърбеж, нацепване и кървене. Лишават я от нейната липидна мантия и това нарушава бариерната ú функция“, предупреждава д-р Слава Божинова. В резултат - кожата започва да губи вода, образуват се микроскопични цепнатини във външния ú слой, което води до възпаление, допълва дерматоложката от „Александровска“.

„Не“ на душ гела с алкохол

За да избегнем този неприятен „сценарий“, трябва да защитаваме и подхранваме кожата си през зимата. Как? „Хубаво е измивните средства да бъдат меки и хидратиращи, с кремообразна консистенция. Да се използват емолиенти под формата на унгвенти, балсами и кремове с по-мазна консистенция – те задържат повече влага в кожата. Но трябва да се прилагат веднага след баня върху влажна кожа“, уточнява д-р Божинова. Съветът ú е да се избягват гелове и лосиони, както и продукти, съдържащи алкохол.

Жожоба и млечна киселина за лицето

Кремовете също трябва да са адекватни за сезона. „Продуктите за лице могат да съдържат масло от жожоба и млечна киселина. Те ексфолират нежно и хидратират едновременно“, отбелязва дерматоложката. Д-р Божинова препоръчва още през зимата да не посягаме често към продукти за лице с гликолова, салицилова киселина и ретинол. „Тези за тяло пък е добре да съдържат глицерин, ланолин, минерални масла и масло от ший“, пропоръчва кожният лекар.

Балсамът за устни е задължителен

В студеното време и устните изискват специално внимание. „Нека не се търкат, да не се премахват механично и насилствено образувани сквами при засушаване. Може да се използва нежна ексфолиация със захар например“, дава идея д-р Божинова. „Приемът на течности и ежедневната хидратация с балсам за устни и фотозащитата са задължителни за тяхното здраве“, напомня дерматоложката.

Винаги носете ръкавици

Ръцете също са особено уязвими през зимата. „Изискват специални грижи – носене на ръкавици, приложение на бариерни кремове, избягване на гореща вода и внимателно подсушаване след измиване, емолиент или масла вечер преди лягане“, изтъква специалистката от „Александровска“.

Псориазис и екземи се обострят

Не е изненада, че зимата е критичен сезон за пациентите със суха кожа и дерматози – като псориазис, атопичен дерматит и екземи. „Тези заболявания се обострят именно тогава.  Пациентите трябва да избягват горещи душове, контакт с вълнени материи, парфюмирани продукти за хигиена и абразивни средства. Употребата на медицинска козметика за суха кожа и дерматози е правило. A пациентите трябва да поемат достатъчно количество течности и витамин D. Удачно е поставянето на овлажнител за въздух вкъщи”, допълва д-р Божинова.

Внимание, студова уртикария!

Превантивни мерки е добре да вземат и хората със студова уртикария. „Приемът на антихистаминови таблетки при тях е препоръчителен. Избягването на ледени напитки и храни е задължително при този вид уртикария, защото има опасност от оток на ларинкса“, предупреждава дерматоложката. И напомня, че тези пациенти внимателно трябва да подбират облеклото си, за да се защитават успешно от студа.

На ски с UV фактор 50+

Лъчите остават „заплаха“ за кожата, дори живакът да пада под нулата. „Комбинацията от сняг и слънце през зимата повишава риска от изгаряне, включително до втора степен, с образуване на мехури с последващи белези и хиперпигментации. Фотозащитата в планината трябва да бъде широкоспектърна с най-висок фактор 50+. А за градски условия е достатъчен и 30+“, разкрива д-р Божинова.

Къде грешим?

„Често допускани „зимни грешки" при полаганите грижи за кожата са горещите вани, продължителното къпане, неупотребата на слънцезащита, нередовното мазане с овлажняващи продукти и прекомерната ексфолиация на кожата“, коментира дерматоложката от „Александрова“. И на финала формулира петте „златни правила“, към които е добре да се придържаме, за да я защитаваме адекватно през зимата:

  1. Кратки хигиенни, а не сгряващи душове, с по-ниска температура на водата,
  2. Овлажняване на кожата непосредствено след баня,
  3. Избягване на алергени и иританти на кожата,
  4. Достатъчен прием на течности,
  5. Употреба на овлажнител за въздух вкъщи.

Ледена епоха има ли „застраховка“ срещу травмите през зимата?

Китки и глезени. Това са най-честите „потърпевши“ в сезона на поледиците, обяснява д-р Краю Краевски. Признава, че макар при децата редовно „играчката да става плачка“, по-застрашени от травми са бабите и дядовците им. „Възрастните са уязвими, тъй като нерядко страдат от остеопороза и едно падане често води до счупване“, споделя опита си лекарят от Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ-Бургас. И допълва, че в „класацията“ най-типичните зимни травми до китките и глезените се нареждат и счупванията в тазобедрената става.

Счупено или навехнато?

„Картината“ при любителите на адреналина и заснежените склонове обаче е леко по-различна. Оказва се, че при скиори и сноубордисти често се стига до скъсани коленни връзки и менискуси. „И при тях има счупвания на китки и глезени, както и много навяхвания“, допълва д-р Краевски. Как да различим едното от другото обаче? „Най-важните белези са дали можем да натоварваме крайника и колко силен е отокът. Счупванията често са съпроводени със силен оток. Ясно е, че всяко падане боли и хората имат различен праг на болка. Но например счупването на крака не позволява на пациента да стъпва“, отбелязва лекарят.

На ортопед, ако не можем да стъпваме

Ако след падане се окажем в тази ситуация – да не можем да стъпваме или да движим ръката си, да речем, е необходимо да се консултираме с ортопед. В този случай не бива да се успокояваме, че просто сме се натъртили или навехнали. „Бих искал да вметна обаче, че над 50% от пациентите, които идват в спешното отделение с ортопедичен проблем, не са спешни и нямат счупвания. Просто не са информирани или не са спазвали покой и не са прилагали студени компреси след травмата си“, коментира д-р Краевски.

Компреси с лук и зеле не помагат

Другата крайност пък е да подценим контузията и да се самолекуваме с „бабини рецепти“. „В практиката си съм чувал пациенти да слагат лук, сол, зеле, картоф, хляб с оцет… Тези неща в повечето случаи вредят и увеличават отока и болката дори и на най-безобидните травми“, предупреждава младият лекар. Има далеч по-ефективни и цивилизовани методи, които могат да ни облекчат. „Студените компреси с лед и гелове с охлаждащ ефект са най-добрите средства за намаляване на отока и болката“, посочва специализантът от УМБАЛ Бургас.

„Добрият стар гипс“, оказва се, че все още е „оръжие“ №1 при лечението на счупвания. „Вече има пластмасови гипсове, ортези за обездвижване, най-различни видове шини от текстил и метал. Те осигуряват комфорт, но струват пари“, не крие д-р Краевски.

Възстановяването отнема до 2 месеца

Колко време обаче отнема възстановяването след подобна травма? „Счупванията на горен крайник (длан, китка, лакът, предмишница, мишница и рамо) – между 3 и 6 седмици в зависимост от вида на фрактурата, това коя кост е засегната и каква е възрастта на пациента“, разкрива лекарят от Клиниката по ортопедия. „Възстановяването на долен крайник (ходило, глезен, подбедрица, коляно и бедро) отнема между 4 и 8 седмици, а понякога и повече“, обяснява още д-р Краевски.

Бургаският лекар успокоява, че рядко се стига до сериозни усложнения, стига счупването да е лекувано правилно. „Ако е налагало операция, а е лекувано с гипс – в повечето случаи няма да даде добър резултат след свалянето му“, дава пример специализантът. „Има си индикации и рентгенологични белези, които определят как се лекуват фрактурите“, подчертава д-р Краевски.

Операцията не е страшна

Опитът му сочи, че често след счупване се налага оперативна намеса. Това обаче не бива да ни плаши. „Целта ú е подобряване на качеството на живот на пациента, бързото раздвижване и възстановяване на функцията на крайника. Съвременната медицина позволява много методи на лечение, включително и оперативни“, подчертава лекарят и дава примери като:

- ендоскопско възстановяване и зашиване на менискуси, кръстни връзки, връзки на рамена;

- терапия със стволови клетки;

- миниинвазивно поставяне на метални импланти при счупвания.

„В момента са налични импланти за всякакви видове увреди, които преди 20 години просто не са съществували“, не пропуска да отбележи д-р Краевски.

Не пестете от обувки

За да не изпробваме „на свой гръб“ постиженията на съвременната травматология обаче, е добре да заложим на превенцията. „Добрите обувки могат да ви предпазят от подхлъзване, падане и счупване. Качествената екипировка може да ви спаси от бъдещо страдание. Не пестете от тях! Евтиното често излиза по-скъпо“, коментира младият лекар. И признава, че „изкуство на падането“ има, но за жалост повечето от нас не го владеят. „Рефлексът е един и същ при повечето хора. Младите пациенти са с най-изострени рефлекси. Възрастните – с най-забавени“, сочат наблюденията му.

Изследвайте се за остеопороза

На финала д-р Краю Краевски дава и своите три препоръки, които биха могли да ни „застраховат“ срещу травми не само през зимата:

Внимавайте къде стъпвате! Мокрият лед е предпоставка за падане. Носете подходящи обувки.

Ако имате деца, внимавайте къде си играят. Падане от катерушка и батут ни носят много пациенти всяка година. Колела и тротинетки – също.

Ако сте на възраст повече от 60 години, имайте предвид, че едно падане може да доведе до счупване много по-лесно от това на млад човек. Изследвайте се за остеопороза и се лекувайте, ако се налага.

Как да дадем първа помощ?

Каква първа помощ можем и трябва да дадем, ако станем свидетели на падане – на улицата или в планината? Как да помогнем, без да навредим? На първо място трябва да обездвижим крайника, било то и с подръчни материали, съветва д-р Краевски. „Един бинт през врата, който да придържа ръката към тялото например е достатъчен в повечето случаи, докато пациентът не бъде прегледан от лекар“, посочва лекарят от Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ-Бургас.

Коварните шипове – има ли как да надхитрим болката?

„Остеофитите – или т.нар. шипове – са малки изпъкнали образувания, които израстват от костната тъкан в границите на ставите в различни части на тялото. Т.е. те представляват една увеличена костна тъкан или – медицински казано – костна хипертрофия. Образуването им започва след увреждане на ставния хрущял, при което костта се опитва да се адаптира към настъпилите промени“, подробно обяснява д-р Светослав Тодоров. Като уточнява, че според статистическите данни заболяването се проявява след 50-годишна възраст в резултат на естествени дегенеративни процеси, които обичайно обобщаваме като „износване на ставите“. „Не е изключено обаче остеофитозата да се проявява и по-рано у хора, при които има екстремно натоварване на ставите. Основни локализации на костната хипертрофия са места, където е наличен възпалителен процес или увреждане на хрущял или сухожилие, а именно – трите отдела на гръбначния стълб – шиен, гръден и поясен, както и тазобедрената става, ставите на раменете, коленете, петите“, уточнява неврохирургът.

РИСКОВИТЕ ФАКТОРИ – ОТ СТРЕС ДО ОСТЕОПОРОЗА
„Основните причини за поява на остеофити се явяват наследствената предразположеност, начинът на живот, свързан с лоши хранителни навици и двигателна култура, неправилна стойка, стрес, тежък физически труд, напредване на възрастта, травми, остеопороза“, разкрива специалистът от УМБАЛ-Бургас. Затова и „ключът“ към профилактиката е максималното избягване на рисковите фактори. А именно – спазването на оптимален двигателен и хранителен режим и при проява на симпоми – навременно посещение при квалифициран медицински специалист, напомня д-р Тодоров.

КОГА ИДВАТ ОПЛАКВАНИЯТА?
Какви всъщност са оплакванията? „Основният клиничен симптом, който се проявява при остеофитозата, е болката. Тя е и най-честата причина пациентът да потърси медицинска помощ. Това обаче не означава, че в момента на проявата ú се появява и заболяването. Болката се дължи на анатомични и физиологични изменения в костните хрущяли и меките тъкани около ставите. Ако костният растеж не е ангажирал съседни структури, то липсва болезнена симптоматика“, отбелязва неврохиругът. „Безболезнените остеофити“ често се откриват случайно – при рентгеново изследване по друг повод например. „Болезнените“ са налице, когато вече притискат съседни тъкани и структури – като кръвоносни съдове, нерви, кости – и така причиняват дразнене и възпаление“, коментира особеностите специалистът от УМБАЛ-Бургас.

СКОВАНОСТ, ИЗТРЪПВАНЕ И ПАРЕНЕ
При шипове „палитрата“ от оплаквания може да варира – в зависимост от локализацията им. „Например остеофитите в гръбначния стълб причиняват болка и скованост в гърба и кръста, като в шийния му е възможно да притиснат нервно коренче и да предизвикат освен болка и парене изтръпване или слабост в ръцете. Ако са в рамото пък, могат да ограничат свободното движение на ставата и да притиснат и възпалят сухожилията и връзките около нея. Наличието им в тазобедрената става и коляното не е изключено да намали обема на движение. В пръстите могат да са причина за скованост“, дава различни примери неврохирургът.

КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА?
Д-р Тодоров обяснява, че диагнозата се поставя на базата на подробен „разпит“ на пациента (снемане на анамнеза), обстоен клиничен преглед, като за окончателното ú потвърждаване се провежда и образно изследване – рентгенография или скенер. „Специалистите, които биха могли да бъдат полезни в овладяването на болковия синдром, са невролози, ревматолози, физиотерапевти. Разбира се, най-добре е, ако вече е направен скенер и ако болката не се повлиява чрез консервативно лечение, да се потърси и консултация с неврохирург, който да прецени необходимостта от декомпресия на нервните структури чрез оперативни способи“, изтъква специалистът от
УМБАЛ-Бургас.

ОТ КИНЕЗИТЕРАПИЯ ДО ОПЕРАЦИЯ
Консервативното лечение на шиповете се изразява в прием на медикаменти, сред които са нестероидни противовъзпалителни средства, аналгетици, кортикостероиди, хондропротектори. Физио- и кинезитерапията, както и балнеолечението също дават ефект. „Оперативното лечение е необходимо тогава, когато след продължително консервативно не е налице подобрение, още повече то е задължително, ако вече има настъпил неврологичен дефицит вследствие на притискане на нервни структури. Хирургичните техники се изразяват в това оперативно да се достигне до мястото, където остеохондрозните изменения предизвикват компресия и тя да бъде отстранена“, разяснява д-р Тодоров. „В неврохирургията например, когато е необходима операция на гръбначния стълб, се работи с микрихиругични техники и инструментариум – например „микродрил“, използва се оптично увеличение (операционен микроскоп ), рентгенов контрол, което гарантира прецизност в работата на оператора и осигурява по-висока надеждност за добър резултат от оперативната интервенция“, допълва специалистът от
УМБАЛ-Бургас.

САМОЛЕЧЕНИЕТО Е ОПАСНО
Неврохирургът със съжаление признава, че много от пациентите прибягват към самолечение. „Голяма част от хората не обичат нито профилкатиката, нито традиционната медицина. Даден мехлем или хапче е помогнало много на съседката, защо и той не опита с него, вместо да отиде на лекар! Опасното в случая е, че дори да се получи временен обезболяващ ефект, в даден момент може да се окаже късно за реакция – дори и от медицински специалист – поради напредналата фаза на заболяването. И тогава само оперативното лечение да е метод на избор. Затова имайте доверие на лекарите и се обръщайте към тях навреме – неслучайно те са учили толкова много години и са посветили живота си на това да са в полза на пациентите“, призовава д-р Светослав Тодоров.

Синузитът „обича“ есента

Вирусите са най-честите причинители на острите синузити, обяснява д-р Пролетина Боздукова. Затова и са толкова типични при смяната на сезоните и рязкото захлаждане. „Тъй като през есента има повишена заболеваемост от вирусни инфекции, именно тогава е по-голяма честотата на синузитите“, отбелязва лекарката от УНГ клиниката на бургаската болница.

Вируси, бактерии или гъбички?

Синузитите всъщност представляват възпаление на лигавицата на околоносните кухини (синуси). „В зависимост от продължителността на заболяването, ги делим на остри, подостри и хронични. А въз основа на причинителя – на вирусни, бактериални и микотични“, разкрива д-р Боздукова. Инфекцията може да „порази“ различни зони. „Спрямо локализацията на възпалителния процес синузитите биват максиларен, етмоидален, сфеноидален и фронтален, както и различни комбинации между тях. Когато са засегнати повече групи синуси пък, говорим за пансинуит“, уточнява лекарката от екипа на Клиниката по УНГ болести.

Обилен секрет + главоболие
Кои са „издайническите“ оплаквания? „Пациентите с остър синузит се оплакват от изтичане на секрет от носа, затруднено носно дишане, главоболие, а някои от тях имат фебрилитет“, споделя опита си д-р Боздукова. „Диагнозата се поставя на база анамнестичните данни и клиничната находка при прегледа“, допълва още лекарката и прави важното уточнение: „Не се препоръчва извършване на рентгенография на синуси, тъй като резултатът може да бъде фалшиво положителен или фалшиво отрицателен“. Препоръката ú обаче е – ако оплакванията продължат повече от две седмици, да се направи компютърна томография (скенер).

Антибиотикът не е задължителен
Острите синузити не изискват непременно терапия с антибиотици – много често са достатъчни капки или спрейове, които намаляват отока на лигавицата и ограничават секрецията, както и промивки на носа. „Етиологията предполага и самото лечение. При вирусни причинители не се налага антибиотична терапия, докато при бактериални то е задължително“, подчертава д-р Боздукова. Лекарката не пропуска да отбележи, че нерядко инфекциите се „наслагват“. „Важно е да се знае, че често вирусните са предразполагащ фактор и преминават в бактериални“, напомня лекарката.

Небулайзерите помагат
Живелите по-дълго си спомнят времената на т.нар. пункции – доста неприятна за пациентите процедура. „През последните години извършването им се налага изключително рядко и този метод на лечение не е препоръчителен“, признава д-р Боздукова. Затова пък модерните напоследък небулайзери имат важна подпомагаща роля в лечението на синузитите, коментира лекарката. „След преминаването на острия стадий може да бъде приложено и физиотерапевтично лечение“, допълва още тя.
На финала има и добра новина. „Усложненията от синузити напоследък са значително по-редки. Най-честите от тях са орбитални и вътречерепни. В някои случаи обаче те налагат спешни оперативни интервенции“, не крие д-р Пролетина Боздукова.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…

Стоп на "киселините" в сезона на рефлукса

Попитахме д-р Наташа Стоилкова, която специализира и работи в Отделението по гастроентерология на МБАЛ „Света София“ в столицата. Завършва с отличие и грамота Медицинския университет-София. Член е на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози и на Българския лекарски съюз (БЛС). Интересите на д-р Стоилкова са в областта на диагностиката и лечението на горен и долен гастроинтестинален тракт, неалкохолна стеатозна болест, прилагане на контраст - усилена ехография за диагностично доуточняване на огнищни чернодробни лезии.

„ГЕРБ представлява клинична изява на ретроградно движение на стомашно съдържимо към хранопровода (рефлукс). В резултат настъпва дразнене в долната част на хранопровода, появяват се характерни оплаквания и увреждания на лигавицата – възпалителни промени. Много хора периодично страдат от появата на „киселини“, но болестното състояние ГЕРБ се определя като рефлукс, който се получава поне 2 пъти в рамките на седмица“, уточнява д-р Наташа Стоилкова.

Защо имаме „киселини“?

Защо се стига до неприятното състояние? „При нормални условия връщането на стомашен сок към лумена на хранопровода се предотвратява от правилното функциониране на гастроезофагеалната връзка. Благодарение на движението на мускулния слой на хранопровода – перисталтиката, се осъществява преминаването на сдъвканата храна от гърлото през хранопровода към стомаха. Този мускулен слой е задебелен в долната част на хранопровода (непосредствено преди връзката му със стомаха) и образува т.нар. ДЕС (долен езофагеален сфинктер). Именно неговата правилна функция  е важен елемент от антирефлуксната бариера“, разкрива младата лекарка от Отделението по гастроентерология на МБАЛ „Св. София“. „Неговото налягане нормално  е между 10 и 30 mm Hg, по-ниско през деня и след хранене. При нормални физиологични условия при достигане на хранителната хапка до сфинктера той се релаксира (отпуска) и позволява на приетата храна да премине към стомаха и след това се затваря отново. При патологични условия и нарушена сфинктерна функция липсва тази защитна бариера и киселинното съдържимо на стомаха може да се върне безпроблемно към хранопровода. При пациенти с ГЕРБ сфинктерното налягане е по-ниско от нормалното и понякога е под 10 mm Hg“, коментира д-р Стоилкова.

Бремето на килограмите

ГЕРБ е едно от най-честите заболявания на хранопровода. „Под 20-годишна възраст се установява при около 12% от населението, след 70-годишна – при около 37%. В развитите страни между 20 и 40% от хората над 40 г. имат ГЕР (гастроезофагеален рефлукс) и свързаната с него субективна симптоматика, но само 2-7% имат болест (ГЕРБ). Общо взето, в западните страни честотата е до около 25%, а в Азия – 5-10%“, дава данни лекарката.

Главните рискови фактори за развитието на ГЕРБ са:

- Затлъстяване и наднормено тегло – заради увеличеното вътрекоремно налягане, водещо до по-лесно връщане на стомашно съдържимо към хранопровода.

- Забавено стомашно изпразване – при това състояние повишеният обем на стомашно съдържимо увеличава стомашното налягане и когато превиши това в долния езофагеалаен сфинктер, настъпва рефлукс.

- Хиатална херния – нормално стомахът се разполага под диафрагмата (плоският мускул, отделящ гръдната от коремната кухина). Понякога може да се получи разширяване на отвора на диафрагмата, през който хранопроводът преминава, и част от стомаха да премине от коремната кухина към гръдната клетка. Това нарушава функционирането на долния езофагеален сфинктер и благоприятства връщането на стомашен сок в хранопровода.

- Фактори, свързани с храната и хигиенно-диететичния режим – прием на голямо количество храна наведнъж; прием на пържени, пикантни и богати на мазнини храни; прием на алкохол, кафе; тютюнопушене. Алкохолът и никотинът, освен че улесняват рефлукса, водят и до съдов спазъм на лигавицата и нарушават естествените ú защитни механизми.

„Огънят“ отвътре

Д-р Стоилкова обяснява, че причината симптомите на ГЕРБ да се обострят през есента е именно промяната в диетата. „В този период започва по-засилена консумация на обработени, консервирани, богати на подправки храни. Отчита се засилване на апетита, натрупват се повече килограми. Именно това са главните рискови фактори, които водят до обостряне на симптоматиката при пациенти с доказана ГЕРБ“, подчертава специализантката по гастроентерология.

Кои са симптомите на ГЕРБ  и кога е добре да потърсим консултация със специалист? Най-честите оплаквания са:  

- Парене зад гръдната кост – усещане за горене, което може да се разпространява към гърлото и устата. Най-често се появява след хранене, при лягане по гръб, навеждане, вдигане на голяма тежест, стягане на тялото. Може да се провокира също от мазни храни, цитрусови плодове, прием на алкохол, кафе.

- Регургитация (рефлукс) – лесно връщане на стомашно съдържимо в лумена на хранопровода и често пъти в устната кухина.

- Дисфагия – чувство на затруднено преглъщане на приетата храна.

„Освен типичните прояви от страна на хранопровода съществуват и атипични (извънхранопроводни) симптоми, получаващи се при попадане на стомашно съдържимо в гръкляна и дихателните пътища, а също и от активиране на вагусовия рефлекс“, предупреждава д-р Стоилкова. Тези оплаквания обикновено са: дрезгав глас, дразнеща кашлица, астматични пристъпи, ерозии на зъбите, отити и др.

Имитира и болка в сърцето

„ГЕРБ е най-често срещаната болест на хранопровода, която причинява болка в гърдите, имитираща болка в сърцето (в такива случаи е необходим преглед при лекар, за да се изключи сърдечен произход на болковата симптоматика)“, подчертава младата лекарка от МБАЛ „Св. София“. И уточнява, че когато се касае за ГЕРБ, оплакванията обикновено са придружени от други типични симптоми от страна на хранопровода (парене, рефлукс, дисфагия). Болката обичайно започва след хранене и в легнало по гръб положение. Характерно е, че се успокоява след прием на лекарства за киселини, като може да продължи часове или дни, без да настъпва влошаване на сърдечната функция.

„Всички пациенти, които изпитват описаните симптоми (повече от 2 пъти седмично) или приемат антиацидни (понижаващи киселинността) лекарства повече от 2 пъти в седмицата, трябва да проведат консултация със специалист гастроентеролог“, категорична е д-р Стоилкова.

Гастроскопията е най-информативна

Специализантката по гастроентерология в МБАЛ „Св. София“ обяснява, че диагнозата може да се постави с висока степен на вероятност дори само въз основа на добре снетата анамнеза, но ендоскопското изследване е най-информативният метод за доказване на ГЕРБ. „Тя е обективен метод за локализиране на възпалителни промени по лигавицата на хранопровода и дава възможност за вземане на биопсичен материал (при усложнени форми на болестта). Гастроскопията също така установява наличие или отсъствие на придружаващи състояния (например хиатална херния) и спомага за разграничаване от други болести в същата област (например язва или тумори на хранопровода)“, изтъква д-р Стоилкова. Младата лекарка изрежда и другите диагностични методи, като:

- езофагеална манометрия – измерване на налягането, което мускулите на хранопровода оказват при покой и при преглъщане;

- двойно контрастно рентгеново изследване – серия от рентгенови снимки след преглъщане на контрастно вещество. Използва се при пациенти, които имат проблем с преглъщането и съмнение за стриктури (стеснени участъци в хранопровода).

„С времето при неправилно поставена диагноза и поддържане на хроничен възпалителен процес в дисталната част на хранопровода може да се появят редица усложнения: стриктури (стеснения), язвени дефекти, преканцерозни промени в лигавицата на хранопровода (Баретов хранопровод) и  др.“, алармира лекарката от екипа на Отделението по гастроентерология.

Вечеряйте рано, спете на лявата страна

Д-р Стоилкова коментира, че терапията при ГЕРБ има няколко основни цели: редуциране на субективните симптоми, лечение на възпалителните промени, постигане и поддържане на ремисия, предотвратяване на нови пристъпи и лечение на настъпили усложнения. Пътят към постигането им минава през промяна в начина на живот и диетата. И, разбира се, медикаментозна терапия. „Медикаментите са основно 3 групи: антиациди, H2-блокери и инхибитори на протонната помпа (PPI), които се обединяват в групата на т.нар. антисекретори. Важно е да се отбележи, че приемът им стартира след проведена консултация със специалист гастроентеролог“, подчертава лекарката. И успокоява, че 80% от пациентите имат рецидивираща, но непрогресираща форма на ГЕРБ, която е напълно лечима медикаментозно. „Останалите прогресиращи 20% могат да стигнат до езофагит, стриктури, предракови промени – Баретов хранопровод“, не крие специализантката по гастроентерология.

Наред с медикаментозното лечение изключително важни са хранителният режим и начинът на живот. Ето и правилата и препоръките, които трябва да спазват пациентите с ГЕРБ:

- Хранете се често по малко, 4-5 пъти дневно.

- Планирайте вечерята си поне 3 часа преди сън.

- Не напълнявайте, отслабнете, ако имате свръхтегло, и поддържайте нормален индекс на телесна маса.

- По възможност спете на лявата страна с повдигната горна част на тялото под наклон.

- Не пушете.

- Забранени храни и напитки – газирани напитки, кафе, цитрусов и доматен сок, пържени ястия, лук, лютиви и пикантни, както и мазни храни.

- Избягвайте пристягащи дрехи и колани, не практикувайте тежък фитнес, вдигане на тежести.

„Най-често хигиенно-диетичният режим и медикаментозната терапия са достатъчни за лечение на леките форми на ГЕРБ. При тежките, както и при усложнено протичане, може да се наложи провеждане на ендоскопски методи за лечение (например разширяване на стеснения, изгаряне на предракови учатъци). Много рядко се стига до необходимост от хирургична операция. В случаите, когато главната причина за поява на ГЕРБ е голяма хиатална херния, може да се наложи оперативна корекция“, споделя опита си д-р Стоилкова.

Симптомите се обострят при всеки трети

Есента е „критичен сезон“ за около 30% от пациентите с ГЕРБ, хроничен гастрит и язвена болест, признава на финала младата лекарка. „Промяната в хранителния режим и ритъма на секреция на солната киселина, както и приемът на по-калорична храна водят до засилване и обостряне на симптомите им. От друга страна, по-малкото количество дневна светлина през есента наред с промяната в регулацията на биологичния часовник и хормоните оказват пряко влияние върху всички органи и системи, включително и храносмилателната. Независимо че посочените заболявания имат т.нар. сезонност, правилното хранене и следването на лекарските препоръки помагат на пациентите да се справят лесно и успешно с този период на обостряне на симптомите и клиничната картина“, категорична е д-р Наташа Стоилкова.

Ужас, гъбички!

Не летните горещини, а нивата на pH са причина за „неприятностите“ на дамите с гъбичните инфекции, категоричен е д-р Антонио Душепеев. „Преди повече от 20 години бе опровергано властващото дотогава становище, че гъбичките са нормален обитател на влагалището. Доказа се, че в един момент от живота те биват внасяни в организма. Когато е в норма, pH на влагалището e между 2 и 4. Гъбичките получават благоприятна среда за развитие, щом стане 4.6”, обяснява опитният акушер-гинеколог.

Избуяват по време цикъл
Д-р Душепеев допълва, че pH-то се нарушава най-често в два случая. Първият е по време на месечния цикъл, когато менструалната кръв го покачва (защото pH на кръвта е 7.6.) „Така, ако има макар и минимално количество гъбички, те получават благоприятна среда за развитие. Затова много често жените започват да имат оплаквания непосредствено след менструация“, споделя опита си началникът на Родилно отделение в УМБАЛ-Бургас.

Не винете мокрите бански
Сексът без презерватив е вторият фактор, който влияе. „pH-то на мъжкия еякулат е точно толкова, колкото и на кръвта. Така че тази малка разлика между норма и патология в pH-то благоприятства развитието на гъбичките, независимо от това дали температурите са високи, или ниски. Басейните и мокрите бански са благовидни оправдания и чести обяснения в лекарските кабинети, но те нямат много общо”, подчертава АГ специалистът.
Диетата също влияе на нивата на pH, затова и прекомерното хапване на сладки храни е сред факторите за по-честата поява на оплакванията. „Трябва да се яде по-малко сладко, ако инфекцията прекалено често се връща. Другото условие, което много улеснява появата на патологични симптоми, е приемането на орални контрацептиви“, отбелязва гинекологът.

Бременни и диабетички страдат по-често
„Застраховани“ срещу гъбични инфекции няма. За сметка на това обаче някои пациентки по-често се сблъскват с тях. „Широко дискутиран проблем в последно време е нарушението в нивата на кръвната захар. Т.нар. преддиабет, нарушен глюкозен толеранс, също променят pH-то на влагалището и диабетичките по-често страдат от гъбични инфекции, включително и тези, които развиват диабет по време на бременността”, признава д-р Душепеев. Гинекологът напомня още, че като цяло бъдещите майки доста често имат подобни оплаквания. Обяснението отново е в pH-то – при бременните жени то е извън обичайните граници. „Принципно гъбичките не са някаква супер опасна инфекция, но създават благоприятна среда за развитието на други, защото променят средата и много често инфекциите са комбинирани“, уточнява АГ специалистът от УМБАЛ-Бургас.

Candida glabrata са по-упорити
Сърбежът и зачервяването са факт – какво следва? Необходими ли са специфични изследвания преди старта на лечението? „Това зависи от практиката на лекаря. Когато клиничната картина е достатъчно ясна, не е необходимо. Но – ако лечението се „затегне“, тогава трябва да се направи подробно изследване, и то главно, за да се определи кой е видът на гъбичките. Защото Candida albicans e най-честият вариант, но има и Candida glabrata, която е доста по-упорита за лечение и налага да се уточни дали тя е там, или не”, пояснява гинекологът.

Паралелната терапия е ключова
Д-р Душепеев успокоява, че има няколко противогъбични препарати, които са силно ефикасни срещу инфекциите. „Но ако „благоприятните условия“, които вече споменах, продължават да се повтарят – има риск от повторна инфекция“, откровен е АГ специалистът. Паралелната терапия е ключов фактор за успешното лечение. „Самият факт, че единият партньор – този от мъжки пол например, няма оплаквания, още не означава, че в неговия организъм няма гъбички“, подчертава началникът на Родилното отделение в УМБАЛ-Бургас. И не крие, че овладяването на инфекцията изисква известно въздържание. „Ако и двамата партньори са на терапия и желанието превъзхожда дискомфорта, могат да водят полов живот, но след третия ден от старта на лечението“, препоръчва д-р Душепеев. Дамите трябва да имат едно наум и с тампоните. „Следва да ги избягват – може да се употребяват за кратко, но не и по време на целия менструален цикъл“, съветва гинекологът.

Неприятни са, но не са фатални
Гъбичните инфекции не са толкова страховити за здравето – поне не толкова, колкото би решил човек, ако се предоверява на информацията в Интернет. „Да, влошават качеството на живот. Но иначе пряка опасност за целия организъм е много рядко срещана. И то – ако е комбинирана с друг вид инфекция“, коментира началникът на Родилното отделение в УМБАЛ-Бургас.

Бактериалната вагиноза е със сходни симптоми
Бактериалната вагиноза е друг проблем, с който се сблъскват дамите. Симптомите ú често се припокриват с тези на гъбичната инфекция, но при втората има сърбеж и зачервяване на външните полови органи. „Невинаги е толкова демонстративно – особено, ако човек не се наблюдава и най-малките промени не му правят впечатление. Зачервяването при вагинозата се появява едва когато проблемът е неглижиран дълго време“, отбелязва опитният АГ специалист.
През лятото пациентките често „винят“ басейните за неволите си, но напразно. „Предпоставка за вагинозата са непротектираните с бариерни средства полови актове – т.е. без презерватив. И липсата на задълбочено знание за ценностната система на партньора „в срещата“, а лятото провокира повече „срещи“ с различни хора“, казва с леко намигване д-р Душепеев. „Басейнът има общо, доколкото е място за такива срещи. Но да не го обвиняваме за носител на подобни несгоди, защото половите органи на жената са недостъпни, когато са потопени във вода – в тях водата не може да проникне“, не на шега обяснява гинекологът.

Бельото – от естествени материи
А на финала е категоричен – лятото няма отношение към гинекологичния статус на жената. „Ваканцията по-скоро е рискова по линия на случайни връзки и непротектирани полови актове“, смята д-р Душепеев. И напомня: „Интимната хигиена трябва да се поддържа и зиме, и лете, и през пролетта, и през есента, в един обичаен за жената порядък“. Ако дамите нямат специфичен проблем, биха могли да използват дори само вода – без сапуни и друга козметика. Разбира се, и с епилацията трябва да се внимава. „Да не се нарушава повърхностният слой на кожата, да не е агресивна“, съветва АГ специалистът. „Иначе – особено когато става дума за често повтарящи се бактериални или гъбични инфекции – е добре да се използва бельо от естествени материи. Преди известно време имаше препоръка да се спи без бельо, но тя не се стабилизира в практиката. Доста хора обаче го правят и без препоръки“, коментира д-р Антонио Душепеев.

Слънцето - болест и лекарство

Слънцето е извор на добро здраве, тонус и виталност, категорична е д-р Ася Николова. „Летният сезон е моментът, в който всеки иска да се отдаде максимално на удоволствието от въздействието на лъчите, да зареди тялото си с енергия и жизненост за цялата година. Освен положителните ефекти, които слънцето оказва върху физическата и емоционалната кондиция на човешкия организъм, то е и източник на редица вредни ефекти върху кожата, проявяващи се в по-къс или по-дълъг срок, особено след ексцесивно облъчване“, напомня дерматологът от „Александровска“.

И лекарства провокират алергии

„Моментите, прекарани под лъчите, се натрупват и оставят трайни следи върху кожата. Редовното и интензивно излагане на слънце води до изгаряния, преждевременно остаряване на кожата, потискане на имунните функции (имуносупресия) и рак на кожата, причинен както от увреждане на ДНК молекулата, така и от образуването на свободни радикали“, предупреждава кожният лекар. Алергиите също са чест проблем през лятото. „Кожата реагира незабавно. Заради лъчите все повече хора получават слънчеви алергии, фототоксични и фотоалергични реакции спрямо съставките на някои слънцезащитни препарати, на продукти за поддържане на кожата, както и на определени лекарства“, споделя опита си д-р Николова.

Кожата старее заради UVA

От светлинния спектър на слънцето най-важно значение за здравето ни имат ултравиолетовите А и В лъчи. „UVB проникват най-повърхностно – в епидермиса. Най-вече на тях се дължи изгарянето на кожата. UVA проникват по-дълбоко – в дермата. Те оказват по-далечно действие и са отговорни за фотостареенето и слънчевите алергии. Но и едните, и другите могат да причинят образуване на кожни карциноми при определени условия. Продължителното облъчване с UV лъчи води до остри и хронични увреждания и до все по-висок риск от развитие на рак“, не крие дерматологът.

Винаги изгарят, никога не почерняват

Въздействието на UV лъчите зависи от много фактори, обяснява кожният лекар. Това са типът кожа, сезонът, времето през деня, надморската височина. Д-р Николова степенува и най-уязвимите през лятото:

Меланинът е естествената защита на кожата от вредното въздействие на UV лъчите. Най-големият ни орган има три механизма за естествена защита срещу слънцето, разкрива дерматологът:

„По-светлите хора имат по-несъвършен тип меланин в сравнение с по-тъмните. Това е причината, поради която се нуждаят от по-мощна фотопротекция. Естествената защита на кожата е програмирана с определен капацитет през човешкия живот. Поради това тя трябва да се щади и подпомага чрез ползването на фотозащитни препарати“, отбелязва д-р Николова.

Бременните получават пигментни петна

Особено чувствителни към UV лъчите са три категории – деца, бременни и пациенти с фотодерматози (заболявания, при които има повишена чувствителност към лъчението). „При децата защитната система е несъвършена до пубертета. Терморегулацията е недоразвита до 3-годишна възраст, което създава допълнителен риск в случаите с продължителна експозиция. Ракът на кожата почти не се среща при деца, но уврежданията, които могат да доведат до него, започват да се натрупват още в ранна възраст. Кожата има памет. Излагането на слънце по време на детството е значителен рисков фактор за последваща поява на кожни карциноми“, подчертава специалистът от „Александровска“.

Д-р Николова разяснява още, че при бременните хормоналните промени, в комбинация с облъчването, могат да доведат до хиперпигментации. При пациенти с фотодерматози пък се стига до влошаване на състоянието или до възникване на пристъп.

Дълбоки бръчки и отпусната кожа

„Докато биологичното стареене е генетично предопределено, преждевременното стареене се дължи в значителна степен на UVA лъчите“, не крие кожният лекар. Свободните радикали, породени от лъчението, причиняват непоправими вреди на дермата. „Този процес се нарича фотостареене или преждевременно стареене на кожата. Характеризира се с дълбоки бръчки и нееластична, отпусната кожа. Причиненото от слънцето преждевременно стареене не е само козметичен, но и медицински проблем, тъй като кожата губи бариерната си функция“, изтъква специалистът от „Александровска“.

SPF – що е то?

Криенето под чадъра на плажа не е достатъчна „застраховка“, напомня дерматологът. „Слънцезащитните продукти играят все по-голяма роля за предпазване на кожата от вредните лъчи. Фотопротекцията на повечето от тях се изразява чрез т.нар. SPF (Sun Protection Factor).

Австралийският стандарт се използва за оценка на защитата от UVA. Той изисква слънцезащитният продукт да абсорбира  поне 90% от тези лъчи, които са с дължина между 320 и 360 nm и се смятат за най-опасни“, обръща внимание д-р Николова.

Фотофилтри, екрани и антиоксиданти

„Съвременните фотозащитни продукти са формулирани на базата на фотофилтри – вещества, които абсорбират UV лъчите, и екрани (микропигменти) – вещества, които ги отблъскват. Освен това се прибавят антиоксиданти, които намаляват вредното действие на свободните радикали, а също и успокояващи овлажняващи съставки“, не пропуска да обясни дерматологът.

Изборът на фотопротектор се определя в зависимост от:

Кожният лекар подчертава още, че наличието на бенки по кожата е „червен флаг“. Тези хора трябва да се пазят от лъчението и задължително да нанасят качествен защитен продукт. „Бих искала горещо да посъветвам всички да се консултират със специалист относно избора на фотопротектор, за да си спестят неприятните последствия от излагането на слънце“, казва на финала д-р Ася Николова.

Как да опазим очите от UV лъчите?

„Слънцето – жизнено важно за нашата планета и всички организми, е полезно за нас, но има и своите вредни влияния. Радиацията най-вече – късовълновите виолетови лъчи проникват в тъканите в дълбочина и увреждат ДНК в клетките“, признава д-р Евелин Персенска. UV лъчите се делят на А, В и С вълни. „UVC са най-увреждащите, но за щастие по-голямата част от тях се поглъщат от озоновия слой в атмосферата. UVB поразяват повърхностните слоеве на кожата и очите, те са с по-силно действие, но не проникват в голяма дълбочина.

UVA представляват повече от 90% от UV лъчите, проникват по-дълбоко в тъканите и са един от основните рискови фактори за развитие на злокачествени новообразувания на клепачи, конюнктива, увея. Те се развиват постепенно, в началото могат да са малки и безсимптомни, но продължителното излагане на слънце води до злокачествената им трансформация при генетично предразположени индивиди“, предупреждава офталмологът от „Александровска“.

И облаците не помагат

Д-р Персенска напомня, че очите и кожата на лицето са постоянно изложени на въздействията на околната среда и изискват грижи и защита не само през лятото. „Слънцето излъчва UV радиация дори и в привидно облачно време. Важно е и количеството отразени лъчи, които са особено много в заснежени планински райони и водни басейни“, изтъква специалистката по очни болести. Ето защо трябва да сме много внимателни лятото на плажа и през зимата на ски.

Внимание, катаракта!

Как слънцето може да увреди зрението? „Социално значими очни заболявания като катаракта (т.нар. перде) и макулна дегенерация са доказано по-често срещани при хора, продължително излагащи се на лъчение без подходяща защита. Катарактата представлява помътняване на естествената човешка леща. При раждането тя нормално е прозрачна, но поглъща част от лъчите и става по-жълта с годините. В известна степен лещата при възрастни действа като жълт филтър срещу вредното лъчение, докато при деца UV лъчите проникват по-дълбоко и увреждат в по-голяма степен тъканите“, обръща внимание офталмологът.

Макулата страда

„Макулната дегенерация, свързана с възрастта, е една от най-честите причини за трайно намалено зрение при възрастни хора от европейски произход. Макулата е част от ретината, с която се осъществява централното най-ясно зрение. Редица генетични фактори и такива от външната среда – сред които и продължително излагане на слънце – са рискови за развитие на дегенеративни промени в макулата след 50-годишна възраст“, алармира д-р Персенска.

Зеленооките са „на мушка“

Не е мит – хората със светли очи са особено уязвими на слънце поради наличието на по-малко количество пигменти, които поглъщат част от UV радиацията и имат защитна функция. „При тях са по-чести и конюнктивити, и кератити – реакция към дразненето от лъчите. Пациенти с хронични очни заболявания като сухо око, са много по-чувствителни на вредни лъчения“, отбелязва специалистът от „Александровска“.

За кого е задължителна шапката?

„Основен фактор за възникването на дегенеративни заболявания на конюнктивата е продължителното стоене на открито. Пингвекулата например представлява жълтеникаво образувание на конюнктивата, което периодично се зачервява и води до дискомфорт и дразнене.

Птеригиумът (външно перде) пък се среща най-често при хора, работещи на открито, и представлява разрастване на конюнктивата в назалната половина, което преминава върху роговицата, може да достигне зеницата и да доведе до нарушаване на зрението“, разкрива д-р Персенска. Затова и подчертава – пациентите с хронични заболявания на предната очна повърхност трябва да използват ежедневно защитни кремове, изкуствени сълзи, очила и шапки.

„Снежна слепота“ – що е то?

Фотоконюнктивит и фотокератит – това са едни от най-често срещаните проблеми, провокирани от слънцето през лятото. „Те са по-често срещани при деца и при хора със светли очи. Проявяват се след продължителен престой на открито, например след дълъг ден на плаж или ски, често се наричат ,,снежна слепота“, обяснява офталмологът. В най-леките си форми протичат с дразнене, сърбеж и  сълзене, които могат да преминат спонтанно за няколко дни или с прилагане на изкуствени сълзи и студени компреси за облекчаване на симптомите.

„В по-тежките случаи се наблюдават също силно зачервяване и подуване на очите и болка. Тогава е необходима консултация с офталмолог и назначаване на подходяща терапия. Използват се локално антихистаминови препарати или стероидсъдържащи очни капки под контрола на очен лекар“, допълва д-р Персенска.

Качествените очила – как да ги познаем

И тук идва логичният въпрос – ако слънчевите очила са „здраве за очите“, то как да ги изберем? „Често се влияем от външния вид и от това как ни стоят. Рядко се срещат слънчеви очила без никаква UV защита, но винаги е препоръчително да се закупят от лицензиран търговец, особено когато ще се използват от деца“, подчертава офталмологът. Стъклата се разделят най-често в 5 категории – в зависимост от степента на защита, като клас 0 е минималната.

Невинаги по-тъмният цвят на стъклата означава, че ще ни бранят по-добре от по-светлите. „Качествените очила имат сертификат с упоменати процент на защита (например 75%-100%) или етикет UV400, което означава „защита от UVA и UVB лъчи с дължина на вълната до 400 nm“, разяснява д-р Персенска.

Тъмни стъкла без защита са опасни

„Често слънчевите очила от нелицензирани търговци са без етикети или с фалшиви такива. Много тъмни стъкла без UV защита са опасни, тъй като тъмното стъкло води до разширяване на зениците и пропускане на по-голямо количество вредни лъчения в ретината“, предупреждава очният лекар. „В ежедневието се използват главно клас 2 или 3, те са подходящи за европейския климат, предпазват в голяма степен и от отразените лъчи.

Клас 4 стъкла се препоръчват за силно UV лъчение в планини/пустини, при практикуване на спорт като ски/сърф, където не само слънчевата светлина е силна, но има и повече отразени лъчи от околната среда – вода/пясък/сняг. В някои страни обаче клас 4 слънчеви очила са забранени за шофиране“, отбелязва д-р Евелин Персенска.

Децата – задължително с шапка на плажа

Как да се грижим за очите на най-малките под жаркото слънце?
„При децата обикновено очните среди са по-прозрачни, зениците са по-широки и все още не са развити напълно зеничните реакции на светлина, ирисът и увеята имат по-малко пигменти. Всичко това води до по-лесно увреждане на очите от UV радиация“, не крие д-р Евелин Персенска. „При децата са много по-чести фотокератитите и фотоконюнктивитите, които протичат със сълзене, често мигане, зачервяване, дразнене и намалено зрение. Носенето на защитни очила  се препоръчва от най-ранна възраст, въпреки че понякога задържането им на главата е трудна задача. За най-малките на плажа е задължително и носенето на шапка с козирка, слънцезащитни кремове с висок фактор на защита и повече време игра под сянката на чадъра“, категорична е офталможката от „Александровска“.

Истината боли

Каквото ми е на сърцето, това ми е на устата! Смятащите себе си за брутално честни нямат филтър. Ние биваме уведомени точно какво си мислят. Как се съчетават тези две различни категории – бруталност и честност? Едното е грубост, жестокост, коравосърдечност, нехуманност, а другото – почтеност, добродетелност, доблест, нравствена отговорност. Когато някой се обяви за „брутално честен“, той се измъква лесно. Добавяйки думата „честен“ след „брутален“, той ви информира, че е на път да ви нарани, но вие не трябва да изпитвате болка. Това не само е объркващо и нечестно, но също така ви кара да почувствате вина заради това, че всъщност ви боли.

Често терминът „брутално честен“ се приема като положително качество. Но наистина ли е нещо хубаво? Честността е добра политика. В крайна сметка никой не обича лъжците. Добре е да сте честни с всички през повечето време. Но внимавайте дали не сте твърде честни. Обезпокояващото е не честността, а бруталността. Защото е вярно, че истината боли!

От друга страна, вероятно искате да казвате и чувате истината, но как да не боли толкова много? Вместо брутални бъдете състрадателни. Истината със състрадание включва изразяване на вашата истина с намерението да насърчи осъзнаването, а не да нарани. Когато едно съобщение се възприема като обидно, човекът, с когото се опитвате да общувате, е по-вероятно да се затвори или да премине в отбрана. По принцип бруталната честност спира комуникацията, за разлика от истината със състрадание, която я насърчава.

Как да бъдете състрадателно честни?

Честността изисква финес. Говоренето и чуването на истината са придобити умения. Истинското предизвикателство не е дали да кажем истината, а кога, как и колко. Всички сме засегнати от това, че се налага да обработваме толкова много информация и толкова бързо, че е лесно да чуем само това, което искаме да чуем. Дори и да нямате проблем с казването на истината, човекът в края на разговора може да има проблем да я чуе. Така че в онези редки случаи, когато спечелите вниманието на някого, бъдете директни и честни.

Може да бъдете честни, споделяйки мисли и знания, без да удряте хората с вашата „истина“. Казването на истината е важно, но по-важното е как я изричате. Направете пауза, помислете за себе си и чувствата си, но вземете предвид и другия човек с неговите преживявания. По този начин е по-възможно да бъдете чути, да ви отговорят и вероятно дори връзката ви ще се задълбочи и подобри. Помислете за нежни начини да обсъждате трудните истини, за да бъдете не брутално честни, а честни с обич и грижа!