Попитахме д-р Наташа Стоилкова, която специализира и работи в Отделението по гастроентерология на МБАЛ „Света София“ в столицата. Завършва с отличие и грамота Медицинския университет-София. Член е на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози и на Българския лекарски съюз (БЛС). Интересите на д-р Стоилкова са в областта на диагностиката и лечението на горен и долен гастроинтестинален тракт, неалкохолна стеатозна болест, прилагане на контраст - усилена ехография за диагностично доуточняване на огнищни чернодробни лезии.

„ГЕРБ представлява клинична изява на ретроградно движение на стомашно съдържимо към хранопровода (рефлукс). В резултат настъпва дразнене в долната част на хранопровода, появяват се характерни оплаквания и увреждания на лигавицата – възпалителни промени. Много хора периодично страдат от появата на „киселини“, но болестното състояние ГЕРБ се определя като рефлукс, който се получава поне 2 пъти в рамките на седмица“, уточнява д-р Наташа Стоилкова.

Защо имаме „киселини“?

Защо се стига до неприятното състояние? „При нормални условия връщането на стомашен сок към лумена на хранопровода се предотвратява от правилното функциониране на гастроезофагеалната връзка. Благодарение на движението на мускулния слой на хранопровода – перисталтиката, се осъществява преминаването на сдъвканата храна от гърлото през хранопровода към стомаха. Този мускулен слой е задебелен в долната част на хранопровода (непосредствено преди връзката му със стомаха) и образува т.нар. ДЕС (долен езофагеален сфинктер). Именно неговата правилна функция  е важен елемент от антирефлуксната бариера“, разкрива младата лекарка от Отделението по гастроентерология на МБАЛ „Св. София“. „Неговото налягане нормално  е между 10 и 30 mm Hg, по-ниско през деня и след хранене. При нормални физиологични условия при достигане на хранителната хапка до сфинктера той се релаксира (отпуска) и позволява на приетата храна да премине към стомаха и след това се затваря отново. При патологични условия и нарушена сфинктерна функция липсва тази защитна бариера и киселинното съдържимо на стомаха може да се върне безпроблемно към хранопровода. При пациенти с ГЕРБ сфинктерното налягане е по-ниско от нормалното и понякога е под 10 mm Hg“, коментира д-р Стоилкова.

Бремето на килограмите

ГЕРБ е едно от най-честите заболявания на хранопровода. „Под 20-годишна възраст се установява при около 12% от населението, след 70-годишна – при около 37%. В развитите страни между 20 и 40% от хората над 40 г. имат ГЕР (гастроезофагеален рефлукс) и свързаната с него субективна симптоматика, но само 2-7% имат болест (ГЕРБ). Общо взето, в западните страни честотата е до около 25%, а в Азия – 5-10%“, дава данни лекарката.

Главните рискови фактори за развитието на ГЕРБ са:

- Затлъстяване и наднормено тегло – заради увеличеното вътрекоремно налягане, водещо до по-лесно връщане на стомашно съдържимо към хранопровода.

- Забавено стомашно изпразване – при това състояние повишеният обем на стомашно съдържимо увеличава стомашното налягане и когато превиши това в долния езофагеалаен сфинктер, настъпва рефлукс.

- Хиатална херния – нормално стомахът се разполага под диафрагмата (плоският мускул, отделящ гръдната от коремната кухина). Понякога може да се получи разширяване на отвора на диафрагмата, през който хранопроводът преминава, и част от стомаха да премине от коремната кухина към гръдната клетка. Това нарушава функционирането на долния езофагеален сфинктер и благоприятства връщането на стомашен сок в хранопровода.

- Фактори, свързани с храната и хигиенно-диететичния режим – прием на голямо количество храна наведнъж; прием на пържени, пикантни и богати на мазнини храни; прием на алкохол, кафе; тютюнопушене. Алкохолът и никотинът, освен че улесняват рефлукса, водят и до съдов спазъм на лигавицата и нарушават естествените ú защитни механизми.

„Огънят“ отвътре

Д-р Стоилкова обяснява, че причината симптомите на ГЕРБ да се обострят през есента е именно промяната в диетата. „В този период започва по-засилена консумация на обработени, консервирани, богати на подправки храни. Отчита се засилване на апетита, натрупват се повече килограми. Именно това са главните рискови фактори, които водят до обостряне на симптоматиката при пациенти с доказана ГЕРБ“, подчертава специализантката по гастроентерология.

Кои са симптомите на ГЕРБ  и кога е добре да потърсим консултация със специалист? Най-честите оплаквания са:  

- Парене зад гръдната кост – усещане за горене, което може да се разпространява към гърлото и устата. Най-често се появява след хранене, при лягане по гръб, навеждане, вдигане на голяма тежест, стягане на тялото. Може да се провокира също от мазни храни, цитрусови плодове, прием на алкохол, кафе.

- Регургитация (рефлукс) – лесно връщане на стомашно съдържимо в лумена на хранопровода и често пъти в устната кухина.

- Дисфагия – чувство на затруднено преглъщане на приетата храна.

„Освен типичните прояви от страна на хранопровода съществуват и атипични (извънхранопроводни) симптоми, получаващи се при попадане на стомашно съдържимо в гръкляна и дихателните пътища, а също и от активиране на вагусовия рефлекс“, предупреждава д-р Стоилкова. Тези оплаквания обикновено са: дрезгав глас, дразнеща кашлица, астматични пристъпи, ерозии на зъбите, отити и др.

Имитира и болка в сърцето

„ГЕРБ е най-често срещаната болест на хранопровода, която причинява болка в гърдите, имитираща болка в сърцето (в такива случаи е необходим преглед при лекар, за да се изключи сърдечен произход на болковата симптоматика)“, подчертава младата лекарка от МБАЛ „Св. София“. И уточнява, че когато се касае за ГЕРБ, оплакванията обикновено са придружени от други типични симптоми от страна на хранопровода (парене, рефлукс, дисфагия). Болката обичайно започва след хранене и в легнало по гръб положение. Характерно е, че се успокоява след прием на лекарства за киселини, като може да продължи часове или дни, без да настъпва влошаване на сърдечната функция.

„Всички пациенти, които изпитват описаните симптоми (повече от 2 пъти седмично) или приемат антиацидни (понижаващи киселинността) лекарства повече от 2 пъти в седмицата, трябва да проведат консултация със специалист гастроентеролог“, категорична е д-р Стоилкова.

Гастроскопията е най-информативна

Специализантката по гастроентерология в МБАЛ „Св. София“ обяснява, че диагнозата може да се постави с висока степен на вероятност дори само въз основа на добре снетата анамнеза, но ендоскопското изследване е най-информативният метод за доказване на ГЕРБ. „Тя е обективен метод за локализиране на възпалителни промени по лигавицата на хранопровода и дава възможност за вземане на биопсичен материал (при усложнени форми на болестта). Гастроскопията също така установява наличие или отсъствие на придружаващи състояния (например хиатална херния) и спомага за разграничаване от други болести в същата област (например язва или тумори на хранопровода)“, изтъква д-р Стоилкова. Младата лекарка изрежда и другите диагностични методи, като:

- езофагеална манометрия – измерване на налягането, което мускулите на хранопровода оказват при покой и при преглъщане;

- двойно контрастно рентгеново изследване – серия от рентгенови снимки след преглъщане на контрастно вещество. Използва се при пациенти, които имат проблем с преглъщането и съмнение за стриктури (стеснени участъци в хранопровода).

„С времето при неправилно поставена диагноза и поддържане на хроничен възпалителен процес в дисталната част на хранопровода може да се появят редица усложнения: стриктури (стеснения), язвени дефекти, преканцерозни промени в лигавицата на хранопровода (Баретов хранопровод) и  др.“, алармира лекарката от екипа на Отделението по гастроентерология.

Вечеряйте рано, спете на лявата страна

Д-р Стоилкова коментира, че терапията при ГЕРБ има няколко основни цели: редуциране на субективните симптоми, лечение на възпалителните промени, постигане и поддържане на ремисия, предотвратяване на нови пристъпи и лечение на настъпили усложнения. Пътят към постигането им минава през промяна в начина на живот и диетата. И, разбира се, медикаментозна терапия. „Медикаментите са основно 3 групи: антиациди, H2-блокери и инхибитори на протонната помпа (PPI), които се обединяват в групата на т.нар. антисекретори. Важно е да се отбележи, че приемът им стартира след проведена консултация със специалист гастроентеролог“, подчертава лекарката. И успокоява, че 80% от пациентите имат рецидивираща, но непрогресираща форма на ГЕРБ, която е напълно лечима медикаментозно. „Останалите прогресиращи 20% могат да стигнат до езофагит, стриктури, предракови промени – Баретов хранопровод“, не крие специализантката по гастроентерология.

Наред с медикаментозното лечение изключително важни са хранителният режим и начинът на живот. Ето и правилата и препоръките, които трябва да спазват пациентите с ГЕРБ:

- Хранете се често по малко, 4-5 пъти дневно.

- Планирайте вечерята си поне 3 часа преди сън.

- Не напълнявайте, отслабнете, ако имате свръхтегло, и поддържайте нормален индекс на телесна маса.

- По възможност спете на лявата страна с повдигната горна част на тялото под наклон.

- Не пушете.

- Забранени храни и напитки – газирани напитки, кафе, цитрусов и доматен сок, пържени ястия, лук, лютиви и пикантни, както и мазни храни.

- Избягвайте пристягащи дрехи и колани, не практикувайте тежък фитнес, вдигане на тежести.

„Най-често хигиенно-диетичният режим и медикаментозната терапия са достатъчни за лечение на леките форми на ГЕРБ. При тежките, както и при усложнено протичане, може да се наложи провеждане на ендоскопски методи за лечение (например разширяване на стеснения, изгаряне на предракови учатъци). Много рядко се стига до необходимост от хирургична операция. В случаите, когато главната причина за поява на ГЕРБ е голяма хиатална херния, може да се наложи оперативна корекция“, споделя опита си д-р Стоилкова.

Симптомите се обострят при всеки трети

Есента е „критичен сезон“ за около 30% от пациентите с ГЕРБ, хроничен гастрит и язвена болест, признава на финала младата лекарка. „Промяната в хранителния режим и ритъма на секреция на солната киселина, както и приемът на по-калорична храна водят до засилване и обостряне на симптомите им. От друга страна, по-малкото количество дневна светлина през есента наред с промяната в регулацията на биологичния часовник и хормоните оказват пряко влияние върху всички органи и системи, включително и храносмилателната. Независимо че посочените заболявания имат т.нар. сезонност, правилното хранене и следването на лекарските препоръки помагат на пациентите да се справят лесно и успешно с този период на обостряне на симптомите и клиничната картина“, категорична е д-р Наташа Стоилкова.

Не летните горещини, а нивата на pH са причина за „неприятностите“ на дамите с гъбичните инфекции, категоричен е д-р Антонио Душепеев. „Преди повече от 20 години бе опровергано властващото дотогава становище, че гъбичките са нормален обитател на влагалището. Доказа се, че в един момент от живота те биват внасяни в организма. Когато е в норма, pH на влагалището e между 2 и 4. Гъбичките получават благоприятна среда за развитие, щом стане 4.6”, обяснява опитният акушер-гинеколог.

Избуяват по време цикъл
Д-р Душепеев допълва, че pH-то се нарушава най-често в два случая. Първият е по време на месечния цикъл, когато менструалната кръв го покачва (защото pH на кръвта е 7.6.) „Така, ако има макар и минимално количество гъбички, те получават благоприятна среда за развитие. Затова много често жените започват да имат оплаквания непосредствено след менструация“, споделя опита си началникът на Родилно отделение в УМБАЛ-Бургас.

Не винете мокрите бански
Сексът без презерватив е вторият фактор, който влияе. „pH-то на мъжкия еякулат е точно толкова, колкото и на кръвта. Така че тази малка разлика между норма и патология в pH-то благоприятства развитието на гъбичките, независимо от това дали температурите са високи, или ниски. Басейните и мокрите бански са благовидни оправдания и чести обяснения в лекарските кабинети, но те нямат много общо”, подчертава АГ специалистът.
Диетата също влияе на нивата на pH, затова и прекомерното хапване на сладки храни е сред факторите за по-честата поява на оплакванията. „Трябва да се яде по-малко сладко, ако инфекцията прекалено често се връща. Другото условие, което много улеснява появата на патологични симптоми, е приемането на орални контрацептиви“, отбелязва гинекологът.

Бременни и диабетички страдат по-често
„Застраховани“ срещу гъбични инфекции няма. За сметка на това обаче някои пациентки по-често се сблъскват с тях. „Широко дискутиран проблем в последно време е нарушението в нивата на кръвната захар. Т.нар. преддиабет, нарушен глюкозен толеранс, също променят pH-то на влагалището и диабетичките по-често страдат от гъбични инфекции, включително и тези, които развиват диабет по време на бременността”, признава д-р Душепеев. Гинекологът напомня още, че като цяло бъдещите майки доста често имат подобни оплаквания. Обяснението отново е в pH-то – при бременните жени то е извън обичайните граници. „Принципно гъбичките не са някаква супер опасна инфекция, но създават благоприятна среда за развитието на други, защото променят средата и много често инфекциите са комбинирани“, уточнява АГ специалистът от УМБАЛ-Бургас.

Candida glabrata са по-упорити
Сърбежът и зачервяването са факт – какво следва? Необходими ли са специфични изследвания преди старта на лечението? „Това зависи от практиката на лекаря. Когато клиничната картина е достатъчно ясна, не е необходимо. Но – ако лечението се „затегне“, тогава трябва да се направи подробно изследване, и то главно, за да се определи кой е видът на гъбичките. Защото Candida albicans e най-честият вариант, но има и Candida glabrata, която е доста по-упорита за лечение и налага да се уточни дали тя е там, или не”, пояснява гинекологът.

Паралелната терапия е ключова
Д-р Душепеев успокоява, че има няколко противогъбични препарати, които са силно ефикасни срещу инфекциите. „Но ако „благоприятните условия“, които вече споменах, продължават да се повтарят – има риск от повторна инфекция“, откровен е АГ специалистът. Паралелната терапия е ключов фактор за успешното лечение. „Самият факт, че единият партньор – този от мъжки пол например, няма оплаквания, още не означава, че в неговия организъм няма гъбички“, подчертава началникът на Родилното отделение в УМБАЛ-Бургас. И не крие, че овладяването на инфекцията изисква известно въздържание. „Ако и двамата партньори са на терапия и желанието превъзхожда дискомфорта, могат да водят полов живот, но след третия ден от старта на лечението“, препоръчва д-р Душепеев. Дамите трябва да имат едно наум и с тампоните. „Следва да ги избягват – може да се употребяват за кратко, но не и по време на целия менструален цикъл“, съветва гинекологът.

Неприятни са, но не са фатални
Гъбичните инфекции не са толкова страховити за здравето – поне не толкова, колкото би решил човек, ако се предоверява на информацията в Интернет. „Да, влошават качеството на живот. Но иначе пряка опасност за целия организъм е много рядко срещана. И то – ако е комбинирана с друг вид инфекция“, коментира началникът на Родилното отделение в УМБАЛ-Бургас.

Бактериалната вагиноза е със сходни симптоми
Бактериалната вагиноза е друг проблем, с който се сблъскват дамите. Симптомите ú често се припокриват с тези на гъбичната инфекция, но при втората има сърбеж и зачервяване на външните полови органи. „Невинаги е толкова демонстративно – особено, ако човек не се наблюдава и най-малките промени не му правят впечатление. Зачервяването при вагинозата се появява едва когато проблемът е неглижиран дълго време“, отбелязва опитният АГ специалист.
През лятото пациентките често „винят“ басейните за неволите си, но напразно. „Предпоставка за вагинозата са непротектираните с бариерни средства полови актове – т.е. без презерватив. И липсата на задълбочено знание за ценностната система на партньора „в срещата“, а лятото провокира повече „срещи“ с различни хора“, казва с леко намигване д-р Душепеев. „Басейнът има общо, доколкото е място за такива срещи. Но да не го обвиняваме за носител на подобни несгоди, защото половите органи на жената са недостъпни, когато са потопени във вода – в тях водата не може да проникне“, не на шега обяснява гинекологът.

Бельото – от естествени материи
А на финала е категоричен – лятото няма отношение към гинекологичния статус на жената. „Ваканцията по-скоро е рискова по линия на случайни връзки и непротектирани полови актове“, смята д-р Душепеев. И напомня: „Интимната хигиена трябва да се поддържа и зиме, и лете, и през пролетта, и през есента, в един обичаен за жената порядък“. Ако дамите нямат специфичен проблем, биха могли да използват дори само вода – без сапуни и друга козметика. Разбира се, и с епилацията трябва да се внимава. „Да не се нарушава повърхностният слой на кожата, да не е агресивна“, съветва АГ специалистът. „Иначе – особено когато става дума за често повтарящи се бактериални или гъбични инфекции – е добре да се използва бельо от естествени материи. Преди известно време имаше препоръка да се спи без бельо, но тя не се стабилизира в практиката. Доста хора обаче го правят и без препоръки“, коментира д-р Антонио Душепеев.

Слънцето е извор на добро здраве, тонус и виталност, категорична е д-р Ася Николова. „Летният сезон е моментът, в който всеки иска да се отдаде максимално на удоволствието от въздействието на лъчите, да зареди тялото си с енергия и жизненост за цялата година. Освен положителните ефекти, които слънцето оказва върху физическата и емоционалната кондиция на човешкия организъм, то е и източник на редица вредни ефекти върху кожата, проявяващи се в по-къс или по-дълъг срок, особено след ексцесивно облъчване“, напомня дерматологът от „Александровска“.

И лекарства провокират алергии

„Моментите, прекарани под лъчите, се натрупват и оставят трайни следи върху кожата. Редовното и интензивно излагане на слънце води до изгаряния, преждевременно остаряване на кожата, потискане на имунните функции (имуносупресия) и рак на кожата, причинен както от увреждане на ДНК молекулата, така и от образуването на свободни радикали“, предупреждава кожният лекар. Алергиите също са чест проблем през лятото. „Кожата реагира незабавно. Заради лъчите все повече хора получават слънчеви алергии, фототоксични и фотоалергични реакции спрямо съставките на някои слънцезащитни препарати, на продукти за поддържане на кожата, както и на определени лекарства“, споделя опита си д-р Николова.

Кожата старее заради UVA

От светлинния спектър на слънцето най-важно значение за здравето ни имат ултравиолетовите А и В лъчи. „UVB проникват най-повърхностно – в епидермиса. Най-вече на тях се дължи изгарянето на кожата. UVA проникват по-дълбоко – в дермата. Те оказват по-далечно действие и са отговорни за фотостареенето и слънчевите алергии. Но и едните, и другите могат да причинят образуване на кожни карциноми при определени условия. Продължителното облъчване с UV лъчи води до остри и хронични увреждания и до все по-висок риск от развитие на рак“, не крие дерматологът.

Винаги изгарят, никога не почерняват

Въздействието на UV лъчите зависи от много фактори, обяснява кожният лекар. Това са типът кожа, сезонът, времето през деня, надморската височина. Д-р Николова степенува и най-уязвимите през лятото:

• Най-чувствителни са I и II тип кожа – това са руси и синеоки хора. Те винаги изгарят и никога не почерняват.
• Хората от III и IV тип са с кестеняви коси и кафяви очи – те рядко изгарят и лесно почерняват.
• Тип V и VI тип са с тъмно мургава до черна кожа – те почти никога не изгарят.

Меланинът е естествената защита на кожата от вредното въздействие на UV лъчите. Най-големият ни орган има три механизма за естествена защита срещу слънцето, разкрива дерматологът:

• потъмняване;
• задебеляване на епидермиса;
• регенеративен механизъм за отстраняване на увредените клетки.

„По-светлите хора имат по-несъвършен тип меланин в сравнение с по-тъмните. Това е причината, поради която се нуждаят от по-мощна фотопротекция. Естествената защита на кожата е програмирана с определен капацитет през човешкия живот. Поради това тя трябва да се щади и подпомага чрез ползването на фотозащитни препарати“, отбелязва д-р Николова.

Бременните получават пигментни петна

Особено чувствителни към UV лъчите са три категории – деца, бременни и пациенти с фотодерматози (заболявания, при които има повишена чувствителност към лъчението). „При децата защитната система е несъвършена до пубертета. Терморегулацията е недоразвита до 3-годишна възраст, което създава допълнителен риск в случаите с продължителна експозиция. Ракът на кожата почти не се среща при деца, но уврежданията, които могат да доведат до него, започват да се натрупват още в ранна възраст. Кожата има памет. Излагането на слънце по време на детството е значителен рисков фактор за последваща поява на кожни карциноми“, подчертава специалистът от „Александровска“.

Д-р Николова разяснява още, че при бременните хормоналните промени, в комбинация с облъчването, могат да доведат до хиперпигментации. При пациенти с фотодерматози пък се стига до влошаване на състоянието или до възникване на пристъп.

Дълбоки бръчки и отпусната кожа

„Докато биологичното стареене е генетично предопределено, преждевременното стареене се дължи в значителна степен на UVA лъчите“, не крие кожният лекар. Свободните радикали, породени от лъчението, причиняват непоправими вреди на дермата. „Този процес се нарича фотостареене или преждевременно стареене на кожата. Характеризира се с дълбоки бръчки и нееластична, отпусната кожа. Причиненото от слънцето преждевременно стареене не е само козметичен, но и медицински проблем, тъй като кожата губи бариерната си функция“, изтъква специалистът от „Александровска“.

SPF – що е то?

Криенето под чадъра на плажа не е достатъчна „застраховка“, напомня дерматологът. „Слънцезащитните продукти играят все по-голяма роля за предпазване на кожата от вредните лъчи. Фотопротекцията на повечето от тях се изразява чрез т.нар. SPF (Sun Protection Factor).

Австралийският стандарт се използва за оценка на защитата от UVA. Той изисква слънцезащитният продукт да абсорбира  поне 90% от тези лъчи, които са с дължина между 320 и 360 nm и се смятат за най-опасни“, обръща внимание д-р Николова.

Фотофилтри, екрани и антиоксиданти

„Съвременните фотозащитни продукти са формулирани на базата на фотофилтри – вещества, които абсорбират UV лъчите, и екрани (микропигменти) – вещества, които ги отблъскват. Освен това се прибавят антиоксиданти, които намаляват вредното действие на свободните радикали, а също и успокояващи овлажняващи съставки“, не пропуска да обясни дерматологът.

Изборът на фотопротектор се определя в зависимост от:

• фототип (светъл тип – висок фактор);
• интензивност на слънцето;
• облъчвани участъци;
• наличие на повишена фоточувствителност (деца, бременни, пациенти с фотодерматози).

Кожният лекар подчертава още, че наличието на бенки по кожата е „червен флаг“. Тези хора трябва да се пазят от лъчението и задължително да нанасят качествен защитен продукт. „Бих искала горещо да посъветвам всички да се консултират със специалист относно избора на фотопротектор, за да си спестят неприятните последствия от излагането на слънце“, казва на финала д-р Ася Николова.

„Слънцето – жизнено важно за нашата планета и всички организми, е полезно за нас, но има и своите вредни влияния. Радиацията най-вече – късовълновите виолетови лъчи проникват в тъканите в дълбочина и увреждат ДНК в клетките“, признава д-р Евелин Персенска. UV лъчите се делят на А, В и С вълни. „UVC са най-увреждащите, но за щастие по-голямата част от тях се поглъщат от озоновия слой в атмосферата. UVB поразяват повърхностните слоеве на кожата и очите, те са с по-силно действие, но не проникват в голяма дълбочина.

UVA представляват повече от 90% от UV лъчите, проникват по-дълбоко в тъканите и са един от основните рискови фактори за развитие на злокачествени новообразувания на клепачи, конюнктива, увея. Те се развиват постепенно, в началото могат да са малки и безсимптомни, но продължителното излагане на слънце води до злокачествената им трансформация при генетично предразположени индивиди“, предупреждава офталмологът от „Александровска“.

И облаците не помагат

Д-р Персенска напомня, че очите и кожата на лицето са постоянно изложени на въздействията на околната среда и изискват грижи и защита не само през лятото. „Слънцето излъчва UV радиация дори и в привидно облачно време. Важно е и количеството отразени лъчи, които са особено много в заснежени планински райони и водни басейни“, изтъква специалистката по очни болести. Ето защо трябва да сме много внимателни лятото на плажа и през зимата на ски.

Внимание, катаракта!

Как слънцето може да увреди зрението? „Социално значими очни заболявания като катаракта (т.нар. перде) и макулна дегенерация са доказано по-често срещани при хора, продължително излагащи се на лъчение без подходяща защита. Катарактата представлява помътняване на естествената човешка леща. При раждането тя нормално е прозрачна, но поглъща част от лъчите и става по-жълта с годините. В известна степен лещата при възрастни действа като жълт филтър срещу вредното лъчение, докато при деца UV лъчите проникват по-дълбоко и увреждат в по-голяма степен тъканите“, обръща внимание офталмологът.

Макулата страда

„Макулната дегенерация, свързана с възрастта, е една от най-честите причини за трайно намалено зрение при възрастни хора от европейски произход. Макулата е част от ретината, с която се осъществява централното най-ясно зрение. Редица генетични фактори и такива от външната среда – сред които и продължително излагане на слънце – са рискови за развитие на дегенеративни промени в макулата след 50-годишна възраст“, алармира д-р Персенска.

Зеленооките са „на мушка“

Не е мит – хората със светли очи са особено уязвими на слънце поради наличието на по-малко количество пигменти, които поглъщат част от UV радиацията и имат защитна функция. „При тях са по-чести и конюнктивити, и кератити – реакция към дразненето от лъчите. Пациенти с хронични очни заболявания като сухо око, са много по-чувствителни на вредни лъчения“, отбелязва специалистът от „Александровска“.

За кого е задължителна шапката?

„Основен фактор за възникването на дегенеративни заболявания на конюнктивата е продължителното стоене на открито. Пингвекулата например представлява жълтеникаво образувание на конюнктивата, което периодично се зачервява и води до дискомфорт и дразнене.

Птеригиумът (външно перде) пък се среща най-често при хора, работещи на открито, и представлява разрастване на конюнктивата в назалната половина, което преминава върху роговицата, може да достигне зеницата и да доведе до нарушаване на зрението“, разкрива д-р Персенска. Затова и подчертава – пациентите с хронични заболявания на предната очна повърхност трябва да използват ежедневно защитни кремове, изкуствени сълзи, очила и шапки.

„Снежна слепота“ – що е то?

Фотоконюнктивит и фотокератит – това са едни от най-често срещаните проблеми, провокирани от слънцето през лятото. „Те са по-често срещани при деца и при хора със светли очи. Проявяват се след продължителен престой на открито, например след дълъг ден на плаж или ски, често се наричат ,,снежна слепота“, обяснява офталмологът. В най-леките си форми протичат с дразнене, сърбеж и  сълзене, които могат да преминат спонтанно за няколко дни или с прилагане на изкуствени сълзи и студени компреси за облекчаване на симптомите.

„В по-тежките случаи се наблюдават също силно зачервяване и подуване на очите и болка. Тогава е необходима консултация с офталмолог и назначаване на подходяща терапия. Използват се локално антихистаминови препарати или стероидсъдържащи очни капки под контрола на очен лекар“, допълва д-р Персенска.

Качествените очила – как да ги познаем

И тук идва логичният въпрос – ако слънчевите очила са „здраве за очите“, то как да ги изберем? „Често се влияем от външния вид и от това как ни стоят. Рядко се срещат слънчеви очила без никаква UV защита, но винаги е препоръчително да се закупят от лицензиран търговец, особено когато ще се използват от деца“, подчертава офталмологът. Стъклата се разделят най-често в 5 категории – в зависимост от степента на защита, като клас 0 е минималната.

Невинаги по-тъмният цвят на стъклата означава, че ще ни бранят по-добре от по-светлите. „Качествените очила имат сертификат с упоменати процент на защита (например 75%-100%) или етикет UV400, което означава „защита от UVA и UVB лъчи с дължина на вълната до 400 nm“, разяснява д-р Персенска.

Тъмни стъкла без защита са опасни

„Често слънчевите очила от нелицензирани търговци са без етикети или с фалшиви такива. Много тъмни стъкла без UV защита са опасни, тъй като тъмното стъкло води до разширяване на зениците и пропускане на по-голямо количество вредни лъчения в ретината“, предупреждава очният лекар. „В ежедневието се използват главно клас 2 или 3, те са подходящи за европейския климат, предпазват в голяма степен и от отразените лъчи.

Клас 4 стъкла се препоръчват за силно UV лъчение в планини/пустини, при практикуване на спорт като ски/сърф, където не само слънчевата светлина е силна, но има и повече отразени лъчи от околната среда – вода/пясък/сняг. В някои страни обаче клас 4 слънчеви очила са забранени за шофиране“, отбелязва д-р Евелин Персенска.

Децата – задължително с шапка на плажа

Как да се грижим за очите на най-малките под жаркото слънце?
„При децата обикновено очните среди са по-прозрачни, зениците са по-широки и все още не са развити напълно зеничните реакции на светлина, ирисът и увеята имат по-малко пигменти. Всичко това води до по-лесно увреждане на очите от UV радиация“, не крие д-р Евелин Персенска. „При децата са много по-чести фотокератитите и фотоконюнктивитите, които протичат със сълзене, често мигане, зачервяване, дразнене и намалено зрение. Носенето на защитни очила  се препоръчва от най-ранна възраст, въпреки че понякога задържането им на главата е трудна задача. За най-малките на плажа е задължително и носенето на шапка с козирка, слънцезащитни кремове с висок фактор на защита и повече време игра под сянката на чадъра“, категорична е офталможката от „Александровска“.

Каквото ми е на сърцето, това ми е на устата! Смятащите себе си за брутално честни нямат филтър. Ние биваме уведомени точно какво си мислят. Как се съчетават тези две различни категории – бруталност и честност? Едното е грубост, жестокост, коравосърдечност, нехуманност, а другото – почтеност, добродетелност, доблест, нравствена отговорност. Когато някой се обяви за „брутално честен“, той се измъква лесно. Добавяйки думата „честен“ след „брутален“, той ви информира, че е на път да ви нарани, но вие не трябва да изпитвате болка. Това не само е объркващо и нечестно, но също така ви кара да почувствате вина заради това, че всъщност ви боли.

Често терминът „брутално честен“ се приема като положително качество. Но наистина ли е нещо хубаво? Честността е добра политика. В крайна сметка никой не обича лъжците. Добре е да сте честни с всички през повечето време. Но внимавайте дали не сте твърде честни. Обезпокояващото е не честността, а бруталността. Защото е вярно, че истината боли!

От друга страна, вероятно искате да казвате и чувате истината, но как да не боли толкова много? Вместо брутални бъдете състрадателни. Истината със състрадание включва изразяване на вашата истина с намерението да насърчи осъзнаването, а не да нарани. Когато едно съобщение се възприема като обидно, човекът, с когото се опитвате да общувате, е по-вероятно да се затвори или да премине в отбрана. По принцип бруталната честност спира комуникацията, за разлика от истината със състрадание, която я насърчава.

Как да бъдете състрадателно честни?

• На първо място искайте позволение! Попитайте човека дали би се заинтересувал и от информацията, която имате. Има ли нужда от вашата истина?
• Споделете намерението си. Кажете на човека за какво ви е грижа и защо искате да споделите. Какво искате за него като резултат?
• Ако се притеснявате, че ще кажете нещо, което може да нарани, първо се запитайте дали това, което ще споделите, ще помогне на човека или не.
• Чуйте страха си. Какво е най-лошото, което може да се случи? Можете ли да живеете с последствията от изказването? Но и бъдете смели, имайки предвид намерението си да помогнете.
• Помислете с кого общувате. Каква е неговата личност? Как можете да говорите така че, да ви чуят?
• Изберете най-доброто време и място, за да съобщите думите, които сте решили, че са най-ефективни, защото ограничаването на разсейването ще ви помогне да изразите грижата и състраданието си.

Честността изисква финес. Говоренето и чуването на истината са придобити умения. Истинското предизвикателство не е дали да кажем истината, а кога, как и колко. Всички сме засегнати от това, че се налага да обработваме толкова много информация и толкова бързо, че е лесно да чуем само това, което искаме да чуем. Дори и да нямате проблем с казването на истината, човекът в края на разговора може да има проблем да я чуе. Така че в онези редки случаи, когато спечелите вниманието на някого, бъдете директни и честни.

Може да бъдете честни, споделяйки мисли и знания, без да удряте хората с вашата „истина“. Казването на истината е важно, но по-важното е как я изричате. Направете пауза, помислете за себе си и чувствата си, но вземете предвид и другия човек с неговите преживявания. По този начин е по-възможно да бъдете чути, да ви отговорят и вероятно дори връзката ви ще се задълбочи и подобри. Помислете за нежни начини да обсъждате трудните истини, за да бъдете не брутално честни, а честни с обич и грижа!

 

На всички тези въпроси отговаря опитният специалист д-р Жулиета Христова, която е ръководител на Лабораторията по лекарствен терапевтичен мониторинг и клинична фармакология при УМБАЛ „Александровска“ и главен асистент в Катедрата по клинична лаборатория при Медицински университет-София.

Защо витамин D е толкова важен за здравето ни? „Основната му биологична роля е свързана с регулацията на калциево-фосфорната обмяна. Подпомага чревната абсорбция на калций и фосфор, като по този начин осигурява нормална костна минерализация“, обяснява д-р Жулиета Христова. И допълва, че според последните проучвания витамин D участва в регулацията на адреналинa, норадреналинa и допаминa, а също така предотвратява изчерпването на серотонина.

„По тази причина ниските му нива се свързват с повишен риск от развитие на депресивни състояния“, отбелязва ръководителят на Лабораторията по лекарствен терапевтичен мониторинг и клинична фармакология в „Александровска“.

Срещу вируси и тумори

Д-р Христова разкрива, че вече са натрупани достатъчно данни за връзката на витамин D с биосинтеза на репродуктивните хормони. „Документирана е и ролята му в превенцията и лечението на ракови заболявания чрез въздействие върху специфични растежни фактори, което води до потискане на клетъчната пролиферация, ангиогенезата и туморната инвазия и отключва диференциацията и апоптозата. Също така посредством специфични механизми понижава степента на възпалението, свързано с раковия процес, като в крайна сметка забавя туморния растеж“, коментира специалистът по клинична лаборатория.

„В процес на непрекъснато проучване е ролята на витамин D за вродения и придобития имунитет – доказано потиска автоагресията на имунната система и потенцира антибактериалната и антивирусната защита; благоприятства поддържането на хомеостазата на ендотелните клетки и сърдечната функция“, допълва д-р Христова. „Витамин D вероятно участва в поддържането на обмяната в тъканите на устната кухина, като осигурява защита срещу развитието на причинени от бактериална плака периодонтални заболявания“, не пропуска да спомене лекарката от „Александровска“.

Косопад и тревожност издават дефицита му

Щом витамин D е толкова важен за доброто ни здраве, то как ни „разболява“ недостигът му? „Дефицитът може да доведе до намаляване на костната плътност. Симптомите обикновено са неспецифични и включват болки в костите и ставите, умора, слабост. Постепенно се развива остеопороза и с напредване на състоянието се повишава многократно рискът от костни фрактури“, не крие д-р Христова.

„Като част от депресивните състояния, постпарталната (следродилна) депресия може да се обясни и с понижени нива на витамин D. Подобни наблюдения има и при пациенти с подагра, хронични травми на гръбначния стълб, инсулти и множествена склероза. Дефицитът на витамин D може да се свърже и с намален фертилитет при жени в репродуктивна възраст – във връзка с участието му в синтезата на половите хормони“, допълва ръководителят на Лабораторията по лекарствен терапевтичен мониторинг и клинична фармакология.

И изрежда някои от неспецифичните симптоми при дефицит, като: загуба на коса, безапетитие, безсъние, предразположение към чести инфекции, бавно заздравяване на рани, затлъстяване, тревожност.

Дали дефицитът на витамин D сам по себе си може да причини рак? „Отговорът е – не. Но в съчетание с други предразполагащи фактори, е възможно значително да повиши риска от развитие на някои видове злокачествени заболявания“, признава д-р Христова. Специалистът по клинична лаборатория допълва, че при понижени нива на „слънчевия витамин“ вирусните и бактериалните инфекции протичат по-тежко.

Каква доза ни е нужна?

Организмът ни синтезира витамин D под влиянието на UV лъчението върху кожата. „От изключително значение е къде живеем, защото, колкото повече се отдалечаваме от Екватора, толкова по-малко пряка слънчева светлина получаваме. При много от нас се налага приемането на добавки, съдържащи витамин D. Търговски достъпни са две форми: D2 и D3, като и двете могат да бъдат усвоени, но е доказано, че витамин D3 е биологично по-пълноценен за човека“, разкрива д-р Христова. И посочва какви дози са ни нужни:

• Новородени – при хранените с кърма през първата година стандартно се приемат по 400 IU дневно, тъй като е известно, че майчиното мляко е бедно на витамин D. Напълно логично адаптираните млека обичайно съдържат 400 IU/L. Така че новородени на адаптирана диета също се нуждаят от добавка, в случай че не консумират по 1 л адаптирано мляко дневно.
• По-големи деца и възрастни – дозата се определя индивидуално в зависимост от степента на недостатъчност и при всички случаи – от наличието или отсъствието на болестен процес. А дефицитът се определя чрез измерване на концентрацията на 25-хидроксивитамин D в кръвта.

Само 10 на сто идва от храната

Около 10 на сто – едва толкова от необходимото ни количество си набавяме чрез храната, обяснява д-р Христова. „Богати на витамин D са по-мазните риби (сьомга, пъстърва, тон, скумрия), консервираната херинга и сардините, яйчният жълтък, телешкият дроб. В търговската мрежа се намират и подсилени с витамин D продукти като мюсли, овесени ядки, краве мляко, бадемово и соево мляко, портокалов сок“, изрежда ги лекарката от „Александровска“.

Останалите близо 90% обаче трябва да си набавим или чрез естествен синтез, или чрез т.нар. заместителен прием. „Ако излагаме голяма повърхност от кожата си, поне горни и долни крайници на директна слънчева светлина 1 час на ден, ще синтезираме достатъчно витамин D. Съвременният начин на живот прави невъзможно последното и затова обичайно се налага заместителен прием в индивидуални дози, определени съобразно възрастта, теглото, здравословното състояние и специфичните нужди“, изтъква д-р Христова.

Допълнителният прием е ключов след менопаузата

Не бива да забравяме и друго – стареещата кожа все по-трудно участва в синтеза на витамин D, затова и по-възрастните трябва да се проследяват периодично. „Жените в постменопаузална възраст са специална група, при която, ако няма суплементация (заместителен прием), ниските нива на витамин D са стандарт във връзка с хормоналните промени, промените в диетата, начина на живот, телосложението, инсулиновата чувствителност и намалената физическа активност. При тях е особено подчертана връзката между понижението му, остеопорозата и метаболитния синдром“, обяснява специалистът по клинична лаборатория.

Ето защо навременното започване на заместителна терапия има ключово значение в няколко направления:

• Потиска секрецията на паратхормон, като по този начин предотвратява намалението на костната плътност.
• Понижава нивата на триглицериди, инсулин и HOMA-IR.
• Едновременното приемане на витамин D и калций може да редуцира абдоминалните мастни депозити, като трябва да се има предвид, че жените със затлъстяване се нуждаят от по-високи дози, за да нормализират циркулиращите нива на витамин D.
• При състояния като предиабет суплементацията води до повишаване на инсулиновата чувствителност.

Изследвайте се в края на лятото

„Проследяването и суплементацията са съществени за всички хора с автоимунни заболявания. Поради сложния механизъм на синтеза на активен витамин D с участието на различни органи и системи пациентите с чернодробни и бъбречни заболявания също са в риск от развитие на дефицитно състояние. Не по-малък е той и при хората с болест на Крон, улцерозен колит и цьолиакия – заболявания, които затрудняват абсорбцията“, подчертава д-р Христова.

Определя края на лятото като най-подходящо време за изследване на витамин D статуса. „Така може да се прецизира необходимостта от заместителния прием през есенно-зимния сезон и пролетта. В края на зимата или началото на пролетта пък, когато обичайно нативните стойности са най-ниски, тестуването показва ефекта от суплементацията“, уточнява д-р Христова.

Стойте по 10-15 минути на слънце

Можем ли да „наваксаме“ опасния дефицит – с добър режим и подходяща меню? „Повечето от храните, богати на витамин D, са достъпни целогодишно, което улеснява изготвянето на подходяща диета при лекостепенни дефицити. През летните месеци, когато целите ръце, долните крайници, лицето и деколтето са изложени на пряко слънчево греене, около 10-15  минути експозиция на ден се счита за достатъчна за синтеза на минималните необходими количества, без да е налице опасност от изгаряне на кожата“, коментира лекарката от „Александровска“.

„Лятото е идеалното време за набавяне на витамин D по естествен път, но този период съвсем не е достатъчен, за да подсигури потребностите за цялата година, особено при пациенти с повишени нужди“, признава обаче д-р Христова.

Можем ли да предозираме?

Прекаленият светец и Богу не е драг – дори когато говорим за витамин D. „Въпросът дали е възможно предозиране с витамин D все още остава спорен. И вероятно зависи от начина, по който си го набавяме. Когато човек, прекара цял ден на плажа, приема близо 20 000 IU и не се наблюдават признаци на предозиране. При други обстоятелства, когато витамин D се взема като добавка в особено големи дози, без да се следват лекарските препоръки, могат да възникнат редки усложнения – като повишени нива на калций в кръвта – и да се проявят симптоми от страна на бъбреците, сърцето, нестабилна походка и обърканост“, предупреждава на финала д-р Жулиета Христова.

Колко дълъг е животът на косата и кое го съкращава? Какво провокира косопада? Как можем да се борим с него у дома и кога трябва да потърсим специалист? И има ли „рецепта“ за здрава и красива коса? Отговорите дава д-р Александра Макенджиева, която е специализант в Отделението по кожни и венерически болести на МБАЛ „Света София“ в столицата.

Около 7 години – толкова средно живее всяко от 100-те хиляди косъмчета на главата ни, обяснява д-р Александра Макенджиева. „Косменият цикъл има три фази – анагенна, катагенна и телогенна. Първата трае най-дълго – между 2 и 6 години. Това е фазата на растежа и в нея се намират около 85% от косъмчетата. Следващата пък е най-кратка – средно 2 седмици.

Само от 1 до 3% косъмчетата са в нея, като през този период не получават хранителни вещества. В крайната фаза – телогенната, те спират да растат, изтъняват и се накъсват, а после отпадат. В нея се намират между 8 и 14% от косъмчетата и продължителността ú е към 3 месеца“, подробно разяснява специализантката в Отделението по кожни и венерически болести на МБАЛ „Св. София“. И уточнява, че за всеки косъм този цикъл може да се повтори между 10 и 15 пъти.

Нормално е да губим до 100 косъма дневно

Колко коса е нормално да губим всъщност? „Между 60 и 100 косъма дневно“, бързо отговаря д-р Макенджиева. Ако по гребена остават повече – вече мислим за косопад. Причините за него са не една и две – но в началото на пролетта често се дължи на смяната на сезоните. „Този процес е нормален – наблюдаваме го и при животните, които подменят козината си.

Пациентите не бива да се притесняват, защото отминава бързо. А и опитът ми сочи, че мнозина дори не го забелязват“, успокоява младата лекарка. Най-често сезонният косопад „отшумява“ за 2-3 седмици, но няма място за тревога дори ако процесът продължи два или три месеца. „Косата обикновено се възстановява, без да се налага прием на добавки или използването на специална медицинска козметика“, допълва д-р Макенджиева.

Стрес и вируси го провокират

Стрес, заболяване – дори вирусно, бременност и кърмене са сред основните причини за т.нар. реактивен косопад, разкрива специализантката от МБАЛ „Св. София“. „Тригерът може да е различен и обичайно трае няколко месеца. Повечето пациенти губят по около 300 косъма дневно. А след около половин година забелязват, че има растеж на нова коса“, коментира д-р Макенджиева.

За хроничен косопад говорим, когато процесът продължава повече от 6 месеца. „Причините са различни, нерядко от него страдат коморбидни (с няколко заболявания) пациенти на терапия, която повлиява негативно растежа на косъма“, разказва младата лекарка. Сред медикаментите, които биха могли да „отключат“ косопад, са лекарствата за високо кръвно, антикоагулантите, антидепресантите и др.

Защо изтънява опашката?

Д-р Макенджиева споделя, че част от пациентите не осъзнават веднага, че са с косопад. „Да речем – разглеждат снимки отпреди година и си дават сметка, че тогава косата им е била по-гъста или дълга, а сега опашката им е изтъняла“, дава пример специализантката. На медицински език това хронично изтъняване на косъма се нарича телогенен ефлувиум.

„Загубата на плътност се дължи на факта, че по-малко косъмчета се намират във фазата на растежа (анаген), а тя не е така продължителна като преди. Косата не успява да порасне, изтънява и пада“, разкрива механизма лекарката.

Диетите крият риск

За дерматолозите в този случай е най-важно да открият причината. Често хроничният косопад се дължи на хормонални промени – като бременността и кърменето, както и на заболявания на щитовидната жлеза, синдром на поликистозните яйчници и т.н. Нерядко косата страда и заради дефицит на желязо или витамини D и B12. „Много млади пациентки в стремежа си да са слаби изпадат в крайности с различни диети. Тези лишения могат да предизвикат и косопад“, предупреждава д-р Макенджива.

Пробвайте с масаж на скалпа

Какви мерки да вземем, ако косата ни капе? Препоръката на младата лекарка от МБАЛ „Св. София“ е да си дадем между 4 и 6 месеца време, в което да сме по-грижовни към нея. Но и да потърсим причината за проблема в ежедневието си. Да си зададем няколко важни въпроса като: „Били ли сме много стресирани в последната половин или една година?“, „Спим ли достатъчно?“, „Даваме ли достатъчно храна – и на тялото, и на душата си?“. Добра идея е да подхранваме косата с маски, да сменим шампоана с такъв за косопад.

„Много мои пациентки са доволни от ефекта на различни масла – като това от репей, както и от домашните маски с кисело мляко и зехтин“, споделя д-р Макенджиева. Опитът ú сочи, че ефективен е и лекият масаж на скалпа – включително при мъжете, чиято коса оредява. „Правете го с върха на пръстчетата си, като раздвижвате кожата на глава там, където усещате най-голямо напрежение – обикновено това е в горната част, т.нар. корона“, препоръчва специализантката по дерматология.

Плазмотерапията дава ефект

Д-р Макенджиева съветва да не вземаме добавки „на своя глава“ без консултация с дерматолог. „Първо е добре да знаем дали има дефицит на витамини, за да ги заместим правилно“, подчертава лекарката. И уточнява, че е редно да се прегледаме при специалист, ако косата ни продължава да капе повече от 6 месеца. В този случай дерматолозите обичайно назначават различни изследвания – пълна кръвна картина (ПКК), полови и щитовидни хормони, витамини, желязо, феритин, ЖСК. Чак тогава се пристъпва към лечение. А – за радост – то постига добри резултати.

„Дерматологията днес е доста напреднала. Лечението е медикаментозно, локално (с активни съставки), както и с инжекционни процедури – като мезотерапия, плазмотерапия, дори филъри за коса, лазерни терапии“, изрежда ги лекарката от МБАЛ „Св. София“. Резултатите не закъсняват. „При плазмотерапията например има сгъстяване на косата и нов растеж след 4-6 процедури, които се правят през месец. Леко болезнена е, да, но ефектът е бърз“, споделя впечатленията си специализантката.

Рецепта за здрава и красива коса

Колкото и ефективно да е лечението обаче, превенцията си остава ключова и по отношение на косопада. Д-р Макенджиева дава и своята рецепта за здрава и жизнена коса:

• Не носете „висока“ и стегната опашка – постоянното дърпане на косата изтънява косъма и той много по-лесно се отскубва и пада.
• Ако сте с дълга коса, връзвайте я на хлабава „ниска“ опашка преди лягане – така, колкото и да се въртите нощем, ще си гарантирате по-малко накъсани краища.
• Скрънчи вместо „телефонче“ – използвайте меки ластици от коприна или сатен, които са деликатни към косъма и не го увреждат.
• Избягвайте сешоара – старайте се да оставяте косата да съхне сама. Ако се налага да я сушите, нека струята е хладка (ако ви пари на ръката, ще е неприятна и за косата).
• Не подсушавайте агресивно с кърпа – попийте мократа коса леко, за да оберете най-тежките капки.
• Не разресвайте косата мокра – когато се намокри, косъмът набъбва, по-чуплив е и лесно се измъква от корена са. Използвайте балсам след шампоана или специалните продукти за разресване на суха коса.

„Иска ми се хората да осъзнаят, че ако не „тормозят“ косите си, те ще са още по-здрави, лъскави и красиви. Нека спазваме правилото „80/20 – в 80% от времето да се храним добре, да си даваме спокойствие, да се грижим за тялото и духа си. Така в останалите 20% можем да си позволим някоя волност, без да застрашим здравето си“, съветва на финала д-р Александра Макенджиева.

„Бремето“ на COVID-19

„Разболях се от COVID-19 и косата ми окапа!“ Колко от вас са чували тази реплика в последните 3 години? А може би вие самите сте минали през това изпитание? Д-р Александра Макенджиева признава, че на този етап няма еднозначен отговор защо коронавирусът поразява и косата.

„Наясно сме от анатомична гледна точка, че всеки фоликул се подхранва с артерия, вена и нерви. Ако примерно е нарушена циркулацията на кръвта към единичните косъмчета – както се случва при COVID-19, за който знаем, че често предизвиква минитромбози – това може да предизвика загуба на хранителни вещества и страдание за косата“, коментира младата лекарка. Но успокоява пациентите – косопадът е сред най-леките проявления на пост-COVID синдрома. „Да, не е приятно за пациентите, но е важно да кажем – в много голям процент косата се възвръща от само себе си“, споделя натрупания опит през пандемията специализантката в МБАЛ „Св. София“.

Едва ли има по-голямо удоволствие от чаша сгряваща напитка в студените зимни вечери. Освен отпускащи тези напитки могат да бъдат и здравословни.

Ето защо измислихме здравословни алтернативни рецепти за някои популярни алкохолни коктейли. Приготвени само от полезни съставки, много от тези нежни коктейли за студено време са с високо съдържание на протеини и здравословни мазнини, като същевременно са с ниско съдържание на захар. Въпреки че можете да пиете джин с тоник по всяко време на годината, опитайте тези стоплящи напитки, предназначени за по-студените месеци.

 

Греян ябълков сайдер с ром

На порция от 230 мл: 195 калории, 0 г мазнини, 0 мг натрий, 22 г въглехидрати (0 г фибри, 20 г захар), 0 г протеин.

Този коктейл съдържа по-малко захар, което помага за намаляване на махмурлука, тъй като захарта е един от основните виновници за това. Добавеният джинджифил ще помогне за успокояване при подут корем, а добавянето на пикантни пресни подправки и тръпчива лимонова кора обогатява аромата и вкуса на питието.

Необходими продукти

(за 5 порции)

4 чаши прясно изцеден ябълков сок,

1 чаша вода,

по 2 цели скилидки, пръчици канела, звездовиден анасон,

5 см парче пресен джинджифил, настърган,

1 чаена лъжичка прясна лимонова кора, настъргана,

½ портокал, нарязан на тънки резени,

200 мл ром,

щипка морска сол.

Начин на приготвяне

Поставете всички съставки, освен алкохола и резените портокал, в голяма тенджера и затоплете на слаб до среден огън за около 20 минути (варенето ще намали нивата на полезните антиоксиданти). След 15 минути добавете резенчета портокал. След като е готово, прецедете през фино сито, добавете рома и сервирайте в отделни чаши.

Джинджър с бърбън

На порция от 230 мл.: 210 калории, 0 г мазнини, 10 мг натрий, 23 г въглехидрати (0 г фибри, 4 г захар), 0 г протеин.

Сместа от изцеден джинджифил, ябълков оцет и мед е противовъзпалително трио, което със сигурност ще намали подуването след вечеря. Ефектът се засилва, тъй като ябълковият оцет е сред 30-те най-подходящи продукти за изгаряне на мазнини. Той подпомага организма да ускори процесите на храносмилане и на разграждане на мазнините.

Необходими продукти

(За 6 порции по 150 мл)

170 г прясно настърган джинджифил,

½ чаша ябълков оцет,

1 супена лъжица мед,

1 супена лъжица пресен лимонов сок,

4 чаши вряща вода,

150 мл алкохол.

Начин на приготвяне

Настържете джинджифила на ситно. Добавете врящата вода и оставете да кисне поне осем минути. Добавете меда и разбъркайте, докато се разтвори. След това добавете ябълковия оцет, лимоновия сок и алкохола. Сервирайте коктейла топъл.

Тиквено лате с водка

На порция от 230 мл с 40 мл водка: 210 калории, 4 г мазнини (2,5 г наситени мазнини), 100 мг натрий, 11 г въглехидрати (1 г фибри, 10 г захар), 7 г протеин.

Ако все още не сте се наситили с всеки тиквен вкус, тази напитка е за вас. Тъй като портокаловият плод е сладък сам по себе си, няма да се налага да добавяте захар в това лате. Допълнителен бонус? Може дори да се почувствате достатъчно сити от здравословните мазнини и засищащия протеин, за да се придържате към само една напитка.

Необходими продукти

(за 2 питиета)

2 супени лъжици пюре от тиква,

½ чаена лъжичка подправка за тиквен пай. Можете и сами да я приготвите от смлени: кардамон, кориандър, карамфил, канела, джинджифил)

1-2^/3 чаши 2% фермерско прясно мляко (или растително мляко – бадемово, соево, оризово, овесено, кокосово и др.),

1/3 чаша кафе,

80 мл водка,

прясно настъргано индийско орехче, за поръсване.

Начин на приготвяне

Затоплете пюрето от тиква и подправките с няколко капка и вода в малка тенджера на среден огън за няколко минути. добавете млякото, като разбърквате непрекъснато.  След като се затопли, разбийте с помощта на блендер, докато се образува пяна. Налейте кафе и водка в две чаши. Отгоре добавете така разбитото мляко и прясно настъргано индийско орехче.

Гореща пудра

На чаша от 8 унции: 100 калории, 0 г мазнини, 10 мг натрий, 7 г въглехидрати (0 г фибри, 6 г захар), 0 г протеин.

Смесването на уиски с пакетче чай, вода, мед и лимон е очевидно благоприятен за талията избор със сгряващ ефект.

Необходими продукти

2 супени лъжици уиски,

1 чаена лъжичка мед,

2 супени лъжици пресен лимонов сок,

1 резен лимон,

1 пръчка канела,

1 цял звездовиден анасон,

1 чаша горещ чай „Английска закуска“.

Начин на приготвяне

Смесете меда и подправките на дъното на чаша от 25-300 мл. Добавете уиски и залейте с чай с температура, подходяща за пиене. Разбъркайте, докато медът се разтвори. Отгоре поръсете с изцеден лимон и декорирайте с резенче лимон. Коктейлите съдържат алкохол, затова бъдете умерени с количествата!

Любимото на българите кисело (ферментирало) зеле се е приготвяло по нашите земи от хиляди години. Тогава ферментацията е била начин за запазване на храните. Киселото зеле е оцеляло във времето, за да се превърне в популярна гарнитура. Особено ценено е още в Китай и в Германия. Благодарение на ферментацията киселото зеле има хранителни и здравословни ползи, далеч надхвърлящи тези на прясното зеле.

Киселото зеле е много питателно и съдържа богатство от хранителни вещества, важни за оптималното здраве. Една чаша (142 грама) осигурява:

• калории: 27,
• мазнини: 0 грама,
• въглехидрати: 6 грама,
• фибри: 4 грама,
• протеин: 1 грам,
• натрий: 41% от дневната стойност (DV),
• витамин C: 23% от дневния прием,
• витамин K1: 15% от дневния прием,
• желязо: 12% от дневния прием,
• манган: 9% от дневния прием,
• витамин B6: 11% от дневния прием,
• фолиева киселина: 9% от дневния прием,
• мед: 15% от дневния прием,
• калий: 5% от дневния прием.

Киселото зеле е особено полезно, тъй като претърпява ферментация – процес, по време на който микроорганизмите в зелето усвояват естествените захари и ги превръщат във въглероден диоксид и органични киселини. Ферментацията започва, когато дрождите и бактериите, които естествено присъстват върху зелето и ръцете ви, както и във въздуха, влязат в контакт със захарите в зелето.

Ферментацията на киселото зеле създава условия, които увеличават растежа на полезните пробиотици, които също се намират в други популярни здравословни продукти, като кисело мляко и кефир.

Пробиотиците са бактерии, които осигуряват многобройни ползи за здравето. Те помагат храните да станат по-смилаеми, което увеличава способността на червата да абсорбират съдържащите се в тях витамини и минерали. Въпреки това за разлика от прясното зеле киселото зеле може да бъде с високо съдържание на натрий. Имайте това предвид, ако съблюдавате приема на сол.

ПОДОБРЯВА ХРАНОСМИЛАНЕТО

Някои изследвания показват, че чревният тракт съдържа над 100 трилиона микроорганизми или „чревна флора“, което е 10 пъти повече от общия брой клетки в тялото. Непастьоризираното кисело зеле съдържа пробиотици, които са полезни бактерии и действат като първа линия на защита срещу токсини и вредни бактерии. Те могат също така да подобрят храносмилането и цялостното здраве.

Пробиотиците, като тези в киселото зеле, могат да помогнат за подобряване на бактериалния баланс в червата, след като е бил нарушен от употребата на антибиотици. Изследванията показват също, че пробиотиците спомагат за намаляване на газовете, подуването при запек, диария и симптоми, свързани с болестта на Крон и улцерозен колит.

Различните пробиотични щамове предоставят разнообразни предимства за здравето. Изследванията показват, че една порция кисело зеле може да съдържа до 28 различни бактериални щама.

УКРЕПВА ИМУННАТА СИСТЕМА

Киселото зеле е източник на имуностимулиращи пробиотици и хранителни вещества. Поддържането на здрава чревна флора също помага за предотвратяване на растежа на вредни бактерии и дори може да засили производството на естествени антитела.

Освен това редовната консумация на пробиотични храни като кисело зеле може да намали риска от развитие на инфекции като обикновена настинка и инфекции на пикочните пътища. Киселото зеле е богато и на витамин С и желязо, които допринасят за здрава имунна система.

СПОМАГА ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ТЕГЛОТО

Редовната консумация на кисело зеле спомага за редуцирането на теглото. Това се дължи на факта, че киселото зеле е с ниско съдържание на калории и с високо съдържание на фибри. Диетите с високо съдържание на фибри ни държат сити за по-дълго време, което спомага за естествено намаляване на броя на калориите.

ПОМАГА ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА СТРЕСА И ПОДДЪРЖА ЗДРАВЕТО НА МОЗЪКА

Проучвания откриват тясна връзка между червата и мозъка. Те са открили, че типът бактерии, присъстващи в червата, има способността да изпраща съобщения до мозъка, влияейки върху начина, по който той функционира и възприема света.

Например ферментиралите пробиотични храни като кисело зеле допринасят за създаването на здравословна чревна флора, което спомага за намаляване на стреса и поддържане на здравето на мозъка. Установено е, че пробиотиците помагат за подобряване на паметта и намаляване на симптомите на тревожност, депресия и аутизъм. Киселото зеле може също така да поддържа здравето на мозъка чрез увеличаване на усвояването от червата на минерали, регулиращи настроението, включително магнезий и цинк.

МОЖЕ ДА УКРЕПИ ЗДРАВЕТО НА СЪРЦЕТО

Киселото зеле може да допринесе за по-здрава сърдечносъдова система. Това е така, защото съдържа фибри и пробиотици, като и двете могат да помогнат за намаляване на нивата на холестерола.

Освен това то е един от редките растителни източници на менахинон, по-известен като витамин К2, спомагащ за намаляване на риска от сърдечни заболявания, като предотвратява натрупването на калциеви отлагания в артериите.

За да сте сигурни, че ще усвоите всички ползи от киселото зеле, най-добре е да си го направите сами. Няма нищо по-хубаво от домашното кисело зеле с морска сол!

Текст: Елена Терзиева, експерт по балансирано хранене от CSNN

Почти всеки в България вече е чувал за ядките макадамия и знае, че са полезни. Но как, за какво и защо? Полезните им свойства се дължат най-вече на изключително високото им съдържание на мазнини (особено в сравнение с другите ядки).

Те са съставени от повече от 75% мононенаситени мастни киселини (добри мазнини). Това означава, че имат солидно влияние върху човешкото здраве. Те също така съдържат основни витамини, минерали, антиоксиданти, които поддържат общото състояние на организма.

Хранителна информация за ядките макадамия в 28 г:

- 6% от дневната норма за желязо;

- 58% от дневната норма за манган;

- 23% от дневната норма на витамин B1;

- 5% от дневната норма за фосфор;

- 11% от дневната норма за мед;

- 9% от дневната норма за магнезий.

Що се отнася до макроелементите и калориите, 28 г масло от макадамия (или сушени печени ядки макадамия) съдържа:

- 215 калории;

- 22 г мазнини;

- 2 г протеин;

- 4 г въглехидрати;

- 3 г фибри.

Макадамията също така е един от малкото източници на палмитолеинова киселина. Това е Омега-7 мастна киселина, чиито ползи и свойства наскоро бяха открити и продължават да се разкриват. Установено е, че хранителните вещества, открити в ядките макадамия, притежават обещаващи ползи за здравето.

Подобряват еластичността и външния вид на кожата.

Изследванията показват, че палмитолеиновата киселина, омега-7 мастните киселини, открити в ядките от макадамия, маслото от морски зърнастец и маслото от авокадо могат да подобрят здравето на кожата, ноктите и косата. Те правят това, като предпазват от оксидативно увреждане, което е един от основните виновници за стареенето на кожата, като подсилват и предизвикват развитието на нови кожни клетки.

Може да помогне за намаляване на риска от сърдечносъдови заболявания.

Според статистиката един на всеки четирима души умира от сърдечносъдово заболяване. Изследванията показват, че хранителните вещества и мазнините, открити в ядките макадамия, могат да намалят рисковите фактори за сърдечни заболявания. Ето четири примера, подкрепени от науката:

В проучване от 2007 г. мъже с висок холестерол показва намалени рискови фактори за коронарна артериална болест след консумация на ядки от макадамия само за четири седмици.

Обзорна статия, публикувана през 2015 г., установява, че консумацията на ядки от всякакъв вид намалява триглицеридите, липопротеините с ниска плътност (лошия холестерол) и общия холестерол. Селекцията на ядки включва кашу, макадамия, орехи, бадеми и други богати на хранителни вещества ядки. Някои проучвания предполагат, че заместването на наситени мазнини с полиненаситени и мононенаситени мазнини повишава добрия холестерол или липопротеините с висока плътност (HDL). Ядките макадамия са чудесно средство, тъй като са богати на мононенаситени (но и повечето други ядки ще имат подобен ефект, ако нямате макадамия под ръка). Проучване, проведено от шведски изследователи, установява, че консумацията на ядки може да помогне за намаляване на риска от сърдечна недостатъчност и предсърдно мъждене.

Високо съдържание на антиоксиданти.

Антиоксидантите токотриеноли и флавоноиди присъстват в ядки като макадамия и последните изследвания на тези антиоксиданти доказват ролята им в борбата с раковите клетки. Токотриенолите са уникална форма на витамин Е, която според научните изследвания има мощни противоракови свойства. Растителното съединение, наречено флавоноиди, което може да помогне в борбата с рака, като унищожава вредните свободни радикали в организма. Източник на флавоноиди също могат да бъдат и горски плодове, червено вино, семена и ядки.

Укрепва здравето на мозъка.

Според едно проучване богата на токотриенол добавка предпазва мозъчните клетки от глутаматна токсичност, тъй като е доказано, че глутаматът играе роля при болестта на Паркинсон и болестта на Алцхаймер.

Намалява риска от метаболитен синдром и диабет.

Метаболитният синдром описва група състояния, които могат да увеличат риска от диабет, инсулт и сърдечни заболявания. Той включва няколко основни симптома: високо кръвно налягане, висока кръвна захар, ниски нива на HDL холестерол, високи триглицериди и излишни коремни мазнини. Според статистиката приблизително 34% от хората страдат от метаболитен синдром. Изследванията показват, че мононенаситените мастни киселини (които се съдържат в ядките макадамия) могат да помогнат за намаляване на риска от метаболитен синдром.

Помага за намаляване на апетита.

Ядките макадамия са пълни с фибри, протеини и големи количества качествени мазнини. Тези хранителни вещества играят роля в поддържането на чувството за ситост (защото приемането на мазнини е свързано с намаляване на хормона на глада, грелин). Това означава, че високото съдържание на мазнини в ядките макадамия може да помогне за предотвратяване на глада повече от лека закуска с подобен размер.

 

Хрупкави, но с маслена текстура, приятно сладки и вкусни, кедровите ядки представляват малки ядливи семена (зърна) от женската шишарка на вид борово дърво. Боровите ядки наистина са прекрасен източник на хранителни вещества от растителен произход – минерали, витамини и благоприятни за сърцето мононенаситени мастни киселини, които помагат изключително много на здравето, като намаляват нивата на лошия холестерол в кръвта.

От ботаническа гледна точка боровете принадлежат към семейството на Pinaceae в рода Pinus. Боровите дървета се срещат главно в студените и тайговите гори на северното полукълбо, особено в Сибир и Канада. Те са огромни, високи и прави дървета с голямо стъбло, което може да достигне до 23 метра височина, с пирамидална или чадъровидна корона от гъста зеленина.

Женските шишарки се нуждаят от около две-три години, за да узреят след опрашването. При зрялост те могат да достигнат от 3 см дължина до много големи размери - достигащи до 35 см. Люспите близо до основата и върха са малки и стерилни и следователно не носят семена. След като узрее и изсъхне, шишарката естествено се отваря, за да освободи ядливото борово семе.

Двата познати вида бор, известни с големите си ядливи ядки, включват Pinus sibirica и Pinus koraiensis. Западните (каменни) борове имат дълги тънки ядки в сравнение с ориенталските борове, при които семената са широки, големи и имат по-високо съдържание на мазнини.

Кедровите ядки имат здрава тъмнокафява външна обвивка (черупка). Ядливата ядка отвътре е кремаво бяла, има деликатен маслен приятно сладникав вкус.

Боровият орех Chilgoza (Pinus gerardiana) е друг различен сорт бор, открит в западните хималайски гори на Пакистан, Индия (Кашмир, Химачал Прадеш) и Афганистан. Боровете Chilgoza са подобен вид на каменните борове – с дълги, тънки, заострени ядки.

Ползи за здравето от кедровите ядки

Кедровите ядки са едни от богатите на калории ядливи ядки. 100 г сухи ядки осигуряват 673 калории. В допълнение те съдържат множество полезни за здравето фитохимикали, витамини, антиоксиданти и минерали.

Тяхното висококалорично съдържание идва главно от мазнините. Наистина ядките са особено богати на мононенаситени мастни киселини като олеинова киселина, която спомага за понижаване на LDL или „лошия холестерол“ и повишава HDL или „добрия холестерол“ в кръвта. Проучванията показват, че средиземноморската диета, която съдържа полезни количества мононенаситени мастни киселини, витамини и антиоксиданти, помага за предотвратяване на болести на сърдечносъдовата система, като благоприятства здравословния липиден профил на кръвта.

Боровите или кедровите ядки съдържат есенциална мастна киселина (омега-6 мазнини) или пиноленова киселина. Скорошни изследвания показват потенциалната му употреба при загуба на тегло поради намаляване на апетита. Пиноленовата киселина задейства освобождаването на потискащи глада ензими холецистокинин и глюкагоно-подобен пептид-1 (GLP-1) в чревния тракт. Освен това се смята, че пиноленовата киселина има свойства за понижаване на лошия холестерол, като повишава усвояването му от черния дроб.

Подобно на бадемите, кедровите ядки също са отличен източник на витамин Е, съставляващ около 9,33 mg на 100 g (около 62% от RDA). Витамин Е е мощен мастноразтворим антиоксидант, необходим за поддържане целостта на клетъчната мембрана на лигавицата и кожата, като я предпазва от вредните свободни кислородни радикали.

Освен това боровете са едни от ядките без глутен и следователно са популярна съставка при приготвянето на безглутенови рецепти. Те могат да бъдат здравословна алтернатива при хора с хранителна алергия към пшеница и целиакия.

Кедровите ядки са отличен източник на витамини от групата B-комплекс като тиамин, рибофлавин, ниацин, пантотенова киселина, витамин B-6 (пиридоксин) и фолати. Тези витамини работят като кофактори за ензимите в метаболизма на клетъчно ниво в човешкото тяло.

Съдържат здравословни количества минерали като манган, калий, калций, желязо, магнезий, цинк и селен. С 8,802 mg на 100 g (около 383% от препоръчителния дневен прием) боровете са един от най-богатите източници на манган. Манганът е изключително важен кофактор за антиоксидантния ензим супероксид дисмутаза. Следователно консумацията на борови ядки помага на човешкото тяло да развие устойчивост срещу вируси и да изчисти вредните радикали.

Маслото от кедрови ядки има деликатен вкус със сладък аромат и се използва в много традиционни медицински средства. Основните химични компоненти в боровото масло са борнеол, борнилацетат, α и ß-феландрен, α-пинен и ß-пинен. Неговите омекотяващи свойства помагат кожата да бъде добре защитена от сухота. Също така се използва в готвенето и като „носител или базово масло“ в традиционната медицина и ароматерапията, във фармацевтичната и козметичната индустрия.

Избор и съхранение

В дивата природа семената, паднали на земята, обикновено се събират и обработват. На пазара можете да намерите предимно обелени кедрови ядки.

Когато купувате цели ядки, без черупки, потърсете тези, които имат ярък цвят, компактни, еднакви по размер, усещат се тежки в ръка и трябва да издават добър метален звук, когато се изсипят отвисоко. Те трябва да са без пукнатини, мухъл, петна и гранясване.

Олющените и обработени ядки също се предлагат за продажба в херметически затворени найлонови торбички в магазините.

Ядките без черупки имат дълъг срок на годност и могат да се съхраняват месеци наред. Развалят се по-бързо, ако са изложени на светлина, топлина и влажна среда. Затова съхранявайте обелените ядки в херметически затворени буркани и ги дръжте в хладилника.

Методи на приготвяне и сервиране

Може да приготвите домашни бисквитки с борови ядки.

Сибирските обикновено се ползват в суров вид, но могат да се консумират и печени, осолени или подсладени.

Те също така се използват в граноли, сладкиши, шоколади и хрупкави сурови енергийни блокчета.

Може би най-често се използват поръсени върху салати, защото придават по-богат и засищащ вкус и аромат.

Кедровите ядки могат да се използват и в десерти, като мелби и различни рецепти със сладолед. Често присъстват в месни, рибни и зеленчукови ястия. Маслото от кедрови ядки се използва и при готвене, и за приготвяне на салати.

Безопасност

Има редки случаи на променено вкусово възприятие (какогеузия или борова уста) след консумация на кедрови ядки. Появява се няколко дни след консумация на ядки и може да продължи до една седмица. Въпреки това боровата уста е самоограничаващо се състояние и преминава от само себе си.

При някои чувствителни хора може да се появи алергия към кедрови ядки. Симптомите на реакцията могат да варират от обикновен кожен сърбеж (копривна треска) до тежка форма на анафилактични прояви, включително затруднено дишане, болка в корема, повръщане и диария. Кръстосани реакции могат да възникнат и при някои други ядки и плодове, особено от членовете на семейството на Anacardiaceae като манго, кашу, шам фъстък и др. Затова, ако имате известни алергични реакции към тези ядки, внимавайте, когато ги консумирате!