(Не)възможната битка с болестта на Крон

„Болестта на Крон спада към т.нар. възпалителни заболявания на червата (ВЧЗ), в която се включва още улцерозният колит. Те представляват особена група възпаление на червата, свързано с дефекти в имунната система, и поради тази причина са доживотни страдания, които нямат дефинитивно лечение“, не крие д-р Даниела Стоянова. Гастроентерологът от ВМА уточнява, че при болестта на Крон възпалението може да засегне всеки сегмент на храносмилателния тракт, докато улцерозният колит ангажира само лигавицата на дебелото черво.

„Дебютира“ при млади хора

7 милиона в света – от които над 2 млн. в Европа, живеят с болестта на Крон или с улцерозен колит. Най-много пациенти с първата диагноза има в Германия и Канада, сочи статистиката. „За България все още липсва пълен регистър на заболелите (въпреки опитите в последните години да се включим в общоевропейския). По данни на НЗОК – на база лекувани пациенти с болест на Крон с реимбурсирани медикаменти – за 2023 г. те са над 1 500“, споделя гастроентерологът.

„Традиционно се смята, че възпалителните чревни заболявания са типични за държавите с т.нар. западен начин на живот, характеризиращ се с висок жизнен стандарт, добро хранене и високо ниво на стрес, към което се приближи и България в последните 30 г.“, коментира д-р Стоянова. И не пропуска да отбележи, че заболяването най-често „дебютира“ във възрастта между 15 и 30 години, като пациентите често са активни пушачи.

Инфекции и цигари я „отключват“

„Медицината все още е много далеч от дефиниране на конкретните пътища за възникването на възпалителните чревни заболявания  въпреки напредъка на генетиката“, откровена е д-р Стоянова. „Генетичното предразположение при тези диагнози е не повече от 30% и е по-изразено при болестта на Крон. В страните с висока честота има цели фамилии с нея, като болестта стартира във всяко следващо поколение в по-млада възраст и понякога е с по-тежко протичане“, коментира гастроентерологът от ВМА.

„Факторите на околната среда – като тютюнопушене, чревни инфекции, някои медикаменти (нестероидни противовъзпалителни, антибиотици), стрес, замърсяване на въздуха и водата, особености на храненето имат централна роля за „отключване” на заболяването, отразяват се върху активността му, повишават риска от рецидив след операция“, предупреждава д-р Стоянова. Специалистът от ВМА допълва, че през последните години има и редица епидемиологични проучвания върху свръхконсумацията на преработени животински мазнини и протеини, хранителни добавки и подобрители. „Дисбактериозата е друга предпоставка за възпалението при болест на Крон, а до нея водят някои ранни събития в живота. Например начин на раждане (секцио), липса на кърмене и употреба на антибиотици в най-ранна детска възраст, които са доста типични за България“, алармира д-р Стоянова.

Диагнозата често се бави

„Болестта на Крон протича по различен начин – според това коя част на храносмилателния тракт засяга, на какво протежение са болестните промени и какъв е типът на засягането – само възпаление, възпаление със стеснение на червата или възпаление с възникване на фистули (дефектни ходове от червата към други черва или други органи на тялото). В допълнение може да се наблюдават и фистули в областта на ануса. Обикновено заболяването протича с редуващи се тласъци и затихване на лигавичното възпаление (ремисия), а по-рядко – с непрекъсната активност“, подробно обяснява гастроентерологът. Изрежда и водещите симптоми:

- диария – със или без примеси на кръв;

- коремни болки;

- отслабване на тегло;

- обща отпадналост и повишена температура;

- понякога поява на афти в устата и ставни болки.

„Тези оплаквания могат да започнат остро или да се натрупат постепенно, поради което пациентите търсят медицинска помощ доста късно. Нерядко болестта се открива случайно – на операционната маса в резултат на възпаление, което е довело до непроходимост на червата или до перфорация. Рецидивиращите перианални фистули и абсцеси при млади хора, без подлежащ рисков фактор, изискват задължително консултация с гастроентеролог“, подчертава д-р Стоянова.

Борбата с усложненията

При положение че болестта е нелечима – какви цели „преследва“ терапията ú? Гастроентерологът веднага отговаря – липса на коремна болка, нормализиране на ритъма на изхождане и на възпалителните маркери в кръвта и изпражненията, както и подобряване на качеството на живот. „Това може да гарантира прекъсване на натрупването на усложнения, които водят до трайна инвалидизация“, изтъква д-р Стоянова. Две са основните терапевтични стратегии – т.нар. step-up (от долу на горе) и step-down (от горе на долу). „Първият подход включва стартиране с неагресивни медикаменти, като при нужда стъпаловидно се преминава към по-мощни препарати. Вариант е ускореният step-up – преди преминаване към следващото стъпало, лечебният ефект се оценява в рамките на точно определен времеви прозорец (на база обективни критерии за активност на заболяването)“, уточнява гастроентерологът.

И хирургията помага

Обратен е принципът при step-down. „Пациентите с предполагаема лоша прогноза имат най-голяма полза от ранното включване на имуномодулатори и биологична терапия, с която се стартира. В този случай стремежът е към промяна на естествения ход на заболяването. През последното десетилетие към арсенала от конвенционални медикаменти (топикални и системни кортикостероиди, имуносупресори) бяха прибавени биологичните медикаменти (инфликсимаб, адалимумаб, ведолизумаб, устекинумаб), а съвсем скоро очакваме и нови препарати като ризанкизумаб, мирикизумаб, т.нар. малки молекули на таблетки (упадацитиниб)“, разкрива специалистът от ВМА. „Повечето от тези медикаменти се реимбурсират от НЗОК (будезонид на 50%, биологични медикаменти и малки молекули – на 100%), но за съжаление все още други базисни медикаменти като антибиотици и имуносупресори са на разноските на пациента“, признава д-р Стоянова. Като експертен център за биологично лечение на възпалителни заболявания на червата от 2010 г. насам във ВМА понастоящем се проследяват над 120 пациенти на скъпоструващо лечение.

Хирургията също е част от терапевтичния подход при Крон. „А не, както се смяташе преди години, за последна стъпка за спасение от болестта. Клиниките по хирургия на ВМА са специализирани в лечението и проследяване на онези пациенти, при които се изискват сложни или етапни операции на стомашно-чревния тракт“, не пропуска да отбележи д-р Стоянова.

В капана на депресията

„Кауза пердута“ ли е пълноценното ежедневие с Крон? „Пациентите с лека форма и тези, които не приемат медикаменти, могат да имат качество на живот и прогноза за здравословно благополучие като на останалата здрава популация в съответната възрастова група с отчитане на придружаващите заболявания“, успокоява гастроентерологът. „При по-сериозните форми качеството на живот се влошава на база тежест на възпалението, акумулирани увреждания през годините, странични ефекти от лечението. Необходимостта от проследяване от лекар и прием на медикаменти (в някои случаи за цял живот), периодичното постъпване в болница, нарушената работоспособност и социално функциониране, както и рискът от трайна инвалидизация (в резултат от операции или други съпътстващи заболявания) правят дългосрочната прогноза при тези пациенти неособено приемлива. Често те се чувстват отпаднали, изтощени или депресирани.  И това невинаги корелира с активността на заболяването, поради което се нуждаят от психологическа подкрепа“, смята специалистът от ВМА.

Стресът е сериозен „враг“

Очаквано режимът на живот трябва да се адаптира към „изискванията“ на болестта. „Диетата би могла да има значение основно в младата възраст или при пациенти с натрупани усложнения от заболяването (например стеснение по хода на червата или състояния след операции на червата могат да доведат до хронични коремни болки, нарушен ритъм на изхождане с тенденция към хронична диария и последваща загуба на хранителни вещества, витамини и минерали). В тези случаи има нужда пациентите да бъдат проследени от специалист диетолог, компетентен в областта“, отбелязва гастроентерологът. „Избягването на стреса като фактор, директно влияещ върху активността на заболяването, е също актуален проблем, с който препоръчваме пациентите да се борят. Удачни в този случай са консултации с психотерапевт, спорт, йога и други занимания в свободното време, които намаляват напрежението“, изтъква д-р Даниела Стоянова.

Отитът при грип понякога „краде“ от слуха

Зимата е „любимият сезон“ на ушните инфекции, смятат мнозина. Дали е така обаче?  „Не може да се каже, защото ушни инфекции има през всички сезони. Те са различни, с разнообразни причинители и не можем да обвиняваме само времето. Но през зимата незначително се увеличават поради вирусите, които удрят носа. Носът е свързан с евстахиевите тръби и с ушите и оттам като усложнение от носна инфекция може да се породи и ушна. По-често обаче се срещаме с ангините и с различни вирусни заболявания, отколкото с отитите“, споделя опита си д-р Рафаил Елевтеров.

Първо заглъхват ушите

Отитът е сред най-честите усложнения на сезонния грип. Как се „разгръща“ инфекцията? „Отначало има заглъхване на ушите. Голяма е вероятността от носа инфекцията да се премести към ушите. Механизмът, по който се случва това, е следният: сезонният грип обичайно включва хремата. Хремата, запушването на носа, запушва евстахиевите тръби, оттам заглъхват ушите. Като заглъхнат ушите, може да се развие среден отит“, подробно пояснява „стъпките“ УНГ специалистът. „В зависимост от това какъв е вирусът, може да настъпи увреждане на нерва, може да се получи и среден отит“, уточнява лекарят от УМБАЛ-Бургас.

И слуховият нерв може да пострада

Отитът се развива в няколко стадия. „Първо е серозният, в който се събира течност. При втория – катарален – тъпанчевата мембрана започва да се възпалява. В тези два стадия антибиотик не даваме, все още гледаме със спрей за нос или друго да облекчим ситуацията и да излекуваме пациента. Когато е станал гноен отит, даваме задължително антибиотик. Даже при някои деца може да се наложи парацентеза – при нея се прави дупчица на тъпанчевата мембрана, за да се изтегли гнойта“, признава д-р Елевтеров. „Докато при първия и втория вариант ушите само заглъхват, при третия имаме температура и болка, съпътстващи намалението на слуха. Гриповете и вирусните инфекции понякога дават усложнения и във вътрешното ухо – получава се неврит на слуховия нерв и слухът пада много“, предупреждава УНГ специалистът.

Бързо при УНГ специалиста

Обратима ли е загубата на слуха, щом нервът веднъж е „поразен“? „Колкото по-рано се започне лечението, толкова по-голяма вероятност има да се оправи“, категоричен е д-р Елевтеров. Като под „възможно най-рано“ се има предвид още след първите оплаквания по отношение на ушите. „По принцип човек, когато има симптоми, трябва да отиде на лекар. Всяко нещо се лекува, ако се хване навреме“, напомня оториноларингологът.

Как се изследва слухът?

Аудиометрия и тимпанометрия – това са изследванията, които се налагат при съмнение за увреждане на слуха. „При първото пациентът поставя слушалки, пускат се различни честоти и той казва дали чува. Тимпанометрията изследва движението на тъпанчевата мембрана“, разяснява какви са диагностичните методи д-р Елевтеров. И отново подчертава: „Съветът за предотвратяване на сериозни усложнения е – при първи симптоми да се потърси лекарска помощ!“.

Антибиотикът не е задължителен

Терапията при отит включва капки за нос, спрей, антибиотик – когато вече е гноен, обяснява УНГ специалистът. „Помагат и различни „бабини рецепти“, но лично аз предпочитам да отида в аптеката и да купя всичко, което ми е необходимо, вместо да експериментирам върху себе си. Времето е ценно за всеки един от нас и не бива да го пилеем с проба на различни „рецепти“. В днешно време разполагаме с огромен избор от медикаменти, с които можем да облекчим състоянието си“, изтъква лекарят от УМБАЛ-Бургас. Д-р Елевтеров не крие, че ако гнойният отит не се лекува адекватно, може да се стигне до усложнения. „Например до мастоидит, менингит и т.н., които вече предизвикват увреждане и на мозъка“, алармира УНГ специалистът.

В помощ на имунитета

В студеното време и в „сезона на инфекциите“ профилактиката също има своето важно място. „На моите деца и на своите пациенти препоръчвам в малки дози имуностимуланти и не се разболяват. Също така и хранителни добавки, които да подкрепят имунната система, както и витамини. Хубавото е, че те са вкусни и децата ги обичат“, коментира на финала д-р Рафаил Елевтеров.

Искрено и лично – еректилната дисфункция

Еректилната дисфункция представлява трайна или временна невъзможност да се получи или поддържа ерекция на пениса, достатъчна, за да се осъществи сексуален акт, дава определение д-р Иван Лилянов. Какъв всъщност е механизмът на ерекцията? „В спокойно състояние пенисът се кръвоснабдява дотолкова, колкото е необходимо за поддържане на неговите жизнени функции.  В състояние на ерекция под въздействие на нервната система и отделяне на специфични вещества се получава разширяване на кръвоносните съдове и кръвонапълване на пещеристите тела. След приключване на полов контакт или стимулация пенисът възвръща нормалното си състояние“, подробно обяснява урологът.

Кога да потърсим уролог?

-При мнозина обаче – рядко или често – този механизъм не „сработва“. Затова и специалистът от „Александровска“ обяснява кога мъжете е добре да се допитат до специалист, а именно:

Макар темата за еректилната дисфункция да е в известна степен табу, д-р Лилянов признава, че днес с развитието на медицината и благодарение на съществуващата богата информация при сексуален дискомфорт пациентите все по-често търсят лекарска помощ.  „Смея да твърдя, че не се лутат по отношение на избора на специалисти – знаят, че трябва да се обърнат към уролог. А вече има и създадени центрове, специфично насочени в лечението на това заболяване“, отбелязва лекарят от „Александровска“.

„Враговете“ на потентността

Причините за еректилна дисфункция, оказва се, са много и разнообразни. Като се започне от простатит и болест на Пейрони, мине се през артериална хипертония и хиперлипидемия, диабет тип II,  хипогонадизъм, хиперпролактинемия, хипо- и хипертироидизъм и се стигне до травми на малкия таз и операции на простатната жлеза (радикална простатектомия). Вредните навици също не са за подценяване – като тютюнопушенето или приема на големи количества алкохол. На „мъжката сила“ влияят още някои медикаменти – бета-блокери, тиазидни диуретици, антиандрогени и др. Урологът споделя, че при част от пациентите причините за еректиална дисфункция са чисто психологически провокирани от тревожност, стрес, депресия, шизофрения, липса на привличане към партньора или нарушено либидо. Д-р Лилянов обобщава и най-честите:

Възрастта над 50 г. е „критична“

Възрастта е друг сериозен и незаобиколим фактор. „Еректилната дисфункция се среща при малко над половината от мъжете между 40 и 70 г., като 1% съобщават за лека степен, 25% - за умерена, и 10% - за пълна. Инциденти, случили се веднъж, не се приемат като сериозен проблем“, уточнява урологът. „С напредване на възрастта – най-често след 50 г., особено в съчетание с тютюнопушене и съпътстващи заболявания като артериална хипертония и захарен диабет, все повече мъже съобщават за умерена и пълна еректилна дисфункция“, споделя опита си д-р Лилянов.

Защо високото кръвно налягане е сред рисковите фактори за проблеми с половата мощ? „При артериалната хипертония се развиват микроваскуларни увреждания, често се наблюдава и хиперлипидемия. В съчетание с това се употребяват и медикаменти като бета-блокери и тиазидни диуретици“, разяснява специалистът от „Александровска“. И допълва, че при захарния диабет също се развиват микроваскуларни увреждания, както и периферна невропатия.

Как се диагностицира проблемът?

Как се поставя диагнозата „еректилна дисфункция“? „На първо място е снемането на правилна медицинска и психологична анамнеза. Важно условие е пациентът да разбере разликата между загуба на либидо, еректилна дисфункция, нарушения в еякулацията“, подчертава урологът. И обяснява, че при оценката на сексуалната фукция най-застъпен в клиничната практика е въпросникът „Международен индекс за еректилна функция“ (IIEF). „Физикалният преглед пък е насочен към внимателно изследване на външните гениталии с оглед оценка на вторичните полови белези, откриването на налични кожни лезии, индуративни плаки и тестикуларна патология (например хипогонадизъм)“, подробно обяснява д-р Лилянов. Като допълва, че при мъже над 45-годишна възраст се проверява и състоянието на простатната жлеза, за да се изключи развитие на простатен карцином. „От значение е и извършването на насочен неврологичен преглед, включващ оценка на тонуса на аналния сфинктер, както и палпиране на периферни пулсации за оценка на съдовия статус“, не пропуска да отбележи специалистът от „Александровска“.

Изследват се кръвна захар и холестерол

Уролозите могат да назначат и лабораторни тестове. „Измерването на кръвна захар на гладно (с оглед откриване на недиагностициран до този момент захарен диабет) е задължително, както и изследването на пълен липиден профил (включващ общ холестерол, HDL холестерол, триглицериди). За оценка на андрогенния статус се тестват общ и свободен серумен тестостерон в ранните сутрешни часове. При ниски нива на свободния тестостерон се проследява и пролактинът, тъй като хиперпролактинемията води до еректилна дисфункция. Изследването на щитовидни хормони не е задължително, тъй като е рядко срещана причина за еректилна дисфункция, особено при млади мъже. Простато-специфичен антиген (PSA) се изследва задължително при всички над 45-годишна възраст“, коментира д-р Лилянов. При някои пациенти се налагат и специфични тестове като доплерово изследване, ангиография и т.н.

Терапията е ефективна при над 80%

И тук идва най-важният въпрос – преодолима ли е еректилната дисфункция? „Първа линия на лечение са тип 5 фосфодиестеразните инхибитори (PDE5 inhibitors). Те усилват кавернозната гладкомускулна релаксация и ерекцията. Успех от лечението се наблюдава в над 80% от случаите. Съществуват четири типа лекарства от тази група, които имат сходни индикации за приложение и странични реакции – варданафил, силданафил, тадалафил, аванафил“, обяснява урологът. И допълва, че пациентите, чиято дисфункция е тестостероно ообусловена, се прилага и хормонзаместваща терапия.

В случай, че пероралната терапия не дава резултат, се прибягва до т.нар. втора линия на лечение – медикаменти, които се поставят интрауретално, чрез специален апликатор. „Интракавернозното приложение е ефективен метод, но с чести странични прояви – болка, хематом или развитие на патологична ерекция – приапизъм“, предупреждава специалистът от „Александровска“.

Протезите – ползи и рискове

Д-р Лилянов разкрива още, че при неуспех на медикаментозната терапия се използват и вакуумни помпи. Пенисните протези – които могат да бъдат полутвърди, меки и надуваеми – също имат своето място в лечението на еректилната дисфункция. „Показани са при неуспех от другите терапевтични методи, при болест на Пейрони, травма и пенисна фиброза вследствие на приапизъм. Възможни усложнения при тях обаче са инфекция, ерозия, скъсяване на пениса, недостатъчна ерекция в областта на glans penis“, не крие урологът.

Правилата на превенцията

Има как „мъжката сила“ да бъде съхранена по-дълго, смята д-р Лилянов. „Избягването на вредните навици като тютюнопушене и прием на големи количества алкохол, както и поддържането на оптимално тегло са от първостепенно значение за превенцията. Спазването на подходящ диетичен режим, съчетано с физически упражнения, води до подобрение на сексуалността на мъжа. Ранното диагностициране на артериалната хипертония и захарния диабет и поддържането на двете заболявания в оптимални стойности спомага за късното развитие на еректилна дисфункция. Избягването на приема на определени медикаменти също може да подобри състоянието“, коментира урологът. Специалистът подчертава още, че навременното и адекватно лечение на възпалителните заболявания на простатата са ключови за превенцията. Този принцип важи и при простатния карцином. „Ранното диагностициране позволява прилагането на съвременни методи, водещи до най-бързо възстановяване на еректилната способност“, категоричен е специалистът от „Александровска“.

Има надежда и при простатен карцином

Простатният карцином – второто най-разпространено онкологично заболяване сред мъжете, е основна причина за еректилна дисфункция. „Със съвременните диагностични методи може да се открие и при пациенти под 50-годишна възраст. При терапията има сериозен риск за развитие на пълна еректилна дисфункция. С най-голям успех от възстановяване на потентността е оперативното лечение, извършено с най-съвременна методика – „робот-асистиран хирургичен метод“. При него има възможност за запазване в най-голяма степен на съдово-нервния сноп, имащ отношение към възникването на ерекцията“, успокоява д-р Иван Лилянов.

Херния – модерното лечение

Какво представлява хернията? „Излизане (пролабиране) на тъкан, орган и част от орган през дефект на мускулната или съединителна тъкан“, обяснява накратко д-р Георги Коташев. И уточнява, че най-честите хернии са абдоминални. „Най-общо се разделят на две групи – придобити и вродени. Вторият тип са характерни дори за кърмачетата – обикновено са пъпни или ингвинални (слабинни). Придобитите хернии пък могат да се наблюдават както в ранна детска възраст, така и в късна – до края на живота на човека“, допълва хирургът от ВМА.

ПРИЧИНИТЕ – ОТ НАПЪЛНЯВАНЕ ПРЕЗ КАШЛИЦА ДО ЗАПЕК
Напълняването – това е рисков фактор №1 за появата на хернии, категоричен е д-р Коташев. Разбира се, неизбежните дегенеративни промени, настъпващи с времето, не са за пренебрегване. „С възрастта мускулатурата и съединителната тъкан отслабват и това води до поява на хернии. Най-сериозният предразполагащ фактор обаче е увеличаването на налягането в коремната кухина. А то се провокира основно от напълняване, запек, хронична кашлица“, отбелязва специалистът от клиниката по ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология.

МЪЖЕ VS ЖЕНИ
Херниите са проблем както за жените, така и за мъжете. Но все пак някои видове са по-характерни за един от двата пола. Такъв е случаят с феморалните (бедрени) хернии, от които по-често страдат дамите. „Причините се коренят в анатомичните особености на малкия таз при жените“, отбелязва д-р Коташев. При мъжете пък по-типичен проблем са слабинните.

БОЛКАТА „ИЗПРЕВАРВА“ ПОДУТИНАТА
Херниите не са проблем, който може да остане „скрит“ дълго. „Развиват се много типично. Започва се с болка – в зоната, където се образуват. Например при слабинните хората усещат болезнен дискомфорт в ингвиналния канал. След това идва ред на подуването и болката изчезва“, споделя опита си хирургът. Защо става така? „Хернията има три части – херниален пръстен, херниален сак и херниално съдържимо. Когато пръстенът се разшири, се появява подутината и вече няма болка“, обяснява д-р Коташев.

КОЛКОТО ПО-МАЛКА Е, ПО-ЛЕСНО СЕ ЛЕКУВА
С изчезването на болката обаче не бива да идва успокоението. „Не трябва да се чака. А да се потърси консултация с хирург, да се постави диагноза и да се оперира“, подчертава специалистът от ВМА. „Всяко отлагане увеличава процента на следоперативни усложнения и рецидиви. Колкото по-малка е хернията, толкова по-лесно се лекува. Колкото по-голяма е, толкова по-голям е и процентът на усложненията“, категоричен е опитният хирург.

99% ОТ ОПЕРАЦИИТЕ СА ЩАДЯЩИ
Мисълта за скалпела обаче не бива да плаши пациентите. „99% от операциите специално в нашата клиника са лапароскопски. Такава е тенденцията и в най-големите и модерни световни болници“, изтъква д-р Коташев. „При лапароскопските операции възстановителният период се скъсява с около 2/3“, допълва хирургът. И дава пример с хирургичното лечение на ингвиналните хернии. „Ако след класическа операция пациентът се възстановява за около 6 месеца – като през това време има болки, носи колан, взема болнични, то при лапароскопските си отива у дома на следващия ден. А след втория месец може да живее съвсем нормално, да работи, да спортува дори“, успокоява д-р Коташев.

ТЪРСЕТЕ КЛИНИКИ С ОПИТ
Мнозина от нас са чували, че хернията често се „завръща“. Така ли е? „При всяка една оперативна интервенция има процент на рецидиви, от които „не може да се избяга“. Но тук много важни са подготовката и опитът на хирурга. Всеки случай е индивидуален. Затова е ключово специалистът да подбере най-добрата техника, пластика, протеза – тогава се намаляват до минимум усложненията и рецидивите. Затова препоръчвам на пациентите да се доверяват на опитни хирурзи и клиники, в които извършват голям обем от подобни операции“, съветва специалистът от ВМА.

КОЛАНИТЕ НЕ ЛЕКУВАТ
„Колан“ и „платно“ – това са вероятно първите две асоциации, които ни идват наум, щом помислим за хернии. Какво всъщност е приложението им в модерното лечение? „Коланът не решава проблема, не лекува“, подчертава д-р Коташев. И обяснява, че обикновено носенето му се препоръчва при вентрални хернии (на предната коремна стена), които често се образуват в областта на белега от различни предходни операции. „Коланът може да предотврати уголемяването им – в случай че е нужно да изчака, преди да се отстрани самата херния“, разяснява хирургът. Така наречените платна пък имат масово приложение в оперативното лечение – в над 90 на сто от случаите. „Протеза не се поставя единствено когато има противопоказания – най-често възпаление. В този случай първо трябва да се овладее то, а на следващ етап да се премине към протезиране“, допълва специалистът от ВМА.

НЕ ВЯРВАЙТЕ НА „ЧУДЕСА“
Д-р Коташев е оптимист, защото практиката му сочи, че пациентите стават все по-информирани и отговорни към здравето си. „Особено младите – четат, търсят своевременна консултация, питат за всичко – каква пластика ще ми направите, какво платно ще поставите…“, доволен е хирургът. За жалост не липсват и хора, които се предоверяват на обещанията за „чудодейно излекуване“, най-вече в Интернет. „Все още масово в Мрежата се рекламират и продават колани за ингвинални хернии, които особено по-възрастните – но и част от младите, носят дълго време, преди да потърсят помощ при нас. Пациентите си мислят, че с тях си помагат, но всъщност те предизвикват сраствания. Така операцията става по-сложна, рискът от рецидиви расте. Подобни колани създават проблеми както за нас, хирурзите, така и за пациентите след това“, предупреждава д-р Георги Коташев.

И очите стареят – дегенерация на макулата

„Макулата е централната част от ретината на окото и е отговорна за централното зрение – за ясното виждане, необходимо при четене и фина зрителна работа. Позволява ни да виждаме ясно дори и най-дребните детайли. При заболяване на макулата се нарушава централното зрение, като периферното се запазва“, обяснява доц. Атанас Калайджиев. Генът, отговорен за заболяването, е установен през 2005 г. Обичайно диагнозата се „отключва“ след 60-годишна възраст, като в този случай се нарича макулна дегенерация, свързана с възрастта /МДСВ/. „По-редки са някои наследствени форми, които засягат деца и млади хора. Значително увеличен е шансът за развиване на заболяването при хора от бялата раса и делът на засегнатите жени е два пъти по-голям от този на мъжете. Пушачите пък са шест пъти по-уязвими. Важно е да се наблюдават и хората със съдови заболявания, както и страдащите от захарен диабет, тъй като те са сред групата на най-предразположените към развитие на МДСВ“, подчертава началникът на Клиниката по очни болестът във ВМА.

Внимание, тъмно петно пред очите!
Разкривяване на образите, размазано или намалено зрение за близо и далеч или поява на тъмно петно в централната част на зрителното поле – това са първите симптоми на макулната дегенерация. „Много често заболелите не успяват първоначално да регистрират това тъмно петно. Зрителната измама се дължи на факта, че когато гледаме с двете си очи, здравото компенсира нарушенията при засегнатото. Мозъкът ни игнорира компрометирания образ, което забавя търсенето на медицинска помощ и съответно диагностицирането на заболяването“, не пропуска да отбележи доц. Калайджиев. „Човек може да разбере, че има проблем, ако нещо се случи със здравото му око или ако несъзнателно го закрие. Правите линии изглеждат нерегулярни или извити – явление, наречено метаморфопсия, и обектите изглеждат с различен цвят и форма във всяко от двете очи. Наблюдава се и микропсия – обектите изглеждат по-малки в едното око, отколкото в другото“, допълва офталмологът.

Как се поставя диагнозата?
Предизвикателства при поставянето на диагнозата не липсват. „Макулната дегенерация се проявява по различен начин. Състоянието може да е едва забележимо в ранните стадии. Понякога се проявява само в едното око, докато другото продължава да вижда добре с години. Но засегне ли и него, загубата на централното зрение е осезаема. Диагнозата се поставя след допълнителни инструментални изследвания от офталмолог. Понякога се налага и флуоресцеинова антигиография (цветна снимка) и оптична кохерентна томография – OCT (очен скенер) на очното дънo. Извършва се и изследването периметрия. Чрез нея се установява локализацията на загубена или намалена функция на ретината“, уточнява доц. Калайджиев.

Когато детайлите „избледняват“
Макулната дегенерация може да бъде два типа – „суха“ (атрофична) и „влажна“ (ексудативна). „Първата форма е по-често срещаният вид (между 85 и 90%). Тя се свързва със стареенето и изтъняването на тъканта на макулата. Загубата на зрение е постепенна, по-скоро се наблюдава невъзможност за определяне на детайли на даден обект“, разкрива началникът на Клиниката по очни болести във ВМА. „Сухата” форма на макулна дегенерация е бавно прогресиращо заболяване, характеризиращо се с натрупването на отпадни продукти под формата на т. нар. друзи между слоевете на ретината, което води до известно намаляване на зрението. Самостоятелно не предизвиква тежка загуба на зрителната острота. Намаляването ú обикновено е свързано с атрофия на отделни части на ретината. Понякога има голяма загуба на зрителни клетки, водеща до загуба на централното зрение“, предупреждава офталмологът. И е категоричен – пациентите със „суха форма“ трябва да алармират лекуващия си очен лекар при всеки случай на промяна в зрението, защото при част от тях има риск заболяването да премине в по-тежката „влажна форма“.

Само 10% развиват „влажната форма“
„Влажната форма“, за щастие, се среща при около 10% от всички пациенти с дегенерация на макулата. „При нея се появяват нови кръвоносни съдове във или под ретината, със склонност към кървене. Те започват да навлизат в ретината, повреждайки и унищожавайки клетките на макулата. Причината за внезапното развитие на тези съдове все още не е известна. При тази форма на дегенерация намалението на зрението настъпва по-бързо и е по-значително“, не крие опитният специалист по очни болести.

Лазерната терапия дава шанс
Доц. Калайджиев признава, че засега лечение на „сухата форма“ няма, а „влажната“ се лекува само в някои случаи. „За първата са разработени хранителни добавки, тестват се и нови лекарства за стопиране на процеса. За съжаление нито един от медикаментозните варианти не е златен стандарт при терапията“, откровен е офталмологът. „При влажната форма лечението се изразява в периодично прилагане на вътреочни медикаменти, които целят подсушаване на отока в ретината. Тези лекарства спадат към групата на anti-VEGF медикаментите и към момента има няколко препарата на разположение“, посочва очният лекар. При влажната форма се прилага и лазерна терапия – тя може да намали или да спре загубата на зрение в ранните стадии на дегенерацията. „С помощта на аргонов или криптонов лазер се унищожават новообразуваните съдове. Прилага се и фотодинамична терапия – използва се вещество, активиращо се от светлина – вертепорфин, което се инжектира венозно и с помощта на специален лазер се затварят абнормалните кръвоносни съдове, без да се наранява ретината“, коментира възможностите на съвременната офталмология специалистът от ВМА.

Диета, богата на фибри, е от полза
Доц. Калайджиев не пропуска и ключовия момент с превенцията. „Както и при други очни заболявания, лошият контрол на кръвното налягане, нарушеният липиден профил и бедната на витамини диета имат неблагоприятен ефект върху макулната дегенерация. Много важно е да се правят периодични прегледи за проследяване развитието ú и при появата на всяка промяна в зрението да се търси причината. Трябва да се следи и общото състояние – да се контролират кръвното налягане, холестеролът, диабетът, диетата или всяко отклонение, което повлиява зрението“, напомня офталмологът. Препоръката му към пациентите с тази диагноза е да избягват рафинирани въглехидрати и храни с високо съдържание на холестерол. „Изследванията показват, че диетичен режим, богат на фибри, плодове, зеленчуци, пълнозърнест препечен хляб и овесени ядки може да е от значителна полза за хората с макулна дегенерация“, споделя началникът на Клиниката по очни болести във ВМА.

Когато хъркането не е безобидно – сънна апнея

„Хъркането е звуков феномен, получаващ се при преминаване на въздушния поток през стеснени участъци на дихателните пътища, в резултат на което близките тъкани започват да вибрират. То безпокои съня на околните хора и често е причина двойките да спят отделно“, признава подп. д-р Пламен Титоренков. И уточнява, че съществуват много причини за хъркането – като инфекции на горните дихателни пътища, изкривена носна преграда, неудобна възглавница или неудобна поза по време на сън, умора и преумора, прекомерна употреба на алкохол или други упойващи вещества, затлъстяване, сънна апнея. „Хъркане може да се наблюдава при хора от двата пола, от различни възрасти“, отбелязва още пулмологът от ВМА.

Когато не дишаме насън

Както става ясно, между т.нар. хабитуално хъркане и сънната апнея не бива да се поставя знак за равенство. Във втория случай дишането буквално спира по време на IV фаза на съня – т.нар. фаза на бързите очни движения. „При нея всички мускули на човешкото тяло са в състояние на максимална релаксация (отпускане), включително и тези на мекото небце, отделящо устната от носната кухина. В резултат на това мекото небце се смъква и покрива входа на трахеята – ларинкса. Това пречи на въздуха да достигне до белите дробове, за да се осъществи газовата обмяна“, разкрива механизма д-р Титоренков. „За да стане това, пациентът със сънна апнея се пробужда с мощно прохъркване, поема въздух и отново заспива. Не усеща пробуждането, тъй като то е в рамките на микросекунди, но това накъсва IV фаза на съня, която е най-важна, а това е причина за основния симптом на сънната апнея – повишената дневна сънливост“, допълва специалистът по белодробни болести.

Опасните 10-секундни паузи

Състоянието далеч не е безобидно. „В резултат на нарушеното дишане по време на сън, каквото всъщност е сънната апнея, се развива хроничен кислороден глад в организма, който от своя страна е причина за възникване на усложненията ú – затлъстяване, вторичен захарен диабет, трудно лечима с медикаменти артериална хипертония. За да се развият тези негативни ефекти върху организма, е необходимо периодите на спиране на дишането по време на сън да са с продължителност над 10  секунди“, подчертава главният асистент в Клиниката по пневмология и фтизиатрия на ВМА.

Перманентна умора и намалено либидо

Основните симптоми на сънната апнея освен повишената дневна сънливост включват липса на жизнена енергия, почти постоянна умора, чувство за недоспиване сутрин след ставане от сън, напрегнатост, изнервеност, раздразнителност, повишен апетит (особено за храни, съдържащи т.нар. бързи захари – като различни десертни блокчета, кофеинови напитки), намалено либидо, изрежда ги д-р Титоренков. „Най-характерното оплакване обаче е повишената дневна сънливост – човек заспива лесно и почти веднага, когато чете нещо (дори и с интересно съдържание), гледа телевизия или театрална постановка, присъства на събрания, лекции и пр. Най-опасно е заспиването по време на шофиране – водач с тази диагноза може да заспива на всеки червен сигнал на светофара, даже и по време на движение. По статистически данни сънната апнея е водеща причина за ПТП след употребата на алкохол и наркотици“, не крие пулмологът.

Нужно е полиграфско изследване на съня

Диагностицирането на сънната апнея, оказва се, е лесно за специалистите като д-р Титоренков. „Провежда се полиграфско изследване на съня, при което човек спи в специализирана лаборатория/клинично отделение с датчици, регистриращи въздушния поток, минаващ през носа, движенията на гръдния кош и корема, насищането на кръвта с кислород и пулса. Полученият запис се анализира от компютърна програма и лекар пулмолог, след което се предписва терапия“, обяснява специалистът от ВМА.

Порочният кръг на килограмите

Като рискови фактори за възникване на сънната апнея могат да бъдат посочени наднорменото тегло (самата диагноза допълнително води до неговото покачване, което я утежнява, т.е. получава се порочен кръг), прекомерната употреба на алкохол и упойващи вещества, които допринасят за по-голямо отпускане на мускулите (включително и тези на мекото небце), преумората, която има същия ефект, недоспиването, лошата хигиена на съня, споделя пулмологът. Но е категоричен: „Сънната апнея засяга по-често мъжете от жените, по-често възрастните от младите хора, по-често по-пълните от по-слабите хора, но не е болест на пълните възрастни мъже! По-слабите хора също могат да развият сънна апнея, наблюдава се и при деца“.

Терапията е доживотна

Лекува ли се сънната апнея и как? „Понастоящем единствен ефективен метод е терапията с апарати, създаващи продължително позитивно налягане в дихателните пътища – т.нар. СРАР-терапия. Те подават въздух под слабо налягане (измерено в см Н2О) по време на вдишване, в резултат на което мускулите на мекото небце се поддържат в състояние на съкращения и то не попада върху ларинкса“, обяснява д-р Титоренков. „Лечението се провежда всяка нощ по време на сън, няма краен срок, т.е. то е на практика доживот. Пациентът е свързан с СРАР-апарата посредством маска с шлаух, която трябва да приляга много добре на лицето му. Може да сравним СРАР-терапията с шинирането на счупена кост или с носенето на очила“, дава пример пулмологът от ВМА.

И след операция има рецидиви

Д-р Титоренков коментира и хирургичните методи за справяне с диагнозата. „Прилага се и оперативно лечение – чрез изрязване на части от мекото небце – но обикновено до 1-1,5 години след манипулацията настъпва рецидив. Освен това не може да се отстрани напълно мекото небце, тъй като тогава ще изчезне границата между устната и носната кухина и всичко, което човек приема като храна и напитки, ще излиза през носа“, не крие специалистът по белодробни болести. „Допълнително при пациентите със сънна апнея и тежко затлъстяване, захарен диабет, артериална хипертония се прилагат и съответните медикаментозни лечения, но те не заменят терапията посредством СРАР-апарат“, подчертава лекарят „под пагон“.

Усложненията – от инфаркт до ПТП

„Усложненията от неглижирането на сънната апнея вече бяха споменати, но най-тежките са ПТП и, разбира се, здравословните – инфаркт, инсулт, тежък диабет, водещ до ампутация на крайници. В основата на тези проблеми стои промененият метаболизъм на клетките, които са „принудени“ да работят в среда с много по-ниско съдържание на кислород, поради силно ограничения на моменти липсващ, въздушен поток през нощта“, изтъква д-р Титоренков. „Не е маловажно да се отбележат и социалните усложнения, настъпващи в резултат на повишената раздразнителност на тези пациенти – социална (само)изолация, проблеми в семейното общуване, водещи до развод, депресивни състояния“, изрежда ги пулмологът от ВМА.

CPAP-апаратите не се поемат от НЗОК

Д-р Титоренков е категоричен, че ефективната СРАР-терапия може да предотврати всички тези негативни „сценарии“ – когато, че се използва редовно от пациента. „Лечението е достъпно в България, има различни фирми, внасящи съвременни СРАР-апарати, които обаче се продават на сравнително високи цени и не се реимбурсират от НЗОК. Това прави терапията на сънната апнея на практика труднодостъпна за хора с по-ниски доходи“, признава специалистът. Но не губи оптимизъм. „Положителна тенденция е информираността на населението ни за проблема „сънна апнея“. Негативната (най-вероятно дължаща се на цените на СРАР-апаратите) е хората да не търсят квалифицирана медицинска помощ от пулмолог, а да се обръщат към алтернативни методи, за които не са налице научни доказателства, че са ефективни“, споделя тревожните си наблюдения подп. д-р Пламен Титоренков.

Фатално ужилване – алергия от насекоми

„Инсект алергията представлява реакция на свръхчувствителност към отровата на жилещите насекоми от разред „Ципокрили“ (Hymenoptera), a именно – оси, медоносни пчели, стършели, огнени мравки. В Европа алергичните реакции са основно към пчелите и осите, а в САЩ – към стършелите и огнените мравки. Честотата на инсект алергията на нашия континент варира в широки граници – 5-25% за обширните местни и 0.3-7.5% за системните реакции на ужилване“, подробно обяснява д-р Пламена Новакова. Не всяко подуване или зачервяване след ужилване обаче означава, че сме алергични. „За да се приемат тези реакции за такива, в тях участие задължително трябва да има имунната система. А в повечето случаи се касае за нормална реакция на организма“, подчертава алерголожката.

Отокът не означава непременно алергия

Най-голям риск от тежка алергична реакция при инсект алергията има при множеството ужилвания, както и при такива в областта на главата, както и в случаи на физическа активност по време на „сблъсъка“ с насекомото, уточнява още специалистката от „Александровска“. „Съществуват два типа реакции на ужилване – локални (нормални неалергични и алергични местни) и системни. В повечето случаи ужилването води до нормална локална преходна реакция, изразяваща се в болка на засегнатото място, зачервяване, лек оток, които продължават от няколко часа до няколко дни и преминават без лечение“, успокоява д-р Новакова.

Опасно за живота

Системните алергични реакции засягат до около 3% от възрастните пациенти. „Те са генерализирани, обхващат няколко органа и системи и се развиват много бързо – в рамките на до 15 минути. Тези реакции са животозастрашаващи и изискват спешна медицинска намеса“, подчертава алерголожката. И не пропуска да предупреди – половината от фаталните случаи на инсект алергия са сред хора, при които няма данни за предходна реакция на ужилване.

Задух издава анафилаксията

Какви са симптомите на анафилаксия? И колко време за реакция има пациентът? „В класическите случаи бързо настъпила в рамките на няколко минути алергична реакция се приема за анафилаксия, когато налице са следните симптоми – генерализиран сърбеж по кожата, уртикариален обрив, зачервяване, оток на устните, езика, небцето, задух, свиркащо дишане, спад на кръвното налягане, коремни болки, гадене, повръщане – т.е. едновременно засягане на няколко органи и системи“, изрежда опасните белези лекарката от „Александровска“.

Развива се за минути

Засягането на кожата и лигавиците обаче не е задължително, а анафилаксия може да има и без обриви и отоци. „Тежестта на анафилаксията варира. Най-общо казано, колкото повече органи се засягат, толкова по-тежка е тя“, коментира д-р Новакова. Анафилаксията се развива много бързо – до няколко минути след ужилването – и също толкова бързо може да се влоши. „Поради това е задължителна навременна адекватна реакция. Пациентите не трябва да изчакват симптомите да преминат, а дори и при най-малкото съмнение за анафилаксия да потърсят медицинска помощ“, категорична е алерголожката.

Целият крак или ръка могат да се подуят

За щастие, не всяко ужилване е равносилно на анафилаксия, отбелязва отново д-р Новакова. „Инсект алергията може да се прояви и като местна реакция. Тя представлява абнормно голямо зачервяване и оток над 5 см в диаметър, продължаващо до 1 седмица след ужилването с максимално развитие до 48-мия час. Такива реакции могат да обхванат цял крайник“, не крие специалистката от „Александровска“. По правило не са опасни. „Но според локализацията им могат да се притиснат анатомично важни съдове или някои органи например, дихателните пътища след ужилване в областта на орофаринкса“, предупреждава д-р Новакова.

С бели дрехи и без парфюм

Могат ли и как хората в риск да се предпазят от опасното ужилване? „Ние сме част от заобикалящата ни среда и затова не е лесно да бъдем ограничени и да живеем изолирано. За хората с инсект алергия престоят на открито крие опасности. При такива пациенти се препоръчва носенето на дълги панталони и дълги ръкави, както и затворени обувки. Желателно е избягване употребата на силни парфюми и на дрехи с ярки цветове, които могат да привлекат насекомите. „Безопасни“ цветове за дрехи са бял, зелен и каки. Препоръчва се и избягване консумацията на храни и напитки на открито“, допълва алерголожката. И уточнява, че е редно пациентите с инсект алергия да носят гривна, паспорт или друг „знак“, който да предупреждава за проблема им. „Изключително важно е да могат да разпознават първите симптоми на анафилаксията и да знаят как да реагират“, категорична е лекарката от „Александровска“.

Компрес помага при леките случаи

Лечението на инсект алергията е според вида реакция – местна или системна, разкрива още д-р Новакова. „Неусложнените реакции обикновено  се третират с локални студени компреси, перорални антихистамини, локални стероиди или нестероидни противовъзпалителни средства“, коментира терапевтичните възможности алерголожката. „В случай на анафилаксия животоспасяващото средство на първи избор е адреналин, приложен интрамускулно. Пациентите с инсект алергия, които знаят за заболяването си, често са подготвени с адреналинова писалка, която носят със себе си, и сами могат да си я бият“, изтъква д-р Новакова. Съветът ú е, ако станем свидетели на фатално ужилва, да поставим човека в легнало положение, с повдигнати крака и в никакъв случай не трябва да го изправяме рязко. „Задължително трябва да се извика спешна медицинска помощ с оглед по-нататъшни манипулации и лечение“, подчертава тя.

Кога се препоръчва имунотерапия?

Добрата новина е, че алергията към насекоми не е непременно наследствена. „Така че самоцелното профилактично тестуване, без лична анамнеза за симптоми, не се препоръчва и няма информативна стойност“, обяснява специалистката от „Александровска“. „Но всеки човек, проявил инсект алергия, следва да бъде насочен към специалист алерголог за по-нататъшни изследвания и преценка за започване на алергенна имунотерапия. Това е средство на избор за профилактика на бъдещи тежки алергични реакции след ужилване от пчели или оси“, напомня на финала д-р Полина Новакова.

Кърлежи и комари в атака – за какво да внимаваме?

„Кърлежите са познати на човечеството от дълбока древност. Едва през XIX и XX в. обаче се доказва тяхната способност да бъдат преносители („вектори“) на много заболявания при животните и човека“, разказва д-р Магдалена Баймакова. И подчертава, че кърлежите са не само преносители на различни болестотворни микроорганизми, но могат да бъдат и резервоари на тези патогени (като например Borrelia burgdorferi, Rickettsia conorii, Anaplasma phagocytophilum и др.). „Две са основните семейства кърлежи, които имат епидемиологично значение за нас, а именно сем. Ixodidae (т.нар. твърди кърлежи) и сем. Argasidae (т.нар. меки кърлежи)“, уточнява специалистът по инфекциозни болести във ВМА.

„Меките“ кърлежи живеят по 10 години

Какви са разликите между меките и твърдите кърлежи? Една от основните е, че първите обитават закрити пространства (дупки, цепнатини и т.н.), докато вторите се срещат на открито – в зелени площи, гори, храсти. „Аргасовите кърлежи (меките) издържат продължително време на гладуване и имат голяма продължителност на живот (повече от 10 години). Иксодосовите (твърдите) са по-слабо устойчиви на гладуване и живеят по-кратко (от няколко месеца до три години)“, разкрива интересни подробности д-р Баймакова.

Аргасовите кърлежи не се закрепват здраво. „При тях поетата кръв се концентрира главно в коксалните органи, като по време на хранене и след това излъчват коксална течност, която най-често съдържа и патогенни микроорганизми. Аргасовите кърлежи се свързват основно с предаването на кърлежовия възвратен тиф“, обяснява инфекционистът.

„Твърдите“ ни обезболяват

„Твърдите“ кърлежи имат силно развити стимули за намиране на гостоприемник и активно го следват и търсят подходящо място за запиване. Пробиват кожата с хоботчето, вкарват слюнка, която съдържа субстанции, които обезболяват и възпрепятстват съсирването на кръвта. Образуват „циментова запушалка“, за да се предотврати изтичането на слюнка и капки кръв“, разказва още специалистът от Първа клиника по инфекциозни болести на ВМА.

Д-р Баймакова посочва, че у нас с водещо значение е един от родовете в сем. Ixodidae –  Ixodes spp. (с основен представител Ixodes ricinus), известни като овчи или еленови кърлежи. „Те се хранят от широк кръг бозайници, птици, влечуги и често хапят и хората“, предупреждава инфекционистът. И напомня, че иксодосовите кърлежи предпочитат места с висока влажност.

От Лаймска болест до туларемия

„Благоприятният микроклимат може да доведе до пролиферация на кърлежите в редица местообитания, но при условие, че има и подходящи видове гостоприемници. Това могат да бъдат пасища, градски паркове, широколистни и иглолистни гори“, отбелязва д-р Баймакова. „Този вид кърлежи участват в трансмисията на голямо разнообразие от патогени с медицинско и ветеринарномедицинско значение, включително причинителите на лаймска борелиоза, кърлежов енцефалит, човешка гранулоцитна анаплазмоза, туларемия, бабезиоза и други (Rickettsia helvetica, Rickettsia monacensis, Louping ill virus и Tribec virus)“, напомня специалистката по инфекциозни болести във ВМА.

„Кучешките“ пренасят Марсилска треска

В градинките, където се разхождат домашни любимци, се спотайва и друга опасност – Rhipicephalus sanguineus, т.нар. кафяв кучешки кърлеж. „Паразитира главно по кучета, по-рядко по котки, зайци и копитни. Този кърлеж е вектор за инфекциозни патогени като Coxiella burnetii, Ehrlichia canis, Rickettsia conorii и Rickettsia rickettsii. При кучетата те предизвикват заболявания като кучешка ерлихиоза и бабезиоза. В нашата страна основно е отговорен за трансмисията на причинителя на марсилската треска при хората (Rickettsia conorii). Заедно с лаймската борелиоза това са двете най-чести кърлежови инфекции в България“, не пропуска да отбележи д-р Баймакова.

Внимание, ку-треска!

Специалистката от ВМА допълва още, че кърлежите от родовете Hyalomma и Dermacentor също са преносители на опасни за хората инфекции. „Hyalomma marginatum се счита за най-важния вектор на вируса на Кримска-Конго хеморагична треска (ККХТ) в Евразия. А в евразийските степи, гори и планини Dermacentor marginatus, Dermacentor reticulatus и Dermacentor silvarum служат за вектори на причинителите на кърлежова лимфаденопатия (Rickettsia slovaca и Rickettsia raoulti), сибирски кърлежов тиф (Rickettsia sibirica), причинителите на туларемия, ку-треска и руски пролетно-летен енцефалит“, разкрива главният асистент в Първа клиника по инфекциозни болести.

На пикник – с дълъг ръкав

В сезона на кърлежите превенцията е ключова. Затова и д-р Баймакова дава полезни съвети как да избегнем ухапвания, когато сме в парка, планината или на кучешката поляна:

Лекарката от ВМА напомня – репелентите трябва да са съобразени с възрастта и да се прилагат според препоръките на производителя. Д-р Баймакова уточнява, че ефективни срещу членестоногите са препаратите, съдържащи следните химични съединения: DEET; IR3535; Picaridin; Oil of lemon eucalyptus; Para-menthane-diol (PMD).

Извадете го с пинцета

„След всяко посещение на рискови места и активности на открито, винаги проверявайте цялото тяло за кърлежи. Те предпочитат мека кожа и окосмени участъци“, изтъква д-р Баймакова. И е категорична: „Намерен кърлеж се отстранява незабавно от кожата!“. Как бихме могли да го направим, ако нямаме достъп до медицинска помощ? Ето и препоръките ú:

„Избягвайте т.нар. народни средства за отстраняване на кърлежа – например използване на лак за нокти, вазелин, горещ кибрит или алкохол. Те няма да го накарат да се „отдръпне“, но има риск да го провокират да отдели повече слюнка (която може да съдържа инфекциозни патогени)“, препоръчва д-р Магдалена Баймакова. И в заключение споделя: „Нужни са много добри познания за превенция и борба с кърлежите, а не страх и изолация!“.

Западнонилската треска най-често протича безсимптомно

Малария, денга, лимфатична филариоза, треска чикунгуня, западнонилска треска, зика вирусна инфекция и вълта треска. Това пък са най-срещаните инфекции, пренасяни от комари, разкрива д-р Магдалена Баймакова. Сред най-често внасяните у нас е маларията, макар от 1965 г. България да се води страна, свободна от малария, уточнява специалистът от ВМА. Основният механизъм на предаване е чрез ухапване от женските комари от род Anopheles. „В научна статия на проф. д-р Искра Райнова и колектив от 2018 г., публикувана в престижното сп. Journal of Infection and Public Health се съобщава, че за периода от 1966 г. до 2015 г. са регистрирани 3011 случая на малария, внесени в нашата страна от различни региони на света (от Африка – 1585; от Азия – 1380; от Централна и Южна Америка – 46). Затова е силно препоръчително при посещение на страни с висок риск от инфектиране да се приема противомаларийна профилактика с конкретни медикаменти, назначена от лекар специалист по „Медицинска паразитология“, подчертава инфекционистът.

Д-р Баймакова предупреждава, че западнонилската треска се среща както в България, така и в съседни страни като Гърция, Румъния, Сърбия (където всъщност има повече докладвани и регистрирани случаи в сравнение с нашата). „В голям процент от случаите тя протича безсимптомно или с много леко изразена клинична симптоматика. Само при около 20% от пациентите има по-силно и по-явно изразени клинични симптоми и едва при около 1% е възможно да се развие тежка форма, която да засегне определени части от мозъка (поради което може да настъпи фатален край)“, разяснява още инфекционистът от ВМА.

ХОББ - болестта на пушачите

„Кашлям си, защото пуша!“ Тази реплика се е превърнала в „алиби“ за всеки почитател на тютюна. Но макар да носи мигновена утеха, често може да маскира сериозна диагноза. Диагноза, която „тлее“ с години, преди симптомите да се задълбочат. Наричат хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) „болестта на пушачите“, защото близо 2/3 от „жертвите“ и са подвластни на страстта към цигарите.

Кога тя се оказва пагубна? Как се живее с ХОББ? И защо си струва да се откажем от цигарите именно днес? В месеца, минаващ под знака на Световния ден за борба с тютюневия дим (31 май), разговаряме с опитния пулмолог д-р Васил Шишков, който е част от екипа на Клиниката по пневмология и фтизиатрия на Военномедицинска академия (ВМА) в София.

„ХОББ се развива като възпалителна реакция на дихателните пътища и белите дробове към вредни частици и газове, които се вдишват. Характеризира се със затруднение на движението на въздуха, което пациентите най-често усещат като задух – по-рано или по-късно в хода на болестта. Това възпаление води до увреждане на структурата и функцията на белите дробове и за съжаление не отзвучава напълно и след отстраняването на екзогенната причина“, подробно обяснява д-р Васил Шишков.

Пулмологът уточнява, че тютюнопушенето е основен рисков фактор, който допринася за над 70% от случаите на ХОББ в световен мащаб. „Честотата на болестта се увеличава с напредване на възрастта и се открива в около 5%  от възрастните над 40 години. Една част от случаите у нас остават недиагностицирани“, признава специалистът от ВМА.

Уязвими и в утробата

Наред с пушенето рискови за „отключване“ на ХОББ са всички вредни субстанции – битови или професионални – които могат да бъдат инхалирани ежедневно. „Това са дим от биологични горива, метални или органични прахове и др. В последните години повишено внимание се обръща на белодробната функция в ранно детство и дори още по време на ембрионалното развитие“, не пропуска да отбележи пулмологът.

Пушенето по време на бременността например се свързва с понижена белодробна функция още в ранна детска възраст, което в зряла може да доведе да по-ранно развитие на ХОББ, предупреждава специалистът от ВМА. „От значение, разбира се, е и генетичното предразположение, някои социални фактори, както и честите инфекции в ранното детство. Пасивното пушене също се счита за възможен рисков фактор, който обаче доста по-трудно може да бъде определен количествено“, уточнява д-р Шишков.

Оплакванията – от кашлица до задух

„Симптомите на ХОББ зависят до голяма степен от типа на доминиращото засягане – дали са увредени предимно дихателните пътища (бронхит) или белите дробове (емфизем). Основните клинични прояви са кашлица с отделяне на секрети, което най-често се подценява години наред („Кашлям си, защото пуша“) и постепенно влошаване на физическия капацитет и задух („Уморявам се, защото остарявам“) – първоначално при по-сериозно натоварване, който се засилва с времето“, разкрива д-р Шишков.

„Обикновено повечето пациенти, които идват при нас по повод на симптоми, са с белодробна функция 50-70%, което отговоря на болест с давност няколко години“, споделя своя опит пулмологът. В практиката си обаче се е сблъсквал с не един и два фрапиращи случая. „Например последната пациентка, при която поставихме за първи път диагнозата, беше с белодробна функция 20%, преди да започнем лечението“, споделя специалистът от ВМА.

Спирометрията е точен и безболезнен метод

Какви тестове се налагат, за да се потвърди ХОББ? „Диагнозата се поставя на базата на наличие на симптоми, рискови фактори за развитието на болестта и функционално изследване на дишането – спирометрия с бронходилататорен тест. Спирометрията е неинвазивен и лесно приложим метод – както за диагноза, така и за скрининг на рискови групи, като може да бъде проведен и извън лаборатория“, уточнява д-р Шишков.

Спирането на цигарите е ключово

Когато диагнозата е факт, идва и ред на терапията. „Съвременното лечение на ХОББ си поставя две генерални цели – подобряване на симптомите и качеството на живот и забавяне на прогресията на болестта“, подчертава пулмологът. „Медикаментозната терапия се прилага изключително инхалаторно, като от съществено значение е правилното обучение на пациентите при боравене с устройството и редовното му използване. За забавяне на прогресията на ХОББ най-важно е отстраняването на рисковия фактор (спиране на пушенето)“, категоричен е специалистът от ВМА.

За немалко „заклети пушачи“ обаче отказването от вредния навик е истинско предизвикателство. „Съществуват точкови системи за оценка на степента на никотинова зависимост, която е от значение за развитие на неблагоприятни психологически и соматични ефекти при спиране на пушенето. Пациентите, които пушат над 25 цигари дневно или запалват първата цигара сутрин до 2 минути след събуждане, е много вероятно да имат нужда от лечение на никотинова зависимост“, признава д-р Шишков.

Инфекциите я обострят

„Тъй като ХОББ е хронична и прогресираща болест, лечението ú е „за цял живот“. Разбира се, то може да се променя от лекуващия лекар според индивидуалните нужди“, обяснява специалистът от ВМА. „Обострянето или влошаването на симптомите е типична проява на болестта. Предразполагащи фактори са вирусните или бактериални инфекции,  както и замърсяването на въздуха, включително със станалите популярни в последните години фини прахови частици“, коментира пулмологът.

За щастие честите обостряния на болестта не се срещат при всички пациенти. „Ефективни за тяхното предотвратяване са медикаментозното лечение, ваксините и, разбира се, спазването на общи здравословни мерки – като правилно хранене, адекватна физическа активност и максимално избягване на пребиваване в среда със замърсен или запрашен въздух“, разкрива д-р Шишков.

Понякога и сърцето страда

Лошият контрол на заболяването води до неприятни последици. „Усложненията на ХОББ са както от страна на белите дробове – най-често свързани с редовни обостряния, бърза загуба на белодробна функция и развитие на дихателна недостатъчност (нужда от допълнително подаване на кислород или подпомагане на дишането с апарат), така и от влошаване на съпътстващи заболявания – обикновено от страна на сърдечносъдовата система – аритмии, исхемична болест на сърцето или сърдечна недостатъчност“, предупреждава специалистът от ВМА. „Не трябва да се пропуска, че при тези пациенти рискът от развитието на белодробен карцином е по-голям, отколкото при пушачи, които нямат ХОББ“, изтъква пулмологът.

4 причини да спрете днес

На финала – и в навечерието на Световния ден без тютюнев дим (31 май) – д-р Васил Шишков дава на пушачите своите 4 аргумента да се освободят от „оковите“ на цигарите. Защо си заслужва да спрат именно сега:

Замислете се – има защо!

Усложненията на диабета – коварната невропатия

Диабетът буквално поразява организма „от глава до пети“. Едно от най-честите му усложнения е невропатията. Около 50 на сто – толкова са диабетиците, при които тя се „отключва“. И макар да не може да бъде излекувана, има начини да бъде забавена. Дори – избегната. Как? Попитахме доц. д-р Стефка Мантарова, дм, която ръководи Клиниката по функционална диагностика на нервната система във Военномедицинска академия (ВМА)-София.

„Диабетната невропатия е често срещано усложнение на захарния диабет, при което се уврежда периферната нервна система. Тя може да се изяви в различни форми в зависимост от броя и вида на засегнатите структури. Полиневропатията се определя като увреда на два или повече периферни нерва“, уточнява доц. Стефка Мантарова. Диабетната невропатия се среща в до 50% от пациентите със захарен диабет.

„Около 7,5% имат полиневропатия още при поставяне на диагнозата. Може да се появи във всяка възраст, но честотата ú се увеличава с нарастване на възрастта на пациента и давността на заболяването“, изтъква неврологът.

Изявява се по-рано при диабет тип 2

Полът не е от значение по отношение на честотата на усложнението. „Установено е, че по-рано симптоматика развиват мъжете, докато невропатната болка е по-тежко изразена при жените“, обяснява доц. Мантарова. И не пропуска да отбележи, че от типа на диабета зависи и кога ще се появи усложнението.

„При диабет тип 1 дистална полиневропатия се развива години след установяване на хипергликемията. Противоположно на това,  при тип 2 идва доста по-рано, а понякога е и причина да се диагностицира самият диабет“, споделя опита си лекарката.

При невролога – поне веднъж годишно

„Предвид факта, че до 50% от страдащите от захарен диабет имат асимптомна увреда на периферните нерви, както и че немалка част не свързват симптомите с наличието му, се препоръчва всеки новодиагностициран пациент да осъществи консултация с невролог, както и да бъде проследяван поне един път годишно“, подчертава доц. Мантарова. Специалистката от ВМА не крие, че невропатията значително нарушава качеството на живот на пациентите.

„Докато първичните симптоми са свързани с много неприятни усещания, то вторичните усложнения – като диабетно стъпало, сърдечна аритмия или гастропареза – могат да имат сериозни животозастрашаващи последствия“, алармира неврологът.

Оплакванията се засилват нощем

Как се проявява невропатията? „Най-чести са сетивните симптоми (възбудни или отпадни). Типично, оплакванията започват от пръстите на краката и прогресират, като достигат нивото на коленете се появяват и в горните крайници. Пациентите съобщават за болка с различен интензитет и характер (пареща, стягаща, разкъсваща), промяна в сетивните усещания – дизестезии (боцкане от иглички, гъделичкане, тръпнене, лазене на мравки и др.), свръхчувствителност при допир (алодиния), чувство, че са с обути чорапи или че стъпват в памук“, изрежда ги доц. Мантарова. Оплакванията се засилват в нощните часове и могат да нарушават съня.

„Загубата на чувствителност за болка и температура пък е свързана с наранявания на пациента, които могат да останат незабелязани“, предупреждава ръководителката  на Клиниката по функционална диагностика на нервната система.

Може да засегне и нервите на главата

Доц. Мантарова разказва, че при асиметричните форми на невропатия е характерно засягането на очедвигателните нерви, което се изявява с болка и двойно виждане. За радост, пациентите обикновено се възстановяват спонтанно в рамките на 3 месеца.

„Макар и рядко, захарният диабет може да е причина за увреда на лицевия нерв, която понякога е с рецидивиращ характер или двустранно засягане. Типично в този случай е, че липсват промени във вкуса и възстановяването е спонтанно в рамките на 3 до 6 месеца“, споделя опита си специалистката от ВМА.

При по-редки форми – като предната исхемична оптична невропатия, се наблюдава и загуба на зрение.

Изпотяването при хранене е характерен симптом

Гадене, повръщане след нахранване, подуване на корема, затруднено преглъщане, нощна диария или запек пък са сред гастроинтестиналните прояви на невропатията. При някои пациенти се нарушава и потната секреция – тя може да е както намалена или липсваща (анхидроза), така и повишена (хиперхидроза). „Много характерно е изпотяването по време на хранене“, обръща внимание неврологът.

Доц. Мантарова признава още, че над 50% от диабетиците страдат от дисфункция на пикочния мехур, а при мъжете често се установява еректилна дисфункция. Специалистката от ВМА допълва, че макар и рядко, може да се наблюдават и т.нар. автономни симптоми: „Симптоматичната автономна невропатия не е честа и обикновено се развива при по-голяма давност на заболяването. Появява се интолеранс към физически усилия, тахикардия в покой, ортостатична хипотония (замайване, слабост и отмаляване до синкоп при изправяне от легнало или седнало положение)“.

Рисковите фактори – от високо кръвно до пушене

„Тежестта на симптомите е пряко свързана с давността на захарния диабет (повече от 10 години) и степента на гликемичния контрол. От значение са възрастта (над 70 години), по-високият ръст и теглото. Артериалната хипертензия и хипертриглицеридемията са независими рискови фактори за развитие на диабетна невропатия при диабет тип 1.

При тип 2  артериалната хипертензия, наднорменото тегло и тютюнопушенето допринасят за появата на диабетната полиневропатия“, предупреждава неврологът от ВМА. И други фактори влияят негативно. „Приемът на алкохол или невротоксични медикаменти (химиотерапия), дефицитът на витамин В12 (особено при лечение с метформин или инхибитори на протонната помпа), хипотиреоидизмът, бъбречните и онкологичните заболявания, както и други полиневропатии (наследствени или възпалителни), допълнително агравират увредата на периферните нерви при диабетиците. Не се изключва и влиянието на генетични и епигенетични механизми“, коментира специалистиката.

Контролът на кръвната захар е ключов

Доц. Мантарова признава – за жалост, веднъж появила се, диабетната полиневропатия не може да се излекува дефинитивно. „По-редките асиметрични форми са по-благоприятни – протичат монофазно и се самоограничават в рамките на 3-6 месеца. За съжаление най-честата дистална симетрична полиневропатия има прогресивен ход, който обаче значително може да се забави – основно чрез повлияване на първопричината“, успокоява ръководителката на Клиниката по функционална диагностика на нервната система във ВМА.

„Оптималният гликемичен контрол и липсата на големи флуктуации (колебания) в нивата на кръвната захар са най- надеждният начин за повлияване прогреса на заболяването. Допълнително – оптималният контрол на артериалното налягане и серумните липиди, отказът от тютюнопушене, ограничаването на консумацията на алкохол или други токсични за нервната система субстанции, поддържането на нормално тегло и умерено физическо натоварване – биха увеличили шансовете за забавяне увредата на периферните нерви“, категорична е доц. Мантарова.

Грижете се за ходилата си

Специалистката от ВМА препоръчва на диабетиците да отделят специално внимание на грижата за ходилата си. „Важно е добре да подбират чорапите и обувките си, както и незабавно да лекуват дори и минимални кожни наранявания. За подобряване на микроваскуларното хранене се препоръчва прием на периферни вазодилататори. Има данни, че приемът на алфа-липоева киселина като антиоксидант и на витамини от група В също могат да са от полза“, уточнява неврологът.

„За лечение на невропатната болка при болезнените форми на диабетната полиневропатия се използват габапентин, прегабалин, дулоксетин, амитриптилин. Тези групи медикаменти намаляват силата ú, но в повечето случаи не я потискат напълно. Не се препоръчва използването на опиоидни аналгетици. Могат да се прилагат и локални терапии с лидокаин или капсаицин, които обаче самостоятелно не са достатъчно ефективни. От значение е провеждането на умерени по интензитет редовни аеробни упражнения и спазването на балансиран хранителен режим“, не пропуска да отбележи доц. Мантарова.

Навлизат и нови терапии

Извън медикаментите в практиката навлизат и други терапевтични подходи. „Все още няма достатъчно доказателства за ефективността на различни типове електростимулации, акупунктура или ботулинов токсин. Но те са варианти за лечение при липса на ефект от изброените по-горе медикаменти. Напоследък се засилва и интересът към стимулация на гръбначния мозък като терапевтичен подход за лечение на болезнена диабетна полиневропатия“, изрежда възможностите неврологът. Но подчертава – само навременното и прецизно лечение на захарния диабет намалява риска от развитие на невропатия с 60%.

„За щастие повечето пациенти с диабет са добре информирани за рисковете от увреда на периферната нервна система и необходимата превенция. Разбира се, част от тях неглижират оплакванията си или не са достатъчно наясно с възможните усложнения. Това води до по-тежко изразени симптоми, развитие на диабетно стъпало и инвалидизация. Тази група пациенти по-трудно променят хранителния  си режим, не спазват  терапията, както и трудно се адаптират  към приема на медикаменти за невропатна болка“, признава на финала доц. Стефка Мантарова.

За глаукомата няма лек, но не е присъда

Глаукомата е печално известна като „тихия крадец на зрение“. Причината – най-често се развива безсимптомно, но за зла беда поразява очите необратимо. Как редовната профилактика след 40 години може да опази зрението ни? Защо, когато се появят симптомите, битката вече е по-трудна? И как съвременната офталмология отговаря на предизвикателството „глаукома“?

В месеца, белязан от Световния ден за борба с коварната диагноза, разговаряме с опитния специалист полк. доц. д-р Атанас Калайджиев, дм, ръководител на Клиника по очни болести и Катедра „Очни болести, ушни, носни и гърлени болести и орална хирургия“ във Военномедицинска академия (ВМА)-София.

„Глаукомата обхваща група дегенеративни очни заболявания, протичащи с нормално или повишено вътреочно налягане, характеризиращи се с прогресивно увреждане на зрителния нерв, зрителното поле и зрението. Тя е на челните места сред причините за ослепяване на населението в целия свят. Това е така, защото протича почти безсимптомно, затова и я наричат „тихият крадец на зрение“, обяснява доц. Атанас Калайджиев.

И допълва, че обикновено пациентите не забелязват какво точно се случва, докато – без да искат – не закрият едното око и не разберат, че другото има сериозен проблем. „Човек може да загуби над 50% от зрението си, без да изпита дискомфорт, без да усети никакви симптоми. Точно поради тази причина глаукомата е важно социалнозначимо заболяване и профилактиката е от първостепенно значение за ранното ú откриване“, подчертава началникът на Клиниката по очни болести във ВМА.

Когато често сменяме очилата

Тук идва логичният въпрос – кога да отидем на лекар, за да изпреварим „тихия крадец“? Отговорът е: „Незабавно!“, ако сме над 40 години и имаме един или повече симптоми, които офталмологът изрежда:

И анемията е рисков фактор

Важно е да се знае, че глаукомата е по-често срещана при хора с фамилна обремененост. „Диабетиците и афроамериканците пък са три до шест пъти по-предразположени към откритоъгълната ú форма, а азиатците са податливи на закритоъгълната. Пациенти със системни заболявания – анемия или атеросклеротични изменения, също са с повишен риск от развитието ú“, добавя доц. Калайджиев. Най-сериозният рисков фактор, освен фамилната обремененост, е възрастта.

„При хората над 60-65 години възможността да се развие глаукома е по-голяма, като жените са по-засегнати. Високото налягане обаче не означава непременно, че човек има глаукома. Очният лекар трябва да направи редица изследвания, за да установи наличието или риска от развитието на такава. При около 15% от пациентите с глаукома вътреочното налягане е със средностатистически нормални стойности, поради което то невинаги е критерий за наличието или отсъствието на заболяването“, изтъква специалистът от ВМА.

С какви изследвания се доказва?

Доц. Калайджиев уточнява, че за да се постави диагноза „глаукома“, наред с изследването на вътреочното налягане офталмолозите извършват редица тестове, като:

Диабетът може да я провокира

Причините за възникване на глаукомата остават неизяснени, признава началникът на Клиниката по очни болести във ВМА. „Съществуват множество теории за появата ú. Повишеното вътреочно налягане уврежда ганглийните клетки на ретината и зрителния нерв поради механичен натиск. Резултатът е последващата им смърт. Последната, приета от Европейската глаукомна асоциация, класификация на глаукомите, е доста обширна“, отбелязва доц. Калайджиев.

Най-общо глаукомата се разделя на първична и вторична, като всяка от тях бива откритоъгълна и закритоъгълна. „Има и травматична, както и глаукома, свързана с диабета или с употреба на лекарствени средства“, уточнява офталмологът.

Откритоъгълната е по-честа

„Най-често срещаният тип, познат като хронична откритоъгълна глаукома, се дължи на затруднено оттичане на вътреочната течност през дренажната система на окото. То увеличава очното налягане до стойности, увреждащи зрителния нерв. При ранно приложена терапия зрението може да се съхрани и пациентът да бъде предпазен от слепота“, напомня доц. Калайджиев. Коварното е, че първичната откритоъгълна глаукома протича безсимптомно. Зрителният нерв атрофира, унищожен от повишеното вътреочно налягане, а зрението намалява постепенно.

„Пациентът не го усеща по никакъв начин и – идвайки на преглед по повод смяна на очилата – обикновено при изследване на вътреочното налягане и като се огледа и очното дъно, се откриват изменения, които налагат провеждането на допълнителни изследвания“, споделя опита си специалистът от ВМА.

Закритоъгълната се проявява драматично

Закритоъгълната глаукома обаче протича много драматично. „Окото се зачервява, започва да боли, зрението силно намалява, освен това има главоболие, някой път може да се стигне до гадене и до повръщане. Много често може да се сбърка (ако пациентът отиде при неспециалист) с конюнктивит, иридоциклит или с други възпалителни заболявания и да не се мисли за глаукома. Поради тази причина при едно зачервено око винаги трябва да се прави диференциална диагноза със закритоъгълна глаукома – пристъпна глаукома“, категоричен е доц. Калайджиев.

При пристъп окото боли

За т.нар. глаукомен пристъп говорим, когато очното налягане се повиши рязко. „В тези случаи ирисовият корен блокира оттичането на вътреочната течност. Пациентите усещат болка, замъглено зрение, цветни кръгове около светлинен източник, понякога – гадене и повръщане. При наличието на тези симптоми трябва веднага да се потърси помощта на очен лекар“, подчертава офталмологът. Закритоъгълната глаукома е по-рядко срещана, а по-засегнати са жените.

„Тя може да се развие след 45-годишна възраст и обхваща и двете очи, но последователно. Препоръчва се редовно измерване на вътреочното налягане всяка година след навършване на 40-годишна възраст, а при фамилна обремененост – и провеждане на допълнителни специализирани изследвания. Периодичните прегледи при очен лекар са най-добрият начин за ранно откриване на глаукомата“, не пропуска да отбележи доц. Калайджиев.

Цел №1 –  да се избегне слепотата

Може ли да се лекува успешно глаукомата? „Това е сериозно хронично заболяване, протичащо безсимптомно, но ако бъде навреме диагностицирана, правилно лекувана и болният следва препоръките на лекуващия лекар, той може да води пълноценен живот“, изтъква доц. Калайджиев. Лечението е медикаментозно, лазерно и хирургично.

„Крайната му цел e предпазване от прогресиране на загубите в зрителното поле и в крайна сметка – предпазване от слепота. За съжаление 20% от глаукомно болните имат напреднали периметрични промени в момента на диагностициране на заболяването, а 40-50% от нервните влакна са загубени преди стандартната автоматизирана периметрия (SAP) да улови каквито и да е промени“, не крие началникът на Клиниката по очни болести във ВМА.

„Съвременната фармацевтична индустрия предлага нови и нови медикаменти, с които се постига много по-голяма редукция на вътреочното налягане, както и намаляване на денонощните му флуктуации. Правилно приложени, самостоятелно или в комбинация, те позволяват да се премине към хирургична намеса на по-късен етап. Известно е, че оперативното лечение води до три пъти по-висок риск от развитие на катаракта. Към него се преминава при недостатъчен ефект от медикаментозното лечение, необходимост от много ниско таргетно налягане, лошо сътрудничество на пациента“, отбелязва доц. Калайджиев.

Лазери подобряват дренажа

Оперативното лечение включва лазерни техники и конвенционална хирургия, обяснява специалистът от ВМА. В първата група са:

Битката е дълга, но не е обречена

При някои пациенти се налага и прилагането на класическа хирургия. „Целта на оперативното лечение при глаукома е понижаване и стабилизиране на вътреочното налягане. Това се осъществява чрез намаляване на производството или чрез повишаване на оттока. Единствената интервенция, която понижава продукцията на течност, е ендоскопска циклофотокоагулация. Всички други – като трабекулектомия, неперфоративна хирургия и др. – повишават оттока ú. Те се наричат филтриращи или дренажни“, разяснява доц. Калайджиев.

„Всяка една хирургична процедура притежава плюсове и минуси. Тя може да е един елемент от цялостното лечение на този хроничен процес. Решението е индивидуализирано за всеки един случай“, подчертава опитният специалист от ВМА.

В заключение доц. Атанас Калайджиев признава: „За глаукомата няма лек, но тя не е присъда. При спазване на лекарските препоръки и редовно приемане на медикаменти животът може да протече нормално. Битката с глаукомата не е предопределена при наличието на голям набор от медикаменти, лазерни и оперативни техники. Лечението е продължителен процес, който зависи от поведението на болния и възможностите на лечебното заведение“, категоричен е началникът на Клиниката по очни болести във ВМА.

Вродената е по-честа при момченцата

Глаукомата може да бъде и вродена. В този случай засяга деца от кърмаческа до 3-годишна възраст. Класифицира се като първична, комбинирана и вторична. И за щастие е рядко срещана. „Вродената глаукома се определя генетично (първична), но може да бъде причинена от заболявания или наранявания на фетуса по време на ембрионалното развитие или по време на раждането“, пояснява доц. Атанас Калайджиев.

В 80% от случаите се проявява през първата година от живота на детето. „Макар и рядко, заболяването е значимо – поради лошата прогноза за зрението. Наблюдава се по-често при момчетата, появява се спорадично, но понякога има фамилен характер. Обикновено се засягат и двете очи, макар и в различна степен“, допълва специалистът от ВМА.

Коксартроза - има ли спасение?

Дълголетието е дар. Но артрозата е диагноза, с която неизбежно се сблъскват всички щастливци, орисани на дълъг живот. Най-честото ставно заболяване започва да се развива след 40 години, в началото – без симптоми. Но с прогресирането му естествено идва и болката. А ако липсва навременно и адекватно лечение – и инвалидизацията.

Има ли спасение при една от най-често срещаните след зряла възраст диагнози – коксартроза? Ефективно ли е медикаментозното лечение? Кога се налага операция? И защо е добре да не подценяваме превенцията? Отговорите дава д-р Иван Казмин, специалист по вътрешни болести и ревматология, който завежда Отделението по ревматология на УМБАЛ Бургас.

„Артрозата е най-често срещаното ставно заболяване. То представлява прогресиращо дегенеративно увреждане на ставния хрущял и оттам – намаляване на способността на ставата да понася натоварване“, обяснява д-р Иван Казмин. Артрозата може да бъде първична – като самостоятелна болест, или вторична – вследствие на друго предхождащо заболяване.

„В зависимост от това кои стави са засегнати имаме и различни наименования . Например диагнозата „коксартроза“ означава увреждане на хрущяла на тазобедрените стави“, уточнява ревматологът. И допълва, че предпоставките за появата на първичната са съчетание от генетична предразположеност и условията на средата, в която човек се е родил, живее и работи.

Оплакванията започват след 50 г.

Голяма ли е честотата на коксартрозата? „Тя е трета по разпространение локализация, като изключвам артрозата на гръбначния стълб. На първо място е генерализираната или множествена артроза, а  след нея е гонартрозата – т.е. артрозата на коленните стави“, разкрива д-р Казмин. Началникът на Отделението по ревматология в УМБАЛ-Бургас отбелязва, че артрозният процес обикновено започва още при достигане на зряла възраст – около 40 години.

„За съжаление неговото начало е безсимптомно. Предвид прогресиращия характер на заболяването, симптомите могат да се проявят след 50-55-годишна възраст. Ако човек живее достатъчно дълго, задължително ще развие артрозна болест с различна локализация“, признава специалистът.

При младите най-често е вторична

При младите пък първичната коксартроза е изключително рядка. „По-вероятно при тях е да се развие вторична артроза – например вследствие на увреда на тазобедрените стави в ранна детска възраст след преживени травми, след септична или асептична увреда на бедрените главички и др.“, не пропуска да отбележи ревматологът.

Болката е първият симптом

Опитът на д-р Казмин сочи, че болката е първият симптом, който кара пациентите да потърсят помощ. „Определянето на произхода ú е част от диагностичния процес, а той е задължение на лекаря. Желанието на пациента сам да определи коя е причината за болката най-често е свързано с направата на ненужни образни и лабораторни изследвания“, не крие специалистът от УМБАЛ-Бургас. Характерно за коксартрозата е, че болката се появява и засилва при натоварване на ставата и изчезва в покой. „След това идва ограничаването на обема на движение в нея. Появата на този симптом говори за напреднал стадий на болестта“, изтъква ревматологът.

Първо търсете ревматолог, не ортопед

„Първите „диагностици и съветници“ за съжаление, са близки познати, съседи, колеги. Безсмислено е пациентът да предприема стъпки сам да си поставя диагнозата“, подчертава д-р Казмин. Единственият ефективен път е да се потърси помощ при личния лекар и/или ревматолог. „Много често пациентите на първо място се обръщат към ортопед, но мястото на тези специалисти е едва в края на лечебната верига, т.е. когато трябва да бъде направена операция“, категоричен е началникът на Отделението по ревматология в УМБАЛ-Бургас.

Стига се и до инвалидизация

До какви усложнения би могло да доведе отлагането на консултацията със специалист и стартирането на своевременно лечение? „Както споменах в началото, това е заболяване с прогресиращ ход – колкото повече време минава, толкова повече напредва увредата на хрущяла и от това се ограничава възможността за ефективно лечение. В крайната фаза човек не може да използва ставата си, т.е. стига се до инвалидизация. Този процес е с различна продължителност, най-често между 3 и 5 години, и е свързан със страдание за пациента и неговите близки“, споделя опита си д-р Казмин.

Лекарства се приемат поне 3 години

Хубавото е, че при ранно поставяне на диагнозата съвременната медицина предлага ефективни  форми на консервативно лечение. „Важно е да се знае, че хрущялът, който е увреден от заболяването, не може да бъде възстановен. Целта на консервативното лечение е да забави напредването на увредата и по този начин да предотврати инвалидизацията“, подчертава ревматологът.

„Най-често се прилагат лекарствени препарати, съдържащи кристална форма на глюкозамин сулфат и неосапуняеми мастни киселини от соя и авокадо. Курсът на лечение е най-малко три години. Изрично подчертавам – лекарствени препарати, а не хранителни добавки! От наименованието им е ясно, че последните не са лекарства“, обръща внимание специалистът от УМБАЛ-Бургас.

Физиотерапията облекчава

„На следващо място при терапията идва вътреставното приложение на хиалуронова киселина и/или богата на тромбоцити плазма. Такъв тип инжекции се правят под ехографски или рентгенов контрол. Ревматологичното отделение на УМБАЛ-Бургас е едно от малкото – да не кажа единственото лечебно звено в региона – където се правят подобни инжекции“, подчертава д-р Казмин.

Облекчение за пациентите носи и физиотерапията. „Апаратната физикална терапия, водо-, кало- и луголечението, както и лечебната физкултура, особено приложени комплексно и при липса на съответните противопоказания, могат да намалят субективните оплаквания и да поддържат двигателния капацитет на ставите“, коментира още ревматологът.

Две са показанията за операция

При част от пациентите обаче операцията е неизбежна. „Две са основните показания за прилагане на оперативно лечение при коксартроза – болка, тежко нарушаваща качеството на живот, и трайна загуба на двигателната способност на ставата, водеща до инвалидизация“, обяснява д-р Казмин. И уточнява, че напредналата възраст не е противопоказание за хирургична намеса.

„В нашето съвремие ставното заместване е вече рутинна оперативна практика, в това число и в Ортопедичното отделение на УМБАЛ-Бургас. Когато е налице ясен предоперативен план, оперативният екип е добре подготвен и опитен и е осигурена качествена следоперативна грижа, усложненията са много рядко събитие. Възстановителният период пък е пряко свързан с желанието и волята на пациента да съдейства и не отнема повече от три месеца“, успокоява специалистът.

6 стъпки за успешна превенция

Възможна ли е профилактика на коксартрозата – с фокус върху здравословна диета, двигателен режим, прием на хранителни добавки и т.н.? Да, категоричен е д-р Иван Казмин, като изрежда факторите, от които зависи: