Тайната

Всяко семейство има своите тайни, но съдържанието им е това, което наистина има значение. Пазенето на тайни е тежка работа - трябва да внимаваш какво говориш. Постоянната бдителност и прикриване могат да бъдат изтощителни. Tайните са като черни дупки, които засмукват психическата енергия.

Kакво точно представлява тайната?

Тя не е свързана с понятието за неприкосновеност на личния живот, а умишлено укриване на някаква важна информация. Най-често пазените тайни в семейството включват, но не се ограничават до финанси, сериозни здравословни проблеми и смърт, както и предстоящ развод, осиновяване, зависимости, извънбрачни връзки, самоубийства, криминални прояви, кръвосмешение, психически или физически заболявания и т.н. За съжаление тайните водят до лъжи и още тайни, често имащи сериозни последствия за психическото благополучие на хората, последствия отвъд това, което пазителите на тайните някога са си представяли.

Хората пазят тайни по много причини. Може би се чувстват неудобно или ги е срам от нещо, или смятат, че могат да си навлекат неприятности (със закона или с друг човек), може би се страхуват, че връзката им с някого може да бъде разрушена, ако голямата тайна бъде разкрита. Но всъщност именно пазенето на тайни в една връзка не минава без последствия и със сигурност може да доведе до усещане за липса на връзка.

Какви са последиците от пазенето на тайни?

- Пазенето на тайни в семейството може да предизвика подозрение и негодувание сред членовете му. Доверието е компрометирано, когато се разбере, че нещо е било скрито. А това сериозно влияе на семейните отношения. Тайните създават бариери и коалиции, които засягат семейната комуникация. Когато ги има между родител и дете в ключови моменти от развитието на детето, те възпрепятстват естествения растеж на индивидуалността и независимостта му.

- Тайните в семейството може да създадат фалшива реалност особено сред децата. Децата учат за света от възрастните в живота си. Когато в крайна сметка им бъде казана истината или от родител, или още по-лошо от някой извън семейството, техният свят бива разбит. Въздействието на това може да бъде дълбоко независимо от  възрастта им.

- Пазенето на тайни може да доведе до прекомерен стрес и вина за лицето, носещо бремето на знанието, дори когато това мълчание се смята за най-добрият възможен вариант за всички засегнати. Не е изключено да се появат физически симптоми, когато смущаващите тайни се интернализират, вместо да се споделят. Хората, изпитващи такъв дискомфорт, често прибягват до алкохол или други пристрастяващи вещества и вредни механизми, за да маскират болката си. Важно е да запомните, че както лицето, което пази тайната, така и тези, които живеят с пазителя на тайната, включително малки деца, могат да изпитат подобни физически и психически проблеми.

- Използваме много психична енергия, за да пазим тайни. Мисленето за тях ни натоварва и по този начин намалява мотивацията ни. Но като ги разкрием, можем да премахнем много натиск от себе си, да увеличим умствения си капацитет и повишим нашето психологическо благополучие в семеен и социален контекст.

Какво да направите, за да споделите тайните си?

Разкриването на тайните може да бъде една от първите стъпки към осъзнаване и преодоляване на проблемите в семейството. Очевидно е, че отварянето и споделянето на тайна, без значение каква е тя, е страшно. Най-доброто, което може да направите, е да споделяте тайните си стъпка по стъпка.

Не забравяйте да поискате разрешение, за да споделите. Предстои предизвикателен и стресиращ разговор. Разбирането на това от самото начало ще ви подготви да се справите с всичко, което носи разговорът.

Изберете точното време - не споделяйте тайна, когато сте уморени, притиснати от време или не сте в правилното настроение. Договорете се за време за разговора, когато всички можете да се съсредоточите без разсейване.

Важно е да се чувствате уверени при споделянето на тайната: какво е това, което искате да споделите, и какъв е най-добрият начин да го направите. Определете от какво се нуждаете - искате ли просто да ви изслушат, или да ви предложат подкрепа и утеха? Бъдете откровени и кажете как може да ви помогнат да направите процеса на споделяне по-малко труден за вас и другите.

Бъдете честни, но не брутални - казването на истината за нещо, което искате да споделите, може да стане по мил и внимателен начин. Партньор, който открие, че е бил директно излъган, че му е дадена полуистина, или че му е спестена информация, може да се почувства предаден. Това може да е трудно за приемане и вашият партньор  никога повече да не почувства пълно доверие. Ако тази ситуация се отнася за вас, колкото по-рано се изправите пред нея, толкова по-добре.

Не се оправдавайте - важно е да бъдете честни и готови да обясните какво се е случило. Да бъдеш директен и открит е важно, ако се надяваш да си върнеш доверието.

Потърсете помощ - психотерапията предоставя пространство и подкрепа за изследване и разбиране на сложни и трудни емоции и динамики, които са свързани с тези тайни, за да може да изградите по-здрава и открита комуникация.

Важно е да се стремите към откритост и честност в семейството. Това включва споделянето на чувства, преживявания и опасения с близките ви. Когато семейството е в състояние да приема и помага взаимно, то се създава здрава и устойчива основа за развитие и растеж.

Споделените тайни могат да бъдат от полза. Когато хората ни се доверяват, ние го приемаме като акт на интимност, който сближава и развива доверието, а това е здрава основа за добри семейни взаимоотношения.

ЖИВОТЪТ СЛЕД 50 И ПОВЕЧЕ ГОДИНИ – ШАРЕН И СПОДЕЛЕН

С напредъка в науката и медицината през последните петдесет години средната продължителност на живота се е увеличила и хората живеят по-дълго и по-добре. И тъй като всичко в процеса на стареене се е изместило с десет или петнадесет години напред, днешните петдесетгодишни хора в сравнение с миналите поколения откриват, че са изненадващо млади и почти половината им живот остава да се изживее.

За да водите щастлив, здравословен и пълноценен живот след 50-годишна възраст, от съществено значение е да приемете напълно процеса на стареене.
След етапа на суматохата и вълненията на живота, свързани с грижа за кариерно развитие, за малки деца, след това тийнейджъри, за изграждане на живот като двойка, за приятели и семейство, ето най-после е време да намерите спокойствие. Това е идеалното време да се насладите на живота, да напуснете фазата на активен семеен живот и най-накрая да планирате романтични уикенди, да ходите на ресторанти през седмицата и да не прекарвате живота си с очи, приковани към часовника. Да си на 50 е като да се преродиш! Може да решите да намерите любовта, да излезете от утъпканите пътеки, да имате нови преживявания и да бъдете млади в сърцата си. Любовта все още е това, което ни държи заедно и ни движи напред. Добрата новина е, че на тази възраст знаем как да се справим с повечето си проблеми, дори и с най-досадните.
На 50 години не се стремим непременно към постигане на цели, поставени в момента, и се опитваме да избягваме главоболията и дребните проблеми, доколкото е възможно.
В най-добрия случай ние сме донякъде в мир с нашето минало и не му позволяваме да нахлуе в настоящето. А това минало ни дава достатъчно сила и мъдрост да не се страхуваме от бъдещето.

КАК МОЖЕТЕ ДА ЖИВЕЕТЕ НАЙ-ДОБРЕ ЖИВОТА СИ СЛЕД 50?
Въпреки че много хора не възприемат остаряването положително, те забравят, че то е неизбежна част от живота. През този етап е необходимо да се откажем от старото мислене и да започнем да приемаме реалността. Вместо да бягаме от стареенето, разумно е да го прегърнем напълно и да се почувстваме овластени от годините опит, които сме живели.

Какво може да се направи?

С годините зрението ни отслабва и не виждаме дребните детайли, ставаме малко дзен, малко по-мъдри, малко по-малко на ръба.
С годините се научаваме да не обръщаме внимание на дреболиите в ежедневието, а да гледаме на живота с щедри очи, да се фокусираме не върху това, което вече нямаме, а върху това, което имаме, върху хубавите шарени и споделени години, които предстоят.

Сезонът на туршиите - повод за социални контакти

Вместо да се фокусираме само върху практичната страна на есенните занимания в кухнята, може да погледнем на приготвянето на зимнина като на емоционален, креативен и социален процес. Тогава това вече не е само скучно задължение, а възможност за лична изява, за проява на грижа към себе си и другите, за свързване в радост.

Най-вероятно баба ви вече е знаела, че варенето на компоти, сладка, мармалади и слагането на туршии, комбинирайки грижа за себе си, творчески резултати, внимателност и усещане за контрол, може да бъде от огромна полза за вашето психическо благополучие. Готвенето е една от онези дейности, които включват всички сетива. Те се активират през целия процес от началото до края. Зрението, слухът, допирът и очевидно обонянието и вкусът играят роля както по време на приготвяне на зимнината, така и по време на дегустацията. Това е една от малкото дейности, които комбинират усещания и удовлетворяващ резултат, така че не се страхувайте да влезете в кухнята. Това ще ви помогне да задоволите една от основните си нужди - храната, като същевременно ще подобрите психическото и емоционалното си здраве по различни начини. Въпреки че готвенето за себе си може да предложи много успокояващи и потенциално вкусни предимства, когато готвите и за други хора, има допълнителна полза. А именно готвенето за другите ви свързва с вашата общност и ви помага да се почувствате необходими и полезни. И ако искате да извлечете социални ползи от есенните занимания в кухнята, поканете други да готвят с вас или просто да си вземат от зимнината, която приготвяте. Това може да бъде чудесен начин да се свържете и дори да споделите културни хранителни традиции, което ще ви накара да се чувствате по-близки. Може да ви свърже дори и с тези, които вече нe са сред вас, спомняйки си за техните начини на приготвяне на зимнина.

Всеки обича добра домашно приготвена зимнина. Приготвянето й може да се превърне и в семейна дейност. Може би вашите внуци могат да помогнат с пазаруването и подготовката на съставките. Може би ще запишат инструкциите за рецептата ви в iPad-а си и ще я споделят с приятели, за да се похвалят. Каква по-голяма радост от това да виждаш как рецептата за туршия, която знаеш от баба си, продължава живота си при внуците! Варенето на лютеница например би могло да се превърне в голямо семейно събитие, изпъстрено с шеги и приятни разговори около тавата върху огъня.

Освен възможност за подобряване на връзките с другите приготвянето на зимнина може да бъде и възможност за автентична среща и свързване със себе си и да ви предостави поле за експерименти. Следването на стъпките от рецепта е успокояващо особено за хора, които имат проблеми да започнат или да правят нещата в правилния ред. Има нещо умиротворяващо във факта, че ако смелите доматите, патладжаните и чушките, добавите олио и подправки и варите разбърквайки, сместа ще се сгъсти, за да се получи вкусна лютеница! Това е сигурност в свят, в който всичко е несигурно! Разбира се, невинаги нещата вървят точно както се очаква и непредвидените събития също са част от процеса. Да си позволите да се справите и без рецепта всъщност може да бъде източник на „учене“. Учите се:

Очевидно готвенето облекчава безпокойството, държи ви фокусирани и развива самочувствието ви, защото приготвянето на зимнина е възнаграждаващо, особено когато тези, които почерпите, поискат рецептата ви.

Рецептите за зимнината понякога се предават през годините и от приятели, и от родители и роднини. Ако все пак си позволите да промените рецептата, завещана от баба ви, съобразявайки се със собствените си вкусове, бихте открили, че това ви насърчава да преодолеете своите съпротивления и блокажи. Да правите нещата по различен начин развива доверието в себе си и ви приканва да се освободите от това, което вече няма смисъл за вас. На вътрешно ниво експериментирането ви позволява да разкриете кои сте, откъде идвате и кои искате да бъдете, в подкрепа на собствената ви идентичност.

Правенето на зимнина в разгара на есента е повече от необходимата грижа за здравословно хранене. Все по-често и все повече хора се стараят да приготвят различна зимнина. А и определено и все повече хора държат на качествената и здравословна храна, на домашно приготвените лютеница, туршия, мармалад и компоти, за да са в пълен синхрон със здравословния хранителен режим и грижата за себе си и за любимите хора. Да, сега има и фризери, но традицията си е традиция. За много хора това е вкусът на детството, споменът за баба и дядо, за безгрижните лета извън града, за аромата на студените зимни вечери, когато се събираме около трапезата на туршия и домашно сладко!

Извинявай, но...

„Съжалявам, извинявай.“ Това са едни от най-простите и същевременно най-мощни думи, лекуващи взаимоотношения, успокояващи наранени чувства. Невинаги е лесно да се изрекат искрено. Повечето от нас са усещали, заседналото в гърлото извинение дори когато осъзнаваме колко много човекът, когото сме наранили, би искал да го чуе. Има хора, които могат да се извинят по начин, който възстановява и лекува. Има други, които използват думите „съжалявам“ и „извинявай“ просто ей така.

След кавга и преди прошка е ред на извинение. Но често това е трудно. Хората с ниско самочувствие са по-малко склонни да се извиняват за разлика от тези, които са сигурни в себе си и могат да признаят, че са сгрешили. Нарцисистите – егоцентрични, с прекалено грандиозна представа за себе си хора – не са склонни да се извинят. За някои извинението се преживява като признание, че са неадекватни, че има нещо сбъркано в тях, а не че са сгрешили.

Извинението невинаги е лесно, но е изключително важно за здравите междуличностни отношения. Ако сте наранили някого, независимо дали умишлено или неволно, помислете как може да излекувате страданието и да помогнете и на двете страни да продължите напред.

Кога извинението е добра идея?

Ако има нещо, с което дори неволно сте причинили болка на друг човек, е добре да се извините, защото това отваря възможност да се свържете отново с него. Извинението  ви позволява да обсъдите какви трябва да бъдат „правилата“ в бъдеще. Създаването на нови правила за връзката може да ви помогне да бъдете защитени от нараняване в бъдеще.

Ако искате извинението да се получи добре, то не трябва да звучи условно. Това означава да избягвате думи като „ако“ и „но“. Фрази като „Съжалявам, ако…“ или „Извинявай, но…“, използвани като част от извинение, карат получателя да  пренебрегне първата част от изречението и да се фокусира само върху негативното.  Щом присъства „но“, вие действате от позиция на отбрана. Всичко, което идва след „но“, отрича частта „съжалявам“ от това извинение, като на практика премахва всяка отговорност или израз на разкаяние. Неискреността може да причини повече вреда, отколкото никакво извинение.

За да можете да се извините искрено

Поемете отговорност за действията си. Признайте грешката си и въздействието, което е оказала върху другия човек. Кажете какво бихте могли да направите вместо това. Не можете да върнете обратно онова, което сте направили или казали, но можете да работите, за да оправите нещата в бъдеще. Искреното извинение е: признаване на неудобството, изразяване на съжаление и вина, поемане на отговорност.

Важно е да правите разлика между неискрено и искрено извинение. Искрено е „Съжалявам, не помислих“, „Сгреших и много съжалявам“ вместо неискреното: „Съжалявам, не помислих, но...“, „Сгреших, но и ти не си перфектен“. Неискреното извинение не включва разкаяние или съжаление. Фалшивото извинение може да доведе до негодувание и гняв, да ви накара да се почувствате неразбрани, обезсилени или манипулирани.

Как да отговорите на неискрено извинение?

- Кажете, че намирате извинението за неискрено и не виждате как това ще разреши нещата.

- Поставете граници - покажете, че няма да приемете определено поведение и нека е ясно какви са вашите очаквания.

- Не приемайте неискрено извинение - когато нещо ви притеснява, зависи от вас как искате да продължите напред.

А ако вие не сте готов да се извините?

Понякога извинението е рефлекс. Правим го, преди дори да сме го осъзнали. Ако не се чувствате готови да се извините искрено, спрете за момент, за да прецените за какво трябва да се извините и за какво – не. Може да кажете нещо като: „Благодаря, че ми каза. Имам нужда от малко време, за да помисля какво се случи“.

Искреното извинение възстановява доверието. То ви позволява да покажете, че не се гордеете с това, което сте направили, и няма да го повторите. Извинението възстановява достойнството на онези, които сте наранили.

„Съжалявам, извинявай“ са едни от най-мощните думи, с които може да се изгладят отношенията, независимо дали става въпрос за шега, която неволно е навредила, или за нещо наистина сериозно и тежко, което може да разруши една връзка. И накрая извинението установява правила за взаимоотношения. Когато сте нарушили правило за социално поведение – от пререждане на опашка до нарушаване на закона – отново установявате, че знаете какви са „правилата“ и сте съгласни, че те трябва да бъдат спазвани. Това кара другите да се чувстват сигурни, знаейки, че сте съгласни, че нараняващото поведение не е приемливо.

ЗАЩО Е ВАЖНО ДА ЗАПАЗИМ ДОБРА ВРЪЗКА С ДЕЦАТА СЛЕД РАЗВОДА

За съжаление рядко има родители, които успяват да преминат през раздялата с достатъчно достойнство и грижа. Често децата стават жертви в битките между тях. Едно от най-тежките преживявания е, когато са отхвърлени. А отхвърлянето боли, особено ако сте отхвърлен от човек, който по правило трябва да ви приема безусловно. Възрастта е без значение. На 5, 10, 20 или повече години, когато родител ви отхвърли, може да се почувствате болезнено несигурни и ядосани – и това е напълно нормално!

„Бях на 12 години, когато баща ми си отиде. От съседи разбрах, че е заминал в чужбина с друга жена. В началото се обаждаше, после спря и сега, години по-късно, нямаме никакъв контакт.“

„Ужасно е да го кажа, но нямам връзка с майка си, защото тя не иска това. Напусна баща ми, когато бях малък, и не иска да вижда нито него, нито мен.“

„Родителите ми се разведоха, когато бях на седем. Той има друго семейство и не се интересува от мен и сестра ми. Сега, 15 години по-късно, казва, че съжалява, но не му вярвам.“

„Бях на 20, а брат ми на 23, когато родителите ни съобщиха, че се развеждат. Минаха 5 години оттогава, а от баща ми чувам само: „Ще се видим тия дни“, но това не се случва. Казах си: „Щом той не се интересува от мен и аз няма да го търся.“.

Иска ми се тези истории, които чувам в кабинета си, да са изключение, но за съжаление подобни събития са доста чести. Всички те имат нещо общо: отхвърлящ родител, който не може да понесе собствената си болка и вина. В много отношения детето в тези примери е „изкупителната жертва“, която трябва да понесе греховете на родителя и да му „позволи“ да се отвърне и да отрече своята болка... и, разбира се, да се отрече от детето. А за детето е нужно да запази вярата, че родителят го обича и тъй като не може да си представи, че нещо наистина не е наред с родителя, си казва: „За да ме отхвърлят, значи в мен е причината, аз съм сгрешил, лош съм. Но това значи, и, че ме обичат. Но ако аз не съм лош, а те ме отхвърлят, означава, че ме отхвърлят, защото не ме обичат, а това е много страшно!“.

 

Очевидно това вярване е непоносимо за едно дете. За възрастен е малко по-лесно да се справи, но все пак е значително предизвикателство. Разбира се, вашият родител ви обича. Няма родител, който би си казал: „Няма да обичам детето си и ще го отхвърля, така че то да израсне, чувствайки се зле.“. По правило всички хора се опитват да дадат най-доброто от себе си. Докато здравите взаимоотношения родител - дете се характеризират с привързаност и доверие, родителското отхвърляне е липса на топлина, привързаност и обич. Последиците от него могат да бъдат тежки в дългосрочен план.

Ако имате отхвърлящ родител, може би ще откриете за себе си следното:

- Неувереност. Съмнението в себе си, липсата на сигурност и вяра в родителя биха могли да доведат до трудности в бъдещите ви връзки, пропити от страх да не ви изоставят.

- Твърде много независимост. Може да сте се научили да разчитате на себе си повече, отколкото на другите поради недоверие и несигурност.

- Трудност да показвате любов и грижа. Отхвърлящият родител е неспособен да осигури любов, която е в подкрепа на детето. И с това ще ви лиши от възможността вие да знаете как да ги двате като възрастен.

- Изпълнени с конфликти отношения. На децата на дистанцирани родители им се налага да се борят с емоционални проблеми, които се въртят около гняв, скръб и чувство за безнадеждност.

Как да се справим с отхвърлянето на родителите?

И когато се случи при развода на родителите ви да преминавате през отхвърляне, да усещате скръб, тъга и срам, не забравяйте, че вината не е у вас, че това отхвърляне не ви засяга завинаги. Отнема известно време, търпение и любов към себе си, за да преодолеете болката, но е напълно възможно да се излекувате завинаги и да не повтаряте техните грешки във вашия живот.

Истината боли

Каквото ми е на сърцето, това ми е на устата! Смятащите себе си за брутално честни, нямат филтър. Ние биваме уведомени точно какво си мислят. Как се съчетават тези две различни категории – бруталност и честност? Едното е грубост, жестокост, коравосърдечност, нехуманност, а другото – почтеност, добродетелност, доблест, нравствена отговорност. Когато някой се обяви за „брутално честен“, той се измъква лесно. Добавяйки думата „честен“ след „брутален“, той ви информира, че е на път да ви нарани, но вие не трябва да изпитвате болка. Това не само е объркващо и нечестно, но също така ви кара да почувствате вина заради това, че всъщност ви боли.

Често терминът „брутално честен“ се приема като положително качество. Но наистина ли е нещо хубаво? Честността е добра политика. В крайна сметка никой не обича лъжците. Добре е да сте честни с всички през повечето време. Но внимавайте дали не сте твърде честни. Обезпокояващото е не честността, а бруталността. Защото е вярно, че истината боли!

От друга страна, вероятно искате да казвате и чувате истината, но как да не боли толкова много? Вместо брутални бъдете състрадателни. Истината със състрадание включва изразяване на вашата истина с намерението да насърчи осъзнаването, а не да нарани. Когато едно съобщение се възприема като обидно, човекът, с когото се опитвате да общувате, е по-вероятно да се затвори или да премине в отбрана. По принцип бруталната честност спира комуникацията за разлика от истината със състрадание, която я насърчава.

Как да бъдете състрадателно честни?

На първо място искайте позволение! Попитайте човека дали би се заинтересувал и от информацията, която имате. Има ли нужда от вашата истина?

Споделете намерението си. Кажете на човека, за какво ви е грижа и защо искате да споделите. Какво искате за него като резултат?

Ако се притеснявате, че ще кажете нещо, което може да нарани, първо се запитайте дали това, което ще споделите, ще помогне на човека, или не.

Чуйте страха си. Какво е най-лошото, което може да се случи? Можете ли да живеете с последствията от изказването? Но и бъдете смели, имайки предвид намерението си да помогнете.

Помислете с кого общувате. Каква е неговата личност? Как можете да говорите така, че, да ви чуят?

Изберете най-доброто време и място, за да съобщите думите, които сте решили, че са най-ефективни, защото ограничаването на разсейването ще ви помогне да изразите грижата и състраданието си.

Честността изисква финес. Говоренето и чуването на истината са придобити умения. Истинското предизвикателство не е дали да кажем истината, а кога, как и колко. Всички сме засегнати от това, че се налага да обработваме толкова много информация и толкова бързо, че е лесно да чуем само това, което искаме да чуем. Дори и да нямате проблем с казването на истината, човекът в края на разговора може да има проблем да я чуе. Така че в онези редки случаи, когато спечелите вниманието на някого, бъдете директни и честни.

Може да бъдете честни, споделяйки мисли и знания, без да удряте хората с вашата „истина“. Казването на истината е важно, но по-важното е как я изричате. Направете пауза, помислете за себе си и чувствата си, но вземете предвид и другия човек с неговите преживявания. По този начин е по-възможно да бъдете чути, да ви отговорят и вероятно дори връзката ви ще се задълбочи и подобри. Помислете за нежни начини да обсъждате трудните истини, за да бъдете не брутално честни, а честни с обич и грижа!