„Съжалявам, извинявай.“ Това са едни от най-простите и същевременно най-мощни думи, лекуващи взаимоотношения, успокояващи наранени чувства. Невинаги е лесно да се изрекат искрено. Повечето от нас са усещали, заседналото в гърлото извинение дори когато осъзнаваме колко много човекът, когото сме наранили, би искал да го чуе. Има хора, които могат да се извинят по начин, който възстановява и лекува. Има други, които използват думите „съжалявам“ и „извинявай“ просто ей така.

След кавга и преди прошка е ред на извинение. Но често това е трудно. Хората с ниско самочувствие са по-малко склонни да се извиняват за разлика от тези, които са сигурни в себе си и могат да признаят, че са сгрешили. Нарцисистите – егоцентрични, с прекалено грандиозна представа за себе си хора – не са склонни да се извинят. За някои извинението се преживява като признание, че са неадекватни, че има нещо сбъркано в тях, а не че са сгрешили.

Извинението невинаги е лесно, но е изключително важно за здравите междуличностни отношения. Ако сте наранили някого, независимо дали умишлено или неволно, помислете как може да излекувате страданието и да помогнете и на двете страни да продължите напред.

Кога извинението е добра идея?

Ако има нещо, с което дори неволно сте причинили болка на друг човек, е добре да се извините, защото това отваря възможност да се свържете отново с него. Извинението  ви позволява да обсъдите какви трябва да бъдат „правилата“ в бъдеще. Създаването на нови правила за връзката може да ви помогне да бъдете защитени от нараняване в бъдеще.

Ако искате извинението да се получи добре, то не трябва да звучи условно. Това означава да избягвате думи като „ако“ и „но“. Фрази като „Съжалявам, ако…“ или „Извинявай, но…“, използвани като част от извинение, карат получателя да  пренебрегне първата част от изречението и да се фокусира само върху негативното.  Щом присъства „но“, вие действате от позиция на отбрана. Всичко, което идва след „но“, отрича частта „съжалявам“ от това извинение, като на практика премахва всяка отговорност или израз на разкаяние. Неискреността може да причини повече вреда, отколкото никакво извинение.

За да можете да се извините искрено

Поемете отговорност за действията си. Признайте грешката си и въздействието, което е оказала върху другия човек. Кажете какво бихте могли да направите вместо това. Не можете да върнете обратно онова, което сте направили или казали, но можете да работите, за да оправите нещата в бъдеще. Искреното извинение е: признаване на неудобството, изразяване на съжаление и вина, поемане на отговорност.

Важно е да правите разлика между неискрено и искрено извинение. Искрено е „Съжалявам, не помислих“, „Сгреших и много съжалявам“ вместо неискреното: „Съжалявам, не помислих, но...“, „Сгреших, но и ти не си перфектен“. Неискреното извинение не включва разкаяние или съжаление. Фалшивото извинение може да доведе до негодувание и гняв, да ви накара да се почувствате неразбрани, обезсилени или манипулирани.

Как да отговорите на неискрено извинение?

- Кажете, че намирате извинението за неискрено и не виждате как това ще разреши нещата.

- Поставете граници - покажете, че няма да приемете определено поведение и нека е ясно какви са вашите очаквания.

- Не приемайте неискрено извинение - когато нещо ви притеснява, зависи от вас как искате да продължите напред.

А ако вие не сте готов да се извините?

Понякога извинението е рефлекс. Правим го, преди дори да сме го осъзнали. Ако не се чувствате готови да се извините искрено, спрете за момент, за да прецените за какво трябва да се извините и за какво – не. Може да кажете нещо като: „Благодаря, че ми каза. Имам нужда от малко време, за да помисля какво се случи“.

Искреното извинение възстановява доверието. То ви позволява да покажете, че не се гордеете с това, което сте направили, и няма да го повторите. Извинението възстановява достойнството на онези, които сте наранили.

„Съжалявам, извинявай“ са едни от най-мощните думи, с които може да се изгладят отношенията, независимо дали става въпрос за шега, която неволно е навредила, или за нещо наистина сериозно и тежко, което може да разруши една връзка. И накрая извинението установява правила за взаимоотношения. Когато сте нарушили правило за социално поведение – от пререждане на опашка до нарушаване на закона – отново установявате, че знаете какви са „правилата“ и сте съгласни, че те трябва да бъдат спазвани. Това кара другите да се чувстват сигурни, знаейки, че сте съгласни, че нараняващото поведение не е приемливо.

За съжаление рядко има родители, които успяват да преминат през раздялата с достатъчно достойнство и грижа. Често децата стават жертви в битките между тях. Едно от най-тежките преживявания е, когато са отхвърлени. А отхвърлянето боли, особено ако сте отхвърлен от човек, който по правило трябва да ви приема безусловно. Възрастта е без значение. На 5, 10, 20 или повече години, когато родител ви отхвърли, може да се почувствате болезнено несигурни и ядосани – и това е напълно нормално!

„Бях на 12 години, когато баща ми си отиде. От съседи разбрах, че е заминал в чужбина с друга жена. В началото се обаждаше, после спря и сега, години по-късно, нямаме никакъв контакт.“

„Ужасно е да го кажа, но нямам връзка с майка си, защото тя не иска това. Напусна баща ми, когато бях малък, и не иска да вижда нито него, нито мен.“

„Родителите ми се разведоха, когато бях на седем. Той има друго семейство и не се интересува от мен и сестра ми. Сега, 15 години по-късно, казва, че съжалява, но не му вярвам.“

„Бях на 20, а брат ми на 23, когато родителите ни съобщиха, че се развеждат. Минаха 5 години оттогава, а от баща ми чувам само: „Ще се видим тия дни“, но това не се случва. Казах си: „Щом той не се интересува от мен и аз няма да го търся.“.

Иска ми се тези истории, които чувам в кабинета си, да са изключение, но за съжаление подобни събития са доста чести. Всички те имат нещо общо: отхвърлящ родител, който не може да понесе собствената си болка и вина. В много отношения детето в тези примери е „изкупителната жертва“, която трябва да понесе греховете на родителя и да му „позволи“ да се отвърне и да отрече своята болка... и, разбира се, да се отрече от детето. А за детето е нужно да запази вярата, че родителят го обича и тъй като не може да си представи, че нещо наистина не е наред с родителя, си казва: „За да ме отхвърлят, значи в мен е причината, аз съм сгрешил, лош съм. Но това значи, и, че ме обичат. Но ако аз не съм лош, а те ме отхвърлят, означава, че ме отхвърлят, защото не ме обичат, а това е много страшно!“.

 

Очевидно това вярване е непоносимо за едно дете. За възрастен е малко по-лесно да се справи, но все пак е значително предизвикателство. Разбира се, вашият родител ви обича. Няма родител, който би си казал: „Няма да обичам детето си и ще го отхвърля, така че то да израсне, чувствайки се зле.“. По правило всички хора се опитват да дадат най-доброто от себе си. Докато здравите взаимоотношения родител - дете се характеризират с привързаност и доверие, родителското отхвърляне е липса на топлина, привързаност и обич. Последиците от него могат да бъдат тежки в дългосрочен план.

Ако имате отхвърлящ родител, може би ще откриете за себе си следното:

- Неувереност. Съмнението в себе си, липсата на сигурност и вяра в родителя биха могли да доведат до трудности в бъдещите ви връзки, пропити от страх да не ви изоставят.

- Твърде много независимост. Може да сте се научили да разчитате на себе си повече, отколкото на другите поради недоверие и несигурност.

- Трудност да показвате любов и грижа. Отхвърлящият родител е неспособен да осигури любов, която е в подкрепа на детето. И с това ще ви лиши от възможността вие да знаете как да ги двате като възрастен.

- Изпълнени с конфликти отношения. На децата на дистанцирани родители им се налага да се борят с емоционални проблеми, които се въртят около гняв, скръб и чувство за безнадеждност.

Как да се справим с отхвърлянето на родителите?

• Бъдете вие родителят, който винаги сте заслужавали. Това означава да бъдете мили и нежни със себе си. Работете усилено, за да изградите себеувереност, и празнувайте силните си страни и победи всеки ден.
• Оставете се на емоциите, имате право на тях. Когато не са признати и разрешени, те могат да бъдат разрушителни. Може да се наложи да поплачете, да слушате музика или да гледате филм, който отговаря на емоциите, които изпитвате. Ако не искате да прекарвате твърде много време в това, дайте си краен срок. Например може да си кажете: „След една седмица ще се опитам да се събера“. Поставянето на краен срок не означава, че ще сте обработили напълно цялата си мъка. Просто ви тласка да се върнете към живота си въпреки болката.
• Спрете да се обвинявате. Отхвърлящите ви родители са били деца с разбити сърца също като вас. Вместо да си мислите: „Аз съм виновен, че моят родител се държи така с мен.“. опитайте се да го замените с: „Не нося отговорност за неговото поведение или чувства.“.
• Нови връзки. Създайте мрежа от грижовни приятели, които са до вас, и полагайте усилия да поддържате приятелствата, които вече имате. Това са хора, които ви ценят и се грижат за вас, които ви напомнят, че сте обичани и желани.
• Поставете граници. Нека родителите ви знаят какво поведение няма да толерирате отсега нататък. Водете честен и открит разговор. Бъдете откровени за това, от което се нуждаете, и как техните действия ви карат да се чувствате. Намерете начин да изразите чувствата си към родителя си. Можете да направите това, като поискате лична среща, обадите им се или напишете писмо или имейл. И накрая дистанцирайте се от родителя, който ви кара да се чувствате маловажни.

И когато се случи при развода на родителите ви да преминавате през отхвърляне, да усещате скръб, тъга и срам, не забравяйте, че вината не е у вас, че това отхвърляне не ви засяга завинаги. Отнема известно време, търпение и любов към себе си, за да преодолеете болката, но е напълно възможно да се излекувате завинаги и да не повтаряте техните грешки във вашия живот.