Сериозното увеличение на сърдечносъдовите заболявания след пандемията от Ковид-19 е причина сега повече от всякога да помислим за сърцето, да научим колкото може повече за него и за това как да се грижим за неговото здраве. Още през 1999 г. Световната федерация на сърцето (WHF) и Световната здравна организация (WHO) започват да отбелязват Световния ден на сърцето през септември. Целта му е чрез различни събития по света да се повиши информираността на хората за сърдечносъдовите заболявания, причините за тях и превенцията им. Те са една от водещите причини за заболяемост и предотвратима смъртност в световен мащаб и всяка година отнемат живота на над 18 милиона души.
Най-често срещаните болести, засягащи сърцето, са: аритмия, ангина пекторис, вродено сърдечно заболяване, исхемична болест, инфаркт, сърдечна недостатъчност, аортна стеноза, предсърдно мъждене, ревматично сърдечно заболяване, лъчева сърдечна болест, възпалителни заболявания (ендокардит, миокардит, перикардит) и др. Въпреки че има фактори, върху които не можем да влияем, като фамилната обремененост, напредналата възраст, Ковид и други, можем да въздействаме върху останалите причини: висок холестерол, наднормено тегло, слаба физическа активност, тютюнопушене, алкохол, преяждане, стрес, високо кръвно налягане и диабет. И можем да се стремим да водим възможно най-здравословен начин на живот.
Световната федерация на сърцето
Създадена е в Женева, Швейцария, през 1978 г. от сливането на Международното дружество по кардиология и Международната кардиологична федерация. През 1996 г. по споразумение с ЮНЕСКО и СЗО федерацията започва проекти за превенция на различни сърдечносъдови заболявания в развиващите се страни. Две години по-късно федерацията вече има над 200 членове и партньори по света и е значим фактор в сферата на кардиологията. Днес е призната като водещ партньор на СЗО. Федерацията работи по темите: сърдечносъдови заболявания, замърсяване на въздуха, болест на Чага, холестерол, Ковид-19, диабет, затлъстяване, диети, сърдечна недостатъчност, хипертония, превенция, тютюнопушене, ревматично сърдечно заболяване, жените и сърдечносъдовите заболявания.
Световен ден на сърцето 2023
Световният ден на сърцето напомня на всички по света да се грижат за сърцата си. Тази година кампанията се фокусира върху основната стъпка: първо да опознаем сърцата си. През 2023 г. федерацията моли света да ИЗПОЛЗВА сърцето, да ПОЗНАВА сърцето. Защото ние обичаме и можем да пазим само това, което познаваме. Повече информация за кампанията ще намерите на сайта на Световната федерация на сърцето: www.world-heart-federation.org
В България
По данни на Министерството на здравеопазването, за да се подобри здравето и качеството на живот на населението, в изпълнение на Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. България е приела Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2021-2025. Сред дългосрочните й цели са: намаляване с 10% на преждевременната смъртност (преди 65-годишна възраст) от сърдечносъдови заболявания и на заболеваемостта от сърдечна недостатъчност; с 5% на смъртността от исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест и сърдечна недостатъчност и с 5% на честотата на артериалната хипертония във възрастовата група 25-64 г.
Всяка година Дружеството на кардиолозите в България в партньорство с други здравни организации провежда информационна кампания за Световния ден на сърцето. На 29 септември 2023 г. България отново ще се присъедини към призива на Световната федерация на сърцето за повишаване на познанията за това как работи и от какво има нужда сърцето и за подкрепа на борбата със сърдечносъдовите заболявания.
За повече информация:
Дружество на кардиолозите в България
www.bgcardio.org
Очи на 4 лапи, или когато приятелството е свобода
Албена губи зрението си на 13-годишна възраст и оттогава пълната слепота е нейна спътница. Когато през 1999 г. взима от Германия първото си куче водач, животът й напълно се променя. Тази промяна е в основата на решението й да създаде Фондацията и единственото в България училище за кучета водачи и асистенти. Това се превръща в нейна мисия. Фондация „Очи на четири лапи“ е регистрирана през 2000 г. Програмата за обучение на кучета водачи на слепи стартира през 2005 г., програмата за обучение на кучета асистенти за хора с двигателни увреждания през 2012 г., програмата за обучение на кучета асистенти на хора с диабет през 2017 г., а тази за обучение на кучета асистенти за хора с аутизъм през 2019 г.
Албена, по какъв начин обученото куче променя живота на един незрящ човек?
Научни изследвания доказват, че с помощта на обучено куче водач, слепите хора могат да възстановят над 80% от своята естествена независима мобилност. Със своите специални умения, кучето водач е на разположение 24 часа в денонощието, независимо от сезона и конкретните метеорологични условия. Възможността да отидеш сам с кучето си когато и където поискаш премахва фрустрацията, съпътстваща слепотата, вдъхновява хората да осъществяват житейските си планове и мечти и не на последно място - неимоверно разширява социалните им контакти и в крайна сметка социалната ангажираност на слепия човек. Познаваме десетки наши ползватели, които след като взеха куче водач, започнаха да учат, започнаха работа, създадоха семейства, започнаха да спортуват и да ходят по планините, подобриха качеството на живота си.
Кои породи могат да бъдат кучета водачи?
През последните 8 години използваме единствено лабрадор ретривъри, които сами развъждаме. Преди това сме опитвали и с други породи, но опитът ни убеди, че лабрадорите притежават пълния пакет от качества на здравето и поведението, който ни е нужен, и имат най-висока успеваемост: 60-70% от всяко кучило успяват да се дипломират.
Как протича подготовката и обучението им?
Подготовката на едно служебно куче за човек с увреждане продължава минимум 2,5 г. Екипът започва работа с кучетата от 3-тия ден след раждането на бебетата. До 12-месечна възраст те се отглеждат и социализират в приемни семейства. По време на този престой чрез специален тренировъчен курс младите кучета трябва да придобият необходимия социален опит в интензивна градска среда. След като кучето навърши 1 година, преминава финална оценка за здраве и поведение, профилира се (определя се дали ще бъде водач, или асистент) и постъпва в училището, за да започне специалното си обучение.
Кой може да стане приемен родител на куче водач и какво се изисква от него?
Всяко семейство от София, което разполага с повече свободно време и има деца на 10 или повече години, може да кандидатства като доброволец в нашата мрежа от приемни семейства. Фондацията осигурява всичко необходимо за отглеждане на кучето под формата на безплатни храна, аксесоари, ветеринарни грижи, тренировъчни часове и цялостна подкрепа, но не заплаща вложените в процеса труд и любов, които са много важни за правилната работа на приемното семейство. Кандидатстването на приемните семейства е целогодишно, така че всеки, който е готов да се впусне в това приключение, може да ни се обади, особено в момента, защото имаме 3-месечни кученца без приемни семейства.
Има ли разлика в обучението на кучетата според специфичните нужди на бъдещите им стопани?
В момента обучаваме 3 вида кучета асистенти - за хора с двигателни увреждания, за хора с диабет и за деца и младежи с увреждания от аутистичния спектър. Разликата в методиките за обучението на кучета водачи и асистенти е сериозна, но всички са стъпили на принципа на позитивната стимулация. Кучетата водачи работят само за възрастни хора, докато кучетата асистенти могат да работят както за възрастни, така и за деца.
Как избирате при кого да изпратите обучените от вас кучета?
Куче водач може да получи всеки български гражданин, навършил пълнолетие, с призната от ТЕЛК функционална слепота и без допълнителни хронични заболявания на органи и системи, за които е противопоказано бързото и енергично ходене. Например - увреждания на опорно-двигателния апарат, сърце, дихателна система, а също и без психични отклонения и зависимости. Слепотата, психичното и соматичното здраве се доказват със съответния документ на ниво кандидатстване. При кандидатстване за един от трите вида кучета асистенти също е необходимо увреждането да се докаже с документ, издаден от съответния медицински орган, но няма изискване за пълнолетие. Когато обучаваме куче асистент, което ще работи за дете, в процеса на обучение е въвлечен родител, който фактически управлява кучето, работещо в полза на неговото дете. Всички кучета водачи и асистенти, съгласно устава на фондацията, се предоставят след дипломирането им с договор за безвъзмездно ползване срещу 1 лв. за здраве на кучето. Всички дипломирани и предадени на български граждани кучета водачи и асистенти остават собственост на Фондацията до края на работния си живот, а в договорите за безвъзмездно ползване са описани правата и задълженията на Фондацията за контрол и поддържане на тяхната здравословна и работна форма.
Как се финансирате? Как може да помогне всеки от нас?
Около 40% от ежегодната ни издръжка се формира от държавна субсидия по силата на договор за делегирана от държавата дейност. Останалите средства ежегодно набираме от дарители, спонсори и целеви проекти с външно и национално финансиране. Без тази подкрепа нашата работа би била немислима. Ежегодно ние се нуждаем от следните видове подкрепа: доброволческа (приемни семейства, както и хора, които предоставят правни, IT и PR услуги, доброволци фотографи, графични дизайнери, журналисти, ремонтно строителни бригади, бригади за почистване и боядисване и т.н.), подкрепа в натура (храни и аксесоари за кучета от подходящия за нас вид и качество, дарствено ветеринарномедицинско обслужване, материали за ремонт, санитарно-хигиенни материали, оборудване и др.), институционална подкрепа (популяризиране и спазване на законовите права на хората с увреждания, ползващи кучета водачи и асистенти, за свободен достъп на всички места за обществено ползване и във всички видове обществен транспорт), финансова подкрепа.
Всеки, който иска да бъде част от нашата работа като доброволец, дарител или дори професионален сътрудник, може да се свърже с нас по следните начини:
Имейл: e4p@abv.bg
Телефон: 0886 04 66 44
Сайт: www.e4p-bg.com
Тествай се поне веднъж в живота
Когато през 1967 г. американският лекар и генетик д-р Барух Блумберг открива вируса на хепатит B, а две години по-късно разработва първата ваксина срещу него, това поставя повратна точка в борбата срещу заболяването. Затова за Световен ден за борба с хепатита е избран рожденият ден на д-р Блумберг (1925-2011).
От петте различни хепатитни вируси (A, B, C, D и E) само В и С могат да доведат до тежки хронични заболявания. Двата вируса се предават изключително лесно по кръвен път (а хепатит В и по сексуален, както и при раждане от майка на дете), което прави инфекциите често срещани, но сравнително рядко диагностицирани. В световен мащаб 90% от хората, живеещи с хепатит В, и 80%, живеещи с хепатит С, не знаят, че са инфектирани.
Макар хепатит В и С да си приличат по начина на инфектиране, се различават съществено по това, че хепатит В е ДНК вирус, докато хепатит С е РНК вирус. Рядко имат силно изразени симптоми, но ако не бъдат открити навреме, могат да доведат до появата на рак или цироза на черния дроб. По данни на Polaris Observatory в България над 226 000 души са инфектирани с вируса на хепатит В, а други 87 000 с вируса на хепатит С.
Какво се прави у нас?
Преди по-малко от година в годишния профилактичен пакет, осигурен от НЗОК, са включени безплатни изследвания за хепатит В и С. Полагат се веднъж на 5 г. на всички здравноосигурени лица на възраст между 40 и 65 г. Тези лица имат по-висок риск от заболяване, тъй като кръвта и кръвните продукти започват да се изследват за двата вируса чак през 1992 г., тогава е въведена и ваксината против хепатит В при новородените. Тази мярка е част от първата Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити, създадена след няколкогодишни усилия на пациентската и лекарскати общност в България и приета от Министерството на здравеопазването през април 2020 г.
Какво е лечението?
Веднъж навлезли в кръвния поток на човек, двата вируса започват своето възпроизвеждане, като основният гостоприемник и тяхна цел е черният дроб. При хроничен хепатит В лечението се изразява в дългогодишен ежедневен прием на медикамент, който цели потискане на вируса, но към този момент все още не съществува дефинитивно лечение, което да изчисти напълно чернодробната клетка. За щастие съществува успешна и безопасна ваксина, която се прилага на всички новородени след 1992 г. За хепатит С съществува дефинитивно лечение, което в рамките на няколко седмици изчиства напълно вируса от тялото на човек, но за сметка на това ваксина липсва и е възможно да настъпи реинфектиране.
Сдружение ХепАктив
Сдружение ХепАктив е създадено през 2009 г. от деветима пациенти и техните близки. Мисията им е да предоставят адекватна информация и комплексно съдействие на всеки, засегнат от болестта. През последните години сдружението е осъществило десетки безплатни скрининг кампании, изследвайки над 25 000 души за хепатит В и 40 000 за хепатит С, поддържа единствения пациентски онлайн форум в България с над 3000 потребители и предоставя при нужда безплатна психологическа и юридическа помощ. ХепАктив е член на Световния хепатитен алианс и Експертния съвет към Националната програма за превенция и контрол на вирусни хепатити.
Viber канала "Веднъж в живота"
Тази година Сдружение ХепАктив и Viber България стартират дигитална кампания, за да запознаят потребителите с най-важното за тези две заболявания, както и да ги насърчат да се изследват, дори да нямат симптоми или скорошна рискова ситуация.
Инициативата на Сдружение ХепАктив и Viber България се осъществява с подкрепата на Министерството на здравеопазването и Българския офис на Световната здравна организация.
На сайта www.hepactive.org може да откриете информационни материали, които да ви запознаят с всичко, касаещо хепатит В и С - профилактика, симптоми, лечение и живот с хронично заболяване.
Въздух за здраве
Качеството на въздуха, който дишаме всеки ден, влияе не само на здравето на белите ни дробове, но и на всичките ни останали органи и клетки. По последни проучвания замърсяването на въздуха в София и всички по-големи градове на България е едно от най-високите в Европа. Този фактор допринася значително за третото ни място по смъртност в света.
През 2017 г. в България e основано сдружение „Въздух за здраве“ от група съмишленици - Александър Симидчиев, Деница Иванова, Петър Живков, Михайл Михайлов и Иван Михайлов. Целта му е да насочва вниманието на обществеността към сериозността на този проблем и към предлагане на конкретни мерки за неговото разрешаване. През следващите години към сдружението е създадена
Лекарска мрежа за чист въздух, в която до момента са включени 33 лекари от различни медицински специалности в страната. Предстои изграждането и на студентска мрежа от студенти по медицина. Въпреки трудностите стъпка по стъпка сдружението реализира значими проекти за информираността на гражданите и за предприемането на конкретни действия. Тази година сдружението е номинирано от Кралската фондация на принца и принцесата на Уелс за престижната награда The Earthshot Prize в категория Clean our air (Да почистим нашия въздух).
Какво дишат децата в училище
През 2019 г. сдружението провежда международна акция, в която участват седем училища в София. В класните им стаи в продължение на четири седмици се измерват нивата на NO2, CO2 и PM2,5 (малки замърсители, които причиняват здравословни проблеми, като проникват през белия дроб в кръвния поток). В резултат е установено повишено замърсяване с прахови частици в класните стаи и извън тях, като концентрациите им варират за различните училища в зависимост от близостта им до натоварени пътища и особеностите на самата сграда.
Праховите частици могат да имат сериозни негативни последици за здравето като сърдечни и респираторни заболявания, увеличен риск от развитието на алцхаймер и затлъстяване. Сдружението излиза с препоръки справянето със замърсяването на въздуха в училищата и другите заведения за деца да стане национален приоритет и властите да обърнат специално внимание на градоустройството и екологичното планиране на училищните терени.
25 септември – световният ден на белия дроб
През 2020 г. темата за Световния ден на белия дроб е „Респираторните инфекции“. Пандемията от COVID-19 показа колко смъртоносни могат да бъдат респираторните вируси. Въпреки че те са сред нас от много време и ще продължат да ни придружават, точно пандемията показа директната връзка между нивото на замърсяване на въздуха в една населена общност и нивото на смъртност в нея.
„Въздух за здраве“ заедно със своите партньори от Световния алианс за климат и здраве (GCHA) на този ден заявява стремежа си да организира представители на здравната общност, които да насърчат вземането на практически и здравно ориентирани решения, да създадат промени в политиките на ниво град, които да доведат до намаляване на замърсяването на въздуха в градовете до 2030 г.
Това ще доведе до намаляване на смъртните случаи и болестите и ще намали тежестта върху здравната система. Дори с малки подобрения в качеството на въздуха може да се подобри сърдечносъдовото и дихателното здраве на хората.
Мобилното приложение AirLief
Лекарите и експертите по въздушно замърсяване от „Въздух за здраве“ разработват безплатното мобилно приложение AirLief за Android и iOS, което информира по иновативен начин потребителя за моментното качество на въздуха на мястото, в което се намира, и заедно с това му предлага здравна информация и конкретни персонални съвети за предпазване. Приложението предоставя данни за качеството на въздуха с повече от 25 000 станции от множество мрежи. Създадено е в България, но се използва в над 70 държави по света.
Решенията
Вследствие на проучванията, изследванията и разработените проекти сдружение „Въздух за здраве“ излиза със следните изводи: всеки град в България има потенциал да се превърне в здравословен зелен град, от волята на управляващите зависи да се определят стратегическите решения и пътят за постигането на тази цел.
Конкретните стъпки, които трябва да се предприемат при взаимодействие на властите и гражданското общество, са: подобряване на градските и индустриалните системи за отпадъци, инвестиции във възобновяема енергия, осигуряване на достъп до чисти битови енергийни решения за хората, подобряване на енергийната ефективност на сгради, ограничаване на трафика, осигуряване на качествен градски транспорт, пешеходни мрежи и безопасни непрекъснати алеи за велосипеди и алтернативен транспорт, повече паркове и озеленени площи и т.н.
Как остаряват жените? В Европа, по света, у нас? Какво означава достойно стареене? Достойно ли остарява българката? Какви са проблемите на възрастните хора у нас? Какво трябва да направим като общество, за да не позволим те да прекарват в бедност и самота последните си години? На тези и на други въпроси се опитва да даде отговор изследователският доклад „Не е късно за мечти: достойно стареене на жените в България“.
Когато като ученичка в трети клас Маги Назер организира благотворителна кампания за болно момче от своя квартал, тя едва ли подозира, че с това ще постави началото на пътя си като социален предприемач. Днес младата 29-годишна жена има зад гърба си международни социални проекти, представлявала е България като младежки делегат на световни форуми и е в основата на създадената от жени през 2018 г. младежка фондация „Солидарност в действие“. Базирана в радомирското село Друган в реставрирана стара селска къща, фондацията е съвсем близо до грижите на възрастните хора в малките населени места у нас.
С доброволци съставят книга, разказваща житейските истории на възрастните хора от селото, потапят се в живота и трудностите им, разбират техните мечти и надежди за младите поколения. Не само любопитстват, но търсят решения. Разговарят с жени от община Радомир на възраст от 60 до 92 години.
На въпроса: „За какво мечтаете?“, една от тях отговаря: „Вече е късно за мечти“. и така поставя централната тема на доклада и неговото заглавие. „Ние вярваме, че не е късно да мечтаем възрастните хора в България да имат достоен начин на живот!“, уверена е Маги Назер въпреки очерталия се образ на старостта у нас: мизерия, болести, самота, страхове, безсилие...
В рамките на 18 месеца фондацията разработва доклада „Не е късно за мечти: достойно стареене на жените в България“ с научен ръководител д-р Таня Рейтан Маринчешка, хуманитарист и обществовед. Проектът е финансиран от Български фонд за жените.
„Цялото ни изследване показа, че българката не губи чувството си за собствено достойнство дори и в най-тежките периоди от живота си“, казва в свое интервю за „Златна възраст“ д-р Маринчешка. „Българките са борбени, работливи и достойни представителки на човешкия род дори когато условията им на живот са под всякакво достойнство. Неравенството и бедността не са български „патент“.
Навсякъде по света епохата, в която им се е паднало да живеят, наследеният или ненаследен от родителите старт в живота, както и онова, което са изградили сами чрез образование, поколенческа и лична интелигентност, умения и кураж, начинът, който са избрали, или са били принудени да изберат, за да извървят достойно житейския си път, са онези „показатели“ на жизнения цикъл, които до голяма степен определят как остаряват жените в Европа и по света, както и у нас.“
На фона на инфлацията у нас през последните месеци докладът е още по-актуален. Проблемите на голяма част от възрастните хора в България са свързани с ниските пенсии, с ограничените възможности за социално общуване, със състоянието на здравеопазването и социалните грижи в малките населени места. бич е бедността. „Остаряването зависи от целия живот“, споделя Маги Назер.
„Когато един човек е прекарал целия си живот в ограничения и лишения, няма как в напреднала възраст да има добри условия за остаряване. Това е основното ни послание. Ние вярваме, че трябва да се създадат политики за решаване на проблемите, свързани с остаряването, и те трябва да включват подобряване на целия живот, на здравеопазването, на образованието.“
По данни на Европейския център за социални изследвания от 2021 г. самотата и социалната изолация оказват негативно влияние върху качеството на живот и благосъстоянието и от тях са засегнати най-вече възрастните хора. Открити са големи различия между страните в разпространението на самотата и социалната изолация – по-самотни и с по-малко контакти са възрастните хора в Източна и Южна Европа в сравнение с техните връстници от Северна и Западна Европа, където има успешни национални програми и местни инициативи за насърчаване на участието им в живота на общността. Според изследването на фондация „Солидарност в действие“ огромният процент самотни възрастни хора в България се дължи на бедността, вътрешната и външната миграция на по-младите и обезлюдяването на малките населени места. И всички тези проблеми се задълбочават от проточилата се управленска криза в страната.
Какви са мечтите и страховете на възрастните жени в България? Според доклада те често се страхуват да мечтаят, но ако все пак си го позволят, мечтите им варират от желания за елементарни условия на живот, покрив над главата, хигиена, емоционална подкрепа, желание за запазване на самостоятелност в ежедневието и грижата за себе си, копнеж да бъдат с близките си, да не гладуват, да не тънат в несигурност и да възстановят душевното си здраве. Някои мечтаят да пътешестват, но само когато са сигурни, че децата и внуците им се справят добре с живота.
Докладът е представен на 19.01.2023 г. в София пред представители на държавни институции, местната власт и неправителствения сектор. Фондацията вижда като следващи стъпки тристранно сътрудничество между възрастните хора, гражданското общество и държавния апарат на местно и национално ниво и създаване на национална мрежа от организации, която да работи за осигуряване на достоен живот на възрастните хора, като препоръчва и създаване на законопроекти, свързани с остаряването.
Много е важна промяната на отношението на обществото, на всеки един от нас, към възрастните хора, каквито ще бъдем и ние един ден. Да се отнасяме към тях с уважение, да им даваме възможност да участват в живота на обществото, да ни съветват и напътстват. И да не забравяме, че без минало няма бъдеще.
В началото на тази година Българска телеграфна агенция и фондация „Искам бебе“ стартираха нова съвместна инициатива „Родители навреме” и рубриката „Бебе навреме“. Нейната цел е да развенчае един все по-широко разпространяван мит: този, че с увеличената продължителност на живот на хората се е увеличило и времето за тяхната репродукция.
През последното столетие и особено през последните няколко десетилетия начинът на живот и структурата на обществото в развитите страни се е променила коренно. Ако от нашите баби и прабаби се е очаквало на първо място да се задомят, да родят деца и да се грижат за тях, от съвременната жена, преди да пристъпи към създаването на семейство, се очаква да завърши висше образование, да заеме място в обществото, да има собствени доходи и да си намери партньор.
Само че понякога това отнема много време, години от най-добрата репродуктивна възраст за жената, която според специалистите е от 21 до 25-годишна възраст. Възрастта за раждане на първо дете се измества все по-напред, но за съжаление човешката биология не се е променила от хилядолетия... И когато най-накрая жената има образование и професия, има доходи и е намерила отговорен партньор, който е готов да създаде с нея семейство или е решила да роди и отгледа детето си сама, може да се окаже късно да забраменее дори със средствата на съвременната медицина.
Фактите
По данни на фондация „Искам бебе“ над 145 000 двойки в България се нуждаят от асистирана репродукция, за да заченат дете, а според медицински специалисти броят им нараства всяка година. По данни на НСИ през 2021 г. населението ни е намаляло до 6 519 789 души (за сравнение през 1985 г. е било 8 948 649 души). Този драстичен спад се дължи не толкова на външната миграция, колкото на другия определящ фактор: съотношението между раждаемост и смъртност.
По данни на фондация „Искам бебе“ преди 40 години в страната ни са се раждали около 200 000 деца годишно, а днес се раждат едва около 60 000 годишно. Според проучване на агенция „Алфа рисърч“, извършено през януари 2022 г., близо 90 на сто от жените с висше образоване в България раждат първото си дете на около 30-годишна възраст, а жените с основно и ниско образование – на около 22-годишна възраст. Тенденцията за повишаване на възрастта на раждане на първо дете е общоевропейска и по данни на „Евростат“ от 2019 г. тя е 29,4 години.
Безпокойството на специалистите
Въпреки безспорния напредък на медицината и възможността за инвитро, за замразяване на генетичен материал (сперматозоиди и яйцеклетки), както и за използването на донорски, основното притеснение на медиците е, че медицината не е всесилна. По думите на д-р Георги Николов, председател на Българската асоциация по репродуктивна човешка ембриология, жените след 35-годишна възраст са „репродуктивно стари“, независимо колко добре изглеждат в огледалото.
На пресконференцията за обявяване на старта на „Бебе навреме” той припомни някои от случаите, в които жени над 45-годишна възраст са родили първото си дете и са обявили това събитие, но не са споделили, че то е станало с донорски яйцеклетки. Друг проблем е, че намаляването на яйчниковия резерв започва да се случва и на по-ранна възраст.
Яйчников резерв и репродуктивно остаряване
Това е функционалният потенциал на яйчника, наличният брой и качеството на яйцеклетките в него. Репродуктивното остаряване е следствие на намаляването на броя и качеството на яйчниковите фоликули. Важно е да се знае, че през периода от 30 до 40 години жените губят около ¾ от фоликуларния си резерв. Разбира се, може да има съществени разлики между жени на една и съща възраст. Шансовете за бременност се прогнозират на базата на коректна оценка на яйчниковия резерв.
Безплатни изследвания
За това се бори фондация „Искам бебе”. По думите на нейната основателка Радина Велчева, много се прави за подпомагане на хората с репродуктивни проблеми, но вече трява да се мисли превантивно, за да не се достига до тях. Превенцията се изразява в информираност и в изследвания на яйчниковия резерв на жените на възраст от 18 до 30 години и спермограма на мъжете от 18 до 45 години. Фондацията поема агажимент в рамките на около година да бъдат осигурени безплатни изследвания за хората на тази възраст. Предложението на фондацията те да бъдат заплащани от НЗОК вече е изпратено в писма до всички министерства. Държавата вече отделя 20 млн. лв. за инвитро процедури.
И още за инициативата
„Започвайки тази кампания, ще можем да дадем началото на разговора за смяна на ценностния модел, да убедим младите хора да родят децата си навреме, да ги мотивираме да съчетаят кариерното си развитие с родителството“, споделя Радина Велчева от позицията си на майка, активен гражданин и пациент с репродуктивен проблем.
„Време е сериозният акцент да бъде сложен не върху кампания за набиране на средства, промяна на законодателство, а върху една постоянна инициатива за информираност за причините, които водят до това една жена и мъж да не могат да имат деца“, допълва генералният директор на БТА Кирил Вълчев. „Ние всички носим отговорност за стереотипа, според който детето пречи и трябва да се отлага.“
Понякога, преуморени от работа, задачи, срещи с хора, не си даваме сметка колко сме щастливи, че можем да ги имаме. Защото, ако нещо е по-страшно от болестите и уврежданията, това е социалната изолация. В този брой с голяма радост ви представяме една малка фирма, която връща радостта на хора с различни възможности, като им предлага нещо толкова важно – възможност да работят и да общуват извън затворената среда на дома си.
Когато през 2009 г. Таня Цветкова открива „Ателие Декор“, за нея то е една сбъдната мечта: да създава красота и да стимулира творчеството. По-късно, когато се ражда третото ú дете, на Таня ú се налага да остане вкъщи за продължително време, то боледува и трябва да се грижи за него. А тя е изключително активен и динамичен човек… Тогава разбира какво означава социална изолация и че има много хора, за които това е ежедневие. Така се ражда идеята ú да бъда полезна за околните – да наема лица с увреждания, които са с различни възможности и трудно намират своето място на пазара на труда.
Таня, какво мотивира един социален предприемач?
Един социален предприемач на първо място се води от сърцето си. Вярвам, че всеки може да намери своето място на пазара на труда и има право да работи. Вярвам, че можем да сме единни в своето разнообразие и различие. Вярвам, че ако слушаме сърцето си, можем заедно да направим света едно по-добро място за живот на нашите деца.
Каква е работата и колко човека с различни възможности са в „Ателие Декор“?
Ние осигуряваме заетост за трима човека с различни възможности в две основни направления – ръчна изработка на тематични сувенири и подаръци, включително корпоративни подаръци, и серия продукти от вълна (топки за сушилня, ароматизатори и др.). По този начин те се изграждат като личности, развиват своите професионални, лични и социални умения и се чувстват като част от обществото. „Ателие Декор“ е едно щастливо място, защото при нас работят прекрасни и усмихнати хора.
Бихте ли ни представили Вашия екип?
С голяма гордост! Ние сме социално предприятие и всеки от екипа има някакво увреждане, но искрено вярваме, че не това е важното. Затова ще ви ги представя като личнос
ти със суперсили.
ЕНИСЛАВ е винаги усмихнат, обожава да слуша музика и истински се наслаждава на кафето! Той има много тънко чувство за хумор и е сърцето на екипа. Неговата СУПЕРСИЛА в нашия екип е точната преценка на хората, усетът към детайла и умението да декорира.
ВИОЛЕТА има сестра близначка, с която са много близки. В свободното си време релаксира в природата, обича гората и там се чувства на място. Има интересен поглед към бижутата и цветовете, прави нещата различни и уникални. Отделя много внимание на всеки детайл и за нея е важен процесът, а не толкова крайният резултат.
ЛИДИЯ е наставникът в екипа. Освен че шие, украсява, създава модели, тя помага на всички и е организаторът. Хобито ú е да ходи на рокконцерти и да слуша „качествена“ музика. Обича да пътува, независимо от дестинацията, и се наслаждава на споделените със семейството мигове.
ЦВЕТИ е съвсем отскоро с нас. Самата тя няма увреждане, но в семейството ú има такъв човек и тя е изключително търпелива и емпатична по отношение работата с нас. Приветстваме я с „Добре дошла!“ и искрено се радваме на нейното присъствие.
Какво планирате да изработвате през 2023 г.?
Тази година ще работим основно с вълна, като продуктите ни за момента са: топки за сушилня, ароматизатор за кола, ароматизатори за скрин и гардероб. Натуралната вълна е прекрасен материал, който постепенно се завръща отново в домовете ни. Работата с нея носи удоволствие и успокоение. Нашият скромен екип обича да работи с нея, а аз обожавам да намирам нови приложения на този материал.
Чудесно! Какво представляват топките за сушилня, заинтригувахте ме!
Вълнените топки са незаменими помощници за сушилнята. Тяхната употреба при изсушаване на прането се изразява в по-добри резултати, а именно: по-кратка програма (щадяща дрехите), по-меки дрехи (без използване на омекотители и друга химия), по-ниска сметка за ток (сушилнята е най-енергоемкият уред в дома ни!). За постигането им са необходими от 5 до 7 топки според обема на сушилнята. След като спрете да ги използвате, можете спокойно да ги дадете за игра на котката или на кучето, да ги нарежете и да ги пръснете в градината за тор на растенията или за строеж на гнезда за птици.
Къде можем да видим и да поръчаме вашите продукти?
Нашият сайт все още не функционира – очакваме това да се случи до края на февруари, ето защо алтернативата е да ни намерите в социалните мрежи https://www.facebook.com/decor.atelie, секция Магазин, или сайта на https://kupipodarak.com/store/atelie_decor/, който обединява десетки майки на деца с увреждания и социални предприемачи. Скоро ще имаме и наличен списък с търговски обекти, където могат да се видят и закупят нашите продукти.
Предстои ли скоро да участвате в някой базар или фестивал?
Регулярно участваме в събитията на Хранкооп, които организират фермерски базари. Очаква се одобрение от Столична община на Културния календар за 2023 г. и с удоволствие се надяваме да бъдем отново в София пред НДК всяка последна неделя на месеца. На нашите страници в социалните мрежи публикуваме навременна информация за нашите участия, както и полезни съвети за организиране на по-устойчиво управление на домакинството.
Ако само допреди 20 години в България беше немислима физическата или психическата агресия над лекар или медицинска сестра, то днес и ние сме част от мрачната световна статистика за насилие над медици. Скорошно проучване, проведено за Българския лекарски съюз, показва, че хората с лекарска професия сe сблъскват с агресията много повече от всички останали професии. Затова през септември 2022 г. съсловната организация рестартира кампанията си срещу насилието над медици, която продължава и през следващата година.
Доколко и дали за България важат резултатите от американско изследване, според което телевизионните филми на медицинска тематика - от „Спешно отделение“ до „Д-р Хаус“, са увеличили агресията на пациентите в спешните отделения?
Не се наемам да твърдя. Бих искала да цитирам обаче едно друго твърдение на български личен лекар за отношението лекари - пациенти: „Ние сме един отбор, ние сме от една и съща страна на барикадата. Това да ни противопоставят обслужва недостойни и чужди интереси. Ние се грижим за пациентите, а те се грижат за нас, защото, ако тях ги няма, ние ще бъдем безполезни“.
Кампанията
По темата за лекарските грешки и за правата на пациентите сме писали преди. Но темата за агресията към лекари и медицински персонал на работното им място е нещо различно и тревожно.
Тя е причината Българският лекарски съюз (БЛС) и психолозите от Лабораторията за психично здраве във ВМА да разработят алгоритъм на поведение при комуникация с агресивен пациент и/или близките му, да създадат специални листовки със съвети и да провеждат обучения на медицинския персонал в страната. Такива безплатни обучения се проведоха през септември и ноември 2022 г. като част от кампанията срещу насилието над медици #ПребориГнева.
Тя започва от гр. Самоков, една от невралгичните точки, в която медицинските екипи често са обект на вербална и физическа агресия. “Ние сами, с известна подготовка, можем да избегнем кризисната ситуация, защото, когато тя вече е факт, дори и да бъде осъден извършителят, душевната рана в пострадалия колега трудно се лекува", казва д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз, на тренинга в Самоков.
Обучението включва практически и теоретични модули, чрез които участниците медицински лица повишават уменията си за справяне с актовете на агресия, усъвършенстват психологическите си умения за справяне в критични ситуации и за разрешаване на конфликти.
Първите обучения при рестарта на кампанията се проведоха на 17-18 септеври в МБАЛ „Самоков“. На 5-6 ноември тренинги имаше и в УМБАЛ „Лозенец“ в София. Обученията продължават и през 2023 г., вече има няколко лечебни заведения, които искат да се включат.
Причините за агресията
Председателят на Български лекарски съюз д-р Иван Маджаров обобщи наскоро на медицински форум основните причини за агресивно поведение срещу медицински лица: загрижеността за здравословното състояние, дългото чакане, усещането за лошо качество на получените грижи, неудовлетворение от отношението на медицинския персонал.
Според председателя на БЛС за преодоляването на проблема с насилието над лекари е изключително важно да бъде повишен авторитетът на съсловието сред обществото, като се започне още в училище; самите медици да бъдат подготвени за рискови ситуации и за агресивните действия да бъдат прилагани справедливи и бързи наказания.
По света
Според някои източници началото на агресията към лекарите тръгва от САЩ още от средата на 60-те години на миналия век поради превръщането в машина за пари на цели кантори, които се занимават единствено с дела срещу лекари и клиники. По информация на Световната здравна организация (СЗО) 38% от лекарите в цял свят са били жертва на посегателства. Според проучване в Германия около 50% от лекарите са били обект на агресия.
През 2018 г. Великобритания обявява „Програма за нулева толерантност към агресията към лекари“, според която, ако пациент или негови близки проявят агресия към медицинско лице, лечението му се прекратява. Проучване на Български лекарски съюз също показва, че 53% от лекарите в Италия са били жертва на насилие.
Проблемът с агресията води до такъв спад на интереса към лекарската професия в Италия, който през 2019 г. принуждава Министерството на здравеопазването да разреши наемането на работа на пенсионирани лекари и да увеличи възрастта за пенсиониране на лекари.
Оказва се, че ситуацията в близката до нас Турция обаче е много по-сериозна, там почти 90% от заетите в здравния сектор са били жертва на насилие поне един път през кариерата си.
Правната рамка у нас
На 14 януари 2020 г. е подписано споразумение между Българския лекарски съюз, Министерството на здравеопазването и Прокуратурата на Република България, според което всички сигнали за агресия над медици да бъдат незабавно предавани към главния прокурор. Такива сигнали могат да бъдат подавани на е-мейла на БЛС blsus@blsbg.com
Обучителните курсове за справяне с агресивно поведение са безплатни за лекари и медицински специалисти. Лечебните заведения, които желаят да се включат, могат да позвънят на тел: 0898 483597 или да изпратят имейл дo pr@blsbg.com.
„Пак ще бъде Коледа“
Така се казва песента, която Коцето Калки създаде през 2021 г. за SOS Детски селища България. В музикалния му подарък участва семейството му – съпругата му Мартина, синът му Теодор и деца от Националното музикално училище „Любомир Пипков“. Тази година песента и клипът пак ще напомнят за дейността на Сдружение SOS Детски селища България, която не е еднократна инициатива по Коледа, а 32-годишен труд, дал шанс на хиляди български деца да имат дом и да растат в семеен тип среда. Сдружението е част от голямото международно семейство SOS Children’s Villages International, което днес се грижи за близо 2 500 000 деца в 137 страни по света.
Началото
През 1945 г. приключва Втората световна война и оставя хиляди деца без дом и семейство. Тогава австриецът филантроп Херман Гмайнер, самият той участник във войната, открива първото детско селище в Имст, Тирол, през 1949 г. В него настанява майки, които са загубили мъжете си през войната, в малки къщички, в които те да имат условия да отглеждат собствените си и други осиротели деца без нито един родител. Макар и да не е съвсем истинско семейство, този модел – майка с до 8 деца в хубав спретнат дом – е много по-хуманен от грижата в пансиони и сиропиталища. По-късно този модел се запазва за грижата за деца без родители и деца в риск – изоставени от родителите си, преживели насилие или в много тежко социално и икономическо положение. През втората половина на XX век организацията се разпространява в цяла Европа. През 1959 г. са създадени национални асоциации на SOS Детски селища в Италия, Франция и Германия, а през същата година е основана първата SOS младежка организация в Инсбрук, Австрия. Първата майка на Детско селище е австрийката Мария Вебер (1919–2011), a първи покровител e съпругата на немски индустриалец, Беатрис фон Бох-Галхау (1914-2011). Тя финансира първото SOS-детско селище в Германия с личните си средства и използва политическите и бизнес връзки на съпруга си, за да популяризира идеята. По-късно в света вече има над 570 SOS Детски селища. Днес обаче детските селища отдавна не са това, което бяха – те надраснаха оградите и се отвориха за общността.
SOS Детски селища България
Когато преди 32 години се появяват детските селища в Трявна и Дрен, те предизвикват огромен обществен интерес. За първи път след годините на социализма се случва нещо различно в грижата за децата в риск освен големите здания, в които те живеят и учат, наречени милостиво Домове за деца, лишени от родителска грижа. Днес сдружението има нови инициативи и дълъг извървян път. Селищата са отворени за общността и представляват по-скоро комплекс от социални услуги, от които могат да се възползват децата, младежите и семействата от общността. Някои от основните дейности на Сдружение SOS Детски селища България са:
Програмата „Подкрепа на семейството“ и превенция на разделяне на деца от техните семейства е насочена към деца, които са в риск да загубят грижата на родителите си. На родителите се оказва социална и психологическа помощ, за да могат да се грижат по-добре за своите деца. Екип от квалифицирани специалисти - социални работници, психолози, педагози, съдейства на родителите за това децата да получават закрила, здравна грижа, образование и развитие. Подкрепят се родителите да започнат работа и да подобрят условията си на живот. Програмата се предоставя в SOS Kонсултативните центрове в София, Перник, Велико Търново, Габрово и Трявна.
За млади майки и бременни жени, които нямат подкрепа от семействата си и срещат трудности преди или в първите месеци след раждането, Звено „Майка и бебе“ в гр. Габрово предоставя временно настаняване до 6 месеца. Насърчава се привързаността майка-дете и изграждането на родителски умения, съдейства се на младите майки за намиране на жилище и започване на работа.
В резултат: 95% от случаите семействата са подобрили грижата за децата си и е предотвратена раздялата на деца и родители.
Семеен тип грижа
Чрез SOS приемни семейства в Трявна, Габрово, Велико Търново, София, Перник и Брезник деца, разделени от родителите си, растат в семейство, в среда на доверие и сигурност. Децата посещават училищата и детските градини и са включени в естествената си детска среда и местната общност. С тях работят квалифицирани екипи от педагози, психолози, психотерапевти, логопеди и социални работници. SOS Семейните домове осигуряват дом и грижа за юноши и девойки на възраст между 14 и 18 години, за които до момента на приемането им са изчерпани възможностите за оставане и връщане в биологичното семейство, настаняване в семейството на близки и роднини, осиновяване или настаняване в приемно семейство. Те живеят заедно в апартаменти под грижите на екип от възпитатели, които им помагат да преодолеят преживените травми от раздялата със семейството им, да изградят умения за самостоятелен живот, да завършат образование и да придобият професионална квалификация.
Програма „Начало на самостоятелен живот“
Какво се случва с младежите, когато навършат 18 години? Те напускат семейния тип грижа, в която са израсли и остават сами. Това е труден момент и огромно предизвикателство за тях, момент, в който те са много уязвими и още имат нужда от подкрепа. Тази програма има за цел да насърчи старта на младежите в самостоятелния им живот, при намиране на работа, място за живеене и възможности за реализация, продължаване на образованието във ВУЗ. Сдружението оказва консултативна и финансова помощ на младежите в рамките на 3 години след напускане на грижа. През октомври тази година сдружението стартира кампания "Пощенска кутия за бъдеще", с която апелира към гражданите да напишат писмо до социалния министър с молба да се въведе като социална услуга финансовата подкрепа за тях.
Повече за дейността, програмите и кампаниите на SOS
Детски селища България можете да научавате на сайта:
Можете да станете SOS Приятел и да помогнете, като изпратите SMS с текст 5 на 1285.
Защото пак ще бъде Коледа и никое дете не трябва да е самò!
Надежда за дете на хората с онкологични заболявания
Макар диагнозата „рак“ да е все по-често срещана при хора в репродуктивна възраст и дори при деца, благодарение на възможностите на съвременната медицина днес тя не е задължително фатална, нито задължително лишава болния от щастието да стане родител. За това се бори Болница „Надежда“ в София, утвърдила се като Национален център за запазване на фертилитета при пациенти с онкологични заболявания.
Д-р Георги Стаменов
Съхранената надежда за дете дава на хората с онкологични заболявания увереност, сила и мотивация да преминат през лечението. За това говорим с д-р Стаменов, основател на МБАЛ „Надежда“ и водещ експерт по репродуктивна медицина у нас, както и международно признат специалист по минимално инвазивна гинекологична хирургия.
Д-р Стаменов е създател на център за обучение по гинекологична ендоскопия в болница „Надежда“ със специален акцент върху фертилитета. Съосновател и преподавател в Международното училище по лазерна гинекология. Ръководи центъра по асистирана репродукция и репродуктивна хирургия в МБАЛ „Надежда“, притежаващ EBCOG акредитация за обучение по акушерство и гинекология и ESHRE акредитация като обучителен център по репродуктивна медицина.
Д-р Стаменов, как се роди идеята болница „Надежда“ да се превърне в национален център за запазване на фертилитета при пациенти с онкологични заболявания?
Винаги сме имали тази идея, особено откакто открихме клиниката по медицинска онкология в МБАЛ „Надежда“ и работим рамо до рамо с онколозите на болницата. Тук се борим не само за успешното лечение на пациентите, но и за това те да имат добро качество на живот по време и след терапиите. Болница „Надежда“ стана такъв център, защото всичко тук е под един покрив – онкология, хирургия, образна диагностика, гинекология, 8 отлични лаборатории, звено за психологическа подкрепа.
Но най-вече имаме добрата експертиза, благодарение на наученото през дългите години чрез опит в работата с тези пациенти – не само за запазване на фертилитета, но и за проследяването на бременността и за раждането. Дори може да приложим хирургично лечение по време на самата бременност, което сме го правили. При него се съчетават акушерството и гинекологията с хирургията и едновременно с това приложението на онкологичната терапия.
Давам го и за пример, защото ние мислим като екип – акушер-гинекологът и специалистът по фетална медицина, онкологът, неонатолозите – сме заедно в случая, говорим помежду си, разискваме и решаваме казуси заедно.
Какво налага да се мисли за съхраняване на фертилитета при новодиагностицираните с рак пациенти и какви са начините това да се постигне?
Начините за съхранение на фертилитета при пациентите с онкологични заболявания сме ги излагали много пъти на различни конгреси и семинари в България и по света. Най-класическият подход е съхранение на сперматозоиди и яйцеклетки или съхранение на фертилна тъкан (яйчникова и тестикуларна). Това, което налага да се мисли в тази посока, е новото ни виждане за заболяването и новите задачи, които поставя онкологичното лечение. Ракът е лечим в ранните си стадии и човекът се връща отново към живота.
За съжаление страничните ефекти на терапията (лъче- и химиотерапията) могат да увредят репродукцията. Затова, когато предлагаме на тези хора съхраняване на фертилитета, ние мислим напред във времето за деня след заболяването, когато ще имат възможност да реализират мечтата за дете.
В болница „Надежда“ се проследяват бременности, усложнени с карцином. Каква е онкологичната терапия по време на бременност и какви са рисковете за плода?
О, на този въпрос може да се отдели много време. В болница „Надежда“ имаме успешно решени случаи на бременност и меланом, бременност и рак на гърдата и др. Целта на съвместната работа между онколога и акушер-гинеколога в тези случаи е по време на лечението да не се уврежда плодът, но и същевременно да не се подлага на риск животът на бременната.
Ако се налага бебето да бъде извадено по-рано, за да се приложат медикаменти, които биха се отразили негативно на развитието му, това решение се взима екипно и според индивидуалната прогресия на заболяването. Ние се стремим и полагаме всички усилия бременността да стигне до край.
По принцип онкологичното лечение започва след първия триместър, защото дотогава се формират всички органи и системи на бебето. Терапиите се прилагат по стандартни и утвърдени протоколи. Целта ни е да съхраним бременността, като същевременно не отлагаме нужното лечение на жената.
Какви са подходите при пациенти с онкологична диагноза преди старта на терапията им?
Ние приемаме жените и мъжете с онкологично заболяване веднага – до 24 часа след обаждането им за консултация по запазване на репродукцията. При тази консултация им представяме възможностите за съхранение на шансовете за дете според индивидуалния случай, говорим с тях, изслушваме ги, а всеки пациент преценява дали да продължи напред с процедурата. Това, което искаме, е те да се чувстват защитени, обгрижени, окуражени и да усетят, че ние, заедно с онкотерапевтите им, вярваме в крайния успех на тяхното лечение.
Какви са възможностите на пациенти в ремисия да станат родители и как медицината може да им съдейства?
Това зависи от много фактори – как работят яйчниците, какъв е бил карциномът и др. Когато човек е в ремисия, зависи как работят репродуктивните органи и системи, дали жената продължава да има овулация, дали мъжът има сперматозоиди... Не- винаги, когато имаме съхранени преди лечение яйцеклетки или сперматозоиди те задължително са първа линия на репродукцията при тези пациенти.
Но са нашата резерва, нашата надежда, която ни дава увереност, че ако все пак репродуктивните органи са поразени от терапиите, ние можем да работим със съхранените клетки и да дадем шанс за потомство на младите жени и мъже. Това, което трябва да знаят нашите пациенти, е, че след като се излекуват, трябва да ни потърсят, защото ние се занимаваме не само с асистираната репродукция.
Екипът се интересува от всички видове онкологични заболявания, така че когато пациентите се обърнат към нас, да знаем каква помощ може да окажем във всеки индивидуален случай. Защото има разлика, ако дойде момиче, преминало през лечение на карцином на дебелото черво, и такова, което е било с рак на гърдата. При тях подходът е съвършено различен, но и в двата случая има решение!
Какви са спецификите при съхраняване на фертилитета при деца и юноши със злокачествени заболявания?
Това е най-трудната част и още неразработена в България. При тези случаи трябва да се говори много и да се информират подробно самите родители, трябва да говориш и със самото дете и да му обясниш защо всъщност това се прави – нещо, което никак не е лесно, макар и да изглежда разговор за 10 минути. Ние тябва да успокоим страховете, защото и родителите, и детето са уплашени.
Трябва да им предложим варианти и те да вземат информирано решение как да се процедира. Тук роля има и психологът, защото когато взимаш решение за собственото си дете, а не за себе си, е доста по-отговорно, сложно и емоционално. Съхраняването на фертилитета при деца и подрастващи е практика в развития свят – в Европа и в САЩ, и ние ще направим всичко възможно това да стане практика и у нас. Защото излекуваните деца трябва да имат възможност да изживеят всички красиви житейски моменти и да имат един нормален живот.
Достъпно ли е съхранението на фертилитета от финансова гледна точка?
Благодарение на разбирането, което проявиха институциите, днес държавният Център по асистирана репродукция дава възможност жени с онкологични заболявания до 34 години да съхранят яйцеклетки преди лечение безплатно. При нас в Национален център за запазване на фертилитета и проследяване на бременност след онкологични заболявания „Надежда“, се прави процедурата и се съхраняват репродуктивните клетки на жените над 34 години и на мъжете абсолютно безплатно. Единственото, което заплащат жените, са медикаментите за стимулация, ако такава се налага.
Кога пациентите могат да се обръщат към центъра за помощ?
Отговорът на този въпрос е: Веднага! Във всички гайдлайни по света е посочено, че още с поставянето на диагнозата на пациент в репродуктивна възраст, той трябва да потърси специалист по асистирана репродукция за запазване на фертилитета и не само – това, което се изтъква в тези гайдлайни, е, че всеки пациент, независимо от онкологичното си заболяване, трябва да бъде насочен и към такава консултация! За съжаление дори и в световен мащаб все още подобни консултации не се случват на 100%, но ние трябва да се стремим това да стане практика за всеки новодиагностициран пациент в репродуктивна възраст. Защото съхранената надежда за дете дава на хората с онкологични заболявания увереност, сила и мотивация да преминат през лечението, и най-важното – когато вече се излекуват, това е възможност да се върнат към нормалния живот и към плановете за родителство – както всички останали хора.
Доброто е заразно. Доказва го един млад мъж от Албания, който живее в София и помага на хора в беда от цяла България. Прави го от сърце, безвъзмездно и въвлича и други, като създава платформа и сдружение „Приятели, ПОМАГАЙТЕ – Лео Кадели“.
Всичко започва преди Великден на 2016 г., когато Лео, покъртен от новина за възрастна жена с умиращ син в кюстендилското село Шишковци, отива да се притече на помощ заедно с приятели. Оттогава е помогнал на повече от десет хиляди семейства, а платформата във Фейсбук наброява повече от 100 000 последователи. Роден в бедно семейство със 7 деца, Лео има сърце за болката, но е нетърпим към злоупотребата с човешката добрина и към мързела.
Той е предприемач и се занимава със строителство. Всеки ден отделя от личното си време и енергия за каузите, които е избрал да подкрепи. „В моето семейство може да не сме имали храна за вечеря, но сме имали чувство за достойнство и за справедливост. Примерите, които имам, са били много човешки: никога да не пречиш, с каквото можеш да помагаш и никога да не приемаш помощ, която не можеш да върнеш обратно, дори да не е на същия човек, но да върнеш доброто.“
Лео живее дълго време в Гърция, в Италия. В Гърция се запознава с бившата си жена и идва с нея в България. „Тук много ми хареса. Климатът ме впечатли, четирите сезона. Видях една балканска страна като тези, в които съм живял и съм роден. И реших да остана.“ Преди повече от 12 години се разделят с първата си жена, имат 16-годишен син и запазват добри отношения. Днес Лео има ново щастливо семейство и още един син на 1 година.
Лео, за изминалите шест години сте помогнали на толкова много хора. Как избирате каузи?
Това е голяма отговорност. Внимавам на кого да помогна, за да не подведа и тези 100 000 души в платформата. Когато избирам сигнали, винаги мисля: защо този човек е в това положение, какво се е случило, какво е направил той сам, за да си помогне? На ден имам по 20, 30, 50, стигали са до 100 обаждания, наистина сме като „Бърза помощ“ за жалост, и то от цяла България. Винаги помагаме на хората, когато има логично обяснение за тяхната ситуация и тя ме е трогнала човешки.
Да вземем например Мария. Има две деца, с мъжа ú работят, живеят скромно и си гледат децата. Мъжът ú умира и тя вече е в беда. Тук говорим не само за беда в психически план, но и икономически – едната заплата спира. Семейството има някакъв стандарт, може да е минимален, но си го имат. А сега получават минимална смешна пенсия, с която Мария е вече в сериозна беда. И Мария заслужава едно рамо, заслужава подкрепа.
Хората могат да подават сигнал за човек в беда чрез кратко видео, на което го представят, посочват къде се намира и какъв е неговият проблем. Защо избрахте точно този начин?
Този начин работи. Много хора злоупотребяват, подават по телефон сигнал и когато отидеш на място, нещата не са така. Човекът се оплаква, много съм зле, държавата не помага, ела помогни. Отиваш на място и виждаш една мизерия, но и една мръсотия, един мързел, една безотговорност! А с клипа мога до голяма степен да преценя каква е реалната ситуация и да не правя излишен разход, за да отида на място на 400 км и да установя нещо различно.
Когато човек стои с лицето си, с името си срещу един проблем и наистина се опитва да го реши и този човек помоли за помощ, почти винаги гледам да помагам.
Какви са дарителите?
Първият дарител съм аз, от първия ден и до днес. Аз финансирам основно платформата с мои лични средства. През първата година, почти през цялата, бях сам. След това започнаха да ме подкрепят приятели. И в момента ме подкрепят единствено приятели и последователи на платформата. Нямам и една стотинка от държавата като приход, нямам една стотинка от субсидии, проекти или големи фирми спонсори.
Как помагате?
Никога не давам пари. Но помагаме с всичко останало: храни, лекарства, мебели, ремонти, намиране на работа, помощ за изваждане на ТЕЛК, намиране на жилище. Лесно е да дадеш пари, но да накараш целият механизъм да работи, това е голямата ми гордост.
Трудно ли е да се намират доброволци и да се организира екип?
При мен има ред и дисциплина. Човек, който не идва на задачата, обещал e да дойде в 8, а идва в 8 и 10, няма работа при нас. Не ми трябват безотговорни хора около мен. Имам тези, на които разчитам, и те не са малко. Идват да помагат високопоставени хора, успешни бизнесмени, да работят заедно с мен или да чистят с метлата. Като едно семейство, всички работят заедно и са на масата заедно, няма значение кой какъв е.
Благодарение на сдружението у нас пристигат помощи от АSB в Германия. Каква е тази организация, как се свързахте с нея и с какво тя помага на България?
Имам принципи в живота, не търся и не моля никого за нищо. Просто публикувам в платформата това, което правя, и който има желание, се присъединява и помага. По този начин са разбрали и в тази организация в Германия, която е на 130 години, предоставя хуманитарна помощ, има хеликоптери, бърза помощ, 1 милион и сто хиляди доброволци. Тя е като държава в държавата и работи на национално и на международно ниво.
Български дипломат в Германия, чиято жена следва платформата, направи връзка с тази организация. ASB се е опитвала два пъти да дойде в България преди около 10 години, но тук са злоупотребили с дарения, които са били изпратени. Поканиха ни на среща, показаха ни складовете, организацията. И ни предоставиха ценна помощ.
Докарахме в България медицински уреди, медицински легла, шкафчета, уреди за деца с ДЦП и ги раздадохме в държавни болници в Омуртаг и в Перник. Организацията е готова да ни изпраща постоянно хуманитарна помощ, но имаме нужда от транспорт.
Как може всеки от нас да помогне?
Много хора звънят за дрехи, не виждам смисъл това да го прави една организация, ние можем да правим повече. Гледам да бъда полезен с по-мащабни неща: с ремонти, с мебели, с техника за дома. Много имаме нужда от запазени или нови инвалидни колички и столове. Необходими са ни и всякакви строителни материали. Можете да ни подкрепите и с превод по банковата сметка на сдружението.
Сдружение „Приятели, ПОМАГАЙТЕ - Лео Кадели“
гр. София. ул. Околовръстен път 106
www.pomagaite.com
Банкова сметка
IBAN: BG45UBBS80021091243240
SWIFT: UBBSBGSF
ОСНОВАНИЕ „DONATION / ДАРЕНИЕ“
За повече информация: 0898 366 113
Купи подарък от майка на дете с увреждане
Един от показателите за състоянието на едно общество е начинът, по който се грижи за най-уязвимите си членове – децата и хората с увреждания. Когато държавата абдикира от тях, те и техните близки търсят сами достойни алтернативи. Понякога идеите се раждат спонтанно, а резултатите от реализирането им докосват хиляди семейства.
Веднъж моя приятелка сподели за красивите подаръци, ръчно направени от майки на деца с увреждания, които намира във Facebook. Веднага усетих, че това е изключително сърцата идея.
Свързах се със създателката на групата „Купи подарък от майка на дете с увреждане“ и един от нейните администратори, Ина Маринова, за да сподели с нас своята инициатива, към която вече са се присъединили почти 200 000 души.
Ина, как се роди Facebook групата „Купи подарък от майка на дете с увреждане“?
Идеята за създаването на групата се породи съвсем спонтанно. Хора като мен, с вече пораснали деца, от години стоейки си вкъщи с детето, правят нещо, плетат, шият, занимават се с декорации и много други неща.
От една страна да запълват сивото си ежедневие, от друга – да помагат за базари, инициативи, центрове и места, свързани с децата ни: често такива центрове са на самоиздръжка. Аз самата от доста време рисувах, занимавах се с декупаж, но започнах да плета с пръсти, с една много интересна прежда.
Оплетох за цялото си семейство пантофки и една вечер реших да напиша в друга наша група идеята ми да показваме какво правим и да продаваме помежду си. Още, когато пуснах поста със снимки на моите пантофки, всички много въодушевено приеха идеята и няколко часа по-късно реших да създам отделна група и името се роди сам: Купи подарък от майка на дете с увреждане!
В началото мислех, че само такива като мен ще се включват, но с всяка седмица потребителите се увеличаваха лавинообразно. Това много ме радва!
Как работи групата и каква е нейната цел?
Групата има за цел да върне на пазара на труда хора, които поради увреждането на член на семейството или собственото си увреждане, няма как да работят по нормалния начин, т.е. да направи така, че и от дома си тези хора да могат да работят и да се чувстват полезни и значими за себе си и за семействата си.
Работата, сама по себе си, е важно нещо и хората, които остават в домовете си завинаги се чувстват потиснати и самотни. Те остават на социални помощи в пълна зависимост от държавата, а не бива да е така. Лично аз съм в дома си с детето си от 20 години, но съм човек в разцвета на силите си, можеща и способна и смятам, че има какво да дам все още, така че да се чувствам работеща и подпомагаща семейния си бюджет, независимо от факта че съм вкъщи и обгрижвам човек с увреждане.
И ако държавата не е създала условията хората с увреждания и родители на деца с увреждания да работят, то тогава има начин и сами да го направим и смятам, че тази група създаде именно това: място, където хората с увреждания и техните родители вече да се чувстват работещи и част от обществото! Самата комуникация клиент – човек с увреждане или родител, е нещо изключително ценно за нас.
Какви са правилата на групата, кой и какво може да продава в нея?
Правилата са прости. Имат право да продават хора с увреждания или родител, обгрижващ дете/човек с увреждане и поради този факт нямат възможност да работят на пълен работен ден извън дома си. Може да се продават ръчно изработени продукти, но препродажбата е забранена. Не става дума за чиста търговия, а за нещо, което ние сме изработили с ръцете си, което го прави уникално с вложена душа и любов при създаването му.
Администраторите осъществяват ли по някакъв начин контрол над продуктите, особено хранителните, които се предлагат?
Да, опитваме се да контролираме какво точно се продава, а и самата социална мрежа вече създава контрол.
Сблъсквате ли се със злоупотреби?
Втора година вече не успяваме да спрем опитите на всякакви търговци да предлагат продуктите си. Непрекъснато призоваваме нашите последователи да проверяват хората, които им правят предложения на лични съобщения, а ако не успяват сами, да пишат на администратор, който ще им даде информация дали лицето, което им пише, е човек с увреждане или майка на лице с увреждане.
Поне една от нас винаги е на линия и се стараем да оказваме непрекъсната помощ, ако бъдем потърсени.
Кое кара хората да избират ръчно изработен подарък от майка на дете с увреждане, вместо стандартен подарък от магазин?
Предполагам, че ние като общество се развиваме и забелязвам, че в последните години хората все повече ценят ръчно изработените продукти. Често хората търсят персонализиран подарък, дали с име, дали нарисуван любим символ, все неща, които в магазина не можеш да купиш. От друга страна, хората са емпатични и искрено ме радва фактът, че именно тяхната емпатия даде шанс на хора като нас да покажат, че са способни, че могат и че създават прекрасни неща.
Имате ли нещо, което бихте споделили с читателите на здравното списание „BETTY Моята аптека“?
Това, което бих казала, е едно огромно „Благодаря!“ на всеки човек, дал шанс на човек с увреждане или родител, отглеждащ дете/лице с увреждане, така че той да се чувства вече като част от цялото, част от едно модерно, толерантно общество!
