училище за живота: КАК КОМПАНИЯ ЗА КИБЕРЗАЩИТА ПРОМЕНЯ СЪДБИ

„Училище за живота“ - така се нарича проектът от серия работилници за успешна професионална и лична реализация за младежи, лишени от родителска грижа и отглеждани в институции. Разработен е от българския екип на Acronis Cyber Foundation Program и целта му е да помогне на младежите в избора на професия, в създаването на умения за търсене и намиране на подходяща работа, изграждането на навици и работна дисциплина, мотивацията за завършване на висше образование и съчетаване на учене и работа, управление на личен бюджет, безопасност в интернет пространството и пр.

„Нямаме търпение да започнем работа с нашите приятели от КСУДС „Роман“. Ако успеем да помогнем и да променим живота дори на един младеж, всичко ще си е струвало“, споделя Десислава Лазарова, посланик в програмата Acronis Cyber Foundation Program и движеща сила зад много от проектите.

КСУДС в град Роман

Това е едно от добрите социални заведения в област Враца благодарение на професионализма, отдадеността и личните усилия на директорката му Ивет Симеонова и нейния екип. В социалните услуги за резидентна грижа се отглеждат 30 деца, лишени от родителска грижа на възраст от 7 до 18/20 години, а в дневния център за деца с увреждания всеки ден се полагат грижи чрез специализиран вид социални услуги за още 22 деца и техните семейства. „Представете си едно голямо семейство с 30 деца. Сега си представете едно домакинство за 30 деца. Държавата горе-долу ви осигурява финансиране за храна и битови нужди. Толкова“, казва директорката Ивет Симеонова.

Старият микробус, който привлече общественото внимание

Когато посред зима се поврежда безвъзвратно амортизираният микробус, дарен преди 15 години от нидерландска организация, с който децата посещават лекар и който се ползва три пъти дневно за транспорт на децата с увреждания от околните села до дома за провеждане на специализирани занимания, това привлече вниманието на медиите и потресе широката общественост. Работата в дневния център на дома с децата с увреждания беше преустановена, а децата - поставени в реална опасност при необходимост от медицински преглед.

Много бързо чрез лични контакти на екипа на Acronis и активно търсене на дарители кампанията за събиране на средства за закупуване на употребяван минибус се превърна в национална инициатива, с която беше запознат социалният министър и представена в национален телевизионен ефир неколкократно. В резултат компании и частни дарители се включиха и за много кратък период събраната сума не само надхвърли първоначалната цел, но ще позволи на ръководството на дома да закупи чисто ново превозно средство. Така не само дневният център ще заработи отново, но и сирачетата ще имат достъп до лекар, както и възможност за кратки екскурзии, които им помагат да опознават света извън дома.

Проектът „Училище за живота“

Проектът е повлиян от опита на Acronis по света. През 2018 г. компанията стартира своя програма, фокусирана върху образованието, като строи училища в труднодостъпни райони за общности в Африка, Южна Америка и т.нар. Глобален Юг, провежда обучения за компютърна грамотност сред различни социални групи – от деца и пенсионери до бивши затворници и имигранти, издава образователни книги. От 2022 г. екологичните инициативи също стават част от мисията на компанията.

През миналата година българският екип, събиращ хора от различни националности, организира акции за почистване на едни от най-обичаните райони на Витоша и парка Камбаните - 110 служители и техните семейства почистиха и събраха почти 600 кг боклук. За Деня на будителите екипът подари и монтира информационни табла в 34. ОУ „Стою Шишков“ в София, представящи българските научни и културни открития и постижения със световна значимост.

Проектът „Училище за живота“ цели да подкрепи младежите сираци в Роман, които системата ще изхвърли съвсем скоро. Това, с което наистина можем да помогнем ние, външните хора, е да осигурим безплатни курсове по английски език, шофьорски курс, курсове за професионална квалификация, да дадем шанс за първата работа на едно такова дете, финансова подкрепа, стипендии и пр.

Ако имате възможност да помогнете, свържете се с българския екип на програмата на Acronis Cyber Foundation Program на:

foundation@acronis.org или директно с

директора на дома г-жа Ивет Симеонова

на тел. 0888 783 451.

 

Подкрепа на семейства с редки диагнози

През 1872 г. д-р Джордж Хънтингтън, 22-годишен американски потомствен лекар, една година след като е взел дипломата си по медицина в Колумбийския университет в Ню Йорк, описва за пръв път особено заболяване. То става забележимо най-често, когато човек е на средна възраст: започва да прави странни неволни движения, появяват се проблеми с координацията, настъпва спад в умствените му способности и промяна в психиката, израза на лицето, затруднено говорене. По името на своя откривател е наречено болест или хорея на Хънтингтън и представлява дегенеративно генетично неврологично разстройство, което води до деменция. Днес честотата му в Европа е 5-10 на 100 000 души. Все още не е създадено лекарство, което да го излекува, но има такива, които успешно намаляват симптомите. Продължителността на живота на диагностицираните е около 20 години след появата на първите симптоми.

Българска Хънтингтън Асоциация

През 2013 г. Стефан е диагностициран с рядкото неврологично заболяване болест на Хънтингтън и семейството му преминава през сериозна криза. Заедно със съпругата си Ирена и съмишленици започват да търсят помощ. Създава се група на учредителите на Българска Хънтингтън асоциация с подкрепата на Беатрис де Шепърд, президент на Европейската Хънтингтън асоциация. На 25 февруари следващата година сдружението е регистрирано официално като организация за създаване на общност и пространство за грижа и подкрепа на хора, засегнати от редки неврологични болести. До края на 2014 г. в общността вече има значителен брой семейства с ясна стратегия.

Инициативи

През 2015 г. стартират първите кампании за информираност и разбиране на предизвикателствата пред семействата с редки диагнози: „Да обиколим България с колело в подкрепа на хората, живеещи с болест на Хънтингтън“ и прожекцията на документалния филм  „Танцът на Хънтингтън“ („танцуващата“ походка е характерна при това заболяване, причинява се от треперенето на крайниците и загубата на волеви контрол над мускулите). В София започва първата програма за мобилна психосоциална подкрепа на семейства с различни редки неврологични болести. Следващите години от дейността на асоциацията преминават под мотото „Болестта може да е рядка, но грижата не трябва да е!“. Асоциацията осигурява на семействата информация, обучения и услуги, които да подобряват качеството им на живот, провежда  обучителни семинари и конференции. През 2017 г. е открит безплатния информационно–консултативен кабинет „Център за хора с редки болести” в София и стартира партньорство с експерти от Клиниката по неврология към УМБАЛ „Александровска“ и Национална генетична лаборатория. Мобилните грижи за семейства с редки болести в София стават все по-добре организирани и в тях се включва система за рехабилитация и по-добри възможности за грижа в дома. През 2018 г. асоциацията получава Първа награда за Иновативна социална услуга на годината от Столична община. През следващата година започва партньорството с най-стария център за хора с редки диагнози „Фрамбу“. Работата не спира и по време на пандемията от Ковид 19. Онлайн или на живо продължават обучителните семинари за професионалисти и за семейства с редки заболявания, както и грижата за тях. През 2022 г. е открита първата Национална информационна телефонна линия за редки болести в България (0800 300 97). Асоциацията е отличена в дарителския конкурс на Тeva Bulgaria „Заедно за здраве“.

Зад всяка диагноза стоят човешки съдби

В България хората с редки диагнози са половин милион, само в София те са 150 000 хиляди. Анна е една от тях. Ритъмът ú на живот на млада работеща жена, съпруга и майка е покосен  от диагнозата болест на Хънтингтън. Първо идва отричането, а след това дълбокото отчаяние и ужас за децата ú: вероятността те да наследят генетичния дефект, който причинява заболяването, е 50%. Но тя не е сама: включва се в рехабилитацията и програмите на Българска Хънтингтън асоциация. От подкрепа имат нужда не само пациентите, а и техните семейства, особено децата и младите хора. Когато родителят им страда от заболяване, което не му позволява да се грижи за тях, те могат да изпаднат в дълбоко униние. Информираността и социалната подкрепа им помагат да се справят, да разберат по-добре развитието на болестта и какво да правят, ако я наследят. А когато диагностицираният с рядка диагноза е дете? След гнева, мъката, чувството за вина, страха и отричането на родителите идва осъзнаването, че животът никога повече няма да е същият. И точно тогава имат най-голяма нужда от подкрепа, от  достоверна информация, от загрижени хора и от общност.

Как да помогнем

Въпреки че към момента Центърът за хора с редки болести в София се помещава само на 25 кв.м, до края на 2022 г. е подкрепил 1295 семейства с мобилни и стационарни грижи. През 2023 г. на асоциацията е предоставено за безвъзмездно ползване по-голямо по площ помещение, което е необходимо да бъде ремонтирано, обзаведено и оборудвано, за да може да предложи подкрепа на повече хора.

Всеки от нас може да помогне, като дари чрез SMS с текст DMS REDKI на номер 17 777 (за абонати на Telenor, VIVACOM и A1) на цена 1 лв. 

Или направи банков превод на:

Сдружение „Българска Хънтингтън асоциация“

IBAN: BG28BGUS91601002931700

BIC: BGUSBGSF

Българо-американска кредитна банка

За допълнителна информация: www.huntington.bg

За медиацията като медикация - има ли лек за болните отношения

Юлия Раданова е адвокат по професия, управляващ съдружник в LSP (Legal Solutions Partners) - кантора, която работи за дигитализацията на правото и неговата достъпност. Доктор по право е с дисертация в сферата на семейната медиация. Председател е на Института по медиация и управление на спорове (ИМЕУС) и консултант в сферата на медиацията за ADR Center s.r.l., който е най-големият доставчик на медиационни услуги в Европа. Понастоящем е постдокторант към Университета „Миколос Ромерис“ в Литва като научните й търсения са насочени към нуждата от реформи в сферата на семейната медиация на ниво Европейски съюз. Преподава медиация в редица европейски университети, както и в България. Завършила е право в Софийския университет, има диплома по английско и европейско право от Британски правни центрове, съвместно с Университета в Кеймбридж. Тя е регистриран медиатор към Министерството на правосъдието, специализираща в трансгранични спорове, и притежава диплома по медиация от университета Харвард. Завеждала е отдел „Медиация в Независимия механизъм за отчетност на проекти“ към Европейската банка за реконструкция и развитие. Автор е на книгата „Медиацията в брачните отношения“, изд. „Сиби“. Има едно дете.

Г-жо Раданова, какво представлява медиацията?

-Медиацията е подход в търсенето на решение по даден спор, при който намесваме едно трето лице с цел подпомагане на диалога. Медиаторът изслушва, разбира, валидира и се опитва да преведе на страните това, което не чуват под емоцията на конфликта. Медиацията може да бъде оприличена на своеобразна GPS система, при която спорещите залагат желаната си крайна дестинация, а медиаторът ги повежда към нея. В това своеобразно пътуване из дебрите на конфликта медиаторът не осъжда, не оценява, не решава. Ролята му е на безпристрастен и неутрален в спора участник, който организира протичането на диалог, носещ едно качествено ново познание. Условие за протичане на процедурата е страните да участват доброволно при пълна равнопоставеност и спазване на строга поверителност на споделеното в рамките на процедурата. Всичко това създава една сигурна среда за споделяне, в рамките на която и чрез съдействието на медиатора страните могат да се срещнат по един различен начин и да обсъдят варианти за решение, които все още не са били взети предвид. Процедурата по медиация изисква смелост за изправяне на спорещите един пред друг и пред себе си, пред разочарованието, гнева, тъгата, пропилените възможности и отговорност за последиците на собствените си действия. За протичането на процеса се приемат няколко прости правила за съвместната ни комуникация: Без обвинения. Без осъждане. Без прекъсване.

Това означава, че медиацията няма нищо общо с един съдебен процес, в който съдията е ограничен от законовия ред да изслушва в такава дълбочина страните и съответно не разполага с толкова детайлна информация, когато постановява своето решение?

-Да, така е. Медиаторът и страните са заедно, за да извървят трънливия път към намереното решение – решение, което медиаторът не подава, а подпомага да бъде прието между участниците. Медиаторът не е съдия, не е и арбитър. Той не може и не взема решения вместо страните. А те – страните – са именно тези, овластили го с това да стане изследователят на техния конфликт и да им съдейства за намирането на решения, които съдът не би постановил, и имплементирането на варианти, за които в съдебна зала не може да става и дума. Процедурата е бърза (доколкото и с каквато скорост се движат страните) и евтина. Спестява нерви и пари. А и позволява да бъдем чути за това какво действително е важно за нас. И да бъдем разбрани в опасенията, които таим.

За какви казуси може да помогне медиацията?

-Нашият закон не е ограничил полето на процедурата до конкретни казуси. Така че смело може да се възползваме от процедурата по всякакви видове конфликти: от семейни, търговски, потребителски, трудовоправни, гражданскоправни до тези, засягащи големи общности, държави.

Кой може да бъде медиатор и какво образование и квалификация следва да е получил?

-Медиатор може да бъде всеки, независимо от образование и професия, преминал успешно през сертифициращо обучение за медиатори и вписан в Единния регистър на медиаторите в България към Министерството на правосъдието. Единственото специфично изискване спрямо медиаторите касае съдебните такива, които ще гледат, считано от м. юли 2024 г., медиации по препратка на съда. За тях ще е налице изискване да са с юридическо образование и да са преминали успешно подбор на Висшия съдебен съвет за вписване като медиатори към съответния окръжен съд.

В момента България преминава към модел на задължителна медиация. Какво означава това?

-Задължителната съдебна медиация в страната е предвидена в Закона за медиацията и Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК). Тя цели стимулирането на гражданите и бизнеса все по-често да се обръщат в своите спорове към процедура по медиация, включително и посредством задължаването им да преминат през нея в случаите на спорове между съсобственици относно ползването или вземания, свързани с общата вещ, делби, споровете на етажната собственост, конфликти в дружествата с ограничена отговорност, свързани с оценката на дял или отговорността на управителя за вреди. Нормативната уредба предвижда един качествено различен подход, при който след инициирането на дело в една от горепосочените сфери страните задължително следва да преминат през процедура по медиация в център по медиация към съответния съд в рамките на до 3 часа. Паралелно с това измененията включват нови правомощия на съдиите, които по своя преценка ще могат да задължават страните да участват в процедура по медиация при семейните спорове, парични претенции от различно естество до 25 000 лв., дела за нарушена собственост и владение, трудови спорове, нарушени членски права в дружества, кооперации, сдружения,  спорове за интелектуална собственост. Основополагащият принцип на медиацията – а именно нейната доброволност, се запазва напълно и при случаите на задължително насочване на страните към нея. Задължителната съдебна медиация съставлява едно процесуално задължение на страните да участват в среща с медиатор, която да им даде по-пълно и задълбочено разбиране за естеството на процедурата по медиацията. Едва на тази база страните ще могат да направят информиран избор, дали да продължат в рамките на процедурата да опитват постигането на решение.

Можем ли да възприемем медиацията като алтернативно лечение за болезнени отношения?

-Медиацията прилича действително малко на медикация за болни отношения. Медикация е поредната чуждица, пробиваща си път в чистотата на българския свят език. Определението, което си прокарва път, пък гласи, че това е „системното използване на лекарствени средства“. Асоциативното мислене няма как да не се включи и да се опита да намери паралела между медиация и медикация. Действително тези понятия са излезли от речниковия апарат на две коренно различни области като медицина и медиация. Същевременно обаче медиацията, аналогично на медикацията, се явява способ за „медикиране“ на болестта в отношенията, която е назряла до степен да изисква външно третиране с разнообразни лекове и балсами за възстановяване и изцеряване. Медиацията справедливо може да бъде приравнена към медикация със своята системност на процеса и последователност в търсенето на новото и различното, което се ражда едва след изцелението, следващо болестта. Системното лечение в отношенията, използвайки методите на открития и искрен диалог, не стои като алтерация на съда. Напротив – изпълва конфликта с възможност за растеж и придаване на смисъл отвъд повърхността.

НОЕМВРИ – СВЕТОВЕН МЕСЕЦ ЗА БОРБА С РАКА НА ПРОСТАТАТА

Националният план на Република България за борба с рака предвижда до края на 2023 г. да започне въвеждането на програми за скрининг на рака на простатата, млечната жлеза, маточната шийка и дебелото черво. „До 2024 г. трябва да сме изравнили възможностите си с тези на европейските страни. Има сума, която ЕК е отделила за това присъединяване на страни с липса на скринингови програми", сподели проф. Асен Дудов, национален консултант по медицинска онкология и председател на Българско онкологично научно дружество през ноември 2022 г. пред БНР. Независимо от реализацията на този план всяко здравно осигурено лице у нас трябва да знае, че има право веднъж годишно на направления за пакет безплатни профилактични прегледи. А идеята на световните инициативи да се посвещават дни и месеци на информационни кампании за превенцията на различни заболявания е точно тази: да ни подсеща да го правим. Защото в крайна сметка нашето здраве е в нашите ръце.

ПУСНИ СИ МУСТАЦИ ПРЕЗ НОЕМВРИ
Чудесната идея, тръгнала от Австралия, стигна и до нас. Не се учудвайте, ако през ноември срещнете приятел с мустаци, каквито по принцип никога не носи. Те са хубаво напомняне към всички мъже да се погрижат за себе си. Няколко години след раждането на движението в Мелбърн е създадена и фондация Movember (www.movember.com) , а нейната цел е „да промени лицето на мъжкото здраве“. Освен годишните прегледи фондацията насърчава мъжете да се информират за фамилната си обремененост и да приемат по-здравословен начин на живот. Фондацията има филиали и в други държави и от основаването си е събрала над 800 милиона долара, с които са финансирани повече от 1200 здравни проекта в повече от 20 страни.

ПРОФИЛАКТИКАТА ЗА РАК НА ПРОСТАТАТА
Веднъж в годината на мъжете над 50-годишна възраст, а при наличие на рискови фактори и на по-млади, се препоръчва взимане на кръв за изследване на простатно-специфичен антиген (PSA) и преглед при уролог. PSA представлява протеин, произведен от клетки на простатната жлеза. Добре е да се знае, че по-високи от нормалните му нива могат да се открият при мъжете с простатен карцином, но и при други неракови нарушения като доброкачествена простатна хиперплазия (уголемена простата) и простатит (възпаление на простатата). Еякулацията и карането на велосипед също могат временно да увеличат стойностите на този туморен маркер и затова трябва да се избягват преди взимане на кръв за изследването му. Както и при другите видове рак, ранната диагностика е от огромно значение за изхода на лечението. Приетите методи за скрининг освен кръвното изследване са дигитално ректално изследване и ултразвукова диагностика (ако се налагат). Но профилактиката включва най-вече добър начин на живот: намиране на позитивни решения за справяне със стреса, ежедневна физическа активност, здравословно хранене, поддържане на нормално тегло, избягване на вредни навици като алкохол и тютюнопушене, избягване на работа с канцерогенни вещества.

MOVEMBER У НАС
От няколко години през ноември болници и урологични клиники предлагат безплатни профилактични прегледи, някои лаборатории правят специални отстъпки за изследване на PSA. Българското онкологично дружество и Българското урологично дружество се включват в информационната кампания, нейни посланици стават известни лица. И ако месец март някакси е посветен на жените, през ноември да обърнем внимание на нашите мъже, да ги подкрепим да си направят профилактични прегледи, ако не са ги направили по-рано през годината (всички знаем, че силният пол не обича да ходи „по доктори“). Защото диагностициран и лекуван навреме, ракът на простатата не е присъда за мъжете, животът продължава.

18 октомври - световен ден за мониторинг на водата

Най-чистите води на планетата ни са минералните води. Извирайки от голяма дълбочина, те избягват вредните примеси под формата на химикали, неизбежни продукти от човешката дейност. За чистотата им и за разгръщането на техните ценни свойства  помагат високото налягане и високата им температура. Въпреки това регулаторните органи и компаниите често наблюдават качеството на минералните води, за да гарантират, че отговарят на стандартите за безопасност.

Правят се тестове и анализи за оценка на фактори като химичен състав, физически свойства, микробиологичен анализ, нива на рН, минерално съдържание, качество на водата на източника, както и контрол на бутилирането, опаковането и съответствие с местните и международни разпоредби и стандарти. Известен мониторинг може да се извърши и за оценка на въздействието върху околната среда от добива и бутилирането на минерална вода, особено в райони, където тази дейност може да засегне местните екосистеми или водни ресурси. Специфичните методи и стандарти за мониторинг могат да варират според региона и държавата.

В този брой ще поговорим за минералните води, тъй като те имат най-голямо значение за човешкото здраве, а наш специален гост е Цвети  Лукарска, председател на Националната камара на минералните води в Република България.

-На територията на България са известни над 250 находища с над 520 минерални извора с представители на всички познати класове минерална вода. Важна характеристика на нашите води е, че 70% от тях са слабо минерализирани, т.е. съдържанието на минерали в тях е по-малко от 1000 mg/l. Затова те могат да се пият дълго време, без да представляват риск за здравето. Преобладаващата част от минералните води в България са топли и горещи с естествена температура между 37°C и 100°C. Въпреки че съдържат малки количества минерали, те са богати на биологично активни микроелементи, което ги прави изключително полезни за пиене – и когато човек е здрав, за да се предпази от заболявания, и когато е болен, за да подпомогне оздравителните процеси в организма. Досега у нас са открити и проучени около 30% от минералните богатства, другите все още са в недрата на земята и чакат да ги намерим!

-Природните минерални извори като тези в Сердика (днешна София), Пауталия (Кюстендил), Германея (Сапарева баня), Аугуста Траяна (Стара Загора), Медиус (Сандански) са били познати и използвани 2000 години пр. Хр. Множество археологически находки потвърждават, че на тези места е имало праисторически селища, където животът не е прекъсвал 6000 години, благодарение на съществуването на минерална вода. С появата си на Балканския полуостров през I век от н.е. римляните започнали усилено да строят бани в близост до естествените минерални извори. Издигнати били величествени сгради в чест на боговете лечители и покровители на лечебните води. Нарекли ги асклепиони по името на Асклепий – бог на медицината. Днешните Хисаря, Баня - Бургаско, Сливен са били балнеоцентрове с огромно значение.

Съществуват интересни данни за използването на минералната вода като балнеотерапия през Средновековието, по времето на Първото и Второто българско царство. Докато сред тогавашните западни народи балнеотерапията търпяла упадък, по нашите земи тя била много разпространена. Качествата на българската минерална вода отдавна са известни по света. През 1907 г. брезнишката желязна вода е била отличена със златен медал на изложението за минерални води в Лондон. Разнасяла се е и славата на много наши курорти. Чист въздух, лековита вода и виенски балове - така са изглеждали Вършец и Банкя през 30-те години на миналия век.

Формират се дълбоко в земните недра, а необходими условия за това формиране са висока температура, голямо налягане и липсващ контакт с атмосферния кислород. Затова тези води имат по-изразени биоенергийни и електромагнитни свойства, повишена редукционна и разтворителна способност. Бързо променящите се структурни състояния на водната молекула са гаранция за голямата й биологична активност и биологично действие върху живия организъм. Тези характеристики ярко отличават минералната от обикновената вода.

-Първият и най-лесен признак е температурата, при която те извират от земните недра. За студени се смятат водите под 20°C, за хипотермални – от 21°C до 32°C, за изотермални – от 33°C до 37°C, и за хипертермални – над 37°C. Така термалните води с широко приложение в човешкия бит, култура и козметика имат постоянна температура над 20°C при извиране от земните недра. Най-горещият извор у нас е гейзерът в Сапарева баня – със своите 103 градуса по Целзий той е и най-горещият гейзер в Европа! Освен за лечебни цели там използват тази вряла вода и за отопление на общината, детската градина, училището. Повечето от изворите в България са топли, те преобладават в Южна България, а по-студените – в Северна. Повечето води у нас са алкални – като тези в района на София, Велинград, Хисаря, Кюстендил и др.

-Според хидролозите всички минерални води в страната ни са кристално чисти. Причината е, че извират от много голяма дълбочина и не съдържат вредните вещества, с които са замърсени почвите. Еколозите прогнозират, че ако продължава химическата обработка и замърсяването на земята и въздуха, особено в страните с развита икономика, само след 15-20 години цената на минералната вода ще стане по-висока от тази, на която се търгува бензинът по света. И ако е вярно твърдението, че с минералната вода на България може да бъде задоволено търсенето на целия европейски пазар и дори извън него, то това може да ни донесе богатства, равни на петролните в страните от арабския свят.

29 септември – Световен ден на сърцето

Сериозното увеличение на сърдечносъдовите заболявания след пандемията от Ковид-19 е причина сега повече от всякога да помислим за сърцето, да научим колкото може повече за него и за това как да се грижим за неговото здраве. Още през 1999 г. Световната федерация на сърцето (WHF) и Световната здравна организация (WHO) започват да отбелязват Световния ден на сърцето през септември. Целта му е чрез различни събития по света да се повиши информираността на хората за сърдечносъдовите заболявания, причините за тях и превенцията им. Те са една от водещите причини за заболяемост и предотвратима смъртност в световен мащаб и всяка година отнемат живота на над 18 милиона души.

Най-често срещаните болести, засягащи сърцето, са: аритмия, ангина пекторис, вродено сърдечно заболяване, исхемична болест, инфаркт, сърдечна недостатъчност, аортна стеноза, предсърдно мъждене, ревматично сърдечно заболяване, лъчева сърдечна болест, възпалителни заболявания (ендокардит, миокардит, перикардит) и др. Въпреки че има фактори, върху които не можем да влияем, като фамилната обремененост, напредналата възраст, Ковид и други, можем да въздействаме върху останалите причини: висок холестерол, наднормено тегло, слаба физическа активност, тютюнопушене, алкохол, преяждане, стрес, високо кръвно налягане и диабет. И можем да се стремим да водим възможно най-здравословен начин на живот.

Световната федерация на сърцето

Създадена е в Женева, Швейцария, през 1978 г. от сливането на Международното дружество по кардиология и Международната кардиологична федерация. През 1996 г. по споразумение с ЮНЕСКО и СЗО федерацията започва проекти за превенция на различни сърдечносъдови заболявания в развиващите се страни. Две години по-късно федерацията вече има над 200 членове и партньори по света и е значим фактор в сферата на кардиологията. Днес е призната като водещ партньор на СЗО. Федерацията работи по темите: сърдечносъдови заболявания, замърсяване на въздуха, болест на Чага, холестерол, Ковид-19, диабет, затлъстяване, диети, сърдечна недостатъчност, хипертония, превенция, тютюнопушене, ревматично сърдечно заболяване, жените и сърдечносъдовите заболявания.

Световен ден на сърцето 2023

Световният ден на сърцето напомня на всички по света да се грижат за сърцата си. Тази година кампанията се фокусира върху основната стъпка: първо да опознаем сърцата си. През 2023 г. федерацията моли света да ИЗПОЛЗВА сърцето, да ПОЗНАВА сърцето. Защото ние обичаме и можем да пазим само това, което познаваме. Повече информация за кампанията ще намерите на сайта на Световната федерация на сърцето: www.world-heart-federation.org

В България

По данни на Министерството на здравеопазването, за да се подобри здравето и качеството на живот на населението, в изпълнение на Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. България е приела Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2021-2025. Сред дългосрочните й цели са: намаляване с 10% на преждевременната смъртност (преди 65-годишна възраст) от сърдечносъдови заболявания и на заболеваемостта от сърдечна недостатъчност; с 5% на смъртността от исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест и сърдечна недостатъчност и с 5% на честотата на артериалната хипертония във възрастовата група 25-64 г.

Всяка година Дружеството на кардиолозите в България в партньорство с други здравни организации провежда информационна кампания за Световния ден на сърцето. На 29 септември 2023 г. България отново ще се присъедини към призива на Световната федерация на сърцето за повишаване на познанията за това как работи и от какво има нужда сърцето и за подкрепа на борбата със сърдечносъдовите заболявания.

За повече информация:

Дружество на кардиолозите в България

www.bgcardio.org

Очи на 4 лапи, или когато приятелството е свобода

Албена губи зрението си на 13-годишна възраст и оттогава пълната слепота е нейна спътница. Когато през 1999 г. взима от Германия първото си куче водач, животът й напълно се променя. Тази промяна е в основата на решението й да създаде Фондацията и единственото в България  училище за кучета водачи и асистенти. Това се превръща в нейна мисия. Фондация „Очи на четири лапи“ е регистрирана през 2000 г. Програмата за обучение на кучета водачи на слепи стартира през 2005 г., програмата за обучение на кучета асистенти за хора с двигателни увреждания през 2012 г., програмата за обучение на кучета асистенти на хора с диабет през 2017 г., а тази за обучение на кучета асистенти за хора с аутизъм през 2019 г.

Албена, по какъв начин обученото куче променя живота на един незрящ човек?

Кои породи могат да бъдат кучета водачи?

Как протича подготовката и обучението им?

Кой може да стане приемен родител на куче водач и какво се изисква от него?

Има ли разлика в обучението на кучетата според специфичните нужди на бъдещите им стопани?

Как избирате при кого да изпратите обучените от вас кучета?

Как се финансирате? Как може да помогне всеки от нас?

Всеки, който иска да бъде част от нашата работа като доброволец, дарител или дори професионален сътрудник, може да се свърже с нас по следните начини:

Имейл: e4p@abv.bg

Телефон: 0886 04 66 44

Сайт: www.e4p-bg.com

Тествай се поне веднъж в живота

Когато през 1967 г. американският лекар и генетик д-р Барух Блумберг открива вируса на хепатит B, а две години по-късно разработва първата ваксина срещу него, това поставя повратна точка в борбата срещу заболяването. Затова за Световен ден за борба с хепатита е избран рожденият ден на д-р Блумберг (1925-2011).

От петте различни хепатитни вируси (A, B, C, D и E) само В и С могат да доведат до тежки хронични заболявания. Двата вируса се предават изключително лесно по кръвен път (а хепатит В и по сексуален, както и при раждане от майка на дете), което прави инфекциите често срещани, но сравнително рядко диагностицирани. В световен мащаб 90% от хората, живеещи с хепатит В, и 80%, живеещи с хепатит С, не знаят, че са инфектирани.

Макар хепатит В и С да си приличат по начина на инфектиране, се различават съществено по това, че хепатит В е ДНК вирус, докато хепатит С е РНК вирус. Рядко имат силно изразени симптоми, но ако не бъдат открити навреме, могат да доведат до появата на рак или цироза на черния дроб. По данни на Polaris Observatory в България над 226 000 души са инфектирани с вируса на хепатит В, а други 87 000 с вируса на хепатит С.

Какво се прави у нас?
Преди по-малко от година в годишния профилактичен пакет, осигурен от НЗОК, са включени безплатни изследвания за хепатит В и С. Полагат се веднъж на 5 г. на всички здравноосигурени лица на възраст между 40 и 65 г. Тези лица имат по-висок риск от заболяване, тъй като кръвта и кръвните продукти започват да се изследват за двата вируса чак през 1992 г., тогава е въведена и ваксината против хепатит В при новородените. Тази мярка е част от първата Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити, създадена след няколкогодишни усилия на пациентската и лекарскати общност в България и приета от Министерството на здравеопазването през април 2020 г.

Какво е лечението?
Веднъж навлезли в кръвния поток на човек, двата вируса започват своето възпроизвеждане, като основният гостоприемник и тяхна цел е черният дроб. При хроничен хепатит В лечението се изразява в дългогодишен ежедневен прием на медикамент, който цели потискане на вируса, но към този момент все още не съществува дефинитивно лечение, което да изчисти напълно чернодробната клетка. За щастие съществува успешна и безопасна ваксина, която се прилага на всички новородени след 1992 г. За хепатит С съществува дефинитивно лечение, което в рамките на няколко седмици изчиства напълно вируса от тялото на човек, но за сметка на това ваксина липсва и е възможно да настъпи реинфектиране.

Сдружение ХепАктив
Сдружение ХепАктив е създадено през 2009 г. от деветима пациенти и техните близки. Мисията им е да предоставят адекватна информация и комплексно съдействие на всеки, засегнат от болестта. През последните години сдружението е осъществило десетки безплатни скрининг кампании, изследвайки над 25 000 души за хепатит В и 40 000 за хепатит С, поддържа единствения пациентски онлайн форум в България с над 3000 потребители и предоставя при нужда безплатна психологическа и юридическа помощ. ХепАктив е член на Световния хепатитен алианс и Експертния съвет към Националната програма за превенция и контрол на вирусни хепатити.

Viber канала "Веднъж в живота"
Тази година Сдружение ХепАктив и Viber България стартират дигитална кампания, за да запознаят потребителите с най-важното за тези две заболявания, както и да ги насърчат да се изследват, дори да нямат симптоми или скорошна рискова ситуация.
Инициативата на Сдружение ХепАктив и Viber България се осъществява с подкрепата на Министерството на здравеопазването и Българския офис на Световната здравна организация.

На сайта www.hepactive.org може да откриете информационни материали, които да ви запознаят с всичко, касаещо хепатит В и С - профилактика, симптоми, лечение и живот с хронично заболяване.

Въздух за здраве

Качеството  на въздуха, който дишаме всеки ден, влияе не само на здравето на белите ни дробове, но и на всичките ни останали органи и клетки. По последни проучвания замърсяването на въздуха в София и всички по-големи градове на България е едно от най-високите в Европа. Този фактор допринася значително за третото ни място по смъртност в света.

През 2017 г. в България e основано сдружение „Въздух за здраве“ от група съмишленици - Александър Симидчиев, Деница Иванова, Петър Живков, Михайл Михайлов и Иван Михайлов. Целта му е да насочва вниманието на обществеността към сериозността на този проблем и към предлагане на конкретни мерки за неговото разрешаване. През следващите години към сдружението е създадена

Лекарска мрежа за чист въздух, в която до момента са включени 33 лекари от различни медицински специалности в страната. Предстои изграждането и на студентска мрежа от студенти по медицина. Въпреки трудностите стъпка по стъпка сдружението реализира значими проекти за информираността на гражданите и за предприемането на конкретни действия. Тази година сдружението е номинирано от Кралската фондация на принца и принцесата на Уелс за престижната награда The Earthshot Prize в категория Clean our air (Да почистим нашия въздух).

Какво дишат децата в училище

През 2019 г. сдружението провежда международна акция, в която участват седем училища в София. В класните им стаи в продължение на четири седмици се измерват нивата на NO2, CO2 и PM2,5 (малки замърсители, които причиняват здравословни проблеми, като проникват през белия дроб в кръвния поток). В резултат е установено повишено замърсяване с прахови частици в класните стаи и извън тях, като концентрациите им варират за различните училища в зависимост от близостта им до натоварени пътища и особеностите на самата сграда.

Праховите частици могат да имат сериозни негативни последици за здравето като сърдечни и респираторни заболявания, увеличен риск от развитието на алцхаймер и затлъстяване. Сдружението излиза с препоръки справянето със замърсяването на въздуха в училищата и другите заведения за деца да стане национален приоритет и властите да обърнат специално внимание на  градоустройството и екологичното планиране на училищните терени.

25 септември – световният ден на белия дроб

През 2020 г. темата за Световния ден на белия дроб е „Респираторните инфекции“. Пандемията от COVID-19 показа колко смъртоносни могат да бъдат респираторните вируси. Въпреки че те са сред нас от много време и ще продължат да ни придружават, точно пандемията показа директната връзка между нивото на замърсяване на въздуха в една населена общност и нивото на смъртност в нея.

„Въздух за здраве“ заедно със своите партньори от Световния алианс за климат и здраве (GCHA) на този ден заявява стремежа си да организира представители на здравната общност, които да насърчат вземането на практически и здравно ориентирани решения, да създадат промени в политиките на ниво град, които да доведат до намаляване на замърсяването на въздуха в градовете до 2030 г.

Това ще доведе до намаляване на смъртните случаи и болестите и ще намали тежестта върху здравната система. Дори с малки подобрения в качеството на въздуха може да се подобри сърдечносъдовото и дихателното здраве на хората.

Мобилното приложение AirLief

Лекарите и експертите по въздушно замърсяване от „Въздух за здраве“ разработват безплатното мобилно приложение AirLief за Android и iOS, което информира по иновативен начин потребителя за  моментното качество на въздуха на мястото, в което се намира, и заедно с това му предлага здравна информация и конкретни персонални съвети за предпазване. Приложението предоставя данни за качеството на въздуха с повече от 25 000 станции от множество мрежи. Създадено е в България, но се използва в над 70 държави по света.

Решенията

Вследствие на проучванията, изследванията и разработените проекти сдружение „Въздух за здраве“ излиза със следните изводи: всеки град в България има потенциал да се превърне в здравословен зелен град, от волята на управляващите зависи да се определят стратегическите решения и пътят за постигането на тази цел.

Конкретните стъпки, които трябва да се предприемат при взаимодействие на властите и гражданското общество, са: подобряване на градските и индустриалните системи за отпадъци, инвестиции във възобновяема енергия, осигуряване на достъп  до чисти битови енергийни решения за хората, подобряване на енергийната ефективност на сгради, ограничаване на трафика, осигуряване на качествен градски транспорт, пешеходни мрежи и безопасни непрекъснати алеи за велосипеди и алтернативен транспорт, повече паркове и озеленени площи и т.н.

За повече информация:
www.air4health.eu
Мобилното приложение AirLief може да се изтегли безплатно от тук: https://airlief.bg/airlief-app/

Не е късно за мечти

Как остаряват жените? В Европа, по света, у нас? Какво означава достойно стареене? Достойно ли остарява българката? Какви са проблемите на възрастните хора у нас? Какво трябва да направим като общество, за да не позволим те да прекарват в бедност и самота последните си години? На тези и на други въпроси се опитва да даде отговор изследователският доклад „Не е късно за мечти: достойно стареене на жените в България“.

Когато като ученичка в трети клас Маги Назер организира благотворителна кампания за  болно момче от своя квартал, тя едва ли подозира, че с това ще постави началото на пътя си като социален предприемач. Днес младата 29-годишна жена има зад гърба си международни социални проекти, представлявала е България като младежки делегат на световни форуми и е в основата на създадената от жени през 2018 г. младежка фондация „Солидарност в действие“. Базирана в радомирското село Друган в реставрирана стара селска къща, фондацията е съвсем близо до грижите на възрастните хора в малките населени места у нас.

С доброволци съставят книга, разказваща житейските истории на възрастните хора от селото, потапят се в живота и трудностите им, разбират техните мечти и надежди за младите поколения. Не само любопитстват, но търсят решения. Разговарят с жени от община Радомир на възраст от 60 до 92 години.

На въпроса: „За какво мечтаете?“, една от тях отговаря: „Вече е късно за мечти“. и така поставя централната тема на доклада и неговото заглавие. „Ние вярваме, че не е късно да мечтаем възрастните хора в България да имат достоен начин на живот!“, уверена е Маги Назер въпреки очерталия се образ на старостта у нас: мизерия, болести, самота, страхове, безсилие...

В рамките на 18 месеца фондацията разработва доклада „Не е късно за мечти: достойно стареене на жените в България“ с научен ръководител д-р Таня Рейтан Маринчешка, хуманитарист и обществовед. Проектът е финансиран от Български фонд за жените.

„Цялото ни изследване показа, че българката не губи чувството си за собствено достойнство дори и в най-тежките периоди от живота си“, казва в свое интервю за „Златна възраст“ д-р Маринчешка. „Българките са борбени, работливи и достойни представителки на човешкия род дори когато условията им на живот са под всякакво достойнство. Неравенството и бедността не са български „патент“.

Навсякъде по света епохата, в която им се е паднало да живеят, наследеният или ненаследен от родителите старт в живота, както и онова, което са изградили сами чрез образование, поколенческа и лична интелигентност, умения и кураж, начинът, който са избрали, или са били принудени да изберат, за да извървят достойно житейския си път, са онези „показатели“ на  жизнения цикъл, които до голяма степен определят как остаряват  жените в Европа и по света, както и у нас.“

На фона на инфлацията у нас през последните месеци докладът е още по-актуален. Проблемите на голяма част от възрастните хора в България са свързани с ниските пенсии, с ограничените възможности за социално общуване, със състоянието на здравеопазването и социалните грижи в малките населени места.  бич е бедността. „Остаряването зависи от целия живот“, споделя Маги Назер.

„Когато един човек е прекарал целия си живот в ограничения и лишения, няма как в напреднала възраст да има добри условия за остаряване. Това е основното ни послание. Ние вярваме, че трябва да се създадат политики за решаване на проблемите, свързани с остаряването, и те трябва да включват подобряване на целия живот, на здравеопазването, на образованието.“

По данни на Европейския център за социални изследвания от 2021 г. самотата и социалната изолация оказват негативно влияние върху качеството на живот и благосъстоянието и от тях са засегнати най-вече възрастните хора. Открити са големи различия между страните в разпространението на самотата и социалната изолация – по-самотни и с по-малко контакти са възрастните хора в Източна и Южна Европа в сравнение с техните връстници от Северна и Западна Европа, където има успешни национални програми и местни инициативи за насърчаване на участието им в живота на общността. Според изследването на фондация „Солидарност в действие“ огромният процент самотни възрастни хора в България се дължи на бедността, вътрешната и външната миграция на по-младите и обезлюдяването на малките населени места. И всички тези проблеми се задълбочават от проточилата се управленска криза в страната.

Какви са мечтите и страховете на възрастните жени в България? Според доклада те често се страхуват да мечтаят, но ако все пак си го позволят, мечтите им варират от желания за елементарни условия на живот, покрив над главата, хигиена, емоционална подкрепа, желание за запазване на самостоятелност в ежедневието и грижата за себе си, копнеж да бъдат с близките си, да не гладуват, да не тънат в несигурност и да възстановят душевното си здраве. Някои мечтаят да пътешестват, но само когато са сигурни, че децата и внуците им се справят добре с живота.

Докладът е представен на 19.01.2023 г. в София пред представители на държавни институции, местната власт и неправителствения сектор. Фондацията вижда като следващи стъпки тристранно сътрудничество между възрастните хора, гражданското общество и държавния апарат на местно и национално ниво и създаване на национална мрежа от организации, която да работи за осигуряване на достоен живот на възрастните хора, като препоръчва и създаване на законопроекти, свързани с остаряването.

Много е важна промяната на отношението на обществото, на всеки един от нас, към възрастните хора, каквито ще бъдем и ние един ден. Да се отнасяме към тях с уважение, да им даваме възможност да участват в живота на обществото, да ни съветват и напътстват. И да не забравяме, че без минало няма бъдеще.

За повече информация:
Фондация „Солидарност в действие“
www.solidarityworks.eu
+359889925804
hello@solidaritywork.eu

Бебе навреме

В началото на тази година Българска телеграфна агенция и фондация „Искам бебе“ стартираха нова съвместна инициатива „Родители навреме” и рубриката „Бебе навреме“. Нейната цел е да развенчае един все по-широко разпространяван мит: този, че с увеличената продължителност на живот на хората се е увеличило и времето за тяхната репродукция.

През последното столетие и особено през последните няколко десетилетия начинът на живот и структурата на обществото в развитите страни се е променила коренно. Ако от нашите баби и прабаби се е очаквало на първо място да се задомят, да родят деца и да се грижат за тях, от съвременната жена, преди да пристъпи към създаването на семейство, се очаква да завърши висше образование, да заеме място в обществото, да има собствени доходи и да си намери партньор.

Само че понякога това отнема много време, години от най-добрата репродуктивна възраст за жената, която според специалистите е от 21 до 25-годишна възраст. Възрастта за раждане на първо дете се измества все по-напред, но за съжаление човешката биология не се е променила от хилядолетия... И когато най-накрая жената има образование и професия, има доходи и е намерила отговорен партньор, който е готов да създаде с нея семейство или е решила да роди и отгледа детето си сама, може да се окаже късно да забраменее дори със средствата на съвременната медицина.

Фактите

По данни на фондация „Искам бебе“ над 145 000 двойки в България се нуждаят от асистирана репродукция, за да заченат дете, а според медицински специалисти броят им нараства всяка година. По данни на НСИ през 2021 г. населението ни е намаляло до 6 519 789 души (за сравнение през 1985 г. е било 8 948 649 души). Този драстичен спад се дължи не толкова на външната миграция, колкото на другия определящ фактор: съотношението между раждаемост и смъртност.

По данни на фондация „Искам бебе“ преди 40 години в страната ни са се раждали около 200 000 деца годишно, а днес се раждат едва около 60 000 годишно. Според проучване на агенция „Алфа рисърч“, извършено през януари 2022 г., близо 90 на сто от жените с висше образоване в България раждат първото си дете на около 30-годишна възраст, а жените с основно и ниско образование – на около 22-годишна възраст. Тенденцията за повишаване на възрастта на раждане на първо дете е общоевропейска и по данни на „Евростат“ от 2019 г. тя е 29,4 години.

Безпокойството на специалистите

Въпреки безспорния напредък на медицината и възможността за инвитро, за замразяване на генетичен материал (сперматозоиди и яйцеклетки), както и за използването на донорски, основното притеснение на медиците е, че медицината не е всесилна. По думите на д-р Георги Николов, председател на Българската асоциация по репродуктивна човешка ембриология, жените след 35-годишна възраст са „репродуктивно стари“, независимо колко добре изглеждат в огледалото.

На пресконференцията за обявяване на старта на „Бебе навреме” той припомни някои от случаите, в които жени над 45-годишна възраст са родили първото си дете и са обявили това събитие, но не са споделили, че то е станало с донорски яйцеклетки. Друг проблем е, че намаляването на яйчниковия резерв започва да се случва и на по-ранна възраст.

 

Яйчников резерв и репродуктивно остаряване

Това е функционалният потенциал на яйчника, наличният брой и качеството на яйцеклетките в него. Репродуктивното остаряване е следствие на намаляването на броя и качеството на яйчниковите фоликули. Важно е да се знае, че през периода от 30 до 40 години жените губят около ¾ от фоликуларния си резерв. Разбира се, може да има съществени разлики между жени на една и съща възраст.  Шансовете за бременност се прогнозират на базата на коректна оценка на яйчниковия резерв.

Безплатни изследвания

За това се бори фондация „Искам бебе”. По думите на нейната основателка Радина Велчева,  много се прави за подпомагане на хората с репродуктивни проблеми, но вече трява да се мисли превантивно, за да не се достига до тях. Превенцията се изразява в информираност и в изследвания на яйчниковия резерв на жените на възраст от 18 до 30 години и спермограма на мъжете от 18 до 45 години. Фондацията поема агажимент в рамките на около година да бъдат осигурени безплатни изследвания за хората на тази възраст. Предложението на фондацията те да бъдат заплащани от НЗОК  вече е изпратено в писма до всички министерства. Държавата вече отделя 20 млн. лв. за инвитро процедури.

И още за инициативата

„Започвайки тази кампания, ще можем да дадем началото на разговора за смяна на ценностния модел, да убедим младите хора да родят децата си навреме, да ги мотивираме да съчетаят кариерното си развитие с родителството“, споделя Радина Велчева от позицията си на майка, активен гражданин и пациент с репродуктивен проблем.

„Време е сериозният акцент да бъде сложен не върху кампания за набиране на средства, промяна на законодателство, а върху една постоянна инициатива за информираност за причините, които водят до това една жена и мъж да не могат да имат деца“, допълва генералният директор на БТА Кирил Вълчев. „Ние всички носим отговорност за стереотипа, според който детето пречи и трябва да се отлага.“

За повече информация:
Фондация „Искам бебе“ - https://iskambebe.bg/

Ателие Декор - социално предприятие

Понякога, преуморени от работа, задачи, срещи с хора, не си даваме сметка колко сме щастливи, че можем да ги имаме. Защото, ако нещо е по-страшно от болестите и уврежданията, това е социалната изолация. В този брой с голяма радост ви представяме една малка фирма, която връща радостта на хора с различни възможности, като им предлага нещо толкова важно – възможност да работят и да общуват извън затворената среда на дома си.

Когато през 2009 г. Таня Цветкова открива „Ателие Декор“, за нея то е една сбъдната мечта: да създава красота и да стимулира творчеството. По-късно, когато се ражда третото ú дете, на Таня ú се налага да остане вкъщи за продължително време, то боледува и трябва да се грижи за него. А тя е изключително активен и динамичен човек…  Тогава разбира какво означава социална изолация и че има много хора, за които това е ежедневие. Така се ражда идеята ú да бъда полезна за околните – да наема лица с увреждания, които са с различни възможности и трудно намират своето място на пазара на труда.

Таня, какво мотивира един социален предприемач?

Един социален предприемач на първо място се води от сърцето си. Вярвам, че всеки може да намери своето място на пазара на труда и има право да работи. Вярвам, че можем да сме единни в своето разнообразие и различие. Вярвам, че ако слушаме сърцето си, можем заедно да направим света едно по-добро място за живот на нашите деца.

Каква е работата и колко човека с различни възможности са в „Ателие Декор“?

Ние осигуряваме заетост за трима човека с различни възможности в две основни направления – ръчна изработка на тематични сувенири и подаръци, включително корпоративни подаръци, и серия продукти от вълна (топки за сушилня, ароматизатори и др.). По този начин те се изграждат като личности, развиват своите професионални, лични и социални умения и се чувстват като част от обществото. „Ателие Декор“ е едно щастливо място, защото при нас работят прекрасни и усмихнати хора.

Бихте ли ни представили Вашия екип?

С голяма гордост! Ние сме социално предприятие и всеки от екипа има някакво увреждане, но искрено вярваме, че не това е важното. Затова ще ви ги представя като личнос

 

ти със суперсили.

ЕНИСЛАВ е винаги усмихнат, обожава да слуша музика и истински се наслаждава на кафето! Той има много тънко чувство за хумор и е сърцето на екипа. Неговата СУПЕРСИЛА в нашия екип е точната преценка на хората, усетът към детайла и умението да декорира.

ВИОЛЕТА има сестра близначка, с която са много близки. В свободното си време релаксира в природата, обича гората и там се чувства на място. Има интересен поглед към бижутата и цветовете, прави нещата различни и уникални. Отделя много внимание на всеки детайл и за нея е важен процесът, а не толкова крайният резултат.

ЛИДИЯ е наставникът в екипа. Освен че шие, украсява, създава модели, тя помага на всички и е организаторът. Хобито ú е да ходи на рокконцерти и да слуша „качествена“ музика. Обича да пътува, независимо от дестинацията, и се наслаждава на споделените със семейството мигове.

ЦВЕТИ е съвсем отскоро с нас. Самата тя няма увреждане, но в семейството ú има такъв човек и тя е изключително търпелива и емпатична по отношение работата с нас. Приветстваме я с „Добре дошла!“ и искрено се радваме на нейното присъствие.

 

Какво планирате да изработвате през 2023 г.?

Тази година ще работим основно с вълна, като продуктите ни за момента са: топки за сушилня, ароматизатор за кола, ароматизатори за скрин и гардероб. Натуралната вълна е прекрасен материал, който постепенно се завръща отново в домовете ни. Работата с нея носи удоволствие и успокоение. Нашият скромен екип обича да работи с нея, а аз обожавам да намирам нови приложения на този материал.

Чудесно! Какво представляват топките за сушилня, заинтригувахте ме!

Вълнените топки са незаменими помощници за сушилнята. Тяхната употреба при изсушаване на прането се изразява в по-добри резултати, а именно: по-кратка програма (щадяща дрехите), по-меки дрехи (без използване на омекотители и друга химия), по-ниска сметка за ток (сушилнята е най-енергоемкият уред в дома ни!). За постигането им са необходими от 5 до 7 топки според обема на сушилнята. След като спрете да ги използвате, можете спокойно да ги дадете за игра на котката или на кучето, да ги нарежете и да ги пръснете в градината за тор на растенията или за строеж на гнезда за птици.

Къде можем да видим и да поръчаме вашите продукти?

Нашият сайт все още не функционира – очакваме това да се случи до края на февруари, ето защо алтернативата е да ни намерите в социалните мрежи https://www.facebook.com/decor.atelie, секция Магазин, или сайта на https://kupipodarak.com/store/atelie_decor/, който обединява десетки майки на деца с увреждания и социални предприемачи. Скоро ще имаме и наличен списък с търговски обекти, където могат да се видят и закупят нашите продукти.

Предстои ли скоро да участвате в някой базар или фестивал?

Регулярно участваме в събитията на Хранкооп, които организират фермерски базари. Очаква се одобрение от Столична община на Културния календар за 2023 г. и с удоволствие се надяваме да бъдем отново в София пред НДК всяка последна неделя на месеца. На нашите страници в социалните мрежи публикуваме навременна информация за нашите участия, както и полезни съвети за организиране на по-устойчиво управление на домакинството.

За контакти:
088 800 9898
info@ateliedecor.com
https://www.facebook.com/decor.atelie