Предраг Груич

Бягащата пътека е един от най-популярните уреди във фитнес залите. Причината е, че на пръв поглед ползването ѝ изглежда много лесно – на нея могат да се упражняват почти всички. Затова тренировките на много от спортуващите, които искат да отслабнат и да подобрят тонуса си, без да се консултират с треньор, се свеждат само до ходенето по нея на принципа „докато издържа“. Защо това не е полезно?

Хората, които имат наднормено тегло или проблеми със ставите могат да ползват бягащата пътека за много ограничено време и само след консултация с лекар или фитнес инструктор. Упражненията на уреда могат да се окажат прекалено натоварващи за сърдечно-съдовата система, ставите, ставните връзки и сухожилията. Останалите могат да ползват бягащата пътека, но също трябва да потърсят съвет от специалист. Той ще определи продължителността на тренировката на база здравословното им състояние и кондиция.

Започва се с десет минутно ходене от три до четири пъти седмично, а когато влезете във форма може и да тичате. Хората, които нямат проблеми с наднорменото тегло и са с добър тонус, могат да тичат и по 20-30 минути.

Най-добре е да комбинирате бягащата пътека със силови упражнения и такива за разтягане. Това не трябва да се прави без предварителен план. Придържайте се към програма, която инструкторът е изготвил за вас.

Статистически погледнато, ако човек, тежащ 100 кг, тича един километър, той ще изгуби около 100 калории, а ако тежи 50 кг – 50 калории. На пръв поглед това е проста математика, но тя заблуждава. Целта е да се топят не само калории, но и мазнини. Мускулите трябва да се развият и укрепнат. Ето защо е от значение да се посъветвате с инструктор. Той ще намери подходящия за вас баланс между силовите упражнения, тези за разтягане и бягащата пътека.

С други думи, ако се прави с мярка и в комбинация с други видове упражнения, тренировката на бягащата пътека, може да бъде много полезна за сърдечно-съдовата система, за понижаване на високото кръвно налягане, подобряване на циркулацията, дори и за храносмилането.