Точно преди 99 години едно френско сираче сбъдва мечтата си – да намери „оръжие“ срещу Жълтата гостенка, почернила семейството му. Днес, почти век по-късно, откритието му може да се окаже коз срещу друга неканена гостенка, парализирала живота на планетата – пандемията от COVID-19.

Кога се ражда ваксината срещу туберкулоза, известна като БЦЖ? Как България става една от първите страни, които я прилагат, и една от малкото, които я произвеждат? Ще изживее ли „ренесанс“ БЦЖ в богатите страни на запад? И надежди или илюзии дават последните проучвания за влиянието ѝ върху имунитета и коронавируса? Ето отговорите.

1,5 млн. души годишно. Толкова погубва днес туберкулозата по данни на Световната здравна организация (СЗО). Преди век обаче Жълтата гостенка е далеч по-голяма заплаха, сложила „черен печат“ върху съдбата на десетки милиони по света.

Един от тях е Камий Герен. През 1882 г., в годината, когато знаменитият Робърт Кох открива Mycobacterium tuberculosis, едва 10-годишно, бедното момче от Поатие губи баща си, покосен от туберкулоза. А малкият Камий се зарича да търси лек срещу безмилостната зараза. Току-що завършил „Ветеринарна медицина“, през 1897 г. Герен се присъединява към екипа на Института „Пастьор“ в Лил, където започва да работи с директора му проф. Албер Калмет. Помага му при разработката на т.нар. Серум на Калмет – змийска противоотрова, както и при работата върху различни ваксини.

Бацилът на Калмет и Герен

През 1905 г. Герен открива, че говеждият туберкулозен бацил – Mycobacterium bovis, има потенциал да изгради имунитет срещу болестта при животните. Близо 3 години двамата с проф. Калмет тестват формулата на бъдещата ваксина, която през 1908 г. най-сетне е факт и получава името Bacillum Calmette-Guérin (BCG) или БЦЖ. Но тежката работа тепърва предстои, а избухването на Първата световна война спъва проучванията.

Френските имунолози отдават още 13 години на непрестанно търсене на по-малко вирулентни щамове, за да се стигне до паметния миг – когато през 1921 г. в парижката болница „Шарите“ бебето на болна от туберкулоза родилка е инжектирано с ваксината. Оттогава насам милиарди деца (над 80 на сто в света) получават спасителната доза БЦЖ в първите дни и години от живота си. По ирония на съдбата обаче, през 1918 г., докато работи с проф. Калмет върху завършването на ваксината, Герен „дава“ на Жълтата гостенка още една непрежалима жертва – съпругата си.

Акад. Петров и българската следа

Противно на българския комплекс, че все сме „на опашката“, страната ни е сред пионерите при БЦЖ ваксинацията. Връстникът на д-р Герен и основоположник на българската хигиенна наука – акад. Тошко Петров, още през 1926 г. се договаря с проф. Калмет, когото познава лично, да получи две култури от новата ваксина (N 321 и 322).

Основателят на Микробиологическото дружество в София имунизира деца от семейства с болни от туберкулоза. После ваксината от френския щам започва да се приготвя в Центъра по хигиена, на който ученият е директор 17 години, разкрива проф. Райна Робева, която ръководи Клиниката по нефрология във Военномедицинска академия (ВМА)-София и познава в дълбочина биографията на академика.

Катастрофата в Любек

Акад. Петров и българската наука изиграват важна роля в налагането в света на БЦЖ имунизацията, когато бъдещето ѝ буквално е поставено на карта. Причината – т.нар. Катастрофа в Любек. Какво се случва в Германия преди 90 години?

251 новородени получават три дози БЦЖ през устата от партида, „замърсена“ със силно вирулентен щам на M. tuberculosis в лабораторията. В резултат 173 бебета развиват туберкулоза, а 72 загиват. Светът е разтърсен, медицинската общественост – разколебана в безопасността на ваксината, започва разследване. Потресен от трагедията в Любек, през 1931 г. проф. Калмет моли всички свои колеги, които работят с ваксината, да споделят клиничния си опит.

Акад. Петров го прави, като публикацията му излиза във Франция година по-късно. Още тогава българският учен отбелязва, че ефектът на БЦЖ се простира отвъд борбата с туберкулоза и ваксинираните деца боледуват по-малко от всички останали инфекции, разказва проф. Робева. През 1932 г. „вярата“ във ваксината се завръща, имунизациите се възстановяват, но съкрушеният след трагедията в Любек проф. Калмет издъхва година по-късно.

Д-р Родопска и щамът от Москва

„Българската следа“ в историята на БЦЖ ваксината е продължена и от следващото поколение БГ учени. Д-р Сребра Родопска е една от тях. През 1948 г. младата лекарка от Научноизследователския институт по епидемиология и микробиология заминава със съпруга си за Франция, където бъдещият известен гастроентеролог проф. Ташо Ташев ще специализира „Вътрешни болести“. Българката прекарва година в института „Пастьор“, където се запознава с процеса по изготвяне на живата френска ваксина.

Завръщайки се у нас, продължава работата си върху БЦЖ. Първо с френския, а после и с московския субщам 374А, на базата на който е разработена българската ваксина. Днес страната ни е сред водещите производители в света. Общо 22 компании предлагат ваксината, като в Европейския съюз са едва три – една от които е държавната „Бул Био“.

България доставя БЦЖ и на СЗО – по линия на Програмата за борба с туберкулозата в Африка и Азия (където са над 80% от случаите), наред с производители от Индия, Япония и Дания.

Най-бецежираната нация в света

България е сред първите страни в света, която още през 1951 г. включва туберкулозната ваксина в задължителния си имунизационен календар – малко след Япония. Големият бум на имунизации по света обаче започва още след Втората световна война, във втората половина на 40-те.

По последни данни на специализирания научен портал BCG World Atlas от 180 страни, за които има информация, имунизация днес се прави в 157. 23 държави на този етап са прекратили програмите си или са се насочили от масови ваксинации към профилактиране само на рисковите групи. Две трети от европейските държави – предимно от по-богатия Запад, както и САЩ, Канада и Австралия, не прилагат БЦЖ масово, показват данните.

В Испания, Франция, Австрия, Германия, Великобритания, Дания, Швеция, Финландия например имунизациите са отпаднали в последните десетилетия, защото опасността от туберкулоза драстично е намаляла. Италия, Белгия, Нидерландия и САЩ пък никога не са прилагали БЦЖ масово. Най-последователни в поставянето ú са страните от бившия социалистически блок – като нашата, Сърбия, Македония, Унгария, Русия.

Както не на шега казва началникът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев: „Ние сме най-бецежираната страна в света!“. Причината – десетилетия наред, чак до 2017 г., българите са единствените европейци, които получават по 5 дози от ваксината. Въпреки това броят на болните у нас (на 100 000 души) е близо два пъти по-висок от средния за Европейския съюз.

Независимо от „черната статистика“ постепенно реимунизациите отпадат, като в началото на 2020 г. е отменена и пробата Манту на 11 години. Реформата, според главния държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, се налага по две причини. Първо, заради двойния спад на случаите на туберкулоза в страната през последните 10 години. После – заради липсата на категорични доказателства, че реимунизациите реално са ефективни срещу Жълтата гостенка.

От какво и доколко ни пази?

Между 50 и 80% – в този диапазон се движи доказаната ефективност на БЦЖ срещу туберкулоза, според различни научни изследвания. Въпреки това „страничните“ ѝ благотворни ефекти са наблюдавани, както стана ясно още от времето на акад. Петров.

Първите свидетелства идват през далечната 1927 г., когато д-р Карл Наслунд от Шведското туберкулозно дружество докладва, че смъртността на ваксинираните деца от други типични за възрастта инфекции е 3 пъти по-ниска, отколкото при неваксинираните. Проучвания в САЩ и Великобритания през 40-те и 50-те също сочат, че смъртността при тези малчугани намалява средно с 25 на сто. През 2014 г. датските изследователи Петър Аби и Кристин Бен пък излизат с данни, че след имунизация през първата година от живота БЦЖ се превръща в „щит“ срещу 30 на сто от всички познати патогени.

СЗО обаче гледа със скептицизъм на подобни бомбастични заключения и в годишните си доклади за туберкулозата през последните 5 години признава, че ваксинацията намалява детската смъртност, но са нужни доста повече рандомизирани проучвания по темата, преди да се правят гръмки изводи.

За БЦЖ се знае още, че има известен протективен ефект при диагнози като проказа или язва на Бурули, проучва се и потенциалът ѝ да лекува автоимунния диабет тип I. От години „бацилът на Калмет и на Герен“ се прилага и като имунотерапия при онкоболни с рак на пикочния мехур. Може ли обаче 100-годишната ваксина да се окаже коз в битката с пандемията от COVID-19?

Сензации, „съшити с бели конци“

„Бомбата“, че ваксината срещу туберкулоза може да тушира „яростта“ на коронавируса, хвърлят няколко предварителни доклада върху проучвания, които все още не са рецензирани. И на този етап приличат по-скоро на сензации, „съшити с бели конци“.

Първото е от 28 март и е дело на екип от Института за остеопатична медицина в Ню Йорк, като сред авторите има и българка. Американските учени изтъкват, че държавите, където ваксината не е в календара – като Италия, Нидерландия и САЩ, са по-тежко засегнати от коронавируса – жертвите са до 10 пъти повече.

Ръководителят на екипа проф. Гонзало Отазу споделя пред NOVA: „В Италия смъртността е плашещо висока за разлика от Япония например, където случаите са в пъти по-малко, въпреки че властите в Токио регистрираха един от първите случаи на коронавирус“. Проучването получава изключително широк отзвук в медиите и социалните мрежи. А сред американците – които са сред най-силно засегнатите от пандемията, се надигат гласове, че ваксинацията „на пожар“ с БЦЖ може да ги спаси от тежките поражения на вируса – внушение, което екипът от Ню Йорк не е правил.

Друго проучване, разбунило духовете, е на турски имунолози. Проф. Майда Гюрсел и Ихсан Гюрсел анализират данните от имунизационните програми на европейски страни, които са се отказали от масова ваксинация. В първата група са Норвегия, Франция, Финландия, Германия и Великобритания, които са спрели да поставят БЦЖ в последните 20 години. Останалите – Австрия, Белгия, Дания, Испания, Холандия, Швеция и Италия, са го направили по-отдавна – през 80-те и 90-те години.

„При онези, спрели широката ваксинация с БЦЖ сравнително скоро, смъртността е около 7 пъти по-ниска в сравнение с отказалите се много по-отдавна“, е заключението на имунолозите. И това не е всичко – според Гюрсел „старите щамове“ на ваксината, сред които е и произвежданият в България, са по-ефективни от новите, затова и Източна Европа дава по-малко жертви в битката с COVID-19. Теза, добила широка популярност и у нас, заради малкия брой жертви на пандемията. Дали тя почива на достоверни данни обаче?

Не убива COVID-19, но подсилва имунитета

Отговорът на тези подозрителни проучвания от страна на СЗО е категоричен и идва още на 12 април – няма доказана връзка между БЦЖ ваксината и тежестта на COVID-19 или нивата на смъртност, смятат от Женева. Теорията се пропуква още „на първо четене“ – ако ваксината е панацея, защо страни, в които се прилага масово и до днес – като Бразилия и Русия, са в Топ 3 на жертвите на вируса-убиец?

Тезата, около която на този етап се обединяват учените, звучи по-скоро така: „БЦЖ нито лекува COVID-19, нито предпазва от заразяване с коронавируса. В същото време ваксината има потенциала да засили т.нар. клетъчен имунитет и естествената „бариера“ на организма срещу вирусите, което предполага и по-леко преболедуване“.

Междувременно повече от 25 университета и авторитетни изследователски центрове в света са се посветили на проучвания за ефекта на БЦЖ върху COVID-19 – от Нидерландия през Южна Африка до Австралия. Първите изводи от тях обаче ще бъдат обявени най-рано наесен, категорични са изследователите. И не очакват „чудеса“.

Туберкулозата убива 4000 на ден

4000 души на ден – или около 1,5 млн. годишно, погубва туберкулозата, сочат
данните на СЗО за 2018 г. 10 млн. се заразяват всяка година, от тях близо 490 хиляди от резистентната ѝ форма. Заболяването се причинява от пръчковидна бактерия Mycobacterium tuberculosis (ТБМ). Туберкулозният бацил е устойчив, понякога остава „жизнен“ с месеци. Заразяването най-често става по въздушно-капков път, но може да се случи и при консумиране на прясно мляко и млечни продукти от болни крави. Лошите условия на живот, недохранването и стресът са сред рисковите фактори за отключването на латентната инфекция.