Бронхитът

д-р Ивана Бегович-Лазаревич, спец. Епидемиология

И докато острият бронхит обикновено отшумява след две седмици, симптомите на хроничния бронхит продължават най-малко три месеца в продължение на две години.

Бронхитът е възпаление на лигавицата на долните дихателни пътища – трахеята и бронхите. Спрямо продължителността на симптомите, причинителите и начина на лечение, той може да бъде остър (акутен) или хроничен.

Острият бронхит е остро възпаление на лигавицата на трахеята и бронхите. Обикновено се появява по време на инфекции на горните дихателни пътища или непосредствено след тях, при настинки, възпаление на гърлото или грип. По-чест е през зимните месеци, а в над 90 процента от случаите е предизвикан от различни вируси – риновирус, респираторно-синцитиален вирус, аденовирус, инфлуенца и параинфлуенца. Най-честите бактериални причинители са: Bordatella pertussis, Mycoplasma pneumoniae, Chlamidia pneumoniae.

Сред рисковите фактори за появата на остър бронхит спадат – контакти с болни от остър бронхит, излагане на тютюнев дим, различни химични вещества, прах или замърсен въздух. Поподатливи са хората с по-слаба имунна система (кърмачета, деца до пет годишна възраст, възрастни хора), пушачите и страдащите от сърдечно-съдови заболявания и болести на дихателната система.

Симптоми
Клиничната картина на острия бронхит включва следните симптоми: кашлица, която е суха и дразнеща през първите няколко дни, а след това става продуктивна (с отделяне на секрет), свирене на гърдите, болки в гърлото, главоболие, леко повишена температура, болки в мускулите и ставите, отпадналост. Повечето симптоми отшумяват след две седмици, но понякога кашлицата може да продължи и до осем седмици.

Диагноза
Диагнозата остър бронхит се поставя въз основа на клиничната картина и в повечето случаи заболяването отшумява от само себе си. Когато е необходимо се провежда и симптоматично лечение (антипиретици и аналгетици за понижаване на температурата и облекчаване на болките, лекарства за кашлица). Препоръчват се спокойствие, почивка и прием на повече течности. Терапията с антибиотици е оправдана само в случаи на усложнения под формата на вторични бактериални инфекции, при които клиничната картина се влошава (повърхностно, бързо и затруднено дишане, покачване на температурата над 38˚C, продължително времетраене на симптомите – над три седмици) или при съмнение за коклюш и пневмония, смятани като най-сериозни усложнения. Като усложнение при леката форма на остър вирусен бронхит може да се появи бронхиална хиперактивност, която може да продължи няколко седмици. Оплакванията включват епизодични пристъпи на суха кашлица и свирене на гърдите при излагане на студен и сух въздух или тютюнев дим.

Превантивните мерки се свеждат до избягване на тютюнопушене (активно или пасивно), редовна хигиена на ръцете и ваксинация, която да предотврати инфекции с бактериалните причинители (Bordatella pertussis, Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae тип b).

Хроничният бронхит се характеризира с продължителна кашлица, придружена с изкашляне на по-големи количества трахеобронхиална слуз (слузест или слузестогноен секрет). Симптомите продължават най-малко три месеца в продължение на две последователни години. Този вид бронхит се появява вследствие на хронично дразнение на лигавицата на трахеята и бронхите – при пушачите заради тютюневия дим, в резултат на професионално излагане на ограничен и неорганичен прах или вредни емисии. Хроничният бронхит се отличава с бавен прогрес и се среща най-често при хората над петдесет годишна възраст.

Според приетата класификация, съществуват три форми на заболяването;

– Обикновен хроничен бронхит (Bronchitis chronica simplex), при който изкашляният секрет е слузест;

– Мукопурулентен хроничен бронхит (Bronchitis chronica mucopurulenta), характеризиращ се с продължителна или възобновяваща се кашлица и отделяне на пурулентен (гноен) секрет при болните, които не страдат от бронхиектазия;

– Хроничен обструктивен бронхит (Bronchitis chronica obstructiva) се появява, когато при развитието на хроничния бронхит се стига до ограничаванe на въздушния поток в дихателните пътища.

Рискови фактори
Основен рисков фактор за появата на хроничен бронхит се явява излагането на лигавицата на дихателните пътища на хронични дразнения като тютюнев дим или излагане на вредно влияние при работа в мини, леярни, предачници за памук и др. Като рисков фактор се посочват и честите респираторни инфекции, най-вече в детска възраст. Предразположението към подобни заболявания може да бъде и генетично обусловено.

В самото начало заболяването се изразява в повтарящи се пристъпи на продуктивна кашлица, обикновено след „настинки“ през зимните месеци. Постепенно симптомите стават все по-продължителни до момента, в който кашлицата е налице през цялата година. При по-нататъшното развитие на болестта се появяват чувство на задух и тежест, както и кашлица, придружена със свирене на гърдите (особено в сутрешните часове, докато секретът не бъде изхвърлен). Секретът е оскъден, слузест или гъст, понякога с кървави жилки, заради ерозията на лигавицата. Гнойният трахеобронхиален секрет се появява само при бактериална суперинфекция (нова инфекция, наслагваща се върху вече налична такава), което е чест случай при болните. Чувството на задух е вследствие свиване на дихателните пътища. Състоянието се влошава по време на инфекция, при прекомерно тютюнопушене или заради неблагоприятни атмосферни условия. Страдащите от хроничен бронхит често са с наднормено тегло и цианотичен външен вид – в резултат на недостига на кислород в кръвта кожата и лигавицата им е синкава.

Хроничният бронхит и белодробният емфизем представляват прояви на хроничната обструктивна белодробна болест. Три четвърти от заболелите са с намалена трудоспособност и сериозно влошено качество на живот.

Лечение
При хроничната обструктивна белодробна болест се прилага специална методология при избора на лекарства и начина на лечение. Преди всичко е необходимо да се постави точната диагноза на основното заболяване. След това трябва да се установи дали то протича нормално или е налице остро влошаване, както и да се прецени степента на увреждане на белодробните функции. Към медикаментозно лечение или друг вид терапия се пристъпва едва след обстоен преглед и направени изследвания. Основните цели на лечението са – облекчаване на симптомите, запазване на оптималните функции на белите дробове и подобряване на качеството на живот. За смекчаване на симптомите се прилагат бронходилататори. Те облекчават бронхиалните спазми и увеличават потока на въздух в дихателните пътища и намаляват усещането за задух. При всички случаи основната превантивна мярка е борбата с тютюнопушенето.