Текст: доц. д-р Милена Енчева, началник на Клиниката по пневмология и фтизиатрия на Военномедицинска академия (ВМА) в София
Бронхит и бронхиолит. В сезона на грипа и настинките пациентите често чуват тези две диагнози. Макар и звучащи почти еднакво, двете заболявания са много различни. Какво отличава бронхита от бронхиолита? Коя диагноза е по-коварна? И какви са лечението и превенцията? Попитахме доц. д-р Милена Енчева, началник на Клиниката по пневмология и фтизиатрия на Военномедицинска академия (ВМА) в София.
„Острият бронхит е състояние, което се лекува амбулаторно. Рядко има пациенти с тази диагноза в клиниката – тук се срещаме предимно с пациенти, които вече имат сериозни усложнения като пневмония“, признава доц. Милена Енчева. За радост при голяма част от хората в критичния есенно-зимен сезон възпалението „спира“ до горните и големи дихателни пътища. „Масови са диагнозите като ларингит, ларинготрахеит и трахеобронхит“, допълва пулмологът.
Бактериите, не вирусите са „виновни“
Възпаленията на долните дихателни пътища в сезона на грипа и настинките по-рядко се предизвикват от вируси. „По-често причината е бактериална инфекция, допълнение след вирусната“, разкрива началникът на Клиниката по пневмология и фтизиатрия на ВМА. Добрата новина е, че острият бронхит не е тежко състояние и често се преодолява и без прием на антибиотици. „Предписват се симптоматични средства за овладяване на хремата, кашлицата, температурата и общото неразположение – обичайните признаци за вирусна инфекция“, обяснява доц. Енчева. Оплакванията обикновено се овладяват за 7 до 10 дни. При някои пациенти, обаче, се наблюдава т.нар. протрахиран бронхит – кашлицата, често с отделяне на секрети, продължава и след този период – най-често при липса на адекватно лечение. Тогава може да се наложи и прием на антибиотик.
Ако се появи температура, търсете лекар
Макар самолечението да не е разумна опция, през зимата хората масово пият медикаменти „на своя глава“, без да посетят личния си лекар. „Една от причините е, че доста пациенти се боят от страничните ефекти на антибиотиците и се притесняват, че при кашлица и температура директно ще им бъде изписан такъв. Затова прибягват към хомеопатия, билки или антипиретици, считайки, че ще им помогнат, без да навредят“, признава доц. Енчева. Практиката ú показва, че бронхитът може да се овладее след тридневен прием на комбинирани препрати с антихистамин, ефедрин и нестероидни противовъзпалителни средства, които намаляват отока и възпалението на лигавиците, както и секретите. Ако симптомите обаче не започнат да отшумяват за 3-4 дни и особено – ако се появи температура, непременно трябва да се търси специалист, за да се изключи или улови навреме бактериална инфекция, подчертава пулмологът.
Пневмонията може да се появи изневиделица
Вирус, бронхит, бронхопневмония. Именно тази градация води много пациенти в болничните стаи на Клиниката по пневмология и фтизиатрия на ВМА. „Не е задължително обаче пневмонията да започне с болки в гърлото, хрема и трахеобронхит. Имаме много пациенти, които споделят: „Внезапно вдигнах температура, появи се мъчителна кашлица, често с гръдна болка. Инфекцията на горните дихателни пътища може да е краткотрайна, с незначителни симптоми, които да ескалират рязко, щом се стигне до белодробното възпаление“, предупреждава доц. Енчева.
При пушачите бронхитът обичайно е хроничен
Когато упоритата кашлица с неприятни секрети се „завръща“ всяка зима, вероятно се касае за хроничен бронхит. „Симптомите трябва да се появяват в поне 3 последователни години, за да говорим за подобна диагноза“, подчертава пулмологът. Той е характерен за „обичайните заподозрени“ – пушачите. Но жителите на големи и замърсени градове – като София, също са в риск. „Фините прахови частици са преносители на алергени и вируси и хората по-често страдат от респираторни заболявания. Когато въздухът е наситен с тях, всеки втори или трети пациент идва с най-честото оплакване – хронична кашлица“, признава доц. Енчева. За жалост битката с мръсния въздух не е като тази с тютюнопушенето – не зависи от волята ни. „Решението не е всички да тръгнем с маски, като в Азия. Мерките за борба със замърсяването трябва да се вземат на по-високо ниво, да са част от генерална стратегия“, категоричен е пулмологът от ВМА.
„Пероралните ваксини“ са добра превенция
Препоръката на доц. Енчева е пациентите с хроничен бронхит, астма или ХОББ – както и всички, които често страдат от инфекции на дихателните пътища, да наблегнат на превенцията още в края на лятото или началото на есента. „Добро решение за тях са т.нар. перорални ваксини. Те съдържат извлеци от най-често срещаните бактериални щамове, които предизвикват респираторните инфекции – вземайки ги, изграждаме специфичен имунитет. Наричаме ги „ваксини“, но реално са вид имуномодулатори“, обяснява пулмологът. Този тип препарати се приемат по схема в продължение на 3 месеца. След този период започва изграждането на активния имунитет за 6 месеца напред. Затова специалистите по пневмология и фтизиатрия препоръчват приемът им да започне още в края на август или началото на септември – така по-уязвимите пациенти са защитени в активния грипен сезон. „Чрез прием на тези медикаменти не винаги се избягват инфекциите, но поне протичат по-леко“, подчертава доц. Енчева. И допълва, че няма пречка, паралелно с „пероралната ваксина“, да се постави и противогрипна – особено при рисковите пациенти – например тези с диабет, сърдечно-съдови заболявания и т.н.
Инхалации помагат при най-малките
Ако бронхитът рядко е повод за сериозна тревога, така ли е с бронхиолита? Двете диагнози звучат приблизително еднакво, но са много различни. „Не бива да се подвеждаме. Бронхиолитът е възпаление на малките дихателни пътища – бронхиолите. Най-често се среща при децата. Много по-тежко състояние е от бронхита“, подчертава доц. Енчева. И уточнява, че при възрастните това възпаление на малките дихателни пътища се наблюдава рядко, като обикновено се случва в хода на класическа пневмония.
Коварното при острия бронхиолит, който много често засяга най-малките – малчуганите до 24 месеца, е че може да затрудни дишането. Допълнително притеснение за родителите създава и характерното „свирене в гърдите“. „Терапията обикновено включва инхалации с противовъзпалителни или кортикостероидни препарати, нерядко се назначават и антибиотици. Но лечението на бронхиолита е по-скоро в „полето“ на колегите педиатри“, обяснява доц. Енчева.