Боженци

Олга Георгиева

В 1393 г. Търновското царство пада под турска власт. Дворците на Царевец и болярските домове на Трапезица са сринати до основи. Младата болярка Божана заедно с брат си Трапеско и цялото им семейство, от Асеневия род, търсят убежище в планинските усои, далеч от главните пътища и турския ятаган. Отсядат в местността Вършината, но един ден откриват извор, от който води началото си малка река. Наричат я Божанка, а техният нов дом получава името Боженците.

Няма как да не забележите, че почти всички околни селища носят лични или нарицателни имена, завършващи обикновено на „-ци“: Иванковци, Трапесковци, Кметовци, Киевци, Балиновци, Черневци, Семерджиите, Харачерите… Семейството на Божана не било единственото, което потърсило спасение в горите на Стара планина. Непристъпният лес приютил много бежанци. И ставало така – заселвало се първо едно семейство, а след това около неговия дом си построявали къщи роднините. Изникнали много колибарски селища и всяко от тях носело името на първия заселник.

Божанкалии идвали от столицата: не били селяни, а благородници. Поминъкът им не бил земеделие и скотовъдство – не само защото земята била неплодородна. Занимавали се със занаяти и търговия, с овощарство, овцевъдство, коневъдство и пчеларство. Къщите им били по-красиви и комфортни, а на празник жените носели разкошна украса за глава – сокай и червени ботушки. Да видим как тече днес животът в малкото село Боженци, обявено за архитектурен и археологически резерзват (на 15 км от Габрово, на 24 км от Трявна, на 35 км от Велико Търново).

Шекерджийницата
„Тук има по малко от всичко!“, отговаря симпатичната съдържателка на Шекерджийницата на въпроса ми има ли хора, които живеят в Боженци целогодишно. Сервира ни на поднос кафе, приготвено на пясък, и дребни сладки. Хубава жена с бяла коса, вързана на кок, бяла дантелена риза и черна пола. Движенията ѝ са плавни, усмивката –
загадъчна. Не мога да преценя на колко години е, стойката ѝ е безупречна, а походката като на младо момиче. Шекерджийницата предлага любими лакомства от старо време – бяло сладко, целувки, рахат локум, захарно петле, нуга и шербет халва, меденки, ореховки, баклава с локум… Не знам защо, но в слънчевото есенно утро решавам точно оттук да започнем разглеждането на Боженци. Докато седя на миндерчето и отпивам блажено от кафето с богат вкус и аромат на канела, разбирам: ами защото тук сутрин се отбиват всички продавачи от дюкянчетата, да си вземат по кафе и да обменят две думи със съдържателката. Да видят има ли туристи, да чуят новини, да се приготвят за деня. Развълнувана и с вестник в ръка връхлита още една приятна белокоса дама (която след това ще ни продаде билкови чайове в съседната Билкарница). Цари спокойствие и уют, а кафето ми е направило толкова гъста утайка, че без да искам казвам на глас: „Ех, да имаше сега кой да ни гледа на кафе!“ Двете жени се споглеждат и нашата домакиня отговаря: „Имаше то, едно момиче, но започна да гледа повече на кафе, отколкото работата!“. В същия момент влизат група чужденци и се „залепват“ на витрината с лакомствата. Шекерджийницата, Билкарницата и повечето магазинчета за сувенири са в центъра, до мегдана. Тук минава и малката рекичка Божанка. Къщата, в която се помещава Шекерджийницата, е построена в средата на ХІХ век. Собственост е на Христо Лучников, училищен инспектор, който имал къща и в центъра на Габрово. Лучников завещал къщите на Априловската гимназия в Габрово. Според завещанието, те трябва да се дават на наематели и със средствата да се подпомага училището. Сега дюкянът е шекерджийница, а горният етаж е къща за гости. Тази щедрост не е изключение за Боженци – дарителството е отколешна традиция на неговите жители.

Къщите на Боженците
Още с влизането в селото-резерват няма как да не ви направи впечатление колко снежно бели са боженските къщи. Особеното им изящество носи дух на благосъстояние и в същото време – на добре преценена мярка. Голяма част от тях са на два ката, първият обикновено се използвал за дюкян, а вторият – за дом на стопаните. Всички покриви са от каменни плочи, никъде няма да видите керемиди. Характерни са просторните и красиви чардаци, ъгловите камини, дърворезбованите тавани. Настилката на улиците е единствено калдъръмена. С влизането си, след бариерата вдясно ще видите информационния център, вляво класното училище, сега преустроено на галерия. Ако тръгнете по стръмната улица вляво, ще стигнете до високия край на селото и църквата „Св. Пророк Илия“. Ако продължите напред, ще стигнете до мегдана, а по пътя си ще минете край къщата, в която през 1895 г. чешкият художник Ян Мърквичка рисува една от най-известните си картини – „Жена от Боженци“. Гордата красавица от портрета е Рада Андреева (съпруга на кмета на селото, Андрей Абаджиев), превърнала се в символ на балканджийската българка. Прави впечатление достолепната ѝ осанка и пищното облекло – сукманена носия с гривни и пафти, болярския накит за глава сокай. Сокаят се носел само от омъжени жени само в най-празничните дни и се предавал от свекърва на снаха. Когато слагали сокай, жените обували и червени ботуши, символ на власт. За съжаление днес можем да видим само репродукция на известната картина – оригиналът, както и носията, са унищожени при бомбардировките над София през 1944 г.

Църквата „Св. Пророк Илия“
Любопитна е историята на построяването на тази великолепна възрожденска трикорабна базилика. Тя е свързана с дядо Иван Драганов – Топала, килиен учител и известен лечител. Веднъж, когато бил в Търново, дядо Иван чул, че една от кадъните на видинския паша си навехнала глезена. Пашата обещавал мило и драго на този, който успее да ѝ помогне… без да я докосва. Дядо Иван разбрал какво може да ѝ е, назобил коня си, но не му дал да пие вода. Накарал хората на пашата да качат кадъната и здраво да ѝ вържат краката под корема на коня. После го извел до извора. От изпитата вода коремът на жадното животно започнал да се подува, кракът на кадъната изпукал и се оправил. За услугата дядо Иван поискал само едно – да построи църква в родното си Боженци. Получил разрешение да има и камбанария – нещо строго забранено по време на Османското владичество. За строежа на църквата дядото подарил своя собствена земя, събрал дарения и издирил майстори. Всички от селото дали пари, всеки според кесията си…

Музеите и къщите за гости
Боженци предлага на своите гости обиколка с екскурзовод на музейните обекти: къща музей „Баба Райна“ (една от най-старите сгради), къща музей „Дончо Попа“ (заможeн търговeц на вълна и кожи), Менгема (работилница за пречистване на восък от началото на ХІХ век), Килийното училище, Старото школо, Новото школо. Можете да се настаните в някоя от къщите за гости: „Иван Карадимитров“, „Мария Савекова“ – една от ХVІІІ век и една от ХІХ век, „Цана Михова“, „Иванца Бончева“, „Петко Кичуков“. Или пък да се настаните в някой от частните хотели, също в стар стил, но предлагащи повече удобства (новите сгради задължително са строени съобразно архитектурата на Боженци): Страноприемницата, Хадживелинов хан, „Боженците Релакс“, Стефанина къща, Халачевата къща, Шарлоповата къща…
Където и да отседнете, при ясно време вечерта ви предстои прекрасна гледка: чистото небе над Боженци, осеяно от милиони звезди, свидетели на толкова много човешки съдби по тези земи.