Текст: д-р Радина Андонова

„Болестта на целувката“ – зад това поетично име се „крие“ инфекциозната мононуклеоза. Защо я наричат така? Опасна ли е – въпреки романтичното си звучене? И лесно ли се поставя диагнозата? Попитахме специалиста по инфекциозни болести от Военномедицинска академия (ВМА) д-р Радина Андонова.

Близо 95% от възрастните хора у нас са се срещнали с „болестта на целувката“ – някои от тях, и без да подозират, обяснява д-р Радина Андонова. Инфекциозната мононуклеоза се провокира от Епщайн-Бар вируса (EBV). За разлика от други респираторни заболявания – като грипа например, „болестта на целувката“ не е толкова заразна. За да се инфектираме, е нужен по-близък контакт – със секрети, най-често със слюнка, уточнява специалистът от ВМА. Оттам идва и романтичното й име. Най-често инфекциозната мононуклеоза се изявява в юношеска възраст – когато тийнейджърите започват да разменят първите ласки. Затова и до 18–20 години повечето хора вече са си създали имунитет срещу Епщайн-Бар вируса – обикновено, без дори да разберат. „Разбира се, инфекциозна мононуклеоза има и при по-малките дечица – например в детската градина, защото мъниците често се прегръщат и целуват. При тях обаче невинаги се наблюдава типичната клинична картина. Причината е, че имунната им система не е толкова реактивна и съвършена“, разказва д-р Андонова.

Нещо като грип, нещо като ангина…
„Диагнозата нерядко се поставя с известно закъснение”, признава специалистът по инфекциозни болести. Причината е, че „болестта на целувката“ може на пръв поглед да заблуди лекарите и да бъде объркана с грип или ангина. Започва се с доста висока температура – около 39, понякога 40 градуса, силна отпадналост, болки в мускулите и ставите. Затова и първото предположение на личните лекари е грип. „За инфекциозната мононуклеоза много характерен е и ангинозният синдром – появяват се много специфични, снежнобели налепи по сливиците“, обяснява д-р Андонова. Тук „щраква“ и следващият капан – диагнозата да се обърка с бактериална ангина и да се предпише антибиотик, какъвто за лечението на вирусна инфекция по принцип не е нужен. Ако той е от групата на бета-лактамите, особено пеницилиновите, пациентите получават характерен обрив. „Наричаме го „ампицилиново морбили“, защото наподобява дребната шарка“, уточнява специалистът от ВМА. В някои случаи лекарите отдават обрива на алергична реакция към антибиотика и предписват нов. А истинската диагноза още остава „скрита“. Затова д-р Андонова препоръчва при подобни симптоми в тийнейджърска или детска възраст да се назначи кръвна картина – резултатите от нея бързо могат да насочат към „болестта на целувката“.

Когато температурата не спада
Упоритата висока температура, която не се повлиява от лечението, обаче най-често издава инфекциозната мононуклеоза. „При банално вирусно заболяване фибрилитетът би трябвало да се овладее за 7–10 дни. Ако инфекцията е бактериална, на база антибиотичното лечение, това обикновено става до 2 седмици. Но при нас идват пациенти, които поддържат температура от 3–4 седмици, отпаднали са, а ангината им не се е излекувала от антибиотиците“, разказва д-р Андонова.

Друг типичен белег на инфекциозната мононуклеоза са увеличените лимфни възли – най-често в областта на шията, защото вирусът на Епщайн-Бар е лимфотропен. Отокът често е болезнен. Възлите може да достигнат големината на орех, а подуването – да предизвика специфичен носов говор. „Той е много характерен. Затова обикновено караме пациентите да изрекат: „Нова година“ – казват го по много симпатичен начин“, признава с усмивка д-р Андонова.

Освен увеличените лимфни възли (лимфоаденомегалия) – както външно, така и вътрешно, типично за пациентите е и уголемяването на черния дроб и слезката (хепатоспленомегалия). „Тъй като EBV е вторично хепатотропен, засяга чернодробната клетка и в някои случаи може да предизвика т.нар. Епщайн-Бар вирусен хепатит“, обяснява специалистът по инфекциозни болести.

Кога е опасен Епщайн-Бар?
„Хубавото е, че „болестта на целувката“ е доброкачествена и много рядко се стига до тежки усложнения“, успокоява д-р Андонова. В случай че заболелите развият тежка ангина и са с голям оток, може да се наложи прием на кортикостероиди, за да се овладее задухът. Големият риск обаче е за пациентите с имуносупресия – трансплантираните, прекаралите химио- или лъчетерапия, инфектираните с ХИВ и болните от СПИН. „Тъй като Епщайн-Бар е херпесен вирус, той остава в тялото за цял живот. Тлее в лимфните ни възли. И – макар и в изключителни случаи – може да се стигне до реактивация на вируса“, не крие д-р Андонова.  За жалост, Епщайн-Бар е един от малкото с т.нар. онкогенен потенциал. „Доказано е например, че причина за назофарингалния карцином е именно реактивацията на EBV. Вирусът може да предизвика и лимфом“, признава специалистът по инфекциозни болести. Реактивацията на Епщайн-Бар може да се случи и десетилетия след „срещата“ с вируса, уточнява д-р Радина Андонова.

Инкубационният период е до месец
Грипът е силно заразен, а инкубационният му период (времето от заразяването до проявата на болестта) е много къс – само 3 дни, обяснява д-р Радина Андонова. И допълва, че при повечето респираторни заболявания този срок е около седмица. При Епщайн-Бар обаче инкубационният период е далеч по-дълъг – между 10 и 30 дни, уточнява специалистът по инфекциозни болести от ВМА.