Текст: д-р Георги Ангов, дм, Клиника по нервни болести на УМБАЛ „Александровска“

Кой не обича пътешествията? Те са 100-процентово щастие – свобода, приключение, почивка. За немалко от нас обаче пътят към осъществяването им е трънлив, и то не само във времената на QR-кодовете и PCR тестовете по границите. Тук виновникът е не COVID-19, а една диагноза – кинетозата.

Кога движението от „здраве“ се превръща в „болест“? Защо на жените по-често им прилошава на път и „израстват“ ли децата неприятното състояние? Кои прости, но изпитани правила облекчават гаденето в колата, самолета или кораба? И кога се налага по-сериозна терапия, за да се превърне пътуването от тегоба в удоволствие? Попитахме опитния невролог и отоневролог д-р Георги Ангов, дм, който е част от екипа на Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска“ в столицата.

„Кинетозата, наричана още Болест на движението, е доста често срещано състояние. Тя се среща, когато човек се придвижва с превозно средство – кола, автобус, самолет, по-рядко влак и много често – при гледане на 3D кино“, обяснява д-р Георги Ангов.

Защо ни прилошава? Разковничето се крие във физиологията. „Човек поддържа равновесието си благодарение на три системи. На първо място е зрението, което дава информация за състоянието на околния свят.

На второ – вестибуларната система, която следи за положението на главата в пространството. И на трето е ставно-мускулният усет, информиращ за степента на сгънатост на отделните стави. В случаите на кинетоза тези три системи работят нормално, но когато човек се вози в превозно средство, се получава конфликт между някои от тях“, разкрива механизма отоневрологът от УМБАЛ „Александровска“.

Проблем с вестибуларния апарат? Не!

Какво се случва на практика? „При пътуване в кола например, вестибуларната система и ставно-мускулният усет пращат към мозъка информация, че тялото е неподвижно, защото реално е така – човекът седи на седалката. Но зрението сигнализира за движеща се околна среда. При пациентите, страдащи от кинетоза, мозъкът не може да разреши този конфликт и тогава се появяват характерните симптоми“, разяснява д-р Ангов. А типичните оплаквания са: световъртеж, гадене и повръщане.

Неврологът разбива и един популярен мит. „Има доста разпространено схващане, че ако на някого му става лошо при пътуване, има проблем с вестибуларния апарат. Не е така! Страдащите от кинетоза имат съвсем нормално работещ вестибуларен апарат, но просто мозъкът им не може да  разреши въпросния сензорен конфликт“, подчертава лекарят.

Върви ръка за ръка с мигрената, отслабва с възрастта

Кораб или лодка, автобус, кола, самолет – по принцип така се степенува тежестта на кинетозата. 3D киното има специално място в „класацията“ – затова и хората, на които им призлява на път, трябва да са предпазливи, когато буквално искат „да влязат във филма“ в тъмния салон.

„Особено характерно е, че кинетозата се среща често при пациенти, страдащи от мигрена“, отбелязва д-р Ангов. Това е причината на дамите по-често да им прилошава в колата или да страдат от т.нар. морска болест. „Факт е, че честотата на мигрената е 4-5 пъти по-голяма при жените, отколкото при мъжете“, обяснява феномена специалистът по нервни болести.

В „капана“ на кинетозата по-лесно попадат не само представителките на нежния пол, но и децата. „Болестта на движението започва обикновено около 2-годишна възраст“, уточнява д-р Ангов. Хубавото е, че може да се „израсте“ – и гаденето, и световъртежът да отслабнат със съзряването, а семейните пътувания да станат по-спокойни и приятни. „С напредването на възрастта симптомите стават по-леки и в някои случаи дори могат да изчезнат. Понякога обаче кинетозата остава за цял живот“, признава отоневрологът.

Скрийте смартфона, взирайте се в хоризонта

Макар кинетозата за някои да си остава „доживотна присъда“, има изпитани правила, които могат да облекчат оплакванията при пътуването с кола или автобус. „На първо място е добре да се сяда по-напред, по възможност – на първата седалка. Съветът ми е хората, които страдат от кинетоза, да се опитват да гледат напред към хоризонта и да игнорират близките до превозното средство пейзажи. Някои понасят по-добре пътуването през нощта, защото тъмнината минимизира сензорния конфликт“, споделя опита си д-р Ангов.

И предупреждава: „В никакъв случай не трябва да четат или да си гледат в смартфона по време на пътуване, защото това засилва симптомите!“.

Празният стомах също може да влоши състоянието, което не значи, че препълненият облекчава оплакванията. „Препоръчителен е приемът на малко количество много лека храна, например няколко бисквити“, обяснява неврологът. За „бабините рецепти“ обаче е скептичен. „Джинджифилът и чаят от копър помагат в някои случаи, но ефектът им е крайно несигурен“, предупреждава д-р Ангов.

Пластири облекчават при круизи

За жалост, изпитаните полезни съвети няма как да помогнат при най-тежките прояви на кинетоза. „В тези случаи се налага прием на медикаменти – т.нар. вестибуларни супресанти“, споделя специалистът по нервни болести. „Най-широко разпространеният и достъпен препарат е дименхидринатът. Съществуват и трансдермални форми. Това са пластири, които се лепят на кожата на ръката, съдържат веществото скополамин и имат няколкодневен ефект. Те са особено подходящи при круизи с кораб“, уточнява д-р Ангов.

Извън медикаментите, иновативните терапии също повлияват успешно кинетозата. „Особено ефективна е вестибуларната рехабилитация чрез използване на виртуална реалност“, изтъква отоневрологът от УМБАЛ „Александровска“.