болестта с много лица

проф. д.м.н. Марина Светел

Макар че болестта на Паркинсон е сериозно мозъчно заболяване, адекватното медикаментозно лечение подобрява качеството на живот на болните и контролира повечето симптоми. Болните от Паркинсонова болест (ПБ) най-често отиват на преглед, след като забележат потрепване на ръка, по-рядко на крак, както и скованост и забавяне в ежедневните дейности. Рискът от разболяване нараства с възрастта, но все пак всеки десети пациент е под 40-годишна възраст при появата на клиничните симптоми; ето защо ПБ не е болест само на напредналата възраст.

Всички, на които е поставена диагноза болест на Паркинсон, се сблъскват с много въпроси, изискващи отговор. Един от тях се поражда от страха, който ги обхваща, когато осъзнаят, че лекарят поставя диагнозата преди всичко въз основа на неврологичния преглед. В ерата на модерните технологии пациентите са несигурни, защото смятат, че прегледът не е достатъчен и очакват множество изследвания и снимки. Всъщност истината е, че болестта на Паркинсон се диагностицира клинично. Обучените лекари невролози откриват основните симптоми на заболяването и поставят диагнозата с изключително висока прецизност.

Моторни симптоми

Забавянето на движенията е първият, а може би и най-важният сред важните симптоми. Лекарят установява забавянето чрез преглед, а пациентите го оценяват чрез бързината, с която закопчават копчетата си, режат хляб, обличат се, мият си зъбите и изпълняват други дейности, изискващи прости, бързи и повтарящи се движения.

Вторият необходим симптом е тремор или треперене, но не всеки тремор, а проявяващ се в състояние на покой, когато най-често ръка, която не е ангажирана с нищо, а лежи в скута или виси покрай тялото, започва да потрепва. Тоест това не е тремор, проявяващ се при изпълнение на прецизни действия, като поднасяне на чаша или лъжица до устата или пиене на кафе.

Третият симптом е скованост, а нарушенията в контролните механизми, чрез които запазваме равновесие, когато някой случайно или нарочно ни извади от него, са четвъртият. За диагностицирането са достатъчни два от посочените симптоми.

Немоторни симптоми

Заети със сериозните моторни признаци, без които не може да се постави диагноза, понякога пренебрегваме т. нар. немоторни симптоми, които нерядко причиняват по-тежки поражения на болния и може да са налице от самото начало на заболяването. Това са: запек, нарушения на обонянието и съня, с появата на ярки сънища, в които болните често се отбраняват шумно от нападатели, плашейки близките си. Всички посочени немоторни симптоми са недостатъчни за диагноза и не би трябвало да предвещават заболяване, но заедно те могат да се наблюдават по-често при хора, които ще развият заболяването.

С прогресирането на заболяването възникват и проблеми с настроението (40% от всички болни страдат от депресия), нарушения в кръвното налягане, тревожност и апатия. Лекарят трябва да мисли за всички тези оплаквания, които са извън моторната сфера, защото лечението им допринася за подобряване на състоянието на болния и за по-лесен контрол на моторните оплаквания.

Лечението не трябва да се отлага

Лечението на Паркинсоновата болест се базира на компенсацията на онова, което липсва на болния. А именно, смята се, че заболяването възниква при загуба на определено количество нервни клетки в малка структура, наричана черно вещество. Ние се раждаме с определен брой такива клетки, но и напълно здрави губим ежегодно малък процент от тях. При болните от болестта на Паркинсон обаче тази загуба е много по-динамична, така че средно за 5–7 години се създават условия за поява на клиничната картина на заболяването.

В началната фаза, когато всичко се развива скрито-покрито, разпознаването на болестта е много трудно. След като се знае, че от нервните окончания на завинаги изгубените клетки се отделя допамин, ясно е, че в основата на лечението е неговата компенсация. Използват се лекарства, предотвратяващи неговото разграждане или осигуряващи неговия продължителен и постоянен приток в организма, или които ще позволят активирането на местата на свързване на естествения допамин (допаминовите рецептори).

През последните години няма радикални промени в терапията, освен че бяха открити нови подвидове лекарства, както и нови форми на приложение на старите лекарства (доставяне директно в стомаха, трансдермален транспорт, таблетки с постепенно и бавно освобождаване на активната съставка).

Имаме на разположение множество лекарства и на практика всички използвани в света могат да се намерят и в нашата страна. С лекарствата влияем върху контрола на симптомите, което е единственият рационален начин на лечение. Лечението не трябва да се отлага и всяка терапия, осигуряваща възстановяване на моторната активност, е добър избор. Трябва да се напомни, че не всички симптоми са еднакво леки за лечение. Понякога е много по-лесно да се намали сковаността или забавянето на движенията, отколкото тремора и ако оценяваме ефекта от лекарствата чрез въздействието им върху тремора, можем да сгрешим.

Усложнения

Уплашен от тремора, пациентът често пренебрегва по-важните симптоми: забавянето на движенията и сковаността. Както всички останали лекарства и тези срещу Паркинсон могат да предизвикат нежелани реакции, които не са и не трябва да бъдат причина за прекъсване на лечението. Усложненията са сума от болестта и лекарствата. Ако лекарят е наясно с тяхното съществуване и форма, той ще предупреди болния и ще му осигури от една страна превенция, а от друга – лечение на терапевтичните усложнения. Наличието на усложнения прави картината комплексна, а лечението – не винаги леко, което не означава, че няма начин да се помогне на пациента и те да бъдат максимално облекчени.

Операция

Някои болни по света се подлагат на хирургически интервенции. Такова лечение се базира на имплантирането на тънки електроди в определени мозъчни дялове, които след това могат да бъдат стимулирани на принципа на пейсмейкъра (водач на ритъма). ПБ не може да се излекува с операция, но стимулирането на определени мозъчни структури позволява симптомите да се облекчат по същия начин, както и с лекарства. Дозата на лекарствата при оперираните болни може да се намали и така донякъде да се облекчат нежеланите реакции. Макар този метод да изглежда привлекателен, той има множество ограничения.

По-добро качество на живот

Доброто старо медикаментозно, традиционно и консервативно лечение дава добри резултати, удължава живота без тежки симптоми и усложнения и осигурява по-добро качество на живот на болния. Въпреки че болестта не се лекува, всички болни трябва да знаят, че Паркинсоновата болест не е безнадеждна и че днес има добро лечение, което подобрява качеството на живот на болните.

Паркинсонизъм

Паркинсонизъм е термин, използван за симптомите на болестта на Паркинсон, когато те са причинени от друго заболяване. Може да се предизвика и от някои лекарства, например антипсихотици, медикаменти срещу гадене и световъртеж, както и от повтарящи се травми на главата. Ранните падания, ранното нарушение на говора, симетричност на симптомите от самото начало, данните за инсулти, излагането на някои лекарства и токсини сочат по-скоро паркинсонизъм, отколкото болест на Паркинсон.

Не всеки паркинсонизъм е ПБ. Лекарят се осланя и на поддържащи критерии, включващи добър и дълготраен отговор на лекарственото лечение, наличие на тремор или едностранен характер на нарушенията. Правилно снетата от пациента анамнеза, наред с подробния неврологичен преглед, са мощен инструмент в ръцете на невролога и трябва да помогнат за изключването на други заболявания, които могат да се проявят с подобна или идентична клинична картина.

Допамин

Допаминът е химическо вещество, произвеждано от нашия организъм. Той действа като невротрансмитер в централната и периферната нервна система. Дегенерацията на допаминовите нервни влакна предизвиква болестта на Паркинсон.