Блейзърът

Мария Йоксимович

„Има дрехи, които никога не излизат от мода. Такива са дънките, бялата блуза и сакото на Шанел.“ – това казва световноизвестният немски моден дизайнер и творец Карл Лагерфелд. Според него не футболът, а модата е второто най-важно нещо на света.

Въпреки че в самото начало блейзърът бил предназначен само за мъжете като неформален вариант на сакото, той много бързо грабва женските сърца и подобно на лачените обувки и малката черна рокля става неизменна част от гардероба на нежните половинки.

През двадесетте години на миналия век смелата модна дизайнерка Коко Шанел разтърсва модните представи с творенията си, вдъхновени от мъжкото облекло. Тя представя първия си блейзър през далечната 1925 година. Така се ражда прословутото сако от туид, което остава класика и до днес. Отива си с всичко, подходящо е за всякакви поводи и е актуално без оглед на текущите модни тенденции. Носят го млади момичета и дами в по-зряла възраст. Съчетава се с къси или дълги, широки или тесни поли и рокли, както и с различни по модел панталони. Носи се с или без бижута, с шалче, вързано около шията или небрежно преметнато назад, с обувки на токчета, отворени и затворени сандали или ботуши.

Модните критици са единодушни – блейзърът стои безупречно, елегантно и много шик на всяка жена и разрешава вечната дилема какво да се облече. С него просто няма как да сгрешите.

Изчистената линия на култовото черно сако на Шанел и удобната му кройка го правят подходящ вариант за бизнес срещи и неофициални поводи, например в комбинация с дънки и феерични рокли. Запазено за елитните среди в началото, благодарение на разнообразната конфекция, днес то има хиляди превъплъщения. Марки като H&M, Mango и Zara предлагат негови разновидности на доста по-достъпни цени.

Съвършен работен вариант
Казват, че Коко Шанел предпочитала да носи сако за делови поводи и не е никак чудно, защо модните експерти го обявяват за съвършен работен вариант. Едноцветният блейзър се комбинира отлично както с различни по цвят и десени ризи, така и с обикновени тениски. С него жената винаги изглежда различно и ненатрапчиво елегантно.

Оригиналното сако на Коко Шанел е без яка, подчертава шията и просто крещи за бижу. Популяризират го модните икони като Джаки Кенеди, Одри Хепбърн и Грейс Кели. През седемдесетте години го носели Бианка Джагър и Даян Кийтън. Филмовите сценографи също го обожават, особено, когато имат задача да пресъздадат образа на стилна и елегантна жена.

В същото време, дизайнерите създават и много други варианти с най-различни ревери, а изборът е толкова богат, че всеки може да намери това, което му приляга най-много. Ралф Лорен, например, е вдъхновен от строгите ученически униформи, докато Ив Сен Лоран клони повече към изтънчената женственост. Дали ще изберете втален или прав блейзър, по-къс или дълъг е въпрос на личен вкус.

Неофициален и практичен
Блейзърът остава незаменим спрямо модните тенденции за 2016/2017 година. Няма  значение дали ще е класическо черно сако, тип смокинг, или пък в „navy“ стил. Може да е ушит от материя, напомняща на обикновено одеяло или от дантела, коприна и вълна, може да е украсен с камъни, да е втален, с удължен шлейф, с качулка, без ревер, с цип или да се връзва с панделки.

Блейзърите сякаш са все по-хубави, интересни и вдъхновяващи, когато са с нестандартни кройки, цветове и десени. Никой, никога не е оспорил практичността им. През пролетта и есента се ползват като връхна дреха, през лятото са леки – от памучен плат, коприна или дантела, в дъждовно време се носят под шлифера, а зимата под палтото. Блейзърът не е така официален като сакото, но е по-елегантен от якето. Толкова е универсален, че спокойно може да се омъжите според най-високите стандарти на висшата мода, облечени именно с него (разбира се, ако изберете такъв от бял сатен или коприна).

Мъжката мода през 20-ти век
1920: На мода е фракът с бяла колосана риза. Постепенно се появяват по-непринудени костюми.

1930: Сакото е с подплънки, подчертаващи раменете и торса. Започват да се носят блейзъри в нетрадиционни цветове – зелено и тютюнево зелено.

1950: Носят се сака с плюшени яки и блейзъри с розови ризи.

1690: Най-смелите носят сака в крещящи цветове. Останалите се придържат към класическия вариант с доминиращи сиви нюанси.

1980: Носи се всичко. Кожените сака в комбинация с тениска или риза стават много популярни.

Късче история, превърнато в произведение на изкуството
През втората половина на 19-ти век жените носели жакети и рединготи, заимствани от мъжкия гардероб. Те, обаче, се губели на фона на кринолините и огромното количество драперии и платове, служещи за декорация и уголемяващи тялото от талията надолу, а дамите от тази епоха изглеждали „тапицирани“.

Няколко десетилетия по-късно Коко Шанел окончателно освобождава женския пол от излишната украса и жакетът излиза на преден план със семплата си кройка. Днес неслучайно се казва, че ако имате сако, блейзър или жакет имате нещо вечно, но и „частица история и произведение на изкуството“.

От появата си „дрешката“ на Коко Шанел не се е променила много. Тя е с кръгло бие, без яка, с поръбени кантовете или такива на ресни. Класическият вариант се шие от вълнен плат и има златни копчета, напомнящи на онези по военните униформи.