Текст: Валентина Бианки, натуропат

Пречистването и детоксикацията не могат да ни интересуват само от време на време, защото проблемът с токсичността стана все по-осезаем с увеличаването на броя и количеството на отровните компоненти (тежки метали, химикали) във водата, във въздуха, в храната. Но токсините не са само екзогенни, т.е. от околната среда, а и ендогенни, т.е. произлизащи от отпадъчни вещества от метаболизма на нашия организъм, микробни съединения, остатъци от износени клетки. Когато нашата система за детоксикация е претоварена, се натрупват токсични метаболити, които значително повишават чувствителността към други химични вещества – някои от които обикновено не са токсични. По този начин се нарушават сериозно физиологичните функции и се променят нормалните метаболитни процеси. Ако организмът не изхвърли токсините чрез отделителната система, той ги поставя в изолирани депа, където не могат да навредят на жизненоважни структури като сърцето, бъбреците и нервната система. Най-подходящата тъкан за депониране е съединителната тъкан като цяло и всички структури с мезенхимен произход в частност. Костите не са нищо друго освен кристални структури, в които се натрупват тежки метали. Мастната тъкан често се произвежда като необходимост от създаване на токсични депа. Коремчето, така типично за хората на средна възраст и толкова необичайно при младите хора, е израз на нарушена пречистваща способност. Интоксикацията в тъканите се проявява чрез симптоми на възпаление, класически пример е болката в ставите. Често възпалението, което организмът задейства, за да изхвърли токсините, или погрешно се потиска с лекарства, или е неефективно и създава раздразнен гръбнак, което е началната точка на хроничното заболяване. Затова е важно да избегнем етапа на създаването на това „депо“ – да се опитаме да не въвеждаме твърде много токсини в храната и да подпомогнем работата на отделителната система с природни средства, физически упражнения и термални  процедури.

Глутатионът е най-мощният и важен сред антиоксидантите, произвеждани от тялото. Той участва директно в неутрализирането на свободните радикали, реактивните кислородни съединения и поддържа вътрешните антиоксиданти – като витамин С и Е, в тяхната активна форма. Много храни са богати на глутатион, сред които: портокали, авокадо, моркови, диня, ягоди, картофи, праскови, спанак. Глутатионният дефицит, дължащ се на ваксинация, прием на лекарства, наркотици, неподходяща диета, определя ранното клетъчно, системно и органично стареене. За биологичната активност на глутатиона отговаря цистеинът, тиоловата група (-SH). За да помогне на организма да елиминира евентуалните канцерогени, тя трябва да бъде непрекъснато въвеждана в организма чрез храни, богати на хелатна сяра: чесън, лук, броколи, брюкселско зеле, зеле, изобилие от плодове.

Друго ценно природно средство са зеолитите – микропорести минерали от вулканичен произход. Те отстраняват амония на нивото на чревния тракт, тежките метали, радиоактивността, антиоксидантната активност и др.

Важно е да се предписват специфични природни продукти според отделния човек, защото всеки има нужда от различни стимули за пречистване и детоксикация.

– При затлъстели и интоксикирани пациенти с изявен метаболитен синдром (хипертония, хипертриглицеридемия и хиперхолестеролемия) е необходима сериозна чернодробна детоксикация чрез растения като глухарче, цинара, фумария, фраксинус, цикория и растения, богати на фибри и клей, подпомагащи чревната перисталтика, като псилиум, ечемик, ленени семена, агар-агар и гъби шийтаке.

– Слабите и активни хора често пък не обръщат  достатъчно внимание на храненето, а да не забравяме, че спортът също е причина за образуването на свободни радикали. за тях подходящи растения за пречистване са: коприва, бреза, кресон, а за активиране на отделителната функция на кожата – репей и пореч.