Текст: Валентина Бианки, натуропат
Защо днес медицината разглежда с толкова голям интерес точно чревния тракт? Чревната бариера е изградена от тънък слой клетки с избирателна пропускливост, които позволяват преминаването на вода и хранителни вещества, но спират токсините, патогените и алергените. Под тези клетки се намира гъста мрежа от капиляри, които транспортират приетите хранителни вещества, нервни фибри, които са „вторият ни мозък“, и имунни клетки, които представляват 70% от имунната система на целия организъм. Целостта на чревната бариера осигурява правилното функциониране, което е резултат от баланса между микрофлората, епителните клетки и имунната система. Всеки път, когато има промяна на чревната микрофлора, съществува риск от увеличена пропускливост на бариерата.
Това, което някога се е наричало бактериална флора, днес е концептуално победено от дефиницията на чревната микрофлора: набор от непатогенни бактерии със специфични характеристики и функции, незаменими в регулирането на чревната пропускливост. Като се имат предвид последиците от изменението на чревната микрофлора в генезиса на важни заболявания на неврологично, мускулно и имунологично ниво, днес е незаменимо пробиотичното лечение с живи бактерии и чрез чудотворни храни като ферментите (кефир, кисело мляко, мисо, кисело зеле, комбуча).
Целият чревен тракт е чувствителен към лечебните растения, които могат да имат лаксативно (очистващо), стимулиращо, противовъзпалително, карминативно (газогонно) или антипаразитно действие.
Лаксативните билки улесняват или ускоряват преминаването на изпражненията през чревния тракт. Ефектът на прочистване се дължи на три възможни типа действия, които извършва растението:
- Увеличаване на съдържанието на вода в изпражненията, което ги прави по-обемни и меки. Става дума за хидрофилните лаксативни растения, чиято най-важна активна съставка е клеят (слез, лен, псилиум, теменужка).
- Стимулиране на чревната перисталтика. Най-важните съставки на тези растения са антрахиноновите гликозиди (касия, зърнастец, сена). Тези очистващи фитотерапевти обикновено дразнят червата, поради което трябва да се използват с повишено внимание и не толкова често.
- стимулиране на производството и отделителната дейност на жлъчката, необходима за храносмилането (болдо, фумария, глухарче).
Билките със стягащо действие изсушават лигавиците, намаляват секрециите, като по този начин упражняват антидиарично действие и освен това коагулират кръвоизливите на малките кръвоносни съдове. Активните съставки, които осъществяват тези действия, са главно танините. Растенията с най-високо съдържание на танини са: елша, кестен, епилобиум (върбовка).
Дезинфектантите срещу гъбички, кандида и патогени, „отварящи вратите“ за хронични и дегенеративни заболявания, са риганът, чесънът и каприловата киселина, извлечена от кокосови орехи (намира се на пазара под формата на перли).
Карминационните растения, които благоприятстват отстраняването на газовете, са: копър, ким, кимион и бук. Чревните газове се получават чрез ферментации, дължащи се на непоносимост към някои храни или на промени в бактериалната флора.
При много сериозни заболявания е налице хронично възпаление на червата. Това са заболявания като раздразнено дебело черво, улцерозен колит, болест на Крон, дивертикулоза. В тези случаи се препоръчват билкови добавки, които добре титрирани и дозирани, имат силно лечебно действие. Това са ценни растения с широкоспектърно действие, които оказват влияние върху спастичните и възпалителни симптоми, но също и върху проблема, който е в основата на заболяванията – имунната дерегулация. Сред тях трябва да отбележим специално куркумата (Curcuma longa) и индийския тамян (Boswellia serrata).