Текст: Валентина Бианки, натуропат

Имунната система представлява изключително специализиран и сложен еволюционен продукт. Основната и функция е да предпазва организма от влиянието на патогенни фактори и е в състояние да противодейства на всички външни за организма вещества чрез синтеза на високоспециализирани молекули като антителата и чрез създаването на клетъчни елементи като лимфоцитите и фагоцитите, които се борят и унищожават антигените.

За да извършва тези фунции, имунната система във всеки момент може да разпознава това, което е собствено за организма, и това, което му е чуждо, като предотвратява атака към собствените органи на организма. Когато тази способност се загуби, възможно е да възникнат т.нар. автоимунни заболявания, при които имунната система реагира срещу собствените си органи, все едно са чужди тела.

Следователно нашият защитен апарат не е просто една система за атака, а се стимулира и е активен винаги. По-скоро е фин механизъм за регулиране, който трябва да може да противодейства на вирусите и токсините, но също така да модулира възпалителните състояния. В действителност се описва като имунен баланс и целта на лечението би трябвало да е запазването и възстановяването на този баланс.

Различаваме като първа фаза на противодействие естествения или вроден имунитет, състоящ се от родови механизми, свързани със защитата на първа линия чрез макрофагите, левкоцитите и цитотоксичната дейност. Физико-химични бариери са и кожата, лигавиците, слюнката и сълзите. Затова е важно да се поддържа правилно pH и да се използват дезинфектанти като етерични масла за локално приложение или за инхалация (риган, мащерка, олио от чаено дърво, лавандула).

Големи активатори на тази първа линия са бетаглюканите, активни съставки на медицинските гъби Рейши и Майтаке, млечните ферменти, които работят на нивото на цялата лимфоидна система, свързана с червата, растения като алоето и женшена.

Втората линия на имунна защита, специфичният или придобит имунитет, активира противодействие срещу точно определен стимул, осигурявайки висока ефективност. Става дума за работата на антителата, лимфоцитите, цитокините.

Точно този по-рафиниран имунитет по-бавно се представя като баланс, ето защо трябва внимателно да се разглежда всяко патологично отклонение и всяко последващо лечение. Една прекомерна имунна реактивност може да доведе до автоимунни заболявания, една прекомерна противовъзпалителна акция може да доведе до имунен дефицит и да отвори вратите за дегенерации.

Има растения, които са мощни имуностимуланти по отношение на вирусите и със силно превантивно действие по отношение на туморите (астрагал, женшен, джинджифил, бъз), които се препоръчват на хора с отслабен имунитет, но не и на хора с органоспецифични автоимунни заболявания (например тиреоидит на Хашимото), защото това автоматично би влошило агресивността на имунната система.

От друга страна, има и растения с мощно противовъзпалително и антибактериално действие (ункария, ехинацея, касис), които модулират защитната реакция.

Те са ценни при алергии, висока температура и псориазис, но влошават системните автоимунни заболявания и модулирайки имунната реакция, би трябвало да се приемат периодично за превенция.

Големи адаптогени, балансиращи и двете действия, са природните защитни средства като рейши, розов златовръх, куркума и зелен чай.