Преминаването на храната от хранопровода към стомаха става през клапан, наречен „кардиас“, контролиран от диафрагмата – мускул, който отделя гръдния кош от корема и това предотвратява връщането на храната в обратна посока. В случай на рефлукс недостатъчният капацитет на затваряне на клапана позволява на храната да се върне обратно с последващи киселини със или без регургитация на киселинни вещества. Рефлуксът може да възникне и поради наличието на хиатална херния – заболяване, при което нормалното разположение на органите се нарушава и нерядко част от стомаха се изтегля над диафрагмата.

Причината за инконтиненция на клапана често може да има невровегетативен компонент. Активирането на парасимпатиковата нервна система засилва и ускорява перисталтиката (улеснявайки храносмилането и усвояването на храната) и разширява съдовете, докато активирането на симпатиковата нервна система произвежда обратен ефект и инхибира производството на солна киселина (затруднявайки храносмилането). При нормални условия сутрин преобладава симпатиковото действие, което се стимулира от минерала калций и привечер се увеличава парасимпатиковото, което се подпомага от магнезий. При стресови условия този баланс се променя; затова се препоръчва на първо място за правилна функция на клапана прием на калциев карбонат сутрин и магнезиев оксид вечер.

Това разстройство може да има и психосоматичен компонент – възможно е силната емоционалност, чувствителност и тревожност да предизвикат патология като гастроезофагеален рефлукс. Секрецията на киселина в стомаха зависи и от сигналите, изпратени от хипоталамуса, отговарящ за първоначалния отговор на стреса.

Храненето е важно: мазнините и пържените храни, пикантните ястия, цитрусовите плодове, кафето и шоколадът трябва да бъдат избягвани. Обилните хранения не се препоръчват, особено късно вечер. Ценен лечебен ефект има изцеденият сок от моркови, картофи и най-вече от зеле: 1 чаша ¼ час преди хранене има лечебно въздействие при рефлукс в рамките на няколко седмици.

Лечебните растения, които могат да помогнат при гастроезофагеален рефлукс, са на първо място онези, съдържащи слуз, които имат успокояващ и противовъзпалителен ефект върху стомашната лигавица и стомаха, като слез, живовляк или алтея. Тези растения предпазват тъканите и успокояват болезнените спазми. Алое вера също намалява възпалението и извършва повторна епителизация на гастроезофагеалната лигавица, но да не забравяме, че алоето може да е дразнещо за червата и да предизвика нежелани ефекти като диария. По-малко известно лекарство е мастихата от гръцкия остров Хиос. Тя е отлично природно средство за всички често срещани стомашни заболявания, благодарение на нейното успокояващо действие върху стомашната лигавица и балансиращото ú действие по отношение на прекомерното производство на стомашни сокове. Поради това може да се използва за бързо успокояване на киселините и за лечение на симптомите на рефлукс, гастрит, езофагит, пироза. Доказано е също така, че има висока антибактериална и фунгицидна дейност и предпазва стомаха от рак. Освен това мастихата е един от малкото натурални продукти, заедно с куркумата и джинджифила, способен да елиминира Helicobacter Pylori за постоянно от стомаха.

Растението, което най-много използвам в практиката си като натуропат и което действа по-дълбоко върху проблема с гастроезофагеалния рефлукс, определено е женското биле (Glycyrrhiza glabra), което се намира на пазара деглицеризирано, следователно компонентът, който може да наруши кръвното налягане, е отделен. Това лекарство действа при болки и киселини, но също така и върху честото усещане за тежест, върху подуването и гаденето, от което хората често се оплакват. Женското биле оказва противовъзпалително, спазмолитично и гастропротективно действие благодарение на високата концентрация на флавоноиди, присъстващи в корена му.

И накрая напомням, че малко физическа активност е полезна: тя оксигенира кръвта по-добре, подобрява храносмилателния процес и спомага за отслабването, като се има предвид, че хората с наднормено тегло са по-склонни да страдат от рефлукс.