Текст: д-р Валерия Матеева, дм, началник на отделение Дерматохистопатология и имунохистохимия в Клиниката по кожни и венерически болести на УМБАЛ „Александровска“
Слънцето е здраве. Но непремереният „флирт“ с лъчите може и да ни разболее. Кои са правилата на ефективната слънцезащита? Как да изберем точния продукт за кожата си? Защо няма „невинни изгаряния“? И как да ги избегнем?
Попитахме д-р Валерия Матеева, дм, Главен асистент и началник на отделението по дерматохистопатология и имунохистохимия в Клиниката по кожни и венерически болести на УМБАЛ „Александровска“, тя е национален координатор на европейската кампания за предпазване от рака на кожата „Евромеланома".
Д-р Матеева е член на Българското дерматологично дружество, Европейската академия по дерматология и венерология и Международното дружество по дерматопатология. Специалните ù интереси са в областта на дерматоонкологията и дерматохистопатологията. Специализирала е в Швейцария, Германия и Франция.
„Излагането на слънце в умерени дози е полезно, тъй като благоприятства синтезирането на витамин D, който е важен за нормалното функциониране на имунната система“, изтъква д-р Валерия Матеева. За да се заредим със „слънчевия витамин“ обаче, не е нужно да се припичаме безмилостно с часове на плажа. Даже напротив.
„Изгарянето трябва да се избягва по всякакъв начин. Затова препоръчваме излагането на слънце да става извън пиковите часове и в никакъв случай да не се стига до зачервяване на кожата, което е алармиращ белег“, категорична е дерматоложката.
Заплахата „меланом“
Защо? „Слънцето се превръща във враг на кожата, когато се прекали с излагането ù – и най-вече – щом се стигне до изгаряне. UV лъчите действат мутагенно върху генетичния материал, който се намира в ядрата на клетките на епидермиса. Когато се достигне определен праг, който за всеки човек е индивидуален, този генетичен материал се променя и се развиват различни доброкачествени и злокачествени новообразувания на кожата, включително най-опасният кожен тумор – малигненият меланом“, не крие специалистката от УМБАЛ „Александровска“.
UV лъчите са лек при псориазис
Д-р Матеева признава, че за някои пациенти UV лъчите са „лекарство“. „Например болните с псориазис, атопичен дерматит или някои форми на кожни лимфоми правят т.нар. фототерапия в клиниките по дерматология. Тези процедури продължават по няколко минути и се извършват от 3 до 5 пъти в седмицата. Имат минимални странични действия, тъй като е селектирана тази дължина на вълната от ултравиолетовата светлина, която няма да им навреди. А напротив – ще помогнем за по-бързото обратно развитие на заболяването“, разкрива дерматоложката.
При лупус – само на сянка
За жалост има и пациенти, за които слънцето може да е опасно. „Хората с някои заболявания – като автоимунния лупус еритематозус – трябва да се пазят особено много. Доказано е, че излагането на лъчение води до тласък на болестта им“, предупреждава д-р Матеева. Плажът е „табу“ и за хората с някои редки генетични заболявания. „При пациентите с ксеродерма пигментоза например липсва възможност за „поправка“ на дефектите в генетичния материал, които слънцето предизвиква. Ето защо, те са много по-склонни да развият различни доброкачествени или злокачествени новообразувания на кожата“, обяснява специалистката от „Александровска“.
Хиперпигментации тормозят бременните
И ако подобни диагнози са рядкост, то друг проблем, свързан с прекомерното излагане на слънце, засяга най-голям брой хора. „Хиперпигментациите или т.нар. мелазма са особено често срещани при бременните и при жени, които използват перорални контрацептиви. При тях излагането на слънце е свързано с образуването на тъмни петна, които се лекуват много трудно и бавно. Отнема доста време – месеци, дори години, за да бъдат повлияни в добра посока“, споделя опита си д-р Матеева.
Кои са най-честите грешки, които допускаме при слънцезащитата? И кои „златни правила“ е добре да спазваме? Д-р Матеева дава 5 ценни препоръки:
„Не бива да се разчита единствено на слънцезащитните продукти. На първо място превенцията трябва да започне с промяна на начина на живот. Например с излагане на слънце само в безопасните часове, предотвратяване на изгаряне и използване на слънцезащитното облекло – особено за малките деца“, подчертава дерматоложката. Едва след това идва важната роля на слънцезащитните продукти. Препоръката на д-р Матеева е кремовете и лосионите да се закупуват от аптека.
„Дерматокозметичните продукти минават тестове и има гаранция за качеството им“, изтъква специалистката от УМБАЛ „Александровска“.
И най-добрият крем обаче може да не е ефективен, ако не се прилага по правилата. „Продуктът се нанася минимум 20 минути преди излагане на слънце, тъй като повечето препарати са от типа на т.нар. химически филтри и имат нужда от известно време, за да се активира действието им“, обяснява д-р Матеева.
б„Важно е да се ползва в достатъчно количество, тъй като в противен случай може да се намали слънцезащитният фактор, упоменат на опаковката. Тоест, ако си купим SPF 50 крем, трябва да се маже регулярно на всеки 2 часа. И то по определения брой единици за съответната площ. Например 1 единица слънцезащитен крем представляват около 2 см изваден от тубата крем, което е достатъчно за лицето. За шията е необходима още една единица и т.н. за цялото тяло“, обръща внимание дерматоложката.
Д-р Матеева обаче не крие, че този „идеален сценарий“ трудно се постига на плажа. „Затова нашият съвет е да се използват продукти с по-висок фактор, като невинаги може да се постигне максимална защита, а с 20-30% по-ниска поради по-малкото количество, което се слага“, допълва специалистката от УМБАЛ „Александровска“. И препоръчва след всяко излизане от морето да мажем отново с крем, ако сме избрали водоразтворим продукт.
„Разбира се, съществуват и водоустойчиви продукти, които създават по-голям комфорт, но не трябва да се забравя да бъдат нанасяни също на всеки 2 часа, за да се получи максимална ефективност“, напомня дерматоложката.
Мит е, че се изгаря само на море – напротив, лъчите в планината са по-коварни заради по-голямата надморска височина. „Приятното съзерцаване на слънцето в почивките между преходите може да доведе до сериозни изгаряния. Във високата планина обикновено има лек вятър и никога не може да ни стане толкова топло, че да потърсим сянката. Напротив, удължаваме времето, в което сме изложени на слънце. Затова е нужно да не забравяме на всеки 2 часа да нанасяме слънцезащитен крем“, изтъква д-р Матеева.
Трябва да защитаваме кожата не само през отпуската. „В градска среда е добре да се следи т.нар. UV индекс. Това е цифровото изражение на интензитета на слънчевата светлина за определен час през деня. Хубаво е, че може да бъде проверен в апликациите на нашите смарт телефони. Ако UV индексът е 5-6-7 и нагоре, това означава, че е необходима слънцезащита и в градска среда“, обяснява д-р Матеева.
„Разбира се, че може да се използва и хидратиращ крем с UV фактор, но препоръчвам той да бъде по-висок – над 30 SPF”, допълва дерматоложката. В последните години доста дами използват декоративна козметика с UV фактор. „Това е добра възможност, но отново стои въпросът за повторното нанасяне на всеки 2 часа – при фон дьо тен, върху който има пудра или завършваща част на грима, обективно няма как да се случи“, отбелязва специалистката от УМБАЛ „Александровска“.
Как да действаме, ако все пак изгорим? „Единственото, което може да се направи, е да се облекчи моментното състояние, което, според мен, е далеч по-малкият проблем. По-големият са дългосрочните последици. Особено малките деца, които изгарят във възрастта до 7 години, увеличават значително риска за развитие на злокачествен меланом на кожата десетилетия по-късно“, алармира националният координатор на „Евромеланома“.
„Все пак, за да облекчим състоянието на кожата, има продукти, които се продават отново в аптеките. те съдържат антиоксиданти, определени успокояващи масла, които помагат за хидратацията. Разбира се, ефективна е и старата рецепта, която всички знаем – за намазване с кисело мляко. Определено то и хидратира, и охлажда“, споделя дерматоложката.
„Проблемът обаче са не тези няколко часа или дни, в които ще страдаме, а дългосрочният ефект от изгарянето, защото щетата върху кожата вече е нанесена и времето не може да бъде върнато назад“, категорична е д-р Валерия Матеева.
