Текст: Олга Георгиева
Представете си, че от утре съседната улица става част от друг град, в който ви е забранено да влизате. Представете си, че за тридесет години няма да можете да виждате свободно близките, приятелите и колегите си, които са в другия град, нито да посещавате любимите си места в него. Това се случва в Берлин през 1961 г., когато Желязната завеса, символ на Студената война, разделя града на Източен и Западен. Разделя на две цяла Германия. И цяла Европа.
За тези, които остават или са родени от източната страна на стената, излизането извън пределите на Източна Европа става немислимо, освен при специален статут или с риск за живота. До нощта на 9 ноември 1989 г., когато хиляди берлинчани започват разрушаването на Берлинската стена. Преди това, през деня, по време на пресконференция Гюнтер Шабовски, член на политбюро, обявява, че ограниченията върху пътуванията на граждани на ГДР в чужбина се отменят незабавно. Така един от най-видните функционери на партията дава неволно сигнал за разрушаването на Желязната завеса. Разбира се, събитието е кулминационна точка на протестите и случващото се в целия Източен блок. Кадри от него достигнаха и до България, няма да забравя вълнението от този ден, 10 ноември! Днес Стената е само спомен, а от конструкцията ú са останали единствено малки фрагменти.
2019 г.
Тази година се навършват точно тридесет години от събитието, променило цяла Европа. Благодарение на множеството реконструкции от ново време днес туристите в Берлин не откриват никаква видима разлика в архитектурата и облика на двете части на града. Разликите са невидими – в манталитета и поведението на хората от източната и западната част, в стандарта на по-възрастните, в личните спомени и в историята. Но сега Берлин е обединен и жив космополитен град, с голямо пулсиращо сърце, център на икономиката и културата, с много млади хора и динамичен ритъм на живот. Столицата на Германия е сред най-посещаваните туристически дестинации в Европейския съюз, тук се намират престижни университети и изследователски центрове, много паметници на културата, спортни съоръжения, театри и музеи. Берлин е признат за един от градовете с най-много музеи в света – към момента общият им брой възлиза на 173. Още през 1841 г. зоната между река Шпрее и Купферграбен е обявена за „район, посветен на изкуството и антиките“, днес кварталът, наричан „Островът на музеите“, е част от международното културно наследство на ЮНЕСКО. Берлин е притегателен център за хората на изкуството от цял свят с прочутите си фестивали, съвременната архитектура и авангардното изкуство. Днес градът е дом на хора от над 190 нации – повече от 13% от жителите му са чужденци, а най-многобройни са групите на турците, в последно време на арабите, поляците, сърбите, италианците, руснаците, французите, виетнамците, американците, босненците, британците, хърватите и българите.
„Алекс“
Така берлинчани наричат прочутия площад „Александерплац“, който носи името на руския цар Александър I от посещението му в Берлин през 1805 г. Наблюдавам площада от кафенето на последния етаж на търговския център „Кауфхоф“. Съвсем близо до река Шпрее и Берлинската катедрала, „Алекс“ е сърцето на града, модерен площад, важен транспортен възел и любимо място за срещи. И през цялата си история е бил оживено място. През Средновековието е площад за добитък. През 1929 г. вдъхновява Алфред Дьоблин за романа му „Берлин Александерплац“, заснет като телевизионен сериал за многолюдния град преди настъпването на нацистите.
До средата на XIX век е площад за военни паради и тренировъчна площадка за близките казарми. През Втората световна война понася тежки разрушения, влиза в пределите на Източен Берлин и през годините на социализма се превръща във витрина на социалистическата архитектура. Точно на него се провежда най-голямата антиправителствена демонстрация преди падането на Берлинската стена.
Отпивам от чашата си с шварцкафе и продължавам да наблюдавам движението на площада. „Александерплац“ е чудесно място за начало на туристическа обиколка. Оттук градът може да се разгледа по два интересни начина – с някой от рейсовете, чиято начална спирка е тук и минават през почти целия град или от 365-метровата източна телевизионна кула, построена през 1969 г. Градът може да се види от телекафето в сферичната ú част от 207 метра височина или пък от специалната платформа на 203 метра височина. На площада се намират още две интересни забележителности, построени през 1969 г. – футуристичният Часовник, измерващ точното време във всички краища на света, и Фонтанът на международното приятелство.
През 2006 г. площадът е цялостно реконструиран по проект на архитекта Ханс Колхоф. Търговският център Alexa е открит през 2007 г., а мултиплексното кино привлича всеки ден много зрители.
Бранденбургската врата
Ще останем в Берлин само два дни. Искаме да не бързаме и да усетим ритъма на града, но задължително да видим и неговите символи. Нашите мили приятели, при които сме на гости, ни предлагат вечерна обиколка на града с кола и виждаме накуп много забележителности. От „Александерплац“ караме на запад, първо минаваме покрай Берлинската катедрала, изглежда величествена. Продължаваме към Триумфалната арка, символ на Берлин и Германия – Бранденбургската врата. До падането на Берлинската стена проходът през нея и в двете посоки е затворен. Днес не се минава през нея, но единствено с цел предпазването ú от вибрациите. Виждаме я отдалеч, от двете ú страни, красиво осветена. Преминаваме покрай сградата на Райхстага, в която заседава германският парламент, наречен в наше време Бундестаг. Стъкленият ú купол тежи 800 тона, направен е от стъкло и стомана. Не можем да не си припомним българската следа – обвинението към Георги Димитров за подпалването на Райхстага през 1933 г., и една друга, неполитическа, а свързана с модерното изкуство – опаковането на сградата през 1995 г. от българския художник Кристо. В едно интервю авангардният творец признава, че е избрал Райхстага заради Георги Димитров. Заедно със своята съпруга Кристо опакова сградата за две седмици със сребриста огнеупорна тъкан с площ около 100 000 кв.м. Творението привлича милиони посетители, а безбройните снимки на проекта му донасят международна слава. Караме към „Хумболт Университет”, сградата му вдъхва страхопочитание. От 2003 г. медицинските факултети на Свободния и на Хумболтовия университет са слети под общото название „Шаритé“ – медицински университет Берлин. Днес това е най-големият медицински университет в цяла Европа.
Продължаваме към двореца „Шарлотенбург“. Входът му е особено красив през нощта. „Шарлотенбург“ се нарича и тази зона на Берлин. А историята на двореца е свързана с пруските царе от династията Хоенцолерн. Кръстен е на първия му собственик, София Шарлота Хановерска, съпруга на първия крал на Прусия, Фридрих I. Обещаваме си – ще дойдем пак, за да разгледаме двореца, прекрасната му градина и музея!