Вечен и млад

Олга Георгиева

Преди около 230 милиона години море покривало района на Белоградчик. Милиони години изминали, за да бъдат създадени фантастичните Белоградчишки скали, да бъдат образувани повече от 100 пещери. По римско време тук било изградено първото селище. По-късно, заради белите му къщи на фона на червеникавите скали, турците го нарекли „малък Белград”.

Този малък бял град, на 169 км от София и на 59 от Видин, наистина е особено място, с особена енергия. Най-вече заради своите необикновени скали и заради уникалната си крепост, обявени за едни от Чудесата на България. Но не само. На малката площ от 114 кв.км на община Белоградчик в Северозападна България са разположени 5 природни забележителности и част от биосферен резерват. Тук въздухът е кристално чист, а условията – идеални за излети, вело и пещерен туризъм, алпинизъм, лов и риболов, за спорт, за астрономически наблюдения, за размисъл и съзерцание…
Скалните формации, които се простират край Белоградчик, са дълги 30 км, широки са до 5 км, а височината им достига 200 м. Дори ако само минавате покрай града, няма как да не се впечатлите от този природен феномен. Но нека поспрем заедно в един от най-интересните градове на България.

Белоградчишките скали
„Скалите са древни учители на човечеството, тъй като тук изчезват всички фалшиви вибрации на душата. Те притежават достатъчно съвършенство, за да ни научат как да бъдем съвършени. Как да бъдем непоколебими, чисти, първоначални. Как да се променяме така, както се менят сезоните по тези места. И както всеки сезон е прекрасен, така пролетта, лятото, есента и зимата на нашата възраст са по своему прекрасни. Тези места ни учат и на това. Те наистина са наши учители. Блажен е този, който ги е познал.”
Зор Алеф
духовен учител, целител и писател

Феерията от цветове на Белоградчишките скали варира от чисто червено до жълто, а магическите форми често напомнят различни фигури, дали повод за интересни легенди. Каквото и да напиша, няма да може да се сравни с чувството да ги видите от високо и да усетите вятъра в косите си… Състоят се от три основни скални групи: на изток е Фалковската група, Централната се извисява над Белоградчик от юг и най-западно е Збеговската. Освен тях, на 4 км на изток от града лежи четвърта група скали, която включва Латинската порта и пещерата „Лепенишки печ”. Има и пета: между селата Гюргич и Белотинци. Най-популярната легенда за Централната група разказва за девически манастир, който преди векове се издигал между тези скали, и за поразителната красота на най-младата от неговите монахини – послушницата Витиния. Мълвата за нея се разнесла навред из Римската империя и на един Петровден (когато хората можели да посещават манастирите), съдбата срещнала Вита с римлянина Антонио. Между тях пламнала любов, която те пазили в тайна… докато детски плач не огласил килиите на манастира. Вита била изправена пред строг съд, монасите решили да я прокълнат и прокудят заедно с детето. Тогава откъм хълма се задал Антонио на белия си кон. И изведнъж над скалите се извила буря, паднал гръм, земята се разтресла…Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило – Конникът, Монасите и Витиния, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце.

Градът
Точно Петровден са избрали за празник на своя град жителите на Белоградчик. Но истински зрелищен тук е ежегодният фолклорен фестивал „От Тимок до Искър – по стъпките на траките“ през септември. Започва с тракийско шествие от Белоградчишката крепост под съпровода на овчарски гайди. Облечени в традиционни тракийски костюми, участниците преминават през града с маски и факли в ръка. Белоградчик е спокоен и приятен. Има добър избор от хотели, къщи за гости и апартаменти както в града, така и в близост до него. Ако изберете спа хотел „Скалите”, например, ще можете да се радвате на гледката на скалите, докато пиете кафе на терасата. В Белоградчик се намира една от двете обсерватории на Института по астрономия (втората е Роженската), градът има свой исторически и природонаучен музей. И разбира се, своя крепост, една от най-запазените у нас.

Белоградчишката крепост
Построена по времето на Римската империя, тази крепост е наистина уникална – като крепостни стени са използвани самите скални масиви с височина над 70 метра, а стени са изградени само от северозапад и югоизток. Първоначално Белоградчишкото кале е имало предимно наблюдателни функции. През ХІV век, при цар Иван Срацимир старото укрепление е разширено и става една от основните по важност крепости в региона. По време на османското владичество турците отново го разширяват в характерния за османското крепосто-строителство стил. Само че с типично европейски елементи – в разширението участват френски и италиански инженери. Крепостта има 3 отделени един от друг двора, свързващи се с крепостни порти; цялата ѝ площ е 10 210 кв.м.

Магурата
На 18 км от Белоградчик се намира една от най-големите ни пещери – Магура. Пригответе си връхна дреха, защото вътре температурата е 12 градуса през цялата година. Изходът ѝ се нарича Вратача, а в нея има отделни „зали”: Триумфална зала, Полето, Хармана, Прилепна галерия, Стрелбището, Галерията с рисунките, Зловеща галерия, Слънчева зала, Зала на сталактоните, Зала на падналия бор, Зала на тополата, Тронна зала. Всички те са свързани чрез галерии и пещерни тунели. В Триумфалната зала има малко езерце, а навсякъде – много сталактити, сталагмити и сталактони. Общата дължина на галериите ѝ е 2500 метра. По стените ще видите рисунки от няколко исторически епохи, най-ранните – от времето на късния палеолит, а най-новите са от бронзовата епоха, рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е. Рисунките изобразяват предимно ловни сцени. В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и други, а днес тя е дом на 8 защитени вида прилепи.

Наблизо
В района на Белоградчик има още много неща, които си заслужава да видите: пещерата „Венеца”, водопадът „Бела вода”, Боров камък, резерватът „Чупрене” и др. Както пише Жером Бланки, „Нито прочутите теснини на Олиул в Прованс, нито дефилето на Панкарбо в Испания, нито Алпите, нито дивните планини на Тирол и на Щвейцария притежават нещо, което може да се сравни с това, което видях в България при Белоградчик”.