Текст: Олга Георгиева
Наричат го на галено Питер, оприличават го на Венеция на Севера, признават го за северна столица на Русия. Санкт Петербург е град, който не може да те остави равнодушен – с историята си, с атмосферата си, с архитектурата, с мащабите, с хората. И с Белите нощи.
От края на май до началото на юли тук слънцето не залязва и стои под хоризонта. Няма нощна тъмнина, а само свечеряване. Виждаме го още с кацането на Пулково, а въздухът, който ни посреща, е много различен от московския – влажен, по-студен и с особен аромат. Белите нощи се наблюдават и в други северни градове в близост до Полярния кръг, но в Санкт Петербург те са описани най-романтично. Зрелищното вдигане на мостовете на Нева от 1 до 4 часа през нощта, приказно осветените дворци в мрака и фестивалът на открито „Алени платна“ допринасят за техния чар, който всяка година привлича хиляди туристи.
Град на каналите и дворците
Санкт Петербург е разположен на брега на Финския залив на Балтийско море, в който се влива река Нева. В самия град над Нева и прилежащите ù канали са изградени над 300 моста, 13 от тях подвижни. В пределите му има около сто реки и рекички, чиято обща дължина достига 282 км, 42 острова и множество езера. Хотелът ни се намира на един от най-големите острови: Василиевския. По пътя ни дотам се убеждавам, че макар да сравняват Санкт Петербург с Венеция, тук архитектурата и мащабите са много различни. Градът е изграден върху пресушени блата по желание на цар Петър I Велики и е обявен за столица на Русия през 1703 г. (такава е до 1918 г.). Ето я и Нева! Прекосяваме я по Дворцовия мост с 32-метрови рострални колони, служели в миналото като маяци на моряците. Минаваме покрай двореца на Меншиков, на другия бряг остава величественият и великолепен Зимен дворец, в който се намира Ермитажът. Спомням си, че дворците на Санкт Петербург и прилежащите към тях паркове (Царско село, Петерхоф, Павловск, Пулково, Кронщад и др.) са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
„Вольф и Беранже“
Оставяме багажа и се потапяме в магията на Белите нощи. Отиваме право в Литературното кафене „Вольф и Беранже“ на Невски проспект. То се намира в сградата на бивша бонбонена фабрика и в него след 1835 г. се събират писатели и поети, негов чест гост бил Пушкин. Тук си дават среща две национални гордости: руската кухня и руското изкуство. Всеки ден звучи жива класическа музика, а вечер се изпълняват руски романси и се провеждат литературни четения. Залата е оформена в духа на аристократичния Петербург от началото на XIX век. Закъснели сме, но все още звучи приятна музика. Ще опитаме рибно ястие и прочутите блини с различен пълнеж. След дългото пътуване се чувствам като Алиса в Страната на чудесата – съвсем нова атмосфера, вкусове, аромати.
Нощният живот
Излишно е да казвам, че в града има изобилие от заведения, ресторанти, нощни клубове. Ще отидем до най-големия и най-посещаван клуб – дискотека „Метро“. Оформена в индустриален стил, тя е разположена на три етажа, всеки с различна музика. На първия етаж се слуша руска музика, на втория – техно и хаус, а на третия звучи европейска музика. Ще опитаме руска бира – препоръчани са ни „Балтика“, „Степан Разин“, „Невское“, „Василеостровское“. Санкт Петербург е бирената столица на Русия, още през XVIII век тук има развито промишлено производство на бира. А всяка година през юни се провежда Санктпетербургският бирен фестивал. Накрая се разхождаме в прохладната и светла майска нощ, улиците са пълни с весели млади хора и шумни компании.
Книгите и хората
На сутринта сме неочаквано бодри след среднощните обиколки. Днес наш гид ще бъде стар приятел, който от години живее в Питер. Разходката започва от впечатляващо богата книжарница, от чието кафене на последния етаж се разкрива прекрасна гледка към Казанската катедрала. Това величествено здание ми напомня катедралата „Свети Петър“ в Рим с дъгообразната си колонада от 96 колони, подредени в четири реда. Докато се наслаждаваме на архитектурния шедьовър, пием хубав чай – тук определено знаят как се прави – и говорим за хората. Още от детството на петербургчани им се внушава, че живеят в столица на културата и нямат право да я излагат. Мнозинството от гражданите се стараят да не пречат на другите. Тук в градския транспорт се отстъпва място на възрастните, на инвалидите и на бременните и правилата за добро поведение дори са написани на табели. Както е характерно за севера, и хората от Питер са доста сдържани и уравновесени. Не се приема обръщение на „ти“ между непознати. За това пък сред близки, в домашна обстановка, петербургчани са съвсем различни – открити, весели, гостоприемни, с чувство за хумор.
Ермитажът
А сега напред към Зимния дворец! Пътят ни минава през величествена арка, на огромния (наистина огромен) дворцов площад се снимаме редом до „благородници“, облечени с дрехи от времето на Екатерина Велика. После влизаме в градината на двореца. Много е красив! Тюркоазенозеленият му цвят контрастира на белите колони и на златните орнаменти. Ако искаме да разгледаме целия Ермитаж детайлно, ще ни е необходим месец. Поради краткото ни време не си поставяме такива амбициозни цели, влизаме и разглеждаме централната част. Сградата и изложените в нея произведения на изкуството, както и временните експозиции са спиращи дъха. През прозорците се вижда пълноводната Нева. Непременно искам да отида до великолепната зала на Леонардо да Винчи, не мога да откъсна очи от неговата знаменита Мадона Лита!
Исакиевският събор
Обядът ни ще бъде на закотвен на брега на Нева стар кораб, реставриран и превърнат в ресторант „Летящият холандец“. Посреща ни изненадващо добър европейски интериор и гурме кухня, рибните деликатеси и водката са превъзходни. На кораба има и зала за събития и приеми, както и фитнес клуб. По време на Белите нощи Холандеца е идеално място за вечеря с прекрасна гледка към Нева и отсрещния бряг. После пак такси, разстоянията тук са чак потискащо огромни… Не знам защо, докато гледам през прозореца, в ушите ми зазвучава прочутият Валс № 2 на Шостакович. Отиваме към Исакиевската катедрала, посветена на св. Исакий Далматински, в деня на когото (по православния календар 30 май) е роден основателят на града Петър I. В близост до нея се намират Мариинският театър, Медният конник, Адмиралтейството. И прочутият санктпетербургски хотел „Астория“, открит през 1912 г. и посещаван от много знаменити гости. Но за този град ни трябва поне седмица, има още толкова много за разглеждане! Дворци, църкви, музеи и галерии, мостове и площади… След втората ни Бяла нощ си тръгваме, отнасяйки спомена за докосването до една богата култура и до един народ с широка славянска душа.