Текст: Христо Събчев
Със сигурност няма човек, който да не се е чувствал малко или много като състезател на пътя, правейки елегантни виражи около дупки, локви, животни и всевъзможни други изненади, които предлагат българските пътища. Ако махнем аматьорския характер и вдигнем летвата на скоростта, умелото шофиране на високи обороти се превръща във вълнуващ и екстремен спорт.
Ралито е един от най-популярните и в същото време достъпни моторни спортове. В него се използват специално модифицирани за целта заводски автомобили, които отговарят на всички закони за движението по пътищата. Особеното при този автомобилен спорт е, че той не се провежда на затворени трасета. Вместо това участниците се състезават от точка до точка, като стартират през равни интервали и тяхното състезателно време се измерва чрез междинни контроли. Победител е този, който измине състезателните отсечки за най-кратко време.
По света има много различни рали надпревари, като най-старата от тях е рали „Монте Карло”, която се провежда за първи път през 1911 г. Най-популярното състезание е Световният рали шампионат (WRC). Той се състои от отделни ралита, провеждани на различни повърхности – от макадам и асфалт до сняг и лед. Всяко рали е разделено на 15-25 специални етапа. Колите са изградени върху серийни автомобили с 1.6-литров четирицилиндров двигател, но включват турбокомпресор, антилаг система, секвенциална скоростна кутия, четири задвижващи колела и други подобрения.
Първият сезон на шампионата се провежда през 1973 г., когато печели екипаж с „Рено Алпин”. В следващите години доминира „Ланчия”, като се използва моделът „Ланчия Стратос”, задвижвана от V-образен шестцилиндров двигател на „Ферари”, която е и първата кола специално създадена за рали. До 1979 г. пилотите в световния шампионат не се награждават. Шведът Бьорн Валдегорд с „Форд” става първият официален световен шампион по рали в WRC през 1979 г.
Оттогава досега се случват различни промени в шампионата, свързани с календара, дължината на етапите и естествено, с автомобилите. С най-много успехи в Световния рали шампионат е французинът Себастиан Льоб със „Ситроен”, който грабва 9 поредни титли в периода 2004-2012 г. През последните четири сезона, пък доминира сънародникът му Себастиан Ожие с „Фолксваген”, който заема второ място в историята по брой трофеи. Толкова има и финландецът Томи Макинен. При автомобилите с най-много титли е „Ланчия” (10), следват „Ситроен” (9), „Мицубиши” (4).
У нас под егидата на Българската федерация по автомобилни спортове също се провеждат състезания – Републикански шампионат, пистов и планински.
Рали Дакар – пясък и кръв
По света има различни състезания по автомобилизъм. Най-харизматичното и опасно сред тях безспорно е надпреварата на рали Дакар.
Началото е поставено през 26 декември 1978 г., като за основоположник на надпреварата се смята бившият френски мотоциклетист Тиери Сабен. Година по-рано той участва в рали „Абиджан–Ница” и се губи в пустинята. По-късно обаче решава, че пясъците на пустинята са идеално място за провеждането на рали. В началото състезанието тръгва като рали „Париж–Дакар”, тъй като се провежда от френската до сенегалската столица. По-късно става известно само като Дакар, защото стартът се мести и в други градове.
Основната част на състезанието неизменно включва етапи през пустинята Сахара, където пилотите се ориентират за маршрута си чрез сателит. От 2004 г. в част от съзтезанията единственото разрешено ориентировъчно средство е компас. През 2008 г. надпреварата напуска територията на Африка заради терористични заплахи в Мавритания и се мести в Южна Америка, но запазва легендарното си име.
Рали Дакар е известно с изключителните изпитания, на които се подлагат пилотите. Участие вземат състезатели с коли, мотори и камиони. Те се надпреварват върху различни настилки, като короната на ралито са етапите в пустинята – преди Сахара, сега Атакама. Отсечките са различни по дължина и степен на трудност, а дистанцията понякога достига 900 километра. Самото състезание се провежда в продължение на 15 дни в началото на всяка година.
Рали Дакар има и своята тъмна страна. Това е състезанието в автомобилния свят, взело най-много жертви. От началото си през 1978 г. досега в него са загинали 26 души, било заради катастрофи или атаки от африкански племена и терористи. Често автомобилите попадат на кръстосан огън между бунтовници и армията в Мали в началото на 90-те години на XX век. По ирония на съдбата първа жертва на ралито е неговият основател Тиери Сабен, след като през 1986 г. хеликоптерът му се разбива в пустинята.
Заради множеството инциденти ралито дори е заклеймено от Ватикана през 2007 г. „Рали Дакар е кървав, безотговорен, насилствен и циничен опит за вмешателство в културата на развиващи се страни”, гласи позицията на църквата. Случайно или не, още през следващата година надпреварата се мести в Южна Америка. Сред състезателите с автомобили с най-много успехи е французинът Стефан Петерханзел с 5 победи.
От пътя до пистата
За да се превърне един обикновен автомобил в такъв за рали, са нужни множество подобрения и пари. Все пак, ако искате да пробвате тръпката на ралито, е хубаво да знаете основните разлики в оборудването. За целта екипът на BETTY потърси експертното мнение на най-успелия български рали пилот Илия Царски – 18-кратен шампион на България.
Гуми
„Те са важни заради контакта, който правят с асфалта. За всяко трасе е необходим различен вид гуми. Те се различават по специалните смеси на каучука и са пригодени да издържат на високата температура, която се създава при триенето. Сликовете са гладки гуми, подобни на тези, които се използват във Формула 1. Те имат кратък живот и се сменят често. Щампирани – при тях 30% от контактната площ е отнета чрез нарези. В българския шампионат най-често се използват марките „Пирели” и „Мишлен”. Цената е 350-400 евро на гума. Използват се 18-цолови гуми, като за едно състезание се сменят два-три комплекта.
Спирачки
Спирачните дискове са двойно вентилирани, създадени, за да издържат на високата температура, която достига до 200-300 градуса при спиране. Накладките са специални, абразивни, за да могат да вършат работа при високите скорости. Спирачната течност също е специална, цената й е над 250 евро за литър.
Двигател
Той е от типа турбокомпресор с мощност 650-700 к.с. Добър въртящ момент се постига от 800-700 к.с. Има кратък живот – 300-400 км. После двигателят се ремонтира и се подменя, каквото е нужно. Скоростната кутия е секвиционална, като превключването от скорост на скорост става за 0,025 секунди, за да не се губи от газта. За по-нисък клас рали автомобил цената на двигател е около 7-8 хил. евро, при по-високите достига до 20-30 хил. евро.
Купе
В него е изградена roll cage или roll bar – вид клетка, която осигурява безопастостта на пилота. Тя предпазва купето, за да не се смачква и усуква при инциденти. Седалките и коланите също са специални, хомологирани. Цената им варира от 150 евро до 5000 евро. „Клетката” е изградена от хром стомана и струва между 1000-5000 евро.
Екипировка
„Костюмът” на пилота е направен от огнеупорна материя. Под него има специално бельо и було за главата. Струва от 500-600 до 5000 лева.
Марката
Като за начало почти всяка от популярните марки в средния клас автомобили върши работа. Навремето всички пилоти в България започваха от „Лада”, включително и аз. Като цяло, ако някой иска да се занимава с този спорт, за да окомплектова автомобил в най-ниския клас, трябва да приготви около 20-30 хил. евро.