Разположен на „петата на Ботуша“, Бари е столицата на един от най-очарователните региони на Италия – Пулия. Това е градът, приютил мощите на св. Никола Чудотворец, важно място за източното православие на Запад. От далечното минало до наши дни пристанището на Бари играе стратегическа роля за търговските отношения с Гърция, Северна Африка и Близкия изток.

Голямата популярност на Пулия като туристическа дестинация се дължи най-вече на уникалните бели къщички с кръгла форма и конусовиден покрив –
т.нар. трули. Изградени само от варовик и камъни без никакъв друг спояващ материал, трулите са останали непокътнати от XIV век до наши дни. Градчето Алберобело, на 55 км от Бари, е съставено почти изцяло от тях, но могат да се видят и в други градове в района: Локоротондо, Фасано, Мартина Франка и др. В Пулия се намира и единственият по рода си октагонален замък Кастел дел Монте, построен от императора на Свещената римска империя Фридрих II. Ние обаче този път ще останем да разгледаме Бари и да видим скалистия бряг и пещерите на Полиняно а Маре.

Пан брьош на крайбрежната улица
Кацаме на летище „Карол Войтила“ в Бари и взимаме такси до центъра, само на 12 км. Посрещат ни свежият морски бриз и крясъкът на гларусите. Дупките по асфалта ни напомнят на нашата родна действителност, но шофьорът е изключително жизнерадостен, а по радиото звучи съвременна италианска музика. Хотелът ни се намира близо до Университета на Бари „Алдо Моро“ и недалеч от крайбрежната улица. Впечатляваме се от красивата архитектура на хотела и от гигантските палми пред него, но бързаме да оставим багажа и да видим града. Късен следобед е и времето е приятно. Тръгваме веднага към крайбрежната улица, а по пътя си срещаме пъстро множество, разхождащо се лежерно в края на деня. Около 4% от населението на Бари са чужденци – най-много грузинци, албан-
ци и румънци, но също и преселници от Бангладеш, Китай, Мавриций, Филипините, Нигерия, Пакистан, Индия и Сомалия. Италианският, който чуваме по улиците, има различно звучене – това е местният диалект барезе. Формирал се през вековете вследствие на многобройните чужди нашествия, той е неразбираем за повечето италианци. Отнякъде долита аромат на прясно изпечен хляб и кроасани, не се сдържаме и влизаме в пекарната, препоръчват ни пан брьош. Той е нещо като нашия тутманик, но с много по-богат състав –  специално брашно, захар, яйца, масло, прясно мляко, бирена мая, нарязани на парченца шунка, моцарела и вурстчета. Взимаме си по един и сядаме на крайбрежната улица да се насладим на божествения му вкус в съчетание с гледката към Адриатическо море. Крайбрежната прекосява голяма част от града, построена е по време на фашизма. На север се намира средновековният стар град, разположен на полуострова между двете пристанища (старо и ново), а на юг – квартал Мурат (или както го наричат тук – Борго Муратиано), модерното сърце на града и главна търговска зона. Изграден е през XIX в. по модел, наподобяващ американските градове с правоъгълен „кариран“ устройствен план и широки улици с магазини на големите марки, изискани ресторанти и барове. Тези две части представляват центъра на Бари.

Старият град
На сутринта продължаваме разходката си, отправяме се към историческата част на града – Св. Никола или Бари Векиа (Стария Бари), заобиколен от дебели крепостни стени. Звуците и ароматите по заплетените му улички напомнят за отдавна отминали времена и за гласовете на търговците, пристигащи от Ориента. Малки магазинчета се редуват с религиозни книжарници и кафенета, рибари плетат мрежите си, занаятчии приготвят изделията си. Сградите представляват архитектура от различни епохи. Площадчетата са живописни, но ние се впечатляваме най-много от Стълба на правосъдието на площад Меркантиле. На него едно време завързвали неплатежоспособните длъжници и банкрутиралите и ги наказвали с публична подигравка. Стълбът представлява бяла мраморна колона със сфера на върха ú и полегнал в основата ú каменен лъв. Посещаваме и базиликата „Св. Никола“, шедьовър на апулийската романска архитектура, в която се намират мощите на светеца. След това – катедралата „Сан Сабино“ и Швабския замък, построен от Фридрих II на мястото на предишни нормандски и византийски укрепления, в наши дни превърнат в галерия за временни изложби. Дългото разхождане в горещия летен ден ни изтощава и сядаме в една остерия да се подкрепим с типичната за Бари рибена чорба.

Полиняно а Маре
След обяда се отправяме към Полиняно, родния град на Доменико Модуньо, на 33 км на юг от Бари. Караме покрай морето и започваме да разбираме какво го е вдъхновявало за песните, които не губят своята популярност с поколенията. Знаем от приятели за „специалното кафе“ (caffè speciale) на Полиняно и първата ни работа е да спрем близо до прочутия сладоледен бар и кафене на семейство Кампанела с необичайното име „Супер магът на леда Марио Кампанела“ (Il Super Mago del Gelo Mario Campanella). Марио Кампанела е автор на специалното кафе, което вече се е превърнало в запазена марка на града, а „магическите“ му съставки са пет: кафе, захар, лимонова кора, сметана и амарето (направено от мага от нарязани сладки бадеми). Сервират го топло в малки стъклени чаши, а вкусът му е изненадващ и много хармоничен. Освежени от кафето и сладоледа на супермага, тръгваме към най-красивия и екзотичен плаж на Пулия – Монашеското острие (Lama Monachile). Полиняно е изграден на ръба на отвесни 20-метрови скали, а този плаж е вдлъбнат навътре между тях като острие. Пясъкът му е жълт и фин, морето – лазурно синьо. През плажа минава древният път Виа Траяна – по извисяващия се мост Понте Борбонико. В миналото районът бил обитаван от тюлени монаси. В скалите има естествени ниши, в които складирали разтоварваната от корабите стока. А в една от скалните пещери на Полиняно днес се разполага един от най-добрите ресторанти в света – Grotta Palazzese. Съвсем близо до Лама Монакиле е историческият цетър на града. Белите къщи и лабиринтът от тесни улички с магазинчета и заведения все още носят атмосфера, която странно съчетава различни културни влияния –  арабско, византийско, испанско и нормандско. Излизаме на една от скалните тераси над морето и ни се иска да запеем прочутата песен на Модуньо – „Воларе“, и да полетим!