Текст: Олга Георгиева
Лековити минерални извори, лек планински бриз, богат на отрицателни йони и фоноциди, мек климат, много слънчеви дни и зеленина – това открили древните римляни в селището на брега на река Банкя в подножието на Люлин планина. И днес Банкя е предпочитано място за лечение и почивка на много хора и все по-атрактивна вилна зона само на 17 км от София.
Впечатлен от чара и природните дарове на Банкя, Фердинанд решава да построи тук централна царска баня (1907 г.). В наши дни прекрасната стогодишна сграда стои занемарена и в пълна разруха повече от 15 години. Добрата новина е, че през 2018 и 2019 г. предстои реставрирането й и включването й в СПА комплекс. Както пише експертът по алтернативен и СПА туризъм доц. Йордан Йорданов: „Банкя разполага с ресурсен потенциал за привличане на богати пенсионери от Европа, рускоезичното пространство и Близкия изток. Подходът е да се осигурят предпоставки част от обезлюдените санаториални комплекси и терени да бъдат наемани на концесионни начала от пенсионни и социални фондове. Няколко имиджови застрахователни компании вече показват интерес към партниране и превръщане на Банкя в една от перлите в „СПА-оздравителната огърлица на София” от уникални термални зони за целогодишен туризъм, заедно с Горна баня, Княжево, Панчарево, Чепинци, Равно поле и Костинброд.“
Централната минерална баня
Този февруарски предиобед прехвърчат снежинки, но разходката из малкия парк в центъра на Банкя е приятна. През голите дървета прозира отдалеч жълтата сграда на старата баня. Въпреки годините на соца, въпреки че след промените беше напълно изоставена да се саморазруши, тази сграда продължава да излъчва особен аристократизъм. Проектирана изключително функционално, банята в продължение на повече от 90 години е сърцето на града. Присядам на една от пейките близо до входа, нахлуват спомени от минали години. Баба ми обичаше Банкя и всяка пролет прекарваше тук поне две седмици. И до днес повтаря, че на Банкя дължи своето оздравяване след прекараната тежка мозъчна операция. Климатът и минералната вода тук са посочени особено много при сърдечносъдови и инсултни заболявания, но също и за много други здравословни проблеми. А и градчето има особено релаксиращо спокойствие, свой характерен живот. В банята баба ми имаше запазен час за частна вана и процедури, но често ходехме и в общата част. Суматохата, голите жени на всякаква възраст, топлата пара, басейнът и всички водни процедури са се запечатили като един от детските ми спомени. Както и смущението, че и аз трябва да се появя в банята само по джапанки… Ставам и отивам до чешмата да пийна топла минерална вода, бликаща от недрата на земята. Същата е, както в детството.
Централният площад
Отивам да пия кафе близо до новопостроената часовникова кула с чешми. До площада преди имаше китно пазарче, но сега пазарската улица е празна. Под нея са голямата градинка с езерцето, водният „параклис“ и красивата бяла скулптура на жена. Това беше любимото ни място да поседнем, докато ядем сладолед. Мисля да си налея вода от голямата чешма отстрани до банята и да запаля свещ в църквата малко по-нагоре, да се разходя. Банкя се състои от централна част и три квартала: Вердикал, Михайлово и Градоман. В централната й част са запазени стари красиви къщи на почти сто години, някои от тях са реставрирани и се използват за вили или за седалища на различни организации. Тук те се редуват с къщите и с дворовете на местните жители и на съвременните заможни хора. През последните години изникнаха няколко частни СПА хотела, както и множество вили в най-различен стил. Ами старите санаториуми? Част от тях са обновени и се менажират много добре, други са сянката на съвременните стандарти в балнеотуризма, трети, в това число резиденцията на Тодор Живков, са изоставени. Част от лечението на курортистите, особено на тези с дихателни проблеми, се спазва като традиция и се състои от препоръчителните разходки по Алеята на здравето на Банкя. Съвременната атракция е плажът с минерален басейн в парка на банята. Завършвам разходката си пред казиното и си мисля, че ако в Банкя се вложат повече не само пари и мисъл, но и се привлекат имиджови фестивали и международни културни и спортни събития, това градче с нищо няма да отстъпва на немския Баден-Баден или Баден до Виена. Защото по нещо ми напомня точно на тези престижни немски и австрийски курортни центрове. В историята на Банкя през миналото столетие е имало и периоди с каляски и файтони, държавни лимузини и черни волги, превозващи тържествено важни особи, търсещи допир не само с лечебните води и въздуха, но и с емоциите в казината, престижните концерти, елитните балове и уютните ресторанти. Банкя има традиция и на социален курорт, привличащ хиляди работещи българи и чужденци, както и привлекателна уикенд локация за софиянци и техните гости.
Манастирите
Ако в Баден-Вюртемберг можете да разгледате средновековни замъци, близо до Банкя се намират два много красиви, поддържани и действащи манастира: Дивотинският манастир „Света Троица“ (мъжки) и Клисурският манастир „Света Петка“ (женски). Дивотинският се намира близо до с. Дивотино и на около 2 км от квартал Михайлово. Това е един от най-старите запазени манастири около София, построен през 1046 г., разрушен от турците и възстановен през 1875 г. Сред местните е известен и като Царския манастир заради честите посещения на цар Фердинанд, който дарил две каляски на майка Клавдия,тогавашната игуменка. Клисурският манастир е на 8 км от Банкя, близо до с. Клисура. Според легендата цар Иван Асен II пожелал мощите на света Петка Българска да бъдат пренесени в тогавашната столица Търново. Литийното шествие спряло тук за почивка, мястото било осветено от нетленното тяло на светицата. След това живеещите наоколо християни построили църква, а по-късно бил основан и манастирът. След дълъг период на странстване в него пристигнала руската схимонахиня Мария Дохторова, коята отдала своите сили за възстановяване на духовното огнище. Днес манастирът е изографисан с нови стенописи в ярки цветове и с библейски цитати и текстове, а атмосферата му е наистина уникална.
Кънтри клубът
На връщане ще тръгна по пътя към Мильово ханче (пътя за Сърбия). Тук панорамата е по-просторна, вдясно се минава край чешмите с минерална вода, а по-нататък вляво са конната база и кънтри клубът. Вече доста поовехтял, дълги години беше моето любимо място за неделен обяд. От сърце се надявам „оздравителната огърлица“ от термални зони около столицата да се отърси от своята постсоциалистическа овехтялост, балканска културна идентичност и да разгърне истинския си европейски туристически потенциал.