Текст: Олга Георгиева
Снимки: Архиви

От този брой нашите пътешествия продължават във времето. Светът ни се променя и ще обърнем погледа си назад, за да потърсим уроците от миналото. Ще ви разказваме вдъхновяващи истории за открития в света на фармакологията и медицината, дали надежда за живот на милиони хора. Както кокичето, с което идва пролетта и носи светлината на новото пробуждане.

Когато през 50-те години на миналия век в света избухва пандемия от детски паралич, един българин от Беломорска Тракия открива спасение за хиляди семейства – българското блатно кокиче. Името на този скромен лекар фармаколог е проф. Димитър Пасков, един от основоположниците на българската експериментална фармакология, а лекарството, създадено от него, се ползва и до днес по целия свят – Нивалин. То постига рязко подобрение на двигателните функции при лечението на преболедували от детски паралич (полиомиелит), а пораженията на лицевия нерв изчезват.

Откритието

В началото на 50-те години на XX в. в България и по света шества детски паралич, въвежда се имунизация, у нас се ползва инфекциозната болница. През 1952 г. в Момин проход е открит специализиран санаториум за деца, преболедували болестта. Д-р Пасков забелязва подобрение у едно момиче и както при повечето гениални открития, и тук помагат случайността и наблюдателността. Докторът разбира, че родителите на момичето са оставили чашка с кокичета до леглото и то по невнимание я изпива, когато кокичетата са извадени. Продължава още по-упорито с изследованията си и през 1956 г. открива, че съдържащият се в блатното кокиче алкалоид галантамин притежава антихолинестеразно действие – благоприятства складирането на веществото ацетилхолин в невроните и по-лесното провеждане на нервните импулси. Разработва специален метод за екстракция на галантамина от листата и цветовете на блатното кокиче и на 8 юли 1958 г. Химико-фармацевтичният завод – София (ХФЗ) за пръв път осъществява тестово производство на нивалин. Резултатите са неочаквано добри и поставят началото на възход в българската фармацевтична индустрия. За откриването на нивалина на Димитър Пасков е присъдено званието „Доктор на медицинските науки“.

Чудото Нивалин

Откритието на българския фармаколог с българска суровина, получава световно признание. От 8 до 12 май 1960 г. в Париж се провежда Конгрес на френското офталмологично дружество. България е представена от проф. д-р Иван Василев и д-р Стоимен Дъбов. В своя доклад „Нов медикамент за лечение на глаукома“ двамата съобщават за реализирани добри резултати при лечението на 107 случая на начална и конгестивна форма на глаукома с помощта на нивалин под формата на очни капки и онимент. Научният труд предизвиква голям интерес и в резултат ХФЗ стартира производство на капков нивалинов разтвор от 0,5% и 1%, пуснати в аптечната мрежа и прилагани с успех. През 1961 г. в Неапол Димитър Пасков, вече професор, получава международната награда за наука „Еньо“, смятана за „Оскар“ в медицината. През 1961 г. Френската телевизия прави истински бум в цяла Европа с филм за нивалина и за проф. Димитър Пасков. Той е канен няколко пъти да изнася лекции в Сорбоната. В дневника си французойката Марсела Гьотц пише: „От олио, подправено с машинно масло, заболях и ослепях. Ходих във Виена, Брюксел и Лондон да търся лек, но без резултат. Чух, че в България има професор, който лекува слепота като моята с помощта на лекарство, получено от кокиче. Дойдох в България сляпа и се върнах прогледнала с двете очи. Три думи няма да забравя: кокиче, нивалин, Пасков.“ В САЩ препаратът е одобрен за лечение на Алцхаймер и на други увреждания на мозъка от съдов характер. През 1962 г. университетът в Болоня издава труда на проф. Димитър Пасков „Фармакология и клинично приложение на нивалина“. Малко след това е издадена негова монография, преведена на италиански и на руски език, в която фармакологът описва своето откритие. Дълги години след това тя служи като образцов учебник по експериментална фармакология. Нивалинът, също като научните трудове на откривателя си, се радва на завидно дълголетие – задържа се на пазара повече от 60 години, ставайки свидетел на бързия възход на много медикаменти, които днес са отдавна забравени. Поради големия си терапевтичен диапазон, днес нивалинът се прилага успешно в различни области на медицината. В неврологията – при прогресивна мускулна дистрофия, миастения, миопатии, родови парализи у новородени. В хирургията – за лечение на следоперативни парези на червата и пикочния мехур. В психиатрията – за лечение на дефицит в умственото развитие.

Кой е Димитър Пасков

Димитър Спасов Пасков е роден през 1914 г. в село Горно броди, Серско. След несправедливия Ньойски договор от 1919 г. хиляди българи от Егейска Македония тръгват към България. Един от тях е Димитър Пасков. Учи в Асеновград, а през 1940 г. завършва  Медицинския факултет на Софийския университет. Започва работа като участъков лекар в село Бяга, след това става околийски лекар на гр. Пещера. За него казват, че е неуморен професионалист, който обича хората и им помага. Когато сред населението е проведена анкета, д-р Пасков е избран за „Личност на столетието“ на град Пещера.

По време на Отечествената война като млад лекар на фронта във Вардарска Македония се откроява с борбения си характер и човечност и е награден с два ордена „За храброст“ и с наградата „Общ любимец на войници и офицери, оказващ помощ всекиму“!

По-късно д-р Пасков заминава за Ленинград и две години специализира при световно известния учен акад. С. В. Аничков. Работи с руски светила в медицината, които провеждат изследвания върху животни и растения, включително и с кокиче. Завръща се в България и е назначен за сътрудник в Института по експериментална медицина при БАН, оглавява сектор „Фармакология“. От 1961 г. е ръководител на катедрата по фармакология към столичния Медицински университет, където прави великото си откритие. През тези години проф. Пасков полага основите на българската фармакологична академична школа и се превръща в легенда за колегите си. Изобретява над 20 разновидности лекарства и участва в над 35 заявки за патенти, а безспорният му нюх и изобретателски гений се допълват от любовта му към билките, които детайлно познава благодарение на интереса си към народната медицина и срещите си с много народни лечители. Професорът твърди, че билковото богатство на България отстъпва само на хималайските чудодейни растения в Непал.

Проф. Пасков напуска този свят на 24 април 1986 г. Хиляди признателни хора го изпращат с море от кокичета – малкото нежно цвете, чиято вълшебна сила лечителят открива.