Модерната апаратура, иновативните технологии и все по-прецизните разработки на революционни медикаменти намират все по-голямо приложение в съвременната медицинска наука и практика, като позволяват навременна диагностика и лечение на широк спектър от заболявания.
БГ СЛЕДА В БИТКА С РАКА НА ПРОСТАТА
Учени от БАН изобретиха кит за степента на злокачественост на рака на простатната жлеза. Патентованият метод позволява диагностика на нови мутантни форми на фузия (сливане) между два гена (TMPRSS2 и ERG) и е разработен от проф. Красимира Тодорова-Хайрабедян от Института по биология и имунология на размножаването (ИБИР).
С помощта му е установен и нов механизъм на действие на известни генни регулатори, имащи значение за раковото метастазиране в костите и бързия туморен растеж. Методът позволява по-добро разделяне на пациентите с оглед ефективно лечение (андроген-депривационна терапия, химиотерапия).
След откритието си, професорката от БАН бе удостоена с наградата „Изобретател на годината 2021“ от Българското патентно ведомство и Съюза на изобретателите в България в категория „Химия и биотехнологии“.
1 000 ОПЕРАЦИИ С РОБОТА „ДА ВИНЧИ“ В „ТОКУДА“
Юбилей за „Да Винчи“ в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“. Хирурзите отпразнуваха хилядната операция с роботизираната система.
Началото е поставено през 2017 г. от акушер-гинеколога д-р Лъчезар Танчев и от началника на Клиниката по урология проф. Калоян Давидов. Впоследствие с „Да Винчи“ започват да оперират ръководителят на Клиниката по чернодробно-жлъчна, панкреатична и обща хирургия – проф. Кирил Драганов, и доц. Веселин Маринов, който оглавява сектор „Минимално инвазивна и лапароскопска хирургия“, както и шефът на Отделението по гръдна хирургия доц. Цветан Минчев.
Днес „Токуда“ е единствената болница в България, в която се извършват роботизирани операции от 5 екипа в 4 области – урология, гинекология, коремна и гръдна хирургия.
„Роботът „Да Винчи“ представлява един манипулатор, който се управлява от човешка ръка. Не може сам да извършва операции, но дава един перфектен 3D образ на хирурга. Все едно операторът е влязъл съвсем близо до обекта, по който работи“, обяснява доц. Минчев.
За хирурзите роботът е гаранция за бързина, прецизност, сигурност и минимална кръвозагуба. На пациентите пък дава спокойствие и увереност, че ще преминат през операцията без огромни разрези, без хирургична травма и болка и ще се възстановят максимално бързо.
ИМПЛАНТ В МОЗЪКА ДАВА ШАНС ПРИ ПАРКИНСОН
Как имплант в мозъка дава надежда на болните от паркинсон? Пациенти, получили шанс за нормален живот с помощта на дълбока мозъчна стимулация (ДМС), вдъхват кураж на останалите болни в кампания на Института за здравно образование.
„Когато чух диагнозата, се ужасих. Плаках през цялото време. Надявах се, че не е това. Хората свързват паркинсона с тремора, но той е нещо много по-страшно. Застиваш и нищо не подлежи на контрол в тялото ти, нищо. Не можех да се облека в някои моменти, да си обуя обувките, да направя крачка. С пълно съзнание усещаш, че отпадат функции от теб. Животът ми се разпадаше, страхувах се, че децата ми губят майка си“, спомня си учителката от Нови пазар Маргрет Добринова.
Заедно със своя лекар – доц. Красимир Минкин, тя участва в кампанията „Открито за паркинсона“. Видеоистории показват съдбите на пациенти с напреднал паркинсон, които живеят с ДМС.
Маргрет е една от най-младите пациентки с паркинсон в България, на която е приложен методът. Той представлява имплантиране на невростимулатор, който подава електроимпулси към мозъка и премахва неприятните усещания на болестта.
„Устройството действа по подобие на пейсмейкъра за сърце, но с тази разлика, че електродите не отиват до сърцето, а до мозъка. Около 90-95% от пациентите са много доволни от метода, като в някои случаи е феноменално – човек, който не е можел да отиде на пазар, или да се придвижи от едната стая до другата, може не само да се грижи за себе си, но и отново да работи, да стане активна част от обществото. Защото големият проблем при тези пациенти е „замръзването“ – то е травмиращо, унижаващо, пречи на нормалния им живот“, разказва доц. Красимир Минкин, неврохирург в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“-София.
Критериите пациент да бъде подложен на ДМС са заболяването да е поне от 5 г. и лекарствата вече да не действат. Възрастта също има значение – в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ не извършват интервенцията на болни над 75 г. Щадящата операция се извършва на няколко етапа и вече се покрива от Здравната каса – след близо шестгодишна битка на лекарите за реимбурсацията ú.