Все повече и все по-млади българи стават жертва на диагнозата „разширени вени“ заради обездвижването и изолацията в пандемията. За това алармира доц. Димитър Петков, председател на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология (БНДСЕХА) на старта на кампанията „Вземи краката си в ръце“.
Модерната апаратура, иновативните технологии и все по-прецизните разработки на революционни медикаменти намират все по-голямо приложение в съвременната медицинска наука и практика, като позволяват навременна диагностика и лечение на широк спектър от заболявания.
БУМ НА РАЗШИРЕНИТЕ ВЕНИ В ПАНДЕМИЯТА
Все повече и все по-млади българи стават жертва на диагнозата „разширени вени“ заради обездвижването и изолацията в пандемията. За това алармира доц. Димитър Петков, председател на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология (БНДСЕХА) на старта на кампанията „Вземи краката си в ръце“. Инициативата се провежда за четвърти път и за поредна година до септември, специалисти от цялата страна ще консултират безплатно пациенти.
„Мнозина пренебрегват първите симптоми и не търсят своевременна помощ. Статистиката от последната година показва, че все по-голям процент от новодиагностицираните пациенти са хора на възраст между 30-50 г., което говори за „подмладяване“ на заболяването. Още по-притеснителен е фактът, че половината от тях не са били лекувани, въпреки че са имали симптоми от две и повече години“, признава доц. Петков.
Според него е от изключително значение хората да са добре информирани за основните рискови фактори за развитие на заболяването: наднормено тегло, липса на движение, небалансиран хранителен режим, фамилна обремененост. Освен това при поява на тревожни симптоми, като умора в крайниците, болка и тежест, крампи и отичане, е необходимо пациентите да потърсят своевременна консултация с медицински специалист.
Тази година кампанията „Вземи краката си в ръце активно“ отново включва множество дейности, като традиционните безплатни профилактични прегледи в цялата страна (чийто график е достъпен на сайта www.venite.bg).
БЕЗПЛАТНО НА ЛЕКАР В ДВЕ ОБЩИНСКИ БОЛНИЦИ В СОФИЯ
Безплатни прегледи при кардиолог, ендокринолог, гастроентеролог, невролог, педиатър, уролог, хирург и пулмолог извършват две общински болници в София. Във Втора МБАЛ на разположение на пациентите са 6 типа специалисти. Консултациите се правят след предварително записване на тел. 02/91 58 500 от 14 до 16 часа всеки работен ден. Лекарите ще преглеждат при следния график:
В общинската Четвърта МБАЛ записват пациенти за безплатен преглед на тел. 02 953 24 85, от 14 до 16 чaса, всеки работен ден. Там консултират специалисти по кардиология, ендокринология и болести на обмяната, гастроентерология, урология и хирургия.
ЧОВЕШКИЯТ ГЕНОМ - РАЗЧЕТЕН НА 100%
И последният процент от човешкия геном вече е разчетен от биолозите след 20 години работа. Добрата новина идва от учените от международния консорциум Telomere to Telomere (Т2Т), които са се „преборили“ с 8-те процента „трудни участъци“ в него. „Това добавя около 200 милиона ДНК бази към книгата с инструкции на генома“, съобщават изследователите в сп. Science.
Пълната версия на генома съдържа 3055 милиарда основни единици и 19 969 гена, които кодират белтъци.
Сред тях учените са идентифицирали около 2000 нови – повечето от тях са деактивирани, но 115 вероятно все още са активни. Изследователите са засекли близо 2 милиона допълнителни генетични варианта, 622 от които са представени в медицински значими гени.
„Генерирането на наистина пълна секвенция на човешкия геном е невероятно научно постижение, което дава за първи път задълбочен поглед върху нашата ДНК”, кaтегоричен е Ерик Грийн, директор на Националния институт за изследване на човешкия геном.
Според него тази информация ще даде тласък на всички начинания и усилия за опознаване на функционалните нюанси на генома, а това ще подпомогне генетичните изследвания на болестите при хората.
Изследователите вече разполагат и с по-пълна карта на епигенетичните белези – химически маркери върху ДНК или свързани протеини, които могат да променят начина, по който се регулират гените.