Текст: доц. д-р Николай Миринчев, началник на Клиниката по урология в УМБАЛ-Бургас

Между 1 и 15% - такъв е шансът на всеки от нас да се сблъска с болезнения и упорит проблем – камъни в бъбреците. Рискът варира  в зависимост от възрастта, пола, расата и географското местоположение, обяснява изтъкнатият специалист и началник на Клиниката по урология в УМБАЛ-Бургас доц. д-р Николай Миринчев. Можем ли да избегнем този неприятен „сценарий“? И – ако ли не – какви възможности за ефективна и щадяща терапия предлага съвременната урология? За превенцията и модерното лечение на бъбречнокаменна болест разговаряме с доц. Миринчев.  

Индивидуално, комплексно и продължително – така началникът на Клиниката по урология в УМБАЛ-Бургас доц. Николай Миринчев описва лечението на бъбречнокаменната болест. Заболяването не е генетично. „Има предразположение обаче в зависимост от микросредата на семейството и начина на живот“, уточнява специалистът. И не крие, че честотата на болестта нараства по целия свят.

„Нивата на разпространение варират – от 7% до 13% в Северна Америка, от  5% до 9% в Европа и от 1% до 5% в Азия. Географското разпространение обикновено следва рисковите фактори на околната среда: горещ или сух климат като в пустинята или тропическите райони“, коментира данните доц. Миринчев. Съдържанието на минерали и електролити във водите също е от значение.

„Съществува връзка между твърдостта на водата и нивата на магнезий, калций и цитрат в урината, които имат важна роля в процеса на образуване на конкременти (камъни) в пикочо-отделителната система“, изтъква урологът. Доц. Миринчев не пропуска да отбележи, че Бургаският регион например е ендемичен за бъбречнокаменна болест.

Мъжете боледуват много по-често

Не е мит, че мъжете по-често страдат от камъни в бъбреците. „По различни показатели, включително прием в болница, посещения в амбулаторни кабинети и в спешни отделения, те са били засегнати два до три пъти по-често. Въпреки това последните данни сочат, че е тенденция разликата в заболеваемостта между мъжете и жените да намалява“, уточнява началникът на Клиниката по урология в УМБАЛ-Бургас.

По принцип камъни в бъбреците рядко се наблюдават при най-младите – под 20 г. Доц. Миринчев обаче не крие, че в последните десетилетия болест-
та се „подмладява“ – и случаите сред детската популация се увеличават с от 5 до 10 на сто годишно.

Пикът е между 60 и 69 години

Диагнозата най-често засяга хората между 40 и 70 години. Урологът допълва, че пикът при мъжете е във възрастовата група 60-69 г. „При жените пък се наблюдава относително малка промяна в случаите между 20 и 70 години с леко по-висока честота при дамите във възрастовите групи 30-39 г. и 60-69 г.“, разкрива още доц. Миринчев.

Внимание, пурини!

Пет типа камъни се образуват в бъбреците, обяснява урологът. Ето и спецификите им:

• Уратни (пикочнокиселинни) камъни – образуват се от кристали пикочна киселина, която е отпаден продукт от метаболизма на пурина, който е съставен елемент от човешката ДНК и РНК. Пурините могат да попаднат в организма и с храната – най-вече чрез месото, в което се съдържа ДНК и РНК на съответния животински вид. Други храни, богати на пикочна киселина, са гроздето, горските и цитрусовите плодове.
• Калциеви камъни – високите нива на калций в кръвта са най-честият рисков фактор за бъбречните камъни.
• Оксалатни камъни – оксалатите са отпадъчен продукт, който се отделя в черния дроб при преработката на белтъците.
• Инфекциозни камъни – образуват се в инфектирана среда.
• Цистинови камъни – наблюдават се при хора с генетичен дефект и нарушен метаболизъм на аминокиселината цистин. Този генетичен дефект се среща при 1 на 20 000 души.

Развива се и без симптоми

Клиничната картина при камъни в бъбреците е разнообразна – болестта може да протича както „подмолно“ – без симптоми, така и да доведе до животозастрашаващи състояния, предупреждава доц. Миринчев. Урологът коментира и основните ú форми:

• Латентна (безсимптомна) форма – при нея няма оплаквания, наблюдават се или малки гладки камъчета (песъчинки), които се изпикават, или големи, гладки камъни, които не запушват пикочните пътища и не водят до уростаза.
• Олигосимптомна форма – поява на неясни симптоми, тъпи болки в кръста (слаба периодична хематурия), смущения в уринирането, камъни от същия вид, незапушващи, няма уроинфекция.
• Болкова форма – за нея е характерна бъбречна колика или т.нар. бъбречна криза.

„Когато болестта протича с типичната бъбречна колика, се провежда преглед от специалист уролог или нефролог. Част от него е и образното изследване – ехография на пикочо-отделителната система“, обяснява доц. Миринчев. Назначават се и тестове на урината, а диагнозата най-често се потвърждава или отхвърля след компютърно-томографско изследване (т.нар. скенер).

Отворените операции са „история“

За щастие съвременната урология разполага с ефективни „оръжия“ в „битката“ с диагнозата. „В днешните технологични времена – с миниинвазивността на ендоскопската техника, миниатюризацията на работните инструменти и новите лазерни технологии – е все по-лесно да се справим с бъбречнокаменната болест и усложненията ú“, категоричен е доц. Миринчев. „В нашата клиника прилагаме всички съществуващи модерни методи за лечение на уролитиазата.

Всеки пациент е сам по себе си уникален случай – с различна анатомия на пикочо-отделителната си система, уникални конкремент/и по размери, форма, химически състав, местоположение и твърдост. Затова в нашата клиника подхождаме индивидуално към всеки, като спазваме препоръките и насоките на Българското урологично дружество и Европейската асоциация по урология за лечение на усложнена и неусложнена уролитиаза. Индивидуалният подход е най-важен!“, изтъква специалистът от Бургас.

„Отворените операции отдавна останаха в миналото, стремежът ни е пациентът да се върне към обичайния си живот още на следващия ден след процедурата, което успяваме да постигнем в голям процент от случаите“, доволен е доц. Миринчев.

Билките и минералните води помагат

Каквито и да са възможностите на модерната терапия обаче, превенцията си остава приоритет. Профилактиката може както да намали риска от „отключване“ на заболяването, така и от развитието на рецидиви. „Отдавна е признат благоприятният ефект от големия прием на течности за предотвратяване на образуването на камъни в пикочо-отделителната система. След точна преценка и анализ на заболяването при всеки пациент различните минерални води може да са подходящи в лечебния процес.

Природната медицина и фитотерапията също имат своето място при лечението на уролитиазата. Но все пак всичко е строго индивидуално и не трябва да се прекалява“, изтъква урологът. И напомня, че „златните правила“ при превенцията са балансирано хранене, прием на повече течности, редовно посещение на уролог.

„Бъбречнокаменната болест е с много лица, затова са важни профилактичните прегледи“, подчертава на финала доц. Миринчев. Богатият му опит сочи, че уролитиазата рядко се неглижира. „Стига се до момента с кризата, когато пациентът изпитва големи болки и няма как да отложи посещението при специалист“, коментира началникът на Клиниката по урология в УМБАЛ Бургас.