Текст: доц. д-р Любомир Дурмишев, дм, ръководител на Направление по алергодерматози и онкодерматология в Клиниката по кожни и венерически болести на УМБАЛ „Александровска“

Болест на императори, позната от Древността. С диагнозата „атопичен дерматит“ живеят от 10 до 20 на сто от децата и около 3% от възрастните. Не подминава нито една раса, а лек превес на болните има сред дамите. И причините за „отключването“ на атопичния дерматит и лечението му са комплексни.

Как може да бъде „овладян“ – с модерна терапия, медицинска козметика и подходящ хигиенен режим? Защо се обостря през зимата?  И каква е ролята на климатолечението при справянето с диагнозата? Разкрива доц. д-р Любомир Дурмишев, дм, ръководител на Направление по алергодерматози и онкодерматология в Клиниката по кожни и венерически болести на УМБАЛ „Александровска“ в столицата.

„Атопичният дерматит е сравнително често хронично възпалително заболяване на кожата при индивиди с атопия. Атопията, от своя страна, е фамилно предразположение за развитие на имунен отговор спрямо алергенни стимули, при които се развиват алергичен ринит, конюнктивит, бронхит, атопичен дерматит или бронхиална астма“, обяснява доц. Любомир Дурмишев.

„Атопичният марш (триада) е постепенното добавяне на следващо атопично заболяване, като състоянието на пациента се утежнява с алергичен ринит, бронхит или бронхиална астма. Такова усложнение се наблюдава в около 1/3 от пациентите“, разкрива още дерматологът.

И Октавиан Август страдал от него

Болестта е добре позната още от древността. „Древноримският историк Светоний е писал, че император Октавиан Август е бил с атопичен дерматит и астма и това страдание е предал в наследство на децата и внуците си“, прибавя любопитен щрих специалистът от „Александровска“.

Генетично заболяване ли е тогава атопичният дерматит? „При част от болните се установяват генетични дефекти в синтезата на белтъка филагрин, но при други причините са различни. Затова не може да се твърди еднозначно, че атопичният дерматит е изцяло генетично заболяване.

По-правилно е да се каже, че причините за болестта са комплексни, от една страна – генетичната предиспозиция, от друга – факторите на околната среда като климат, замърсяване, стрес и други“, отбелязва доц. Дурмишев.

Статистиката сочи, че атопичният дерматит засяга от 10 до 20% от децата и около 3% от възрастните. „Боледуват всички раси, като диагнозата е малко по-често срещана при жени. Но тази доминация не е така силно изразена при автоимунните болести на съединителната тъкан“, подчертава ръководителят на направление „Алергодерматози и онкодерматология“ в Клиниката по кожни и венерически болести на „Александровска“.

Стресът провокира нови обриви

Атопичният дерматит има различни „лица“ през различните периоди от живота на пациента. „В кърмаческа възраст се проявява най-често до края на първата година на детето, като обривите засягат лицето и главата и много по-рядко – крайниците и тялото.

Кожата е суха, появяват се червени петна и плаки с подмокряне и залющване, придружени със сърбеж“, обяснява доц. Дурмишев. „В детско-юношеска възраст освен сухата кожа по гънките (предлакътни, задколенни и шия) се появяват сухи уплътнени плаки с усилен кожен релеф, а в моментите на обостряне – разчесвания и подмокрящи „рани“, придружени със силен сърбеж“, продължава дерматологът.

В зряла възраст по-голяма част от атопиците нямат клинични прояви. Тези, при които в детството болестта е протичала по-тежко, могат да останат с уплътнени, сърбящи плаки по врата, гърба, дланите и стъпалата, гениталиите и глезените, уточнява доцентът. „При емотивен стрес атопиците се изчервяват лесно и имат склонност към провокиране или „пръсване“ на нови обриви, откъдето идва едно от старите наименования на болестта – невродермит“, отбелязва още дерматологът.

Медицинската козметика не е приумица

Лечението на атопичния дерматит е комплексно и продължително. „Основната цел е насочена към подобряване на бариерната функция на кожата, нарушена по рождение или като резултат от възникналия възпалителен процес.

Първата стъпка е да бъдат подбрани подходящи емолиенти – както според вида на обрива, така и съобразени с възпалителния процес, доколкото неподходящо приложените такива могат да постигнат обратен ефект и да влошат състоянието“, подчертава доц. Дурмишев. Медицинската козметика е важна част от лечението на болестта. „Тя е създадена и дерматологично тестувана да не съдържа алергизиращи субстанции като например етерични масла и парфюми, присъстващи често в ежедневната.

Същевременно подходящо прилаганата медицинска козметика не само подпомага хидратирането и омазняването на кожата, но и има терапевтичен ефект в съчетание с другите лечебни средства – като локални кортикостероиди и калциневринови инхибитори. Или, казано по друг начин, тя не е приумица на лекаря, от нея се очаква определен комплексен ефект при лечението на атопичния дерматит“, казва доц. Дурмишев.

Фототерапията не е подходяща за най-малките

Фототерапията също е доказан метод в комплексната терапия, макар първоначално да е въведена в клиничната практика за лечение на псориазис, разказва опитният дерматолог.

„При атопичния дерматит са ефективни както широкият спектър ултравиолетови (UVB) лъчи, така и тесният спектър (NB UVB), PUVA терапията, а в последните години – и тесноспектърните UVA1 лъчи, с каквито възможности разполагаме в Клиниката по кожни и венерически болести на УМБАЛ „Александровска“, изтъква доц. Дурмишев. Като уточнява, че фототерапия не се провежда на деца под 6 години и трябва да се прилага с внимание и по изключение до 12-годишна възраст.

„При особено тежки и резистентни на описаното дотук лечение пациенти прилагаме различни системни средства. При тях обаче са по-големи освен терапевтичният ефект и рисковете от странични ефекти. Затова трябва да бъдат прилагани под лекарски контрол, а понякога – и в рамките на болнично лечение“, предупреждава дерматологът.

Забравете за вълнените дрехи

„Атопиците трябва да обърнат сериозно внимание и на хигиенния си режим, доколкото мощните детергенти и козметиката могат да изсушат и дразнят кожата. В това отношение честото вземане на душ е по-скоро вредно“, изтъква доц. Дурмишев.

Но веднага уточнява, че в същото време инфекциите на кожата също могат да провокират обостряне на заболяването или по-тежкото му протичане, затова компромис с хигиената не бива да се прави.

„В по-старите учебници се даваха съвети атопиците да търсят професионална реализация, като избягват работа, свързана с физическо натоварване, защото то води до често изпотяване и съответно налага по-често измиване на кожата“, споделя дерматологът.

„Днес се знае, че атопичният дерматит не толерира добре тъкани, различни от памук, а контактът с вълна е достатъчен сам по себе си да отключи тласък на болестта. Същото е вярно и за емоционалния стрес, както вече беше отбелязано. Атопичният дерматит се счита за психосоматично заболяване, но за съжаление такива са немалко дерматологични болести, а по отношение на стреса поне аз не зная средство, което да е довело до отчетлив ефект в превенцията или лечението му“, откровен е специалистът от „Александровска“.

Обостря се в студеното време

Студеното време поставя предизвикателства пред пациентите атопици. „Болестта се обостря през есента, зимата и пролетта, защото ниските температури водят до намалена влажност и способстват за допълнителното изсушаване на кожата. Това налага в тези сезони пациентите да полагат грижи тя да не остава суха“, обяснява доц. Дурмишев.

Съществуват и други фактори, влияещи върху проявата на заболяването. „Вирусни, бактериални и гъбични инфекции, полени, домашен прах, цигарен дим, индустриални замърсители, консерванти, хранителни алергени могат да отключат началото, да провокират пореден епизод или да усложнят протичането на атопичния дерматит“, предупреждава дерматологът.

Планината „лекува“

Доц. Дурмишев не пропуска да припомни и позабравения факт, че българската дерматологична школа е сред пионерите в климатотерапията на кожните заболявания.

„Още през 1962 г. проф. Петър Попхристов организира първия международен симпозиум по високопланинско климатолечение. През 70-те, 80-те и началото на 90-те години на XX век през летните месеци е провеждано организирано климатолечение на болни с атопичен дерматит и хронична уртикария във високопланински лагер в областта Саръгьол в Рила. Впоследствие групи болни с алергични заболявания са лекувани в база до връх Белмекен“, разказва дерматологът.

Приема се, че за да е ефективна, терапията трябва да се провежда на надморска височина над 1500 метра, където количеството на алергени и полени е много малко. „Така че за болните с атопичен дерматит и техните семейства престоят на планина може да бъде много полезен. А и България има повече от достатъчно и много красиви планини“, напомня началникът на Направлението по алергодерматози и онкодерматология в Клиниката по кожни и венерически болести на „Александровска“.