Намери аптека BETTY

Betty Instagram
Контакти
За фармацевти

Атеросклероза – добрият и лошият сценарий

BETTY - Атеросклероза – добрият и лошият сценарий
Текст: проф. д-р Валентин Василев, началник на Клиниката по съдова хирургия в УМБАЛ-Бургас
06.03.24
BETTY брой 118
BETTY - проф. д-р Валентин Василев

Инсулт, инфаркт, хронична артериална недостатъчност, дори загуба на крайник. Така може да приключи неуспешната битка с диагнозата „атеросклероза“. Има ли как да бъде избегнат този „сценарий“? Как социалнозначимото заболяване поразява организма ни и кои рискови фактори благоприятстват развитието му? Трудно ли е да разпознаем симптомите и защо е важно навреме да се консултираме със съдов хирург? Какви са възможностите на съвременното лечение и кои са принципите на профилактиката? Всички тези въпроси дискутираме с проф. д-р Валентин Василев. Изтъкнатият специалист е началник на Клиниката по съдова хирургия в УМБАЛ-Бургас, в която регулярно се организират безплатни прегледи, а модерното лечение е достъпно за здравноосигурените пациентите без доплащане.

„Атеросклерозата е съдово заболяване с мастни отлагания по вътрешните стени на кръвоносните съдове. Като процес тя е силно зависима от факторите на околната среда и начина на живот. Човек е застрашен от атеросклероза през целия си живот. При едни се развива по-бързо и бурно, при други – по-бавно“, разкрива проф. Валентин Василев. Началникът на Клиниката по съдова хирургия в УМБАЛ-Бургас, не крие, че има тенденция на „подмладяване“ на атеросклерозата – в резултат на комбинацията от стрес, некачествена храна, нерационален и небалансиран начин на живот.

Инсулт, инфаркт, ампутация

„С напредването на годините на човека напредва и атеросклерозата. По-често тя дава симптоматика след 55-60-годишна възраст. Напредналата атеросклероза е терен за развитие на сърдечносъдови заболявания. Последствията от нея – при най-лошия сценарий – са инсулт, инфаркт на миокарда, загуба на крайник“, предупреждава съдовият хирург. За жалост обаче в съвременното общество рисковите фактори за „разгръщането“ ú са буквално „на всяка крачка“. „Стрес, неправилно хранене, много обработени храни, обездвижване, тютюнопушене – в своята съвкупност те увеличават риска от развитие на атеросклероза“, алармира проф. Василев.

Жените са „привилегировани“ преди менопаузата

И ако в голяма степен всеки от нас има властта да контролира или „тушира“ тези фактори, на други няма как да влияем. Например – на пола. Проф. Василев цитира проучвания, според които шансът за развитието на болестта при дамите е с 20% по-нисък, отколкото при господата. „Но след настъпването на менопаузата рискът от атеросклероза и сърдечносъдови инциденти при жените почти се изравнява с този при мъжете“, уточнява специалистът от УМБАЛ-Бургас. Важен фактор е и генетичната предразположеност. „Тя е обвързана с метаболизма на „лошия“ холестерол. При тези хора се развиват оплаквания и заболявания със сърдечносъдов произход дори преди 45 г.“, не крие съдовият хирург.

Ах, този стрес!

Каква реално е ролята на „митичния“ стрес – е въпрос, който повечето от нас си задават. „Той стои в основата на много заболявания. Отключва диабет, повишава кръвното налягане, подтиква хората да пушат, да преяждат, за да се „успокоят“. Тоест стресът е непряко свързан с образуването на атеросклеротични плаки“, категоричен е проф. Василев. В медицината обаче „2+2 невинаги е равно на 4“. „Рисковете от развитие на атеросклероза при пушачите са по-големи, но това не значи, че ако човек изобщо не пуши, няма да я развие“, дава пример професорът. Същият принцип е валиден при други рискови фактори – като начина на хранене. „Няма гаранция, че хората с диета, бедна на месо и млечни продукти, няма да страдат от атеросклероза“, напомня съдовият хирург.

Болестта е „многолика“

Как се изявява атеросклерозата? Проф. Василев отговаря, че симптомите могат да бъдат:

- замайване и шум в ушите;

- нарушено равновесие при покой или ходене;

- изтръпване на крайниците, мускулна слабост;

- болка в седалищна, бедрена и/или подбедрена мускулатура при вървене;

- студени крайници и мускулни крампи.

„Ако атеросклерозата е в мозъка, симптомите ще идват от него – главоболие, виене на свят, притъмняване пред очите, замайване. Ако е от сърцето, ще има исхемична болест на сърцето, стягане зад гръдната кост и други оплаквания от страна на този орган. Ако е в крайниците, ще има болки при ходене“, очертава „многоликата“ клинична картина началникът на Клиниката по съдова хирургия в УМБАЛ-Бургас.

Консултацията със съдов хирург е ключова

Затова не е изненада, че диагностиката включва различни лабораторни и образни изследвания. „Извършва се ехография на достъпните за изследване артерии. По преценка на съдов хирург се назначават допълнително контрастни образни изследвания“, уточнява проф. Василев. „Лекар трябва да се потърси веднага, щом се появят първите симптоми. Обикновено пациентите се насочват към личния лекар, но практиката ми показва, че те късно стигат до съдов хирург. Добре е пациентът първо да бъде насочен към такъв специалист, който да прецени дали случаят е за него, или да го изпрати на невролог, кардиолог или друг специалист“, подчертава професорът.

Лекарства и безкръвни процедури

Щом диагнозата вече е факт, идва ред на терапията, а тя може да бъде медикаментозна и оперативна. „В зависимост от тежестта и параклиничните изследвания се прави диагностика – доплерова или ангио-, и се вземат мерки. Прилагат се медикаменти в зависимост от органите, които лекуваме. Ако това не помогне, използваме модерни ендоваскуларни, безкръвни процедури, с които разширяваме засегнатите съдове и осигуряваме добро кръвообращение на органите – балонни дилатации, стентирания и др.“, разяснява съдовият хирург. „Важно е да отбележа, че в нашата клиника в УМБАЛ-Бургас всички тези съвременни процедури са безплатни за пациента, извършват се по Здравна каса и не се налагат доплащания“, обръща специално внимание проф. Василев.

Движете се и четете етикетите

Ако „лошият сценарий“ включва инфаркт, инсулт и дори ампутация, как да постигнем „добрия“? „Атеросклерозата е състояние, съпътстващо съвременния човек, но можем да забавим този процес чрез прием на качествена храна, спорт и отказ от тютюнопушене“, изтъква съдовият хирург. Препоръката му е да елиминираме или – поне редуцираме от менюто си „изкушенията“, съдържащи хидрогенирани мастни киселини и богати на консерванти. „Всички знаем кои са те – колбаси, пържени ястия от заведения за бързо хранене, промишлено произведени тестени изделия, вафли и т.н. Хубаво е човек да си създаде навик да чете етикетите и да сведе до минимум употребата на този тип храни. Да контролира дневния си калориен прием. Да се движи ежедневно – като минимум 30 минути дневно да има по-голяма физическа активност“, препоръчва в заключение проф. Валентин Василев.

Пациентите често се лутат

Скринингът често се оказва „ахилесовата пета“ при борбата със социалнозначимите заболявания у нас. Така ли е и с атеросклерозата? „Това е заболяване с много висока обществена значимост, защото може да доведе до ранна инвалидизация и смърт. За да предотвратим тези инциденти, в УМБАЛ-Бургас организираме кампании за безплатни прегледи. Интересът към последната беше много голям, часовете се изчерпаха още в първите дни, което показва нуждата – всички тези пациенти наистина имаха необходимост от преглед, но поради някаква причина не са могли да го извършат досега“, споделя впечатленията си проф. Валентин Василев. „122 души са посетили профилактичните прегледи през декември, като над 70% от тях са жени. 32-ма са насочени за прием в болница. Сред тях имаше и такива, които имаха нужда от спешни интервенции – иначе имаше риск да загубят крайниците си“, признава началникът на Клиниката по съдова хирургия. „Опитът ни сочи, че пациентите не стигат навреме до съдов хирург заради лутане по други специалисти или липса на направление. Нашата болница и нашата клиника изпълняват и социални функции, за да бъдем в помощ на хората и да установим тези изменения достатъчно рано, за да съхраним качеството им на живот“, изтъква професорът от УМБАЛ -Бургас.

cross